5 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

5 август - Турянската планина „Каменик” - вторник

До къде 3-4 часа бех добре, после ми дойде пустата треска и чак до 12 часа едвам се свестих. Слезнахме во селото Турие, от гдето походих пак ме обърна на треска, от един до четири часат през нощта не можах да се успокоя. Макар и болен трябваше да се върви. Лазо Поптрайков замина към Кономлади со дреновенската, черновишката и поздавишката селски чети и от там да види фамилиите: дъмбенски, косински, лобаницки, смърдешки. Вечерта турците изгориха Жупанища, Орман, Косинец и Лобаница. Кършаков ми пише, че лобаницките фамилии се заловени от аскерите и башибозуците и не се знае къде се отнесени, като прибавя че имало отведени и косински фамилии. Лазаровска била намерена от турците во Смърдешко към Капешчицко, во „Падинята” там била заклана. Всички фамилии от селата избегали, за да се изхранят. 

с.Псодери (Писодери) в началото на миналият век

 

От Псодери известяват за вчерашното сражение, че турците имали големи загуби, а тези, що се установени страшно се изплашени и само се укрепяват. Призори стигнахме над Бабчор, четите и Кляшев останаха вънка, а аз со 10 души се прибрах во Бабчор.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Киселинчев

5 август – вторник, „Бучие” и др.

... Когато почиваме во Поздивишча не знам как ми текна да наредим да иземиме наши на Организацията пари: веднага отиду во църквата, зема една туфа свешчи и се мъчи доста да направи един модел. От едната страна направи една тресната бомба, от другата – началните букви „ВМОРО – 1903 г.”...

... За първи път се събуди у мене ена нова мисла, че е възможно след нашето въстание, може би да не успеем да се освободим! Тогава какво ке се прови со тия изгорени села, со тия голи, боси, гладни фамилии?...

... Пред мене се изпречени Смърдешките къшчи, до тия Дъмбенските, сега ги гледам и Косинските, и Лобаницките кадеши, мислите ми са и по другите села, които ошче не са изгорени. Кой ще ги спре турците да не догорат целото Костурско, къде ще се разбега това население? Со тия мисли извади тевтерчето и записвам тия редове, некой близки до мен искат да знаят шчо записвам и какво мисля. Но в тоя момент, качил се като яре, Мито Палчето – Азаата, извадил кавала си свири она мелодия, която до некъде ободри омърлушените въстаници. Затворих тевтерчето и извика: „Браво бре, Аза! Ако не беше ти, сакае да се разплаче повекето от тия юнаци.” Окуражен от това, Мито засвири „Шуми Марица”, която се фати от свички въстаници. Некой извика „Аза, свири ено оро”. Мито това чекаше, засвири пайдушкото, завърти се ено оро, около гробовите по падинката, което завърши со едно силно „ура”, което наверно се счу на много далече.

При тая гледка яз декламирах следното на гърцки /в записките му не е отбелязано, възможно да е било откъс от поемата „Хайдутин” на Григор Пърличев/ Това беше едно утешение за мене, зашчото сега вече разбра, че успеха може да бъде проблематичен, труда и жертвите ни може да послужат за поколението, което ще пише поеми като горната!...

 За сплашване на населението от Битолският вилает през май 1903 г. село Смърдеш, считано като най-комитското село във вилаета е почти напълно изгорено. Ето какви сведения е дал в Поверителното си писмо под № 670 Андрей Тошев:

с. Смърдеш

центъра на селото по време на Първата световна война, с черквата "Свети Георги"

На 9 май около 500 души войска от Лесковецкия табур с бимбашия Хайредин бей тръгнала от към Косинец за Смърдеш. Кога наближила селото, разделила се На два отряда и заловила пътищата. Петима четници, които биле в селото, офейкали. Войниците от единия отряд хвърлили няколко залпове след тях. Като чули туй, другите войници почнали да стрелят, първо с пушки, а после и с топове. От всички тия гърмежи било ранено само овчарчето Рачо. Настанала обща паника. Населението се опитало да бяга към Брезница, но не могло, защото като град куршуми се сипели върху него. Смръкнало се обаче пушкането с топове не престанало през цялата нощ. Щом се съмнало, една част от войските с залпове нахлула в селото. Неколцина селени се решили да се явят пред бимбашията и да го питат, зашо прави това, но не успели, тъй като куршумите валели като град. Войските се предали на грабеж, а ограбените къщи подпалвали. Населението, което оставало вътре, ударило на бяг по разни посоки. Разсвирепелитс се войници, убивали кого где срещнели с брадви, пушки и щикове. Тоя ден загинали следните жители от Смърдеш:

