Костурски край - Скумско

Скумско/Скъмско,Сконско, Скумскон, Скумбцико/ дн. Βράχος

 

Поглед към Одре планина и с. Скумско

Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 10 от Забърдени, и на километър източно от Лънга, в северните поли на пл. Одре, в близост до изворите на р. Голешово.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогаваината обшина (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

стара къща от Скумско

В края на ХІХ в.  Скумско е населeно от гърци и е село в Костурска каза на Османската империя.

В статистиката на Схинас от 1886 г. селото е посочено под името Скумскон, в което живеят 200 християни.

В статистиката на Ростковски в с. Сконско има 13 къщи в които живеят 110 гърци християни.

В статистиката си Васил Кънчов го изписва като: „Занско/Сконско?/” от Анаселишката кааза, с 441 жители  гърци – християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Сконско.

За него се споменава  в  Гръцката  статистика от 1905 г. , където е  наречено Скумбцико с 200 жители гърци.

друга стара къща от селото

В картата на Контоянис е посочено като село вярно на Гръцката патриаршия.

В архива на Вардас се посочва, че селото е останало вярно на гръцките сили в борбата против схизматиците. В селото живеят 22 гръцки фамилии, с обща численост 164 души. В селото има гръцко училище с един учител.

Селото е определено като идеална база  за организиране на нападения над съседните села от Костенарията, както и за място удобно за почивка на андартските дружини.

По погрешка се посочва, че през май 1905 г. в района на Скумско са заловени 43 българи гурбетчии, пътуващи за Гърция, и 40 от тях са избити, а трима се спасяват по чудо. В това си твърдение, се базират на Георги  Христов Марков, но самият той прави разлика между Скумско и Кунско (Конско), което е в  Гревенско, където са станали тези убийства. Селото е посочено в статистиката на В. Кънчов в Гревенска кааза, като смесено в религиозно отношение гръцко село със 120 християни и 127 мохамедани – изписва го като Конско /Кунско/.

къща от днешното село

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Скъмско преди Балканската война има 25 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 150 човека, като съотношението между мъже – жени е 74/76.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в Лънгенската община.

По време на преброяването през 1920 г. се констатира, че в селото живеят 169 човека., като съотношението между мъже – жени е 73/96.

През 1926 г. селото е прекръстено на Врахос.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 231 човека, като съотношението между мъже – жени е – 121/110. В селото не е заселван бежанец след 1922 г.

При преброяването от 1940 г. се констатира, че населението е 285 човека, като съотношението между мъже жени е 145/140. Сградният фонд на селото е 72 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 280 човека.

За момента не са открити сведения за отношението на населението към Гражданската война в Гърция, но е възможно да има участници в нея.

Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 200 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 967 м.

 

изглед от центърът на селото

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на селото са споменати следните лица:

Апостолу, Атанасасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904 ./

Бакис, Ставрос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Великас, Евангелос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; също така е бил използван за куриер и за преносвач на военни материали; подпомагал е преследвани лица. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.5./

Враколас, Аргириу – участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Гютас, Христос - участник в гръцката въоръжена  на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75;. gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/

Кириязос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Мелиос, Стериос -  участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

папа Петрос  Христо – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904 ./

Петропулос, Янулис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; по всяка вероятност се включва в организацията през 1905 г., тъй като не е посочен сред членовете на създадените СК в Костенарията през зимата на 1904 г.; председател на СК; заради стратегическото място на селото според ръководителят на Гръцката въоръжена борба за Македония – Г. Цонтос, Петропулос е бил натоварен да бъде координатор на пристигащите и заминаващите гръцки чети и да им осигурява подслон; също така е бил натоварен да ръководи отбраната на селото от местната милиция; взема участие в две от  нападенията над с. Езерец, а също така на Осничани и Добролишча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75 - 76./

Стериос, Николаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Темелис, Зикос – по време на гръцката въоръжена пропаганда участва като андарт; загива в сражение през юни 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Христос, Г. -  член на СК. / виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Шемето – поляк; убит от ВМОРО за изнудване на населението от Корешчата. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681./

14.Янулис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./