Андрей Тошев "Дипломатически доклади и писма на един търговски агент в Битоля" (край)

Географски показалец:

Манастир „Св. Иван Предтеча”- Намира се в близост до с. Слепче, Битолско. Построен е по всяка вероятност в края на ХІV в. Има предположения, че се е въздигнал още по времето на княз Борис, но не е потвърдено с никакви доказателства това твърдение. След Илинденското въстание манастира минава под върховенството на Българската екзархия. – док.28,42

Манастир „Св.Врач” – Манастират е разположен над с. Олишча, Костурско. Основан е според легендите през Х в. и е бил посветен на „Св. Панталеймон”. През 1732 г. е бил изгорен от турците. В 1857 г. върху основите на стария храм е построена нова църква „Св. Безсребреници”. Според Ст. Веркович в манастира имало училище в което се учили 15 – 20 ученика от съседните села от Пополето. В. Кънчов споменава, че в края на ХІХ в. в него имало около 10 монаха. По време на Илинденското въстание в манастира търсят закрила жителите на с. Загоричани. – док. 42

А

Азот –  Местност намираща се в пределите на Велешката кааза. Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. тя се е състояла от 26 населени места, от които 5 са със смесено население, по едно чисто албанско – мюсюлманско и турско.Според него около 1900 г. населението е 8382 българи християни; 993 турци; 400 албанци мохамедани и 30 цигани. Според Д. Мишев в четири от селата  българите се делят на екзархисти и сърбомани (Габровник, Ораховдол, Оморани и Теово). В целия Азот българите екзархисти са 7726, а българите сърбомани са 1520. В три от селата има християнско циганско население, което е 30 човека. В шест от селата има начални български училища с 6 учителя и 109 ученика и 3 начални сръбски училища с 5 учителя и 30 ученика. По време на Балканската война 87 жители от Азот вземат участие като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Айтос, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 950 българи – християни и 60 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1064 българи екзархисти и 66 цигани. В селото функционира начално българско и гръцко училище.Във всяко училище преподава по 1 учител, а учениците са 65 и 25. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16,19,26,50

с.Апоскеп, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 740 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 912 българи екзархисти и функционира начално българско училище, с 1 учител и 44 ученика. Тъй като селото се намира в близост до Костур, турската власт е предавала телата на загиналите в сраженията българи, за да бъдат погребани според обичаите, за това там се намира т. нар. Братска могила, която е разрушена от гърците след Междусъюзническата война. По време на Балканската война 14 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,26,28,42,50,92

с.Апостол (Али клисе), Енидже Вардарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Араплии, Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 155 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти – док.100

с.Арилево, Крушевска нахия - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти.   – док.42

с.Арменохоро (Ерменово, Арменово, Арменоро), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 780 българи – християни и 125 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в селото се състои от 352 българи екзархисти и 424 българи патриаршисти. В селото функционира българско и гръцко начално училище, с 1 учител и обучаващи по 35 и 38 ученика. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.43

с.Арменско, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1080 българи – християни.  По време на Илинденското въстание е едно от малкото пострадали в Леринско. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1440 българи екзархисти и функционира българско начално училище с 1 учител и 105 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.1,26,41,42,50,52,78

с.Арсланли, Кукушко – Сведение за такова село липсват, както при В. Кънчов, така и при Д. Мишев. – док.100

с.Асамати (Астамати), Преспанско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 30 българи християни и 85 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 48 българи екзархисти и 102 албанци християни. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док.40,42

с.Асаново (Асаново село, Хасаново село), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 540 българи – християни и 50 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.28,50

с.Ахил, Преспанско – Селото се намира на едноименният остров в Малкото преспанско езеро. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 60 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 24 българи патриаршисти.  – док.50

Б

с.Бабани, Корчанско – селото се числи към Биглишка нахия. – док.81

с.Бабчор (Бапчор), Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1080 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1360 българи екзархисти. В селото функционира  начално българско училище с 1 учител и 53 ученика. След Илинденското въстание започва емиграцията към Америка. Една от най – старите колонии в САЩ е тази във Форт Уейн щата Индиана, от емигранти от Костурския край, сред които бабчорци са сред първите. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,26,42,100

с. Бабино, Битолско - Административно селото спада към Демирхисарска нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 430 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 31 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.49,68

с.Баджово (Бождово), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни и 460 власи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти и 570 власи. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.34

с. Баздерник, Битолско - Административно селото спада към Демирхисарска нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Базерник живеят 400 българи екзархисти, и че се числи към Демирхисарската нахия.. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.95

с.Балван, Щипско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото се дели на Горно и Долно Балван, в които живеят 400 българи християни и 35 цигани. През 1905 г. Д. Мишев също посочва Горен и Долен Балван, като населението общо е 608 българи екзархисти. По време на Балканската война 5 човека от Балван се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Балджа, Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1700 гърци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1810 гърци. В селото функционира начално гръцко училище с 3 учители и 170 ученика. – док.100

с.Балдоенци (Балдовенци, Балденци), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 185 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 144 българи екзархисти.  – док.50

с.Баница, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1650 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2000 българи екзархисти и функционира прогимназия и начално българско училище с 4 учители и 165 ученика. По време на Балканската война 25 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.16,50,100

гр.Банско, Разложко – Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 6500 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население на Банско е: 9200 българи екзархисти, 400 българи протестанти и 36 цигани. В града функционират 1 прогимназия и 2 начални български училища с 8 учителя и 335 ученика; 1 прогимназия и 1 начално протестанско училище с 3 учители и 60 ученика. По време на Балканската война 131 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

гр.Баракли Джумая ( Байракли или Долна Джумая), Серско, - Според В. Кънчов около 1900 г. в градчето са живеели 4100 българи, 400 турци, 1250 власи и 300 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Байракли Джумая християнското население се представлява от 320 българи екзархисти, 3232 българи патриаршисти , 15 гърци, 1386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В градчето функционират начално и прогимназиално българско училище, 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища, съответно с 3 и 9 учители и с 83 и 230 ученика.. А. Тошев го определя като крепост на гръцката въоръжена пропаганда . По време на Балканската война 11 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Бараклия (Байраклия), Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни,300 турци, 100 черкези и 30 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи патриаршисти. По време на Балканската война 3 човека от селто се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.99

с.Баровища ( Баровица ), Енидже – Вардарско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1280 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 33 ученика.  По време на Балканската война 11 човека се записват като доброволци в Македо - одринското опълчение. – док.100

с.Бач, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 490 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 456 българи екзархисти. – док.28,42,50

с.Бел камен, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 албанци – християни и 100 власи.  През 1905 г. Д. Мишев потвърждава същите данни, но посочва, че в селото работи начално влашко училище с 2 учители и 25 ученика. Тъй като селото е вярна на Гръцката патриаршия, то застава на страната на гръцката въоръжена пропаганда. Край селото загива Васил Чекаларов през 1913 г. – док.73,82,91,99,100

с.Белостен – Доленци (Горно и Долно Белостен Доленци), Кичевско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото се намира в нахията Долно Кичево и в него живеят 315 българи християни. През 1905 г. Д.Мишев посочва, че в с. Белостен (Доленци) живеят 320 българи екзархисти и в селото има начално българско училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се включва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.2

с.Бела църква, Ресенско (Горна Преспа) – Според В. Кънчов около 1900 г. има Горна и Долна Бяла църква, и двете села са със смесено население и общо в тях живеят 270 българи християни и 285 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев също посочва, че селата са две и християнското население в тях е общо 288 българи екзархисти. – док.26,42

с.Бела Църква, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти и 112 българи сърбомани. По време на Балканската война 3 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

с.Белица, Кичевско -  Селото се намира в нахията Долна копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев  посочва, че в селото живеят 824 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 25 ученика. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док. 42,100

с.Белче, Битолско – Селото се намира в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 100 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 128 българи екзархисти.  – док. 42

с.Белчища, Охридско – Селото се намира в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 752 българи екзархисти. В селото функционира начално българско учлище с 1 учител и 14 ученика. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16,28,42

с. Бенче, Кичевско -  Административно селото се числи в нахия Горно Порече в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в село Бенче живеят 200 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в село Бенче живеят 240 българи сърбомани. – док.2,4

с.Бесфина(Бесвина), Преспанско – Селото е последното село от местността Корешча в Костурско и селото от някой е представено като село от тази кааза, а други го представят като село от Преспата. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 390 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 576 българи екзархисти и има начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.  – док.26,42

гр.Биглища (Билища,Биглица) – център на окръг в дн. Албания. Според Сан Стефанския мирен договор градеца трябвало да влиза пределите на българската държава.В края на ХІХ и в началото на ХХ в. според данни на Българската екзархия в градеца е имало над 100 българи, които са имали над 40 дюкяна в чаршията. След Хуриета младотурците разрешават да се отвори ІІІ класно училище с пансион. – док.42,92,100

Бигор – неустановено село в Дебърско. По всяка вероятност се има в предвид място близко до Бигорският манастир „Св. Йоан Предтеча” – док. 16

Битолски вилает – Административна единица в пределите на османската империя. Създаден през 1873 г. с център гр. Битоля. Първоначално той обхващал земите западно от р. Вардар, почти цяла Албания и Косово. През 1876 г. от него отпада Шкодренския санджак, който се преобразува във вилает, а през 1877 г., след сформирането на Косовския вилает отпадат земите от Призренския санджак и Скопския санджак. Според В. Кънчов около 1900 г. каазите от Македония (12), които влизат в Битолския вилает наброява 663027 жители, от които 333856 българи християни; 36069 българи мохамедани; 89421 турци; 500 черкези; 56908 гърци християни; 13453 гърци мохамедани; 7425 албанци християни; 62069 албанци мохамедани; 45188 власи; 6270 евреи; 11368 цигани и 500 разни. През 1905 г. Д. Мишев, при когото отпада Реканската кааза, посочва следните статистически данни за населението във вилаета: 298402 българи екзархисти; 57492 българи гръкомани; 14480 българи сърбомани и 36 българи протестанти или всичко 370410 българи християни. Според него гърците са 42830, власите 37040, албанците християни – 11720 и цигани християни 2712. Или всичкото християнско население е 464712 човека. Във вилаета има 16 гимназии и прогимназии, 271 начални български училища с 436 учители и 17018 ученика. 12 гиманазии и прогимназии и 154 начални гръцки училища с 322 учителя и 11446 ученика. 7 гимназии и прогимназии и 17 начални влашки училища с 83 учителя и 1410 ученика. 2 прогимназии и 30 начални сръбски училища с 61 учителя и 987 ученика.

Битолски революционен окръг - Сформира се на оснавание от решенията на Солунския конгрес от 1896 г., когато територията на Македония и Одринска Тракия е разделена на 7 революционни окръга. Обхваща следните революционни райони: Битолски, Демирхисарски, Крушовски, Кичевски, Прилепски, Ресенски, Лерински, Костурски,Охридски и Дебърски. По време на илинденското въстание всеки от районите се подразделя на под райони, за оперативното му провеждане. След въстанието дейците на окръга са изправени да воюват както срещу турската войска и жандармерия, така и срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. – док.100

гр.Битоля - Според В. Кънчов около 1900 г. в градът живеят 37000 човека (10000 българи – християни, 10500 турци, 1500 арнаути – мюсюлмани, 7000 власи, 5500 евреи, 2000 цигани и 500 от др. народности). Д. Мишев през 1905 г. за християнското население в градът посочва цифрите -  8844 българи екзархисти, 6300 българи патриаршисти – гръкомани, 72 българи патриаршисти – сърбомани, 36 българи протестанти (всичко 15252), 100 гърци, 7200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В градът има гимназия, прогимназия и 9 начални български училища с 38 учителя и 1441 ученика, 2 гимназии и 7 начални гръцки училища с 50 учители и 1620 ученика, 2 прогимназии и 2 начални  румънски училища с 19 учители и 367 ученика и 1 прогимназия и 1 начално сръбски училища със 7 учителя и 50 ученика. По време на Балканската война 141 човека от Битоля се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.

с.Бобишча(Бобища,Бобище), Костурско  - Административно селото попада в местн. Пополе и нахия Клисура. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 684 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 840 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 89 ученици. По време на Балканската война 19 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 9,42,73,93

с.Богатско (Богацко), Костурско – Административно селото се намира в Хрупишка нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1750 гърци, но езикът който говорели бил примесен с много български думи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2250 гърци. – док.100.

с.Богданци, Гевгелийско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2540 българи християни, 900 турци и 120 цигани. През 1905 г. Д.Мишев посочва, че българското население в селото общо е 3184 човека, но е разделено на 1400 екзархиста, 1480 гръкомана, 160 сърбомана и 144 униата. В селото функционират следните учебни заведения: 1 прогимназия 1 начално училище подържани от Екзархията с 4 учителя и 130 ученика; 1 прогимназия и 1 начално гръцки училища с 4 учителя и 200 ученика; 1 начално сърбоманско училище с 2 учителя и 15 ученика. По време на Балканската война 77 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Божиград, Костурско – За това село В. Кънчев дава информация заедно със село Чета , намиращи се в нахията Нестрам. Около 1900 г. в двете села имали общо 600 албанци мохамедани. – док.100

с.Боища, Битолско – Селото административна се намира в нахията Битолски Демирхисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в него живеят 650 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархиста. В селото има начално българско училище с 1 учител и 32 ученика. – док. 42

с.Бойне(Бойна), Костурско – Селото административно в началото на века се намира в нахия Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 240 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти – док.30,50

с.Боранци, Битолско – Сведения за такова село липсват в статистиките дадени от В. Кънчов и Д. Мишев. По всяка вероятност може би се отнася за с. Борешани. – док.50

с.Борботско, Костурско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1750 гърци, и е център на Борботската нахия.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2000 гърци. В селото има начално и прогимназиално гръцко училище с 6 учителя и 150 ученика.– док.100

Борботска нахия – административна единица в пределите на Костурската кааза, състояща се от населени места. Според В. Кънчов около 1900 г. населението в нахията е 2895 човека, от които 90 човека са албанци християни, а останалите гърци.През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението в шест от населените места е 3275 човека и всички са гърци. Албанското село Дряново, го посочва за гръцко със 150 жители. В неговата статистика няма данни за селата Мислегоже и Витан. В нахията има 1 прогимназия и 5 начални гръцки училища с 10 учителя и 245 ученика. – док. 100

с.Борешани (Барешани), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. пише, че населението е 360 българи екзархисти. Функционира и начално българско училище с 1 учител и 22 ученика.  – док. 25

с. Борешница, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 348 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 344 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 18 ученика.По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Ботун(Ботум), Охридско -  Селото административно в началото на века се намира в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 370 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 8 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.16,42

с.Боуно, Преспанско – Селото административно попада в края на ХІХ в. нахията Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 20 ученика. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.43

с.Бохин, Анаселишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 130 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи патриаршисти. -  док.38

с.Брайчино, Преспанско – Административно селото в края на ХІХ в. се числи към нахията Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира българско училище с 1 учител и 8 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док.42,45, 100

с.Брежани, Охридско – Административно селото се числи към нахия Дебърца в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16,42

с.Брезница, Костурско – Административно селото се числи в нахия Кореща в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 816 българи екзархисти и 12 власи. В селото има начално българско училище с 1 учител и 55 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.Селото попада териториално днес в община Преспа. – док.9,30,50,93

с.Брезово, Битолско – Административно селото се числи в нахия Битолски Демир хисар в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 800 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 42

с. Брешчани, Костурско – Административно селото се числи към Костенарията. Според В. Кънчов около 1900 г. селото е смесено и в него живеят 180 българи християни и 125 турци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи гръкомани. – док.88

с.Брод, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 490 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи патриаршисти. Център на гръцката пропаганда в Битолско в периода 1903 – 1908 г. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док. 16,56

с.Брод, Кичевско – В края на ХІХ в. Административно селото спада в Поречката нахия и е в местн. Долно Пороче. Според В. Кънчов около 1900 г. в него живеят 350 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в него живеят 320 българи сърбомани и в селото функционира начално сръбско училище с 1 учител и 15 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 2,4

с.Брусник, Битолско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 755 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско и гръцко училище с по 1 учител и с по 45 и 27 ученика.– док.21,22,26,43

с.Буково, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1490 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2400 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 40 ученика.– док.26,42,99

с.Буково, Битолско – Административно селото се числи в нахия Горна Преспа в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи мохамедани и 90 албанци мохамедани. Тъй като селото е чисто мохамеданско, то не е отразено от Д. Мишев.

с. Буковик, Битолско – Съставно село от Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 13 ученика. – док. 37,49

с.Бух (Буф), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1900 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1400 българи екзархисти и в селото функционира начално българско училище с 2 учителя и 90 ученика. Селото  бързо започва да намалява след Илинденското въстание, като населението емигрира към Америка. Андрей Тошев в свой рапорт споменава , че в началото на 1904 г. те са 350 човека. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 22,37,42,78,98

Буф – кол – Нахия в Леринско, която включва в себе си селата, които се намират около с. Буф (Бух). – док.100

с.Българска Блаца (Блаца бугарско) - Административно селото се числи в нахия Пополе в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 555 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 760 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 46 ученика. Селото пострадва по време на Илинденското въстание през 1903 г., а също така и от нападението от страна на гръцките андарти през 1905 г. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,28,42,60,61,100

с.Бъмбоки(Бомбоки), Костурско  - Административно селото се числи в нахия Пополе в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.43,93

с.Бърник, Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 196 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 296 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 37

с.Бяла църква (Аспроклисия), Костурско – Селото в края на ХІХ и началото на ХХ в. е било в пределети на Населишката (Анаселишката) кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи патриаршисти. – док.37,50

В

с.Вакъв, Битолско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 390 българи – християни. – док.100

с. Вардино, Битолско -  Административно селото се числи в нахия Битолски Демир Хисар в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 288 българи екзархисти. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 42

с.Вдовища, Серско – виж с. Довища– док.100

с.Велгощи, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1190 българи християни и 30  българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1440 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учителя и 134 ученика. По време на Балканската война 45 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.16,42

гр.Велес  - Според В. Кънчов  Велес около 1900 г. е град, в който живеели 19700 човека, разпределени по следните народности: 12000 българи християни, 6600 турци, 500 власи и 600 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че христянското население на гр. Велес се състои от 13816 българи екзархисти и 56 българи сърбомани, също така има 35 гърци, 402 власи, 12 албанци християни и 444 цигани. Всичко християни – 14765 човека. Учебните заведения в града са 2 прогимназии и 2 начални български с 23 учителя и 1079 ученика, 1 прогимназия и 1 начално  гръцко с 3 учителя и 32 ученика, 1 прогимназия и 1 начално влашки с 2 учителя и 50 ученика, 1 прогимназия и 1 начално сръбски с 6 учителя и 34 ученика. Всичко в градът 5 прогимназии и 5 начални училища с 40 учителя и 1195 ученика. По време на Балканската война 304 жители на градът се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

Велешка кааза – според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. каазата имала 94 населени места, от които един град. Териториално била разделена на 5 нахии. Населението и било 55104 жители, разпределени по следните народности и вероизповедания: 35734 българи християни, 1900 българи мохаедани, 1150 албанци мохамедани, 500 власи и 710 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в каазата е 41069 човека, разпределени по следните народности и съобразно църквата, която припознават – българи екзархисти – 35 480, българи гъркомани – 1368, българи сърбомани – 3280, гърци 35, власи – 402, албанци християни – 12 и цигани – 492. По време на Балканската война 511 човека от Велешко се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.99

Велешки революционен район – Част от Скопският революционен окръг. Включва в себе си селата с българско население, които са приели Екзархията. Преди Илинденско – Преображенското въстание в редовете на ВМОРО вземат участие и сърбоманските села, но след него застават на страната на Сръбската въоръжена пропаганда. – док.100

с.Велеща, Оридско -  Административно селото се числи в нахия Струга в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 албанци мохамедани. За това, че селото е мюсюлманско не попада в статистиката на Д. Мишев. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.26

с.Велмей (Велме), Охридско - Административно селото се числи в нахия Дебърца в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 784 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 33 ученика  По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.28,37,42

с.Велушино (Велушина), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 920 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 880 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученика.– док.16,42

