Слимница
/ Слимништа, Сливница / дн. Τρίλοφον
 |
| Панорамна снимка на с. Слимница |
Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км западно от
Костур, и на 19 км северозападно от Нестрам. В южното подножие на пл. Алевица, на левия бряг на р. Бистрица.
При преброяването през 2001 г. селото е представено като
съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур
(Кастория).
Първите сведения за момента за селото датират от 1568/1569
г.
В Османски данъчен регистър от това време селото се посочва с
името Слимништа, като съставно в Хрупишката нахия и в същата кааза. Според този
регистър в селото живеят 19 семейства, с 17 неженени мъже. От регистъра е
видно, че селото е създадено много преди това, като се посочва, че се взема
данък и за две бащинии. От посочените данъци е видно, че населението се
занимава какато със земеделие, така и с животновъдство. В землището на селото
по това време е имало една воденица. Общият приход, който се събирал от данъци
от селото, които влизали в държавната хазна се изчислява на 6400 акчета.
Преди 1791 г. семейства от Слимница напущат родния си край и
са принудени да търсят нови земи, една част от тях се заселват в Брацигово. Възможно
е да има слимничани заселили са в Силистренско, които през 1828 – 1829 г. се
преселват в Румъния. Тъй като сред преселниците в последната се казва, че
пристигат от „арнаутлука”.
В края на ХІХ в. Слимница си остава българско село в
Костурска кааза на Османската империя, като едно от петте Яновенски села.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото Слимица
няма християни, живеят 750 човека.
С това име е посочено селото и в картата на Генерлния щаб на
Австро – Унгарската армия.
В статистиката си Ростковски представя селото под името
Сливница, което административно спада към Билишката нахия, от Корчанската
кааза. Според него в селото има 129 семейства, с 574 жители и всичките са
славяни патриаршисти.
По всяка вероятност Васил Кънчов също възприема тезата, че
селото спада в Билиштката нахия и не го посочва сред костурските села.
В началото на ХХ в. цялото население на Слимница е под
върховенството на Цариградската патриаршия.
 |
| сградата на старото училище в Слимница |
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Сливница има 400 българи патриаршисти
/гъркомани/ и в селото работи гръцко училище, в което се учат 35 ученика, обучавани от един учител.
Гръцката статистика от с.г. представя Сливница като гръцко-турско село с 94
жители гърци и 480 турци.
Според документи на Битолското гръцко консулство селото
остава вярно на Гръцката патриаршия.
В картата на Контогони е посочено като село в
Корчанската кааза.
По време на гръцката въоръжена борба за Македония, селото
попада в полезрението и, докато в своите спомени за Хрупищко – Георги Христов,
въобще не споменава селото, като част от Нестрамско, а камо ли да се развива
някаква революционна дейност преди или след Илинденското въстание.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимница преди
Балканската война има 40 български къщи.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 567 човека, като
съотношението между мъжете и жените е 277/290.
През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно
със селата Пилкади и Грамос.
Според статистическите данни на Македоно-Българският
централен комитет в САЩ през 1919 г. в с. Сливница живеят 1385 българи.
Според Милойевич в с. Слимница има 80 славянски –
християнски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 116 семейства,
и в него населението е 612 човека, като съотношението между мъжете и жените е
296/316.
По време на преброяването от 1928 г. е регистрирано, че само
трима са настанените бежнаци в селото
след 1922 г. от общо 366 човека, като съотношението между мъже и жени е
174/192.
Политическите убийства извършени в селото в периода 1913 – 1940 г. са три.
Според преброяването от 1940 г. населението на селото
намалява още и то достига до 343 човека, като съотношението между мъже и жени е
160/183. Сградният фонд на селото е 122 сгради.
Според статистиката от 1945 г. населението е 345 човека.
По време на Гражданската война в Гърция селото пострадва и е напуснато от жителите си.
В 1950 г. селото е прекръстено на Трилофон.
