Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

 

Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

                                                  

   Митрополит Григорий на владишкия трон, в черквата „Св.Неделя“ или 

„Св.Богородица“,Битоля. Снимката е правена от братя Маняки, около 1900 г.

От това, което чух да разказва Дедо владика и от допълнителните разкази на общинския председател отец Григорий Попдимитров  научих се, че в сряда към 1 часът вечер дедо владика стигнал в Костур в къщата на каймакамина и тутакси поискал да узнае причината за внезапното му повикване. Каймакаминът се извинил, като му казал, че полицейският агент не е бил изпращан да го вика, ами само да се тури на разположението на владиката, и за тая му постъпка той е арестувал полицейския. След тия обяснения дедо владика заминал за дома на общинския председател, дето и се настанил .

                               

 Това е една снимка, която се среща в интернет пространството, и е представена като „Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур организиран от  Германос Каравангелис, през май 1904 година  по повод идването в града  на българския битолски митрополит  Авксентий“. Вярно изворът, от който е почерпена информацията е гръцки, а дедо имаше една раздумка, ако срещнеш умрел гърк по друма си, що да праиш?  Да провериш! Та, по всяка вероятност тази снимка е от ноември 1903 г. и владиката е Григорий, а Авксентий става Пелагонийски владика, след неговата смърт. По всяка вероятност снимката е дело на Леонидас Папазоглу.

Още в тъмни  зори на другия ден от неколко черкви камбаните зели да звонят. Гърците се събрали в гръцката митрополия и една тълпа начело с гръцкия владика Каравангели, качен на кон, с демонски викове тръгнала към конака. Тълпата останала на двора, а владиката се качил в конака и заявил на мютесарифина, че той протестира, за дето в епархията му е стъпил български владика, и че събраният народ иска отстранението му от града .

                                               

                                                  Владиката Германос Каравангелис,               

                                                като наместник на патриаршеския трон

                                                в Константинопол 1912-1913 г.

От отговора на мютесарифина, види се, владиката останал недоволен, та тълпата се завърнала със същия церемониал. Когато стигнала до къщата на председателя, крясканията се увеличили . Поставената тук военна стража не я допуснала да се приближи, като е употребила в тоя случай даже и сила. Камбаните биели и вълнението ставало се по-голямо и по-голямо . Административната власт на глед показвала се като безсилна да усмири и разпръсне тълпите. Сам каймакаминът дошъл да моли дедо владика да си излезе от града, но той категорически му отказал. До вечерта бил изпратил и главния полицейски да го моли да избави властта от това положение. Но и нему дедо владика дал същия отговор. Към 10 часът по турски сутринта каймакаминът пак дошъл при дедо владика и на ново го молил да си излезе от града. Тоя път владиката отстъпил, като видял, че при такива условия не ще могат да се раздават помощи на пострадалото българско население, и обещал на каймакамина, че още днес той заминава за с. Шестеово, където властта ще трябва да пренесе и всичките му вещи от Костур. След това при владиката се явил военният каймакамин и го молил за същото. Същевременно гръцкият владика Каравангели устроил една демонстрация от  жени, които викали и се притискали около къщата на председателя. Войските, които пазели къщата, ги изгонили. Когато тая тълпа от жени и мъже заедно с гръцкия владика тръгнала  към правителствения дом, жандармерийският юзбашия се явил при дедо владика и му съобщил , че мютесариф паша и  каймакаминът го очаквали на двора, за да го изпратят. Юзбашията е уверил дедо владика, че са били взети  всички мерки за безопасното му излизане. Тогава той тръгнал , съпроводен от пашата, каимакамина и други цивилни чиновници. Изпратили го до извън града. А едно отделение войска го придружавало и до с. Шестеово. Гръцкият владика с жените е бил спрен от друго отделение войска при къщата на Мюнтаз бей, до като българския излязъл от града. 

Тази информация беше почерпена из книгата на Наум Темчев,  Спомен от една обиколка през 1903 г. Променен е само правописа.

Как Костур преживява Илинденското въстание според спомените отец Григорий Попдимитров Лазаров

 

                  Как Костур преживява Илинденското въстание

               според  спомените отец Григорий Попдимитров Лазаров

                                           

                                                     Отец Григорий Попдимитров, снимката

                                                       е от последните му години в София

На 1 април 1903 г. отец Григорий Попдимитров е назначен от Екзархията за председател на българската църковно – училищна община и архиерейски наместник в Костур. Пристига в градът със жена си и трите си деца на 14 април с.г.Работи за утвърждаването на българщината и спирането на гръцката пропаганда. Според Златко Карастоянов по време на Илинденското въстание се укрива у сарафите Авраам и Манехето, за да не бъде убит от разгневените турски тълпи.

