Костурски край - Слимница

  Слимница / Слимништа, Сливница / дн. Τρίλοφον

Панорамна снимка на с. Слимница

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км западно от Костур, и на 19 км северозападно от Нестрам. В южното подножие на  пл. Алевица, на левия бряг на р. Бистрица.

При преброяването през 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за момента за селото датират от 1568/1569 г.

В Османски данъчен регистър от това време селото се посочва с името Слимништа, като съставно в Хрупишката нахия и в същата кааза. Според този регистър в селото живеят 19 семейства, с 17 неженени мъже. От регистъра е видно, че селото е създадено много преди това, като се посочва, че се взема данък и за две бащинии. От посочените данъци е видно, че населението се занимава какато със земеделие, така и с животновъдство. В землището на селото по това време е имало една воденица. Общият приход, който се събирал от данъци от селото, които влизали в държавната хазна се изчислява на 6400 акчета.

Преди 1791 г. семейства от Слимница напущат родния си край и са принудени да търсят нови земи, една част от тях се заселват в Брацигово. Възможно е да има слимничани заселили са в Силистренско, които през 1828 – 1829 г. се преселват в Румъния. Тъй като сред преселниците в последната се казва, че пристигат от „арнаутлука”.

В края на ХІХ в. Слимница си остава българско село в Костурска кааза на Османската империя, като едно от петте Яновенски села.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото Слимица няма християни, живеят 750 човека.

С това име е посочено селото и в картата на Генерлния щаб на Австро – Унгарската армия.

В статистиката си Ростковски представя селото под името Сливница, което административно спада към Билишката нахия, от Корчанската кааза. Според него в селото има 129 семейства, с 574 жители и всичките са славяни патриаршисти.

По всяка вероятност Васил Кънчов също възприема тезата, че селото спада в Билиштката нахия и не го посочва сред костурските села.

В началото на ХХ в. цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия.

сградата на старото училище в Слимница

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Сливница има 400 българи патриаршисти /гъркомани/ и в селото работи гръцко училище, в което се  учат 35 ученика, обучавани от един учител.

Гръцката статистика от с.г. представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.

Според документи на Битолското гръцко консулство селото остава вярно на Гръцката патриаршия.

В картата на Контогони е посочено като село в Корчанската  кааза.

По време на гръцката въоръжена борба за Македония, селото попада в полезрението и, докато в своите спомени за Хрупищко – Георги Христов, въобще не споменава селото, като част от Нестрамско, а камо ли да се развива някаква революционна дейност преди или след Илинденското въстание.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 567 човека, като съотношението между мъжете и жените е 277/290.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със селата Пилкади и Грамос.

Според статистическите данни на Македоно-Българският централен комитет в САЩ през 1919 г. в с. Сливница живеят 1385 българи.

Според Милойевич в с. Слимница има 80 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 116 семейства, и в него населението е 612 човека, като съотношението между мъжете и жените е 296/316.

По време на преброяването от 1928 г. е регистрирано, че само трима  са настанените бежнаци в селото след 1922 г. от общо 366 човека, като съотношението между мъже и жени е 174/192.

Политическите убийства извършени в селото  в периода 1913 – 1940 г. са три.

Според преброяването от 1940 г. населението на селото намалява още и то достига до 343 човека, като съотношението между мъже и жени е 160/183. Сградният фонд на селото е 122 сгради.

Според статистиката от 1945 г. населението е 345 човека.

По време на Гражданската война в Гърция селото  пострадва и е напуснато от жителите си.

В 1950 г. селото е прекръстено на Трилофон.

По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че в селото са останали да живеят само 7 човека.

черквата "Успение Богородично"

В Слимница са запазени манастирът „Свети Георги“, параклисът „Свети Христофор“, както и черквите „Успение Богородично“  строена през 1743 г. в горната махала и „Свети Атанасий“  строена през 1874 г., в долната махала.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1054 м.

