Костурски край - Долени

Долени /Долани, Доляни/ дн. Ζευγοστάσιον

Селото се намира на 12 км югозападно от Хрупишча, между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на пл. Одре.

При преброяването от 2001 г. селото е тогава съставно в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

За пърмви път селото се споменава под името Долани в османските дефтери от 1530 г. с 36 християнски домакинства.

Тодор Симовски посочва, че според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е било разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се преместило на сегашното си място.

В статистиката на Шинас от 1886 г. селото се споменава под името Доляна, и е с население 300 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено под името Долени.

В края на ХІХ в. Долени е чисто българско село, намиращо се в Костенарията. Според статистиката на В. Кънчов Долени има 224 жители българи.

В началото на ХХ в. цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия , но след Илинденското въстание, в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев в Долени има 280 българи екзархисти. Той не посочва в селото да има българско училище,но от донесения на Българското търговско агентство в Битоля и от документи на Българската Екзархия е видно, че през учебната 1904/1905 г. не е разрешено от турските власти на учителя Сидер Адамов да учителствува в селото.

Гръцкта статистика от с.г. показва Доляни като село с 300 жители гърци.

Селото е нападано от андартски чети.

Според Битолското гръцко консулство селото си остава вярно на Гръцката Патриаршия.

В архива на Вардас има сведение, че преди да започне гръцката въоръжена борба за Македония селото е схизматическо ( Екзархийско) и до Хуриета е успяло да се върне към Патриаршията, но ако не са средствата, които се давали за това, то щяло да се повърне към Екзархията. В селото има 40 семейства и населението му наброява 281 човека. Гръцката пропаганда е отдляла средства за гръцки учител в селото.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  в Долени преди Балканската война има 40 български къщи.

В 1912 г. след Балканската война Долени попада в Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 344 човека, от които мъже 192 и жени 152.

През 1918 г. селото е съставно в община Жужелци.

Според Милойевич в селото е имало 30 християнски – славянски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 226 човека, а съотношението между мъже и жени е 101/ 167.

След 1914 г.- 6, а след 1919 г. още 8 жители на Долени емигрират в България по официален път. В селото са извършени 2 политически убийства.

Според Михаелидес пет семейства от селото са емигрирали за България и имотите им са ликвидирани.

През 1927 г. селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.

При преброяването от 1928 г. в с. Зевгостаси живеят 207 човека, като съотношението между мъжете и жените е 77/130. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 42 семейства, които са верни на патриаршията, но населението е славянско.

През 1940 г. в селото има 187 жители, като съотношението между мъже и жени е 71/116.

Според статистиката от 1945 г. от 190 човека, които  живеят в селото, 170 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция село силно пострадва, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни. Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да живеят само 87 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Бабулев, Васил – е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Бабулев, Георги - е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Василев, Коста – по време на Балканските войни взема участие в редовете на  4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.111/

Лазаров, Илия – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Котулов /Котулас/, Атанас /Атанасиос/ – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е работил като мелничар; с още трима екзархисти  в с .Хориво, Анаселишка кааза е бил заловен от М. Цонтос и са изпратени на о. Крит; от тогава се включва в Македонската борба на гръцка страна; първоначално служи като свръзка на Г. Цонтос с Битоля; по късно се превръща в терорист и андарт; често е изпълнявал поръчки за избиване на българи и гърци, които са се смятали, че са станали предатели; предаден и арестуван през септември 1907 г. и лежи в турски затвор и след Хуриета от 1908 г.;по време на Първата световна война е изпратен с мисия в Драма, която по това време се намира в български ръце; в българските дипломатически писма е посочено, че той заедно с други съселяни е убит от гръцките андарти на 20.ІІІ.1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101./

Паскал (или Паскалев) – баща на братята Никола и Янаки Паскалеви от гр. Хрупишча е родом от това село. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.131./

Паскалевски, Паскал – роден е на 14.І.1914 г.; след 1941 г. участва въ гръцката комунистическа съпротива; след 1946 г. е активен член на НОФ, като сътрудник на агитационно – пропагандаторските и структури; редактор на в.”Непокорен”; ръководител на 20 – дневните педагогически курсове по „македонски език” в с. Герман през 1947 г.; след края на Гражданската война емигрира в Полша, където продължава да участва в живота на гръцката политическа емиграция; редактор на в. „Демократияа” изд. На ГКП в Полша; след 1965 г. се преселва в България, установява се в София; преводач на Ботев, Д. Димов, П. Матев и др. на гръцки; от 1997 г. член на дружеството на писателите на Македония; умира на 13.V.2004 г. в София. /виж:Киселиновски, Ст. Македонски дейци…, с.153 -154.;Даскалов, Г. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Сп. М.пр. кн.3, 2006, с.33-37;Македонска енциклопедия, т.ІІ, с. 1119-1120./