През зимата на 1904 г. открива 15 дневен курс за опресняване на знанието на църковния ред и служба на около 10 свещеника отговарящи за петнадесетина села от Костенарията и Нестрамколско, които току що са се отказали от Цариграската Патриаршия и са преминали  в лоното на Българската Екзархия. Срещу него са правени два опита за атентат от гръцки терористи. Изпълнява задълженията си до 10 септември 1905 г.

Тази публикация е по повод изправяне на едно грешно твърдение в интернет пространството, че по време на Илинденското въстание в Костур председател на Българската черковно - училищна община и архиерейски наместник на Българската Екзархия в Костур е отец Георги Бейдов.

                                                       

                                         Равинът на  Костур, снимка Леонидас Папазоглу

            …Аз бех останал единствения българин в града. Възстанието се започна и в началото то все ужас между гръцкото и турско население в Костур. Но скоро пристигна много войска от Населица. Тук се настани и самият командант Хюсейн паша .Колко войска се беше натрупала, не зная , но факт беше, че тя заминаваше и пак се завръщаше, без да може да потуши движението. На 24 юлий войските, които стоеха около града, почнаха да стрелят върху двама дюлгери от Апоскеп, които влизаха в града. Турското население силно се разстревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи из селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха в Подзери /един от кварталите на Костур намиращ се до пристанището – б.м./ на брега на езерото българския свещеник Василий от с. Личища заедно със сина му. Трагична бе неговата смърт. Нещастният свещеник, със свързани отзад ръце, не успя да го представят на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, кол му заби в устата и го посипа с камъни. На другата страна на езерото, по пътя към Фурка, солдати застигнаха българския свещеник Костадин от Четирог и го убиха. Отпосле той се намери с отрезана глава и промушен на неколко места . Същият ден с камъни беха убити и четирима първенци от с. Мокрени. Аз яко се затворих в къщи. Полицейски ме потърсиха. Предложи ми се да напусна квартирата, дето живеех, и да се пренеса в друга, или заедно със семейството си да се поселя в някой хан. Помислих си, че и за мен е настъпил критическия момент. Не се съобразих с исканието на полицията. Вика ме командантинът и ме покани като духовен глава да съветвам с писма населението по селата да не се бунтува. Аз се отказах от такъва една услуга да направя, като обясних на пашата, че възстаналото население не се усмирява с думи, а с оръжие. Командантинът ме отпусна. Не се боех вече, но  и вън не се показвах. Пазар никакъв не ставаше, нищо не се внасяше от вън. Цените на продуктите  за ядене много се покачиха . Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живее. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 август. В града пристигнаха многобройни войски . Всички училища се отвориха за войските.

                                       

                                  Последният випуск на българското трикласно училище

                                в Костур, през учебната 1912/1913 г. със своите учители

На 17 поканиха и мене да отворя българското училище. Съгласих се да направя това, като помолих да ми се даде къс срок, за да се изнесат вещите  от училището и параклиса. До като аз се готвех да направя това, гръцкият владика Каравангели влязъл с войска, изпочупил портретите в училището и кандилата в параклиса, като е грабнал и изнел по скъпите вещи. Войските едва преди месец освободиха училището. Повикаха ме да ми го предадат, ала аз не го приех, защото. в него и параклиса останаха само голи стени. Властта тогава го запечати, та и до сега стои така.

                                                               

                                                ученик от българското училище в Костур,

                                                 снимката е дело на Леонидас Папазоглу

Но  гръцкият владика не се задоволи само с тоя си подвиг. Той се възползува от положението, когато цялата страна бе окупирана от многобройни войски, излезе по селата и извърши ред злодеяния, за които на друго место би бил съден като истински разбойник . Той предлагаше на населението и на свещениците да подписват заявления, че стават гърци. Който се противеше, убиваше се . Така мъченически загинаха по искането на гръцкия митрополит, освен двамата свещеници, които по-горе споменах, още и свещ . Михаил ст с. Апоскеп, свещ. Трифун от с. Вишени, свещ. Данаил от с. Мокрени и свещениците  от Черновища и Дреновени. А ония български свещеници, които не успеха да убият, хвърлиха ги в затвор, дето и до сега лежат. Чисти екзархийски села не останаха в епархията . Но скоро бурята замина . Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голям свой неприятел и счита себе си в духовно отношение, така както е било преди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието са зависели духовно от Патриаршията сега я отхвърлят, като гледат делата на владиците. Подписаните  заявления през време на потушаване на възстанието от само себе се анюлират.

