Псора/ Псохари, Псоре, Псеоре, Псората/
дн. Υψηλόν
 |
| изглед от с. Псора |
Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния
бряг на р. Бистрица. Намира се на 19-21
км югозападно от Костур (в зависимост
през кой път ще се премине – през Желегоже или Брешчани) и на 3 км югозападно
от Брешчани.
 |
| по улиците на с. Псора |
При преброяването от 2001 г. селото е представено като
съставно в тогавашната община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур
(Кастория).
В статистиката си Схинас от 1886 г. го посочва като с.
Псохари с 30 жители.
В статистиката на Веркович – с. Псоре – 15 къщи, с 24
семейства, в което живеят 70 мъже и 65 жени.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено като с. Псора.
В статистиката на Ростовски, селото също е изписано като
Псоре, в което има 17 къщи, но жителите според авторът са албанци-тоски и са
83.
 |
| старите къщи на Псора |
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Псора има 84
жители българи християни.
В картата на Контоянис е посочено като с. Псохори, в което
има патриаршистка църква и училище.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Псоре има 120 българи-екзархисти.
Гръцките документи за църковното отношение на селото са
противоречиви. В някой от тях се посочва, че и от преди и след Хуриета, селото
си остава патриаршистко. А в други, че е схизматическо от 1903 г.
Вардас също го обявява за схизматическо още от началото на
Македонската борба, в което имало 11 семейства с обща численост 71 жители.
В потвърждение на това твърдение на Вардас, може да се
намери потвърждение, в писмата от Българското Търговско Агентство в Битоля,
според които преди първата половина на 1904 г. селото приема Българската
Екзархия. Но като цяло селото остава в страни от разразилата се борба, преди и
след Илинденското въстание. Косвени доказателства за това, могат да се посочат
с простия пример, че не е посочен нито един негов жител да се е включил в
редовете на гръцката въоръжена борба за Македония, както и, че Георги Марков
Христов, в книгата си „Хрупищко”, дори не го споменава, което означава, че е
останало в страни от погледа и на дейците от ВМОРО.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Псеоре преди Балканската война има 13
български къщи.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
 |
| старите къщи на Псора |
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 108 жители, от които 55 мъже и
53 жени.
През 1918 г. е обявено за съставно село от Старичанската
община.
Според Милойевич селото се състои от 18 славянски –
християнски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 102 жители,
като 50 мъже и 52 жени.
През 1926 г. селото е прекръстено на Ипсилон.
Според
преброяването от 1928 г. селото наброява 121 жители, от които 58 мъже и 63 жени.
В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.
В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 18
семейства, които са славянски и е отбелязано, че мъжете или не знаят или се
правят, че не знаят гръцки.
 |
| по улиците на с. Псора |
През 1940 г. в селото живеят 154 жители, от които мъжете и
жените са по – равно – 77.
Сградният фонд, с който разполага селото е 28 сгради.
Според статистиката от 1945 г. в селото вече живеят 196 жители.
По време на
Гражданската война в Гърция три деца от селото са изведени от
комунистическите части извън страната като деца бежанци.
Преброяването от 1951 г. отчита 142 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като
жители на това село се споменават:
Искамбов, Никола – убит
от андартите в близост до Шатиста по пътя за гр. Кожани, заедно с група жътвари
от с. Жупанишча, отправили се на гурбет в Гърция. /виж: draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Няма коментари:
Публикуване на коментар