Паскалевски, Спартак Паскалев – роден на 29.І.1947 г. в Скопие; син на Паскал Паскалевски; учи в Художествената гимназия в София, през 1971 г. Художествената академия, като специализира графика; участвал е в общи художествени изложби в България, Полша, Германия и Италия; през 1996 г. става доктор по изкуствознание, а от следващата година е доцент по история на изобразителните изкуства в Шуменския Университет „Епископ Константин Преславски”; твори графика,, живопис, малка пластика, иконопис; през 2008 г. в абатство Химерод, край гр. Трир, Германия, създава триптиха „Мистичен празник” с тримата небесни покровители на Европа: св. Бенедикт и св.св. Кирил и Методий; платното е изложено до самия олтар на катедралата. /виж: Съвременни български графици,С.,1881.; сайт на БНР, 2 май 2008 г./

Петровски, Манол – убит от турска чета на 27.2.1906 г., когато се връщал от Хрупишча, където е ходил на пазар. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Петровски, Христо – мелничар; убит в с. Хориво, Анаселишка кааза от андартите на 20.ІІІ.1905 г., според донесение на БТА в Битоля, но по всяка вероятноест е заловен от М. Цонтос и изпратен на о. Криг. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77 ./

Ристов, Васил – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Сидов, Васил - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,610./

Филипов, Георги - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743./

14.Филипов, Яне - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.745./

Костурски край - Брезница

                                          Брезница дн. Βατοχώρι

Селото е разположено на 43 км югозападно от Лерин и на 29 км северно от Костур в северното подножието на планината Орлово /Малимади/ в областта Корешча. Брезница е на два км от пътя Костур - Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш –Капешчица и на 3 км северозападно от с. Руля.

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно тогава в община ( дем) Смърдеш (Кристалопиги), префектура –Лерин (Флорина).

За първи път селото се споменава в края на ХV в. в Османските архиви с името си, и че в него живеят 104 семейства.

В края на ХІХ в. Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Брезница е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.

По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. 20 човека от селото вземат участие като четници.
В картата на Австрийския генерален щаб е посочено като село Брезница.
Контоянис го посочва като християнско селище намиращо се в Костурска кааза.

Шинас през 1886 г. посочва, че в селото живеят 80 християнски семейства, църква ханове и 100 говеда.

Симовски посочва, че според Веркович през 1889 г. селото имало 180 християнски семейства с 892 жители.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Брезница има 620 жители българи.

Контогони в началото на века посочва селото като патриаршистко с църква и училище.

Пецивас отбелязва, че в него има между 100 и 110 семейства през 1902 г.

В началото на ХХ в. населението на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 г. в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - 65 патриаршистки и 45 екзархийски. След  Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото минава под върховенството на Българската екзархия. Брезница пострадва от нападения на въоръжената гръцка пропаганда през с.г. В селото се създава и комитет на гръцката Македонска борба. На 17 януари 1905 г. става сблъсък между андартски чети и четата на Митре Влаха край селото, при която загиват 17 човека. Според данни от архива на на Вардас митрополит Германос Каравангелис настоятелно го моли на 9 и 10 февруари 1905 г. да бъде извършено нападение над с. Брезница. На 27 октомври 1905 г. селото е атакувана от андартите под водачеството на Вардас.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище, в което учат 55 ученика и са обучавани от един учител.

Гръцкото Битолско консулство го посочва като смесено екзархийско – патриаршистко село. 20 семейства били на страната на Патриаршията преди младотурската революция.

Селото е отново атакувано от андартите през май 1907 г. Както се вижда от недовършено писмо от Вардас, с дата 11 май с.г., където се съобщава че при това нападение са изгорели  живи четирима екзархисти в домовете си, и е убит един, когато се опитвал да избяга.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.

По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. То е оплячкосано от отстъпващата армия на Мехмед паша.

Селото попада в Гърция след Балканската война.

През 1913 г. при преброяването, селото е причислено към Преспа и наброява 761 жители, от които 434 мъже и 327 жени.

Според информация появила се във в.”Емброс” от 10 март 1916 г. населението на селата Въмбел, Дъмбени, Смърдеш, и Брезница били подлагани на непрекъснато нападение и грабежи от страна на бившите андартски капитани Лаки Далаки, Мавроматис, Апостолидис и др.

В Държавен вестник, бр. 259/21.12.1918 г. селото е посочено като Брезница или Мрезница и е в пределите на ном Лерин ( Флорина ) и е самостоятелна община.

През 1920 г. Милойевич го посочва като чисто славянско село със 130 къщи.

По време на преброяването през 1920 г. е посочено, че в селото има 174 семейства с 577 жители, от които 245 мъже и 332 жени.

Селото е приименувано на Ватохори през 1927 г. /Д.В.,бр.179/30.8.1927./ Шест от семействата са пожелали да емигрират в България, според Михаелидис.

С. Ватохорион, ном Флорина при преброяванията през 1928 г. наброява 605 жители, от които 273 мъже и 332 жени. В селото са заселени след 1922 г. четирима бежанци, от които трима са мъже.

