Костурски край 2 - Дреничево

Дреничево/Биливец, Биливеца, Билевец, Дранч, Драничево, Драници/ дн. Κρανοχώριον

карта на Австро-Унгарския ГЩ, показваща местоположението на селото

Селото се намира в областта Нестрам кол на 19,2 км югозападно от Костур и на около 8 км от Нестрам.                                                                                    

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно от община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина. Според намерен надпис в района, около 143 г. той е играел важна роля по времето на император Адриан. 

Според стари местни предания, селото е създадено след 1820 г., когато войниците на Али паша Яниниски опожарили старото им поселище Биливец, останките от които все още личали до Гражданската война в Гърция. Село, с подобно име съществува в Османските данъчни регистри: от 1530 според който в село Биливеца, съставно на нахията (каазата Аштин) е имало 2 мюсюлмански и 36 християнски пълни и 7 непълни християнски домакинства, приходът в държавната хазна е 2421 акчета; през 1568/1569 г. е записано като Билевец, съставно на Хрупишката нахия (кааза), като в землището на селото се намират 3 чифлика на Меми-шах и Хасан, които са синове на Курд и на яничарина Ахмед, в селото живеят едно мюсюлманско и 14 пълни християнски домакинства и 12 непълни християнски, имало е три признати бащинии, приходът от селото нараства на 5000 акчета за държавната хазна. Имайки в предвид, че са платени данъци за 125 медри шира, за отглежане на зеленчуци и ябълкови градини и мястото, където е било старото поселище е леко югозападно преку хълма и нивите му се напоявали от река Белица, и по всяка вероятност старото му име е свързано с нея. От друга страна, че в посочените Османски данъчни регистри липсват данни за воденици, говори, че селото е отдалечено от реката. Макар че с данните с които разполагаме се отнасят за един кратък период от близо 40 години е видно, че християнските домакинства намалямат с 22 (без да правим опит за изчисление на есетствения прираст, с които биха нараснали за това време), което говори, че част от населението му е пренасочено за усвояване на „мъртви земи” в пределите на Османската империя. Приемайки твърденията на старите предания за верни, съм включил имената на неговите жители през 1569 г.

В Пловдивската статистика е посочено, че селото се състои от 40 къщи, в които живеят 131 българи.

Според Веркович селото също се състои от 40 къщи, с 55 семейства, в които живеят 162 мъже и 148 жени – българи.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е показана като Дранч (Дреничево).

изглед към черквата "Св.Безсребреници" по пътя за с. Чука

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреничево има 280 жители българи християни и 20 българи мохамедани.В началото на ХХ в.  по-голямата част от жителите на Дреничево приемат върховенството на Българската екзархия.

В статистиката си Ростковски представя селото с 45 къщи, в които живеят 266 славяни-екзархисти.

По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в селото има 382 българи екзархисти и функционира българско училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Но през учебната 1903/1904 г. на Константин Попатанасов е забранено да учителствува в селото. В поверителен рапорт до министър председателя БТА в Битоля – Андрей Тошев го посочва като едно от селата останали без български учител в резултат на Илинденското въстание.Трудно е да кажем днес, от кога съществува българското училище в селото, но според писмо на екзарх Йосиф, съобщава за арестуването на учителя от селото на 17 май 1903 г.                                                     

Според гръцките свидетелства съдбата на селото е неясна. Според някой то запазва своята вярност към Гръцката патриаршия преди и след Хуриета. По сведения идващи от самата Патриаршия, след Хуриета свещеника на селото е обявен за схизматик            ( екзархист). Гръцката статистика от 1905 г. го отчита като смесено село, в което живеят 250 българи екзархисти и 25 мюсюлмани.

По всяка вероятност мюсюлманското население е вземало участие в турска терористична чета, тъй като по донесение на Българският търговски агент в Битоля, един от водачите на такава чета, сформирана в Костурско е родом от това село.

В картата си Контогонис се посочва като мюсюлманско.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.                                                                                        

изглед от днешното село

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Драници живеят 301 души, от които 162 мъже и 139 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно към община Галишча.

Според Милойевич в с. Дреничево е имало 50 славянски християнски къщи и 3 турски.

В статистиката на Македоно-Българския ЦК в САЩ, е посочено като с. Драничево с 1680 българи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в него живеят 289 човека. Михаелидес отчита, че били ликвидирани четири имота на семейства изселили се в България.

След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство.

В 1927 г. е прекръстено на Кранохорион.              

Според Пелагидис от селото са били изселени четири мюсюлмански семейства ( 25 души) и на тяхно място са били заселени шест понтийски семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 305 жители, от които 141 мъже и 164 жени, в това число и 17 бежанци, заселили се след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 50 семейства.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в с. Кранохори живеят 372 жители.

