Из дневника на Михаил Николов Розов - 29 август

Из дневника на Михаил Николов Розов

Петък, 29 август 1903 г.

Поради тревожните известия, получени през нощта, още в здрача на утрото, по.голяма част  от отряда се разви в проточена колона на изток от Блатото, а центърът измести се някъде до местностите Оджов камък и каманаците над Големата падина. Отрядът е поставен един вид под пара, която готовност се диктува от нуждата в момента – ако турците предприемат настъпление и претърсване в планината, да можем ги изненадаме.

Всички въстаници са под пълно бойно въоръжение. Няколко души селяни, нарочно задържани в лагера, разнасят хляба на въстаниците. На всеки четник се пада по пешник и половина, а сирене според случая, на кой колкото се завари. Хлябът е от чиста планинска ръж, с която се хранят болшинството села от двете страни на Вич. Дажбата е повече от 10 оки, която тежина всички намираме не само за излишна, а още и невъзможна за побиране в торбите, които са приготвени за по-малко съдържание. Повече от триста пешника хляб остана неизползуван и захвърлен на вчерашния ни бивак.

Поради предстоящото отпътуване на отряда вън от Костурско, наредено е: всякой войвода да събере и тури в известност числеността на четата си, бойното въоръжение, амуниции и облекло, които данни били необходими, за да се види на колко може да се разчита, с какво може да се разполага и каква сила въобще представляваме. В по-горните редове от настоящите ми бележки споменах, че отрядът е съставен от центровите чети на Горна Кореща и Пополе, а именно: Блацката, Загорицката и Кономладската, комплектовани от четници из селата на Блацкия, Загорицкия и Кономладския центрове и в които центрове влизат по отделно следните села:

Загорицкия център: Загоричани, Олища, Бъмбоки, Бобища, Куманичево – Горно и Долно, Чурилово и Горенци.

Блацкия център: Блаца, Черешница, Бапчор, Вишени, Шестеово, Апоскеп, Сетома, Тиолища, Кондороби, Орман, Маняк, Костур и Прекопана.

Кономладски център: Кономлади, Жервени, Поздивища, Дреновени, Габреш, Брезница, Статица, Турие и Черновища.

Горните центрове дадоха на Костурско повече от 1200 души въстаници, които вземаха участие в боевете при: Клисура, Биглища, Бигла, Невеска, Кайнако, Гулината, Вишени, Локвата, Дреновени и др. През време на горните боеве селските чети не останаха по-назад от своите събратя от центровите чети и от който двубой те излезнаха много разстроени, поради което принудиха се да се слеят с центровите. Тези последните след 15 август почнаха да нарастват в една внушителна сила, която по настоящем има следният състав.

Блацката центрова чета до 15 август имаше              122 души

след боя при Гулината нарастна с Вишенската чета  32    ”.

Бапчорската чета                                                             68    ”

Блацката ”                                                                          6    ”

Черешницката   ”                                                               3    ”

Шестеово и Тиолища                                                        5    ”

Кондороби и Апоскеп                                                       3    ”

                                                                          ________________

239        ”

Загоричката центрова чета (Мати няма сведения

по настоящем брой                                                       118 души

Загорицката селска чета                                                 47   ”

Други чети от същия район                                            11  ”

                                                                            _________________

176    ”

Кономладската центрова чета броеше до 15.VІІІ      116 души

от 15 до 27.VІІІ. увеличи се с                                         33   ”

Кономладската селска чета                                             37   ”

Новопристигнали четници от същия център                 21   ”

                                                                              _________________

207    ”

Понастоящем отрядът възлиза на 622 души, под прямото началство на Лазар Поптрайков и под войводството на:

Марко Иванов

1. Иван Попов, войвода на Блацката центрова чета,
2.  Мати (Марко) Иванов, войвода на Загорицката центрова чета,
3. Васил Котев, войвода на Кономладската центрова чета.

Селски войводи: Димитър Чембера, Йордан Рашайков, Ставро – районен ръководител. Така комплектуван отрядът произлизаше от хора с разни манталитети, уровен и интелект и занятие. Всички годни от 15-35 г. да носят оръжие влизат в състава на тая мозаична армия. Изключително селяните, в нея  влизаха... Нямаше само даскалите.

Въоръжението на отряда е следното: 103 маузерови пушки, 1 мартинка, 15 манлихерки, а останалите 597 пушки са „Гра”. Към същите пушки има 7000 маузерови патрони, 60 мартинови, 920 манлихерови и 3520 патрони „Гра”. Към горното въоръжение, всеки четник с пушка „Гра” носи в торбата си по една ока барут, 200 капсули, 100 куршума, 1 бомба и две пачки динамит. Това е въоръжението на отряда, с което ще предприеме нападение на турските сили и където и да ги намери, вън от Костурско, стига с това да не се пречи на оперативния план на отделните райони.

Облеклото е формено, но разнообразно по качество и цвят. То се състои от куртка и панталони. Куртката е с легната яка, а панталоните са до коленете. Обути сме с дълги до коленете чорапи и арнаутски опинци, обковани с клинци. Гола глава, а за завивка имаме и гуна. През кръста въстаникът има патрондаш, по който са накачени патроните, а на неговата лява страна виси малка кутия за вазелин (смазката), с която си чистим пушките, кърпа, сапун и манерка за вода.

Освен горното облекло и въоръжение, всеки въстаник има на гърба си торба от две половини, в първата от която съхранява резервния си въоръжен материал от бомби, динамит, куршуми, барут и капсули, а във втората част за дълбок резерв държи няколко фелки пексимет, сол, обикновен хляб, според случая и нуждата, малко сирене, захар и често пъти и печено месо. В същата торба по-интелигентните четници, изключително ученици, държат и няколко листа бяла хартия, молив, тетрадка или книги за прочит.

Духовната храна за интелигенцията на отряда, която е изключително от ученици е съвършено занемарена. Инициативата да се намира в отряда някоя книга за прочит е инициатива на отделния четник и никой не се интересува какво четеш и кога четеш, стига да не си караул. Тя е най-оскъдната. В целия отряд имаме за четиво три книги, а именно: една „Христоматия” от ІІІ клас, „Отечествена география”, тоже за трети клас от Кънчев и „Водолечение”, от германския пастир Кнайп. Тези три книги служат за четиво на голяма част от четниците. Учебниците с нищо не ползвуват учениците, на които са им станали отвратилени и по които учебници, според думите на Анастас Лазов са получавали много двойки, трабва да се отдадат на публично изгаряне. „Водолечението” никого не интересуваше и никой няма нужда от неговите наставления. Изобщо, казано библиотеката на отряда е оскъдна.

В най-оскъдно положение се намира санитарната служба. Всичката тая маса от 622 души, тръгнали на бран е изоставена на съдбата си – „живей или умри!” Среден път можду живота и смъртта не признава. Понятието „ленени кърпи, сестри засмени”, червен кръст и докторски грижи са за нас утопични понятия на областта на литературата и фантазиите.