По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че в
селото са останали да живеят само 7 човека.
 |
| черквата "Успение Богородично" |
В Слимница са запазени манастирът „Свети Георги“, параклисът
„Свети Христофор“, както и черквите „Успение Богородично“ строена през 1743 г. в горната махала и „Свети
Атанасий“ строена през 1874 г., в
долната махала.
Надморската височина, на която е разположено селото е 1054
м.
 |
| черквата "Св. Атанасий" |
В спомени, документи,
книги и в интернет пространството като
жители на това село се споменават следните лица :
Абдулах, Ризван - в
Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за
обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Башта, Киро - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Башта, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Богоя, Костандин - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Бошко, Петко - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Василиу, Георгиос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната
организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива
на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Влутос, Василиос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Вулцос, П. – член
на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Димитри – починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя,
която е наследена от Стефо, но няма данни, за пряка роднинска връзка с
починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Йорги, Башта - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Йорги, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Карпузас, Николаос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в
края на 1904 г. по инициатива на Вардас.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Кирко, Васил - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Киро, Йорги - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Киро, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.;
възможно е същият да е получил наследствената земя на починалият преди 1568 г.
Коста. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Киро, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Кирчо, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Косе /Куше/, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Коста - починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя,
която е наследена от Пейо Киро, но няма данни, за пряка роднинска връзка с
починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Коста, Васо - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Коста, Михаил - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Коста, Петко - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Костандин, Илия - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Крал, Коста - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Кули, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Пано, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
папа Гин - споменава се като жител в османските данъчни регистри от
1568/1569 г., който е ерген (ако е бил поп в селото, може и да е вдовец). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
папа Василиос /или
Папавасилиос/ - член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по
инициатива на Вардас./виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Параскева, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Параскева, Мино /Мето/ - споменава се като жител в османските
данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Параскева, Никола - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Пейо, Бойо - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Пейо, Иване(Ване) - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Пейо, Манол - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Пейо, Мило - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Пейо, Поло - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Пейо, Поло - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Петко, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Петко, Стойко - споменава се като жител в османските данъчни регистри
от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Петру, Атанасиос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в
края на 1904 г. по инициатива на Вардас; член на селската милиция, с коятоа
взема участие при нападения над български села от андартски чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Стефо – наследил бащинията на Димитри, според Османският данъчен
регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Саро, Страто - споменава се като жител в османските данъчни
регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Тодор, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Троянов, Никола - роден
през 1775 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.; занимава се със строителство; през 1846
г.построява църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Сопот, през 1847 г. църквата „Св.
Николай” в Карлово, заедно с майстор Никола Игнатов; умира през 1862 г.; синът
му Христо Николов Траянов – Боянин построява моста над р. Вардар при
Солун. /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори –
строители…, с. 12-27./
Тухай - притежавал е
чифлик в района на селото, починал е
преди 1568 г.; наследен е от дъщерята си Емине. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Тухай, Емине - в
Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото притежаваща земя равна на половин чифт волове за
обработка; земята е наследила от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Христос, Харилаос
- участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в
края на 1904 г. по инициатива на Вардас.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Хусеин – притежавал е
чифлик в района на селото, починал е
преди 1568 г.; наследен е от синът си Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Хусеин, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569
г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя
равна на един чифт волове за обработка; земята е наследява от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445
./
Чауш, Мехмед – ползвал е чифлик в землището на селото, но не може
със сигурност да се каже, че е бил жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Чомпъл, Петър – роден
през 1746 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.; строител; през 1813 г.
заедно с майстор Марко Зисо построява черквата „Св.Неделя” в Батак, а през 1818
г. в Радилово черквата „Св.Теодор Тирон”.
/виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с.
12-27./
50.Ширмерд, Бали - безимотен жител в селото и глава на домакинство,
според данъчния регистър от 1568/1569 г. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./
Няма коментари:
Публикуване на коментар