Костурски край - Пеликат

Пеликат/Пеликади,Пелкади,Пилкади/ дн. Μονόπυλον

по пътищата на Алевица

Селото се намира в областта Нестрамкол на 35 км западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания  пл. Алевица на левия бряг на р. Бистрица над с. Яновени.

поглед към черквата в с. Яновени

При преброяването от 2001 г. е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Според статистиката на Схинас от 1886 г. селото Пеликати не е християнско село и в него живеят 200 човека.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Пеликат.

В края на ХІХ в.  Пеликат е българско село в Костурска каза на Османската империя, едно от петте Яновенски села. В статистиката си от 1900 г. В. Кънчов не го споменава. В началото на ХХ в. цялото население на Пеликат е под върховенството на Цариградската патриаршия. В картата си Контояни го посочва като патриаршистко с черква и училище.

 По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. има 400 българи патриаршисти гръкомани и в селото работи гръцко училище, в което се учат 35 ученика и се обучават от един учител..

В картата на Контогони е посочено като село от Корчанска кааза.

Гръцката статистика от с.г. представя Пелкати като гръцко село с 337 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Пилкади преди Балканската война има 40 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 341 жители, от които 181 мъже и 160 жени.

черквата в с. Слимница

През 1918 г. е посочено като село съставно на Слимницката община.

Според Милойевич с. Пилкати има 60 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че семействата са 69, а населението е 308 жители.

През 1928 г. е прекръстено на Монопилон. Преброяването от с. г. отчита, че жителите му са нараснали на 315 човека, от които 7 са бежанци заселени след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението му намалява на 297 жители, а сградният фонд на селото е 118 сгради.

По време на Гръко-Италианската война, селото се оказва твърде близко до военните действия.

По време на Втората световна война и при окупацията на Гърция, през 1943 г. в селото се създава клетка на ЕПОН.

То запазва броят на населението си според статистиката от 1945 г.

На 14.9.1945 г. селото е обкръжено от правителствени части и петима негови жители са арестувани.

По време на Гражданската война в Гърция селото е напуснато от жителите си.

В спомени, документи, книги и в интернет пространство, като жители на това село се споменават следните лица:

Белчо, Пандо – баща на Хр. Белчо; занимавал се е със селско стопанство и дърводобив; икономически емигрант в САЩ, Аржентина и Франция, но се завръща в родното си село, не успявайки да забогатее. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Belcho_Hristo_Taki.htm./

Белчо, Сотир – чичо на Хр. Белчо; преселил се в Атина, където е собственик на магазин, в който е отишъл да работи племеникът му. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Belcho_Hristo_Taki.htm./

Белчо, Христо – Таки – роден на 19.10.1921 г.; получава прогимназиално образование в родното си село през 1935 г.; от 1935 до 1937 г. работи в магазина на чичо си в Атина; там се запознава с левите политически идеи; през 1943 г. се включва в редовете на ЕПОН, от октомври с.г. става и член на ГКП; издигнат е за член на Костурския ОК на ЕПОН; през ноември 1944 г. е издигнат за секретар на Нестрамския РК на ГКП, какъвто остава до смъртта си; убит на 23.12.1945 г. след жестоки мъчения на площада в с. Калевишча. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Belcho_Hristo_Taki.htm./

Влахов, Панто – роден през 1903 г.; до Италиано-гръцката война работил като строителен работник в родното си село и околните села, и като пастир; взема участие във войната; след окупацията на Гърция се включва в редовете на ГКП; на 21.9.1943 г. се включва в редиците на ЕЛАС; издига се до командир на отряд; след споразумението във Варкиза се прибира в селото, но е преследван от правителствените сили; арестуван е на 14.9.1945 г. от тях, но успява да избяга и до декември с.г. се укрива в близката околност на селото; заловен на 21.12. 1945 г. и след  жестоки мъчения е умъртвен на 23.12. с.г. на площада в с. Калевишча. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Vlahov_Pando.htm;  pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Belcho_Hristo_Taki.htm./

Благодаря за изпратените снимки, които публикувах за визуализация. Съжалявам, че не разполагам със снимки от самото с. Пеликат.