Костурски край - Дупяк

                    Дупяк /Дубяк, Дуптан/ дн. Δισπηλιόν

Село Дупяк се намира на 7 км югоизточно от Костур на южния бряг на Костурското езеро на пътя от Костур за Хрупишча                                                                                                                      

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно в тогавашната община (дем) Македони, префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. под името Дубяк, като в него има 18 семейства. Общият приход, който носи селото за Османската империя е 1818 акчета.

Под това име се споменава в Османските архиви от края на ХV в. с 31 семейства живеещи в него.

През ХІХ в. Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века през него преминава френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише, че до това село е пътувал като из позната страна, но от там навлязъл в непозната страна, заселена с българи.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Дупяк е посочено като село с 50 домакинства с 152 жители българи.

В статистиката на Шинас от 1886 г. е посочено като село 300 жители – християни.

Под това име е посочено и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

През 1889 г. Ст. Веркович го споменава под името с. Дуптан, и че на времето е представлявало два бегови чифлика, които са започнали да опустяват и сега в селото имало 7 къщи, в които живеели общо 12 семейни двойки. Жителите му се занимавали предимно със земеделие, рибололовство, плетене на рогозки и отчасти със занаяти. В селото имало една черква обслужвана от двама свещеници и един хан. Почвата била плодородна, а  за развитието на земеделието спомагало изобилното количество вода.

Относно почвата край с. Дупяк е песъчлива.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г.  Дупяк има 480 жители българи. В началото на ХХ в. Дупяк е едно от малкото патриаршистки села в Костурско.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 г. в Дупяк има 640 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище, в което се учат 30 ученика, обучавани от един учител.

Гръцка статистика от с. г. представя селото като изцяло гръцко – 300 жители.

Според Вардас селото остава вярно на гръцката пропаганда до края и в него има 47 семейства с обща численост 269 жители, които се считат за гърци. В селото има гръцко училище, където работят учител и учителка.

По всяка вероятност е едно от малкото чисто български села, превърнало се в крепост на гръцката въоръжена пропаганда, тъй като Георги Христов Марков, че в селото се е провело съвещание на „гръцките архиги, оплоархиги и капитани... из околията” на 15 май 1906 г.

Георги Константинов /Бистрицки/ Дупяк преди Балканската война има 50 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“

След  Балканската война селото влиза в Гърция.

Според списъка от 1913 г.  в селото живели 252 ж., от които мъжете и жените са 126.

През 1918 г. селото е обявено както съставно към община Здрелца.

Според Милойевич  селото имало 50 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 219 ж.

В 1926 г. селото е прекръстено на Диспилион.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеели 264 жители и е била настанена една жена като бежанец след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. посочва, че в с. Диспилио живеят 357 жители, от които 189 мъже и 168 жени. Сградният фонд в селото е 83 сгради.

Поради близостта си до Костур през Втората световна и през Гръцката гражданска война селото не е пострадало много и тук са намирали убежище бежанци от околните села.                                                                                              

Според статистиката от 1945 г.  селото имало 348 жители.

Преброяването от 1951 г. показва, че в селото живеят 431 човека.
Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото. След влизането на селото в Гърция името е преведено на гръцки - Дипсилион, буквално „две пещери“.  През 1932 г. по време на суха зима, водата на Костурското езеро спада и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на Антониос Керамопулос започват разкопки на терена през 1935 г. и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година заради Итало – гръцката война, за да бъдат възобновени през 1965 г.  В 1992 г. нов екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600-5000 г. пр.Хр.) до края на неолита (3000 г.пр.Хр.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното - дървена табличка, върху която има знаци, които може би са надпис, датирана с въглероден анализ към 5 260 г.пр. Хр.                                                                                                                                                   Край Дупяк е изградена възстановка на праисторическото селище.

Надморската височина, на която е разположено селото е 620 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Богоя -  като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Гюрко - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Димас - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Димо - двама човека с такова име като жители на селото и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Йован - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Ковачис, Елена Атанасиос – родена на 3.3.1926 г.; от младежките си години се включва в редовете на комунистическото движение в Гърция; взема участие като член на ЕПОН – ЕАМ – ЕЛАС в съпротивителното движение по време на окупацията на Гърция от Германия и Италия; след това се включва като доброволец в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; сражава се в защита на свободната територия на Грамос в периода 1946 – 1949 г.; емигрира заедно с мъжа си в Полша; през 1985 г. се завръща в Гърция; умира на 21.10.2009 г. /виж: http://ampelokipi-kastoria.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html./

Койо - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Коста - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Лука - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Мануел - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Мара – вдовица; като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Настек - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Никола - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Никифорос – Костурски митрополит; роден през 1888 г. като Николаос Папасидерис в Костур; баща му е от Дупяк, а майка му е костурчанка; завършва училище в Дупяк и става учител в Здрелца и Цакони през учебните 1900 – 1904 г.; през 1904 г. се замонашва в Завордския манастир, намиращ се в кааза Гревена; игуменът  го изпраща да учи в Сятишча и по – късно в Кожани, където през 1912 г. завършва гимназия; през 1916 г. завършва семинарията в Халки и училището за Византийска музика; след завършването на образованието си става игумен на Завордския манастир и такъв е до 1929 г.; на с. г. става секретар на Св. Синод; по – късно завършва филология в Атинския университет;  през 1936 г. е издигнат за Костурски митрополит; умира на 14.VІІІ.1958 г. по време на погребална литургия в църквата „Св.Георги”. /виж: Уикипедия – Дупяк, Костур./

Папас - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Пациос, Костас – земеделец; участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ. /виж: https://skydrive.live.com/?cid=64BC4946AEACDC03&id=64 BC4946AEACDC03%21293,с.48./

Продан - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Русулиоти, Атанасиос – баща на Евгения и Елена. /виж: http://ampelokipi-kastoria.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html./

Русулиоти, Евгения Атанасиос – по време на окупацията на Гърция от Германия и Италия членува в ЕПОН – ЕАМ – ЕЛАС заедно със сестра си. /виж: http://ampelokipi-kastoria.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html./

Русулиоти, Маламати – майка на Евгения и Елена. /виж: http://ampelokipi-kastoria.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html./

Сирак - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

Стайо - като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./

23.Яно - двама човека с такова име като жители на селото и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ,..., с.84./