Когато състоянието на ранения четник е безнадежно, излишно е да поддържа той в себе си вярата за живот. Предпочита минутно душевно съсредоточение и водим от съзнанието си, онова фанатизирано въстаническо съзнание, което не признава компромиси между позора и живота. До един от отряда предпочитат да се самоубият, отколкото да паднат в турски ръце. Това е тяхното възпитание, това е тяхното революционно разбиране, на които не един път Костурско е давало своя дан. На това фанатично възпитоние Лазар Поптрайков посвети волните, неизвестни за широкия свят куплети: (следва текста на стихотворението, което се състои от 5 куплета)

В речника на отряда подобни благотворителни термини като лазарети и болници, разни доктори и милосърдни сестри не съществуват. Благотворителното влияние на тая хуманитарна женевска институция, която след боя при Солферино, поставя основите на Червения кръст и се стреми да внесе между воюващите повече хуманност, великодушие и човещина, изключва нас. Въстаникът е динамична сила, която руши разбиранията на съвременната държавническа управа и чертае утрешните граници на материка. За въстаника и до днес не се намериха хора с повече човечност и великодушия. За тях няма Дунанта, няма Нантешел, които да издигнат гласа си за справедливост и повече човещина, когато търпението е опряло до щика на тирана. За нас няма Фон Сутнер, няма Джон Браун, които да разбудят обществеността. Няма човека, който през 1876 г. канеше европейската съвест на съд пред малкото дете в утробата на майката. Ето защо въстаникът е излязъл на полесражението, въоръжен не с модерното въоръжение на съвремените армии, нито пък с присособленията за по-леко и безопасно понасяне на страданията и неволите в тая борба, а с единственото средство, което най-вече плаши тираните – смъртта.

В целия отряд имаме само две санитарни торби, които се различават от другите по това, че те са кожени и че по средата им е изрисувана емблемата на Червеният кръст. А относно съдържанието няма какво да се говори. То е толкова нищожно, че ако уважаваме себе си уместно би било да не се практикават. В едната чанта имаме няколко бинта от ленен плат, малко едифор и една малка тулумба за промиване на рани, а в другата, плйс това което има в първата, още и малко соблюмат, който разтваряме според нуждата. Това е аптеката на отряда.

И трите чети имат по едно бойно знаме, поверено им от революционните центрове, които представляват и пред които всички четници са се клели за вярност към идеите и целите на въстанието. Взели са участие в боевете при Клисура, Биглища, Бигла и Псодери, Кайнак, Гулината, Порта, Невеска, Вишени и др. Пребродили са на няколко пъти Костурско и от боевете по диплите си носят поражения от вражески куршум.

Загорицкото знаме е продупчено от три куршума и единият ъгъл (десният, долната страна) скъсан, но не откъснат, блацкото знаме продупчено от седем куршума и всред средата оцапано с кръв при боя на Гулината от четниците (убити) Орлов Атанас и Сидов Андрей, които паднаха при същия бой и върху чиито тела, шепа техни другари , за да почетат тяхната памет, покриха ги за две минути със знамето. Кономладското знаме е пронизано от 18 куршума, а една граната при боя при Бигла отнесе и разкъса средната част. И трите знамена са художествено изработени, творба на костурските даскалици от с. Смърдеш, Загоричани и Шестеово. По форма те са еднообразни: Блацкото и Кономладското с ясночервен фон от две платна, а ъглите им украсени със сърмени киски, а Загорицкото с по-тъмночервен фон. По големина са различни. Кономлодското знаме е с размери (приблизително) 1,10 метър на 1,50 м. На едната страна е извезана млада мома с разгъната сабля в ръка, а под краката си тъпче полумесеца. На другата страна с коприна е извезан безсмъртния куплет от Ботевата „Молитва”:

„Вдъхни всекиму, о Боже,

любов свята за свобода

та като въстане роба,

в редовете на борбата

да си намера и аз гроба”.

Блацкото знаме е по големина и форма еднакво с това на кономладската и със следното съдържание по неговите страни: паднал въстаник, върху когото млада мома поставя венец, а от другата страна, с копринена нишка е написан куплета от Ботевата балада „Хаджи Димитър”:

„Тоз който падне в бой за свобода

той не умира,

него жалеят, небо и земя, звяр и природа

и певци песни за него пеят”.

Загорицкото знаме е по-малко от останалите две.

Знаменосци на горните знамена са следните лица: на блацкото знаме е четникът Христо Лексов от с. Кондороби, на кономладското – Новачко Котев от с. Кономлади, а на загорицкото – Ив. Калгатронов, от с. Загоричани. Знаменосците на първите две знамена са от началото на въстанието, а онова на загорицкото е втори. Първият знаменосец бе Гогата Попхристов от с. Команичево, падна убит след боя при „Кайнак” (14 август). Към всяко знаме и неговия знаменосец се числят и по двама асистенти, които придружават знамената при големите приеми и боевете. Във време на бой знамената се поставят в средата на позицията, обкръжени от знаменосците, техните асистенти и всички четници. През време на отстъплението пред знамената, върви усилен ариергард, който отваря път, а след ариегарда ред четници, според наличността на четата, знамето охранявано отзад от всички останали четници. Цялата чета в подобни сличаи е с наложени ножове на пушките, готови да сложат главите си, обаче да не допуснат пленяването на светинята на четата, знамето. И трите знамена, които придружават отряда са преживели критически моменти, в които самоотвержеността на въстаниците спаси честта на четите и знамето от поругаване. При боя на Бигла (4 август), дето турците като бесни налитаха да пленят кономладското знаме, то бе спасено от 6 храбреци, които сложиха главите си и паднаха под ударите на турците и в който бой, войводата на четата Митре Влаха, сам водеше защитниците на знамето към смърт, докато и той падна ранен, наедно с други 3 души. Загоричкото знаме при боя при Кайнак, дето двадесет хилядна армия на Хусейн паша в устремен марш помете слабата защита на позицията и застави въстаниците да се отглят на по-солидни позиции, падна убит знаменосецът Гогата Попхристов, пада и знамето, което се подема от следващите след него въстаници, които го изнесоха на безопасно място. Блацкото знаме пада в още по-рисковано положение при боя на Гулината на 14 август, и в който бой, изпратената Блацка центрова чета да отдаде отпор на настъпващият противник към Върбица цял час и половина отблъскваше напъните на турците в местността Дробоко, с надежда, че загорицката центрова чета, която е заела Рамна, пази техния гръб. Настъпа е застрашителен, обаче устрема да се спрат турците и обезсили техния напан е удивителен. Никой от позицията не мръдва, а започнала се беше една настървеност и упорство, пред което турската настървеност намери гранитен камък, в който се разби. Подори други пътища, които въстаниците мислят, че са в наши ръце ще съумеят да ги защитят, но напразно. Турците се явиха в гръб на блацката чета и почват да заемат Гулината, от където решени са да нанесат поражението навреме са забелязани. Обаче въстаниците са малко, а те са безброй, които никакви куршуми не плашат, решени са да заемат върха. Почва се едно надпреварване, кой по-скоро ще достигне новата позиция и спаси отстъплението на четата. Всякой устремил поглед, усилие и стремеж по-скоро да се отблъснат турците от Гулината, която почнала беше да се заема  от тях. Нареждането на войводата е излишно, инстинкта води цялата чета към единственото за спасение място и всред град от маузерови куршуми , те четниците вървят с темпо на нуждата на целта. Върхът е зает, дето веднага със заемането се почна ужасно изтребителен бой. Защитниците на Гулината са едва половината чета, с малки части от загорицката центрова чета, към които се присъединяват пристигащите от Дробоки четници. В тоя устрем на четата да завладее главната позиция води ръкопашен бой за спасяването на знамето. Падат убити Цильо Младенов, Трайко Милевски, раняват в краката Андрей Сидов от Бобища, Лексо раняват в раменете, раняват в ръката самия знаменосец и знамето се поема  от четника..., който развявайки знамето бърза да го пренесе в главната позиция дето се води усилен бой, който цели да задържи турците до пристигането на останалите четници, които отстъпват от първата позиция на Дробока. Неустрашим със стойка на храбрец Хл. Шемшеваров  върви между град от куршуми. Повалят се другарите му от Загорицката центрова чета: Атанас Орлов и Н. Грънчаров. Пред него е засада. Остават малцина. Призовава в тоя съдбоносен час за него и знамето силата на бомбата. Сваля раницата, изкарва от нея една пачка динамит и убива турчина, а другарите му избягват. Знамето е спасено. Понятието за знамето в отряда е свято. Нещо вродено има в отряда относно значението на  знамето и всякой с гордост разправя за преживелиците през тези епохални боеве, когато четите държаха своя изпит по отношение разбиранията си за неприкосновеността на тези въстанически светини: Нека се гордеят костурските даскалици, че под диплите на техните бездушни творби умират с усмивка на уста младежи великани, в техните творби и под чиито дипли виждат, че се ражда свобадата на Македония...