черквата "Св. Атанасий"

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Ризван - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Киро - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Богоя, Костандин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Бошко, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Василиу, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Влутос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Вулцос, П. – член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Димитри – починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Стефо, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Башта - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Карпузас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Кирко, Васил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Йорги - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; възможно е същият да е получил наследствената земя на починалият преди 1568 г. Коста. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кирчо, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Косе /Куше/, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста - починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Пейо Киро, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Васо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Михаил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костандин, Илия - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Крал, Коста - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кули, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пано, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Гин - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген (ако е бил поп в селото, може и да е вдовец). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Василиос /или Папавасилиос/ - член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас./виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Параскева, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Мино /Мето/ - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Никола - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Бойо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Иване(Ване) - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Манол - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Мило - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Стойко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петру, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас; член на селската милиция, с коятоа взема участие при нападения над български села от андартски чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Стефо – наследил бащинията на Димитри, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Саро, Страто - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тодор, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Троянов, Никола - роден през 1775 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.;  занимава се със строителство; през 1846 г.построява църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Сопот, през 1847 г. църквата „Св. Николай” в Карлово, заедно с майстор Никола Игнатов; умира през 1862 г.; синът му Христо Николов Траянов – Боянин построява моста над р. Вардар при Солун.  /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Тухай - притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от дъщерята си Емине. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тухай, Емине - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаваща земя равна на половин чифт волове за обработка; земята е наследила от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Христос, Харилаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Хусеин – притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от синът си Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

 Хусеин, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; земята е наследява от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чауш, Мехмед – ползвал е чифлик в землището на селото, но не може със сигурност да се каже, че е бил жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чомпъл, Петър – роден през 1746 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.; строител; през 1813 г. заедно с майстор Марко Зисо построява черквата „Св.Неделя” в Батак, а през 1818 г. в Радилово черквата „Св.Теодор Тирон”. /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

50.Ширмерд, Бали - безимотен жител в селото и глава на домакинство, според данъчния регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костурски край - Сливени

               Сливени /Горно и Долно Сливени, Славени/

                               дн. Κορομηλέα

Рулската река минаваща край селото

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 7 км  на запад от Костур на левия бряг на Рулската река, на 5 км на запад от Жупанишча,  в западното подножие на пл. Саракина.. Над Сливени е разположена манастирът „Свети Никола“.                                   

Сливенският монастир "Св. Никола"

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Света Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория). Днес спада към община Костур.

За първи път селото се споменава като Сливени през средата на ХV в. в Османските данъчни регистри. Там се споменава, че Горно е с 10 глави на семейства и един неженен, а Долно с 27 глави на семейства, двама неженени и три вдовици. Общият приход, който носят двете села за Османската хазна е 2446 акчета.

Но имайки в предвид по-късни данни от Османските регистри, бихме могли да кажем, че Долно Сливени, което по-късно се споменава като Сливени, има по-ранна история от преди Османските завоевания на Балканският полуостров.

В свое изследване Христо Гандев го споменава под това име в Османските архиви в края на ХV в., когато в него живеят 71 семейства. Не е ясно дали е съществувало само то или е обединил данните за Горно и Долно Сливени (което е по-вероятно, имайки в предвид, че двете села продължават своето съществувания според османските документи и в по-късен етап).

През 1568/1569 г. в село Сливени живеят 22 семейства, от които 1- мюсюлманско, а останалите са християнски. Но също така в Османският данъчен архив е посочено и селото Горно Сливени, със своите 9 християнски семейства и 5 неженени мъже. Общият приход, който внасят двете села в държавната хазна е 17000 акчета.

През този период в района на селото е имало 6 воденици. От списъка на събираните данъци става ясно, че освен традиционните зърнени култури в землището е имало лозя, черешови и орехови градини. Отглеждали са се и буби. През този период регистъра отчита, че землището на съседното изоставено село Брест (мезра) е присъединено към Сливенското. Но не може да се каже с точност, дали се е намирало в съседство с Горно Сливени, или до т.н. Долно Сливени.