1.Велчо Богоя                      70    год.  убит и после изгорен

2.Лазо Партала                    90      "        "     с куршум

3.Пандо Гергов                    28      "        "           "

4.Лазо Кърстов                    18      "        "            "

5.Ване Наумов                     16      "        "            "

6.Мито Пандов                    30      "        "            "

7.Митре Пандов                  25       "        "            "

8.Дано Арнаудов                70       "        "             "

9.Ване Кръстов                   22       "        "            "

10.Колио Кърстов               30       "        "            "

11.Йото Караджов              70       "         "           "

12.Търпо Гакев                   60       "         "           "

13.Георгивица Шкипова    27       "         "           "

14.Фоти Мерджов               50       г.    заклан и изгорен

15.Митре Геджов                27       "      с куршум и изгорен

16.Илийца Геджова            55      год. с куршум и изгорена

17.Василица Думова          35        "            "                 "

18.Софа Дульова                60        "             "                "

19.Гаковица Дульова         55        "             "                "

20.Мара Дульова                12        "             "                "

21.Кръстовица Дульова     45        "             "                "

22.Сотир Дульов                13        "             "                "

23.Ставро Митрушев         55        "           щик

24.Дина Ставрова               18        "             "

25.Ристовица Сульова        45        "          заклана

26.Митре Чолаков              80         "             "

27.Ристовица Чолакова      30        "              "

28.Петровица Кападура     45        "               "

29.Иваница Манчова          22        "       заклана и изгорена

30.Насо Марколия              45        "             "                "

31.Дине Савов                     70        "             "                "

32.Доне Узунов                    45      "              "                "

33.Лазо Жагров                    90      "              "                "

34.Пандо Жагров                 25      "              "                "

35.Пандо Рачов                    60      "              "                "

36.Станковица Парделка    40      "     убита със секира

37.Св. Василий                    80      "      убит с щик

38.Герго Репацов                50       "      изгорен

39.Илица Репацова             50       "      изгорена

40.Тасе Костана                  90       "     убит и изгорен

41.Митре Костана                2       год. дете заклано

42.Сотир Печов                  60       г. с куршум и щик

43.Ване Посърков              70       "          "              "

44.Кина Цафарка                70      "          "               "

45.Танас Цафарка               70      "          с щик

46.Кръсто Дудум                70      "              "

47.Георгица Клека              60     год.      с щик

48.Цилийо Косяк                70       "             "

49.Георгица Лекарка          80       "             "

50.Дине Шамандура           65       "          изгорен

51.Ристе Митаков               75       "      разсечен на части

52.Толе Цуцул                    62       "         с щик

53.Пандо Цуцул                 60       "             "

54.Ванчо Пинчов               75       "        изгорен

55.Ристо Пинчов                40       "          с щик

56.Колйо Дамов                 55       "             "

57.Дине Колйов                 25       "        с куршум

58.Пандовица Филкова     70       "           с щик

59.Наумица Лескова          37       "             "

60.Баба Кандайка               90       "             "

61.Стефовица Вържинова 80       "             "

62.Янкула Кази                   70       "           изгорен

63.Диновица Лабаничарова 55     "             "

64.Диновица Драгоманска 40       "          с куршум

65.Лазовица Макриева        80      "              "

66.Нумо Узунов                   60      "            изгорен

67.Наумица Узунка             60      "         с щик и изгорена

68.Стойна Узунова              18      "            "              "

69.Цветковица Манчова     60       "           "              "

70.Наумица Манчова          60       "           "              "

71.Цана Манева                    1        "           "              "

72.Диме Шкундуг                70       "          "               "

73.Пена Кирка                      85       "         с щик

74.Яневица Дамянка            60      "              "

75.Ендрица Дамянка            23      "              "

76.Фатия Кирка                      1      "           с куршум

77.Наумица Шанка               65     "               "

78.Стефовица Гугучка          65    год.     с куршум

79.Наумица Гугучка             40     "              "

80.Дичо Пецуга                     30     "              "

81.Димо Школиов                 75     "              "

82.Василица Динкина           70    "            "

83.Цветковица Макриева      58     "           "

84.Лино Чолак                                   убит с куршум и щик

85.Стоян Вържинов                            "           "              "

86.Лазо Рачов                                      "           "              "

87.Герго Цафара                                 "           "              "

88.Митре Марков                               "           "              "

89.Търпо Цуцулев                              "           "              "

90.Лаки Поповски                              "           "              "

91.Герго Папуджиев                          "           "              "

92.Ламбро Лабаничар                        "           "              "

93.Дядо Янчо                                     "           "              "

94.Зорка Влаха                                  изнасилена и убита.