Според статистика от 1932 г. в селото 80 семейства, от които 64 са славяноговорящи.

Стефос Григорий посочва като сигурни семействата на Цайко, Панос и В. Ковациди през 1935 г.

През 1940 г. селото наброява 770 жители, от които 462 мъже и 308 жени.

Според приброяването след края на Втората световна война в с. Ватохори живеят 535 жители, от които 200 са с негръцко съзнание, 185 са подвъпрос и може да се има доверие само на 150 жители.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 г. в селото е създадена чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Срещу нея са насочени части на ЕЛАС под ръководството на Наум Пеов.

След края на Гражданската война две трети от жителите му го напущат и се заселват в съседна Югославия или в страни от Източна Европа. При преброяването през 1951 г. в селото живеят 232 жители.

Надморската височина на селото е 1039 м.

Като жители на това село в спомените, документите, книгите и в интернет пространството са посочени следните лица:

Алексов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Анастасов, Христо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Антонов, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Балтов, Панчо/Пенчо/ –  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 21,30,33,35./

Белков/Балков/, Пенчо – член на ВМОРО от 1901 г.; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.18,26; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 473,474; Освободителното движение в Македония...,с. ХV./

Бельо, Христо – по време на нацистката окупация на Гърция е сред първите, които стават членове на ЕПОН; избран е за член на околийският му комитет; след споразумението във Варкиза преминава в нелегалност; през 1947 г. става доброволец в редовете на ДАГ; взема участие в отбраната на Вич и Грамос; на 20.9.1948 г. е ранен; на 2.1.1949 г. е изпратен да се учи във военно училище на централата на ДАГ; загива на 14.8.1949 г. в сражението до Върба. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Велков, Андон – поляк в селото; промушен с щикове от четниците на В.Чекаларов по време на Илинденското въстание за извършено предателство и сътрудничество с Костурския гръцки владика Германос Каравангелис. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.287./

Велков, Наум – емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с В.Ставров отварят собствена месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./

Влашето, Михо - арестуван по време на аферата с убийството на Нуредин бей; неиздържал на побоя и мъченията / горене с мангал/ и предал Павел Христов. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІ/

Вражановски, Йото – член на ВМОРО; донесъл съобщението, че Брезничани отказват да осигуряват прехрана за въстаниците.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,

 с.283./

Георгиев, Христо -  учител; член на ВМОРО, един от първите посветени в организацията в Костурско.  /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ/

Гъцов, Лабро/Лавро/ - /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХ/

Джайков/Жайков,Зайкос/ Доне/Дине, Антонис/ - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”; къщата му е изгорена като на предател по заповед на В.Чекаларов по време на Илинденското въстание и е обвинен в убийството на Лабро; бил ранен и след три дни починал от раните си./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283-284; От София до Костур...,с.176; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джайков/Зайкос, Заков/, Иван /Йоанис/ – син на Д.Джайков и брат на Л. Джайков; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член на СК на „Отбрана”; сътрудник на Германос Каравангелис; подпомага и предоставя сведения на Коте Христов и Г. Цонтос  за областта Корешча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джайков/Жайков, Заков/, Лазо  - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”; участвал в убийството на Лабро; син на Д. Джайков; убит по време на наказателната акция на ВМОРО през Илинденското въстание. ./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ 

Жабонов, Андон – син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жабонов/Жабона/, Петър – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 200./

Жабонов, Търпо – заселен в с.Галово, Оряховско; в края на 1956 г. изпраща молба до ЦК на БКП да бъде разрешено на синовете му да се заселят в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жабонов, Христо - син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жайков/Майков/, Стоян – противник на организацията; вземато е решение на 28 юни 1903 г. да бъде убит, за това защото говори против ВМОРО и насъсква селяните да отхвърлят Екзархията и да се повърнат към Патриаршията; бил направил опит да убие П. Кляшев, който бил в селото, при раздаването на помощи на пострадалите от унищожаването на Смърдеш. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 26 Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.461.; Дневник на костурския войвода..., с.60; Освободителното движение в Македония...,с. ХХІІ./

Жегов, Петре – роден през 1921 г.; по време на окупацията на Гърция от италиано – германски войски се присъединява към въоръжените структури на ГКП; като секретар на селската организация, спомага за разширение на нейното влияние и в околните села; след споразумението от Варкиза е преследван от органите на сигурността и е принуден да емигрира в Югославия; в началото на 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; загива през 1948 г. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Зелката, Васил/Цильо/ - един от организаторите на убийството на Лабро. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 283./

Иванов, Георги (Герго) /Караолан, Карола/ – кмет на селото; обесен при наказателната акция на В. Чекаларов по време на Илинденското въстание за това, че е бил предател и виновник за убийство на верен член на ВМОРО./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник...,с.283-284; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с. 463.; Освободителното движение в Македония...,с. ХХV./

Иванов, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./ # възможно е двамата Г. Ивановци, да са едно и също лице.

