Костурски край - Песяк

  Песяк /Писякон/ дн. Αμμουδάρα

изглед от селото

Селото се намира  южно  на 15 км от Костур и на 4 км от Хрупишча, на десния бряг на р. Бистрица. Съседни на селото са Бяла църква /на 3,5 км на запад/; Витан / на 3,2 км на юг /; Марковени /на 2,5 км на северозапад – по пътя/.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото са от 1568/9 г. в Османски данъчни регистри, където е споменато, че административно то спада в нахия Хрупишча, и че в него живеят 5 мохамедани и 31 християни.

стара къща от с. Песяк

В края на ХІХ в. то се определя като  село намиращо се на самата българо - гръцка етническа граница. Единствен Георги Христов, в своите спомени, го представя като село административно принадлежало, към Анаселичката кааза.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Писякои живеят 150 християни и църква като във Вишени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Песяк.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. то има 120 жители българи.

В началото на ХХ в. цялото население на Песяк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия, за което свидетелства Битолският български търговски агент Андрей Тошев. По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Песяк има 400 българи екзархисти.

Според архива на Вардас в началото на Македонската борба селото е било екзархийско, но до Хуриета от 1908 г. успяло да се повърне към Патриаршията и към него момент в него живеят 13 семейства с обща численост 116 човека.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.

Според спомените на Г. Христов, част от жителите на селото, са се занимавали с градинарство.

След Балканските войни Песяк попада в пределите на Гърция.

Добавете надпис

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 148 жители, от които 77 мъже и 71 жени.

През 1918 г. е обявено за съставно село от Хрупишката община.

Според Милойевич селото се състои от 8 къщи на елинизирани славяни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 143 жители, от които 70 мъже и 73 жени.

През 1926 г. селото е прекръстено на Амудара.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 174 човека. И в него не е настаняван бежанец след 1922 г.

През 1940 г. в селото живеят 249 ж. Сградният фонд на селото е 36 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото има 240 жители, от които 120 са славяноговорящи.

Преброяването от 1951 г. отчита, че  в него живеят 232 ж.

Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Мустафа - посочен като жинел на селото в османските данъчни регистри през 1568/9 г. /виж: Пет века под ятагана и корана. Документи за ислямизация и асимилация на българи…,т.2, с.100./

Абдулах, Оруч - посочен като жинел на селото в османските данъчни регистри през 1568/9 г. /виж: Пет века под ятагана и корана. Документи за ислямизация и асимилация на българи…,т.2, с.100./

Абдулах, Хюсрев – посочен като жинел на селото в османските данъчни регистри през 1568/9 г. /виж: Пет века под ятагана и корана. Документи за ислямизация и асимилация на българи…,т.2, с.100./

Василев, Аргир Костадинов – син К. Кираджията; избиран за член на черковното настоятелство – черковен касиер. /виж: Марков, Г. Хрупищко…, с. 128./

Василиу, Наум – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

Василиу, Стериос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

Георгиев, Димитър – роден през 1884 г; завършено ІІІ отделение; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници. т.9. Македоно...,с.153./

Георгиу , Константинас (Динас) - участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

Кираджията, Костадин /Дине/ Василев -  преселил се в Хрупишча;  според спомените на Г. Христов, кираджийството му донесло „едно завидно състояние”; също така го представя като човек, който след братя Бабулеви, се е интерисувал най-много за вървежа на черковно-просветното дело в градът, готов винаги да помогне с каквото може; починал след Балканските войни. /виж: Марков, Г. Хрупищко…, с. 107,128./

Кириязопулос, Т. - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

Кръстев, Янко – като юноша се преселва в Хрупишча; един от най-видните представители на българщината в градът; през септември 1901 г.  е начело на борбата за овладяване на черквата „Св. Никола” от българите екзархисти; успява да издейства от властите разрешително за откриване на българско училище; по време на Илинденското въстание е арестуван и и на път за Костур е убит в местността „Бабульов гроб”. /виж: Марков, Г. Хрупищко…, с. 107,118-119,121./

Меме син на Абдулах - посочен като жинел на селото в османските данъчни регистри през 1568/9 г. /виж: Пет века под ятагана и корана. Документи за ислямизация и асимилация на българи…,т.2, с.100./

д-р Михаил Типади

                

9.Типади, Михаил – роден през 1862 г.; учи медицина в Атинския, Истанбулския и Виенския университет; през 1885 г. се установява като лекар в Хрупишча;  заклет като член на ВМОРО през 1901 г. в Нестрам от четата на Атанас Петров, по настояване на Кузма Стефов; след Илинденското въстание и при появата на гръцката въоръжена пропаганда преминава на нейна страна; за революционна дейност е затворен в Битолския затвор; след Балканските войни става кмет на Хрупишча; избиран е за депутат; през 1920 г. основава първата частна клиника в района; починал през 1951 г. /виж: istorikakastorias.blogspot.com/2014_06_01_archive.html; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; Марков, Г. Хрупищко…, с. 113,186./

За материала са използвани снимки от блога на istorikakastorias и снимки от селото изпратени ми от г-н Асаел.