Божиград дн.Мирас
Селото е разроложено на 15 км източно от гр. Корча, по горното течение на р. Девол, в котловината между планините Грамос и Морава. Днес е център на община.
През ХV в. селото е споменато като Божиград или Градище с 80 глави на домакинства. По късно през същият век в османските данъчни регистри е споменато, че в него има 5 семейства и две вдовивици. Общият приход, който селото внася в държавната хазна е 306 акчета.
По всяка вероятност селото изгубва своя християнски облик по времето на Али паша Янински и се изселва от този район.
За да се превърне в чисто албанско и изповядващо мюсюлманска вяра, намиращо се в Нестрам кол, на Костурската каза в края на ХІХ и началото на ХХ в.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с. Божиград и в с. Чета има 600 жители албанци - мохамедани.
Христо Андоновски, опирайки се на сведеният на английския вицеконсул в Битоля – Блънт, посочва, че населението на Божиград е 574 човека и селото е смесено, но той не споменава за село Чета.
По време на Балканската война 1912 – 1913 г. селото попада на територията та Гърция, макар че първо е посетено от съединената Костурска чета на войводите В. Чакаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов, за да обезоръжат албанското население.
Според граничната корекция между Албания и Гърция селото попада на Албанска територия.
Днес се намира на територията на Р. Албания, в област Корча, окръг Девол.
Надморската височина, на която е разположено селото е 966 м.
В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:
Алия – омбашия в турската армия; член на албанската революционна организация бил във връзка с Д. Марковски от с.Косинец./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.38./
Андрия - споменава се като глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.98./
Васо - споменава се като глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.98./
Гюра – две жени – вдовици се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.98./
Михо - споменава се като глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.98./
Петру – двама човека с това име се споменават като глави на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, ..., с.98./
7.Шабан онбаши – надзирател в Костурския затвор в края на ХІХ в. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.552./
Бойно/Бойна, Бойне/
В края на ХІХ в. Бойно /Бойне, Бойна/ е в Костенарийската нахия на Костурската каза.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в селото живеят 240 българи.
Няма сведения населението да се включва активно в националноосвободителните борби. Но след Илинденското въстание от 1903 г. селото преминава под ведомството на Българската екзархия.
Според секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. броят на населението е същият, но са подкрепящи Екзархията. В гръцката статистика от с. г. селото не се споменава.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Бойне преди Балканската война има 30 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
След Балканската война, когато попада на територията на Гърция за него няма сведения. На някой места в интернет пространството се свързва със село Бухин.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството не са открити имена на хора родени или живели в това село.
Борботско /Борбоско, Бурбоско, Вурвускос, Вурвуцико, Ворвоцикон, Ептахори/ дн. Επταχώριον
Борботско е разположено между планините в долината на р. Сарандапорос между планините Смолика от югозапад, Аренес от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от Костурско Борботско географски принадлежи към Епир.
По време на преброяването от 2001 г. селото е център на бивша община (дем) Аренес, префектура Костур ( Кастория). От 2011 г. по закона Каликратис е част от община (дем) Нестрам.
В картата на Австрийския генерален щаб селото е посочено като Бурбуско.
Шинас през 1886 г. го споменава като Вурвускос, намиращо се в Костурска кааза с 1400 жители, християнска църква, училище за момчета. В селото имало и ханове.
В края на ХІХ в. Борботско е център на нахия в Костурска каза. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Борботско /Борбоско/ има 1 750 жители гърци.В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село с църква и училище. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Борбатско има 2 000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище, в които се учат общо 150 деца, обучавани от 6 учители.Гръцка статистика от с.г.. показват Вурвуцико/Ептахори/ като паланка с 1 400 жители
гърци.
Борботско се превръща в една от базите на андартското движение по време на Македонската борба 1904 – 1908 г., за овладяване на Западна Македония и по специално на Костурско. То е било използвано като етапна спирка за отмора на пристигащите нови попълнения от андарти, а също така и за укриване след извършване на нападения над мирното българско население в района.
След нападението над с. Загоричани андартските отряди се отправят за селата Лошница и Борботско, където се укриват 4 – 5 дни.
В 1912 г. след Балканската война Борботско попада в Гърция.
Според преброяването през 1913 г. в с. Ворвоцикон живеят 869 жители, от които 425 мъже и 444 жени.
Според преброяването през 1913 г. в с. Ворвоцикон живеят 869 жители, от които 425 мъже и 444 жени.
В Държавен вестник, бр. 259/21.12.1918 г. селото е посочено като самостоятелна община в ном Кастория.
Преброяването от 1920 г. в селото има 172 семейства с 657 жители, от които 286 мъже и 371 жени.
В 1926 г. е прекръстено на Ептахорио /Седмоселие/.
Според статистиката от 1928 г. в с. Ептахорион има 732 жители, от които 335 мъже и 397 жени. В селото няма заселен бежанец след 1922 г. 27 жители са от други общини, а 86 жители на селото живеят в други населени места.
Според преброяването от 1940 г. в селото са регистрирани 947 жители, от които 450 мъже и 497 жени, от които 903 са коренни жители. В селото има 203 сгради.
В края на Втората световна война в селото живеят 900 жители.
По време на Гражданската война в Гърция, силно пострадва и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено и през 1951 г. в него живеят 595 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 977 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:
Бурбудзиотис, Николаос (Николаос Голецис) – участник в Гръцката революция през 1821 г.; взема участие в сраженията в Македония и Южна Гърция, заедно с Марко Боцарис и Теодорос Колокотронис; през 1825 г. става хилядник в частта под командата на Георгиос Караискакис; след края на въстанието се завръща в Борботско и работи като мелничар; убит е от свой съселянин. /виж: Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του '21 αναγραφόμενοι Mακεδόνες; Οικολογική Κίνηση Κοζάνης, Ο Μύλος του Γκιουλέκα (Καπετάν Γκολέτση)./
Каридис – инженер; споменава се в спомените на Наум Христов. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./
Янулис, Георгиос – роден през 1915 г.; офицер от ДАГ; загинал през 1948 г. /виж: Уикипедия – Борботско./
Няма коментари:
Публикуване на коментар