29 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

29 август - „Червени гренди” или „Паун” - петък

Тук се укрепихме доста здраво понеже допуснахме че аскера от Габреш пак да се повърни во планината, за да я обискира. Към четри часа видяхме турския караул, който наверно ни видя и затова почна да тръби. След некой час се появиха още неколко аскери и ние си приготвихме за бой. Види се турците не поемеха да настъпят на тия укрепени места и затова се прибраха към другите. От Брезница като имахме заречено хляб да ни донесат дойде и Йото Вражановски ѝ съобщи, че брезничени отказваха категорически вече да дават хляб на комитите.

Дойде едно мой писмо от към Преспата, Донето Жайков со Караолан, коджабаша Цильо Зелката, [...]

Като ги натисна огъня, забелязах да се хвърлят от прозореца над един трем, че и после на земята. Тук щех да ги застреля но се уплаших да не е некой невинен и се спрех. Всички врати ги бехме хванали, Жайков почна да гърми от тремчето, малко остана да ме улучи мене, като излизаха жените от къщата, казах на Ристо Гушлев да влезни и се смеси со жените и така да не можи да го нарани. Ристо влезна, но вместо

а се смеши со жените, застана зад едно кьоше, откъдето беше Жайков, който гръмна и Ристо Гушлев извика:

„Уби ме проклетия!” И падна вътре во вратата като му извиках не бой се нищо нямаш, излезна вън и ми каза:

„Убит съм, Василе, ти ме взема на душата”

Кляшев му се скара, задето така каза и той се свести и се обърна со думите:

„Нека умра не ме е яд, но тоя проклет да го уловим!”

Раната не беше смъртоносна, ударен бе в десните ребра и то малко, ние продължихме да следим Жайков и всички негови около къщата тремове и плевни. По едно време почна от една вратичка да се издава една глава и по некой път стреляше. Войводата Стерьо Стериовски и той незабелезано, но паднал от къщата на Васил Мазнев, го забелезали и ни съобщиха че паднал, отидохме со Кляшев и видяхме нещо паднало на вратата, изгърмехме, аз ударих върху падналото и разбрах, че вече е паднал и извикахме да го изтеглят нашите момчета изтеглили, прегледа го, той бил Лазо Жайков, син на Донето Жайков, върху него се намериха двадесетина патрона во жебо, а пушката вземена от вътре, така щото не можахме да разберем, кой именно стреляше дали младия или стария. Забелезахме да излиза човек во ближната къща, извикахме да се предаде иначе ще подпалим и тая къща и тогава човека почна да вика, че се предава, хванаха го и го донесоха при мен, той бил Караолан, който избегал от дома и момчетата не го намерили, той като престъпник отишъл да дири спасение у Жайков. Заповедохме да се обеси во сред селото, други човеци немаше у срещната къща затова не се изгоре, след това стареца Жайков види се, или се е скрил или използувал суматохата, избега между другите чужди фамилии.

Сбрахме се всички во сред селото, изследвахме Доно Юро, за убийството на Лабро, той почна от начало да крие, но после си изказа всичко. Ето неговите показания:

„Лабро е убит от двамата Жайкови и двамата от Пановски, Янето и Цветко. Те имаха страх от него и те го убиха, аз не съм замешен во това убийство.” От изследванията и показанията на Лабровите домашни излиза да е бил и Юро заедно со Цветко Панов и Жайковиците. За Янето Пандов, немаше подобно нещо. Повикахме Янето Пандов пред Юро и го изпитахме. Янето отговори на това, че той не участвувал во убийството, а бил поканен. Се виждаше и Янето да е бил съучастник во това убийство на Лабро но ни беше жалко да го убиваме, тъкмо сега во това време след като бе назначен като войвода на селската брезницка чета. За това го опростихме, а Юро като убиец на Лабро и от друга страна, за сегашното псуване и викания против комитета и за дето разубеждаваше хората вече, да не слушат комитета, затова го осъдихме на смърт и момчетата го измушкаха.

За да наказваме другите престъпления немаше време, само свикахме въмбени и скарахме им се, да си заминат и да си приберат оръжието и си съставят селската чета. След това отправихме се през Дреновени и на съмване стигнахме во Апоскепската планина на „Ковачо”.

Из дневника на Панайот Наумов Робев

29. с.м. Вечерта се върнала четата и се прибра в нашите Дула в Дълбока падина.

Из спомените на Иван Попов

Ние си образувахм два отряда, единия на чело с Чакаларов и Кляшев, а другия начело с мене, Лазо П.Трайков, Манол Розов, Михаил Николов, Петър Погончев и войводата Васил Котев. Първите останаха в Костенарията, а ние тръгнахме към Лерин, за да нападнем най-главният мост на железницата, за което се снабдихме с бомби и динамит. За тая цел още от по-рано водехме преговори с Георги Поп Христов, по какъв начин да извършим това.

28 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

28 август - Брезницкото кале - четвъртък

Решихме да заминем за към Дъмбенско и затова определихме човеци да отидат со време и се разпоредят за едение, хляб бехме зарекли от неколко села и в Габреш бехме изпратили цела чета, за да приготви хлеб, от Габреш сполучиха да изпратят стотина хляба. Там дето седехме некой си от въстаниците види се окрал царевици и запалил огън да ги пече, обаче бехме изненадани, когато видехме да пламват сухите листа от гъстия гъсталак. Спуснахме всички да гасим и успехме да откъснем огъня. При изгасението на един възтаник му падна в огъня един патрон и изгърме.

Караула ни съобщи, че аскерите слизат от към „Търново Слива” от горе от планината, Христо Гушлев пак го бехме изпратили да дигне и повърне косинските жени, които отиваха в Костур да се подведат на турските власти заедно со поп Петро Пинзов, Янето Бицов, Стефо Кършаков и Стасето Рука, още го немаше, а беше со моя кон та възможно беше да бъде посрещнат от аскерите, защото отпред показанията на караула, един от аскерите слезнал вече чак до селото и други дошли към нас во верига.