След тоя подвиг войските къде 4 часа заминали към Биглища и Косинец. След тях нападнали башибозуци от Биглища, Капещица, Видово, Шак и др., натоварили ограбените вещи и покъщнина на кола и ги откарали заедно с всичкия селски добитък. Ала жандармерийския бимбашия Мухтар ага ги посрещнал на пътя и върнал добитъка. Отнесени биле само 100 глави едър добитък и около 300 глави овце и кози. 

черквата "Св.Георги" днес

 

От 260 къщи останали здрави само 68. При това изгорела църквата Св. Георги и селското училище.

4 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

4 август - Влашките колиби при Бигла - понеделник

Още от зори аз още спиех и слушам да пукат маузерови пушки, станах и запитах Кляшев що е това сражение. Той ми отговори наверно по нашия караул се стреля, трябва да е забелезан от аскерите що седят на кулата, види се и те трябва да имат поставена стража и може би са ни забелезали и затова се стреля. Аз макар и болен не можах да седя, взех со мене косинската центрова чета со Лазо Киселинчев и заехме пресеката малко по-доле. Митре Влашето, войводата со неговата чета зае от ляво и от мене високия караул, Стериьо Стериовски, войводата на смърдецката центрова чета, взе караула от десно на мене. Оставаше само свободно мястото на самата пресека.

Аз сега зная, че ще имаме работа само со неколко псета, които взели местата и ще ги изпъдим. И с момчетата настъпвам, току речи се доближих. До самия връх имаше едни доста големи и удобни камъни, които непременно трябваше да ги вземем. Две момчета се доближиха до самия камък и като видяли, че от другата страна е заето от аскерите, се уплашиха и избегаха без да се повредят. Направихме неколко опита да превземем този камък, но турците се беха силно окопали и не ни пускаха. След малко слушам турската тръба да тръби зад гърба ни и се намерихме заобиколени, Кляшев ни известява че турците направо от пресеката слезнали. Чак во местото дето пренощувахме, но да взема [...] /липсващи страници/ [...] разрушим отидохме близо, от вътре ни откриха огън. Те се укрепиха от вътре и се защитаваха. 

                                                          Христо Цветков

Динамит имахме да я бомбардираме, но фитиля остана у Христо Цветков, а той остана много далече от нас, затова бехме принудени да се откажем от това намерение.

Собрахме се, дойде Лазо Киселинчев и ни казаха че Митре войводата бил ранен во рамото и имало убити Кузо Жунда от Дъмбени, Търпо Трайков Чекарчев от Косинец (това било убито от доста далеч както си ядело хлеб), Лексо Христов и Митре Динов от Дреновени и от Черновища Стефо Ташов. Цильо Кономладски ни разправяше, ако не беха отстъпили от предната позиция не можели да му превземат местата по никой начин. Неколко пъти били отблъснати аскерите со големи загуби, употребили и бомбите но само една от малките се запалила, а три от големите не се запалили. Ако да беха се запалили тези бомби щеха да напакостят много на турците и щеха да се изплашат страшно. Чудно как да не хванат тия трите бомби? Дали не запалени още ги хвърлиха или пък фитилите им повредени бяха! Заедно со леринци потеглихме за Турие и се установихме на „Каменик”.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Киселинчев

4 август – понеделник, „Бигла” и „Влашки Каливи”

Преди обаче да тресни зората. Дедо Андрея от Кономлади со селската чета около 35 души, замина да се изкачи на един вър, най-напред над „Езерцата” за караула. Станаме свички и се приготвиме , без никой да вдига врева  и беме готови да тръгваме. Изведнъж се чуе гърмежите , тия гърмежи ни забъркае нашия план: набързо Чекаларов нареди кой къде да фати пусей. 

                                                      Стерьо Стерьовски

Той заедно со Стериовски, со централната Смърдешка чета  и селската Въмбелска зае десните височини на „Гергова глава” во средата и по въро „Копачката”; заминаме со Митре и Цильо Кономладски (Васил Котев) Косинската и Центровата чета и Дъмбенската центрова чета , а на лево по височините  „Млади и старио Рунзо” отидое Пандо со Попов; Лазо п. Трайков остана со три чети въстаници да бъдат готови да отидет на помощ, където ке стане нужда. По на десво биле там стигнале и Леринските чети со Георги п. Христов с около 250 души.

Щом дедо Андрея се изкачи на въро на караула, турците , които бързае да се настанят тамо, му открие залпове огън. Благодарение на време отиваето на дедо Андреевата чета на въро на караула турците около 100 души , не може да хване тая пусия, но се залости  во един гречки  на каруши и от там почна да стреля бързо  по въстаниците, които беа но въро на чуката над „Езерцето”.

Тия гърмежи така ненадейно и толкова наблизо до нас, не накарае да побързаме и да земаве новите пусии. Нишчо не можее да разбера как стана свичко това:; ние требваше да нападнем аскера во кулата, а сега аскера е пред нас.