Иванов, Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Илиев, Марко - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./

Илиев, Панто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Илиев, Тасе - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Йончев, Панайот – роден през 1877 г; член на ВМОРО от 1898 г; от 1902 г. е селски войвода; по време на Илинденското въстание е в четата на Коте Христов, която действа в Преспанско; след въстанието е отново селски войвода; от 1904 г. е четник при Пандо Кляшев; след Хуриета емигрира в САЩ. /виж: Спомени и биографии...,с.92-93./

Калемов, Тодор С. – емигрирал в САЩ през 1905 г; установил се в Медисън , Илинойс./виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.537./

Караоланов(Карауланис), Георги - гръкоман; член на СК на „Отбрана”. / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./.

Кольов, Ильо – роден е през 1925 г.; по време на нацистката окупация се включва в редовете на ЕПОН; през 1944 г. се присъединява към частите на ЕЛАС; участва в множество сражения срещу немските войски в Търнаа, Лерин и Корча; след споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; през 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на свободните територии в Грамос и Вич; взема участие в походите към Калугерица и Лерин, където е ранен; от началото на 1948  г. е в редовете на 16 бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23.3.1948 г. край Амарбей.  /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Кольов, Христо – роден през 1929 г.; по време на окупацията от германо – италианските войски изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9.10.1948 г. в сражение до Фалката. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Косовски, Кольо – деец на ВМОРО; войвода на центрова чета по време на Илинденското въстание. /виж: Николов, Б. Й. Вътрешна македоно – одринска революционна организация..., с. 82./

Костандинов, Коста – роден през 1922 г.; той е сред първите които се включват в редовете на ГКП и ЕАМ ро време на италиано – германската окупация; председател на ЕАМ в родното си село в периода 1943 – 1945 г.; продължава дейността си нелегално след споразумението от Варкиза; след създаването на ДАГ се записва като доброволец; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8.8.1947 г. в сражението за Гревена. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Кочев, Атанас Г. – емигрирал в САЩ след илинденското въстание; установил се в Медисън, Илинойс и открил салон и бюфет през 1907 г. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.579; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.899./

Кочев, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Кочовски, Кано Тодоров – деец на ВМОРО; водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубива през 1907 г. /виж: Ил. Илинден,1941, бр.122,с.12.; Македонски Алманах, Индианаполис,1940,с.47./

Кочовски, Киро -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21./

Кочов/ски/, Кръсто -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21,26./

Лазев, Тръндо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Лазев, Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Ламбрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Лешник, Васил Д. – селски първенец, екзархист,подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Мазнов, Васил Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Мельов, Тодор – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Минче, Петре – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Митрев, Ване - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Митрев, Лазо – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Митрев, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Наумов, Димитър /Димитрий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Панайотова, Геля – родена през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пандов, Христо – роден през 1895 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Панов(Панас), Георги - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панов, Никола – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ и ІV от спомените на Ив. Михайлов. /  виж: Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14;т.ІV,с.13./

Панов, Томи – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.13./

Панов, Цвятко – участвал в убийството на Лабро; участва в Илинденското въстание; четник , а по- късно войвода в Костурско и Преспанско; загива с цялата си чета в сражение  с турската войска на 19.ХІІ.1904 г в с.Лънг, Преспанско. /виж: Македонски алманах,САЩ,1940, с.176; Николов,Борис Й.,Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,с.284./

Панов, Яне – обвинен от Д. Юров, че е участвал в убийството на Лабро; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с. Брезница. /виж: Николов, Борис Й., Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,284./

Пановски, Лазар – от него било поискано да му бъде откупен коня за пренасяне на оръжие, но отказал. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 70./

Папагеоргиу, Петрос – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папагеоргиу, Христос - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166./

Пенев (Пеев), Павле – роден 1888 г, по време на Балканската война взел участие в Костурската съединена чета, 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.545./

Петрев, Антон - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Петрев, Йото – търсен от турската власт по повод убийството на турски дървар в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Петров, Иле – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

поп Георги – екзархийски свещеник; убит от гръцките андарти./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23./

поп Кръсте Кочов– екзархийски свещеник, който бил обвинен от жената на Дине Джайков, че е виновен за гибелта на сина и мъжа и; затворен в Костурския затвор и лежал 5 месеца в него,а по-късно е прехвърлен в Битолския затвор./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІ./

Попгеоргиев (Папагеоргиу), Кръстьо(Крис) - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попкръстев, Яне – арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Пуленков, Йотето – четник при В. Чекаларов през пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 200./

Радев, Христо - в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатриран в България със съпругата си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./

Радева, Пенка – в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатрирана в България със съпруга си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./

Сидов, Илия - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Сотиров, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Спасов, Христо – учил в класното училище в Костур, атестиран при завършването на І клас от Апостол Грежов през 1883 г.; учител в българското училище в селото./ виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната борба(1868 – 1903)..., с.20; Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23./

Ставрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Ставрев, Петър - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки, като десетник. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3% D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Ставров, Васил -  емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с НВелков откриват самостоятелна месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./

Стерьов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Стомнар, Пене Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Танасов /Томасов/, Георги – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Танасов, Мельо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Трайко – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.350./

Христов, Коле - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./

Чаушев, Кръсто – избягал от Вардарска Македония; пристигнал в България е арестуван от органите на сигурността, като контрачетник. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65./

Ютов /Юро, Юров /, Доно – участвал в убийството на Лабро; наказан от ВМОРО по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476.; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.L./

Янев, Кузман /Кусма/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Янев, Лабро/Дине/ - член на ВМОРО; убит от противниците на организацията, в което са участвали Доно и Лазо Джайкови, Г. Иванов и Д. Юров през 1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476../

89.Янев, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Костурски край - Божиград,Бойно и Борботско

                                       Божиград дн.Мирас

Селото е разроложено на 15 км източно от гр. Корча, по горното течение на р. Девол, в котловината между планините Грамос и Морава. Днес е център на община.

През ХV в. селото е споменато като Божиград или Градище с 80 глави на домакинства. По късно през същият век  в османските данъчни регистри е споменато, че в него има 5 семейства и две вдовивици. Общият приход, който селото внася в държавната хазна е 306 акчета.

По всяка вероятност селото изгубва своя християнски облик по времето на Али паша Янински и се изселва от този район.

За да се превърне в чисто албанско и изповядващо мюсюлманска вяра, намиращо се в Нестрам кол, на Костурската каза в края на ХІХ и началото на ХХ в.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с. Божиград и в с. Чета има 600 жители албанци - мохамедани.

Христо Андоновски, опирайки се на сведеният на английския вицеконсул в Битоля – Блънт, посочва, че населението на Божиград е 574 човека и селото е смесено, но той не споменава за село Чета.

По време на Балканската война 1912 – 1913 г. селото попада на територията та Гърция, макар че първо е посетено от съединената Костурска чета на войводите В. Чакаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов, за да обезоръжат албанското население.

Според граничната корекция между Албания и Гърция селото попада на Албанска територия.

Днес се намира на територията на Р. Албания, в област Корча, окръг Девол.

Надморската височина, на която е разположено селото е 966 м.

В спомени,  документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Алия – омбашия в турската армия; член на албанската революционна организация бил във връзка с Д. Марковски от с.Косинец./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.38./

Андрия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,  с.98./

Васо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,  с.98./

Гюра – две жени – вдовици се споменават  в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,  с.98./

Михо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,  с.98./

Петру – двама човека с това име се споменават като глави на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, ..., с.98./

7.Шабан онбаши – надзирател в Костурския затвор в края на ХІХ в. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.552./

                                           Бойно/Бойна, Бойне/

В края на ХІХ в. Бойно /Бойне, Бойна/ е в Костенарийската нахия на Костурската каза.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в селото живеят 240 българи.

Няма сведения населението да се включва активно в националноосвободителните борби. Но след Илинденското въстание от 1903 г. селото преминава под ведомството на Българската екзархия.

Според секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. броят на населението е същият, но са подкрепящи Екзархията.  В гръцката статистика от с. г. селото не се споменава.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Бойне преди Балканската война има 30 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

След Балканската война, когато попада на територията на Гърция за него няма сведения. На някой места в интернет пространството се свързва със село Бухин.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството не са открити имена на хора родени или живели в това село.

     Борботско /Борбоско, Бурбоско, Вурвускос, Вурвуцико, Ворвоцикон, Ептахори/ дн. Επταχώριον

Борботско е разположено между планините в долината на р. Сарандапорос между планините Смолика от югозапад, Аренес от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от Костурско  Борботско географски принадлежи към Епир.                                                                                                                                   

По време на преброяването от 2001 г. селото е център на бивша община (дем) Аренес, префектура Костур ( Кастория). От 2011 г. по закона Каликратис е част от община (дем) Нестрам.

В картата на Австрийския генерален щаб селото е посочено като Бурбуско.

Шинас през 1886 г.  го споменава като Вурвускос, намиращо се в Костурска кааза с 1400 жители, християнска църква, училище за момчета. В селото имало и ханове.

В края на ХІХ в.  Борботско е център на нахия в Костурска каза. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Борботско /Борбоско/ има 1 750 жители гърци.В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село с църква и училище. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Борбатско има 2 000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище, в които се учат общо 150 деца, обучавани от 6 учители.Гръцка статистика от с.г.. показват Вурвуцико/Ептахори/ като паланка с 1 400 жители

гърци.                                                                                                                                     

Борботско се превръща в една от базите на андартското движение по време на Македонската борба 1904 – 1908 г., за овладяване на Западна Македония и по специално на Костурско. То е било използвано като етапна спирка за отмора на пристигащите нови попълнения от андарти, а също така и за укриване след извършване на нападения над мирното българско население в района.

