Долени /Далени, Долани, Долене,
Доляни/
дн. Ζευγοστάσιον
 |
| топографска карта на АвстроУнгарския ГЩ |
Селото се намира на 15,5 км югозападно от Хрупишча, между
ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на пл. Одре, на десния бряг на р. Голешово /Госно/..
При преброяването от 2001 г. селото е съставно тогава в
община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
 |
| храмът "Успение Богородично" в с. Долени |
В центъра на селото е разположена средновековна православна
черква. Храмът е еднокоробен и кръстокуполен, изграден през ХI в. На южната стена на наоса има
надпис, според който първото изписване е от 1432 г. Има стенописно изображение
на Св. Климент Охридски. Вторият иконописен слой е от 1749 г. и покрива стените
в нартекса и ниските части на наоса. Второто изографисфане става по времето на
Костурския митрополит Хрисант и ефимерия свещенник Димитър. През 1924 г. храмът
е обявен за паметник на културата.
За пърмви път селото се споменава под името Долани в
османските дефтери от 1530 г. с 36 християнски домакинства.
Следващото споменаване в османски данъчен регистър е от
1568/1569 г. в с. Далени имало 37 пълни християнски домакинства и 30 неженени
мъже. Признаването на 3 бащинии от страна на турската власт говори за
съществуването на селото отпреди завладяването на Костурско. В землището на селото е имало 1 воденица. Приходът,
който носи в държавната хазна е 5800
акчета
Според Иджемал дефтери от 15.2.1636 г., в който са
отбелязани само броя на християнските домакинства е записано, че в с. Долене
живеят 5 пълни домакинства.
Изключвайки естественият прираст на населението е видно, че
за малко повече от 100 години, то е намаляло с 31 пълни домакинства, които по
всяка вероятност са препратени да обработват новополучени поземлени владения,
които се оказват „мъртва земя” в Мизия, Тракия, Македония или в други части на
Османската империя. Като потвърждение на това твърдение, може да послужи факта
изчезването на имената Койо, Петко, Стайно и др. в последващите години.
Тодор Симовски посочва, че според местни легенди селото
първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е
било разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се
преместило на сегашното си място.
В статистиката на Схинас от 1886 г. селото се споменава под
името Доляна, и е с население 300 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено под името Долени.
В края на ХІХ в. Долени е чисто българско село, намиращо се
в Костенарията. Според статистиката на В. Кънчов Долени има 224 жители българи.
В сатистиката си Ростковски посочва, че селото се състои от
32 къщи, с 273 славяни патриаршисти.
В началото на ХХ в. цялото население на селото е под
върховенството на Цариградската патриаршия, но в началото на 1904 г. минава под
върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев в
Долени има 280 българи екзархисти. Той не посочва в селото да има българско
училище, но от донесения на БТА в Битоля и от документи на Българската Екзархия
е видно, че през учебната 1903/1904 г. не е разрешено от турските власти на
учителя Сидер Адамов от с.Гаришча да учителствува в селото. Според публикация
на проф. Стоянка Кендерова, училището не се намира в самостоятелна сграда,
построена за тази цел и броят на учениците, които се обучавали в него е може би
37.
Гръцкта статистика от с.г. показва Доляни като село с 300
жители гърци.
Селото е нападано от андартски чети според Христо Силянов.
Според Битолското гръцко консулство селото си остава вярно
на Гръцката Патриаршия.
Но в архива на Вардас има сведение, че преди да започне
гръцката въоръжена борба за Македония селото е схизматическо ( Екзархийско) и
до Хуриета е успяло да се върне към Патриаршията, но ако не са средствата,
които се давали за това, то щяло да се повърне към Екзархията. В селото има 40
семейства и населението му наброява 281 човека. Гръцката пропаганда е отдляла
средства за гръцки учител в селото.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ в Долени преди
Балканската война има 40 български къщи.
По време на Барканските войни четирима човека от селото се
записват като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.
След Балканските войни Долени попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 344 човека, от
които мъже 192 и жени 152.
През 1918 г. селото е съставно в община Жужелци.
