Костурски край - Кьошк чифлик, Лабаново, Лагор, Либешово

                          Кьошк чифлик

Името на селото не се среща сред посочените в "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., теоретически би могло да се предположи, че е едно от онези 15 селища „с непознато име”, в които живеят  българи.

Селото е споменато единствено в статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. със 45 българи християни, и според която  то административно е представено заедно със Стар чифлик към нахия Нестрам, но самият той под обяснителна бележка в края на страницата  пише, че „са чифлици от околността на гр. Костур”.

В докаменти, книги, спомени и в интернет пространството не се среща за момента друга информация и за лица, които да са известни от това населено място.

                                Лабаново /Лобаново/

Името на селото не се среща сред посочените в "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., теоретически би могло да се предположи, че е едно от онези 15 селища „с непознато име”, в които живеят  турци, тъй като там не се прави разлика между българин християнин и българин помак, а съответно и за грък, и щом е мохамеданин, значи е турчин.

Селото е споменато единствено в статистиката на Васил Кънчов от 1900 г., според която  то административно е принадлежало към нахия Хрупишча. В него са живеели 175 гърци-мохамедани. Това е единственото село в Костурско, в което населението е гръцко, приело мюсюлманската религия. Засягайки въпроса за гръцките мохамедани в Етнографията си, В. Кънчов посочва и неговото местоположение. „Те образуват една дълга ивица край десния бряг на Бистрица. Начеват със с. Лобаново близо до моста Смикси...”. Според Веркович, приемането на мохамеданската религия е станало през втората половина на ХVІІІ в. Ако селото е съществувало би трябвало да се намира срещу  днешното село Нова Костараджа / Νέο Κωσταράζι/

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не среща да е споменат някой като жител на това село.

                           

      Лагор /Лаора, Лагора/ дн. Λάγουρη

При преброяването от 2001г. е бивше село от тогавашната община (дем) Хрупишча  /Аргос Орестико/, префектура Костур /Кастория/.

Би могло да се приеме, че за първи път името на селото се споменава през 1769 г., когато е едно от седемте нападнати и разрушени населени места в Костурско от албански банди.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. в с. Лаора живеят 50 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Лагора.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с. Лагор живеят 60 гърци. Селото се намирало в Костенарийската нахия на Костурската каза, според него.

Секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. посочва, че в селото живеят 75 гърци.

Селото не е споменато в гръцката статистика от с. г.

Според архива на Вардас преди Хуриета в селото е имало 7 гръцки семейства с обща численост 39 човека.

Според Г. Константинов /Бистрицки/ преди Балканската война селото наброява 12 гръцки къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Лагор е от малкото села в Костурско, което запазва старото си име не променено. Според списъка от 1913 г. в с. Лагора живеят 29 жители, 15 мъже и 14 жени.

През 1918 г. селото е обено като съставно в община Хрупишча.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 16 жители. През 1928 г. то наброява 17 жители и в селото не е заселван бежанец след 1922 г.

Броят на сградите през 1940 г. е 5.

Според статистиката от 1945 г. селото е обезлюдено.

В интернет пространството, в книги, документи и спомени не среща да е споменат някой като жител на това село.

Либешово/ Лебишово, Лебисово, Любишево/

                       дн. Αγιος Ηλιας

Селото се намира на 25 км  югозападно от Хрупишча и на 2 км източно от с. Жужелци (дн. Спилеа) в полите на планината Одре. Южно от селото е разположен Зиковишкият манастир „Свети Атанасий“.

При преброяването от 2001г. е съставно село от тогавашната община (дем) Хрупишча  (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Либешово има 350 жители българи, и е представено като село от Костенарията.

В началото на ХХ в.  цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава из;яло под върховенството на Българската екзархия, според писмо на БТА в Битоля до княз Фердинанд.

Гръцката статистика от 1905 г. представя Либисово като село с 310 жители гърци.

