Костурски край - Пещера

Пещера

изглед към Горуша планина по пътя от Тухол за Ново Котелци

Това село единствено се споменава в спомените на Георги Христов Марков и в дневника на Стерьо Стерьовски, цитиран от Хр. Силянов. В книгата си „Хрупищко”  Г. Марков, го представя като село „кацнало на една малка терасовидна гънка, под една не висока и лесно проходима скала, над която планината (Горуша) се простира във вид на плато до селата Тухул и Мирославица. От към р. Белица по стръмнината мъчно се изкачва за селото, сякаш по изправена на стената стълба. От него обаче много лесно се излиза на покритото с гъста борова гора плато от страна на пещерите. В уточняването си за местоположението за селото споменава, че не далече от него се намирало скрито в един дол с. Дряново от Борботската нахия, на Костурската околия (кааза).

В направените бележки по статистиката на Георги Константинов, към Нестрам-кол, Георги Христов е допълнил с. Пещера и посочва, че то е имало 15 български и 7 гръцки къщи. Това негово твърдение за етническата принадлежност на селото, противоречи на писаното от Хр. Силянов, който се опира на дневника на Стерьо Стерьовски, воден по време на Илинденското въстание от 1903 г. и относящ се за походът на отряда предводителстван от Васил Чекаларов към областта Колоня. „Наопаки, духът на местните власи и гърци се повдигна. Стерьовски говори с възторг за горещия прием, който им оказаха в посетените гръцки и влашки села Денско, Кутелци (Котелци), Пещера, Пчелско (Пселско) . 

параклис по пътя от Тухол за Н. Котелци

Навсякъде ги посрещаха „много прекрасно”, гощаваха ги царски и ги снабдяваха с опитни куриери.”. В дневника си Киряк Шкуртов (пак от времето на въстанието, и отнасящ се за същият поход) споменава че три дни са хранени от селяните на Котелци и Пчелско, но не споменава нищо за с. Пещера.

По всяка вероятност, етническият състав на селото се състои от власи и гърци, но тъй като за неговото съществувание за момента не се срещат никакви статистически данни от 1913 г., а и не се споменава в спомените на дейците от гръцката македонска борба, може да се предположи, че е било селище от летен тип, свързано с отглеждането на овце през лятото.

изглед от Тухол

 В документи, книги и в интернет пространството, не се срещат имена на хора, произлизащи от това населено място.