Отидох да прегледам и се ориентирам по движението на аскерите, за да вземем нужните мерки. Тъкмо, когато слезнах во равното при черквичките срещнах Гушлев да носи косинци, взех коня и отидох при караула, изгледах и видех веригите от аскерите, които имаха направление към нас и то не далече, дадохме со Кляшев заповед за общо отстъпление, защото местото никак не ни помагаше за сражение отстъпихме към Черна Гора, аскерите се сбраха над Габреш на местността „Локвата”.

село Брезница по време на Първата световна война, снимката ни бе предоставена от Илюстрация Бело море

Косинци без да ги осъдим во време на тревогата си заминаха за иотурченото Брезница. Гастълака, който остана недоизгасен отново се подпали и изгори сума нещо. Се постарах да намеря подпалвача обаче напразно. Ни известиха от Косинец, Дъмбени и Лобаница, че турците наново нападнаха селата и убиха още неколко старци, които заварили во селото! Всички подземни скривалища ги намерили и продължават всеки ден да ровят, особено во Дъмбени страшни безобразия вършели аскерите и башибозуците.

Едно 14 годишно жупаницко момиче, на Нико Попторльов на има Доча около четирима души зверове го обезчестиха и всички се извървели върху нещастното момиче, сега лежи и не може да стане от местото си. Също и установените аскери в Бесвина, според проверени сведения обезобразили всичко що е женско от 13 до 60 годишна възраст.

Вечерта заминахме за Смърдешката планина „Червени гренди”.

Из дневника на Панайот Наумов Робев

28.с.м. В Брезнишкото кале. Брезница е още здрава. Обаче и от там се поместихме денем, потерани от аскер, надошел през Дембенската планина, и отидохме над Черна гора на север. Вечерта се върнах у дома, защото не можах да барам, ме болят нозете, останах в селото, а четата замина за Костенарията воглаве с Чакаларов и Пандо Кляшев, а Лазар Поптрайков с другата.

27 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

27 август - Кономладската планина - сряда

                                                      село Кономлади днес

От разни места получихме писма, току речи всички со едно и също съдържание, от всякъде изплашени селяни, старци и чорбаджии се готвят да се покорят на ново на аскерите и на гръцкия владика. Даже много села го направиха това. Най-първо направи това селото Габреш и Брезница.

Аскерите, които се установени над Бесевина отишли во Брезница събрали всичките фамилии от Смърдеш, Косинец, Въмбел, Върбник и др. и им дали байраци да окачат во знак на покорство и советвали да убедат своите мъже да си предадат оръжието и царо ще им простил, всичките да отидат в Костур при „Командир паша” да се поклонят и пр. Нашите слабоверни, готови всичко да приемат! Особено като се научи, че четите се отдалечиха, мнозина и на лево и на десно викаха:

„Тая нашата вече се свърши, началниците избегаха и ни оставиха в огъня и пр.!” Ужасно положение! Още ние не помислихме подобно нещо, още ние сме тука! Мнозина почнаха да дирят начин, за да се подобрят со турците и гръцкия владика. А пък проклетия владика възползувай от тоя случай изпратил окръжно по селата, со което заблуждава простото население. Косинци во Брезница събрани, начело со поп Петро Пинзов, решили да преклонят глава.

От всички страни псувни и нападки се чуват по наш адрес! От външния свят нищо положително не можем да научим, за да окуражим това пусто и непостоянно население, което заприлича като развален компас.

Днес благодарение се получи едно писменце от Георги Попхристов, лерински ръководител, в което пишеше некой надеждни новини, това писмо за подновявание и подкрепявание духа всред всички го прочетохме и им говорихме на дълго и широко; обаче, нетърпеливото население веднага иска да му блесне свободата.

За да улесним задачите и мъчнотиите било от страна било от каквото и да е друго решихме да се разделим така: аз, со четите центровите - смърдецка, дъмбенска, косинска и апоскепска да заминем за Костенарията и там да произведем некои тупордии, со които да объркаме турците и обърнем вниманието на правителството и да се каже, че и Нестрамско со Костенарията въстанаха.

Лазо Поптрайков да замине за Леринско и се срещне с леринци, за да нападнат и разрушат моста екисулийски от ж.п. линия. Кляшев да вземе наказателната чета на Ристо Гучов и да заобиколи селата по Корещата и накажи измениците, които влезнаха во споразумение со турците, а също и онези, които напускат редовете и бягат. Розов и той со едно ново устроена чета под войводството на Никола от Дреновени (Кузинчо) да замине за Пополе и накажи престъпниците.

Вечерта аз, со Кляшев, Киселинчев и четите от смърдешкия, дъмбено-косински и апоскепски центрове со четата още на Гушлев заминахме за Брезницкото кале „Градишчата”, а Лазо Поптрайков и Розов со четите за към Бабчор.

Из дневника на Панайот Наумов Робев

27.с.м. Стояхме що стояхме там към планината, апоскепани и трима души от други чети тръгнахме за грозде на нашите лозя. Поминахме изгореното Поздивища, село за оплакване. Църквата обезобразена вътре. Селяните изплашени, отчаяни, изпити с насълзени очи гледаха изгорените си къщи. Минахме с. Черновища и Дреновени също изгорени. По няколко добитъци сбрахме от тези села и потеглихме за селото ни за грозде, но за жалост не събрахме, а се върнахме празни.

Четата ни от 1000-до души се разделила на две половини. Едната потеглила за Пополе, другата остана в Габревско (Габреш още живо), която очаквахме в Дреновско осой.

 изглед от Габреш (днес Старо Габреш), в десния горен край на снимката се вижда днешното Ново Габреш

Из поверително писмо № 670

 сградата, в която се е помещавало Българското Търговско Агентство в Битоля по време на Илинденско-Преображенско- Кръстовденско въстание от 1903 г.

с. Косинец

Селените след това се върнали в здравите къщи в селото и останали тука до 26 август. Ала на 27 селото отново било заобиколено от многочислени войски и башибозук, които влезли и съблекли жените: обрали им парите, гривните и пр. и им съблекли всички горни дрехи. Всички вещи биле откарани, заедно с всичкия селски добитък.

От оцелелите по-рано 17 къщи, тоя ден изгорели още 15. Изгорени биле при

това църквата Св. Петка в селото, Св. Атанас, вън от него и училищното здание.

Освен това на 27 август войниците убили:

1.Матовица Бойнка           85 г. заклана със секира

2. Колйовнца Бойнка        70 "      "          "      "

3. Димитр Манеловски     50 "   посечен на части

4. Мито Манеловски         55 "          "      на късове

5. Дине Манеловски          65 "           "       "     "

6.Киро Пиндзов                 65 "    заклан

7. Иван Мола                      67 "   измушкан с щик

8. Васил Пандов                 70 "          "         "    "

9. София Пандова               50 "          "         "    "

10.Тръндо Налчев               65 "   разсечен на три къса

11.Атанас Караминовски   65 "  убит с куршум

12. Васил п. Цветков           "   "    "          "

13. Петревица Влахинка     "   "    "          "

14. Тръндо Мацанов           85 "    заклан

15.Мануша Тръндова         80 "     заклана

16. Пандо Ристовски          70 "        "

17. Динко Калановски        68 "      убит с куршум

18. Митре Влах                   70 "         "          "

19. Диневица Тумбарка      85 "         "          "

20. Сотир Флинов               85 "   изболи му очите

21. Стоян Кръстов               65 "   с куршум

22. Никола Петков              57 "   "      "

23. Свещ. Ставре                 90 "   "      "

24.Дине Стоянов                 48 "   "       "

25. Пене Пиндзов                60 "   "       "

26. Наум Миовски              64 "   "      "

27. Наум Апостолков         27 "   "      " от Кърчища

28.Гаки Димев                    26 "   "      "       "

29. Риса Потинова, невеста на 32 г. откарана от войските в Св. Неделя и още не е била върната ( 28 ноември).