Според Милойевич в селото е имало 30 християнски – славянски
къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 226
човека, а съотношението между мъже и жени е 101/ 167.
След 1914 г.- 6, а след 1919 г. още 8 жители на Долени
емигрират в България по официален път. В селото са извършени 2 политически
убийства.
Според статистиката изготвена от Македоно-Българският
Централен комитет в САЩ в с. Долени живеят 1750 българи.
Според Михаелидес пет семейства от селото са емигрирали за
България и имотите им са ликвидирани.
 |
| стара къща от селото |
През 1927 г. селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен
външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към
големите градове в Гърция.
При преброяването от 1928 г. в с. Зевгостаси живеят 207
човека, като съотношението между мъжете и жените е 77/130. В селото не е
настаняван бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 42 семейства,
които са верни на патриаршията, но населението е славянско.
През 1940 г. в селото има 187 жители, като съотношението
между мъже и жени е 71/116.
Известно е, че през юли 1944 г. в района на Костенарията и
Нестрамско действат 7 партизански отреди на ЕЛАС, невъзможно е селото и
неговите жители да не са били принуждавани да осигуряват най.малко храна за
тяхната поддръжка.
Според статистиката от 1945 г. от 190 човека, които
живеят в селото, 170 са славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция селото силно
пострадва, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души
емигрират в социалистическите страни. Десет деца от Долени са изведени извън
страната от комунистическите части като деца бежанци.
Според структурите на НОФ селото приспада към околия Полето,
в Костенарийския район. В селото е имало създадени комитети на НОФ, НОМС и АФЖ в
тях членували двама комунисти, 14 члена на НОФ, 8 на НОМС и 6 на АФЖ, към
9.02.1946 г.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да
живеят само 87 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.
В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като
жители на това село се споменават следните лица:
Апостолова, Фил(к)а Костадинова /по мъж Шалева/ - родена през 1895 г.; омъжила се за Паскал
Василев Шалев от с. Жужелци. /виж: според
информация на правнука им Васил Дончев/
Бабулев, Васил – е родом от това село, където заедно
с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на
разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да
се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,
с.124./
Бабулев, Георги - е родом от това село, където заедно
с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на
разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да
се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,
с.124./
Василев, Коста – по време на Балканските войни взема
участие в редовете на 4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 –
10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.111/
Велко, Пано /Мато/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Йорго - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Кочо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димитри, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Димо, Кочо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго ковач - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ +може да е занаят, а може да се приеме и за
Йорго, синът на ковача
Йорго, Андро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Йорго, Пано /Нано/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Сотир - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Йорго, Ставре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Киро, Велко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Киро, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Киро, Христо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Койо, Киро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Койо, Мишко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Койо, Петко – двама човека с едно и също име се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
# също не е отбелязано друг
Котулов /Котулас/, Атанас /Атанасиос,Танас/ –
преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е работил като мелничар; с
още трима екзархисти в с .Хориво, Анаселишка кааза е бил заловен от М.
