Костурски край - Брезница

                                          Брезница дн. Βατοχώρι

Селото е разположено на 43 км югозападно от Лерин и на 29 км северно от Костур в северното подножието на планината Орлово /Малимади/ в областта Корешча. Брезница е на два км от пътя Костур - Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш –Капешчица и на 3 км северозападно от с. Руля.

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно тогава в община ( дем) Смърдеш (Кристалопиги), префектура –Лерин (Флорина).

За първи път селото се споменава в края на ХV в. в Османските архиви с името си, и че в него живеят 104 семейства.

В края на ХІХ в. Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Брезница е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.

По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. 20 човека от селото вземат участие като четници.
В картата на Австрийския генерален щаб е посочено като село Брезница.
Контоянис го посочва като християнско селище намиращо се в Костурска кааза.

Шинас през 1886 г. посочва, че в селото живеят 80 християнски семейства, църква ханове и 100 говеда.

Симовски посочва, че според Веркович през 1889 г. селото имало 180 християнски семейства с 892 жители.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Брезница има 620 жители българи.

Контогони в началото на века посочва селото като патриаршистко с църква и училище.

Пецивас отбелязва, че в него има между 100 и 110 семейства през 1902 г.

В началото на ХХ в. населението на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 г. в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - 65 патриаршистки и 45 екзархийски. След  Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото минава под върховенството на Българската екзархия. Брезница пострадва от нападения на въоръжената гръцка пропаганда през с.г. В селото се създава и комитет на гръцката Македонска борба. На 17 януари 1905 г. става сблъсък между андартски чети и четата на Митре Влаха край селото, при която загиват 17 човека. Според данни от архива на на Вардас митрополит Германос Каравангелис настоятелно го моли на 9 и 10 февруари 1905 г. да бъде извършено нападение над с. Брезница. На 27 октомври 1905 г. селото е атакувана от андартите под водачеството на Вардас.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище, в което учат 55 ученика и са обучавани от един учител.

Гръцкото Битолско консулство го посочва като смесено екзархийско – патриаршистко село. 20 семейства били на страната на Патриаршията преди младотурската революция.

Селото е отново атакувано от андартите през май 1907 г. Както се вижда от недовършено писмо от Вардас, с дата 11 май с.г., където се съобщава че при това нападение са изгорели  живи четирима екзархисти в домовете си, и е убит един, когато се опитвал да избяга.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.

По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. То е оплячкосано от отстъпващата армия на Мехмед паша.

Селото попада в Гърция след Балканската война.

През 1913 г. при преброяването, селото е причислено към Преспа и наброява 761 жители, от които 434 мъже и 327 жени.

Според информация появила се във в.”Емброс” от 10 март 1916 г. населението на селата Въмбел, Дъмбени, Смърдеш, и Брезница били подлагани на непрекъснато нападение и грабежи от страна на бившите андартски капитани Лаки Далаки, Мавроматис, Апостолидис и др.

В Държавен вестник, бр. 259/21.12.1918 г. селото е посочено като Брезница или Мрезница и е в пределите на ном Лерин ( Флорина ) и е самостоятелна община.

През 1920 г. Милойевич го посочва като чисто славянско село със 130 къщи.

По време на преброяването през 1920 г. е посочено, че в селото има 174 семейства с 577 жители, от които 245 мъже и 332 жени.

Селото е приименувано на Ватохори през 1927 г. /Д.В.,бр.179/30.8.1927./ Шест от семействата са пожелали да емигрират в България, според Михаелидис.

С. Ватохорион, ном Флорина при преброяванията през 1928 г. наброява 605 жители, от които 273 мъже и 332 жени. В селото са заселени след 1922 г. четирима бежанци, от които трима са мъже.

Според статистика от 1932 г. в селото 80 семейства, от които 64 са славяноговорящи.

Стефос Григорий посочва като сигурни семействата на Цайко, Панос и В. Ковациди през 1935 г.

През 1940 г. селото наброява 770 жители, от които 462 мъже и 308 жени.

Според приброяването след края на Втората световна война в с. Ватохори живеят 535 жители, от които 200 са с негръцко съзнание, 185 са подвъпрос и може да се има доверие само на 150 жители.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 г. в селото е създадена чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Срещу нея са насочени части на ЕЛАС под ръководството на Наум Пеов.

След края на Гражданската война две трети от жителите му го напущат и се заселват в съседна Югославия или в страни от Източна Европа. При преброяването през 1951 г. в селото живеят 232 жители.

Надморската височина на селото е 1039 м.

