Костурски край - Орешче

Орешче  /Юкару Орешица, Орешица, Орешец/

Този материал, може да се приеме и като материал за онези села от Костурско, които по всяка вероятност се превръщат в мезри (недоходоносни села, поради обезлюдяване), а населението им  по всяка вероятност се заселва в Тракия, Мизия и  Добруджа, а е възможно да са останали и в Македония и в частност в Костурско. От предните три географски области, някой ще потеглят за Влахия и Бесарабия.

Местоположението на това село, за сега е неустановено. Лично според мен, изхождайки от описите представени от Хр. Гандев, трябва да се търси в района между селата Радигожда, Линитова (Линотопи), Божиград, Нестрам, Брешани (Брешчани), Зелчища (Зеленград), записаното като Студена вода, но липсващо като Лудово или Лундово (защото в превод от гръцки, днес това е името на селото) и неустановените днес села – Търпаничко (Родолище) , Речичани и Стипенче.

В поименните описи дадени между лист 85-а и 93-а. Всичко глави на семейства – 756, т.е. близо 1/10 от населението в ариала Битоля – Костур.

Какви са данните според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. (и за с. Зеленград по Ст. Райчевски), за установените села – Радигожде, Нестрам и Лудово – населено с българи – християни; Брешчани със смесено население (българи и турци(?)) Зеленград с българи мохамедани, а Божиград с Чета с албанци мохамедани, докато Линотопи с албанци – християни.

За неговото съществуване, узнаваме от османските данъчни регистри от последните десетилетия на ХV и началото на ХVІ в. Там се споменава като Юкару Орешица, с 40 домакинства, от Костурската кааза. Поне за сега, се губят дирите му, до оня момент, когато най-малко 22  семейства от това село, се установяват в дн. гр. Брацигово.

Кои са причините цялото село да напусне родното си место, и да търси нови земи в периода между 1760 - 1791 г.?

Едва ли несигурното положение по времето на Али паша Янински, тъй като то  явно изпреварва настъпилите промени  в етническата карта на Балканският полуостров.

Главната причина за изселването, е започващият разпад на тимарската военно-ленна система и масовизирането на чифлиците, които изхвърлят от селата и домовете им множество обезземлени селяни. От друга страна не трябва да се изпуща от внимание, големият демографски бум през ХVІ в. сред албанците, който довежда до много излишна работна ръка, която трябва да търси нови територии.

В тази връзка не трябва да бъдат пренебрегвани и следните тенденции в източните части на Балканският полуостров – Мизия и Тракия.

След разорението на тези балкански територии при нашествието на турците, и последвалите междуособни войни в първите десетилетия на ХV  в., управляващите  осъзнават,  че възстановяването на аграрното производство е крайно необходимо, за да се осигури  резерв от храни за войската и конете, за да може империята, да усвоява нови земи.

В хода на военната експанзия дефицитът на човешки ресурс се превръща в постоянен проблем за завоевателите.  Необходими са  производители, както в градското, така и в

селското стопанство. Прихода от  “външните източници” –  мита и трибутарни плащания от страните зависими от султана в началото на ХVІІІ в., са просто незначителни. Вечно недостатъчни се оказват  и постъпленията от «вътрешните източници»,  въпреки непрекъснатото увеличение на размера и броя на данъците.

Непрекъснато нарастващите данъци принуждават и тези, които все още имат

свои стопанства да търсят препитание в чифлиците и градовете.

Нуждите на войната и стремежът за ограничаване на племенния сепаратизъм

правят наложително решаването на този проблем от страна на управляващите.

Също така,  от всички занимавали се до момента с преселниците от Костурско – Корчанският район в пределите на днешна България, и по-специално в Брацигово, изпущат от внимание факта – разорението на селата Грамос, Линотопи, Загар, Лагор, Ветерник, Пискохори и Омотско от албански банди, което станало през 1769 г.

Имайки в предвид натрупаният изследователски материал до момента и изказаните предположения и хипотези, относно мястото на това бивше населено място, трябва да се търси именно около с. Омотско. И, за това лично според мен - бежанската вълна, която тръгва към обезлюдените земи на Тракия и Мизия е именно през въпросната 1769 г.

Не е, изключено, отделни семейства от Костурско, да са се заселели, в земите на днешна Горна Тракия и  Мизия, и по-рано, и именно за това, тази вълна от българо говорящо население да потегли за тук, за разлика от власите, които се насочват към района на Битоля, за да достигнат някой техни представители и до Виена.