Тази войска откарала 1333 глави овце и 584 глави едър добитък.

с. Смърдеш

На 27 август селото било отново нападнато от анадолските редифски табури, които откарали 105 волове, 69 мъски и 72 крави, 20 магарета и 62 телета.

27 август 1903 година според дневника на Михаил Николов

Из дневника на Михаил Николов Розов (от този дневник за сега има публикувани само 2 дни.  В тях се посочва различно по естество информация, за това ще бъдат публикувани по отделно, към даденият ден, за който се отнасят. Но трябва да се считат, като неразривна част от картината наречена Илинденското въстание и Костурско)

                                                      Михаил Николов Розов
 

Сряда, 27 август 1903 г. От Преспа сме пак в нашето Костурско. Разположени сме на изток от с. Кономлади с рида, отделящ селата Кономлади от Жервени. Цялото това проаранство сме заели около две хиляди души въстаници, изключително костурчани, които с не­търпение очакваме да получим новини за положението на нашите родни места, на нашите близки, които през разигралите се събития след  15 август  изоставихме  ги на съдбата им. Кономлади е спасено от изгаряне. Спасени са и околните на него села: Габреш и Статица, обаче  разграбена им е цялата покъщнина, жива стока и избити са много невинни хорица - мъже жени. На 23 август войската, която преследваше въстаниците из Вич, на гъсти колони мина през Горна Кореща и направи своето. При все че тези села са лошо пострадали, притекоха се да нахранят нас, за чиято съдба до вчера нищо не знаеха. Кономлади със своето гостоприемство държи връх. Чувствува се, че сме у дома.

На юг от нас боазът между Буче и Корбец е зает от войската, която по белите чадъри (много на брой), разположени около с. Брезница и над него село, предполагаме да са повече от два табура. Пазят тоя важен път от комитски нашествия. Същото било и към Берик, според както ни разправят жените, токущо пристигнали от с. Дреновени. Към Вич имало други войски, които пазели Бапчорски Дервен и Порта. Какво е из Пополето? Какво има в Долна Кореща? - ние нищо не знаем, обаче не си правим илюзии, че и там не е по-добре от тук. Навлизаме като че ли във вулканическа страна, която събитията поставиха при изключително положение. Някои села из Пополето поради постигналото ги бедствено положение и под давлението на гръцкия владика Каравангелис и неговите агенти, които са плувнали между тях, отказали са се от Екзархията и са прегърнали скъсаното руфе на Патриаршията. Загорицките свещеници и някои техни събратя от съседните села, както и поздивският поп Георги били са подали заявления до костурския гръцки митрополит, че се отказват от Екзархията и стават патриаршисти. Кои са тези свещеници и колко са те? - нищо още не знаем. Не са ли напразни усилията на гръцкия владика? Нима тоя чернокапец не може да знае, че давещият и за сламка се хваща?

Между четниците се създава желание да искат временни отпуски, които да използуват из селата си и узнаят нещо по положението на техните домашни. Преди да го направят [това] предложение пред съответните войводи, коментират го помежду си и при все че всички намират такова желание за невъзможно, четниците Кузо Бакрачев, Ването Черновси, Какалов, Головода и др[уги] предявяват желанието на четниците. Попов се колебае със своя отговор, Цильо Котев и стоящият при него Хр. Цветков са категорични. „Не може!" Чакаларов е краен. Намира в желанието на тези няколко души четници едно своеволие, което не само че не може да се разреши, но трябва и да не се подига. Да се изпратят въоръжени хора между населението из околията, което в своя стремеж да се легализира пред турските власти, е равносилно да се предизвикат войските на нови безчинства.

- Трябва да ги оставим да мислят, че с четите са се разправили и че страната върви към умиротворяване - шепнешком разправяше Попов на няколко негови четници, които не бяха чужди на това желание.

Въстаническият стан заприличал е на един голям мравуняк. Всичко е в движение и всякой бърза да се срещне с някой от пристигналите из съседните села жени и деца, от които иска им се да узнаят нещо за положението на селата и хората вън от обсега на техния синор. Целият отряд прилича на един вид сборище, дето всякой свободно като на пазар проявява своето желание, своята нужда от узнаване съдбата на своите домашни. Само ръководителите, на брой 15 души, уединени продължават своите съвещания върху създаденото положение и бъдащата ни дейност. Неуспехът да се срещнат в Преспата с ръководителите, Щаба на въстанието, като че ли е създало в тях желанието да напускаме Костурско. Действително Костурско прилича на изоставен боен театър, из който безбройни орди от башибозук грабят всичко, каквото огне­ната стихия е оставила. Многобройни войскови части заемат всички проходи, покровителствуват тоя благословен от корана грабеж и осуетяват всякакво четническо движение.

Необходим е изход от това положение, което всякой схваща и разбира и което ръководи­телите заели са [се] да конкретизират и приложат. Върху развалините на Костурско да се про­дължава някаква нова борба не само че нищо няма да допринесе за сломяване турската жестокост, но още рискуваме да предизвикаме нова сеч върху беззащитното население. Покрай многото жертви от материално и морално естество, които страната е дала, една наша нетактичност ще предизвика нови жестокости, нови обезлюдявания, нови пожари. Наложително е да се спасява това, което е останало. Необходимо е връщане [на] страната към нормалното положе­ние от преди 20 юли, а населението из своите села, по своите опожарени домове, положе­ние, което да успокои страната и даде възможност на населението да се съвземе от постигналото го бедствие. В подкрепа на горното се предизвика смут в турското командуване чрез нападения вън от Костурско.

Долу из селските ливади са настанени ред импровизирани кухни, за да нахранят разпо­ложените в гореказаните местности въстаници. Четниците на групи се отправят към там, за да напълнят канчетата си и се нахранят. Обедът е нещо като великденски. Канче манджа от месо, приготвена с пиперки, кромид, патати и като че ли в нея има и фасул. На всеки чет­ник освен манджата раздава се и цял къс печено месо. Хлябът е приготвен и докаран от дреновчани и поздивчани. На всякой четник дадено е по цял пешник. Яденето е приготвено от останалите на селото овце, които всякой дава с удоволствие, защото не знае какво ще става утре с тях. „Вместо да ги ядат турците, нека ги ядат нашите", говорят си помежду си кономладските жители, които не могат да се нарадват на нашето връщане. Много е гостоприемно на­шето  Костурско. Цялата местност заприличала е на голям човешки мравуняк .поверил своята съд­ба на стотина души караул, който бди за неговата безопасност. От цялото това ядене един малък котел и една печена овца са запазени „за големците".