с.Вехчани, Охридско - Административно селото се числи в нахия Струга в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2590 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 3384 българи екзархисти. В селото функционират 2 начални български училища с 3 учители и 203 ученика  По време на Балканската война 21 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.42,79

с.Видово, Костурско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 550 албанци мохамедани. – док. 42,100

с.Видолища( Видолуш, Видолище), Костурско – Административно В. Кънчов представя с. Видолуш като съставно на Сачишка нахия в Анаселишката кааза с 405 жители, за които отбелязва, че мъжкото население говори твърде добре гръцки и за това се брои за гръцко. През 1905 г. Д. Мишев посочва селото като административно е подчинено в Анаселишката кааза, и че в него живеят 368 българи гръкомани.  – док.50

с.Вир, Кичевско - Административно селото се числи в нахия Долно Порече в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 290 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 15 ученика  – док.2,16,100

с. Витолища, Мориховско  - В края на ХІХ в. Селото е съставно в Мориховската нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1200 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1320 българи екзархисти. В селото функционира начално училище с 1 учител и 32 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 28

с.Вичища, Дебърско – Селото се намира в местн. Голо бърдо. Според В. Кънчов около 1900 г. в него са живеели 130 албанци мохамедани. – док.53

с.Вишени, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1150 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1280 българи екзархисти. В селото функционират 2 начални български училища, с 2 учителя и 101 ученика. По време на Илинденското въстание селото е четири пъти ограбвано от турски аскер и башибозук. През май 1908 г. селото е нападнато от гръцки андарти предвождани от капитан Макрис

( Георгиос Диконимос). Убити са 9 жени и 4 мъже. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,16,42

с.Владово, Воденско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 740 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 464 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти. В селото функционира българско и гръцко начално училище, съответно с 2 и 3 учителя и с по 81 и 55 ученика.  По време на Балканската война един човек от селото е доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Влахи, Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1850 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2240 българи екзархисти. В селото функционира прогимназиално и начално българско училище с 2 учителя и 69 ученика  По време на Балканската война 49 жители на селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Вогяни, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи – християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че административно селото се числи към Прилепската кааза и в него живеят 96 души. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

гр.Воден – Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 7000 българи – християни, 4000 турци, 30 власи и 40 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че във Воден християните са: 3600 българи екзархисти, 6280 българи патриаршисти и 120 българи сърбомани, 30 власи и 270 циани. В града функционират общо 6 училища, по две начални и едно прогимназиално  български и гръцки с по 12 учители, като в българските се учат 441 деца, а в гръцките 560. В града също има сръбска прогимназия и начално училище с 5 учители и 58 ученика. По време на Балканската война 36 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. - док.100

Воденска кааза –  Според статистиката дадена от В. Кънчов около 1900 г. каазата е наброявала 70 населени места. Общият брой на жителите живеещи в нея са 43180 човека от които 25839 са българи християни, 7940 българи мохамедани, 8098 турци, 430 власи и 873 цигани. Българите мохамедани населяват нахията Меглен. През 1905 г. Д. Мишев дава следните цифри за християнското население във Воденската кааза : българите са 31 136 човека, от които 17 384 екзархисти, 13632 гръкомани и 120 сърбомани. Останалото християнско население е: 144 власи и 270 цигани. Българските училища в каазата са 1 прогимназия и 20 начални с 38 учителя. Гръцките са 1 прогимназия и 19 начални с 35 учителя и 935 ученика. Сръбските са 1 прогимназия, 2 начални с 6 учителя и 80 ученика. По време на Балканската война 88 човека от Воденско се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. - док.100

Воденски революционен район – Районът е част от Солунският революционен окръг. Обхваща селата населени с българско население. При подготовката за провеждане на Илинденско – Преображенското въстание, той попада във ІІ революционен окръг „Кожух”.  След въстанието е подложен на нападение от андартите. – док.100

с.Волак, Драмско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1130 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти . В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученика. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Вощарани(Вощарени), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 810 българи – християни и 600 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1032 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 78 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записват като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.26,28,41,50

с.Врабче(Врабча), Мелнишко – Селото не се споменава в статистиката на В. Кънчов. За него Д. Мишев през 1905 г. го споменава като село, в което живеят 176 екзархисти. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 2 човека. – док.100

с.Враненци (Враневци), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 230 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти.   – док.50,56

с.Вранещица, Кичевско - Административно селото се числи в нахия Долно Кичево в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 39 ученика. По време на Балканската война 13 човека от селото се включват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.7

с. Вранче , Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 българи – християни и 10 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 424 българи екзархисти. По време на Балканската война 10 човека от селото се включват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 16

с.Враня (Вранци), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 220 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото функционира прогимназия и начално българско училище с 2 учители и 31 ученика.  По време на Балканската война 7 човека от селото се включват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с. Врач, Битолско  - неустановено за кое село става въпрос – док.56

с. Врачани – сведения за това село липсват, по всяка вероятност се намира в местността Девол – док.42

с. Връбник(Върбник), Костурско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – християни.  В селото има българско училище. Международна комисия определя селото да остане в пределите на Албания. През 20 – те години селото е база на ВМРО за навлизане в пределите на Егейска и Вардарска Македония. 6 души от селото участват в редовете на Македоно - одринското опълчение по време на Балканската война.- док.28,37,42, 50

с.Вълкодере (Волкодери), Преспанско - Административно селото се числи в нахия Горна Преспа в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 80 българи екзархисти. – док.42

с.Въмбел, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.12,42,50

с.Върбени, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото Върбени ( Долно Върбени) живеят 690 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 624 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.12,42

с.Върбяни, Охридско  - Административно селото се числи в нахия Дебърца в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 480 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 21 ученика  – док. 16,42

с.Въртолом, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 албанци – мохамедани.  – док.42,85

Г

с.Габреш, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 455 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 53 ученика. – док.7,16,25,30

с.Галища, Костурско – Административно селото спада към нахия Нестрам кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – християни и 160 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учителя и 41 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  - док. 28,93

с.Гаре,Реканско - Административно селото се числи в нахия Долна(Мала) река в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1000 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1560 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 46 ученика.  По време на Балканската война 26 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26

с.Герман, Преспанско – Административно селото се числи в нахия Долна Преспа в края на ХІХ в. През 1888 г. е открит надгробна плоча от времето на цар Самуил, в който се съобщава, че там са погребани баща му и майка му. Това е първият известен надпис на кирилица. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 680 българи – християни и 125 албанци - мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1160 българи екзархисти и 90 албанци християни. В селото има  начално българско и гръцко училище с по 1 учител и с  по 34 и 80 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.16,28,42,49,73

с. Герман, Демир-хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 590 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти и 40 българи гръкомани. В селото има прогимназия и начално българско училище с 1 учител и 16 ученика. По време на Балканската война 12 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 100

с. Годиве, Охридско – Административно селото спада в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 550 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 576 българи екзархисти. По време на Балканската война 12 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.5,16

с.Голешово, Демирхисарско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1250 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1800 българи екзархисти. В селото има прогимназия и начално българско училище с 2 учители и 80 ученика. По време на Балканската война 18 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Голямо Дивяци (Горно Дивяци), Битолско - Административно селото се числи в нахия Крушово в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 285 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 20 ученика  По време на Балканската война 11 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 42

с.Гопеш, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2460 власи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2400. В селото функционира начално румънско училище с 6 учителя и 180 ученика и начално гръцко училище с 4 учители и 80 ученика. По време на Балканската война 9 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.42

с.Горенци, Костурско – Административно селото спада към местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1800 българи – християни и 550 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 768 българи екзархисти, 1672 българи патриаршисти, 180 власи и 60 цигани. В селото функционират начално българско  училище и прогимназиално и две начални гръцки училища с 2 учители в българското и 4 в гръцките и с по 37 и 155 ученика. Атанас Шопов за Горенци споменава, че е важна елинизаторска станция, в която учителствуват 7 – 8 гръцки учители и 4 – 5 учителки. Отчита също така, че гърцизмът е успял да превърне много от селяните в граждани. Много от горенци също така учат във висши и средни атински училища. По време на Балканската война 19 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,42,93,100

с.Горна Белица, Охридско - Административно селото се числи в нахия Струга в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 150 албанци мохамедани и 850 власи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1200 власи. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 42 ученика По време на Балканската война 3 човека от селотосе записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

гр. Горна Джумая – Адмнистративен център на едноименна кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 6440 човека, които по народности и вероизповедания се разпределят по следният начин: 1250 българи християни, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва следните данни за християнското население на града: 1312 българи екзархисти и 16 протестанти, 90 гърци, 276 власи и 16 албанци християни. Училищата в града са 1 прогимназия и начално български с 5 учителя и 143 ученика; 1 начално гръцко училище с 2 учителя и 27 ученика и 1 начално влашко с 3 учителя и 60 ученика. По време на Балканската война от града се записват 64 човека като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.100

Горна Копачка – Местност в Кичевската кааза. Административно в нея са включени 11 села, заселени с българи християни, според В. Кънчов около 1900 г. с 3549 жители. Д. Мишев посочва, че през 1905 г. всички села от местността са екзархийски с население 3544 човека. Има само две начални училища в селата Лахчани и Елхоец с 2 учители и 63 ученика. По време на Балканската война 99 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.2

с.Горни Каленик (Горно Каленик), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото ( Горно и Долно Каленик )  живеят 394 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 328 българи екзархисти. – док.50

с.Горни Порой, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 3780 жители (2200 българи – християни, 480 турци и 1100 власи). Д. Мишев през 1905 г. християнското население в селото е 3840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. Има по едно начално българско, влашко и гръцко училище и едно прогимназиално българско училище.В българските училища преподават 5 учителя и се учат 160 ученика, във влашкото 2 учителя и 80 ученика и в гръцкото 1 учител и 40 ученика. По време на Балкансата война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 82 човека от Горни и Долни Порой. – док.100

с.Горничево, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 960 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1344 българи екзархисти. Интересното е, че въпреки своята многолюдност това село остава извън образователната система и на българи и на гърци. По време на Балканската война  4 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.15,28,35,50

с.Горно Агларци, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи – християни и 50 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 144 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 11 ученика. По време на Балканската война 1 човек се записва като доброволец от Македоно - одринското опълчение, не е ясно дали е от Горно или Долно Агларци.  – док.50

с.Горно Броди, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 6100 жители – българи християни. Д. Мишев посочва, че в селото през 1905 г. наброява 6720 жители, от които 6480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти. В селото има по едно начално и едно прогимназиално българско и гръцко училище, съответно с по 8 и 3 учители и с по 354 и 28 ученика. По време на Балканската война 107 са доброволците от селото записали се в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Горно Горбасово, Дойранско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 550 българи мохамедани. – док.100

с.Горно Егри, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 жители (70 българи – християни и 50 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в селото се състои от 80 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека са се записали като доброволци в Македоно - одринското опълчение, посочвайки с. Егри Битолско. – док.50

Горно Кичево  - Местност в Кичевска кааза според административното делене в края на ХІХ в. в Османската империя. Населените места в нея са 33, сред които е и самият казалийски център гр. Кичево. В 18 от населените места живеят българи християни, а само 7 са чисто български християнски. Населението и се състои от българи християни, българи мохамедани и албанци мохамедани. Преобладаващото население по верски признак е мохамеданското, а по народностен българите. Д. Мишев през 1905 г. посочва, че само в града има малко сърбомани и гръкомани, всичкото останало население поддържа екзархията. С изключение на гр. Кичево, където има прогимназия и две начални български училища в цялата местност има само 1 начално училище с 1 учител и 20 ученика.По време на Балканската война 36 човека от Горно Кичевско се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.2

с.Горно Косел, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селата Горни и Долни Косел се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

с.Горно Котори, Леринско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 168 българи – християни и 174 албанци - християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 216 българи екзархисти и 120 албанци християни. По време на Балканската война 15 човека от селата Горно и Долно Котори се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.50,57

с.Горно Кофалово (Горно Куфалово), Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото Горно и Средно Куфалово) живеят 1325 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1440 българи екзархисти. В Средно и Долно Куфалово функционират начални български училища, с общо 2 учителя и 120 ученика. Общо 12 човека от Куфалово се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.99

с. Горно Оризари, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 236 българи – християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 216 българи екзархисти.По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.65

с.Горно Папратско, Костурско – Административно селото попада в нахия Хрупища. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 330 българи – мохамедани.  Според Георги Константинов Бистрицки селото наброява 45 помашки къщи.– док.42,99

с.Гор(на). Чаирлия, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 72 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.50

с.Горско, Леринско – Не установено за кое турско село става въпрос в изложението на А. Тошев, по всяка вероятност става въпрос за с. Горенци, което според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. е наброявало 100 жители турци и 35 цигани.Административно селото е съставно на нахия Невеска. – док.42

Гостиварско – Нахия в Тетовска кааза известна още и като Горни Полог, според В. Кънчов. Включваща в себе си 51 населени места, сред които и нахийския център гр. Гостивар. Населението и е около 25 000 човека според статистиката на В. Кънчов, от които българите християни са 10862, а албанците мохамедани са 9473. Останалата част от населението е българи мохамедани, турци, албанци християни, власи и цигани. По време на Балканската война 116 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение, посочвайки, че са от Гостиварско. – док.2,100

с.Градебор (Градобор), Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 800 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 780 българи екзархисти и 260 българи птриаршисти. В селото функционират българско и гръцко начално училище с 2 учители и с по 53 и 30 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Макеоно - одринското опълчение.  – док.99

с.Градища (Градешница), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 540 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 424 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 45 ученика  – док. 16,42

с.Граждино (Гражден), Преспанско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 276 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.28,40,50

с.Граче (Гръче, Градче), Костурско  - Административно селото спада към нахията Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 195 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 208 българи екзархисти. По време на въоръжената гръцка пропаганда 1903 – 1908 г. селото пострадва. – док.50

с.Грачен, Зъхненско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 420 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи патриаршисти. По време на Балканската война 3 души от селото са доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Грешница, Кичевско - Административно селото се числи в нахия Долно Порече в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 450 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи сърбомани. В селото функционира начално сръбско училище с 1 учител и 16 ученика. В същата кааза, само че в нахия Горно Кичево има село със същото име, но в него живеят 350 албанци мохамедани.  – док.2,4

с.Грумази , Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 80 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 56 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.50

с.Гъба – Лахци (Кобалевци, Габалавци, Лахци(Гъба)), Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в него живеят 112 българи екзархисти. – док.50

с.Гърдилово (Гардилово, Гърдиново), Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти.  – док.50

с.Гърко-поле, Охридско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 20 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото Горско поле има 48 българи екзархисти. – док.42

с.Гърлени, Костурско – Административно селото спада към нахията Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – мохамедани.  Населението взема участие в башибозушките банди по време на потушаването на Илинденското въстание. – док.42,100

гр.Гюмюндже (Гумендже), Енидже вардарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в паланката живеят 3150 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Гумендже живеят 2560 българи екзархисти и 2440 българи патриаршисти. Функционират прогимнази и начално българско училище с 6 учителя и 274 ученика и пригимнази и начално гръцко училище с 5 учителя и 120 ученика. По време на Балканската война  21 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 100

с.Гюреджик, Драмско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в село Дюреджик живеят 1360 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 45 ученика. По време на Балканската война 13 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Гявото, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1500 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1800 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 92 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.16,26,42,87,100

Гяватокол, Битолско – административна единица в пределите на Битолската кааза. В. Кънчов, не я обособява, но според неговата статистика около 1900 г. в селата живеят 7050 българи християни, 1370 албанци мохамедани и 4760 власи. Село Гопеш, В. Кънчов го дава, че административно спада към Ресенската (Горно Преспанската) нахия. Д. Мишев през 1905 г. посочва, че в 14 населени места на Гяватокол живеят 8116 българи екзархисти, 4560 власи и 1554 албанци християни. В нахията има една прогимназия и 6 начални български училища с 11 учителя и 536 ученика; две начални гръцки училища със 7 учителя и 240 ученика и една прогимназия и 2 начални влашки училища с 13 учителя и 316 ученика. 80 човека от Гявотоколския район вземат участие като доброволци в Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война. – док.100

Д

с.Давища (Довища), Серско – Според В.Кънчов около 1900 г. селото наброява 1200 жители гърци. Д. Мишев посочва, че в него през 1905 г. живеят 1400 гърци. В селото има начално гръцко училище с 2 учители и 95 ученика. – док.100

с.Далбеговци, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 255 българи християни и 85 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 144 българи екзархисти. – док. 50

с.Даудъбъл (Даутбал) Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 104 българи екзархисти и 176 българи патриаршисти. В селото функционират начално българско и гръцко училище с по един учител и съответно с по 9 и 8 ученика.Според едно писмо написано от селяните през 1909 г. в него живеят 18 екзархийски и 17 патриршитски семейства. – док.100

гр.Дебър - Адмнистративен център на едноименна кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 6440 човека, които по народности и вероизповедания се разпределят по следният начин: 4500 българи християни, 10500 албанци мохамедани и 500 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва следните данни за християнското население на града: 3120 българи екзархисти. В града функционират 1 прогимназия и 3 начални български училища с 11 учителя и 309 ученика. По време на Балканската война като доброволци от Дебър се записват 125 човека в Македоно - одринското опълчение. – док.26,42,53,100

Дебърца – Нахия в Охридската кааза. В края на ХІХ в. според В. Кънчов има 23 съставни села. Населението в нея според него е 8182 българи християни и 360 албанци мохамедани, живеещи в с. Песочница.Д. Мишев посочва, че всичките 9144 човека са българи екзархисти. В 10 от селата има начални училища с 10 учителя и 317 ученика. По време на Балканската война 181 човека от селата влизащи в нея се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26,42, 54

с.Девич, Кичевско – Административно селото спада към Поречката нахия в местн. Долно Перече. Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 210 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи сърбомани. – док. 4

с.Дели Хасан махале, Демирхисарско - - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи – християни и 140 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира българско училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват в Македоно - одринското опълчение. – док.100

Демир Хисар ( Битолски Демир Хисар ) – Нахия административно подчинена на Битолската кааза. Съставена е от 35 населени места. Административен център е с. Прибилци в края на ХІХ в. Населението е предимно българско. В общо 3 села живее албанско мохамеданско и черкезко население според В. Кънчов около 1900 г. Д. Мишев посочва, че населените места са 46, като към тях прибавя населени места, които В. Кънчов е посочил напряко подчинение към Битоля. Според него в селата, които са посочени като албански – мюсюлмански има и албанско християнско население. В Демирхисарската нахия живеят близо 17300 човека, има 12 начални училища с 13 учителя и и 523 ученика. По време на Балканската война 189 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение от селата в нахията Демир Хисар. – док.2,28,42

Демирхисарска кааза  - Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. каазата се е състояла от 79 населени места – един град и 78 села. Населението и е 51470 жители, разпределени по следните народности и вероизповедания: 30890 българи християни, 1150 българи мохамедани, 14690 турци, 650 черкези, 350 гърци, 2165 власи и 1575 цигани. В каазата има 5 български прогимназии 20 начални училища с 32 учители и 1003 ученика. Има една гръцка прогимназия и 11 начални училища с 18 учителя и 273 ученика, и едно влашко начално училище с 2 учители и 80 ученика. Гр. Валовища(Демир Хисар) е център на казаата. Според същата статистика в него живеят: 1200 българи християни, 3300 турци, 450 черкези, 420 цигани, 350 гърци и 120 власи. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население на града е следното: 24 българи екзархисти, 864 българи патриаршисти, 245 гърци, 240 власи и 162 цигани. В града има по една бъргарска и гръцка прогимназия и по едно начално училище, с 4 и 5 учителя и 39 и  85 ученика. По време на Балканската война 338 човека от цялата кааза се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

Демирхисарски революционен район – Част от Серският революционен окръг. Обхваща всички села от Демирхисарска кааза населени  с българи. Част от него т. нар. Поройска нахия при подготовката за Илинеднско – Преображенското въстание преминава към територията на ІІІ революционен окръг „Беласица”. След въстанието отромна част от дейците му остават на позицията на Серската група. – док.100

с.Диково (Дихово), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 460 човека (200 българи – християни и 260 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 3 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.26

с.Добреновец, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 488 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26

с.Добровени (Доброяни), Леринско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 225 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 288 българи екзархисти. – док.37,50