След нападението над с. Загоричани андартските отряди се отправят за селата Лошница и Борботско, където се укриват 4 – 5 дни.

В 1912 г. след Балканската война Борботско попада в Гърция.                                    
Според преброяването през 1913 г. в с. Ворвоцикон живеят 869 жители, от които 425 мъже и 444 жени.

В Държавен вестник, бр. 259/21.12.1918 г. селото е посочено като самостоятелна община в ном Кастория.

Преброяването от 1920 г. в селото има 172 семейства с 657 жители, от които 286 мъже и 371 жени.

В 1926 г. е прекръстено на Ептахорио /Седмоселие/.

Според статистиката от 1928 г. в с. Ептахорион има 732 жители, от които 335 мъже и 397 жени. В селото няма заселен бежанец след 1922 г. 27 жители са от други общини, а 86 жители на селото  живеят в други населени места.

Според преброяването от 1940 г. в селото са регистрирани 947 жители, от които 450 мъже и 497 жени, от които 903 са коренни жители. В селото има 203 сгради.

В края на Втората световна война в селото живеят 900 жители.

По време на Гражданската война в Гърция, силно пострадва и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено и през 1951 г. в него живеят 595 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 977 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Бурбудзиотис, Николаос (Николаос Голецис) – участник в Гръцката революция през 1821 г.; взема участие в сраженията  в Македония и Южна Гърция, заедно с Марко Боцарис и Теодорос Колокотронис; през 1825 г. става хилядник в частта под командата на Георгиос Караискакис; след края на въстанието се завръща в Борботско и работи като мелничар; убит е от свой съселянин. /виж: Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του '21 αναγραφόμενοι Mακεδόνες; Οικολογική Κίνηση Κοζάνης, Ο Μύλος του Γκιουλέκα (Καπετάν Γκολέτση)./

Каридис – инженер; споменава се в спомените на Наум Христов. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./

Янулис, Георгиос – роден през 1915 г.; офицер от ДАГ; загинал през 1948 г. /виж: Уикипедия – Борботско./

Костурски край - Българска Блаца

Българска Блаца дн. Οξυά

Селото отстои на 15 км северно от Костур, в областта Пополе кол в малка котловина в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на запад е село Вишени, на 4 на юг Черешница, а на 7 на изток - Прекопана.                                                                             

При преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).

Според Тодор Симовски селото първоначално е било колибарско.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. с. Влаца или Вулгаровлацион е населено с 650 жители.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия  е посочено като Блаца и още като Булас.

В края на ХІХ в. Блаца е чисто българско село. В " Етнография на вилаетите „Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Блаца е посочено като село със 160 домакинства и 470 жители българи.

Българското училище в селото отваря врати през учебната 1888/1889 г.

Според Марко Цепенков в 1898 г. „Селото Блаца /Костурско/ населено йе от 100 кукьи чисти бугари“.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бугарско Блаца има 555 жители българи християни. В началото на ХХ в. всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. Според Гунарис  през 1902 г. от 80 семейства, само едно се било обявило за гръкоманско, но през 1903 г. техния брой бил 30 гръкомански срещу 50 екзархийски. По всяка вероятност, тази негова информация се отнася за селото след

Илинденското въстание, когато войската,  която подпалила с. Вишени, същия ден опожарява и Б. Блаца. Населението избягало в мест. Рид, където било заобиколено от войската, и там били  извършени не малко жестокости. В близост до селото в гората били отвлечени 50 жени и моми от турските войници и били държани от тях 20 часа.

В селото били изгорели 70 къщи на 21.VІІІ.1903 г. А малко по-късно се  появили и хората на митрополит Германос Каравангелис, които раздавали заявления за преминаване към Гръцката патриаршия, с обещание за защита от турците.                       

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище, където се учат 46 ученика, обучавани от един учител..

Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско със 650 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Б. Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.

Според списъка от  1913 г. в селото живеят 424 жители, от които 216 мъже и 208 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич през 1920 г. в селото живеят 55 славянски християнски семейства.

Преброяването от с. г . отчита 264 жители, от които 96 мъже и 168 жени, разпределени в 61 семейства.

През 1927 г. селото е прекръстено на Оксия. В 1928 г. в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция^. или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 г. 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 218 жители, 104 мъже и 114 жени, В 1932 г. се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                                                                            

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 277 жители, от които 144 мъже и 133 жени.

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.

Статистиката от 1945 г. посочва, че от 265 – те жители има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва - 173 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада..                     

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 122 жители.