Чекаларов е на въро „Гергова глава”, ние со Митре на „Копачката”, Пандо и Попов на „Млодия и стария Рунзо”, Леринци на „Кирчова глава”; се вижда, че днес тука ке се плюшчиме со „Метко” (подигравателно наименование за турци, идва от това, че  когато бягали да отстъпват, пискюлите на фесовете им се мяткали(подскачали).

До мене е Георги п. Димитров от Кономлади, той ми казва, наименованията на въровите, които записвам и чекаме да видим  как ще се развие битката.

Почивайки под един голем камен, записа до тук и след се изкачи на по-високото да види шчо става. От къмо кулата гредеше (идваше) много аскер, той беше над 1000 души и идеше бъргу къде нас; един бей се доближили до караула на „Езерцата” и бърго стрелее по четата на дедо Андрея. Трите знамена, Смърдешкото, Косинското и Дъмбенското, се развевае при нашите пусии. Къмо 11 ½  саато се почна  веке битката не за да се завземе кулата, а повече да се отбраняваме, наверно турците ке да узнае от някой шпиони за нашето намерение; извикае от Лерин три табури нови аскери, заедно со топови и кавалерия, която пристигна едновременно со нас и се настани  около кулата. Тия подробности ми разправи на бърго Митре, който разбрал от снощните фанати Псодерени, които носеле писмо за Костур, во което се искало да дойде помощ и от таму. Двамата Псодерени били веке дадени на Гучо за „стинтак”(разстрел). И както ми каза Митре , требва да го е свършил.

Аз се върна при Косинската селска чета на Г. Кенков и време беше, зашчото битката се завърза на всички караули. От началото ние стреляме по-малко от време на време се обаждаме со залпове само за тревога. Турците почнае да настъпват  първо со по-малко сили, после со по-големи, дори со колони и непрекъсната стрелба, за да изтикат от караула дедо Андрея; той обаче се държеше здраво залостен зад едни големи гранитни гречки. Турците като бея разбрали, че силата на въстаниците на „Езерцето” е малка и нападае све на тая пусия. Три саати здраво държи Дедо Андрея там, съобщи, че има един убит и некои и други ранени, след това въстаниците на групи на групи  отстъпия  караула и се прибраа на „Стария Ринзо” и от там заедно со другите, стрелее от страни по аскерите. Пусиите наши бее по-добри от турските, аскеро вървеше по голите ливади, ние свички сме на високи чукари и зад едни големи камения, като че ли нарочно направени за митеризи (позиции) Едвам след 1 ½  саат аскера се изкачи на караула, който държеше Дедо Андрея. Там поставия турците две малки топчета, от които почнае да ни стрелят , без обаче да правят некои пакости. Въстаниците от пусиите си се подигравае на турските топчета, на които со висок  глас им казвае къде бият турските гюлета, винаги много далече зад нашите митеризи.

                                   Димитър Панджаров (Митре Влаха)

По едно време едно силно отделение, около 150 души аскер, направи два пъти юруш в центъра там  дето държеше Митре; един след друг се убиват неколко въстаници: Кузо Жундов от Дъмбени, Търпо Чекърчето от Косинец, Алекси Лесковски – Дреновени, Търпо от Поздивишча и ошче един; също така и самия Митре се ранява во корема и ръката; това ми се предаде по „телеграфа”, за да го предада на Лазо. Митре го гледам да сурива (слиза), подпиран над двама въстаници; от далеко го гледам и ми се чини, че е тежко ранен. Местото му заема Цильо Какальо и Цильо Котев; последния вика и си дери гърлото, косата му е настръхнала като четина; от свичките наши пусии се вика „ура” и се пеят песни. Турците, колкото се отива, све повеке се доближаве. Чекаларов фърля две бомби, аскерите се згъзве (отстъпват, отстъпват заднешком) от стра; това ние го видоме и решаваме да фърлиме и ние некоя бомба; во нашата пусия имаме 5, турците се до 50 крачки; запали ена бомба и ми я зве Митре Влая да я фърли по дале; наистина, бомбата падна близо до турците и изгърме страшно „Анасани ситим” – вика Митре. Благодарение на неколкото манлихерови пушки, които се намират во моята чета и фърлиме три бомби , ние сме сега не много изложени на турски огън.

