Костурски край - Лошница

Лошница/Лошнича,Лосница/  дн. Γέρμας

Селото се намира на 27 км югоизточно от Костур, на 9 км северно от Богатско и на 9 км югоизточно от Горенци. Високо в пл. Синяк.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно от тогавашната община (дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Лошница е гръцко село на самата южна българска етническа граница. Според статистиката на Шинас от 1886 г. в  с. Лосница живеят 800 християни.

Ст. Веркович споменава, че селото се състои от 130 християнски къщи, с едно училище и общият данък, който плащат жителите му е 18250 пиастри на Османската хазна.

На картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Лошнича.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска кааза и има 600 жители гърци християни. По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. селото има 400 жители гърци.

Макар че селото е чисто гръцко и да е използвано като място за среща между Костурският гръцки владика Германос Каравангелис с ръководителите на гръцката въоръжена пропаганда в периода 1903 – 1913 г., прави впечатление, че не са споменати много участници от това село, като ятаци, куриери или участници в гръцката въоръжена милиция в спомените на участниците в нея.

Гръцката статистика от с.г. го представя с 1 500 жители гърци елинофони.

По време на Балканските войни селото попада в Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 903 жители, от които 468 мъже и 435 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 960 жители, от които 454 мъже и 506 жени. Всичко семействата в селото са 201.

През 1926 г. е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос

Според преброяването от с. г. в селото живеят 1024 ж., от които 471 мъже и 553 жени. В селото е заселен само един бежанец дошъл след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. в него живеят 1186 ж. Сградният фонд в селото е 358 сгради..

По време на германската окупация на Гърция при сражение на гръцка паравоенна чета с немски части, селото е опожарено.

Според статистиката от 1945 г. селото наброява 1224 ж.

В периода преди Граоданската война в Гърция е известно името на един водач на маджирски отряд, нападнал село Куманичево през 1945 г., но дали в този отряд е имало и други участници от селото, не е известно за сега.

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 1032 човека, макар че селото не пострадва по време на Гражданската война.

След войната започва емиграция отвъд океана.

Наодморската височина, на която е разположено селото е 839 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Александрос – коджабашия на селото./виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.253./

Алексиу, А. - член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото през декември 1904 г. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Дзимас, Димитриос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото; участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Дуфляс, Зисис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; председател на СК; един от основателите на комитета „Македонска борба” от Й. Драгумис в Битоля; тъй като мястото на селото е стратегическо, заобиколено от всякъде с българоговорящи села е отговарял за неговата охрана; поддържал е постоянни връзки с Битолското гръцко консулство; след Хуриета от 1908 г. е принуден да напусне селото; преселва се в Атина; завръща се след Балканските войни. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Дуфлос, Йоргос - ръководител на маджирска банда нападнала с. Куманичево на 4 и 5. V.1945 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./

Катарахяс (Цикас),Зисис –  кмет на селото; сътрудник на Каравитис по време на въоръжената гръцка пропаганда в периода 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Папайоану, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член е на селската комисия, която се заема с организацията на въоръжената борба в селото; участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

8.Селциотис, Илиас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./