с.Добролища, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 българи – християни и 160 българи мохамедани или турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 328 българи екзархисти и 32 власи. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.28,50

с. Добролък (Добра лъка),Петричко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 784 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 27 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с. Добромирово (Добромир, Добромири), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 416 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 216 българи екзархисти. – док. 42,50

с.Добрушево, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 590 българи – християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 384 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.50,56

Дойранска кааза  - Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. тя се състои от 79 населени места, от които 1 град. Населението според него е 29588 жители, разпределени по народност и вероизповедание по следният начин: българи християни 9618; българи мохамедани – 1270; турци - 17492; евреи - 160 и цигани – 1048. През 1905 г. Д. Мишев дава следните резултати за християнското население в каазата: българи – 6288 екзархисти, 1600 гръкомани, 160 сърбомани и 384 униати ( всичко 8 432) и 360 цигани. В каазата има  1 прогимназия и 11 начални български училища с 21 учители и 615 ученика; 1 прогимназия и 2 начални гръцки училища с 8 учители и 170 ученика, 1 прогимназия и 1 начално сръбско училище с 5 учители и 50 ученика и 1 начално униатско училище с 1 учител и 15 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение от каазата се записват 128 човека. – док.100

с.Долени, Костурско – Административно селото спада към местността Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 224 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. Като доброволци в Македоно - одринското опълчение по време на Балканската война се записват 4 човека. – док.28,30,50, 93

с.Доленци, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 330 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. Като доброволци по време на Балканската война 4 човека се записват в редовете на Македоно – одринското опълчение. – док.28,42,68

с.Доленци – Яголско(Ягол Доленци, Яголско Доленци), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.2

с.Доленци – Сърбян(Манастирско Доленци), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. – док.4

с.Долна Камила (Турска камила), Серско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 човека ( 210 българи християни и 110 турци). През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 584 българи гръкомани. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 24 ученика. По време на Балканската война 2 човека от Камила (Горна и Долна) се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Долна Копачка, Кичевско – Местност в Кичевска кааза, състояща се от 12 населени места. Според В. Кънчов около 1900 г. В нея са живеели 4386 човека, от които 260 албанци мохамедани, 150 българи мохамедани и останалото население е българи християни.Д. Мишев посочва цялото население на местността 4640 човека са българи екзархисти. Има 5 начални училища с по един учител и 136 ученика.  По време на Балканската война 163 жители на селата от местността се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – 2,4

с.Долни Каленик, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото ( Горно и Долно Каленик) живеят 394 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. – док.50

с.Долно Агларци, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 230 човека (170 българи – християни и 60 турци).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 176 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек се е записал като доброволец в Македоно - одринското опълчение и е посочил за месторождение с. Агларци – док.50

с.Долно Горбасово, Дойранско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 720 българи мохамедани. – док.100

с. Долно Котори, Леринско – Според В. Кънчов селото е чисто християнско и в него живеят 600 българи и 174 албанци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че вселото живеят 608 българи екзархисти, 176 гръкомани и 180 албанци християни. В селото има начално българско и гръцко училище с по един учител и 30 ученика в българското и 22 в гръцкото. По време на Балканската война 7 човека од Горно и Долно К. Се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.57,64

с.Долно Куфалово (Долно Кофалово), Солунско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 480 българи – християни, 25 турци и 6 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 336 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 62 ученика. Общо от Горно, Средно и Долно Куфалово като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 12 човека.– док.100

с.Долно Папратско, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 105 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 88 българи патриаршисти. – док.100

с.Долно Фращани (Долно Фращан), Серско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 780 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1120 екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 54 ученика. По време на Балканската война от Горно и Долно Фращани се записват 11 доброволци в Македоно - одринското опълчение.- док.100

с.Дорутово, Кайлярско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 165 българи – християни и 150 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 40 ученика.– док.2

с.Драгожани, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 130 българи християни.През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението е от 80 българи екзархисти.  – док.66

гр.Драма – казалийски център в началото на ХХ в. В Османската империя. Според В. Кънчов около 1900 г. В града живеят 9040 човека, от които 6300 турци, 1500 гърци  350 българи християни, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други. През 1905 г. Д. Мишев представя християнското население в Драма по следният начин: 320 българи гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1500 власи. В града функционира една прогимназия и двеначални гръцки училищка с с 6 учители и 250 ученика. По време на Балканската война 13 жители на града се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

Драмски революционен район – Част от Серският революционен окръг. Сформира се след Илинденско – Преображенското въстание. Голяма част от дейците в него попадат под влиянието на Серската група. – док.100

с.Драслайца, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 340 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 37 ученика. По време на Балканската война от селото се записват 2 доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

с.Дреничево, Костурско – Селото в края на ХІХ в. е съставно на Нестрамската нахия. Според В. Кънчов в около 1900 г. В селото живеят 280 българи християни и 20 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев го представя с 382 българи екзархисти и че в него функционира начално българско училище.  По време на Балканските войни 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.11

с.Дреновени, Костурско – Административно селото спада към местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в двете махали на селото живеят 904 българи екзархисти. Във всяка от махалите има начално българско училище с по 1 учител и с по 35 и 39 ученика. На 13 август 1907 г. край селото се води продължително сражение между четата на Пандо Кляшев  и турски аскер. Почти цялата чета загива ( 15 човека) с войводата. Местното население изгражда в близост до сражението гробница за загиналите. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,42

Дрим кол, Дебърско  - местност намираща се в Дебърската кааза, състояща се от 7 населени места. Според В. Кънчов населението в нея е чисто българско, от които 110 са мохамедани и 4045 християни. През 1905 г. Д. Мишев дава следната информация за населението в Дрим колско: българи екзархисти – 3520 и 160 българи сърбомани в с. Ябланица. В местността има 4 начални български училища с 4 учителя и 148 ученика и 2 начални сръбски училища с 2 учителя и 46 ученика. Интересно е, че в с. Нерези, в което няма посочено, да има българи сърбомани има начално сръбско училище, а няма българско. По време на Балканската война 288 човека от местността се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док. 100

с.Дряновец, Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 760 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 23 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Дряново, Преспанско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 70 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 104 българи патриаршисти. – док.50

с.Дряново, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 българи християни и 20 черкези. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението в селото е 640 българи екзархисти и 216 българи гръкомани. В селото има начално българско училище с 1 учител и 18 ученика. – док.100

с.Дуйнье, Прилепско – Административно селото спада към нахия Морихово. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1200 българи християни и 24 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението в селото е 1024 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.55

с.Дупяни(Дупени), Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 242 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 27 ученика. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.2,16,28,42,50

с.Дупяни, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. – док.42

с.Дутли( Горен Дутлия), Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 430 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. В селото има училище с 1 учител и 40 ученици. По време на Балканската война от селото има 3 доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Душегубица, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селата Душегубица и Кленоец живеят 580 българи християни.  В началото на ХХ в. селото е нападнато от албанския разбойник Рамдук със 110 членна чета, заради убийството на Абдураман бей от Дебър от четата на Дуко Тасев. Тогава са били изгорени 40 къщи от селото. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Душегубица живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26,42

с.Дъмбени, Костурско  - Административно селото се намира в мест. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1650 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1640 българи екзархисти. В селото функционират две начални български училища с 2 учители и 139 ученика. По време на Балканската война 22 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. След края на Гражданската война в Гърция 1946 – 1949 г. селото е напълно обезлюдено и на негово място са заселени власи. – док.9,28,42,93

с.Дърмени, Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 415 българи християни и 225 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 664 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 54 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

Е

с.Езерец, Костурско – Административно селото спада към местн. Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 105 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. Селото се счита за крепост на екзархистите в Костенарийския район за това в периода 1904 – 1906 г. е многократно нападано от  андартите, докато бъде изгорено цялото. По време на Балканската война един езерчанец се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док.28,30,50,93

с.Екши су, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1900 българи – християни и 65 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2200 българи екзархисти, 136 българи патриаршисти и 96 цигани. В селото има начално българско училище с 4 учители и 255 ученика, както гръцко начално училище с 1 учител и 10 ученика.. По време на Балканската война 23 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.5,7,16,26,28,84

с.Елеово (Елхово), Леринско  - Административно селото се намира в нахия Невеска в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 40 албанци – християни. Селото е чифлик.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 48 албанци. – док.73

с.Елховица(Елхоец, Елховци), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 475 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 45 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26

с.Елшен (Елшани), Серско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1400 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. посочва, че в селото живеят 248 българи екзархисти и 1512 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с един учител и 30 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Емборе, Кайлярско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1320 българи – християни и 200 турци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1600 българи екзархисти и 120 гръкомани. В селото функционира прогимназие и 2 начални български училища с 4 учители и 179 ученика. По време на Балканската война 26 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 98

гр.Енидже Вардар  - Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 4000 българи – християни, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни (всичко 9599 човека).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Енидже Вардар християнското население се състои от:  2800 българи екзархисти, толкова и българи патриаршисти, 240 българи сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. Българските училища са начално и прогимназиално със 7 учителя и 270 ученика,  четири начални и едно прогимназиално са гръцките с 16 учителя и 420 ученика, едно начално сръбско училище  с 4 учителя и 25 ученика и едно протестанско прогимназиално и 1 начално с 3 учителя и 46 ученика, или всичко преди започване на Балканската война в града е имало 10 училища. По време на Балканската война 74 човека от Енидже Вардар се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

Енидже – Вардарска кааза – Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. в каазата са се числели 91 населени места, от които 2 града (Еидже Вардар и Гуменджа). Цялото население е 48760 човека разпределени по следният начин: 24789 българи християни, 12170 българи мохамедани, 9485 турци, 40 черкези, 25 гърци, 274 власи, 90 евреи, 1827 цигани и 60 разни. Българското мохамеданско население населява единствено нахията Меглен. През 1905 г. Д. Мишев дава следните резултати за християнското население в каазата: българи – 20080 екзархисти, 10416 гръкомани, 240 сърбомани, 320 униати и 80 протестанти или всичко 31136 българи и 5 гърка. В каазата има следните учебни заведения 2 прогимназии и 15 начални български училища, с 26 учители и 877 ученика; 2 прогимназии и 7 начални гръцки училища с 24 учители и 650 ученика; 1 начално сръбско с 4 учители и 25 ученика и 1 прогимназия и 1 начално протестанско – униатско училище с 3 учители и 46 ученика.  По време на Балканската война 186 човека от Ениджевардарско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Енидже Вардарски революционен район – Според териториалното делене през 1896 г. Попада в пределите на Солунският революционен окръг. Във връзка с подготовката на Илинденско – Преображенското въстание като район разположен на запад от р. Вардар е включен във ІІ революционен окръг „Кожух”. След въстанието е принуден да се противопоставя на настъпващите андарти.  Историята на националноосвободителните борби в този район се свързва с името на Апостол Петков (Постол войвода – Ениджевардарското слънце). – док.100

с.Ерни кьой, Серско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 675 човека (300 българи – християни,120 турци, 75 черкези и 180 цигани). Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 400 българи патриаршисти и 600 цигани. Има начално гръцко училище с 1 учител и 21 ученика.  – док.100

с.Ехла, Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 380 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 384 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 17 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42,75

Ж

с.Жабени, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 човека ( 240 българи – християни и 100 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи патриаршисти. – док.26

с.Желево, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1760 българи патриаршисти. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 60 ученика. Селото е считано за крепост на гърцизма. След Хуриета 200 от всичките 250 къщи приемат Екзархията. Днес селото се намира в дем Преспа. – док.9,26,100

с.Желегоже, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 330 българи – християни и 550 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 152 българи екзархисти, 160 българи патриаршисти и 18 власи. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 19 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 16 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение – док.9,93

с. Железнец, Битолско – Административно селото се числи към Демирхисарска нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи – християни. Д. Мишев посочва същият брой на жителите през 1905 г. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.96

с.Железница, Горно Джумайско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1472 българи екзархисти и има начално българско училище с 1 учител и 40 ученика. По време на Балканската война 19 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Желин, Костурско – Административно селото спада към Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 336 българи – християни и 200 българи мохамедани или турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 416 българи екзархисти и има начално българско училище с 1 учител и 33 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9, 28,88,93

с.Жервени, Костурско – Административно селото спада към местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 430 българи – мохамедани.  Гръцката статистика от 1905 г. го представя като турско с 800 жители. Селото е единственото в местността Корешча, което е помашко село. Населението е изселено и на негово място са заселени бежанци – понтийски и малоазийски гърци. – док.42

с.Жужелци, Костурско- Селото се намира в местността Костенарията. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти.По време на Балканската война 16 са доброволците записали се в Македоно одринското опълчение от селото. – док.28,30,50,83,93

с.Жупанишча (Жупаница, Жупанища, Жупанище),Костурско – Административно селото се намира в местн. Корешча. Според Георги Христов селото организационно спада към Нестрамколския район на ВМОРО. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 630 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти. В селото функционират начално българско училище с 1 учител и 39 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученика. По време на Балканската война 16 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.9,42,50,93,100

с.Жупа-селци, Дебърско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Жупа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1050 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1144 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 33 ученика. – док.26

З

с. Забърдени, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 325 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 344 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 40 ученика. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.– док. 16

с.Завой, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоноодринското опълчение. – док.42

с.Загоричани, Костурско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 3300 българи – християни. То е най – голямото в нахията Пополе.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 3672 българи екзархисти,450 българи патриаршисти и 48 власи. В селото функционират 2 начални български училища с 3 учители и 310 ученици, както и начално гръцко училище с 2 учители и 35 ученика. Селото пострадва силно по време на Илинденското въстание и Загорцкото клане организирано от андартите на 25 март 1905 г. Преселниците от Загоричани в Америка, създават в гр. Торонто, Канада Загорицко спомагателно дружество „Мир” през 1907 г., чиято цел е  да подпомага преселниците при смърт, болест и безработица. По време на Балканската война 42 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.9,42,73,77,92,93,99

с.Загориче, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 140 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. – док. 42

с.Зашле, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Крушево, а според Д. Мишев е в Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док. 28,42

с.Збъждье, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 550 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 34 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док.42

с.Зеленград, Костурско – Според Ст. Веркович в края на  ХІХ в. в селото живеят 157 помака – от мъжки пол. Гръцката статистика от 1905 г. го представя като турско с 350 жители. В. Кънчов не го споменава сред населените места в Костурско. Тъй като населението е мохамеданско, за това не се споменава и от Д. Мишев. За това село не се дава и никаква информация и нито от Г. Константинов (Бистрицки), нито от Г. Христов. – док.42,100

с.Зелениче, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1800 българи – християни, 500 жители турци и 72 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1656 българи екзархисти, 192 българи патриаршисти  и 102 цигани. В селото има две начални български училища с 3 учители и 156 ученика и едно начално гръцко училище с 2 учители и 13 ученика. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,12,16,22,32,36,37,42,73

с.Зиковишча (Жиковица,Жиковища), Костурско – Административно селото спада към местн. Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни. – док.30,38,50,83

с.Златари, Преспанско -  Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 370 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 432 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 25 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16,42,70

с.Злести, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 530 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16,42

с.Зорбатово, Солунско – Административно селото спада към нахията Урумлук и единственото село населено с българи. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 225 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. – док.100

с.Зъркле, Кичевско – Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в Долно Перече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи сърбомани. В селото има начално сръбско училище с 1 учител и 8 ученика. – док.4

И

с.Иванчища(Иваница), Кичево - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 336 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.26,42

Иваневци, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни. Д. Мишев посочва за селото през 1905 г., че в него живеят 120 българи екзархисти. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 16

с. Игуменец, Петричко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 3500 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че селото се състои от 12 махали – Баскалци, Боровичени, Водениците, Гегова, Горчево, Долни край, Кукуравци, Мечково, Учкун, Зайчани, Робово и Чурилово с общо население 3976 българи екзархисти. В махалата Гегова има начално българско училище с 1 учител и 24 ученика. По време на Балканската война 38 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение имайки в предвид някой от махалите. – док.100

с.Ижица, Кичевско – Административно селото се числи към местността Долно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.42

с.Изглибе, Костурско – Административно селото спада към нахията Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 168 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.  – док. 28,88

с.Издеглавье (Издеглавие), Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 220 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 224 българи екзархисти. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26,42

с.Илиджиево(Яйладжик), Солунско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 497 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското  опълчение. – док.100

К

с.Кабасница (Клодошница), Леринско – Според В. Кънчов около 1900 г. в с. Клодошница живеят 620 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че  в с. Кабасница живеят 520 българи гръкомани. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 15 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.26

гр. Кавадарци – Административен център на каазата Тиквеш в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в градът живеят 5092 човека ( 1940 българи – християни,3000 българи – мохамедани,120 цигани и 32 власи ).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в градът живеят 3040 българи екзархисти, 16 българи протестанти  и 20 гърци. В града има едно   прогимназиално  и едно начално българско училище с 9 учители и 330 ученика.  По време на Балканската война 31 човека от града се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Каваклия, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 328 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика. – док.100

Кайлярско ( българските села от Кайлярска кааза) – Административна единица в Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. каазата наброява 64 населени места, от които в 18 от тях има българско християнско население. Единствено селата Ракита, Тремнико, Радунища и Коман са чисто български села. Населението в Каазата 38601 човека, от които 7916 са българи християни; 27115 – турци; 1800 гърци и 1730 власи. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че общо християнското население живее в общо 20 населени места в Кайлярско, от тях в 17 живеят българи екзархисти или българи гръкомани. Сълпово, което е представено от Кънчов като българско, според Мишев населението нв него е циганско. Християнското население според Мишев има следният вид: българи екзархисти 5640, българи гръкомани – 5040; гърци - 1500; власи - 1452 и цигани 180. В каазата има 1 българска прогимназия и 10 начални училища с 15 учителя и 627 ученика и 1 начално гръцко училище с 2 учителя и 250 ученика. По време на Балканската война 60 човека от каазата се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.20,39

с.Камарето, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 160 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с един учител и 10 ученика. По време на Балканската война един човек се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Капещица, Костурско – Географски селото се намира в местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 150 албанци  – християни и 400 албанци мохамедани. През 1912 г. попада в територията на Албания. Там на 28 май 1920 г. е подписан Капещенския протокол между Албания и Гърция уреждащ малцинствения статут на останалите гърци в Северен Епир. – док.26,42

с.Карамани, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 296 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 17 ученика. – док.42

Кара – Ферийска (Берска)  кааза – Административна единица в Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. каазата наброява 75 населени места, от които 2 града (Бер и Негуш). Населението, което живее в каазата е 38633 човека, разпределено по народности и вероизповедание по следният начин: 6267 – българи християни; 7300 – турци; 14976 – гърци; 7890 – власи; 500 – евреи и 1700 – цигани.През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в нея се състои от: 7441 българи патриаршисти, 11145 гърци, 7220 власи и 850 цигани. В каазата има 43 начални гръцки училища с 65 учители и 2475 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват – док.100

с.Карбуница (Кърбуница), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 515 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 22 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записва 1 човек.  – док.2,4,42,43

с.Карликьой, Серско – Според В.Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 човека (480 българи и 120 власи). Д.Мишев през 1905 г. отчита, че в селото живеят 768 българи патриаршисти. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записва 1 човек от селото. – док.100

Касандрийска кааза  - Административна единица в Османската империя в края на ХІХ в. Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. каазата е имала 76 населени места, от които две са градове – Полигеро и Леригово. Населението е било 34442 човека, разпределени по следните народности: 4088 турци и 30359 гърци. Казалийския център Полигеро е бил населяван само от гърци – 3000 човека. През 1905 г. Д. Мишев потвърждава, че християнското население на каазата се състои само от гърци, които са 21925 човека. В каазата има 51 начални гръцки училища със 79 учители и 3476 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 2 човека, които са от с. Топлик.– док.100

с.Кеседжи чифлик, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 400 българи екзархисти. Има начално българско училище с един учител и 12 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 4 човека от селото. – док.100

с.Килиндир ( Крондирци или Келендир), Кукушко  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 312 българи патриаршисти. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 3 човека от селото. – док.100

с.Киреч кьой (Пейзаново), Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 4200 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 8920 българи патриаршисти и в селото има начално и прогимназиално гръцко училище с 9 учители и 770 ученика. По време на Балканската война 55 жители на селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