Тези спомени на отец Григорий Попдимитров са извадени от книгата на Наум Темчев “Спомен от една обиколка през 1903 г.“ променен е само правописът използван тогава, за по-лесната четивност. И по погрешка, както посочих в началото, се преписват на Георги Бейдов.

За тактиката на турската войска при потушаване на въстанието в Костурско през погледа на населението

 

За тактиката на турската войска при потушаване на въстанието в Костурско през погледа на населението

 

Тази тема, която предлагам на вниманието се появи при прочита на книжката на Наум Темчев - Спомени от една обиколка през 1903 г., издадена през 1910 г. в Скопие. Мисля, че представлява интерес, защото от досега публикувани, дневници и спомени на участници във въстанието се споменава за големите маси от турска войска, която принуждава въстаниците да приемат дадено сражение или да се помъчат да го избегнат.

                                                         

                                                   Турски войник от Костурският гарнизон.

                                                    Снимката е дело на Леонидас Папазоглу

Прислужваха ни две момчета, едното от които следвало четата на Чакаларова и давало медицинска помощ на болните и ранени четници. Аз го помолих и то ми разказа следното по сраженията на Върбица:

Безчислени войски още рано зеха да се катерат на Кайнак, без да обръщат внимание на огъня на центровата чета. Настъпателното движение па войските против съединените чети подкачи така : най-напред потегли едно големо отделение. Като напредна то на около три километра, тогава потегли второ. Първото следваше да върви. Когато измина и второто 3 километра, потегли трето и т. н. ІІредните редове на нашите чети беха на позициите си. Когато първото отделение се доближи на 400 крачки, четите отвориха огън. Тогава задните отделения се спуснаха да тичат едни на горе, а други на долу, за да ни заобиколят.

                                                  

                                     

                                     Селската Жупанищка чета с войвода Пандо Сидов

                                   Снимката е правена в Клисура от Леонидас Папазоглу

Четниците изпраздниха позициите и зеха да се отеглюват в ред. Войските се настаниха на Върбица, а ние към 11 часът бехме вече в Клисура. Град от куршуми се сипеше върху нас.

Костурски край 2 - Дреничево

Дреничево/Биливец, Биливеца, Билевец, Дранч, Драничево, Драници/ дн. Κρανοχώριον

карта на Австро-Унгарския ГЩ, показваща местоположението на селото

Селото се намира в областта Нестрам кол на 19,2 км югозападно от Костур и на около 8 км от Нестрам.                                                                                    

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно от община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина. Според намерен надпис в района, около 143 г. той е играел важна роля по времето на император Адриан. 

Според стари местни предания, селото е създадено след 1820 г., когато войниците на Али паша Яниниски опожарили старото им поселище Биливец, останките от които все още личали до Гражданската война в Гърция. Село, с подобно име съществува в Османските данъчни регистри: от 1530 според който в село Биливеца, съставно на нахията (каазата Аштин) е имало 2 мюсюлмански и 36 християнски пълни и 7 непълни християнски домакинства, приходът в държавната хазна е 2421 акчета; през 1568/1569 г. е записано като Билевец, съставно на Хрупишката нахия (кааза), като в землището на селото се намират 3 чифлика на Меми-шах и Хасан, които са синове на Курд и на яничарина Ахмед, в селото живеят едно мюсюлманско и 14 пълни християнски домакинства и 12 непълни християнски, имало е три признати бащинии, приходът от селото нараства на 5000 акчета за държавната хазна. Имайки в предвид, че са платени данъци за 125 медри шира, за отглежане на зеленчуци и ябълкови градини и мястото, където е било старото поселище е леко югозападно преку хълма и нивите му се напоявали от река Белица, и по всяка вероятност старото му име е свързано с нея. От друга страна, че в посочените Османски данъчни регистри липсват данни за воденици, говори, че селото е отдалечено от реката. Макар че с данните с които разполагаме се отнасят за един кратък период от близо 40 години е видно, че християнските домакинства намалямат с 22 (без да правим опит за изчисление на есетствения прираст, с които биха нараснали за това време), което говори, че част от населението му е пренасочено за усвояване на „мъртви земи” в пределите на Османската империя. Приемайки твърденията на старите предания за верни, съм включил имената на неговите жители през 1569 г.

В Пловдивската статистика е посочено, че селото се състои от 40 къщи, в които живеят 131 българи.