В помощ на аскера дойде и турската кавалерия, която беше около 60-70 души и се спусна на юруш по ливадите со извадени саби. Местото беше аслъ за кавалерия, широки и равни ливади, ала не можи да дойдат по-напред, защото свички ние ги обстрелваме. Турците употребия и една хитрост: собрая говендата и козите, които пасее тамо близо, и ги подкарае къмо нашата пусия, където се развеваше Косинското знаме; мегу говендата  се замешие и турските кавалеристи, но ние разбраме каква игра вършат, стреляме во бюлука в стадата. Говендата, некои от които  бея ранени, се разярие и почнае да ритат грозно и непрекъснае да бегат, като завлекое со себе си и турските кавалеристи, които бирда (веднага, наведнъж) не се явия пред нас.

Къмо 9 саато гледаме, пристигат от Лерин други аскери, два табури и четири топчета, но свички останае при кулата. Особени заслуги во днешната битка има Коста Василев – Гори гащи, от с. Блаца, който използва бурията на ранения при „Тиза”  турчин-буризанин и со нея даваше много сполучливи сигнали за прекратяване боя, стрелбата и за збор от аскера. По-късно турците разбрае играта и со големи сили настъпие на митеризите ни; ние се държим здраво цели два часа , едни по едни въстаниците опразват нашия митериз , последни останаме пет-шест души со знамето: Лазо Палчев, Ването Канче, Йото Стаскав, войводата Кенков свички со манлихерки и яз. Цильо Котев ми вика: „Свалите знамето! Згъзите(отстъпете) се, зашчото ке ве фани живи!” На една гречка остайме една торба, на друга – едно кусалче (нещо дребно, малко), на трета – ена капа; да представляе като човеци  и со това излъгаме турците и не можее да разбере кога напуснаме тоя митериз.

Къмо 9 ½ саато забелязаме голем кадеш да се издига на юг над „Бучие”, неволно си помисли, че аскера требва да е изгорил Косинец. Много въстаници ми задават въпрос, същия...въпрос.

При зайди сълце турците спреа стрелянето и почние да се събират  во ливадите на бюлуци; ние добре виждаме пред нас , около тридесет аскера убити, ранените не знаем, ние имаме шест  души убити, десетина ранени, Митре – най-тежко; ранен е селския войвода Г. Стойчов от Поздивишча, така ми каза Лазо, Чекаларов со Стерьавски и около 150 души въстаници отидоа близо до Кулата; во нея имаше много аскер. При отстъплението аскера запалиа селото Арменско, което изгоре  цело; селени които вчера стигнае до нас, ни разправае страшни золуми, които турците извършили во това село, свички селски кози били избити от яд. Целата вечер слушаме залпове от къмо Арменско во 12 ½ саато  се прибра и Чекаларов со Стерйо; тия зминае за Турие заедно со Леринци; ние заедно со Лазо и Цильо Котев слезнаме над Бапчор и Кономлади и тамо преспаме.

изглед от село Псодери сега (снимката ни беше предоставена от Илюстрация Бело море, за което им благодарим)

Из спомените на Иван Попов:

... На 3 август срещу 4, през нощта се приближихме и се установихме в една долина да приспим. На сутринта рано се изпратиха две чети, за да завземат височините като стража под водителството на Митре Влахчето и на Стерьо Стерьовски. Ние бяхме още в долината. Тъкмо, когато нашата стража излезе на височините, случайно и турска стража пристига там от другата, северната страна, от гдето идеше голяма войска, до 2000 души. И двете страни откриват огън и артилерия почна да обстрелва нас по посока на дима на огньовете, които бяхме през нощта наклали в долината. Тогава всички ние се пръснахме, завзехме позиции, като можахме и ние да вземем някой височини и така продължавахме да се сражаваме цял ден, 10 часа наред...

Тук турците на щик атакуваха височината, която бе заел Митре Влахчето. Митрето го раниха и пет негови момчета паднаха. Ние имахме бомби, но некой не се запалиха; бяхме ги правили сами, види се динамитът е бил влажен. Те се правеха в Смърдеш. Биде убит още един, та всичко 6 и 3-ма ранени. Други жертви не дадохме, при всичко че гранати падаха на близу в самите позиции и по некогаш с пръст засипваха момчетата. Едни турски гранати се пукаха във въздуха, шрапнели. Една граната падна в гашата позиция, но не се пукна. Според сведенията от селяните в с. Псодери узнахме, че в това сражение турците дали до 250 д. Жертви, защото настъпваха. Още не беше мръкнало и войската взе да отстъпва по посока към град Лерин. Почнахме и ние да настъпваме подир войската дори до селото Псодери, гдето квартируваше войска в една кула вън от селото. Ние спряхме, - мръкна се. Нека забележим, че в това сражение взе участие и леринският въстанически отряд под началството на Георги поп Христов, който беше дошел поканен от нас, за да нападнем кулата близу до нас, - над нас – над долината, гдето спахме. Центровете (ядката на център) даействаха в сражението, а селските чети помагаха. Планината се казва Бигла та и сражението ще го кажем „на Биглата”. Турците ядосани, че дадоха много жертви, още вечерта, отстъпвайки нападнаха селото Арменско, което запалиха та ние го гледахме, когато гореше. Чухме че турците тук избили до 100-тина души.