гр.Кичево – Център на едноименна кааза в пределите на Османската империя в края на ХІХ и началото на ХХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в гр. Кичево са живеели 1200 българи християни, 3560 българи мохамедани и 84 цигани. През 1905 г. Д. Мишев дава следната статистика за християнското българско население в града – екзархисти 1440, гръкомани – 32 и сърбомани 32. В града учебните заведения са 1 прогимназия и 2 начални български училища със 7 учители и 137 ученика и 1 сръбско начално училище с 2 учители и 16 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 20 човека от града. – док.2,7,16,34

Кичевско (Кичевска кааза) – Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. Кичевската кааза наброява 118 населени места, от които 1 град. Населението, което живее в нея е 39590 човека, които по народност и вероизповедания изглеждат така: 25476 човека, българи християни; 7660 българи мохамедани; 6190 албанци мохамедани и 264 цигани. Местностите, на които е разделена каазата са 7: Горно и Долно Кичево, Горна и Долна Копачка, Рабетин – кол и Горно и Дорно Порече. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина относно християнското население в Кичевска кааза. Българи – 28304 човека, от които екзархисти – 20224, гръкомани – 32 и сърбомани – 8048. Учебните заведения в каазата са 1 прогимназия и 18 начални български училища с 23 учители и 545 ученици; 9 начални сръбски училища с 10 учители и 144 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 372 човека от каазата. – док.2,7,26,43

Кичевски революционен район – Тя е съставна на Битолският революционен окръг. Териториално тя не обхваща цялата Кичевска кааза, а само  местности в които има компактно българско население като Горна и Долна Копачка, Долно Кичево, Рабетин кол, а също така включва в себе си и част от територията на Реканската кааза – местността Мала река. Поречето до Илинденското въстание, не е организирано от ВМОРО като цяло. Но това не пречи по време на Илинденското въстание да бъде разделен на два района – Кичевски и Поречки, които имат съответно и свои горски началства. След въстанието не малка част от района изпитва все  по увеличаващият се натиск на сръбската въоръжена пропаганда. – док.100

с.Кишава, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живея 700 албанци мохамедани. По време на Балканската война 1 човек от селото участва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.26

с.Кладороби, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 384 българи екзархисти.  – док.26,50,100

с.Кленовец (Кленоец), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селата Кленовец и Душегубица живеят 580 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти.- док.26

с.Клепушна, Зъхненско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 880 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 22 ученика.– док.100

с.Клещино, Леринско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селата Горно и Долно К. живеят общо 400 българи християни, които населяват само Д. Клещино и 500 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, в с. Д. Клещино живеят 504 българи гръкомани. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 25 ученика.  По време на Балканската война 2 човека от  с. Клещино (Долно) се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.26,42

с.Клисе-махлеси (Сенокос), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в Сенокос (Клисе) живеят 800 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Сенокос живеят 840 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 56 ученика. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

гр. Клисура (Влахо-Клисура), Костурско – Административен център на едноименна нахия в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в градчето живеят 3400 власи. То е център на нахия.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в града живеят 4800 власи. В града функционира прогимназиално и 2 начални гръцки училища с 8 учители и 300 ученика, както и прогимназиално и начално румънско училище с 4 учители и 50 ученика. Статистиката на Цариградската патриаршия отчита, че от 515 семейства, само 15 са румънеещи се. По време на Балканската война 2 човека от града се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.42,73,93,100

с.Кнежино, Кичевско – Административно селото се намира в местността Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.2,26

с.Коач, Кичевско  – Административно в края на ХІХ в. селото се намира в местността Горно Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 240 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи сърбомани. В селото има начално сръбско училище с 1 учител и 20 ученика. – док.2,4

гр.Кожани  - Център на кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 3000 турци, 2800 гърци и 300 власи. Но според преброяването на жителите на района през 1904 г. в Кожани по това време живеят 12 000 гърци и 350 власи. Според султански ферман от 1664 г. издаден на Харисиос Трандас на турците било забранено да обитават градът, за това живеели в селата около него. – док.73,88,100

с.Кожани (Кажани), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 515 човека (65 българи – християни и 450 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 56 българи екзархисти и 480 албанци. – док.42

с.Козица, Кичевско – В края на ХІХ в. Селото административно спада в местн. Долна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 585 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 592 българи екзархисти. В селото има начално училище с 1 учител и 22 ученика.По време на Балканската война 33 човека от селото се записват в редовете на Македоно – одринското опълчение като доброволци. – док. 16

с.Козичино,Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти и 80 българи сърбомани. В селото функционира начално сръбско училище с 1 учител и 16 ученика. – док.2,4,42,100

с.Козяк, Битолско – Административно селото в края на ХІХ в. спада към Преспанската нахия, в местността Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото е мохамаданско и в него живеят 180 българи и 30 албанци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 210 албанци, което означава, че са християни. – док.26

с.Кондороби (Кондораби), Костурско – Административно селото се намира в местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 190 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 288 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.26,28,42,50

с.Кономлади( Кономлати),Костурско – Административно селото се намира в местността Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти. В селото функционират начално българско училище с 2 учители и 90 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученика. По време на Балканската война 14 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 9,15,42,50,93,100

с.Конско, Анаселишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1200 гърци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 970 гърци. – док.88,93

с.Коняри, Солунско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1220 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 2 учители и 95 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Косел, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селата Горни и Долни Косел  живеят общо 330 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че  селата са Г. и Д. Косел и в тях живеят общо 560 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от Г. и Д. Косел се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Косинец, Костурско – Административно селото спада към местността Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1360 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1560 българи екзархисти. В селото функционират две начални български училища с 2 двама учители и 98 ученика. През май 1907 г. селото е нападнато от 320 андарта, местната селска милиция ръководена от Дельо Марковски успява да отблъсне нападението им. През 1906 г. преселници от Косинец в Мадисон, Илиноис създават своя благотворителна организация. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. В момента селото е чисто влашко, тъй като след края на Гражданската война в Гърция 1946 – 1949 г. е напълно обезлюдено. – док.9,26,28,42,93

Костенарията  - Местност в Костурската кааза. Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. тя е съставена от 15 населени места. Населението е предимно българско. Инородното население турско и гръцко е общо 185 човека, живеещи в две населени места. Чисто гръцко е с. Лагор, а турското живее съвместно с българи в с. Брешчани. Според Г.Константинов(Бистрицки) селата са 21. Разликата идва от това, че прибавя села от Хрупишката нахия. Българските къщи са 605, 30 помашки и 32 гръцки. Г. М. Христов добавя и 7 влашки. Турско население според двамата няма, тъй като с. Брешчани според тях е в Нестрамкол. По време на гръцката въоръжена пропаганда местността е подложена на нечуван терор. По време на Балканската война 41 човека се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение, посочили като родни села принадлежащи към местността. – док.93,100

гр.Костур – Градът е център на кожухарството от византийско време до днес. При създаването на Охридската архиепископия, Костур става втората по важност епархия в нея, епископът и носи титлата прототрон. Според В. Кънчов около 1900 г. в градът живеят 6190 жители (300 българи християни, 1600 турци, 3000 гърци, 300 албанци, 750 евреи и 240 цигани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в града християнското население е представено от 400 българи патриаршисти, 4000 гърци и 72 власи. В градът през този период функционират по едно начално и по едно прогимназиално българско и гръцко училище. В българските училища преподават 6 учители, обучавайки 61 ученика , а в гръцките учителите са 18, обучавайки 850 ученика. Според Георги Константинов (Бистрицки) Костур преди Балканската война 1912 г. има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганскомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабо елинизирано население. По време на Балканската война 16 човека от градът се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,28,34,42,60,61,73,88,92,93,100

Костурска епархия – До 1767 г., когато е закрита Охридската архиепископия, костурската епархия е била съставна в нея. Костурският владика е носил титлата Екзарх на всичка стара България.  Територията на Костурската епархия надхвърля границите на каазата Костур от края на ХІХ в. и до днес. Обхващала е и населени места от Леринско като Кучковени, Лясковец, Лаген, Горничево, Прекопана, Айтос и др. До Балканските войни българската екзархия не успява да получи берат за назначаване на български владика в нея. – док.50

Костурски революционен район – Той е част от Битолският революционен окръг. Над 80 са селата, в които се изграждат местни комитети на ВМОРО до Илинденското въстание. По време на въстанието територията на района е разделен на 5 подрайона, които от своя страна се делят на още по – малки единици (центрове). По време на въстанието близо 2000 човека се включват във въстаническата армия в Костурско. След въстанието районът става арена на сблъсъци с нахлулата гръцка въоръжена пропаганда ръководена от Костурския владика Германос Каравангелис. – док.100

Костурско ( Костурска кааза) – Административна единица в края на ХІХ в. в пределите на Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. каазата се състои от 127 населени места, от които 3 града – Костур, Хрупишча и Клисура. Населението е 75 022 човека, разпределени по народности и вероизповедание е следното: 46783 българи християни, 4340 българи мохамедани, 3925 турци, 9415 гърци християни, 175 гърци мохамедани, 910 албанци християни, 3434 албанци мохамедани, 4280 власи, 750 евреи и 1010 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в каазата християнското население е следното: българи 57400, от които 42846 екзархисти и 14584 гръкомани; гърци 11075 човека; власи 6122 човека и 120 цигани. В каазата има 1 прогимназия и 43 начални балгарски училища с 56 учители, обучаващи 2370 ученика; 5 гръцки прогимназии и 33 начални училища със 70 учители и 2281 ученика  и 2 влашки прогимназии и 2 начални училища със 7 учителя и 90 ученика. Каазата всички я определят като граничеща между българи, гърци и албанци. По време на Балканската война 495 човека от Костурско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.7,9,26,28,42, 88,93,100

с.Котори, Леринско – Според В. Кънчов около 1900 г.  съществуват селата Горно и Долно Котори, в които живее християнско население състоящо се от 768 българи и 234 албанци. През 1905 г. Д. Мишев също споменава за Горно и Долно К. и в тях живеят общо 1000 българи, от които 824 екзархисти и 176 гръкомани, както 300 албанци. В Долно Котори съществуват начално българско училище с 1 учител и 30 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 22 ученика. По време на Балканската война 15 човека се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение от двете села. – док.26

гр.Кочани  - Административен център на едноименна кааза в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 5950 човека, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 албанци мохамедани, 150 власи и 360 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва следната картина за градът 4232 бъгари екзархисти, 64 сърбомани, 5 гърка, 210 власи и 174 цигани. В гр. Кочани има 1 прогимназия и 2 начални български училища с 11 учители и 243 ученика, 1 начално гръцко училище с 2 учители и 30 ученика; 1 начално влашко училище с 2 учители и 28 ученика и 1 начално сръбско училище с 2 учители и 18 ученика. По време на Балканската война 77 човека от градът се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Кочански революционен район Той е съставна част от Скопският революционен окръг. Включва в себе си всички български села признали върховеството на Българската екзархия. След въстанието от 1903 г. е подложен на силен натиск от страна на сръбската въоръжена пропаганда. – док.100

с.Кошино, Прилепско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото е наброявало 266 жители българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Кравари, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 48 българи екзархисти.  – док.26

с.Крагуево, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 40 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва селото като съставно на Битолски Демир – хисар и в него живеят 32 българи екзархисти.   – док. 42

с.Крайница, Велешко – Административно селото в края на ХІХ в. спада към местността Клепа. Според В. Кънчов селото се намира в нахия Клепа и в него живеят 600 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 41 ученика. По време на Балканската война 23 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Крани ( Кране), Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи християни, 200 албанци мохамедани и 130 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 266 българи екзархисти и 342 албанци. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 15 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.26,42

с.Крапа, Прилепско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи сърбомани. В селото има начално сръбско училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.4

Кратовски революционен район – Съставна част от Скопският революционен окръг. Включва в себе си всички села населени с българи, които признават върховнството на Балгарската екзархия. След въстанието от 1903 г. е подложен на системен натиск от страна на сръбската въоръжена пропаганда. – док.100

с.Крапешино(Крепешино), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 416 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоноодринското опълчение. – док.1,26,35,50,57,100

гр.Крива паланка  - Административен център на едноименна кааза в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. градът наброява 4340 жители, от които 1500 българи християни, 2500 турци, 20 – власи и 320 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население се състои от 1464 българи екзархисти. В градът има 1 прогимназия и 1 начално училище с 9 учители и 199 ученика. По време ва Балканската война 27 човека се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док.100

Кривопаланечка кааза – Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. каазата се състои от 48 населени места, от които 1 град. Населението е 27572 човека, от които 24162 българи християни, 2500 турци, 220 власи и 690 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че чисто християнските населени места в каазата са 46 с 1 град. В нея живеят 23688 българи, от които само 8 са сърбомани, живеещи в с. Ранковци. В каазата има 1 прогимназия и 13 начални българдси училища с 21 учители и 417 ученици. По време на Балканската война 447 човека от каазата се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Кривени, Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 450 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 48 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.37,42

с.Кронцелово, Воденско – Селото пада в местността Меглен. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи християни и 280 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 416 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 51 ученика. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

гр.Крушово (Крушево), Битолско – В началото на ХХ в. е център на нахия в рамките на Битолската кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в градът живеят 9350 човека (4950 българи – християни, 4000 власи и 400 албанци – християни).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в градът е  5848  българи екзархисти, 776 българи гръкомани, 400 българи сърбомани, 4470 власи и 600 цигани. В града има една прогимназия и 2 основни български училища с 9 учители и 484 ученика, 2 начални гръцки училища  с 9 учители и 242 ученика, 2 начални сръбски със 7 учителя  и 60 ученика, и 1 прогимназия и 1 начално румънски училища с 9 учители и 89 ученика. По време на Илинденското въстание градът живее свободно 10 дни, известни като дни на Крушевската република. При отбраната на градът се прочува войводата Питу Гули.  По време на Балканската война 195 човека от града се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.23,26,42,81,100

с.Крушево, Демир хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2510 човека

( 2450 българи – християни, 30 турци и 30 власи). През 1905 г. Д. Мишев посочва, християнското население в селото е 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти и 54 власи. Има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с двама учител и 15 ученика. По време на Балканската война 38 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Крушевски революционен район – Част от Битолският революционен окръг. Сформира се по време на подготовката за Илинденското въстание и според решенията на Смилевският конгрес обхваща територията на Крушовската нахия.– док.100

Крушевско ( Крушевска нахия) – В края на ХІХ в. административна единица в пределите на Битолска кааза, обхващаща според В. Кънчов 8 населени места, от които 1 град. Населението според него се състои от 6435 българи християни, 400 албанци християни и 4095 власи. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населените места са 5 и в тях българите екзархисти са 7032, 776 гръкомани, 400 сърбомани (всичко 8208) , 4470 власи и 600 цигани. В нахията има 1 прогимназия и 4 начални български училища с 11 учители и 523 ученика; 2 начални гръцки училища с 9 учителя и 242 ученика; 1 прогимназия и начално влашко училище с 9 учители и 89 ученика и 2 начални сръбски училища със 7 учителя и 60 ученика. По време на Балканската война като доброволци от Крушевската нахия се записват 237 човека в Македоно – одринското опълчение. – док.26

с.Крушевица ( Крушейца), Прилепско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 420 българи християни и 16 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 464 бъгари екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.50,55

с.Крушие (Крушица), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 128 българи християни и 20 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 128 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека са доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.2,4

с.Крушоради, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 760 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно -одринското опълчение. – док.50

с.Крушье, Битолско – Административно селото спада към Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 370 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочво, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 41 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42,87

с.Кръстофор, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война от селото се записват 2 човека като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.5,16,26,42,47

с.Куклиш, Струмишко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 904 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Кукуречани, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 656 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 21 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док. 16,42,47,65,66

гр.Кукуш – Център на кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 7000 българи – християни и 750 турци. През 1905 г. Д. Мишев дава следните данни за християнското население в Кукуш: 9712 българи екзархисти, 40 българи сърбомани, 592 българи униати и 16 протестанти. В града има две начални и едно прогимназиално български училища с 9 учители и 580 ученика, начално гръцко училище с 1 учител и 4 ученика, начално сръбско училище с 1 учител и 10 ученика и 1 прогимназия и 1 начално униатско училище с 3 учители и 206 ученика. По време на Балканската война 361 човека от града се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.По време на Междусъюзническата война Кукуш е изгорен, а населението му търси убежище в България. Днешният град е възстановен в близост до стария. – док.100

Кукушка кааза  - Административна единица в пределите на Османската империя. Според статистиката, която дава В. Кънчев в каазата има 142 населени места. Населението и е 43178 жители, от които 21468 българи християни, 19928 турци и 1782 цигани. През 1905 г. Д. Мишев дава следните статистически данни за християнското население в каазата: българи – 28168 екзархисти, 376 гръкомани, 264 сърбомани, 848 униати и 96 протестанти ( всичко – 29752 ); 102 власи и 114 цигани. Учебните заведения в каазта са 1 прогимназия и 32 начални български училища с 39 учители и 1299 ученика; 1 начално гръцко училище с 1 учител и 4 учника; 2 начални сръбски с 2 учители и 22 ученика и 1 прогимназия и 4 начални униатски училища с 6 учители и 258 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение от Кукушко участват 667 човека. – док.100

Кукушки революционен район – Част от Солунския революционен окръг. През 1903 г. по време на подготовката за Илинденско – Преображенското въстание е част от ІІІ революционен окръг „Беласица”. По време на въстанието тук се провеждат най – много сражения от всички останали части на ІІІ РО. След въстанието дейците на ВМОРО са принудени да се борят срещу засилващата се гръцка  и сръбска въоръжена пропаганда.– док.100

с.Куманичево, Костурско  - Административно селото спада към местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1020 българи – християни и 150 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото (Горно и Долно) живеят 1360 българи екзархисти. Българско начално училище функционира в Горно Куманичево с 1 учител и 38 ученика. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.28,42,50,93

гр.Куманово  - Център на едноименна кааза в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. градът наброява 14530 жители, които в народностно и веризповедание са: 7700 българи християни, 5800 турци, 600 албанци мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 150 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в градът християнското население изглежда по следният начин: българи 8512 човека, от които 7032 екзархисти и 1560 сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. Прогимназия и 2 начални български училища с 10 учители и 571 ученика; 1 начално влашко с 2 учители и 21 ученика и 1 прогимназия и начално сръбско училище с 8 учители и 177 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение участват 92 човека от градът. – док.2,100

Кумановска кааза – Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В Кънчов около 1900 г. каазата е съставена от 109 населени места, от които 1 град. Населението и е 48421 човека, от които 34191 българи християни, 500 българи мохамедани, 6150 турци, 300 черкези, 6166 албанци мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 1034 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в каазата изглежда по следният начин: българи 39336, от които екзархисти – 30636 и сърбомани – 8680; гърци 5; власи 210 и 678 цигани. Учебните заведения са: 1 прогимназия и 31 начални българки училища с 39 учители и 1167 ученици, 1 начално влашко училище с 21 ученика и 1 прогимназия и 13 начални сръбски училища с 20 учителя и 280 ученика. По време на Балканската война 246 човека от Кумановско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Кумановски революционен район – Част от Скопския Революционен окръг. Обхваща населените места с българско населентие, което признава Българската екзархия. През 1905 г. от неговата територия отпада местността Овче поле, която организационно се включва в Свети Николския революционен район. Дейците на ВМОРО са принудени да се сражават с нахлуващите чети на сръбската въоръжена пропаганда в Кумановско. – док.100

с.Кумли (Кумлия), Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 945 човека ( 750 българи – християни, 150 турци и 45 цигани). Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 640 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Куратица, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 395 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 464 българи екзархисти. По време на Балканската война 12 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.42

с.Курбиново, Преспанско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 232 българи екзархисти. По време на Балканската война като доброволец в Македоно - одринското опълчение се записва 1 човек. – док.40,42

с.Кучковени (Кочковени), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 840 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 760 българи екзархисти.  – док.1,26,52,85

с. Кърклино, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 460 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в с. Кърмино живеят 440 българи патриаршисти.– док.65

с.Кърчища, Дебърско - Според В. Кънчов около 1900 г. в с. Горно Корчища (Кърчища) живеят 240 българи – християни. В с. Долна Корчища живеят 200 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в с. Кърчища живеят 328 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 36 ученика. По време на Балканската от селото се записват 40 човека като доброволци в Македоно - одринсото опълчение от Горна и Долна Кърчища.– док.53