Днес на няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1200 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

архимандрид Павел Симеонов – делегат е на Първия църковно – народен събор от 1870 г. в Цариград; завършва семинарията в Халки;  още като ученик започва да работи за разпространението на българщината; подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в селото;

през 1876 г. е произведен в архимандритски чин; обикаля Костурска епархия и се бори с гъркоманството;  като дякон придружава екзарх Антим І във Видинската епархия в 1878 г. по-късно става гръцки владика. / виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.14,31; Петров,П. и Хр. Темелски, Църква и църковен живот..., http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html /

Анастасов, Кузман – роден 1884 г.; с І завършен клас; по време на Балканските войни служи във 2 рота на 9 Велешка дружина, 2Х.1912- 10.VІІІ.1913 г, награден с орден „За храброст” /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.22,66/

Башов/Бошев/, Михаил Петров – роден ок. 1824 г; при опожаряването на селото от турските войници при потушаването на Илинденското въстание е убит с щик на 21.VІІІ.1903 г. в селото. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с274; Чекаларов, В. Дневник...,с295./

Блацки, Кръсто – участник в групата, която трябва да се включи в революционните борби на Костурско в предилинденския период водена от Ив. Попов; удавил се в р. Саламбрия. /виж: Из архива на Гоце Делчев ..., с.600./

Бутков , Мано – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Вангелов, Илко – роден през 1871 г. ; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Василев , Коста /Гори гащи/ – напуснал турския аскер; член на ВМОРО, революционер; проявил особенна храброст и заслуги в битката  при Псодерската кула. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 156,241; Дневник на костурския войвода...,с.94,299; Освободителното движение в Македония...,с. ХVІ./

Влахът - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Гирувица - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.90./

Гйовева, Трифунка – родена през 1854 г.;  заклана по време на Илинденското въстание при нападението на турците над селото. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Голичов, Пандо Костадинов – убит на 21.VІІІ.1903 г от турците, като тялото му е промушено с щик./виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,с295./

Данаилов (Дамянов), Иван К. – учител в Мокрени през учебната 1903/1904 г.; убит край местн. Голям чифлик на един час път от Костур на 14.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34,57,96./

Дамянов, Димко - учител в с. Българска Блаца през 70 – те години на ХІХ в. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Дамянов, Константин – роден през 1850 г; български просветен деец; учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер, Цариград; дълги години учителства в Костуско и Леринско; през 1885 г. е вкрана в Корчанския затвор под натиска на Костурския гръцки владика Кирилиос; след като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 г. е принуден да се изсели в България; установява се в Русе, където е починал през 1927 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък ..., с.79; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.35,; Чекаларов, В. Дневник...,с.140,150; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27; Освободителното движение в Македония...,с. ХХ. /

Дачо – майстор – дърворезбар, изработващ украса на тавани. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.75./

Джайкув, Андрея - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.89./

Димитров, Васил - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Димитров, Глигор –роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димова, Кираца – отведена в гората и 20 часа подложена на обезчестяване от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Еневски, Спас Колев /Колита/ – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983, кн.3, с.127; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Иванов, Васил - успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml../

Иванов, Леонид - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Илия – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Катин, Насе – роден около 1872 г.; член на ВМОРО; подвойвода при леринския войвода Дзоле Стойчев; отговарящ за Буфколският район преди младотурската революция. /виж:ИДА,1992,т.64, с.133./

Киров/Кириев/, Атанас/Насо/ Василев – ученик; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; бил е болен  и разсечен части в селото. виж: Ипр.,1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Колева, Киряка – отведена в гората заедно с 50 жени от селото и 20 часа била подложена на опозоряване по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Колигов, Стасе – отвлечен за откуп от хайдушката дружина на Митре Търпин и Христо Костевски. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Колйов, Анастас – роден през 1833 г.; промушен с щик по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Костандова, Катерина Василева – родена през 1900 г.; народна певица; правен е запис с нейни изпълнения от Николай Кауфман. /виж:http://musicart.imbm.bas.bg /karton.asp?zapisID=92./

Константинов, Васил – учил в Българската класическа гимназия в Битоля.   (виж: Ил.Илинден, 1934, бр.58,с.11./

Костадинов,Тръпче – роден 1828 г.; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Кузмова, Анаста – родена през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузо  – който е отнесъл откупа за роднината си Стасе Колигов на хайдушката дружина; помъчил се да ги измами като им занесъл вместо 100 лири, 100 медни петаци и ги предал на потерджии; след това бил наказан от хайдутите като му отрязали носа и ушите. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Кулигув, Маньо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.87./

Личин, Васил – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, том ІІ и т.ІІІ. /виж: Михайлов, Ив.. Спомени, т.ІІ,с.16;т.ІІІ,с.12./

Манолов, Анастас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни служи в в 1 рота от 6 Охридсдка дружина,1.Х.1912-  10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.420,578/

Митрев, Марко – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Накев/Власие/, Стерйо – роден 1891 г.; промушен с щик от турските войници на 21.VІІІ. 1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Наков, Христо – през есента на 1900 г. е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; по време на „Иванчовата афера” през 1901 г е арестуван  и лежи в Корчанския затвор;през 1903 г. е амнистиран и излиза от затвора; член на Българската църковно – училищна община; убит на 27.2.1905 г. /виж: М. Николов, Революционното движение...,с.56,84,159,172; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.96./