По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация „Охрана”, а през  1943 г. е обстрелвано с артилерия от италианските части. Според спомените на Минчо Фотев създаването на подвижната чета става в резултат на пристигането на четите от Добролишча и Четирок, предвождани от Кузо Кирязовски и Пандо Макриев, които притиснали селяните да се въоръжат и да се присъединят към тях в борбата им срещу партизаните.  Но всъщност в края на 1942 г. селото е нападнато от части на ЕЛАС, заедно със селата Старичани, Желегожде, Брешчани и Граче.                                                                  

изглед от днешното село

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 377 жители, от които 32 са славяноговорящи. По време на окупацията 43-ма са проявили своите антгръцки чувства. Има емигрирали в Сърбия и България, а двама човека има в затвора.

Според докладна изготвена от Паскал Митревски от 9.2.1946 г. селото попада в околия Полето в Жупанишки район, в което има изградени комитет на НОФ с 4 члена и на НОМС с 5 члена.

По всяка вероятност жителите на селото изпитват проблемите, за които споменава Паскал Митревски в писмо до Милтияди Порфирогенис, член на ЦК на ГКП от 28.5.1948 г. : „Един въпрос, който сега ще повдигна пред вас и който трябва да го имате в предвид. Икономическото положение на населението  от районите на Полето и Костенарията, в Костурски окръг, която е отчайваща с последните масови обездомявания. Много семейства, заедно с това, което можеха да носят със себе си преминавайки на свободната територия донесоха добитъка и житото си. Последното им го взе нашата армия, като им се обеща, че тя ще се грижи за тяхното изхранване. Също така им бяха взети и овцете, и им беше обещано, че ще им се върнат, когато семействата се настанят из свободните села. Много от овцете бяха изклани за нуждите на армията. Хората сега са настанени в свободните села и си ги търсят предоставените овце, които до този момент още не са им върнати…”

По време на Гражданската война в Гърция 37 души са убити, а 131 се изселват в социалистическите страни. От комунистическите части 69 деца са изведени от Гърция  като бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита значителното намаляване на населението, то е 160 човека.

Днес селото е второ по големина  в тогавашната  община (дем) след Нестрам и жителите му се препитават предимно със земеделие - Дреничево е известно с боба си.                              

Надморската височина, на която е разположено селото е 780 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Апостол, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бойко, Крал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бруфов, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Коста Василковски

Василковски, Коста – роден на 15.4.1927 г.; през 1946 г. става доброволец в ДАГ; през 1947 -48 г. е бил ранен, лекувал се е в различни болници в Албания; през 1948 г. се сражава в отбраната на Грамос, където бил отново ранен; отведен на лечение в Банкя, България, след което бил прехвърлен в Румъния;там го заварва края на Гражданската война; завършва артилерийска школа в Сибиу, Румъния;завършва и военна Академия в Букурещ; през 1977 г. се преселва в С.Р.Македония. /виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141.143./

Василопуло, Аргири – роден през 1921 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Гьин, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Григор, Анастасе – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гюрко, Ганко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Гюрко, Генчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Даутов, Търпо – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лв от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko_1944.pdf./

Никита Даутовски

Даутовски, Никита – роден през 1913 г.; учил е до VІ клас в гръцко училище в родното си село; работил в тухларна фабрика; сражава се кото гръцки войник по време на Гръко – Италианската война 1940 – 1941 г.; пленен; осъден на 9 г. затвор; освободен след 2 години; член на ЕЛАС до разоръжаването му през 1944 г.; от ІХ.1946 г. е  в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се в Скопие през 1966 г.; награден от ГКП с медал „50 години ДАГ” /виж: Македонско сонце, бр. 693, 12.10.2007, с. 42-43; Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.179-181./

Даутопуло, Андрея – роден през 1924 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия– роден през 1926 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия – роден през 1929 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Лазар – роден през 1922 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Павлос– роден през 1906 г., осъден на смърт и разстрелян през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Елени– роден през 1931 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас,  Димитри  – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос.с брат си Яни.. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Панайотис – роден през 1926 г., загинал през 1946 г. на Воден. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Яни -  роден през 1925 г.; загинал през 1948 г. на Грамос с брат си Димитри. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Драго, Стамко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Дранички, Гиро – член на ВМОРО.; четник в Нестрамколската чета на Никола Христов, замесен в скандал със СК на Жупанишча, поведението му е разглеждано от околийския войвода Митре Влаха в края на януари 1907 г. /виж:   Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Дренички, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Доро Дренички

Дренички, Доро - четник в четата на Атанас Кършаков, заснет с отрязаната глава на войводата; според спомени на приятели, преди да стане четник е бил на гурбет в САЩ, от където се завръща с пушка и се включва като четник на ВМОРО; до Гражданската война в Гърция, остава в родното си село../виж:wikipedia.org/wiki/Атанас_Кършаков#/media/Файл:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg; информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на вуйчото на приятел./

Дунов, Атанас -  получил помощ за лекуване в размер на 2000 лв. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./

Дутовски, Павле – убит на 28.8.1945 г. на полето обработвайки нивата си от въоръжена гръцка банда. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.124./