От дошлите поздивщени узнаваме, че на 26 юли т. г. идващата от Костур войска с цел да спаси жителите на с. Жервени, минавайки през Шестеово, което подпали, и напредвайки за към с.Жервени, натъкнала се населените чети от селата Дреновени и Поздивища.с които завързали сражение, от което турците излезли победени, при все че с тях носели и горска артилерия.

Заседанието на големците е дигнато. Те се хранят, а около тях насъбрали са се почти всич­ки селяни, които разправят преживелиците през последните дни.

Всички въстаници сме в очакване да чуем решението на началниците. Слухът, че ще напускаме Костурско и се отдадем на въстанически акции из чуждите райони, постоянно се шири между въстаниците отначало като слух и мълва, подир малко като факт, докато най-после той се асимилира в съзнанието на всички ни като необходимост, която трябва да стане. Присти­гането ни в Костурско стана известно и из селата на изток от Кономлади. То стана достояние в Пополето [и] Вишеици като най-близки до Кономлади побързаха да ни посетят и се срещнат с техните четници. Между тях е Тимянето Марков, Караьорго, поп Трифо, поп Димитри и др. Пред началниците е поставен голям плик със сведения за положението на трите Пополеколски центрове:

Кузо Попдинов, центров началник на Блацкия център, с писмо от 25 август съобщава: Почвам от с. Черешница, което село турците знаете, че изгориха на 14 азгуст и което непощадиха и на 21 того при изгарянето на с. Блаца. Изгорени са понастоящем 96 къщи, избити  са следните хора от същото село: Митре Бапчорчето, Дамян Сулов, Сия Митрева, Риса Фянова, Фильо Грабачо (героя с боздугано), Коста Главчев, Сидо Пърпов, Петрето Попов и Христо Бошков и Мането Бошков. Ранен е Георги Кираджията и двама други.

С. Блаца всичкото е още в пламъци. Колко къщи са изгорени и колко спасени, мъчно е да се каже. Едно мога само да кажа, че с Блаца, това кокетно село е вече свършено. Нито помен от това, което го знаем. В селото за обитатели имаме само кученищата, които зловещо вият. Населението е още из планината, а много от жените са в плен в ръцете на турците. Големи страшни оргии са извършени върху нещастните жени. С настъпването аскерът на 21 того, след като изгори селото, предприе настъпление из планината Присо, дето бяха изпокрити женорята. Какъвто мъж намериха, изпобиха, а жените взеха със себе си. Същото стана и с  черешницките жени, които бяха изпокрити в блацката „Бичкия". Не се спасиха и тези от черешницките , които бяха изпокрити в черешницкия „Цер", които едновременно с блаченките отнесоха едните в местността „Одрецо", а другите в черешницките ливади. Към групата от жени, които турците взеха със себе си в „Одрец", имаше и жени от с. Вишени, укрити като по-сигурно в Влацко.

При накладени огньове, които оподобяваха някаква голяма илюминация, те (жените) бяха заставени да играят хоро наедно с аскерлиите - след всеки аскерин следвала е мома или невеста, полуголи и с чиито телеса гавреха се анадолците. От самия паша войниците имали разрешение да си играят с честта на невинните моми и невести цяло денонощие, поради което някои от тях още не се знаят къде са, а възможно [е] да са отнесени с войските. Да не изброявам имена, защото те няма с нищо да ни ползуват освен да се увеличи скръбта ни, че две от тези жени от изнасилвание са болни (протурени), една полудя. За трагедията, на която били изложени жените на тези три села, никоя не разправя, никоя не иска да и спомняш и всяко запитване считат го за грях, и то не личен, а народен.

След освобождаването им от войската младите са плакали пред по-старите жени и са апелирали към тях за милост и снизхождение, от всичко, което видоха и чуха, да запазят в тайна  станалото изнасилване от всичко живо. Старите (жени) са се клели и заклинали във всичко свято и скъпо, че взимат под своя защита невинните деви и невести, и ако изменят от клетвата си призовавали и божието отмъщение върху тях и техните наследници. Няма жена, която приема да  конферира с теб на тая тема. Всички избягват да говорят за тая вартоломеева нощ от 21 срещу 22 август. Тежко става на човека и никой, почти никой от нас мъжете не смеем да питаме за това, което искаме да считаме за несъществующе. Избити са следните мъже и жени: Петрето Цалкин, Пандето Голичов, Мияйлето Башов, Досо Пишмиров, ученик, Атанас Киров, Ильо Турдиев, Пандо Пишмиров, Дота Пишмирова, Трифовица Чалмова, Нунта Сеферова, Стефо Плястев, Спас Еневски и др[уги], които още не са известни. Ранени имаме неколцина, а за обезчестените няма да говоря, защото горното ясно характеризира това, което блацките жени са преживели. С. Кондороби е изгорено на 14 август и е първото село, което пострада от турците. Всичките български къщи са изгорени, а населението, благодарение че навреме избяга, не е дало жертви.

С. Тиолища и то е спасено от изгаряне. Неговото спасение се дължи на гъркоманите поп Ламбро и неговия брат Никола, но в замяна на това те са вгнездили в това село кодушлука и гъркоманството. Цялото село се отказа от Екзархията. Появиха се и шпиони начело с Динето Фирбов, бивш четник от селската чета на селото. Придружава аскера в своите обиколки из района и върши големи опустошения. В дирите му съм и съм с намерение да го пречукам, когато е с по-малко войска и надмощието е на моя страна.

От Шестеово и Апоскеп не мога да ви съобщя нищо, обаче засега от тези села не видох да се дими и по това заключавам, че не са пострадали. За Жупанища ни дума може да става, че мога да държа някаква връзка. Тоже и за Бапчор нищо не знам, но, струва ми се, и то е запазено поради късмета, че през него не са минали войските на Хюсейн паша, а там са оперирали войските, които навлязоха в Костур през Леринско и които нямаха нарежда­не  да горят. Току-що пристигна Темелков, който ми разправи, че аскерът от Тиолища се е дигнал. Разправя ми още, че носел се слух, че лепчишката войска, която взела участие в потушаването на въстанието под началството на Хюсейн паша, заминале си обратно за гарнизоните в Лепчища и други погранични с Гърция места. Днес една голяма войскова колона се яви към Порта и на Рамна простре лагера си на чадъри. По тези последните съдя, че има намерение да остане във Вич за по-дълго време Вишени е изгорено на 21 август от войските, които изгориха Блаца, след като обходиха Вич, през Козяк и Вишенския рид се върнаха към Горна Кореща. Избити са много хора, а поп Димитър е завлечен с войската. Цялото село е пострадало. Останали са незначително коли­чество къщи неизгорени. И в него село още не са прибрани хората, които скитат немили и недраги из балкана и околните села. Поп Христо е в Блаца и от него се научавам, че са убити: Гилето Гилев, Динето Калков, Динето Ишков, Сидо Бакрачев. Населението е в голяма неволя - без подслон, ограбено, без храна. Много жени са изпитали участта на блацките жени, а някои са завлекли със себе си. Съобщават ми, че аскерът, който е настанен във Вич, изпратил някакво си отделение, което отишло в Прекопана, и като не намери никой в това село, слезна в Черешница, което е побеляло от бели байраци. Искат им предаване на пушките. Необходимо е да се приберат четниците, които след разбиването ни при Дробока изостанали са и разпръснаха се без водачи, защото така рискуваме да ни обезоръжат поотделно. Какво мислите и какво да направим, отговорете ми.