Николов, Стефан  - роден на 27.12.1860 г.; 12-13 годишен се заселва в гр. Фердинанд; работи като слуга в кръчма; взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”; няколко пъти е избиран за общински съветник; в периода 1897 – 1899 г. е кмет на града, през неговият мандат

е създадена градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.); умира на 23.9.1952 г. в Монтана. /виж: http://ogostanews. blogspot.com/2011/09/1897-1899.html./
Пандов, Димитър – роден през 1891 г.; ранен по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Пандова, Деспа /Доста/– родена през 1853 г.; ранена от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Пандова,Тана – родена през 1889 г.; ранена по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Пишмиров, Досо /Теодоси/Димитров  – убит от турските войници на 21.VІІІ.1903 г промушен с щик; роден  ок.1823 или 1841 г. /виж: Ипр., 1983,кн.3,с.127; Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмиров, Пандо Николов  – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1848 г. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмирова, Дота – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.1983,кн.3, с.127./

Плястев,Стефо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127./

Попдинов, Кузо/Кузман/ - роден през 1875 г; дядо му Василий е бил гръцки владика на Смирна; завършва гръцка гимназия през 1899 г, и е учител в родното си село; във връзка с „Иванчовата афера” от 1901 г е арестуван и осъден на 101 г; лежи в Корчанския затвор; амнистиран през 1903; участва в Илинденското въстание като войвода на чета и ръководи Блацката центрова чета; след края на въстанието заминава през Гърция за Варна; в края на 1905 г. пристига с чета в Костурско; води ожесточени сражения с гръцките андарти; предаден, за да не бъде заловен се самоубива на 18.ХІ.1907 г. в с. Черешница; женен с четири деца./виж: в.Вечерна поща, 1908, бр.2291; в.Илинден,1924,бр.5; в.Македонска трибуна,1932, бр.302; сп.Ил.Илинден,1928-1929, бр.4,с.12;Борбите в Македония...,с.585; Хр.Силянов, Освободителните...,т.І, с.303; Четите...,с.39.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник..., с.298; Дневник на костурския войвода...,с.102,109./

Ристов, Петре – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Саферова, Нунта Атанасова /Томева/– убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Сеферов/Саферов/, Пантелей/ Панайот, Пандо/  – роден през 1891 г; студент, по време на Балканските войни служи първоначално в инженерно-техническата част на МОО, а по – късно в 1 рота от 5 Одринска дружина на МОО; след края на войната завършва образованието, а по – късно специализира; рисува предимно пейзажи; автор е на стенописите в българската църква в Истанбул „Св. Димитър“. починал през 1977 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.610; http:|| bg.wikipedia. org.|w|index.php?title=1467034 /

Стерьов /Стериов/, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки като десетар. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE% D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9 A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Стерьов /Стериов/, Пандо - убит от гръцките андарти на 23 юни в пл. Вич. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Стефанов, Пандо – убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Турдиев/Стумбев/, Илйо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г ./виж: Ипр.,1983,кн.3 , с.127; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Христо – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Христо – кмет на селото; убит край с. Тихолища от неизвестни нападатели връщайки се от гр. Костур. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.56./

Христов, Георги – ранен, но успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Христов, Иван - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Цалкин/Цалов/, Петър Кузманов – убит от турската войска при нападението над селото му на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Чалмова, Елена Атанасова/Трифуновица/ – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1878 г. /виж: Ипр., 1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Чамнов, Вангел – роден през 1886 г.; убит при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Чекамдонов, Иван – роден през 1840 г.; заклан от турските воници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Шапарданов, Атанас – главен учител в Устовското народно училище; активист на Тайното революционно братство, след сливането му с ВМОРО, става нейн член; убит е през 1901 г. от началника на Чепеларския революционен пункт Костантин Антонов. /виж: Караманджуков, Хр. Западно тракийските българи..., с. 41,108-112./

Шапарданов, В. - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Шапарданов, Кузман – роден през 1849 г; български просветен деец; учителства в тракийския гр. Фере; през 1877 г. е заподозрян в сътрудничество с настъпващите руски войски и е затворен; след освобождаването му учителства в с. Церово и в родното си Костурско; многократно арестуван и затварян поради конфликт с гръцките църковни власти; починал през 1893 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък..., с.98; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27,32; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)..., с.47.  /

66.Шапарданов, Тома – роден около 1885 г.; син на К. Шапарданов; участва в Илинденското въстание; в периода 1904 – 1912 г. е учител в Костурско; в периода 1919 до 1936 г. се отдава на събиране на материали за Костурско и за тяхното публикуване; касиер на Костурското братство, а през 1937 г. дори е негов председател. /виж: Чернески, Ч. Кой, как и защо разпиля..., с.52; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34./