и днес може да се каже, че селото е видимо разделено на Горно и Долно

В края на ХІХ в. се предполага, че селото е с албанско – мюсюлманско население. Изолирано сред околните български села.  За това сочат всички статистически данни и спомени на участници в освободителните борба на Македония. Кога и как е станало това за момента не може да се даде точен отговор. Според множеството от източниците тази промяна е настъпила по времето на Али паша Янински, имайки в предвид някой от имената на живущите към края на ХVI в. тя е започнала някъде в този период. Друг е въпросът за вярата, дали е ставала поетапно, или като еднократен акт на приемане.                                                                             

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир, Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., като с.Славени е посочено с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани.  

изглед от "Горно" Сливени

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 60 българоговорящи мюсюлмани.

В статистиката си Веркович го посочва като населено място под името Славени, но не дава никакви други данни за него.

Според Теплов в с. Славени има 30 къщи, в които мъжкото население е 105 мюсюлмани.

В статистиката си Ростковски го представя под името Славени с 46 къщи, в които живеят 248 албанци мохамедани(тоски).

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото  има 270 жители арнаути мохамедани. Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като изцяло турско с  400 жители. Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.

поглед към монастира от пътя Корча-Костур

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи. За броят на къщите Георги Христов в своите спомени използва данните на Г. Константинов, като дава сведения за отстоянието на селото от опожареният в началото на март 1905 г. от чети на ВМОРО (според писмо на митрополит Германос Каравангелис, до Цариградската патриаршия, това са четите на Митре Влаха и на Никола Добролицки) Сливенски монастир (200 крачки източно, като днес това разстояние близо километър, и на още 2000 крачки с. Жупанишча).

Единствен в своите спомени Георги Райков, казва че селото е смесено – албанско-българско. Относно българското население е категоричен: „Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.”

В потвърждение на неговите спомени, само бихме могли да посочим, че по време на Балканските войни в редовете на Македоноодринското опълчение се сражава един доброволец родом от Сливени.

След Балканските войни, Сливени попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живея 420 жители, от които 228 мъже и 192 жени.

През 1918 г. то е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич  селото наброява 15 мюсюлмански албански къщи.

изглед от "Долно" Сливени

Преброяването от 1920 г. отчита, че броят на населението е 430 жители а семействата са 74.

Според Пелагидис  60 мюсюлмански семейства от селото са изселени до 1924 г. с обща числнесност 460 човека, а на тяхно място са заселени 81 бежански семейства, от които две от Тракия, пет от Мала Азия, а останалите са от Понта.

През 1928 г.  селото е прекръстено на Коромилия.

Преброяването от с. г. отчита, че в селото живеят 315 жители, от които 149 мъже и 166 жени. В това число 304 бежанци, които са се заселили в селото след 1922 г. Това е друго косвено доказателство, че преди Балканските войни, едва ли цялото население на селото е било чисто мюсюлманско.

Според преброяването от 1940 г. селото нараства на 496 жители, от които 243 мъже и 253 жени.

Сградният фонд на селото е 93 сгради.

По време на Втората световна война селото пострадва при италианска наказателна операция.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 502 човека.

По време на Гражданската война в Гърция част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.  

Преброяването от 1951 г. отчита, че селото е намаляло на 338 човека.                                             

кэща от "Долно" Сливени

                                                                                                                                                              Над селото е разположен Сливенския манастир „Св. Никола”.

Надморската височина, на която е разположено селото е 733 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица :

Алекса - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Али, Оруч - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от тимариота Мустафа Мехмед, в землището на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Антимос – роден около 1830 г.; архимандрит на Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Васо, Фран /Крал/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Велко, Стойко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Дамянис – монах в Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Джаин - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Джурко - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Димитри, Бошко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Гурко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Ескин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Кочи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Янко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димо, Комнен - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Димо, Митан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Добри - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени , в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Добро – трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители съответно двама на Сливени и един на Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Думко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Иван, Мешко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искенедер – еничарин, който е имал чифлик в землището на с. Сливени; след смъртта му е наследен от синът си Мурад. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искендер, Мурад - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от баща му еничаринът Искендер. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Йорг – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото, съответно двама в Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Йорго - собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кала – вдовица; споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Кирк (Герг) - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Койо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Комнен, Стаме - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Костов, Наум – роден през 1882 г;завършил І клас; хлебар; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина при МОО; 14.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9 . Македоно...,с. 374./