Коста Василев замина да събере разпръснатите четници от Загоричани, Черешница и Олища и след като се върне, за къде да се отправим!

Характерно е да спомена за друго едно писмо, изходящо някъде около Загоричани. В не­го писмо се описват всички перипетии от ужаса, на който бе изложено населението, и двуличието на някои от първенците, които, за да спасят себе си, прибягнаха до хитростта и под­лостта. Забравиха цел и идеал, забравиха вяра и народност и се приобщиха за себесъхранение в Клисура и манастира ,,Св[ети] Врач". Нека цитирам самото писмо, от което ще се види ясно по­ложението на тоя източен край за Костурско, в който първостепенна роля играеше Заго­ричани:

„на 14 този месец завзе се (Върбица) от аскера, който се укрепи на Барбеш и Бобицките камъни даже до Св[ети] Илия, над Клисура. Населението от Загоричани се разпръсна из полето, изпокри се по мисирията, а другото избяга към Олища и манастира ,,Св[ети] Врач", трето се отправи за Клисура, обаче беше върнато от аскера с гърмеж. В Клисура сполучиха да избягат по-рано хората от Бобища и Мокрени и какво става с тях там, не знам. Бамбочени, селото на които изгоря още на 14 август наедно с Черешница, избягаха в Олища и Команичево. Турците ги обстрелваха от Върбица и из пътищата има изпаднали много жертви - мъже и жени, има и деца. Една неголяма част от населението на Загоричани остана в селото, като предпола­гаше, че турците няма да слезнат в селото, обаче много се лъжеха.

На 15 август още от нощта войската почна да слиза към селото, която го зае и подложи на обир и грабеж. От юг почнаха да нападат на загоричани и башибозуци от селата Команичево, Горенци, Маврова и Личища. Пътят за селото заприлича на някоя голяма вада, която се влива­ше и отливаше от селото. Цели товари се изнасяха. По тоза време се чуха в селото гърмежи, а другата войска пливна по полето, дето се бяха укрили много мъже и жени. Плени всички, а мъжете изби. Жените са откарани някъде към Костур, на брой повече от 100. Към обед на 15 август почнаха да се издигат над Загоричани дим и пламък, по което се съди, [че] след като го ограбиха, подпалиха го. Колко къщи изгоряха, не мога да кажа, защото то продължава и в момента да пуши, а пък башибозукът да граби и подпалва.

В селото има избити много хора, между които е и Василето Торуфиев, който беше се укрил, а жена му Ленчето е взета в плен. Убит е в лозята и четникът, ранен при Невеска, Лексо Долев, който се беше укрил в местността Мишек. Преди да го убият,

той уби майка си и не­вестата си, за да не попаднат в турски плен. Сестра му Лена, ранена, успяла да се спаси и избягала в манастира ,,Св[ети] Врач". Юзбашията Исмаил ефенди предвожда войската и върши всичко това, което се струпа върху нашето село. Той по име вика селяните и ги подканя да предадат оръжието си, както и непокорните селяни, които още поддържат четниците. Не ме забравил и мене и в тридневен срок иска да му се представя.

Навъдиха се доста благословени хорица, които не можат да живеят, ако не извършат някой шпионлък. Най-нещастното е, че и поповете ни: Георги, Стефан, Григор от Загоричани и поп Златко, поп Костантин и Никола от Бобища, както и поп Георги от Мокрени зарязаха [ни в] сполетялото ни нещастие, което ни постигна и което дружно трябва да понесем, а се отказаха от народа и станаха гъркомани. Целунаха ръката на владиката Каравангелис и се отказаха от Екзархията и за възнаграждение получиха чрез гавазина му сто оки сол, която се изпрати на хората в манастира. Чудно ми е как поп Златко допусна това да направи, защото той е български свещеник и български поборник. Друга една тайфа от чорбаджии, начело на която стоят Ицето Гьрков, Таси Мишаков, Сивата и още други четирима-петима души, между които говори се, че има и учители, подписали са и изпратили верноподаническа телеграма до султана. Всичко това се крие от мене и аз го уча от други. Същите разправяли на четниците да предават оръжието си, а на Исмаил Ефенди навреме съобщавали му кой четник кога е пристигнал. Олищени, бьмбочени, както и бобящени държат по-друго поведение, което им прави чест. 22 август 1903 г."

От Мокрени писмото и от другите краища на Костурско с ред писма се рисува положението за много натегнато и което положение изисква усилия и жертви, за да се задържи. Върху това именно положение съветът на ръководителите от началници и войводи цели часове разисква и тьрси начин за излизане. Положението на другите райони не се знае и при все екскурзията до Преспа нищо не може да се постигне. Да се действува по наше усмотрение някои от големците намират за нетактично и поради това, преди да предприемат някаква акция, искат съгласието на щаба, обаче неговото местопребиваване за нас е тайна. Положението като че ли само ще определили и наложи своето.

В Костурско понастоящем прибивава една голяма войскова част, състояща се от гарнизон под началството на Хюсеин паша и този на V корпус под началството на Арели паша, която дърржи всички стратегически пунктове и няма да даде възможност на въстаниците да се движат. Да се предприеме някакво нападателно движение към тая войска е абсурд, защото не само нищо не може да се постигне с това, а още ще се усложни положението и достигне до поголовна сеч вьрху мирното население, което по своему подело легализирането и връщането му към времето от преди двадесети юли. Редките случаи на падане духом, както например в Загоричани, Тиолища, Брезница и Поздивища, са локални прояви, които времето само ще изцери. ,Примерът, даден от Манол Розов на Загоричени на 21 август, и възможността от наказание на  провинените ще сепне малодушните и ще се избягнат компликациите, провокирани от гръцкия владика и аскера.

Това е и решението на големците. Щели да бъдат създадени две четн от по сто души под шефството на Манол Розов, М. Николов и Пандо Кляшев, които ще обиколят страната и  дадат своите нареждания за начина на действуване, а провинилите [се] накажат. Манол Розов и М. Николов - за Пополето, а Пандо Кляшев и К. Тьрповски - за Корещата. Пристъпи се кьм създаването на въпросните чети, а останалите въстаници ще бъдат разделени на две половини, които ще подемат две различни посоки с една и съща цел - да се действува в тила на аскера, да се бомбардират железници, да се разрушат мостовете по линията Солун – Битоля.

Формирувана [е] четата на Манол Розов, в която влизат четниците: Лазар Палчсм, Андон Шкондуров, Никола Гежов, Сгасо Киряков, Трайко от с. Гобреш, Мишо от Загоричани, Ристо  и Доно от Жупанища, Тего от Корещата, Петьр Христов от Шестеово, Ването Черновски и др. За войвода на тая новосформирана чета става Никола Кузинчов и Ив. Черновски, а Манол Розов и Михаил Николов за началници на Пополе.     

Четата, която е предназначена за Корещата, е под войводството на Христо Гучов от с. Косинец, Лазето, Коста Карашаков, Христо от Четирок, Васил Кардашов и др[уги], за началници на Корещенския район остават Пандо Кляшев и Киряко Тьрповски.