с.Къс Пикеси, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи патриаршисти и 24 цигани.– док.100

с.Кюприя, Демир Хисарско- Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 470 човека ( 350 българи – християни и 120 турци). Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 240 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище.  – док.100

Л

гр.Лагадина ( Лангаза)  - В края на ХІХ и началото на ХХ в. градът е център на едноименна кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в него живеят 1500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в градът живеят 800 българи патриаршисти и 500 гърци, като в него има две гръци училища. По време на Балканската война един човек от Лъгадина се записва като доброволец в Македоно - одринсото опълчение. – док.100

с.Лаген (Лагино), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 504 българи патриаршисти.  – док.1,26,35,50,57,82

с.Лазаровци, Кичевско – Административно селото спада в местността Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 130 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 104 българи екзархисти. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 2 човека.– док.2

с.Лазарополе, Реканско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна река. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2640 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 3304 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 3 учители и 198 ученика. Макар, че няма сърбомани то в селото има начално сръбско училище с 2 учители и 40 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 105 човека от селото. – док. 11,14,26,29,100

с.Лактине, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 480 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти. В селото функционира начално училище с 1 учител и 27 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 16 човека от селото. – док.16,42

с.Латарево (Латрово), Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 360 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с 1 учител и 15 ученика. По време на Балканската война 4 добоволци от селото се записват в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Лахци (Лафци, Лавци), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 610 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи патриаршисти и функционира начално гръцко училище с 1 учител и 25 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 3 човека от селото. – док.26,42

с.Лахчане(Лахчани), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 384 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 440 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учители и 18 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 19 човека от селото. – док.26,42

с.Леорека( Лява река, Лиорека), Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 285 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 6 човека от селото.  – док.42

с.Лера , Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 жители ( 180 българи – християни и 340 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 208 българи екзархисти и 384 албанци. По време на Балканската война като доброволец в Македоно - одринското опълчение се записва 1 човек от селото.  – док.42

гр.Лерин - Според В. Кънчов около 1900 г. в града  живеят 9824 човека (2820 българи – християни, 5000 турци, 100 албанци – християни, 200 албанци – мохамедани, 84 власи, 20 евреи и 1600 цигани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в града християните са: 800 българи екзархисти, 3544 българи патриаршисти, 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. По това време той отчита, че има следните учебни заведения: българско 2 начални и 1 прогимназия с 8 учители и 168 ученика и гръцки  - 3 начални и 1 прогимназия 9 учители и 240 ученика. По време на Балканската война 17 човека от градът се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.1,7,12, 16,34,36,37,42,57,64,73,76,100

Леринска епархия – До 1767 г. е съставна част от Охридската архиепископия. Включва част от Леринската кааза и християнските села от Кайлярската кааза до Балканската война. След това в пределите на гръцката държава настъпват промени, като в пределите и попадат селата от Преспанският район. – док.50

345.Лерински революционен район – Районът е съставна част от Битолският революционен окръг. По време на Илинденското въстание е разделен на подрайони, което деле остава и след него. Районът е подложен на ударите на гръцката въоръжена пропаганда. Някой от селата заселени предимно с албанско и влашко население са основна база за андартите.– док.100

Леринско (Леринска кааза)   - Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в каазата има 78 населени места, от които 1 град. Населението и е 60025 човека разпределени по народностен и верски признак по следният начин: българи християни – 37781; турци – 11410; черкези 300; албанци хриситияни 2344; албанци мохамедани – 2000; власи 3424; евреи – 20 и цигани – 2746. През 1905 г. Д. Мишев рисува следната картина за християнското население в каазата: българи 43488, от които екзархисти 34008 и гръкомани – 9480; гърци 110; власи 3354; албанци – 2808 и цигани – 492. В каазата има 3 български прогимназии и 28 начални училища с 48 учители и 2004 ученика; 4 гръцки прогимназии и 21 начални училища с 37 учителя и 923 ученика; 1 влашка прогимназия и 3 начални училища с 6 учителя и 219 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 227 човека от Леринско. – док.8,16,20,26,28,42,47,52,57,78,100

с.Лески, Мелнишко -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 112 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.99

с. Лесково, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно  -одринското опълчение.– док. 100

с.Лехово (Ляхово,Елехово, Елеово), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 албанци – християни и 90 власи.  През 1905 г. Д. Мишев повтаря същите данни. – док.100

с.Лешани,Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 450 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.16, 42

с. Лешко, Горно Джумайско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1300 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1648 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно - одринското опълчение се записват 12 човека от селото.  – док.100

с.Либешово(Любишово), Костурско – Село в Костенарийския район. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни.  Преди Балканската война според Георги Константинов Бистрицки в селото имало 40 български къщи.По време на Балканската война от селото има един доброволец записал се в Македоно одринското опълчение. – док.30,38,50

с.Ливада, Гевгелийско – Според В. Кънчов селото се намира в Ениджевардарско и наброява 2100 жители власи. Д. Мишев, жителите му са 3480 власи и в селото има начално влашко училище с 2 учители и 80 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Лиляново, Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 412 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. – док.100

с.Лисолай, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.   – док.50,100

с.Личища, Костурско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 българи – християни и 120 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 25 ученика. – док.42,50

с.Лобаница (Лабаница), Костурско – Селото спада към местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото Горна и Долна Лабаница  живеят 555 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 288 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 34 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 6 ученика. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,42

с.Ловча, Неврокопско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1300 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1760 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 77 ученика. По време на Балканската война 34 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Логовради (Логоварди), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 420 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.  По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.42,47

с.Локвица, Кичевско – Административно селото спада към Поречката нахия, в местността Долно Порече и е най – голямото село в нея. Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 840 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев го представя като село с 800 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 22 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док.2,4,16

с.Локово(Локов), Охридско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Лошница, Костурско – Административно селото попада в Клисурската нахия в края на ХІХ в., иначе е съставна част от Пополето. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 гърци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 гърци. – док.100

с.Лубище (Лубще, Лутзе), Кичевско – Административно селото се намира намира в Поречката нахия в местността Горно Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 286 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев го представя като село с 320 българи сърбомани.  – док.2

с.Лувради (Ловради, Оловради, Головради), Костурско – Селото спада към местн. Костенарията. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 181 българи християни. Д. Мишев споменава за Горно Луваради с 240 българи екзархисти. В гръцката статистика от 1905 г. е споменато като село, в което живеят 300 гърци. Хр. Силянов споменава, че селото е нападано от андартски чети през 1905 и 1906 г. Преди Балканската война според Георги Константинов (Бистрицки) селото наброява 30 български къщи. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.  – док.50,93

с.Лудово, Костурско  - Административно селото спада към Хрупишката нахия в края на ХІХ в. Г. Константинов (Бистрицки) го посочва в Нестрамколско.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 168 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. Г. Константинов посочва, че в селото има 8 български къщи, а Г. Христов посочва, че в селото има и 1 влашка къща. – док.30,50

с.Лъжани, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 740 човека ( 340 българи – християни и 400 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи патриаршисти и функционира начално  гръцко училище с 1 учител и 10 ученика.   – док.42

с.Лънг (Лък, Лънги), Преспанско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 150 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти.  – док.28,40,46,49,50

с.Любетино, Леринска – Административно селото се числи към Руднишката нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 325 българи – християни и 30 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти и 60 цигани. В селото има начално българско училище с 1 учител и 18 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42,90

с.Любовна(Любовка), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 23 ученика. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Любойно, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в местността Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 550 българи християни и 40 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 744 българи екзархисти и 42 албанци християни. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 65 ученици.  – док.5,16,37,42,100

с.Лясковец (Лесковец), Леринско Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 330 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в с. Лесковец живеят 368 българи екзархисти.  – док.1,26,50,52

М

с. Маврово, Костурско  - Селото спада към местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 325 българи – християни,450 турци и 230 гърци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото няма гърци и в него християнското население се състои от 960 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 2 учители и 50 ученика. Георги Константинов Бистрицки пък посочва, че селото наброявало преди Балканската война 50 турски и 150 гръцки къщи, които всъщност са били полупогърчени българи и цигани. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.42,93

с. Магарево, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2400 власи. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2160 власи. В селото има две начални гръцки училища с 8 учители и 305 ученика и едно начално влашко училище с 2 учители и 50 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док. 16

с. Мажица (Мажуйчища), Прилепско – Според В. Кънчов около 1900 г. в с. Мажуйчища живеят 320 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 23 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 16

с.Маково (Махово), Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 286 човека (280 българи – християни и 6 цигани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти.  По време на Балканската война 1 човека от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. Селото сега се намира в  община Новаци.  – док.37,50

Малисията(Малесия) – Местност в Дебърската кааза, която се разделя според В. Кънчов на Малка река (Грико Воглъ) и Голяма река (Грика Мале). Населена от албанци мохамедани. Населените места в цялата местност са 28, в които тогава живеят 8875 човека. – док.26

с.Малковец, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.30

с.Маловища, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2300 власи. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в него живеят 2160 власи. В селото функционира начално гръцко училище с 3 учители и 160 ученика, както и влашка прогимназия и начално училище със 7 учителя и 136 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 16

с. Мало Дивяци (Долно Дивяци), Битолско – Административно селото се числи към Крушовската нахия в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 230 българи – християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 264 българи екзархисти.Като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 14 човека за да участват в Балканската война. – док. 42

с.Манастирско, Кичевско – виж справката за Доленци – Сърбян – док.4

с.Маняк, Костурско  - Селото административно спада към Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 126 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. Според Г. Христов в селото има и 1 влашка къща.По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.30,50,93

с.Махала, Леринско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 турци и 110 албанци – мохамедани.  – док.26,57,71

с.Медово, Преспанско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. – док.28,40,50

гр.Мелник  - Център на едноименна кааза в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 4330 човека, от които 500 българи – християни, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в града е 4085 човека, от които 40 българи екзархисти, 220 българи гръкомани и 3825 гърци. В града функционира българска прогимназия и начално училище с 6 учители и 63 ученика. Също така има 2 прогимназии и 2 начални гръцки училища с 11 учители и 243 ученика. По време на Балканската война 7 човека от града се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Мелникич, Серско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 550 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 640 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученика. – док.100

Мелнишка кааза  - Административна единица в края на ХІХ в пределите на Османската империя. Според В. Кънчов, тя се състои от 56 населени места, 1 от които е град. Населението в нея е 28271 човека, от които българи християни – 16998; българи мохамедани – 700; турци - 5551; гърци – 2650; власи - 1150 и цигани – 1222. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население е: българи  - 22400 екзархисти, 1648 гръкомани ( всичко 24048), 3825 – гърци, 1728 – власи и 12 цигани. Учебните заведения в каазата са 3 прогимназии и 26 начални български училища с 33 учители и 880; 2 прогимназии и 2 начални гръцки училища с 11 учители и 243 ученика. По време на Балканската война 273 човека от Мелнишко се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док. 100

Мелнишки революционен район – Съставен на Серския революционен окръг. Обхваща всички населени места, в които живеят българи екзархисти. Според плана за въстание през 1903 г. попада в ІV въстанически окръг „Пирин”. Основно място в неговото ръководство взема Яне Сандански. – док.100

с.Месимер, Воденско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 880 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 296 българи екзархисти и 960 българи гръкомани. В селото има начално българско училище с 1 учител и 37 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 100 ученика. – док.100

с.Метимер (Метимир), Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Гявото - кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти.   – док.42

с.Мечкул, Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с. Мешейща, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 900 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1040 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 59 ученика. По време на Балканската война 12 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.16,42

с.Миокази ( Ниокази), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.42

с.Мишлешово, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в Стружка нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 504 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител 75 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.42

с.Млюска ( Плоски), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи – християни, 750 турци и 190 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 456 българи екзархисти. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100 

с.Могила, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 850 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 736 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 21 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.42,62,65,69,100

с.Могила (Мангила), Костурско – Териториално селото спада към местн. Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 96 българи екзархисти. През 1905 г. селото е нападнато от андартска чета, когато населението се намира в черквата. Убит е свещеника и двама селяни. Андартите са отблъснати от районната чета на ВМОРО и селската милиция. – док.28,50

с.Могорче, Реканска кааза – Административно селото спада към местността Мала река. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 16 българи християни и 770 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 8 българи екзархисти. – док.26

с.Мокрени, Костурско – Селото административно спада към Клисурската нахия в края на ХІХ в. Географски към местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1180 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1464 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 153 ученика. По време на Илинденското въстание селото силно пострадва. Над него са извършени нападения и от страна на гръцката въоръжена пропаганда. По време на Балканската война 55 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.Днес селото се намира в дем Суровичево, Леринско. – док.9,28,42,93

с.Монастирец, Кичевско – Административно селото се намира в нахия Порече, в местността Долно П.. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 410 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи сърбомани. В селото има начално сръбско училище с 1 учител и 17 ученика. – док.4

с.Моноспитово, Струмишко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 1300 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 976 българи екзархисти и 184 бъгари протестанти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 78 ученика и начално протестанско училище с един учител и 24 ученика. По време на Балканската война 34 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

Мориово ( Морихово) – Местност, която се намира административно разделена между две каази: Прилепска и Тиквешка. Според В. Кънчов около 1900 г. всички села от местността Мориово са 33 (21 в Прилепско и 12 в Тиквешко). Населението им е 15655 българи християни, 265 власи, 139 цигани и 24 албанци християни. През 1905 г. Д Мишев представя следната картина за местността: 11300 българи екзархисти и 2800 българи гръкомани. Намалението на населението идва от това, че 5 населени места не са посочени в двете каази от Д. Мишев. В местността има 8 начални български училища с 8 учители и 129 ученици и 2 начални гръцки училища с 2 учители и 25 ученика. В Балканската война като доброволци от Мориовско се записват 37 човека. – док.42,48,100

с.Мотешница  - Според доклада на Ан. Тошев селото би трябвало да е близко до с. Арменско и ако не бъде в същата кааза, би могло да бъде в Долна Преспа или Костурска кааза. Но там няма села с близко звучене и може да се приеме евентуално за местност съседна на селото или махала.– док.43

с.Мраморец, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 536 българи екзархисти. В селото функционира българско училище с 1 учител и 36 ученика. По време на Балканската война 23 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.– док.16,42

с. Мренога, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 380 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док. 42

с.Мургашево, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 240 албанци – мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 албанци. Развитието на селото започва след 1946 г. През 60 – те години е обявено за център на община, и за това е прекръстено и обявено за град през 90 – те години на ХХ в под името Демир Хисар.– док.42

с.Муртино, Струмишко – Според В. Кънчовв около 1900 г. в селото са живеели 560 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и 208 българи протестанти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 50 ученика и начално протестанско училище 2 учители и 22 ученика. По време на Балканската война един човек  от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с.Мъклен, Серско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 19 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

Н

с.Наколец, Преспанско – Административен център на нахия Долна Преспа в края на ХІХ в.. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 186 българи християни, 30 турци и 70 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти и 120 албанци. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 23 ученика.  – док.26,40,42,100

Населичка кааза – Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. каазата е наброявала 86 населени места, от които два града Лепчища и Сачища(Шатиста) с две обособени нахии – Жупанска и Сачишка. Населението на каазата е 32559 човека, разпределено по следният начин: българи християни – 1215; гърци християни – 23203; гърци – мохамедани – 7267; власи – 534 и цигани – 340. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в каазата е следното: 1968 българи патриаршисти; 21775 гърци; 228 власи и 1200 цигани. Селата с българско население, част от тях се считат като Костурски, какъвто е случаят с Либешово и Бела църква. В каазата има 42 начални гръцки училища с 63 учители и 3197 ученика.– док.38,100

гр. Невеска, Леринско - В края на ХІХ в. е административен център на едноименна нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в градеца живеят 2300 власи.  През 1905 г. Д. Мишев, също  посочва, че в градът живеят 2300 власи. В него има начално и прогимназиално гръцко училище с 4 учители и 89 ученика и прогимназиално и начално влашко училище с 3 учители и 160 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.37,42,100

с.Неволяни, Леринско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1260 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и 1080 българи патриаршисти. По това време в селото има начално българско училище с 1 учител и 35 ученика и начално гръцко училище с 2 учители и 27 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.1,5,23,26,42,94,100

с. Неволяни, Леринско – Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. има още едно село в Леринско със същото име, което административно се числи към Руднишката нахия. В него живеят по 150 турци и цигани. Тъй като населението е мюсюлманско не е отчетено от Д. Мишев. – док.94

Неврокопски революционен район - Съставен на Серския революционен окръг. Обхваща всички населени места, в които живеят българи екзархисти. Според плана за въстание през 1903 г. попада в ІV въстанически окръг „Пирин”. Не малка част от дейците му са под влиянието на Серската група. – док. 100

с.Негован, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 албанци – християни и 100 власи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1080 албанци християни, 300 власи 110 гърци и  96 българи патриаршисти. В селото има прогимназия и начално гръцко училище с 3 учители и 200 ученика. Селото е една от крепостите на гръцката въоръжена пропаганда в периода 1903 – 1908 г. – док.100

с.Негован, Лагадинско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1960 българи – християни и 280 турци. Населението се прехранвало главно с кираджилък – прекарвайки стоки между Сяр и Солун. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1544 българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти. Функционират начално българско училище с 2 учители и 87 ученика и начално гръцко училище с 2 учители и 35 ученика. По време на Балканската война 33 човека от Негован се записват в Македоно - одринското опълчение. – док.100

гр.Негуш, Караферийско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 1500 българи – християни, 800 турци, 3500 гърци и 300 власи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Негуш живеят 1500 българи  патриаршисти. След 1904 г. градът се превръща в основна база на гръцката въоръжена пропаганда. Градът е родно място на андартския капитан Антониос Мингас, обесен от Апостол войвода край Воденското село Техово . – док.100

с.Неокази(Неоскази), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи – християни и 180 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 608 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 34 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.23,42

с.Нестим(е), Анаселишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи патриаршисти. Но през 1906 г. селото е нападнато от андарти, което противоречи с изложеното от Д. Мишев. Според Георги Константинов (Бистрицки) преди Балканската война в селото имало 30 български и 20 помашки къщи и го представя като село в местн. Костенарията. – док.28,38,42

с.Нерет (Неред), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1950 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2336 българи екзархисти и, че функционира начално българско училище с 1 учител и 95 ученика. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.16,26,42,50,57,71,82

с.Нестрам (Несрам), Костурско – Административен център на Нестрамкол в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2700 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото (Горно и Долно Нестрам) има общо 2640 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти. Г. М. Христов  посочва, че в селото има и 3 влашки къщи. И в двете махали има по едно начално българско училище с по 2 учители и 73 и 40 ученика. По време на Балканската война 20 жители от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,93,100

Нестрамска нахия – Административна единица в Костурска кааза в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в 32 населените места живеят 7427 българи християни, 3580 българи мохамедани, 750 гърци, 250 албанци християни, 2414 албанци мохамедани и 160 власи. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина за християнското население: 6088 българи екзархисти, 2736 българи патриаршисти, 650 гърци и 50 власи. В статистиката на Д. Мишев липсва информация за с. Грамос, което е влашко село. В нахията има 8 начални български училища с 11 учители и 323 ученика и 5 начални гръцки училища с 6 учителя и 140 ученика. Според Г. Константинов (Бистирицки) населените места в Нестрамкол са 39 с 1478 български християнски къщи, 580 помашки, 385 турски, 95 гръцки и 54 албански мохамедански. Той също не посочва село Грамос. Увеличението на населените места идва от отпадането на Хрупишчанската нахия, като част от нейните населени места ги посочва, че са в  Нестрамкол. По време на Балканската война се записват като доброволци 53 човека от нахията в Македоно – одринското опълчение. – док. 100

с.Нивици (Нивица), Преспанско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 528 българи екзархисти. – док.28,50

с.Нов Чифлик, Демир Хисарско – Според В. Кънчов ооло 1900 г. селото живеят 50 българи християни. – док.100

с.Нова махала (Ени махала), Серско Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 70 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи патриаршисти. – док.100

с.Новаци, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 460 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 440 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док. 42,50,56

с.Ново село, Леринско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 цигани. По всяка веоятност са мохамедани, тъй като селото не се споменава от Д. Мишев.– док.93