Според Веркович селото също се състои от 40 къщи, с 55 семейства, в които живеят 162 мъже и 148 жени – българи.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е показана като Дранч (Дреничево).

изглед към черквата "Св.Безсребреници" по пътя за с. Чука

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреничево има 280 жители българи християни и 20 българи мохамедани.В началото на ХХ в.  по-голямата част от жителите на Дреничево приемат върховенството на Българската екзархия.

В статистиката си Ростковски представя селото с 45 къщи, в които живеят 266 славяни-екзархисти.

По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в селото има 382 българи екзархисти и функционира българско училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Но през учебната 1903/1904 г. на Константин Попатанасов е забранено да учителствува в селото. В поверителен рапорт до министър председателя БТА в Битоля – Андрей Тошев го посочва като едно от селата останали без български учител в резултат на Илинденското въстание.Трудно е да кажем днес, от кога съществува българското училище в селото, но според писмо на екзарх Йосиф, съобщава за арестуването на учителя от селото на 17 май 1903 г.                                                     

Според гръцките свидетелства съдбата на селото е неясна. Според някой то запазва своята вярност към Гръцката патриаршия преди и след Хуриета. По сведения идващи от самата Патриаршия, след Хуриета свещеника на селото е обявен за схизматик            ( екзархист). Гръцката статистика от 1905 г. го отчита като смесено село, в което живеят 250 българи екзархисти и 25 мюсюлмани.

По всяка вероятност мюсюлманското население е вземало участие в турска терористична чета, тъй като по донесение на Българският търговски агент в Битоля, един от водачите на такава чета, сформирана в Костурско е родом от това село.

В картата си Контогонис се посочва като мюсюлманско.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.                                                                                        

изглед от днешното село

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Драници живеят 301 души, от които 162 мъже и 139 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно към община Галишча.

Според Милойевич в с. Дреничево е имало 50 славянски християнски къщи и 3 турски.

В статистиката на Македоно-Българския ЦК в САЩ, е посочено като с. Драничево с 1680 българи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в него живеят 289 човека. Михаелидес отчита, че били ликвидирани четири имота на семейства изселили се в България.

След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство.

В 1927 г. е прекръстено на Кранохорион.              

Според Пелагидис от селото са били изселени четири мюсюлмански семейства ( 25 души) и на тяхно място са били заселени шест понтийски семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 305 жители, от които 141 мъже и 164 жени, в това число и 17 бежанци, заселили се след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 50 семейства.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в с. Кранохори живеят 372 жители.

По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация „Охрана”, а през  1943 г. е обстрелвано с артилерия от италианските части. Според спомените на Минчо Фотев създаването на подвижната чета става в резултат на пристигането на четите от Добролишча и Четирок, предвождани от Кузо Кирязовски и Пандо Макриев, които притиснали селяните да се въоръжат и да се присъединят към тях в борбата им срещу партизаните.  Но всъщност в края на 1942 г. селото е нападнато от части на ЕЛАС, заедно със селата Старичани, Желегожде, Брешчани и Граче.                                                                  

изглед от днешното село

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 377 жители, от които 32 са славяноговорящи. По време на окупацията 43-ма са проявили своите антгръцки чувства. Има емигрирали в Сърбия и България, а двама човека има в затвора.

Според докладна изготвена от Паскал Митревски от 9.2.1946 г. селото попада в околия Полето в Жупанишки район, в което има изградени комитет на НОФ с 4 члена и на НОМС с 5 члена.

По всяка вероятност жителите на селото изпитват проблемите, за които споменава Паскал Митревски в писмо до Милтияди Порфирогенис, член на ЦК на ГКП от 28.5.1948 г. : „Един въпрос, който сега ще повдигна пред вас и който трябва да го имате в предвид. Икономическото положение на населението  от районите на Полето и Костенарията, в Костурски окръг, която е отчайваща с последните масови обездомявания. Много семейства, заедно с това, което можеха да носят със себе си преминавайки на свободната територия донесоха добитъка и житото си. Последното им го взе нашата армия, като им се обеща, че тя ще се грижи за тяхното изхранване. Също така им бяха взети и овцете, и им беше обещано, че ще им се върнат, когато семействата се настанят из свободните села. Много от овцете бяха изклани за нуждите на армията. Хората сега са настанени в свободните села и си ги търсят предоставените овце, които до този момент още не са им върнати…”

По време на Гражданската война в Гърция 37 души са убити, а 131 се изселват в социалистическите страни. От комунистическите части 69 деца са изведени от Гърция  като бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита значителното намаляване на населението, то е 160 човека.