Съвсем друг е въпросът – каква е ролята на държавния апарат, и има ли той някаква заслуга за това? До сега няма преки доказателства за това, но според мен не е изключен.Защото различните пътища, по които преминават преселниците от Костурско и Корчанско, за да се установят в новите си поселища, според мен не може да мине без държавна намеса.

Интерес представлява името на селото, записано в турските данъчни регистри – Юкару Орешица. „Юкар” в превод на български, означава печалба. От всички изброени села в трудът на Христо Гандев, има само две села, които носят това определение и двете се намират в Битолският ареал.

Потомци на Костурчани, преселили се от края на ХV или началото на ХVІ в. до към края на ХVІІІ в. могат да се намерят в различни части на днешна България, Румъния, Молдова и Украйна.

В с. Голям извор (Кара-Арнаут), Разградско, до 1830 г. са живеели преселени от Костурско българи, които са дошли тук, още в първият век, след завладяването на България от турците. В новата преселническа вълна от с.г. те достигнали до Бабадаг, но после се повърнали и се заселили в Силистренските села: Айдемир, Сребърна, Срацимир (Караорман), Българка (Бръчма) и Бабук. По-късно от Айдемир и Сребърна се преселили някой семейства в Добротица (Хас кьой). Само три семейства са се върнали в старото си село, тъй като на тяхно място дошли преселници от Балкана. Лично за мен, представлява интерес старото име на с. Богорово (Грамосте), Силистренско. Имайки в предвид писаното от Д. Яранов, относно оставянето на диря от старите местоживелища, не е изключено и населението на това село, да е било от района на Костурско. От друга страна, според административната реформа от 1959 г., заедно със селата Българка и Срацимир е в една община.

В периода между 1807-1812 г., според Д. Яранов, 10641 българи от Македония, се заселили в днешна Р. Молдова. Чисто македонски колонии, според него в Бесарабия са – Тараклия, Новотроян, Гладина (Чайшия), Ташбунар, Болбока, Карагач, Иванова, Задунаева, Коскитай, Банова, Шикирликитай и Еникьой. Всички те идват от Варненско и Провадийско. Имайки в предвид, че не малко българи от Костурско, от края на ХІХ до средата на ХХ в. са дошли и са се заселили в тези райони и по време на комунистическото управление в България, са изтъквали като довод, защо точно тук – роднински връзки, според мен, сред онези 10641 човека, намерили нови земи за усвояване в Бесарабия, не е малък броя на Костурчани.

Интерес донякъде по разглежданата тема дава и „Статистически сведения за българското население в Румъния (Олтения, Мунтения и Молдова” изготвени по всяка веоятност от проф. Ст. Романски. В Букурещки окръг, в с. Чутац, българи наречени „арбанаси”, преселили се от Разградско, към 1918 г. повечето са се преселили в Букурещ. В с. Афомаци, намиращо се североизточно от Букурещ, като населението е от Русенско, Разградско, Тракия и „арбанаси”. В с. Милошещи, македонски българи като в Айдемир. В Букурещ през 1834 г. е имал население 64000 души, от които 14000 българи, някой населявали цели махали, от България и Македония. Към 1918 г. има само 1000 човека, считащи се за българи, от които мнозина по произход от Македония. Ще изпуснем населените места, за които се посочва, че са от Разградско или Силистренско.

В с. Илинденци (Белица), Благоевградско, е имало „костурска махала”, за чието име през 1930 г., никой не можел да обясни. Д. Яранов преполага, че са се преселили там през ХV в. Но, по-късно  българското население било прогонено от там и основало гр. Белица, но по времето, когато е правил своето изследване, никой нямал спомен за някакви костурчани.

Пет семейства в с. Гърмен, били наричани «арнаутите», те се били заселили около 1820 г., но не било ясно от къде са.

В с. Ковачевица има арнаутска махала, според Д. Яранов, те са дошли около 1810 г., но според други те са част от семействата, които са продължили към Брацигово, т.е. заселили се тук най-късно през пролетта на 1791 г.

В с. Паталеница, проф. Б.Цонев е установил, че са преселници от Костурско, дошли там около средата на ХVІІІ в. Според Д. Яранов, те са били от с. Орешец и са се заселили тук между 1760 – 1770 г. Част от тях по-късно се заселили в съседно с. Баткун, което е слято с Паталеница през 1956 г.

М. Георгиев и Д. Юруков съобщават за костурчани в гр. Пещера, като последният уточнява, че са от Омотско и Орешец. Заселили са се около 1770 г. и основали „Габер махала”. През 1930 г. населението от тази махала се е пръснало в целия град. От тях са били родовете Гаджеви и Щереви, наричани от началото Арнаудови, а после Шкипетарови.