Кочи, Пройо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Леко - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Лекос - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Маврангел споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Манко, Симко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Манол - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Мара – две вдовици такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Мехмед, Мустафа – притежавал е тимар в землището на с. Сливени, който е превърнат в чифлик; по всяка вероятност след неговата смърт е наследен от Оруч Али. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мечид, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мешко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Михо - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители двама на с. Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Никифор - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Нико - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Никола - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

папа  Андон - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

папа Сивлия - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пейо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Пейо, Христо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пелегрин - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пелик, Пейо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на в с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Перване, Кучи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80./

Петко, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Петко, Петри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Петко, Собер - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Петко, Сотир /Собер/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Петре  - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Преселица, Йован - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Гърдан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Раде - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Радомир - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Ралин, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Рацо, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Ристани, Дарко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Рудко, Кочко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Собер, Мартин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Спасе - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Стайо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селата Сливени и Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Стамат - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Станко, Сафко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Тодор – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Томчо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Тоскин, Дими - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Филип - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.121./

Яно - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Яно, Доно/Куно/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Яно, Радомин -   в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Януд – собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

 79.Янчо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с.Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.138 ./

                                                

    Благодаря за предоставените снимки.                                                 

Костурски край - Слатина

                              Слатина /Златина/ дн. Χρυσή

центърът на селото днес

Селото е разположено в долината на р. Сарандапорос между планините Горуша от изток и Аренес от запад. Макар и част от Костурско, то географски принадлежи към Епир.    Отстои на 55 км югозападно от Костур и на 30 км южно от Нестрам.                                                                 При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Аренес, префектура Костур (Кастория), а от 2011 г. административно спада към община Нестрам..

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в.  със своите 17 глави на семейства и един неженен. Общият приход, който селото носи за Османската хазна е 1499 акчета.

уличка от селото

За близо век селото увеличава своето население, но това не става на базата на естествен демографски прираст, а с настаняването на население от други краища. Това твърдение почива на базата, че изчезват стари имена, а за сметка на това се появавят нови, които не са характерни преди това. Като примери биха се посочили за изгубили се – Анастас, Васил, Витан, Новак, и появата на тяхно място като Гин, Гон, Комнин, Хран и т.н.

Преди 1568 г. по всяка вероятност землището на селото е било предоставено за осигуряване на средства, за да изпълняват своите обязаности - на спахиите Хусеин и Мами, като може би на част от земята техните наследници притежават чифлици..

В Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва, че землището на селото е част от хаса на мирмирана на Румелия. Населението е нараснало на 60 семейства, а отделно от това има и 35 ергени. Средствата, които влизат в държавна хазна са 3000 акчета. Данъците и налозите, които се събират от хазната, показват различните селскотопански дейности, които се извършвали по това време – отглеждане на различни зърнени култури, копринени буби, овощни градини и лозя. На землището на селото имало и две воденици.

черквата в селото днес

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в него живеят  500 християни  разпръснати на махали. Селото не разполага с църква и хан.

Селото е посочено със същото име и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

Ростковски в своята статистика го посочва под името Златина, което административно спада в Борботската нахия, с 52 къщи, в които живеят 248 гърци християни.

В статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото е представено грешно като село в Хрупишка нахия със 120 жители българи.

Гръцката статистика от 1905 г. показва Слатина като село с 500 жители гърци.                                                                                                                                                    

друго кътче от центърът на селото

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.                                                       Според списъка от 1918 г. в селото живеят 349 жители, от които 179 мъже и 170 жени.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със селата Мирославица и Висанско.

Според преброяването от 1920 г. населението е 325 човека, като съотношението между мъже и жени е 132/193.