След като спряхме над Псодери, ние се доближихме до кулата, за да я разрушим с динамит, но войската отвътре стреляше и главно момчетата бяха разпръснати и уморени от сражението та не можахме да успеем. След това се върнахме пак на върховете на Бигла, гдето се сражавахме през изминалия ден; и от там заминахме за селото Турье (най-високото село в Костурско), а от там се отправихме за планината Върбица.

Из Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля

На 4-ти август 300 души въстаници заедно с леринската чета на Георгий Попхристов решиха да нападнат кулата при с. Псодери, в която стоеха 50 души аскер и аскера, който квартируваше в Псодери (100 души). Но при съмвание, когато въстаниците завзимаха височините над Псодери, срещнаха се с турски предни патрули. Отвори се внезапен огън и въстаниците видяха, че ще имат работа с много аскер, новодошъл при кулата от Лерин. Завърза се кърваво сражение от заранта до вечерта почти. Аскера броеше повече от 1500 души, а псодерския и пристигналия на помощ возлизаше до 2000 души. Турците с големи усилия превзеха от въстаниците само една позиция, като дадоха повече от 100 души мъртви и 50-на ранени. Турците нападаха и с горска и полска артилерия, а въстаниците преди напускането на гореказаната позиция употребиха бомби. Позицията се държеше от центровия войвода Митре Панджуров с недостатъчно и повече неопитни въстаници и след раняването му позицията се отпусна, като оставиха на мястото 6 души убити и 3 ранени. Всички останали позиции се додържаха юнашки при град куршуми и чести гранати. Турците направиха последни големи усилия да завземат другите върхове, като харчеха безброй патрони, но не можеха да настъпят ни крачка по-горе. Поражението на турците беше голямо и загубите им грамадни и затуй при връщанието на аскерите към Лерин изляха си ядът над нещастното село Арменско. Голямата турска сила отстъпи още на 8 часът, а огъня продължаваха турците до вечерта от кулата и гъсталаците, за да не настъпат въстаниците и да гонат аскера към Лерин, както над Дъмбени. Като не можаха да направат нищо турските топове и маузерови пушки на въстаниците при Псодери, обърнаха ги към невинното село Арменско.

Същия ден (4.VIII.) турците запалиха селата: Косинец, Лобаница, Жупаница и Орман, от които села избиха много старци и жени, плениха моми, жени и деца.

Из Поверително писмо № 670

с. Косинец

На 4 август били убити:

1. Стояница Гешанка            75 г. изгоряла

2. Пеновица Ангелкова        60 "    "

3. Цветковица Оцайка          70 "    "

4. Киро Миновски                 65 " изгорял

5. Васил Киселинов              80 " убит с щик

6. Цветана Василева             80 "    "         "

7. Пене Пулячев                    63 "    "         "

8. Митровица Петличарова  55 г. посечена

9. Илия Петков                      12 г. заклан

10. Христовица Тумбарка    23 трудна заклана и после пронизана с щик

11. Танас Мишов                  63 г. с куршум  

12. Иван Орлинов                 28 г.      "

13. Герго Рука                       70 "       "

Тоя ден биле изгорени и всички воденици, а на заминаване за Костур през Олища , войските изгорили всички селски кошари и снопе и откарали в плен:

1. Цветковица Ниновска с малко 8 годишно момченце

2. Диневица Манеловска със снаха, и

3. Наумовица с две момчета на 5 и 8 год.

4. Хрисанта Манеловска, дъщеря на Диневица ранена в главата

5. Иваница Гулева, невеста, с малко момиченце

6. Христина Наумова 20 год. мома

7. Сотирица Лячка с 12 годишно момиче Цвета

8. Иван Христов 12 годишен

Вечерта на четирско поле ги държали отделно и щели да ги изколят, но ги спасил някои си милязим. На другия ден ги предали на властта в Костур. Войските биле илявета, лядри - арнаути и чешариоти, зависящн от Лепчишкия командант. Откарали и 700 глави овце.

Башибозушки чети продължавали грабежа още цяла седмица.