с.Ново село, Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 740 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 552 българи екзархисти  и 464 българи патриаршисти. В селото функционират начално българско училище с 1 учител и 25 ученика и  начално гръцко училище с 1 учител и 45 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Ново село, Струмишко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото са живеели 1400 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1280 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 2 учители и 81 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док. 100

с.Ношпал, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 240 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти.  – док.50

О

с.Обедник, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 албанци християни. – док. 42

с.Облаково, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 376 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 32 ученика. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.  – док. 42,63

с.Обтичари(Оптичари), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 380 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 486 българи екзархисти.   – док.46,47,50

с.Обършани, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 540 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 448 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно -одринското опълчение.– док. 16,42

с. Оздолени, Охридско – Административно селото се числи към местността Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 българи християни. Според Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 216 българи екзархисти. В селото има начално училище с 1 учител и 38 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док. 16,42

с. Октиси (Охтиси), Охридско – Административно селото спада към Стружка нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 840 българи християни, 550 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1016 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 63 ученика. По време на Балканската война 13 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.77

с.Олища(Олище, Холища), Костурско – Административно селото се числи към местн. Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 390 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 546 българи екзархисти.В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 23 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.28,42,50,93

с.Опейница, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 470 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 16 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.42

с.Орахов дол, Велешко –  Териториално селото принадлежи към нахията Азот. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 512 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 456 българи екзархисти и 256 българи сърбомани. В селото има начално българско училище с 1 учител и 20 ученика и начално сръбско училище с 2 учители и 8 ученика. -  док.100

с.Ораховец (Оряховец), Велешко - Териториално селото принадлежи към нахията Азот. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 696 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 40 ученика. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Оризари (Оризарци), Енидже – Вардарско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 380 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 488 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 48 ученика. По време на Балканската война един човек е доброволец в Македоно - одринското опълчение от селото. – док.100

с.Орланци, Кичевско - Административно в края на ХІХ в.  селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 640 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 800 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 31 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.2,4,42

с.Орле, Прилепско – Според В- Кънчов около 1900 г. в селото живеят 102 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 80 българи екзархисти. – док.37

с.Орман, Костурско – В. Кънчов го представя географски в местн. Корешча, а Г. Константинов (Бистрицки), като село от Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в чифлик Орман живеят 96 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42,93

с.Оровник, Преспанско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 150 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи патриаршисти. – док.28,40,50

с.Оряхово (Орово Рахово, Орехово), Преспанско – Селото се намира в местн. Долна Преспа.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 172 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 184 българи екзархисти. Селото е унищожено по време на Гражданската война в Гърция 1946 – 1949 г. – док.26,28,50

с.Оряхово (Орехово), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи патриаршисти и функционира начално гръцко училище с 1 учител и 26 ученика. В същата статистика, която дава пак със същото име съществува село, в което живеят 240 българи екзархисти.  По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Осой, Кичевско – Селото се намира в местността Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.2,13

с.Острово, Воденско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи християни и 450 турци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти. В селото има начално българско училище с 3 учители и 118 ученика и начално гръцко училище с 2 учителя и 30 ученика. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Отешово, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 40 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 8 българи екзархисти.  – док.42

гр.Охрид  - В края на ХІХ и в началото на ХХ в. център на едноименна кааза в Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. населението на гр. Охрид е било 14860 жители, което по народности и вероизповедание е разпределено по следния начин: българи християни – 8000, турци – 5000, албанци християни – 300, албанци мохамедани – 500, власи – 460 и цигани – 600. През 1905 г. Д. Мишев представя християнското население в градът по следния начин: българи  - екзархисти – 7768, българи гръкомани – 168 и българи сърбомани – 56 ( всичко – 7992), власи – 660 и албанци 6 . Учебните заведения в Охрид са 1 прогимназия и 5 начални български училища с 23 учители  и 1047 ученика; 1 начално гръцко с 3 учители и 60 ученика; 1 начално влашко с 5 учители и 79 ученика и 1 начално сръбско с 3 учители и 30 ученика. По време на Балканската война 228 човека от Охрид се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док. 16,26,28,37,42,49,77,95,100

Охридски революционен район – Той е най – западната организационна единица на ВМОРО в Битолския революционен окръг. Обхваща цялата Охридска и част от Дебърска кааза. До началото на 1903 г. са организирани 83 села, които са разделени в четири района – Дебърчански – 18, Езерецки – 37, Малесийски – 10 и Дримколски – 18. При подготовката за провеждане на Илинденското въстание района е разделен на 6 подрайона: Дебърчански – 12 села; Малесийски – 10; Долна Дебърца – 23; Езерски – 19; Дебърски Дримкол – 7 и Стружки Дримкол – 11. След въстанието дейците му са ангажирани в борбата срещу турската войска и башибозук, както и в подпомагане на борбата на Кичевско, Демирхисарско и Крушовска срещу въоръжената сръбска пропаганда. – док.100

Охридско (Охридска кааза) – Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ и в началото на ХХ в. тази административна единица имало 105 населени места, от които 2 града – Охрид и Струга. В Охридската кааза тогава има и 3 нахии – Охрид, Дебърца и Струга. Населението на каазата според Кънчов е 60305 човека, разпределени по народности и вероизповедания, както следва: 41 208 българи християни и 3026 българи мохамедани, 600 турци, 300 албанци християни, 6991 албанци мохамедани, 1960 власи и 820 цигани. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина за християнското население в каазата: българи 44432 човека, от които екзархисти – 41208, гръкомани – 1696 и сърбомани 1104, власи 3084 и албанци християни – 6. Учебните заведения в цялата кааза според Д. Мишев са 2 прогимназии и 38 начални български училища с 65 учители и 2898 ученика, 6 начални гръцки училища с 10 учители и 290 ученика, 1 начално влашко с 5 учители и 79 ученика и 4 начални сръбски училища с 6 учители и 142 ученика. По време на Балканската война 617 човека от Охридско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док.26,42

Охридско – Преспанска епархия – Създава се в резултат на проведения плебисцит от 1874 г. на който 9387 християни гласуват за преминаване към Българската екзархия, а само 139 гласуват за оставане към Цариградската патриаршия. Първият български митрополит е Натанаил Охридски, но поради започналата Руско – турска война 1877/1878 г. той не може да изпълнява своите задължения. През 1894 г. с разрешение на турския султан за Охридско – Преспански владика е назначен Григорий, който през 1897 г. става титуляр на Пелагонийската катедра и е заместен от Методий. Последният български митрополит е Борис. Унищожена е по време на Балканските войни. За кратко е възстановена по време на Първата световна война и след това отново е ликвидирана. – док.42,50

с.Ошени (Ошчени, Ощени), Костурско  - Административно се числи към Нестрамкол.. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи – християни и 550 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 80 българи патриаршисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.– док.42

с.Ошчима(Ощима), Костурско – Спада към местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 384 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти. Край селото се води първото сражение между четите на ВМОРО и гръцката въоръжена пропаганда. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. Селото сега се намира в дем Преспа. – док.30,50

с.Ощава(Хощава), Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1350 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1440 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 50 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

П

с.Падеж(Падеш), Горноджумайско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1600 българи екзархисти и има начално българско училище с 1 учител и 40 ученика. По време на Балканската война 16 души от селото се включват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с. Палеор (Палихор), Кайлярско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – християни и 180 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 109 ученика. По време на Балканската война 9 души от селото се включват като доброволци в Македоно одринското опълчение. – док.20,39

с.Палмеш, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1150 българи – мохамедани. – док.100

с.Паралово, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 195 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 172 българи екзархисти. Край това село през 1906 г. загива битолския окръжен войвода Георги Сугарев.   – док.50,56

с.Патеец, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 96 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 128 българи екзархисти. – док.2,42

с.Пашино – Руфци, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 450 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва селото в Прилепска кааза и че в него живеят 256 българи екзархисти. – док. 16,42

Пелагонийска епархия – Обхваща част от земите на Битолска и Прилепска кааза. Тодор Йовчев Кусев (митрополит Методий) е представител на Пелагонийската епархия в Първия църковно народен събор в Цариград от 1871 г. През 1897 г. е получен такрир за назначаване на български владика в Битоля, за такъв е назначен дотогавшния Охридско – Преспански владика Григорий. След неговата смърт през 1906 г. на опразнения владишки престолл е назначен Авксентий Велешки. Днес митрополията носи името Пелагонийско – Преспанска и е част от диоцеза на Македонската Православна църква.– док.30

с.Перово, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 590 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.  – док.16,40,42

с.Песочница, Леринско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 850 българи – християни и 200 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 800 българи екзархисти. – док.1,26,50

с.Песочани, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 албанци мохамедани. – док.99

с.Песяк, Костурско – Административно спада към нахията Хрупишча в края на ХІХ в. Г. Константинов го преставя, че гоеграфски се числи към местн. Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.38

с.Петрино, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 78 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 112 българи екзархисти.  – док.42

гр. Петрич – Административен център на едноименна кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. градът наброява 7190 жители разпределени по народностен и верски  принцип по следният начин: българи християни – 2450; турци – 4600; власи – 40 и цигани – 100. През 1905 г. Д. Мишев дава следната картина: българи екзархисти - 3392, гръкомани – 1080; гърци 20 и власи -176. В града работи българска прогимнази и начално училище с 5 учители и 173 ученика. Гръцка прогимназия и 2 начални училища с 4 учители и 55 ученика. По време на Балканската война като доброволци от Петрич се записват 66 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение. – док. 100

Петричка кааза – Административна единица в пределите на Османската империа в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. тя се състои от 86 населени места, от които 1 град. Населението и е 41088 човека, разпределени по народностен и верски принцип по следният начин: българи християни – 27773; българи мохамедани – 865; турци – 11310; власи – 40 и цигани – 1100. През 1905 г. Д. Мишев дава следните данни за християнското население в каазата: българи 29160 – екзархисти и 2376 гръкомани ( всичко 31536), 20 гърци и 222 власи. Учебните заведения в каазата са: 1 прогимназия и 17 начални български училища с 21 учители и 564 ученици; 1 прогимназия и 3 начални гръцки училища с 6 учители и 80 ученика. По време на Балканската война като доброволци от Петричко се записват 272 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение. – док.100

Петрички революционен район  - Част от Струмишкия революционен окръг. Обхваща селата населени с българско население и признаващи Екзархията. Според плана за въстанието е отделен от струмишкия и е прехвърлен към Солунския РО „Беласица”. След въстанието отново попада в Струмишкия РО. Един от слабо развитите райони на ВМОРО до Илинденското въстание и след него. Фактически ръководител може да се приеме войводата Мануш Георгиев. – док.100

с.Петрово, Демир хисарско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 950 българи християни, 280 турци и 120 власи. Според Д. Мишев през 1905 г. християнското население в селото е 1224 българи екзархисти и 60 власи. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 26 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Петрово, Енидже – вардарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 928 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек се записва като доброволец в Македоноодринското опълчение. – док.100

с.Петърско, Леринско – Административно селото е съставно в Руднишка нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи – християни,550 турци и 36 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 32 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.  – док.26

с.Петърлица (Петарища), Кривопаланско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1750 българи християни и 130  цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че с. Петарища живеят 1920 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 17 ученика. По време на Балканската война 57 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с. Пещани, Прилепско Административно селото в края на ХІХ в. се намира в нахия Морихово. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 304 българи екзархисти. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док. 55

с.Писодер (Песодер, Псодери), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 власи.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 власи. В селото функционира начално гръцко училище с 2 учители и 43 ученика и начално румънско училище с 1 учител и 34 ученика. Селото е едно от основните бази на гръцката въоръжена пропаганда в периода 1903 – 1908 г.   – док.26,42,100

с.Плаке, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. – док.5,42

с.Плешовица, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 албанци мюсюлмани.  – док.42

483.с. Подвис, Кичевско – Селото спада към местн. Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 304 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док. 12

с. Подгор – неустановено село, за което споменава А. Тошев в рапорта си – док.9

с.Подмочани, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 480 българи християни и 90 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 688 българи екзархисти и 42 албанци християни. В селото функционира и начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. Родно място на Трайко Китанчев.- 42

с. Подържикон, Паланечко  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 800 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 920 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 17 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.– док.100

с.Поешово, Битолско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 208 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 11 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док. 42,47

с.Поздивища, Костурско – Административно селото спада към местността Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 920 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 41 ученика. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение. – док.42,50

с.Покървеник, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 220 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 192 българи екзархисти.  – док.42

с.Полчища, Прилепско – Административно селото спада в нахия Морихово в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 680 българи християни и 16 цигани. През 1905 г. Д. Мишев за селото дава следните данни за село Плочица– 800 българи екзархисти. В селото функционира начално училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 48

с.Попадия, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 50 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 48 българи екзархисти.  – док.50,100

с.Поповец(Попоец), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 410 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 23 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.26

с. Поповяни, Кичево - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 220 българи християни и 60 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. – док.2

с. Попчани – сведения за това село липсват, по всяка вероятност се намира в местността Девол – док.42

с.Попължани (Пополжани), Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1088 българи екзархисти.В селото функционира българско училище с 1 учител и 54 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоноодринското опълчение.   – док.100

Порече  - Нахия в Кичевска кааза, разделена на Горно и Долно Порече. Според В. Кънчов нахията се състои общо от 38 населени места. Населението е чисто българско, като в само в две села има албанци мохамедани – Самоков и Бракан и в две села има българи мохамедани. В Поречеето живеят 8789 българи християни; 100 – българи мохамедани и 55 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев дава следната картина за състоянието на Поречето: българи екзархисти – 1840 и българи сърбомани – 7776. Началните български училища са 2 с 2 учители и 41 ученика, а сръбските начални училища са – 7 със 7 учители и 112 ученика. По време на Балканските войни като доброволци от Македоно – одринското опълчение се записват 15 човека от Поречето. – док.2,26,44,100

Поройска нахия -  Административна единица в пределите на Османската империя включваща в себе си селата намиращи се около Горни и Долни Порой, Демир Хисарска кааза. На този принцип и ВМОРО създава своя структурна единица със същото наименование Поройски район. – док.100

с.Пот (Под), Воденско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 304 българи патриаршисти. – док.99

с. Потурнак – неустановено село от Прилепско, за което споменава А. Тошев – док.37

с.Праведник, Тиквешко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи хистияни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с. Прекопана, Леринско – Административно селото се намира в нахия Невеска в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1600 българи екзархисти и 12 власи. В селото има начално българско училище с 2 учители и 119 ученика. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.28,37,42,100

с.Прелюбие, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 48 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 48 българи екзархисти.  – док.42

с.Премка, Кичево - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи християни и 45 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 304 българи екзархисти.  – док.2,4

Преспа – местност в Битолска кааза, която включва в себе си две нахии – Горна и Долна Преспа, които се намират около двете езера Голямо и Малко Преспанско езеро.  Според В. Кънчов в 75 населени места, от които 1 град (Ресен) живеят 28115 човека, които в народностно и религиозно отношение са разпределени по следният начин: българи християни – 19248; българи мохамедани – 2571; турци - 85; албанци мохамедани – 2456; власи – 3210 и цигани – 545. През 1905 г. Д. Мишев дава следната картина: 20864 българи екзархисти; 2648 българи гръкомани; 990 власи; 3120 албанци християни. В цяла Преспа има общо 1 прогимназия и 22 начални български училища с 29 учители и 956 ученика; 1 прогимназия и 4 начални гръцки училища с 9 учителя и 236 ученика и 2 начални влашки училища с 4 учителя и 85 ученика. По време на Балканската война вземат участие като доброволци 140 човека в Македоно – одринското опълчение. – док.26,28

Преспански революционен район – Той е част от Битолския революционен окръг. Обхваща територията на Горна и Долна Преспа. По време на подготовката за Илинденското въстание и след решенията на Смилевския конгрес организационната територия е разделена на Ресенска и Долно Преспанска. След въстанието наново се превръща в един район. Обхваща всички населени места с българско население. След въстанието е подложен на системен натиск от страна на гръцката въоръжена пропаганда. – док.100

с.Претор (Преторче), Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 138 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 184 българи екзархисти. Функционира и начално българско училище с 1 учител и 8 ученика. -  – док.42

Прешвоска кааза  - Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в каазата има 96 населени места, от които 1 град Прешово. Населението се състои от 27678 българи християни и 9446 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнските селища в каазата са 66. Българите гръкомани според него са 19 720, сърбоманите – 2840 човека. В каазата има 1 прогимназия и 4 начални сръбски училища и 7 учители. В Балканската война 3 човека от каазата са участници в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Прибилци, Битолско  - Административно в края на ХІХ в. селото е център на нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 450 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 албанци християни. – док.42

гр.Прилеп  - Според В. Кънчов около 1900 г. градът има 24520 жители. В народностно и религиозно отношение са разпределени по следният начин: българи християни – 16900; турци – 6200; власи  - 480 и цигани – 960. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина: българи 17325, от които сърбомани 240, а останалите са екзархисти; гърци – 50 и власи – 420. В града има 2 прогимназии и 2 начални български училища с 32 учители и 1755 ученика; 1 начално гръцко училище с 2 учители и 35 ученика; 1 начално влашко училище с 3 учители и 50 ученика и 1 начално сръбско училище с 4 учители и 45 ученика. Като доброволци в Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война се записват 330 човека от градът.  – док.2,5,12,16,28,34,37, 100

Прилепско (Прилепска кааза) – Административна единица в пределите на Османската империя в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. тя наброява 141 населени места, от които 1 град. Населението в нея е 73146 човека, разпределени в народностно и религиозно отношение по следният начин: българи християни – 57213; българи мохамедани – 1740; турци – 8150; албанци мохамедани – 3525; власи – 745 и цигани – 1173. През 1905 г. Д. Мишев дава следната картина; българи общо 54718, от които екзархисти – 47286; гръкомани – 2848; сърбомани – 4584; гърци – 50 и власи – 420. В каазата има 2 прогимнази и 28 начални български училища с 61 учители и 2479 ученици; 3 начални гръцки училища с 4 учители и 60 ученика; 1 начално влашко с 3 учители и 50 ученика; и 9 начални сръбски училища с 12 учители и 191 ученика. Като доброволци в Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война участват 593 човека от Прилепско.– док.4,7,26,47,100

Прилепски революционен район – Обхваща не само територията на Прилепската кааза. Не всички населени места с българско население са включени в революционната организация ( става въпрос за сърбоманските села). При подготовката за Илинденското въстание територията му е разделена на 3 района Мориховски, Полски и Прекуридски, които от своя страна се подразделят на 13 центъра. Към него са присъединени селата от Битолско източно от р. Черна. След въстанието дейците му са изправени да воюват не само срещу турците, но и срещу настъпващата сръбска въоръжена пропаганда, а в Мориховско и срещу гръцката въоръжена пропаганда. – док.100

с.Присовяни, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 480 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 29 ученика.В Балканската война като доброволци от селото участват 4 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Просеник, Серско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 900 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 1280 българи патриаршисти. Има начално гръцко училище с един учител и 30 ученика. В Балканската война като доброволци от селото участват 4 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение.– док.100

с.Псора (Псоре, Псеоре), Костурско – Административно селото спада към Хрупишчанско в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 84 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. Според Г. Константинов (Бистирицки) селото спада към Нестрам кол. – док.30,88

с.Пуста река, Битолско – Административно селото спада към Крушевска нахия в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти, работи начално българско училище с 1 учител и 19 ученика. В Балканската война като доброволци от селото участват 6 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение.  – док. 42

с.Пчанища (Пичанища), Прилепско  - Административно в края на ХІХ в. селото сапада м Мориховска нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев представя, че в Пичанища живеят 856 българи екзархисти. – док.50

с.Пъпле(и), Битолско  - Административно селото спада към Долна Преспа в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 180 българи – християни и 270 албанци - мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. – док.42,50

с.Пътеле, Леринско -  Административно селото спада към нахия Рудник в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1750 българи – християни и 60 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1936 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти. В селото функционират прогимназия и начално  българско училище с 6 учители и 212 ученика, както и начално гръцко училище с  1 учител и 10 ученика.. По време на Балканската война 17 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.28,30,36,43