Днес селото е второ по големина  в тогавашната  община (дем) след Нестрам и жителите му се препитават предимно със земеделие - Дреничево е известно с боба си.                              

Надморската височина, на която е разположено селото е 780 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Апостол, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бойко, Крал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бруфов, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Коста Василковски

Василковски, Коста – роден на 15.4.1927 г.; през 1946 г. става доброволец в ДАГ; през 1947 -48 г. е бил ранен, лекувал се е в различни болници в Албания; през 1948 г. се сражава в отбраната на Грамос, където бил отново ранен; отведен на лечение в Банкя, България, след което бил прехвърлен в Румъния;там го заварва края на Гражданската война; завършва артилерийска школа в Сибиу, Румъния;завършва и военна Академия в Букурещ; през 1977 г. се преселва в С.Р.Македония. /виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141.143./

Василопуло, Аргири – роден през 1921 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Гьин, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Григор, Анастасе – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гюрко, Ганко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Гюрко, Генчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Даутов, Търпо – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лв от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko_1944.pdf./

Никита Даутовски

Даутовски, Никита – роден през 1913 г.; учил е до VІ клас в гръцко училище в родното си село; работил в тухларна фабрика; сражава се кото гръцки войник по време на Гръко – Италианската война 1940 – 1941 г.; пленен; осъден на 9 г. затвор; освободен след 2 години; член на ЕЛАС до разоръжаването му през 1944 г.; от ІХ.1946 г. е  в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се в Скопие през 1966 г.; награден от ГКП с медал „50 години ДАГ” /виж: Македонско сонце, бр. 693, 12.10.2007, с. 42-43; Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.179-181./

Даутопуло, Андрея – роден през 1924 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия– роден през 1926 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия – роден през 1929 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Лазар – роден през 1922 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Павлос– роден през 1906 г., осъден на смърт и разстрелян през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Елени– роден през 1931 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас,  Димитри  – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос.с брат си Яни.. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Панайотис – роден през 1926 г., загинал през 1946 г. на Воден. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Яни -  роден през 1925 г.; загинал през 1948 г. на Грамос с брат си Димитри. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Драго, Стамко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Дранички, Гиро – член на ВМОРО.; четник в Нестрамколската чета на Никола Христов, замесен в скандал със СК на Жупанишча, поведението му е разглеждано от околийския войвода Митре Влаха в края на януари 1907 г. /виж:   Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Дренички, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Доро Дренички

Дренички, Доро - четник в четата на Атанас Кършаков, заснет с отрязаната глава на войводата; според спомени на приятели, преди да стане четник е бил на гурбет в САЩ, от където се завръща с пушка и се включва като четник на ВМОРО; до Гражданската война в Гърция, остава в родното си село../виж:wikipedia.org/wiki/Атанас_Кършаков#/media/Файл:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg; информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на вуйчото на приятел./

Дунов, Атанас -  получил помощ за лекуване в размер на 2000 лв. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./

Дутовски, Павле – убит на 28.8.1945 г. на полето обработвайки нивата си от въоръжена гръцка банда. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.124./

Згур, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Йоаниду, Паскали – роден през 1914 г., убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Йоаниду, Васили – роден през 1923 г., умрял от раните си през 1946 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Тодор – роден през 1924 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Аргири – убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Електра – родена през 1926 г., загинала през 1949 г. на Вичо. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Стеряни – родена през 1933 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Каш, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кимов, Михаил – арестуван на 25 април 1903 г. от турската власт. /виж:  ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Ковач, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Колов, Христо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Колевска, Томаѝ – родена през 1931 г., загинала през 1947 г. в с. Долени, Костурско (сестра на съпругата ми). / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Коста, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Коста, Тодо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кочко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Крал, Христо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кукулис, Йоанис – преди започването на въоръжената гръцка пропаганда в Македония се е бил установил в Лариса; през август 1904 г. се присъединява към четата водена от Павлос Мелас; изпратен е в Кожанска кааза при капитаните А.Караливанос и В. Висвикис за свръзка с центъра; участва в нападението над с. Зелениче през 1904 г.;  по – късно по здравословни причини е изпратен в Гърция; след оздравяването му е настанен в Лариса, за да участва в разкриването на дейци на ВМОРО, намиращи се там;  след Младотурската революция се завръща в родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83- 84./

Лазов, Андон – роден през 1882 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.405./

Марков, Пандо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; установява се в София, един от участниците, на когото са извършвани измервания на главата. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.428.;XVII 1920-1921. Годишник на Софийския университет.Историко-филологически факултет… ,с.182-183. /