Като жители на това село в спомените, документите, книгите и в интернет пространството са посочени следните лица:

Алексов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Анастасов, Христо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Антонов, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Балтов, Панчо/Пенчо/ –  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 21,30,33,35./

Белков/Балков/, Пенчо – член на ВМОРО от 1901 г.; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.18,26; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 473,474; Освободителното движение в Македония...,с. ХV./

Бельо, Христо – по време на нацистката окупация на Гърция е сред първите, които стават членове на ЕПОН; избран е за член на околийският му комитет; след споразумението във Варкиза преминава в нелегалност; през 1947 г. става доброволец в редовете на ДАГ; взема участие в отбраната на Вич и Грамос; на 20.9.1948 г. е ранен; на 2.1.1949 г. е изпратен да се учи във военно училище на централата на ДАГ; загива на 14.8.1949 г. в сражението до Върба. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Велков, Андон – поляк в селото; промушен с щикове от четниците на В.Чекаларов по време на Илинденското въстание за извършено предателство и сътрудничество с Костурския гръцки владика Германос Каравангелис. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.287./

Велков, Наум – емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с В.Ставров отварят собствена месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./

Влашето, Михо - арестуван по време на аферата с убийството на Нуредин бей; неиздържал на побоя и мъченията / горене с мангал/ и предал Павел Христов. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІ/

Вражановски, Йото – член на ВМОРО; донесъл съобщението, че Брезничани отказват да осигуряват прехрана за въстаниците.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,

 с.283./

Георгиев, Христо -  учител; член на ВМОРО, един от първите посветени в организацията в Костурско.  /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ/

Гъцов, Лабро/Лавро/ - /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХ/

Джайков/Жайков,Зайкос/ Доне/Дине, Антонис/ - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”; къщата му е изгорена като на предател по заповед на В.Чекаларов по време на Илинденското въстание и е обвинен в убийството на Лабро; бил ранен и след три дни починал от раните си./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283-284; От София до Костур...,с.176; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джайков/Зайкос, Заков/, Иван /Йоанис/ – син на Д.Джайков и брат на Л. Джайков; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член на СК на „Отбрана”; сътрудник на Германос Каравангелис; подпомага и предоставя сведения на Коте Христов и Г. Цонтос  за областта Корешча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джайков/Жайков, Заков/, Лазо  - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”; участвал в убийството на Лабро; син на Д. Джайков; убит по време на наказателната акция на ВМОРО през Илинденското въстание. ./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ 

Жабонов, Андон – син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жабонов/Жабона/, Петър – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 200./

Жабонов, Търпо – заселен в с.Галово, Оряховско; в края на 1956 г. изпраща молба до ЦК на БКП да бъде разрешено на синовете му да се заселят в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жабонов, Христо - син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Жайков/Майков/, Стоян – противник на организацията; вземато е решение на 28 юни 1903 г. да бъде убит, за това защото говори против ВМОРО и насъсква селяните да отхвърлят Екзархията и да се повърнат към Патриаршията; бил направил опит да убие П. Кляшев, който бил в селото, при раздаването на помощи на пострадалите от унищожаването на Смърдеш. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 26 Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.461.; Дневник на костурския войвода..., с.60; Освободителното движение в Македония...,с. ХХІІ./

Жегов, Петре – роден през 1921 г.; по време на окупацията на Гърция от италиано – германски войски се присъединява към въоръжените структури на ГКП; като секретар на селската организация, спомага за разширение на нейното влияние и в околните села; след споразумението от Варкиза е преследван от органите на сигурността и е принуден да емигрира в Югославия; в началото на 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; загива през 1948 г. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Зелката, Васил/Цильо/ - един от организаторите на убийството на Лабро. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 283./

Иванов, Георги (Герго) /Караолан, Карола/ – кмет на селото; обесен при наказателната акция на В. Чекаларов по време на Илинденското въстание за това, че е бил предател и виновник за убийство на верен член на ВМОРО./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник...,с.283-284; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с. 463.; Освободителното движение в Македония...,с. ХХV./

Иванов, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./ # възможно е двамата Г. Ивановци, да са едно и също лице.

Иванов, Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Илиев, Марко - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./

Илиев, Панто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Илиев, Тасе - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Йончев, Панайот – роден през 1877 г; член на ВМОРО от 1898 г; от 1902 г. е селски войвода; по време на Илинденското въстание е в четата на Коте Христов, която действа в Преспанско; след въстанието е отново селски войвода; от 1904 г. е четник при Пандо Кляшев; след Хуриета емигрира в САЩ. /виж: Спомени и биографии...,с.92-93./

Калемов, Тодор С. – емигрирал в САЩ през 1905 г; установил се в Медисън , Илинойс./виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.537./

Караоланов(Карауланис), Георги - гръкоман; член на СК на „Отбрана”. / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./.