Р

Рабетин кол Местност в Кичевска кааза, която включва 10 населени места. Според В. Кънчов около 1900 г. там са живеели 2519 българи християни и 120 българи мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението е 2656 българи екзархисти и 80 сърбомани, които живеят само в с. Козичино. В местността има 2 начални български училища с 2 учители и 59 ученика и 1 начално сръбско училище с 1 учител и 16 ученика. По време на Балканската война като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 13 човека от Рабетинколско. – док.2

с.Радево(Радово), Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 216 българи екзархисти. В Балканската война като доброволци от селото участват 3 човека в редовете на Македоно – одринското опълчение.– док.37,90,100

с.Радигоже, Костурско  - Административно селото спада към Хрупишко. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 85 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 144 българи екзархисти. Според Г. Константинов (Бистрицки) селото спада към Нестрамкол. – док.50

гр.Радовиш Административен център на едноименна кааза. Според В. Кънчов около 1900 градът е имал 6230 жители, които по народност и вяра са разпределени по следният начин: българи християни – 2030; турци – 4000 и цигани – 200. През 1905 г. Д. Мишев дава следната картина за християнското население в Радовиш: българи екзархисти – 2480, българи протестанти – 240, всичко 2720. В градът има 1 прогимнази и 1 начално българско училище с 9 учители и 282 ученика и начално протестантско училище с 2 учители и 48 ученика. По време на Балканската война 43 човека от града се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Радово (Радево), Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 560 българи патриаршисти. – док.100

с.Радожда, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в Стружка нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и 400 българи гръкомани. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Маедоно – одринското опълчение. – док.26

Разложки революционен район – Обхваща българското християнско население от Разложката кааза. Районът е част от Серският революционен окръг. В този район се провеждат най – активните въстанически действия през 1903 г. Това се дължи както на струпването на значителни сили изпратени от ВМОК начело с ген. Ив. Цончев, така и на въстаници те от района. След въстанието района попада под влиянието на Яне Сандански и Серската група. – док.100

с. Ракита, Кайлярско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 95 ученика. По време на Балканската война 8 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 24

с.Ракитница, Битолски Демир Хисар – Административвно селото спада в нахия Демир хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 255 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.5,40

с.Раково, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 850 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи патриаршисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоноодринското опълчение. – док.37,98,100

с.Рамне, Кичевско – Административно селото се намира в местността Горно Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 170 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи сърбомани. – док.4

с.Рапеш, Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 388 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 448 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.50

с.Рашани (Ращани), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.42,65,67

с. Ращани, Кичевско – Административно селото спада към местността Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 288 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти.  – док.2,26,50

с.Ревани, Костурско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 340 албанци мохамедани.  Взема участие в набирането на башибозушки части при потушаването на Илинденското въстание в Костурско. След 1926 г. на мястото на мохамеданското население са заселени бежанци от Турция. – док.100

с. Река – неизвестно кое село се има в предвид в земите на Западна Македония – док.37

гр.Ресен, Битолско – Административен център на нахията Горна Преспа в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г в Ресен е имал 4450 жители, разпределени по следните народности и вери: 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци мохамедани и 30 турци. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина за християнското население в градът: българи – 2096 екзархисти и 1296 патриаршисти ( 3392), 300 власи и 696 албанци християни. В града функционира прогимназия и начално българско училище с 6 учители и 248 ученика, прогимнази и начално гръцко училище с 5 учители и 107 ученика и начално влашко училище с 2 учители и 55 ученика. По време на Балканската война от Ресен се записват 31 човека като доброволци в Македоно – одринското опълчение.Градът е родно място на Андрей Ляпчев, д-р Христо Татарчев, Ахмед Ниази бей и др. – док.19,26,42,100

Ресенско(Горна Преспа)  - Местност от Битолската кааза, обхваща на селените места около Голямото Преспанско езеро. Населените места в местността са 32, от които 1 град и останалите села. През 1905 г. Д. Мишев дава следната статистика за християнското население в Г. Преспа: българи екзархисти – 12840, българи гръкомани – 1808; власи – 990; албанци християни – 1158. В нахията функционират 1 прогимназия и 14 начални български училища с 21 учители и 748 ученика; 1 прогимназия и 2 начални гръцки училища със 7 учители и 133 ученика и 2 начални влашки училища с 4 учители и 85 ученика.  – док.7,26,51

с.Ресово, Тиквешко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 720 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Речани – Рабетино (Челопечко Речани), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 128 българи екзархисти. – док.42

с.Речени, Кичевско -  Административно е подчинено  в нахия Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в Речани  заяс живеят 45 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 16 българи екзархисти.– док.42

с.Речица, Охридско – Според В. Кънчов около 1900  г . в селото са живеели 120 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 96 българи екзархисти. По време на Балканските войни 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Рибарци, Битолско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва за селото 160 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 16 ученика. – док.56

с.Робово(Рабово), Струмишко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 240 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. В селото функционира начално училище с 1 учител и 12 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с.Роотино, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи патриаршисти.   – док.42

с.Рудари, Битолско – Административно селото се намира в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. – док.28,40,42,50

с.Рудник, Леринско – Административно селото се води като център на Руднишката нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи – християни и 50 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти и функционира българско училище. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение.   – док.93

с.Рупел, Демир Хисарско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев отчита, че в селото живеят 320 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 14 ученика.По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Руля, Костурско – Географски селото попада в местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи екзархисти. В селото работи начално българско училище с 1 учител и 45 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.9,28,30,50

с.Ръбетино(Рабетино), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 100 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 112 българи екзархисти. – док.42

с.Ръмби, Битолско  - Административно селото се намира в Долно Преспанската нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 196 българи – християни и 100 албанци - християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти и 156 албанци. – док.28,41,42,50

С

с.Сакавче( Сакавец, Сякавец, Сякавче), Серско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 600 българи патриаршисти. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика. – док.100

с. Самоков, Кичевско – Административен център на нахията Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. селото имало само 5 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев дава съвсем друга картина, че в него живеят 400 българи сърбомани.  – док.4

с. Сарамусакли, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1120 гърци. Д.Мишев през 1905 г. отчита същия брой на населението и неговата народност. В селото има начално гръцко училище. – док.100

с.Саса, Кочанско – Административно селото се числи към местността Осоговията. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 700 българи християни и 30 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото  живеят 552 българи екзархисти и 6 цигани. В селото има начално българско училище с 2 учители и 49 ученика. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Св. Врач (Свети Врачи), Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 225 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. В селото функционира начално училище с 1 учител и 28 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Св.Врач, Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – християни и 360 турци и 150 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти и 12 цигани. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

с. Св. Тодори, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 128 българи екзархисти. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.– док. 74

с.Света, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 325 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 336 българи екзархисти. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

с.Св. Неделя, Костурско – Административно селото се числи към Нестрамколско. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 80 българи – християни и 350 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи патриаршисти. Г. Константинов (Бистрицки) посочва, че мохамеданското население е всъщност българско. – док.26,42

с.Св. Петка, Демир Хисарско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 580 българи християни и 650 турци. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население на селото се състои от 400 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Светиниколски ( Овчеполски) революционен район – Сформира се по решение на Скопския окръжен конгрес от 1905 г. Обхваща всички български села от местността Овче поле, която териториално е била поделена между Кумановско и Щипско. Дейците му са принудени да воюват както срещу турците, така и срещу настъпващата сръбска въоръжена пропаганда. – док.100

с.Свинища, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 85 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 96 българи екзархисти. – док.42

с. Свинища, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 475 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.42

с.Сдунье, Кичевско – Административно селото спада в местността Горно Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят  320 българи сърбомани. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.2

с.Секирени (Секирани), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.  – док.42

с.Секулово (Сакулево), Леринско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 380 българи – християни и 80 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 336 българи екзархисти.  – док.50

с.Селце (Селце Река), Реканско – А. Тошев го представя за Охридско, но се отнася за Селце, Реканска кааза. Според В. Кънчов около 1900 г. в него живеят 420 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев го споменава като село с 640 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 53 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Селци (Селци – Жупа), Дебърско – Най – голямото чисто българско село в местността Жупа, Дебърско. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1050 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1144 българи екзархисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 33 ученика. По време на Балканската война 53 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.16,42

с.Сенгелово, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1650 човека (1200 българи – християни, 200 турци, 120 власи и 130 цигани). Д. Мишев през 1905 г. в християните в селото са 1536 българи екзархисти, 72 власи и 12 цигани. В селото има начално българско училище с 1 учител и 46 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се включват в Македоно - одринското опълчение.  – док.100

гр.Сер (Сяр, Серес) – според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 28100 човека (11500 турци, 11000 гърци, 2500 евреи,2200 българи, 500 цигани и 400 черкези). Д. Мишев през 1905 г. отчита, че християнското население на градът се състои от 360 българи екзархисти,2000 българи патриаршисти, 128 българи протестанти, 5105 гърци, 1380 власи, 12 албанци и 318 цигани. В града има гимназия, прогимназия и две начални български училища, 2 гимназии и 6 начални гръцки училища и една начално влашко училище. По време на Балканската война 21 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

Серска кааза  - Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. в каазата влизали 182 населени места, от които три града –Сер, Нигрита и Баракли (Долна или Серска) Джумая. Населението на каазата е 107684 човека, разпределени по следните народности и вероизповедания: 40316 българи християни, 220 българи мохамедани, 28220 турци, 1060 черкези, 28665 гърци, 1800 власи, 2500 евреи, 4563 цигани, и 340 други. Каазата е разделена на три нахии съобразно градовете в нея. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население в нея е разпределено по следният начин: българи екзархисти – 21288, гръкомани – 26114, протестанти – 128 (всичко 47 560); гърци – 28543; власи – 2886; албанци християни – 54 и цигани – 2700. Училищата са разпределени по следният начин български  1 гимназия и 3 прогимназии и 27 начални с 55 учителя и 1116 ученика; гръцки – 4 прогимназии и 50 начални училища със 103 учители и 3426 ученика; влашки – 1 начално с 1 учител и 9 ученика. По време на Балканската война 257 човека от Серско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.100

Серски революционен окръг - Сформира се на оснавание от решенията на Солунския конгрес от 1896 г., когато територията на Македония и Одринска Тракия е разделена на 7 революционни окръга. Обхваща следните революционни райони: Серско, Демирхисарско, Неврокопско, Мелнишко, Разложко, Горноджумайско и Драмско. Според плана за въстанието Серския РО се преименува в ІV въстанически окръг „Пирин” от който отпадат териториите на каазите западно от р. Струма и те са включени в Струмишкия и Скопския РО. След въстанието дейците на окръга са изправени да воюват с нов неприятел Гръцката въоръжена пропаганда. На неговата територия се сформира Серската група, която изпада под влиянието на социалистическите идеи, което довежда до разцеплението на ВМОРО. – док.100

Серски революционен район – Обхваща селата населени с български елемент от територията на Серска кааза. След въстанието района е подразделен на три части – Горно Бродски, Фращански и полски. Фактически ръководител на района е Христо Атанасов

( Таската Серски). Дейците му са под влиянието на Яне Сандански. – док.100

Серски санджак – Териториално – административна единица в Османската империя. В края на ХІХ в. С.с. включва в себе си каазите: Серска, Зеляховска, Валовищка, Петричка, Мелнишка, Джумайска, Разложка и Неврокопска. Според В. Кънчов около 1900 г. населението в санджака е следното: българи християни 187200; българи мохамедани – 48095; турци – 80450; гърци християни – 37560; гърци мохамедани – 500; черкези – 3000; власи – 5830; цигани – 13100; евреи – 3175 и гагаузи – 3400. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че българското население в С. с. е 258186 човека ( 206826 екзархисти; 51304 патриаршисти и 1056 протестанти); гръцкото е 50298 човека; влашкото 7598; циганското 3594 и 72 албанци християни. В санджака има 21 гимнази и прогимназии и 163 начални български училища с 257 ученика и 7718 ученика; 8 гимназии и прогимназии, 109 начални гръцки училища с 296 учителя и 5984 ученика; 4 начални влашки училища със 7 учителя и 165 ученика и 2 прогимназии и 5 начални протестантски училища с 8 учителя и 137 ученика. – док.100

с.Сетина, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 816 българи екзархисти. – док.50,100

576.с.Сетома, Костурско  - Административно селото се намира в местността Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 190 българи – християни и 150 турци или помаци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26,93

с.Сируля, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 440 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 440 българи екзархисти. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

гр.Скопие- Градът е вилаетски и казалийски център. Според В. Кънчов в около 1900 г. В града са живеели 31900 човека, от които 13000 българи християни,15000 турци,30 черкези, 50 гърци, 150 албанци християни, 450 власи, 800 евреи 1920 цигани и 500 човека от други народности. През 1905 г. Д. Мишев, около 1905 г. Християнското население на града се състои от 9832 българи екзархисти, 216 българи гръкомани, 344 българи сърбомани, 48 българи протестанти, 75 гърци, 360 власи и и 354 цигани. В града функционира Педагогическо, прогимназиално и 9 начални български училища, едно прогимназиално и 2 начални гръцки училища, 1 начално влашко училище, 2 прогимназиални и 4 начални сръбски училища, както и 1 еврейско училище. По време на Баялканската война 99 човека от Скопие се записват като доброволци в Македонодринското опълчение. – док.2,42,100

Скопска Черногория (Църногория) – Местност в Скопската кааза, която обхваща 19 населени места според В. Кънчов. Населението, което живее в тях е преобладаващо българско – християнско според него. Също така има и албанско мохамеданско население. Три от селата с албанско население. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина: българското население в местността почти пропорционално е разделено на екзархийско и сърбоманско (4677 срещу 4448 човека). Като доброволци в Македоно – одринското опълчение се записват 43 човека, за да вземат участие в Балканската война.– док.100

Скопски революционен окръг - Сформира се на оснавание от решенията на Солунския конгрес от 1896 г., когато територията на Македония и Одринска Тракия е разделена на 7 революционни окръга. Обхваща следните революционни райони: Скопска, Кумановска, Кочанска, Кратовска, Паланечка, Щипска и Велешка. След Илинденско – Преображенското въстание към него спадат Тетовско и новосформирания през 1905 г. Свети Николски ( Овчеполски район). – док. 100

Скопски революционен район – Обхваща населените места с българско население, което признава Екзархията. Силите на ВМОРО са хвърлени преди всичко за възпиране на Сръбската въоръжена пропаганда след Илинденско – Преображенското въстание. – док.100

с.Скребатно, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 490 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. В селото функционира българско училище с 1 учител и 13 ученика. По време на Балканската война 19 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Скрижово, Зъхненско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1680 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 2488 българи екзархисти. Има начално българско училище с един учител и 66 ученика. По време на Балканската война  8 души от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Слатино, Кичевско – Административно селото се намира в местността Долно Порече. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.2,4,7,44

с.Слатино, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 960 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1040 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 54 ученика. По време на Балканската война 14 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док.42,54

с.Слепче, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 570 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 800 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

с.Сливени, Костурско – Административно селото се намира в местността Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 270 албанци мохамедани.  Димитър Мишев не го отчита, тъй като той дава информация само за християнското население. Георги Константинов (Бистрицки) посочва, че в селото има 52 албански мохамедански къщи и го представя като администравно пренадлежащо към Нестрамколската нахия. – док.42,93

с.Сливница  Костурско – Селото не се споменава в статистиката на В. Кънчов. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи патриаршисти. В селото функционира начално гръцко училище с 1 учител и 35 ученика. – док.12,50

с.Сливница(Слимница), Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи християни и 6 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 184 българи екзархисти и 6 албанци. – док.28,100

с.Сливово, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 27 ученика.– док.16,42

с.Слимница(Слимнища), Костурско – Административно селото се намира в Нестрамско. В. Кънчов посочва, че около 1900 г населението е по равно разделено между българи и гърци от по 150 жители. През 1905 г. Д. Мишев посочва че в селото живеят 320 българи гръкомани. Георги Константинов (Бистрицки) посочва, че в селото има 40 български християнски къщи. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученика. – док.42

с.Слоещица, Битолско – Административно селото се намира в Битолски Демир – Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в него живеят 720 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 42,76

с.Смилево, Битолско – Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Гявото – кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2200 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2500 българи екзархисти. В селото фенкционира прогимназиално и начално българско училище с 4 учители и 213 ученика. В селото се провежда конгреса на Битолския революционен окръг. По време на Балканската война 21 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.Тук е роден Даме Груев. – док.16,26,42

с.Смърдеш, Костурско – Административно селото се намира в местността Корешчата. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1780 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 2360 българи екзархисти. Преди и по време на Илинденското въстание селото пострадва силно. По време на Балканската война 42 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  По време на Гражданската война в Гърция 1946 – 1949 г. е напълно обезлюдено. През 1951 г. гръцкото правителство построява къщи в селото и заселва власи скотовъдци от Епир. – док.9,42

с.Сничани(Осничани), Костурско – То е най – голямото село в Костенарията и се счита за център на българщината в района. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 840 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти. За периода 1905 – 1906 г. селото е нападнато 5 пъти от андартски чети. По време на Балканската война 14 души от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. - док. 9,28,30,50,83,93

с.Сович, Леринско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 256 българи екзархисти.  – док.50,72

гр.Солун – Вилаетски и казаалийски център в края на ХІХ и началото на ХХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. населението на Солун е 118000 човека, разпределени по следния начин: 10 000 българи, 26 000 турци,  16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други. През 1905 г. Д. Мишев представя християнското население по следният начин: българи – 8000 (екзархисти – 5600; гръкомани – 2160; униати – 160 и протестанти – 80); гърци – 20000 власи – 900 ; албанци – 90 и цигани - 60. Училищата в градът са български – 2 гимнази и 3 начални училища с 37 учители и 821 ученика; гръцки – 2 гимназии, 7 начални с 61 учители и 1970 учинака; влашки – 1 гимназия и 1 начално с 13 учителя и 120 ученици; сръбски гимназия и прогимназия и 2 начални с 23 учители и 229 ученика; протестански – 1 гимназия и 1 начално с 20 учители и 110 ученика. По време на Балканската война 86 жители на градът участва като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.36,75,77,93,100

Солунска кааза  - Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. Солунската кааза наброява 97 населени места. Населението и е 156 956 човека, разпределено по следните народности: 27 164 българи, 31 978 турци, 30 761 гърци, 55 000 евреи, 3553 цигани и 8500 разни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населените места в каазата с християнско население са 82. Населението според него изглежда по следният начин: българи – 33120

(екзархисти – 14796; гръкомани – 17876; католици униати – 386 и протестанти – 80); гърци – 37265; власи – 900; албанци – 90 и цигани – 60. Училища: български 2 гимназии и 13 начални с 48 учители и 1184 ученици; гръцки 2 гимназии, 3 прогимназии и 39 начални със 117 учители и 5146 ученика; влашки 1 гимназия и 1 начално с 13 учители и 120 ученика; сръбски гимназия и прогимназия и 2 начални с 23 учители и 229 ученика; протестански – 1 гимназия и 1 начално с 20 учители и 110 ученика. По време на Балканската война 198 човека от Солунско се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Солунски революционен окръг - Сформира се на оснавание от решенията на Солунския конгрес от 1896 г., когато територията на Македония и Одринска Тракия е разделена на 7 революционни окръга. Обхваща следните революционни райони: Солунски, Кукушки, Дойрански, Гевгелиски, Ениджевардарски, Воденски и Тиквешки. При подготовката за Илинденско Преображенското въстание, окръга се разделя на две части източен „Беласица” и западен „Кожух” спрямо р. Вардар. – док.100

Солунски революционен район – Обхваща екзархийските села на Солунска и Лъгадинска кааза. Поради сравнително равнинния терен в този район съществува само една чета на ВМОРО ръководена след въстанието от Кимон Георгиев. Както и в останалите райони на Егейска Македония тя е изправена да воюва срещу гръцката въоръжена пропаганда.– док.114

Солунски вилает – образуван е през 1867 г. След 1877 г. в него влизат три санджака: Солунски, Серски и Драмски с общо 26 каази. Просъществува до Балканските войни, когато Османската империя губи Македония. – док.100

с.Сон – неустановено населено място – док.37

с.Сопотница, Битолско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 10 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.42

с.Сотир, Леринско – Административно селото е съставно на  нахия Рудник.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 200 турци и 140 цигани.  След като селото преминава под управлението на Гърция през 1926 г. е изцяло изселено и на негово място са заселени бежанци от Кавказ. – док.93