През 1926 г. е прекръстено на Хриси.                                                                           

По време на преброяването в с. Хриси живеят 383 човека, като съотношението между мъже и жени е 170/213. В селото не е настанен бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението нараства на 507 човека, като съотношението между мъже и жени е 262/245.

Населението на  селото се запазва според статистиката от 1945 г. – 507.

По време на Гражданската война Слатина пострадва. От селото от комунистическите части 6 деца са изведени извън страната, като деца - бежанци.

Според преброяването от 1951 г. населението е 385 човека.

Значителна част от населението по – късно се преселва в с. Маняк и в гр. Костур.

Надморската височина, на която е разположено селото е 879 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на селото са споменати следните лица:

    

Алекса - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Алекси, Дука - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Алекси, Коменос - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Анастас - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Бойко, Фило/Мило/ - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Васил - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Витан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Влах, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Войнак - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Гюро – двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Димко, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Димко, Пано - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Димко, Христо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Димо, Мишо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Димос - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Дука, Комено - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Жуто, Димо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Жуто, Михо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Иланко/Бланко/, Хран - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Йоне, Мишо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Йоне, Мишо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Йорги - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Йорго, Иван - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Йорго, Кирко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Йорго, Стамо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Йорго, Тихо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Киро, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Киро, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Киро, Маро/Паро/ - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Киро, Петко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Койо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Койо, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; по всяка вероятност получир наследствените права върху бащинията на Павло Петко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Койо, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Комено, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Комено, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Комено, Яни - - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Комнено, Манол - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Комнин, Димко - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Коста, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Коста, Михо – двама човека се споменават  като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394,395 ./

Крал, Петко - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Мало, Гон - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Мане - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Мансари, Димко - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Мар/к/о, Миро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Марко, Петро - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Марин, Коста - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Марин, Михо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Мартин, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Мартин, Михо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Меми, Бали - собственик на чифлик, според данъчния регистър от 1568/1569 г.   /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Микаяри/Микаязи/, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Михал - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Михо, Коста - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Михо, Петко – трима човека се споменават като жители и глави на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394,395 ./

Насто - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Невир, Димо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Невир, Павло - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Никола - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Нику/Пейко/, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Новак - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Павло, Петко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; по всяка вероятност получир правото да унаследи или да обработва бащинията на Димитри Тодор. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Папа, Димитри- споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Папа, Дука - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Папа, Михаил - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Папа, Страто - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Папа, Страто - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Папа, Янко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

папа Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

папа Димко - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  #но е по вероятно да е вдовец

папа Комнин - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  #но е по вероятно да е вдовец

папа Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

папа Тодор - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  #но е по вероятно да е вдовец

Пейо, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Петко, Димко -  споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Петко, Мало - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Петко, Марин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Петко, Павло - споменава се по всяка вероятност като бивш жител  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; собственик на бащиния, която по всяка вероятност е наследена от Койо Димко.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Петко, Тодор - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Петко, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Петро, Димо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Петро, Тодор - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Петру - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Райко, Хран - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Страти, Киро - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Страто, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Темсаил, Комено - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.82./

Тодор, Гин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Тодор, Димитри - споменава се по всяка вероятност като бивш жител  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; собственик на бащиния, която по всяка вероятност е наследена от Павло Петко.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Тодор, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Тодор, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Тодор, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Толо/Поло/, Коста - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Толо/Поло/, Мане - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Фило/Мило/, Петко - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Хран, Бойо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Хран, Димко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Хран, Михо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Хран, Пано - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Христо, Яни - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Христ/о/, Яро - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Хюсеин, Хасан – според данъчния регистър от 1568/1569 г.е собственик на чифлик.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Яни, Милош - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./ 

Яни, Пейо - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Яни, Петко – двама човека се споменават като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394,395./

Яни, Тодор -  споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 394 ./

Яни, Тодор - споменава се като ерген (неженен)  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./  

Яно, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

Яно, Петко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

112.Яруда /Парда/, Петко -  споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 395 ./

         

Костурски край - Скумско

Скумско/Скъмско,Сконско, Скумскон, Скумбцико/ дн. Βράχος

 

Поглед към Одре планина и с. Скумско

Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 10 от Забърдени, и на километър източно от Лънга, в северните поли на пл. Одре, в близост до изворите на р. Голешово.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогаваината обшина (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

стара къща от Скумско

В края на ХІХ в.  Скумско е населeно от гърци и е село в Костурска каза на Османската империя.