Мелко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Мелко, Стамо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михал – четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена по всяка вероятност от сина му Петко Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство, жител на селото и наследил права върху бащиния, наследена от Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михайлов, Георги – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.457./

Никола, Бойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Никола, Михал – роден през 1888 г; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Никола, Райко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Николов, Христо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.516./

Николов, Щерьо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.517./

Николовски, Андрей – емигрирал в Австралия с родителите си; установил се да живее в Манжимуп; съобщил във в.Македонска искра за смъртта на майка си. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николовски, Фоти – емигрирал със семейството си в Австралия преди Втората световна война; името му се съобщава във връзка със смъртта на майка му Зоя. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Зоя Николовска

Николовска, Зоя – родена през 1884 г.; емигрирала със семейството си в Австралия преди Втората световна война; установили се да живеят в гр. Манжимуп; починала на 11.7.1954 г. в болницата в Пърт. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николопуло, Дамян – роден през 1916 г., загинал през 1947 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Ирини – родена през 1932 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Стефани – родена през 1924 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Петко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петров, Стерио – роден през 1921 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Осман ага - войвода на турска чета, която е извършвала убийства над българи. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Райко, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамир - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на селото, собственик на бащиния, която е станала притежание на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стерьовски, Наке Лазаров – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лм от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_ kostursko_1944.pdf./

Стефан, Ник – родителите му по-всяка вероятност са дошли в Австралия през 20-те години на ХХ в., защото той е роден там; член на МАНС; сгодил се през 1954 г. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 5,с.2./

Стефопулос, Григори – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Стефопулос, Александра– родена през 1945 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Стоянов, Константин (Стоянис, Конст.) – гръкоман; първенец;убит от четата на Никола Христов (Добролитски)  на нивата на 14 юни 1905 г. /виж: : http://bg.wikipedia. org/wiki/Official_documents_concerning_the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Тодор, Елеш - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Томомулов, Никола – роден през 1923 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел.
Трифоновски, Тома – роден на 17.ІІ.1939 г.; той е едно от изведените извън Гърция по време на гражданската война деца бежанци; първоначално се установява в Чехословакия, където е открит родителите си чрез Червения кръст; и е прехвърлн в  Унгария, където учи живопис при професор Ендре Домановски.      

В началото на 60-те години семейството на Трифоновски се установява в България и тук завършва Художествената академия „Николай Павлович” през 1966 г.,специалност декоративно - монументална живопис. Трифоновски живее и твори последователно в градовете Плевен, Враца и София; той е един от водещите у нас автори в областта на живописта от 70-те години на ХХ  в. и до днес; налага се като творец с женските портрети, голото тяло и натюрморти; негови творби са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти Пале"; починал на 25.12.2010 г. в София. /виж:в.Новинар, 6.03.2002./

Туржовски, Илия - напуснал родният край с децата бежанци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Флорика – учителка в селото, която по спомените на Коста Василковски, го е чула да говори на родният си език. / виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141./

Фотев, Михали – роден през 1916 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Фотева (Фотопулос), Вангелия– родена през 1926 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Христ, Башта - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Христов, Наум (Христос, Наум) – гръкоман; убит от четата на Никола Христов (Добролитски) на нивата си на 28 май 1905 г. /виж: wikipedia.org/wiki/ Official_documents_ concerning_ the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Янакев, Пандо – роден през 1894г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

87.Ячо, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Костурски край 2 - с. Долени

Долени /Далени, Долани, Долене, Доляни/         

                          дн. Ζευγοστάσιον

топографска карта на АвстроУнгарския ГЩ

Селото се намира на 15,5 км югозападно от Хрупишча, между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на пл. Одре, на десния бряг на р. Голешово /Госно/..

При преброяването от 2001 г. селото е съставно тогава в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

храмът "Успение Богородично" в с. Долени

В центъра на селото е разположена средновековна православна черква. Храмът е еднокоробен и кръстокуполен, изграден през ХI в. На южната стена на наоса има надпис, според който първото изписване е от 1432 г. Има стенописно изображение на Св. Климент Охридски. Вторият иконописен слой е от 1749 г. и покрива стените в нартекса и ниските части на наоса. Второто изографисфане става по времето на Костурския митрополит Хрисант и ефимерия свещенник Димитър. През 1924 г. храмът е обявен за паметник на културата.

За пърмви път селото се споменава под името Долани в османските дефтери от 1530 г. с 36 християнски домакинства.