От с. Омотско, а не е изключено, да е имало и от Орешец в с. Козарско в „арнаутската махала”, която е била населена със семейства от Дебърско, Костурско и Грамос, като Д. Юруков посочва с. Омотско.

В Исперихово (Айдиново) и Кричим, съседни на Козарско (отстояши по на 3 – 4 км, от него), са се преселили от последното там.

В с. Булгар кьой, Малгарско, според А. Разбойников се заселили около средата на ХVІІІ в. преселници от Костурско.

В главата „Българската народност през ХV век, Демографско и етнографско изследване” Хр. Гандев, посочва селата  Факия, Желязково (Момина църква - Къз Клисе), Кирово, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Буково, Богданово, Тагарево и др., в говора на чиито жители има ясно изразени диалектни елементи от западни български говори. Околното население смята, че жителите на споменатите села не са истински рупци или загорци и ги нарича «тронки» навярно поради употребяваната от тях западнобългарска дума «троха — тронха» за понятието «малко».Като изрично заявява, че  изследванията показват, че тук става дума за преселници от западнобългарските краища, дошли твърде отдавна, може би още през XVI век. Само можем да допълним, че не е изключено, част от тях да са от Костурско.

Стара къща в Брацигово

Според досегашните изследвания преселването в Брацигово е станало през 1760 – 1770 г. Но, на основание на събраните сведения може да се приеме, че голямата бежанска вълна е дошла през 1791 г. За което свидетелства и плоча поставена върху  чешма, от това време. „Во время избавления, соградисе сей източника за споменъ на преселването лето 1791, 7 юлия”.

Според изследвания на Брациговския исторически музей, 12 рода са се заселили в Пещера, 10 в Перущица, 6 в Козарско и 12 в селата Дебрашица, Паталеница и Црънча.

Склонен съм да приема писаното от Яранов, за населението в Дебрашица и Црънча, като заселили се от Дебърско.

От дюлгерство се издържали най-много хора от населението в Брацигово, през 1875 г. този занаят е давал прехрана и работа на 243 майстори и калфи и на 150 чирака. Т.е. на около 38% от активното занаятчийско население. Но, не са само тези занаятите, които донасят със себе си Костурските преселници в това населено място.

В книги и в интернет пространството, като жители на селото са посочени:

 

Брацигово през 1911 г.

Анастас - роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Анго /син на мъжка Риса/ - роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Баджо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Барба - роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Благо - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Боз, Петко /Петко Петков, Гизда Петко/ - роден през 1784 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г., заедно със семейството си; според кондиката на дьлгерския еснаф в Брацигово е един от основоположниците на еснафа; в периода 1830 – 1832 г. ръководи построяването на черквите „Св.Св. Константин и Елена” и „Света Неделя” в Пловдив; през 1834 г. завършва черквите „Св. Троица” и „Св. Богородица” в Казанлък; през 1837 г. черквата в Змейово, Старозагорско – „ Св. Никола”; негово дело е и черквата „Св. Георги” в Енина, Казанлъшко; починал през 1846 г. /виж: Бербенлиев,П. и Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с.12-27.; Райчевски, Г. Пловдивска енциклопедия..., с.45-46; ego.com.mk/index.php?option=com_content&view=article &id=736:blagoslovenata-majstorska-imperija&catid=175:294&Itemid=53; Уикипедия – Петко Боз./

Бозо - роден около 1731 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Бъндьо - роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Василев, Анго - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Велчо - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Гилиничин, Анго - роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Гюлемет, Коле - роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Драго – роден около 1711 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Златен - роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Каравълко - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Кисо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Клянче - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Мазньо  - роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Никин - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Пейко - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Пейо - роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

Ставрев, Темелко – роден около 1736 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

23.Тильо - роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители..., с. 12-27./

За написването на този материал бяха използвани  като източници: heritagebg.net/nauki/istoriya/gradove-i-mestnosti/item/51-vaznikvane-na-bratzigovo

promacedonia.org/hg/index.html; promacedonia.org/hg/poselen.html.

RS-II-102-1931-1932.pdf.

Райчевски, Ст. Българите мохамедани.

Българите в Румания /ХVІІ – ХХ в./.Документи и материали

Бербенлиев,П. и Хр. Патърчев, Брациговските майстори – строители.

На края искам да изкажа благодарността си към извършеното от Библиотека Струмски и Македонски документи, за публикуваните документи, които спомогнаха за написването на този материал. И на Любомир Юруков, за публикуваната снимка – Брацигово през 1911 г.