Кольов, Ильо – роден е през 1925 г.; по време на нацистката окупация се включва в редовете на ЕПОН; през 1944 г. се присъединява към частите на ЕЛАС; участва в множество сражения срещу немските войски в Търнаа, Лерин и Корча; след споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; през 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на свободните територии в Грамос и Вич; взема участие в походите към Калугерица и Лерин, където е ранен; от началото на 1948  г. е в редовете на 16 бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23.3.1948 г. край Амарбей.  /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Кольов, Христо – роден през 1929 г.; по време на окупацията от германо – италианските войски изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9.10.1948 г. в сражение до Фалката. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Косовски, Кольо – деец на ВМОРО; войвода на центрова чета по време на Илинденското въстание. /виж: Николов, Б. Й. Вътрешна македоно – одринска революционна организация..., с. 82./

Костандинов, Коста – роден през 1922 г.; той е сред първите които се включват в редовете на ГКП и ЕАМ ро време на италиано – германската окупация; председател на ЕАМ в родното си село в периода 1943 – 1945 г.; продължава дейността си нелегално след споразумението от Варкиза; след създаването на ДАГ се записва като доброволец; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8.8.1947 г. в сражението за Гревена. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/

Кочев, Атанас Г. – емигрирал в САЩ след илинденското въстание; установил се в Медисън, Илинойс и открил салон и бюфет през 1907 г. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.579; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.899./

Кочев, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Кочовски, Кано Тодоров – деец на ВМОРО; водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубива през 1907 г. /виж: Ил. Илинден,1941, бр.122,с.12.; Македонски Алманах, Индианаполис,1940,с.47./

Кочовски, Киро -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21./

Кочов/ски/, Кръсто -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21,26./

Лазев, Тръндо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Лазев, Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Ламбрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Лешник, Васил Д. – селски първенец, екзархист,подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Мазнов, Васил Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Мельов, Тодор – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Минче, Петре – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Митрев, Ване - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Митрев, Лазо – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Митрев, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Наумов, Димитър /Димитрий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Панайотова, Геля – родена през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пандов, Христо – роден през 1895 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Панов(Панас), Георги - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панов, Никола – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ и ІV от спомените на Ив. Михайлов. /  виж: Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14;т.ІV,с.13./

Панов, Томи – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.13./

Панов, Цвятко – участвал в убийството на Лабро; участва в Илинденското въстание; четник , а по- късно войвода в Костурско и Преспанско; загива с цялата си чета в сражение  с турската войска на 19.ХІІ.1904 г в с.Лънг, Преспанско. /виж: Македонски алманах,САЩ,1940, с.176; Николов,Борис Й.,Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,с.284./

Панов, Яне – обвинен от Д. Юров, че е участвал в убийството на Лабро; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с. Брезница. /виж: Николов, Борис Й., Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,284./

Пановски, Лазар – от него било поискано да му бъде откупен коня за пренасяне на оръжие, но отказал. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 70./

Папагеоргиу, Петрос – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папагеоргиу, Христос - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166./

Пенев (Пеев), Павле – роден 1888 г, по време на Балканската война взел участие в Костурската съединена чета, 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.545./

Петрев, Антон - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Петрев, Йото – търсен от турската власт по повод убийството на турски дървар в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Петров, Иле – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

поп Георги – екзархийски свещеник; убит от гръцките андарти./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23./

поп Кръсте Кочов– екзархийски свещеник, който бил обвинен от жената на Дине Джайков, че е виновен за гибелта на сина и мъжа и; затворен в Костурския затвор и лежал 5 месеца в него,а по-късно е прехвърлен в Битолския затвор./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІ./

Попгеоргиев (Папагеоргиу), Кръстьо(Крис) - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попкръстев, Яне – арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./

Пуленков, Йотето – четник при В. Чекаларов през пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 200./

Радев, Христо - в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатриран в България със съпругата си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./

Радева, Пенка – в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатрирана в България със съпруга си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./

Сидов, Илия - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Сотиров, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Спасов, Христо – учил в класното училище в Костур, атестиран при завършването на І клас от Апостол Грежов през 1883 г.; учител в българското училище в селото./ виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната борба(1868 – 1903)..., с.20; Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23./

Ставрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Ставрев, Петър - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки, като десетник. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3% D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Ставров, Васил -  емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с НВелков откриват самостоятелна месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./

Стерьов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Стомнар, Пене Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./

Танасов /Томасов/, Георги – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Танасов, Мельо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Трайко – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.350./

Христов, Коле - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./

Чаушев, Кръсто – избягал от Вардарска Македония; пристигнал в България е арестуван от органите на сигурността, като контрачетник. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65./

Ютов /Юро, Юров /, Доно – участвал в убийството на Лабро; наказан от ВМОРО по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476.; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.L./

Янев, Кузман /Кусма/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Янев, Лабро/Дине/ - член на ВМОРО; убит от противниците на организацията, в което са участвали Доно и Лазо Джайкови, Г. Иванов и Д. Юров през 1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476../

89.Янев, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./