Следващото споменаване в османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. в с. Далени имало 37 пълни християнски домакинства и 30 неженени мъже. Признаването на 3 бащинии от страна на турската власт говори за съществуването на селото отпреди завладяването на Костурско.  В землището на селото е имало 1 воденица. Приходът, който носи  в държавната хазна е 5800 акчета

Според Иджемал дефтери от 15.2.1636 г., в който са отбелязани само броя на християнските домакинства е записано, че в с. Долене живеят 5 пълни домакинства.

Изключвайки естественият прираст на населението е видно, че за малко повече от 100 години, то е намаляло с 31 пълни домакинства, които по всяка вероятност са препратени да обработват новополучени поземлени владения, които се оказват „мъртва земя” в Мизия, Тракия, Македония или в други части на Османската империя. Като потвърждение на това твърдение, може да послужи факта изчезването на имената Койо, Петко, Стайно и др. в последващите години.

Тодор Симовски посочва, че според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е било разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се преместило на сегашното си място.

В статистиката на Схинас от 1886 г. селото се споменава под името Доляна, и е с население 300 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено под името Долени.

В края на ХІХ в. Долени е чисто българско село, намиращо се в Костенарията. Според статистиката на В. Кънчов Долени има 224 жители българи.

В сатистиката си Ростковски посочва, че селото се състои от 32 къщи, с 273 славяни патриаршисти.

В началото на ХХ в. цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев в Долени има 280 българи екзархисти. Той не посочва в селото да има българско училище, но от донесения на БТА в Битоля и от документи на Българската Екзархия е видно, че през учебната 1903/1904 г. не е разрешено от турските власти на учителя Сидер Адамов от с.Гаришча да учителствува в селото. Според публикация на проф. Стоянка Кендерова, училището не се намира в самостоятелна сграда, построена за тази цел и броят на учениците, които се обучавали в него е може би 37.

Гръцкта статистика от с.г. показва Доляни като село с 300 жители гърци.

Селото е нападано от андартски чети според Христо Силянов.

Според Битолското гръцко консулство селото си остава вярно на Гръцката Патриаршия.

Но в архива на Вардас има сведение, че преди да започне гръцката въоръжена борба за Македония селото е схизматическо ( Екзархийско) и до Хуриета е успяло да се върне към Патриаршията, но ако не са средствата, които се давали за това, то щяло да се повърне към Екзархията. В селото има 40 семейства и населението му наброява 281 човека. Гръцката пропаганда е отдляла средства за гръцки учител в селото.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  в Долени преди Балканската война има 40 български къщи.

По време на Барканските войни четирима човека от селото се записват като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

След Балканските войни Долени попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 344 човека, от които мъже 192 и жени 152.

През 1918 г. селото е съставно в община Жужелци.

Според Милойевич в селото е имало 30 християнски – славянски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 226 човека, а съотношението между мъже и жени е 101/ 167.

След 1914 г.- 6, а след 1919 г. още 8 жители на Долени емигрират в България по официален път. В селото са извършени 2 политически убийства.

Според статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен комитет в САЩ в с. Долени живеят 1750 българи.

Според Михаелидес пет семейства от селото са емигрирали за България и имотите им са ликвидирани.

стара къща от селото

През 1927 г. селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.

При преброяването от 1928 г. в с. Зевгостаси живеят 207 човека, като съотношението между мъжете и жените е 77/130. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 42 семейства, които са верни на патриаршията, но населението е славянско.

През 1940 г. в селото има 187 жители, като съотношението между мъже и жени е 71/116.

Известно е, че през юли 1944 г. в района на Костенарията и Нестрамско действат 7 партизански отреди на ЕЛАС, невъзможно е селото и неговите жители да не са били принуждавани да осигуряват най.малко храна за тяхната поддръжка.

Според статистиката от 1945 г. от 190 човека, които  живеят в селото, 170 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни. Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.

Според структурите на НОФ селото приспада към околия Полето, в Костенарийския район. В селото е имало създадени комитети на НОФ, НОМС и АФЖ в тях членували двама комунисти, 14 члена на НОФ, 8 на НОМС и 6 на АФЖ, към 9.02.1946 г.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да живеят само 87 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Апостолова, Фил(к)а Костадинова /по мъж Шалева/ - родена през 1895 г.; омъжила се за Паскал Василев Шалев от с. Жужелци. /виж: според информация на правнука им Васил Дончев/

Бабулев, Васил – е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Бабулев, Георги - е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Василев, Коста – по време на Балканските войни взема участие в редовете на  4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.111/

Велко, Пано /Мато/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димо, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго ковач - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ +може да е занаят, а може да се приеме и за Йорго, синът на ковача