В една или друга степен селото не остава безучастно в разгорялата се борба за надмощие. В селото има привърженици на българската и гръцката кауза за Македония, и плаща своя данък. Според документи, в селото са извършвани наказания и от страна на двата комитета. Макар че с. Видолушче да е служело като база за почивка на Вардас, според спомените на владиката Г. Каравнгелис имено в Либешово са ставали неговите срещи с капедан Лицас и други андартски капедани.  

Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи, а според Георги Марков и една куцовлашка. Според последният, макар и да спадало селото към Хрупищко, административно било част от Анаселишката кааза преди Балканските войни.

По време на Балканската война един жител на селото се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение, а е възможно и да са двама. Вторият, ако не са едно и също лице е посочил като родно село Либешово, но че е жител на Костур.

След Балканските войни селото попада в Гърция. През 1927 г. е прекръстено на Агиос Илиас.

В документ на гръцките училищни власти от 1941г. се посочва, че в Либешево „населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски“. По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и населението му драстично намалява.

Надморската височина, на която е разположено селото е 927 м.

В спомени, документи, книги и в интернет простронството като жители от това село се споменават следните лица :

Алезоти, Евангелос – епитроп на църквата в селото;  едно от доверените лица, които са получавали пари от гръцките консулства в Солун и Битоля , за да оказват помощ на гръцките училища в Костурско. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

Андонов, Андон – отвлечен от андартските части по време на Втората световна война; успял да избяга. /виж: ИДА,т.94,с.44-45./

Андонов, Георги – член на ВМОРО и на СК; не издържал на мъченията на които е подложен от капедан Вардас; издал скривалището в което са намирали останките на К. Живков и Я. Христов; наказан от ВМОРО на 17.ІІІ.1905 г. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.572; Борбите в Македония ...,с.623, 624./

Димитров, Щерьо – роден през 1892 г.; живее в Костур; завършен ІІ клас; бръшнар; по време на Балканските войни е четник в четата на Н.Андреев. /виж: Архивни справочници.т. 9.Македоно..., с.231/

Ковачев, Щерьо Д. – роден през 1892 г.; завършено ІІ отделение; търговец, по време на Балканските войни е доброволец в 3 рота от 13 Кукушка дружина при МОО, 3.ІІІ – 13.ІV.1913 г. /виж: Архивни справочници.т. 9.Македоно..., с.352./ # някой от данните говорят, че лицето Щерьо Димитров  и Щерьо Д. Ковачев са едно и също лице

Мичовски, Мито/Христо/ Христов – член на църковното настоятелство; член на ВМОРО и на СК; измъчван от хората на капедан Вардас да издаде скривалището, в което се е укрил К. Живков; издържал на мъченията и убит от андартите. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 659; Силянов, Хр. Освободителните…, т. II, с.584; Борбите в Македония ...,с.623./

Николау, Петрос – епитроп на църквата в селото; участвал в разпределението на парите получавани от гръцките консулства в Солун и Битоля за нуждите им заедно със Евангелос Алезоти. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./

поп Стерио - гръкомански свещеник; предал Костандо Живков; тайно доверено лице на Костурския владика Германос Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 358,359; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.324,325./

Фоти, Георгиос – гръкоман; според писмо на Костурският владика Г. Каравангелис до Цариградската патриаршия, е убит на 18 март, след като Костенарийската чета е влязла в селото да събере милицията за нападението над Зиковищенският манастир.  /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.68-69, 124,125./

Христов /Христо/, Атанас /Атанасиос/ – гръкоман; андартин; убит на 17.ІІІ.1905 г.; според писмо на Костурският владика Г. Каравангелис до Цариградската патриаршия, това е станало на 18 март, след като Костенарийската чета е влязла в селото да събере милицията за нападението над Зиковищенският манастир.  /виж: Борбите в Македония ...,с. 624;  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.68-69, 124,125./

11.Шутков, Петър Христов – член на ВМОРО и на СК; измъчван от хората на капедан Вардас да издаде скривалището, в което се е укрил К. Живков; издържал на мъченията и убит от андартите. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с. 595; Борбите в Македония ...,с.623./