Цонтос и са изпратени на о. Крит; от тогава се включва в Македонската борба на
гръцка страна; първоначално служи като свръзка на Г. Цонтос с Битоля; по късно
се превръща в терорист и андарт; често е изпълнявал поръчки за избиване на българи
и гърци, които са се смятали, че са станали предатели; предаден и арестуван
през септември 1907 г. лежи в турски
затвор и след Хуриета от 1908 г.;по време на Първата световна война е изпратен
с мисия в Драма, която по това време се намира в български ръце; екзекутиран от
българските власти през 1917 г.; в българските дипломатически писма е посочено,
че той заедно с друг съселянин е убит от гръцките андарти на 20.ІІІ.1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77;
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101./
Лазаров, Илия – роден през 1888 г.; емигрира
в САЩ през 1908 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Мато, Мишо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Михо /Тихо/ - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния,
която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Михо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Михо, Петри - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Михо, Станко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Лефтара /Месаря/, Пейо - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Никола - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния,
която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Никола, Димо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Никола, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Панко, Данко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
папа Димитър – ефимерия свещеник; по времето на когото става второто изографисване на
черквата „Успение Богородично“ през 1749 г. /виж:Уикипедия – с. Долени – „Успение Богородично“/
Паскал (или Паскалев) – баща на братята Никола и Янаки
Паскалеви от гр. Хрупишча е родом от това село. /виж:
Марков, Г. Хрупищко..., с.131./
Паскалевски, Паскал – роден е на 14.І.1914 г.; след 1941
г. участва въ гръцката комунистическа съпротива; след 1946 г. е активен член на
НОФ, като сътрудник на агитационно – пропагандаторските и структури; редактор
на в.”Непокорен”; ръководител на 20 – дневните педагогически курсове по
„македонски език” в с. Герман през 1947 г.; след края на Гражданската война
емигрира в Полша, където продължава да участва в живота на гръцката политическа
емиграция; редактор на в. „Демократияа” изд; след 1965 г. се преселва в
България, установява се в София; преводач на Ботев, Д. Димов, П. Матев и др. на
гръцки; от 1997 г. член на дружеството на писателите на Македония; умира на
13.V.2004 г. в София. /виж:Киселиновски,
Ст. Македонски дейци…, с.153 -154.;Даскалов, Г. Предизвикани размисли за
просветното дело и езика на беломорските българи. Сп. М.пр. кн.3, 2006,
с.33-37;Македонска енциклопедия, т.ІІ, с. 1119-1120./
Паскалевски, Спартак Паскалев – роден
на 29.І.1947 г. в Скопие; син на Паскал Паскалевски; учи в Художествената
гимназия в София, през 1971 г. Художествената академия, като специализира
графика; участвал е в общи художествени изложби в България, Полша, Германия и
Италия; през 1996 г. става доктор по изкуствознание, а от следващата година е
доцент по история на изобразителните изкуства в Шуменския Университет „Епископ
Константин Преславски”; твори графика,, живопис, малка пластика, иконопис; през
2008 г. в абатство Химерод, край гр. Трир, Германия, създава триптиха „Мистичен
празник” с тримата небесни покровители на Европа: св. Бенедикт и св.св. Кирил и
Методий; платното е изложено до самия олтар на катедралата. /виж:
Съвременни български графици,С.,1881.; сайт на БНР, 2 май 2008 г./
Пейо, Димитри - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Зери - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Калоя - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Коста - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Пейо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Петри - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Стойо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Христ - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Пейо, Христо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Перо, Пейо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ # попълващият
регистъра не е споменал, че е друг
Петко - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която
след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Атанас - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Димитри - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Димитри - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Киро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Матко /Янко/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Михо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Начо /Ячо/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Петко, Ставре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Петко, Христ – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от
1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с.
483,484./# по всяка вероятност са от различни
етноси, защото попълващият регистърът не е посочил друг
Петровски, Манол – убит от турска чета на 27.2.1906
г., когато се връщал от Хрупишча, където е ходил на пазар. /виж:
Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./
Петровски, Христо – мелничар; убит в с. Хориво,
Анаселишка кааза от андартите на 20.ІІІ.1905 г., според донесение на БТА в
Битоля, но по всяка вероятноест е заловен от М. Цонтос и изпратен на о. Криг. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77
./
Пройо, Мато - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Ристов, Васил – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ
през 1908 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Сидов, Васил - по време на Балканските войни взема
участие в редовете на 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.1912 –
10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,610./
Сидор, Петре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Сирд, Васил - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо, Пир - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо /Стано/, Танчо /Янчо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на
селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стайо, Яни - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; уточнено е баща, и би трябвало да е на Петри Стамко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко, Кочо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Стамко, Петри - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Филипов, Георги - по време на Балканските войни взема
участие в редовете на нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО.
/виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743./
Филипов, Яне - по време на Балканските войни взема
участие в редовете на нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО;
16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно...,с.745./
Христ, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Яни, Павле - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Яни, Пейо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Янко /Панко/, Димитри - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 483./
Янко, Петре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
80.Яно, Райко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./
Няма коментари:
Публикуване на коментар