Йорго, Андро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Йорго, Пано /Нано/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Сотир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Киро, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Киро, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Койо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Койо, Мишко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Койо, Петко – двама човека с едно и също име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./ # също не е отбелязано друг

Котулов /Котулас/, Атанас /Атанасиос,Танас/ – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е работил като мелничар; с още трима екзархисти  в с .Хориво, Анаселишка кааза е бил заловен от М. Цонтос и са изпратени на о. Крит; от тогава се включва в Македонската борба на гръцка страна; първоначално служи като свръзка на Г. Цонтос с Битоля; по късно се превръща в терорист и андарт; често е изпълнявал поръчки за избиване на българи и гърци, които са се смятали, че са станали предатели; предаден и арестуван през септември 1907 г.  лежи в турски затвор и след Хуриета от 1908 г.;по време на Първата световна война е изпратен с мисия в Драма, която по това време се намира в български ръце; екзекутиран от българските власти през 1917 г.; в българските дипломатически писма е посочено, че той заедно с друг съселянин е убит от гръцките андарти на 20.ІІІ.1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101./

Лазаров, Илия – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Мато, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Михо /Тихо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Михо, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Лефтара /Месаря/, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Никола, Димо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Никола, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Панко, Данко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

папа Димитър – ефимерия свещеник; по времето на когото става второто изографисване на черквата „Успение Богородично“ през 1749 г. /виж:Уикипедия – с. Долени – „Успение Богородично“/

Паскал (или Паскалев) – баща на братята Никола и Янаки Паскалеви от гр. Хрупишча е родом от това село. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.131./

Паскалевски, Паскал – роден е на 14.І.1914 г.; след 1941 г. участва въ гръцката комунистическа съпротива; след 1946 г. е активен член на НОФ, като сътрудник на агитационно – пропагандаторските и структури; редактор на в.”Непокорен”; ръководител на 20 – дневните педагогически курсове по „македонски език” в с. Герман през 1947 г.; след края на Гражданската война емигрира в Полша, където продължава да участва в живота на гръцката политическа емиграция; редактор на в. „Демократияа” изд; след 1965 г. се преселва в България, установява се в София; преводач на Ботев, Д. Димов, П. Матев и др. на гръцки; от 1997 г. член на дружеството на писателите на Македония; умира на 13.V.2004 г. в София. /виж:Киселиновски, Ст. Македонски дейци…, с.153 -154.;Даскалов, Г. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Сп. М.пр. кн.3, 2006, с.33-37;Македонска енциклопедия, т.ІІ, с. 1119-1120./

Паскалевски, Спартак Паскалев – роден на 29.І.1947 г. в Скопие; син на Паскал Паскалевски; учи в Художествената гимназия в София, през 1971 г. Художествената академия, като специализира графика; участвал е в общи художествени изложби в България, Полша, Германия и Италия; през 1996 г. става доктор по изкуствознание, а от следващата година е доцент по история на изобразителните изкуства в Шуменския Университет „Епископ Константин Преславски”; твори графика,, живопис, малка пластика, иконопис; през 2008 г. в абатство Химерод, край гр. Трир, Германия, създава триптиха „Мистичен празник” с тримата небесни покровители на Европа: св. Бенедикт и св.св. Кирил и Методий; платното е изложено до самия олтар на катедралата. /виж: Съвременни български графици,С.,1881.; сайт на БНР, 2 май 2008 г./

Пейо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Зери - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Калоя - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Пейо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Перо, Пейо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ # попълващият регистъра не е споменал, че е друг

Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Атанас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Матко /Янко/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Начо /Ячо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Христ – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483,484./# по всяка вероятност са от различни етноси, защото попълващият регистърът не е посочил друг

Петровски, Манол – убит от турска чета на 27.2.1906 г., когато се връщал от Хрупишча, където е ходил на пазар. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Петровски, Христо – мелничар; убит в с. Хориво, Анаселишка кааза от андартите на 20.ІІІ.1905 г., според донесение на БТА в Битоля, но по всяка вероятноест е заловен от М. Цонтос и изпратен на о. Криг. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77 ./

Пройо, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Ристов, Васил – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Сидов, Васил - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,610./

Сидор, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Сирд, Васил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо, Пир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо /Стано/, Танчо /Янчо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; уточнено е баща, и би трябвало да е на Петри Стамко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Филипов, Георги - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743./

Филипов, Яне - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.745./

Христ, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Яни, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Яни, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Янко /Панко/, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Янко, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

80.Яно, Райко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./