В статистиката на Схинас от 1886 г. селото е посочено под името Скумскон, в което живеят 200 християни.

В статистиката на Ростковски в с. Сконско има 13 къщи в които живеят 110 гърци християни.

В статистиката си Васил Кънчов го изписва като: „Занско/Сконско?/” от Анаселишката кааза, с 441 жители  гърци – християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Сконско.

За него се споменава  в  Гръцката  статистика от 1905 г. , където е  наречено Скумбцико с 200 жители гърци.

друга стара къща от селото

В картата на Контоянис е посочено като село вярно на Гръцката патриаршия.

В архива на Вардас се посочва, че селото е останало вярно на гръцките сили в борбата против схизматиците. В селото живеят 22 гръцки фамилии, с обща численост 164 души. В селото има гръцко училище с един учител.

Селото е определено като идеална база  за организиране на нападения над съседните села от Костенарията, както и за място удобно за почивка на андартските дружини.

По погрешка се посочва, че през май 1905 г. в района на Скумско са заловени 43 българи гурбетчии, пътуващи за Гърция, и 40 от тях са избити, а трима се спасяват по чудо. В това си твърдение, се базират на Георги  Христов Марков, но самият той прави разлика между Скумско и Кунско (Конско), което е в  Гревенско, където са станали тези убийства. Селото е посочено в статистиката на В. Кънчов в Гревенска кааза, като смесено в религиозно отношение гръцко село със 120 християни и 127 мохамедани – изписва го като Конско /Кунско/.

къща от днешното село

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Скъмско преди Балканската война има 25 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 150 човека, като съотношението между мъже – жени е 74/76.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в Лънгенската община.

По време на преброяването през 1920 г. се констатира, че в селото живеят 169 човека., като съотношението между мъже – жени е 73/96.

През 1926 г. селото е прекръстено на Врахос.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 231 човека, като съотношението между мъже – жени е – 121/110. В селото не е заселван бежанец след 1922 г.

При преброяването от 1940 г. се констатира, че населението е 285 човека, като съотношението между мъже жени е 145/140. Сградният фонд на селото е 72 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 280 човека.

За момента не са открити сведения за отношението на населението към Гражданската война в Гърция, но е възможно да има участници в нея.

Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 200 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 967 м.

 

изглед от центърът на селото

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на селото са споменати следните лица:

Апостолу, Атанасасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904 ./

Бакис, Ставрос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Великас, Евангелос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; също така е бил използван за куриер и за преносвач на военни материали; подпомагал е преследвани лица. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.5./

Враколас, Аргириу – участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Гютас, Христос - участник в гръцката въоръжена  на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75;. gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/

Кириязос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Мелиос, Стериос -  участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

папа Петрос  Христо – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904 ./

Петропулос, Янулис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; по всяка вероятност се включва в организацията през 1905 г., тъй като не е посочен сред членовете на създадените СК в Костенарията през зимата на 1904 г.; председател на СК; заради стратегическото място на селото според ръководителят на Гръцката въоръжена борба за Македония – Г. Цонтос, Петропулос е бил натоварен да бъде координатор на пристигащите и заминаващите гръцки чети и да им осигурява подслон; също така е бил натоварен да ръководи отбраната на селото от местната милиция; взема участие в две от  нападенията над с. Езерец, а също така на Осничани и Добролишча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75 - 76./

Стериос, Николаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Темелис, Зикос – по време на гръцката въоръжена пропаганда участва като андарт; загива в сражение през юни 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Христос, Г. -  член на СК. / виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Шемето – поляк; убит от ВМОРО за изнудване на населението от Корешчата. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681./

14.Янулис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./