Згур, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Йоаниду, Паскали – роден през 1914 г., убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Йоаниду, Васили – роден през 1923 г., умрял от раните си през 1946 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Тодор – роден през 1924 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Аргири – убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Електра – родена през 1926 г., загинала през 1949 г. на Вичо. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Стеряни – родена през 1933 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Каш, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кимов, Михаил – арестуван на 25 април 1903 г. от турската власт. /виж:  ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Ковач, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Колов, Христо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Колевска, Томаѝ – родена през 1931 г., загинала през 1947 г. в с. Долени, Костурско (сестра на съпругата ми). / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Коста, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Коста, Тодо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кочко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Крал, Христо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кукулис, Йоанис – преди започването на въоръжената гръцка пропаганда в Македония се е бил установил в Лариса; през август 1904 г. се присъединява към четата водена от Павлос Мелас; изпратен е в Кожанска кааза при капитаните А.Караливанос и В. Висвикис за свръзка с центъра; участва в нападението над с. Зелениче през 1904 г.;  по – късно по здравословни причини е изпратен в Гърция; след оздравяването му е настанен в Лариса, за да участва в разкриването на дейци на ВМОРО, намиращи се там;  след Младотурската революция се завръща в родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83- 84./

Лазов, Андон – роден през 1882 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.405./

Марков, Пандо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; установява се в София, един от участниците, на когото са извършвани измервания на главата. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.428.;XVII 1920-1921. Годишник на Софийския университет.Историко-филологически факултет… ,с.182-183. /

Мелко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Мелко, Стамо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михал – четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена по всяка вероятност от сина му Петко Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство, жител на селото и наследил права върху бащиния, наследена от Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михайлов, Георги – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.457./

Никола, Бойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Никола, Михал – роден през 1888 г; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Никола, Райко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Николов, Христо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.516./

Николов, Щерьо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.517./

Николовски, Андрей – емигрирал в Австралия с родителите си; установил се да живее в Манжимуп; съобщил във в.Македонска искра за смъртта на майка си. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николовски, Фоти – емигрирал със семейството си в Австралия преди Втората световна война; името му се съобщава във връзка със смъртта на майка му Зоя. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Зоя Николовска

Николовска, Зоя – родена през 1884 г.; емигрирала със семейството си в Австралия преди Втората световна война; установили се да живеят в гр. Манжимуп; починала на 11.7.1954 г. в болницата в Пърт. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николопуло, Дамян – роден през 1916 г., загинал през 1947 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Ирини – родена през 1932 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Стефани – родена през 1924 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Петко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петров, Стерио – роден през 1921 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Осман ага - войвода на турска чета, която е извършвала убийства над българи. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Райко, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамир - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на селото, собственик на бащиния, която е станала притежание на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стерьовски, Наке Лазаров – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лм от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_ kostursko_1944.pdf./

Стефан, Ник – родителите му по-всяка вероятност са дошли в Австралия през 20-те години на ХХ в., защото той е роден там; член на МАНС; сгодил се през 1954 г. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 5,с.2./

Стефопулос, Григори – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Стефопулос, Александра– родена през 1945 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Стоянов, Константин (Стоянис, Конст.) – гръкоман; първенец;убит от четата на Никола Христов (Добролитски)  на нивата на 14 юни 1905 г. /виж: : http://bg.wikipedia. org/wiki/Official_documents_concerning_the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Тодор, Елеш - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Томомулов, Никола – роден през 1923 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел.
Трифоновски, Тома – роден на 17.ІІ.1939 г.; той е едно от изведените извън Гърция по време на гражданската война деца бежанци; първоначално се установява в Чехословакия, където е открит родителите си чрез Червения кръст; и е прехвърлн в  Унгария, където учи живопис при професор Ендре Домановски.      

В началото на 60-те години семейството на Трифоновски се установява в България и тук завършва Художествената академия „Николай Павлович” през 1966 г.,специалност декоративно - монументална живопис. Трифоновски живее и твори последователно в градовете Плевен, Враца и София; той е един от водещите у нас автори в областта на живописта от 70-те години на ХХ  в. и до днес; налага се като творец с женските портрети, голото тяло и натюрморти; негови творби са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти Пале"; починал на 25.12.2010 г. в София. /виж:в.Новинар, 6.03.2002./

Туржовски, Илия - напуснал родният край с децата бежанци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Флорика – учителка в селото, която по спомените на Коста Василковски, го е чула да говори на родният си език. / виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141./

Фотев, Михали – роден през 1916 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Фотева (Фотопулос), Вангелия– родена през 1926 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Христ, Башта - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Христов, Наум (Христос, Наум) – гръкоман; убит от четата на Никола Христов (Добролитски) на нивата си на 28 май 1905 г. /виж: wikipedia.org/wiki/ Official_documents_ concerning_ the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Янакев, Пандо – роден през 1894г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

87.Ячо, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./