Костурски край - Радигоже

Радигоже/Радогожд,Радогозди, Радигосди, Радогоже, Радогош/ дн. Αγία Άννα

панорамна снимка на с. Радигоже днес

Селото се намира в областта Нестрамкол на 22 км югозападно от Костур и на 4-6 км североизточно от Нестрам в зависимост от пътя, който ще бъде избран (ако пътувате по този по който може да се отбиете за с. Стена (на 6 км - западно от Радигоже) или тръгнете по пътят свързващ Нестрам с Костур).

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

изглед от Радигоже днес

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. със своите 13 глави на семейства, един неженен и една вдовица. Общият приход за Османската хазна, който носи селото е 976 акчета.

Под името Радогожд в Османските архиви селото споменава отново от края на ХV в., като в него живеят 54 семейства.

В статистиката си Схинас от 1886 г. споменава селото Радогозди като чифлик с 15 домакинства.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Радогожд.

В края на ХIХ в. върху землището на селото е имало два чифлика, които го разделят на Горно и Долно Радигоже.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Радигоже има 85 жители българи-християни.

Цялото население на селото след Илинденското въстание преминава под върховенството на Българската екзархия, според докладите на БТА в Битоля. Като се има в предвид, че в селото не е създаден революционен комитет на ВМОРО, а и никой от дейците не го споменава като посетено, това едва ли е станала насилствено, а е било като отзвук от посещението на Пелагонийският митрополит Григорий в Костурско, при раздаване на помощи на пострадалото население след въстанието, когато съседни села подават молби за отказ от върховенството на Вселенската Патриаршия.

По данни на секретаря и Д. Мишев  през 1905 г. в Радогоже има 144 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.

Гръцката църква също отчита, че до Хуриета то е останало вярно на Гръцката Патриаршия.

Липсата на сведения и от дейците на гръцката въоръжена борба за Македония, потвърждават, че селото е останало извън техният обсег – както за набиране на сътрудници, така и за извършване на наказания над елементи, които са гравитирали към Българската Екзархия.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селото има 137 жители, от които 65 мъже и 72 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно на община Галишча.

Според Милойевич в с. Радогош има 15 домакинства на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 111 човека.

През 1928 г. е прекръстено на Агия Анна .

изглед от центърът на селото

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 129 жители, от които 48 мъже и 81 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 15 домакинства.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 152 човека, а сградният фонд е 39 сгради.

По време на окупацията през Втората световна война през декември 1941 г. има арестувани негови жители от италианците, обвинени че са разпространители на комунистически идеи, а по-късно през 1943 г. селото е изгорено от германците. Въпреки това статистиката от 1945 г. отчита, че броят на населението се запазва същият, но 140 човека са славянофони.

Имайки в предвид, че представител на селото взема участие в общото събрание при създаването на Македоно Българският Революционен Комитет през късната пролет на 1943 г. в Костур, и че близо в 40 населени места се създават селски комитети, може със сигурност да се каже, че и в Радигоже е съществувал и е имало членове на паравоенната „Охрана”.

По време на Гражданската война в Гърция селото отново силно пострадва, а 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци. Но, по всяка вероятност селото е било сборен пункт, откъдето са тръгнали толкова много деца.

изглед към селото

Според преброяването от 1951 г. в селото са останали само 46 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 732 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Андрия - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Апостолов, Зафир – получил лекарства за 1000 лв в периода 23.V.-10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.888./

Димо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Йорг - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Киряков, Кузма - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; избран за член на Контролната комисия и полицейски командир в Костур и Хрупишча. /виж: ИДА,т.94,с. 74.; promacedonia.org/mpr/ohrana.html/

Мано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Мара – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Михо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никифор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Тодор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

14.Яно - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./