Тези две чети имат предназначението да поддържат духа в населението, да отбиват провокациите и атаките на всички врагове на движението, да приберат към себе си четниците, които п рез време на големите боеве около Кайнак, Дробоко, Гулината и Козяк са се разпръснали и: създават едно достатъчно голямо ядро, с което да предприемат изпълнението на предназначената им цел за усмиряване на страната, а когато останалите шест центрови чети предприемат нападателните акции вън от Костурско, те да подкрепят акцията им и вземат отново инициати­вата в нападение при разместването на аскера. Цели се със съдействието на Щаба и четите от другите [райони] да се организира акция в голям мащаб, която да обхване няколко района, с което да се бият турските сили по боерски план - навсякъде и никъде.

Около 20 души, пополската чета, под войводството на Н. Кузинчов, придружена от двамата началници (Манол Розов и Михаил Николов), замина в посока на с. Вишени. С тях заминаха и дошлите в лагера вишенци. Предназначението им е с. Тиолища, което село според съобщението на Кузо Попдинов е с паднал дух. На добьр им път!

След заминаването на пополеколската чета конен куриер пристигна откъм Долна Кореща, който предаде съобщенията за положението на тая страна. Рисуваше се положението за селата Дъмбени, Косинец и Лабаница под следната светлина:

„На 26 завчера, август войската, която оперира из Пополето, след като привърши работата си из тези страни, потегли за с. Дъмбени, като зае всичката местност около селото; друга част от същата продължи пътя си за към Косинец. За да подплаши населението, тя удари на по­ходна стрелба, от която паднаха много убити и ранени. Обходено, населението нямаше къде да отстъпи и беше принудено да се предаде. Измушкани са с ножове пет жени, между които има и малолетни деца. В селото населението е подложено на поголовен грабеж и безчинства. Всички жени са събличани голи и се задоволяваха най-ниски животински инстинкти. Всичко оплячкосано е изпратено за Сливени, Костур и Четирок. Убити са повече от 20 души мъже, жени и деца. Не са пощадени даже и неовършените снопи, събраното жито е задигнато. Това ни даде повод да се обърнем към пашата с молба да ни се повърне заграбеното. Днес изпра­щаме 40 жени да се оплачат в хекюмата за станалото и да потърсят защита. Задигната е всичката жива стока. Цялото село е изгорено.

Войската напредна и към Косинец, където изгори останалите къщи, а жените, които бяха събрани в няколко къщи, изкараха ги и им събраха всичко, каквото имаха. Вратите на къщите се чупеха, с каквото можеха, от башибозука, дошъл от Четирок, Капещица и Биглища. Сьсечени са около 15 души, между които повече са жени и толкова са убити

Задигнат е и всичкият до­битък, всичкото жито. Изгориха и останалите къщи. В същото положение е и Лабаница, където има нови убити, а цялото село изгорено. Страната от Капещица до Берик и Сливенския ма­настир е окупирана от голяма войскова част. В момента, когато ви пиша, войската идва и кьм Виняри и Локвата и ще ни принуди да напуснем тая страна с посока към Смърдсш, защото на другаде не можем да отстъпваме, понеже Берик е зает. Положението е лошо."

Горепоменатите писма ясно рисуват положението на голяма част от Костурско, обаче от южните краища, от Костенарията няма никакво известие, а из тоя край следва да мине отрядът на Чакаларов, за да се добере в Колонията и Девол. Вярно, за Девола може да се мине през Капещица и Смърдеш, обаче много е рисковано. Нямаме организирана сила на юг от Капещица, нито отделни съмишленици, на които да се доверим за водачи. Нямаме никакви съоб­щения и за положението в селата Апоскеп, Върбник, Мокрени, Бобища, Команичево, Чурилово, Смърдеш. За първото се знае, че не е изгорено и че населението навреме се е прибрало по домовете, но дали в селото има войска или друга някава пречка, която ще може да попречи на Чакаларовия маршрут, не допускаме. Дадено е нареждане да се формират в отряд четите на останалите центрове и бъдат готови за път, но къде? — никой не знае.

През време на това приготовление за път на Чакаларовия отряд един кономладченец на име Георги, четник от кономладската селска чета, предаде на Лазар Поптрайков  друго писмо, което току-що било донесено в Кономлади от с. Турие. Интересът към писмото е общ. По­дозираше се, че щом иде от Турие, то трябва да е от чуждите райони, от чуждите войводи или от щаба, който дава своите нареждания. Заминаването на Чакаларовия отряд е преустановено.

Началници и войводи са отново на съвет, който продължава, но веднага стана достояние на всички четници, че от Леринско имаме добри новини за положението ни и че Турция се гърчи под давлението на великите сили. Текстуално ето и самото писмо от Г. Попхристов, лерински ръководител:

„Каква беше тая работа? Докато се нарадваме на Невеска, последва катастрофата ни. Силни аскерски части разпиляха ни, без да се видим. От Битоля имам утешителни известия, които бързам да споделя с вас. Всички битолски консули са изненадани от станалото. Те бомбардират валията с протести за направеното от аскера, а английският и австрийският консул дали са нота за спиране на изстъпленията и пожарищата или Турция ще тегли послед­ствията. Руският консул се срещал лично с командующия войските и от името на всички евро­пейски консули в Битоля поискал да се спрат пожарищата и избиването на невинното население, което нещо му било обещано с обяснение, че това се върши от башибозука и командующия пограничните на Гърция войски Хюсеин паша. Тежката европейска дипломация почна да се мър­да в наша полза. И папа Лев ХШ не остана зрител. Изпратил е някакво послание, с което се подканя християнският свят в борба с Турция. Изпращам ви български вестници, малко са стари и един френски. Общественото мнение е раздвижено и впрегнато в наша полза. Въстанието е масово из целия вилает, обаче никъде не е добре. Щабът е бил зашеметен от ста­налото  и не знаел какво да предприеме, преди да изучи положението, което желателно е всякой район час по-скоро да даде. За тая цел щял да заеме централното място, някъде към Кривица, и откъдето предполагам ще последват новите нареждания. Там се събират прилепските и битолските чети. От Лерин ми съобщават, че от Сорович за Костурско се отправят още войски. Бъдете на щрек и вземете мерки!"

Писмото на Георги Попхристов дойде да оправдае приготовленията на костурските ръково­дители и да ускори техния маршрут. Трябва да се бърза с излизането от Костурско, преди още новата войска, за която загатва Г. Попхристов, е настъпила в костурска територия, трябва да се върви на всяка цена вън от Костурско и се присъединим към акцията, която ще последва от новия нападателен план, чрез която ще се осуетят намеренията на турския главнокомандующ и освободи населението от новите ужаси, които ще последват, ако не побързаме. Нашето за­минаване се налага да стане час по-скоро, за да можем [да] вземем участие не само в на­падателната акция, но още и с изготвянето на самия план, който трябва да обхване по-голяма част от Македония.

Чакаларов, Кляшев с войводите на Дъмбенския, Смърдешкия и Косински центрове прибра­ха своите четници на една страна и конферират. Останалите четници от центровете: Блацки, Загорицки и Кономладски, още нямаме никакво нареждане и сс щураме в една неизвестност, която е най-мъчителната в подобни случаи. Че ще заминаваме вън от Костурско, знаем, обаче през къде и на къде? Турям подир въпросителната точка, защото мракът настъпи, заповедта последва за строяване и готвене за път. Ще продължа утре.