с. Лабаница

Всички 80 къщи в селото са опожарени. Войската и башибозука са убили:

1.Попадията                         70 г.  с куршум

2.Тольо Гульов                    75 г.        "

3.Митре Капитанчев           60 г. с куршум

4.Стоян Димов                     70 "       "

5.Наке Голичев                    60 "       "

6.Наковица Голачева           65 "     съсечена

7.Митре Коломанчев           62 "     съсечен

8.Наке Дънев                        60 "   с куршум

9.Лазовица Капиданка         63 "        "

10.Ильовица Марковичина  21 "       "

11.Наум Манчов                   75 "       "

12.Дошо Манджов               65 "       "

13.Лазар Сотирчев            ранен с куршум

14.Дина Сотирска               "       "     "

15.Коловица Богданска      "       "     "

16.Гельовица Димитровска     "       "     "

(в Поверителното писмо, макар че бе посочено като дата 3 август, когато  е пострадало селото,а по всяка вероятност и тогава са станали въпросните жертви, но защото е възможно трагедията сполетяла Лобаница и Косинец да не е едноактна трагедия (станала в един ден) за това този списък го включихме към днешният ден.)

с. Жупанища и  с. Орман

 част от Жупанишката селска чета с войводата си Пандо Сидов по време на Илинденското въстание

На 4 август илявето от с. Сливени заедно с башибозук от всички турски села в полето тръгнали за с. Жупанища. Селяните като видели, че войска приближава към селото, намерили за добре да изпратят няколко души да я посрещнат.

Изпратени биле вън от селото:

1. Васил Шишков

2. Сидо п. Чернов 60 год.

3.Коле Гешов      45   " и

4.Дине Гогов        55 " обаче и четиримата биле заклани. Тогава илявето и башибозуците нахлули в селото, ограбили старателно всички селски покъщнини и вещи, натоварили ги на селските кола и добитъци и ги откарали. След туй подпалили селото. Както с. Жупанища, така и с. Орман са биле окончателно опожарени. Опожарени биле тъй също църквата Св. Петка в Жупанища, Св. Атанас в с. Орман и Св. Димитър, Св. Троица и Св. Илия вън от селото.

Тоя и последующите дни са убити още:

5. Кузо Атанасов            14 год.

6. Търпо Жеков              70   "

7. Кузо Макалчев           60   "     тия двама селени от с. Жупанища

8. Иван Арнаудов           80   "      били убити в с. Апоскеп

9. Наум Кирязов             25   "

10. Йото Янев                 40   "

11. Нико Апостолов       65   "

12. Насо Дельов              65   "

13. Лазо Младенов         60   "

14. Кръсто Василев        80   "

15. Георги Томев             ?

16. Христо Насев            67   "

3 август 1903 година

3 август - Кономлади - неделя

Ние со Пандо и Лазо слезнахме во селото, Котев Цильо ни разправи че се срещнал со Кръсто Демировски и го изпитал как можал да доди свободен от Костур. Той му казал, че со много приятели и пак може да отиде. Тогава Цильо му рекъл ако можеш, барем малко сол да ни искараш от градо. 

                                       общ изглед на село Кономлади

Той се наел и на драго сърдце ке се постарае да донесе, казал. Ние се осъмнихме още повече в това обещание, той наверно е изпратен като съгледник, но да си го заловим решихме пак да се накаже за досегашните престъпления, например за предаването на пушките от селото му и за всичките явни доложения на турците со комитетските работи.

Изпратихме Козинчо со още двама до П

оздивища да го заловят: върнаха се а домашните му казаха, че заминал за Костур, за да донесе сол. От тук вече се заключаваше, че той е изпратен нарочно, да види що става по нашите села и да доложи на пашата, които му бил приятел. След пладне ни известиха, че Кръсто Демировски минава за селото си; казахме скоро да го повикат и се представи пред мен. Го запитах:

- От къде идеш? Ни отговори:

- От при Коте.

- Що си искал при Коте?

- Да видя дали има сол да взема от него. Домашните му казаха че отишъл у Костур, а той бил при Коте со некоя мисия от страна на владиката.

Понеже мен ме стресе та не можах повече да го слушам го взеха Кляшев и Поптрайков да го изследват. Получихме писмо от леринци, че те се намираха над Търсие от горе и ни канят и ние да отидем да се срешнем на „Езерец” близо при кулата на Бигла, за да нападнем Кулата и псодерския аскер. Ние бехме со същото намерение и посоката ни беше натам. Към 10 часа потеглихме и пристигнахме близо до „Езерцата” (Влашките колиби). От сам, во трапо преспахме аз едвам се държах да отида дотам, макар и качен на коня, ме изтощи тази пуста треска.

Из Поверително писмо № 670

 

"Бели кланци" в Косинец

с. Косинец

В неделята на 3 август, в селото се получило писмо от жандармерийския бимбашия Мухтар ага в Корча, с което канил населението да се подчини на реда. Селяните му отговорили, че те са верни султанови поданици и че ако имало въстаници по горите, царските войски са в сила да ги преследват и убиват. При все туй, в понеделник около 3 часа се задала от към Биглица многочисленна войска, размесена с башибозуци и иляве, спряла се в с. Лабаница, ограбила го и го подпалила. След един час, с залпове, същата войска продължила пътя си към Косинец, ограбила го и го подпалила. Тоя ден изгорели всички 70 къщи в Лабаница, а от 205 къщи в Косинец останали здрави само 17. Още при появяването на войската населението се разбягало към Дъмбенската планина.

Башибозукът бил събран от селата: Св. Неделя, Четирог, Ошени, Долно Папратско, Гърлени, Шак, Зеленград, Попчани, Врачани, Тръстеник и Капещица и се предвождал от Сефедин ага от Св. Неделя и Асан ага от Ошени. Освен това до Лабаница дошли и всички бегове от Биглища.

При изгарянето на тия две села взел участие и Вангел с 12 души въоръжени гърци. Според казването на селените, те всички са биле критяни.

Като видели, че турци горят и убиват кого где срещнат от християните, дружината на Вангела се възмутила от постъпките на шефа си и се завърнала в Гърция, гдето дала едно подробно изложение върху истинското положение на работите.

2 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

2 август - Вълканова чешма - събота

 изглед от Габреш днес. Известно е още като Стари Габреш. В дъното се вижда с. Ново Габреш, което се нарича днес Корестия или Неос Икисмос (Ново село)

От „Вълканова чезма” потеглихме в зори за Габреш и денем пътувахме. Оставихме селските чети низ селата Косинец, Дъмбени, Смърдеш, Въмбел и Върбник, да пазят селата, да набавят храни и да извършат оставените по нивите снопе. 

Во Габреш се установихме во къщата на покойния Динкето Яневски, каква жалка картина представляваха домашните му, всички казваха нека беше сега жив и нека се убиваше от турците, а не от нашия съселянин! Жалка картина представляваше всичката Динкова фамилия, а пък нас особено впечатление ни правеше, защото винаги во него сме ходили и сме били посрещани отлично. Сега, когато Динкето щеше да хвърчи от радост нема го между живите, на убиеца фамилията още продължавала да говори безобразни думи, а самия убиец го нема на мегдан, види се избегал во другия район или при Коте. Още продължава да се крие.

Къде девет часа потеглихме от Габреш за Кономлади. 

                                             изглед от с. Поздивишча днес

Минахме през Поздивища и се научихме, че предателя Кръсто Демировски, който беше отишъл в Костур при владиката да търси прибежище и спасение си дошъл и разправял на селяните, че во Костур имало много аскери и сега се очаква да дойдат до тридесет хиляди души, тогава няма да остане нищо християнско от онези, които правят гюрултии. А владиката му казвал, че само Битолския вилает е възстанал, та нема нищо да направят и пр. Нас ни беше чудно как така да го оставят него жив во Костур и да си дойде свободен! Установихме се над Вещановата воденица, во ливадите кономладски.

                                        пролетен пейзаж от Костурско

Из Поверително писмо № 670

Етхем бей, командант на войските в Леринско скроил план, сам той да удари от към гърба на четите, а Ибрахим Ефенди Миралай направо да тръгне от Суровичево с три табура. Същевременно други три табура да се отправят от Лерин към Бабчор. За тая цел Етхем бей е прекарал 10 табура войска от Суровичево в Лепчища и от там по реката Бистрица в Костур.

Не е ясно дали този план „скроен” от Етхем бей включва пристигането на Хюсеин паша в Костур на 28 юли, и едва ли е пристгнал сам и преоблечен. Но поне до сега публикуваните документи – спомени, дневници, не става ясно, да е регистрирано от въстаническите сили засилмащо се военно присъствие в Костурско. А, именно някъде в това време започва активната настъпателна линия на турската армия срещу въстаналото Битолско. На 1 август в Буфколския въстанически район се появява внушителна турска войска край с. Битуше, където става първият сблъсък с въстаническите сили на съседно Леринско. Селото е опожарено, като са убити и 25 невинни старци, жени и деца. След сражението и унищожаването на селото, турската войска се насочва към близкото Раково. Четата на Георги Попхристов – член на Леринското Горско Началство, с помощта на местни селски чети успява да задържи 3 часа, яростните атаки на редовната турска армия. През това време жителите на Раково, успяват да напуснат селото. След опожаряването на селото турската армия се завръща в Битоля. По същото време от друга войскова единица е нападнато и с. Буф, което за кратко е отбранявано от местната чета.  След оттеглянето и селото е опожарено и са убити около 10 селяни. Въстаническите сили в района са принудени виждайки собствените си сили, числеността на противника да потърсят спасение извън района, като част от въстаническите сили се насочват към Пелистер, а други към Преспанско.