с.Спанци, Леринско - Административно селото е съставно на  нахия Рудник.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 турци и 60 цигани.  Мохамеданското население е изселено и на негово място заселени бежанци от Кавказ, а също така и семейства от Влашка Блатца.  – док.36,42,84

с.Сребрено(Сребрен,Сребрени, Сребърно), Леринско - Административно селото е съставно на  нахия Невеска. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи патриаршисти. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 40 ученика. По време на Балканската война 7 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  –  док.9,16,28

с.Средо-речи, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в Горно Средореч живеят 100 българи християни, а в Долно Средореч 72 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Горно Средоречи живеят 56 българи екзархисти, а в Долно Средоречи 32 българи екзархисти.. – док.42

с.Старичани, Костурско  - Административно селото е съставно на  местността Костенария. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти. Селото е една от опорите на българщината в Костенарията и за това е нападано многократно от андартите. По време на Балканската война като доброволци се записват 4 човека в Македоно - одринското опълчение. – док.28,30,50,93

с.Старо Нагоричано, Кумановско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1150 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти и 1200 българи сърбомани. В селото функционират начално българско училище с 1 учител и 6 ученика  и начално сръбско училище с 1 учител и 19 ученика. По време на Балканската война 2 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение посочили, че са от Нагоричино (Старо и Ново). – док.100

с.Старо Смилево, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Гявото – кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 70 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи екзархисти.  – док.42

с.Старошово, Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 460 българи – християни. Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 544 българи ( 488 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти). Има начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Старчово, Петричко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 620 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 920 българи гръкомани. В селото функционира начално гръцко училище с 2 учители и 25 ученика. По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония селото застава на нейна страна и дава убежище на андартсктите чети. След Междусъюзническата война населението се изтегля с гръцките военни части. – док.100

с.Статица, Костурско - Административно селото е съставно на  местността Корешчата. .Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 600 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 960 българи екзархисти. На 13 октомври 1904 г. в селото загива символът на Гръцката македонска борба – Павлос Мелас. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.16,50,93

с.Стожер, Мелнишко – неустановено село в Мелнишко и в съседните каази. – док.100

гр.Струга, Охридско – Център на едноименна нахия в края на ХІХ и началото на ХХ в. Според статистиката на В. Кънчов град Струга около 1900 г. има 4570 жители, разпределени по следните народности и вероизповедания: 3000 българи християни, 1000 турци, 350 албанци мохамедани и 220 цигани. През 1905 г. Д. Мишев представя следната картина за християнското население на Струга: българи – 3528 екзархисти и 56 гръкомани. Всичко 3584. В градът функционират 1 прогимназия и 2 начални български училища с 9 учители и 580 ученици и 1 начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученика. По време на Балканската война 39 човека от Струга се включват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. Родно място на братя Миладинови и Христо Матов.– док.26,100

с.Стругово, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 320 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в редовете на Македоно – одринското опълчение. – док. 42

Стружки революционен район - Обособява се като район от Охридско по време  на подготовката за Илинденското въстание под името Стружки Дримкол, който обхваща 11 населени места. След въстанието запазва своята самостоятелност. – док.100

Струмишка кааза  - Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. каазата се състояла от 67 населени места, от които 1 град.Населението и е било 40882 жители, от които 23602 българи християни, 14930 турци, 700 евреи и 1650 цигани. Център на казата бил гр. Струмица, който се населявал от 6200 българи християни, 3100 турци, 700 евреи и 160 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че християнското население се състои от българи: 12736 екзархисти, 8992 гръкомани  и 684 протестанти ( всичко 22352)40 гърци, 24 власи и 444 цигани. В каазата има следните учебни заведения според него 2 прогимназии и 21 начални български училища с 38 учители и  861 ученика; 1 прогимназия и 9 начални с 23 учителя и 866 ученика и 3 начални протестански с 5 учители и 73 ученика. По време на Балканската война 246 човека от Струмишко се включват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Струмишки революционен окръг- Сформира се на оснавание  решенията на Солунския конгрес от 1896 г., когато територията на Македония и Одринска Тракия е разделена на 7 революционни окръга. Обхваща следните революционни райони: Струмишки, Радовишки, Малешевски, Петрички  и част от Горноджумайско до р. Струма. По време на подготовката за Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. се извършват някои териториални промени. Отпада Петричкият район, който преминава към Солунски революционен окръг, който носи името „Беласица”. След въстанието целостта му се възвръща. Фактически ръководител на РО е Христо Чернопеев. Дейците му изпадат под влиянието на Серската група, но има привърженици и на центристкото течение в организацията. – док.100

с.Суровичево, Леринско - Административно селото е съставно на  нахия Рудник. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 750 българи – християни, 35 турци и 50 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 304 българи екзархисти, 576 българи – патриаршисти и 96 цигани. В селото има гръцка прогимназия и начално училище с 3 учители и 80 ученика. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.26,93

с.Суходол, Битолско – Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 60 албанци християни.  По всяка вероятност се отнася въпросното признаване на Българската Екзархия за с .Суходол, Прилепско, което според В. Кънчов в началото на ХХ в. в селото живеели 300 българи християни и 50 албанци мохамедани. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в него живеели 176 българи екзархисти. – док.39

с. Сълп, Кичевско – Административно селото се намира в местността Долно Кичево. Според В. Кънчов, около 1900 г. в селото са живеели 220 албанци мохамедани. Населението взема участие в башибозушките орди при потушаването на Илинденското въстание. – док. 42

с.Сърбци, Битолско – Селото е съставно от Гявятокол в края на ХІХ и началото на ХХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 820 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 576 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.   – док.42,50

с.Съчево, Струмишко – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 280 българи християни.През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 280 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 13 ученика. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с. Сятища, Анаселишко – Административен център на едно именна нахия в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. Сачища (Шатиста) си е град и наброява 4800 гърци християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Сачища живеят 5250 гърци. – док.88

Т

с.Таш – Моруница, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 българи християни и 70 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 400 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 6 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42

гр.Тетово – Административен център на едноименна кааза в края на ХІХ и началото на ХХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в гр. Тетово е имал 19200 жители, които по народностен и верски признак са били разпределени по следният начин: 8500 българи християни, 9000 турци, 500 албанци мохамедани и 1200 цигани. През 1905 г. Д. Мишев посочва следните данни за християнското население в Тетово: българи: 6688 екзархисти и 1720 сърбомани, също така и 30 цигани. В града работят 1 прогимназия и 3 начални български училища с 16 учители и 710 ученика и 1 прогимназия и 2 начални сръбски училища с 9 учители и 173 ученика. По време на Балканската война 71 човека от града се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.2,100

Тетовска кааза – Териториална административна единица в края на ХІХ в. в Османската империя. Според В. Кънчов около 1900 г. каазата се състои от 158 населени места и обхваща местностите Долни и Горни Полог, с центрове Тетово и Гостивар. Населението в Долни Полог е 21035 българи християни, 1310 българи мохамедани, 9600 турци, 18360 албанци мохамедани и 1371 цигани. В Горни Полог В. Кънчов представя следната картина – българи християни 10862, българи мохамедани – 244, турци – 6080, албанци християни 874, албанци мохамедани – 9433, власи – 50 и цигани – 290. Общо населението живеещо в Тетовската кааза е 79509 човека. През 1905 г. Д. Мишев представя, че на тази територия има две каази – Тетовска и Гостиварска. Християнското население в тях го представя по следният начин. Тетовска кааза (Долни Полог) 15760 българи екзархисти, 5640 българи сърбомани, и 30 цигани. В Тетовско има една прогимназия и 15 начални български училища с 29 учители и 1252 ученика, също така има 1 прогимназия 10 начални сръбски училища с 18 учители и 352 ученика. Гостиварска кааза (Горни Полог) българи екзархисти – 6664, българи сърбомани – 5864 и 120 цигани. Училищата в Гостиварско са 10 начални български с 15 учители и 377 ученика. Сръбските училища са 15 начални с 20 учители и 410 ученика. Като Доброволци от Горни и Долни Полог в Балканската война в Македоно – одринското опълчение участват 329 човека. – док.100

с.Тиквени, Костурско - Административно селото е съставно в Нестрамкол.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 190 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.28,50,93

Тиквеш (Тиквешка кааза) – Според статистиката на В. Кънчов в края на ХІХ в. каазата се състои от 93 населени места, от които 2 града – Кавадарци и Неготино. Населението според нея е 47293 жители, разпределени по следните народности и вероизповедания: 26575 българи християни, 17961 българи мохамедани, 2076 турци, 24 албанци християни, 122 власи и 535 цигани. През 1905 г. Д. Мишев дава следните статистически данни за християнското население в каазата: 25848 българи екзархисти и 16 протестанти; 25 гърци и 6 власи. Учебните заведения в каазата са само български: 3 прогимназии и 15 начални с 31 учители и 971 ученика. По време на Балканската война 159 човека от Тиквешята се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.100

Тиквешки революционен район – Обхваща селата с преобладаващо българско население в Тиквешката кааза. По решение на Солунският конгрес от 1896 г. Е в състава на Солунският революционен окръг. Във връзка с подготовката за Илинденското въстание района спада към втори въстанически окръг „Кожух”. След въстанието дейците на ВМОРО са изправени да воюват срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Някой от тях възприемат идеите на Серската група. – док.100

с.Тихолишча (Тиолишча, Тиолища), Костурско - Административно селото е съставно на  местността Пополе.Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 500 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 39 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,26,60

с.Томино село, Кичевско – Селото административно спада към местността Долно Порече. Според В. Кънчов в селото живеят 320 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи сърбомани. В селото има начално сръбско училище с 1 учител и 16 ученика. – док.2,4

с.Тресонче, Реканско  - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна(Мала) река. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1320 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1680 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 123 ученика и начално сръбско училище с 2 учители и 70 ученика. По време на Балканската война 81 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.26

с.Трите хана, Солунско – В. Кънчов не го споменава в своята статистика от 1900 г. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 40 българи екзархисти.. – док.100

с.Тройкърсти – Сърбци – По всяка вероятност тук става смесване на две села. С. Тройкърсти според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. наброява 150 българи християни и е съставно село от Прилепската кааза. Към същата кааза го представя и Д. Мишев през 1905, според когото в селото живеят 112 българи екзархисти. По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоноодринското опълчение. – док.42

с.Тръстеник, Битолско – Селото административно се намира в края на ХІХ в. в Крушовската нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 95 власи християни.  Д. Мишев не го споменава в своята статистика от 1905 г. – док. 42

с. Тръстеник, Костурско – Сведенията за това село са противоричиви. Според Шинас около 1886 г. се е състояло от 70 албански християнски семейства. Според гръцката статистика от 1905 г. в него живеели 220 гърци, докато в картата на Контогони е посочено като турско. Според Г. Константинов (Бистрицки) преди войните селото се е състояло от 25 помашки къщи.Според Пелагидис от това село се изселват 18 мюсюлмански семейства (118 човека). В. Кънчов не го споменава в своята статистика. Административно спада към Нестрамкол. – док.42

с.Тудорак (Тодорич), Демир Хисарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 400 човека ( 180 българи – християни и 220 турци). Д. Мишев през 1905 г. в селото живеят 200 българи екзархисти.  – док.100

с.Туманец, Преспанско – В края на ХІХ в административно селото спада към нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в него живеят 360  българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 520 българи екзархисти. – док. 28

с.Тумба, Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 420 човека ( 200 българи – християни и 220 цигани). Д. Мишев през 1905 г. посочва , че в селото живеят 365 гърци, по всяка вероятност циганското население е мюсюлманско.– док.100

с. Тумба, Ениджевардарско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 540 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 672 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 46 ученика. По време на Балканската война 2 човека се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.99

с.Турие, Костурско – Административно селото се намира в местността Корешчата. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 325 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 30 ученика. Днес селото се намира в дем Флорина – док.39

с.Търгеловще – неустановено село – док.74

с.Търн(Трън), Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 240 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти.   По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.– док.50

с.Търнаа (Търново), Битолско – Административно селото се намира в местността Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 100 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти. – док.50

с.Търново, Битолско -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 2450 жители (2400 власи– християни и 50 албанци – мохамедани).  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1920 власи  и функционират 2 начални гръцки и 1  начално румънско училище, в които учителите в тях съответно са 7 и 3, а учениците, които се обучават са 230 и 15. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.  – док.9

с.Търсие, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 960 българи – християни.  Според Христо Силянов преди Илинденската епоха селото е било най – добре организиланото в цяло Леринско. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1280 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 70 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.9,42,50,100

У

с.Укла – неустановено село в Прилепско, за което споменава А. Тошев – док.37

Урумлука, Солунско – Нахия в Солунската кааза, която включва в себе си 14 села. Населението според В. Кънчов около 1900 г. е изключително гръцко, единствено с. Зорбатово е българско (българи -225, гърци 3200 и цигани – 361). През 1905 г. Д. Мишев отчита следните данни за населението: 400 българи екзархисти, 2970 гърци. В нахията има 3 начални гръцки училища с 4 учителя и 142 ученика.  – док.100

Ф

с.Фотинища, Костурско – Административно селото се намира в местността Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 120 българи патриаршисти. Според Г. Константинов (Бистрицки) селото е чифлик състоящо се от две къщи.– док.42

Х

с.Хомондос (Хумандос), Серско – Според В. Кънчов около 1900 г. селото наброява 270 жители (  200 българи християни, 50 турци и 20черкези). Д. Мишев посочва, че през 1905 г. християнското население на селото се състои от 24 българи екзархисти, 496 патриаршисти, 12 власи и 48 цигани. В селото има начално гръцко училище с 1 учител и 24 ученика. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.100

гр.Хрупишча, Костурско – Административен център на едноименна нахия в края на ХІХ в. Според В. Кънчов около 1900 г. в града живеят 1100 българи – християни, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в Хрупишча християнското население се разпределя по следният начин: 560 българи екзархисти, 1616 българи патриаршисти, 100 гърци, 960 власи и 60 цигани. След Илинденското въстание и закриване на българската прогимназия в Костур, учебния център се премества в Хрупишча. Но Д. Мишев посочва, че в трада има начално българско училище с 2 учители и 75 ученика; гръцка прогимназия и начално училище с 4 учители и 120 ученика и влашка прогимназия и начално училище с 3 учители и 40 ученика. По време на Балканската война 8 жители на града се включват в редовете на Македоно - одринското опълчение. – док.9,26,28,83

Ц

с. Цабаратошино – неустановено село – док. 16

с.Цалим Вакъв, Мелнишко - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 210 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти. – док.100

с.Цапари, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1420 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1904 българи екзархисти и функционира начално българско училище. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.16,26,36,42

с.Царедвор, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 760 българи екзархисти. Функционира начално българско училище с 1 учител и 36 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.42

с.Цер, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Битолски Демир Хисар и най – голямото в нея. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 1560 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1960 българи екзархисти.  В селото функционира начално българско училище с 2 учители и 103 ученика. В село Цер са загинали Йордан Пиперката и Христо Узунов.  – док. 42

с.Церье, Преспанско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи – християни. Д. Мишев не го споменава. Днес селото се намира в пределите на Р. Албания. – док.50

с.Цереово, Леринско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 300 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 200 българи екзархисти и 200 българи – патриаршисти. В селото има начално българско училище с 1 учител и 21 ученика и начално гръцко училище  с 1 учител и 10 ученика.  – док.50

с.Црешново, Прилепско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 505 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва че в него живеят 640 българи сърбомани и функционира начално сръбско училище с 1 учител и 30 ученика. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение.– док.4

с.Цървена вода, Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 290 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. – док.42

с.Цървища, Демир Хисарско  -  Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 350 българи – християни, 240 турци, 50 власи и 30 цигани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 440 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти и 90 власи. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 57 ученика. По време на Балканската война 17 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Църно буки, Битолско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 460 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти и функционира начално българско училище с 1 учител и 11 ученика.   – док.42

с.Църско, Битолско- Селото административно е съставно в нахия Битолски Демир Хисар. Според В. Кънчов около 1900 г. в селата Горно и Долно Църско живеят 515 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селата Голямо и Мало Църско живеят 648 българи екзархисти и функционира начално българско училище в Мало Църско с 1 учител и 59 ученика. По време на Балканската война 16 човека от Голямо и Малко Църско се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.  – док.42

Ч

с.Чаир махале, Серско  - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеели 200 турци.– док.100

с.Челопеци, Кичево - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Рабетин кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 290 българи християни и 100 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 42

с.Черешница, Костурско – Административно селото спада към местността Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 520 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 640 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 35 ученика. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,42,50,98

с. Черна река, Енидже – Вардарско - Според В. Кънчов административно селото се числи в Гевгелийска кааза, в местността Влахо – Меглен (Караджово). Около 1900 г. в селото живеят 400 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва селото като съставно на Енидже – Вардарската кааза и в него живеят 672 българи патриаршисти и функционира начално гръцко училище с 2 учители и 90 ученика.  – док.100

с.Черновишча (Чърновища), Костурско – Административно селото спада към местноста Пополе. Г. Константинов (Бистрицки пък го посочва като село от местн. Корешча. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 260 българи – християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 368 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 34 ученика. – док.9,42,50

с.Четирок, Костурско – Административно селото попада в местността Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 българи – християни и 440 българи - мохамедани.  Г. Константинов (Бистрицки) посочва, че в селото има 70 български християнски къщи, 80 турски и 1 влашка ( според Г. Христов). През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 456 българи екзархисти и има начално българско училище с 1 учител и 41 ученика. По време на Балканската война 4 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,42,93,100

с.Чучулигово, Серско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 560 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 480 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 16 ученика и начално тръцко училище с 1 учител и 10 ученика. По време на Балканската война 3 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.100

с.Чука, Костурско  - Административно селото спада към Хрупишката нахия. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 154 българи – християни. Г. Константинов го представя, че се намира в Нестрамкол. Г. Христов посочва, че в селото има 1 влашка къща. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 160 българи екзархисти. Според Георги Константинов (Бистрицки) селото преди Балканската война се е състояло от 30 български и 1 гръцка къщи. – док.28,50

с.Чурилово, Костурско – Административно селото попада в местността Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 390 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 560 българи екзархисти. По време на Балканската война 2 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.50,93

Ш

с.Шак, Костурско  - Административно селото спада към Нестрамкол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 550 албанци мохамедани.  Населението участва в башибозушките банди при потушаването на Илинденското въстание.– док. 42,100

с.Шестеово, Костурско – Административно селото се намира в местността Пополе. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 890 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 544 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти. В селото функционират  начално българско училище с 1 учител и 53 ученика и начално гръцко училище с 1 учител и 6 ученика. По време на Балканската война 6 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение.– док.9,28,42,61,93

с.Шкрапари (Скрапар), Костурско  - Селото е било малък чифлик. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 90 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 50 българи екзархисти – док.38

с.Шуманец – неустановено село. – док.42

с.Шуменец  - става въпрос за Игуменец, Петричко. – док.100

с.Шурленци, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 120 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 32 българи екзархисти.  – док.42

с.Шуто (Шутово), Кичевско  - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горно Кичево. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 6 българи християни и 340 албанци мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 16 българи екзархисти.– док.42

Щ

с. Щавица, Прилепско – Според В. Кънчов в селото живеят 322 българи християни. През 1905 г. Д. Мишев посочва, че населението на селото е 360 българи екзархисти. – док. 5

гр.Щип – Административен център на едноименна кааза в края на ХІХ в. Според статистиката на В. Кънчов около 1900 г. градът заедно с Ново село, наброява 20900 жители, разпределени по народности: българи християни 10900, турци – 8700, евреи 800 и цигани – 500. През 1905 г. Д. Мишев посочва че християнското население на градът, което се състои само от българи екзархисти е 7744, а в Ново село живеят 3616 българи екзархисти. В градът функционират прогимназия и 2 начални български училища с 10 учители и 524 ученика, докато в Ново село също има прогимназия и 1 начално българско училище с 9 учители и 286 ученика. По време на Балканската война 431 жители на Щип се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

Щипски революционен район – Обхваща българските села на територията на Щипската кааза. Според Хр. Силянов първоначално е посочен като център на революционен окръг. Но при подготовката на Илинденското въстание е в състава на Скопският революционен окръг. През 1905 г.  От организационната му територия отпада местността Овче поле, която е обособена в нов революционен район. Видно място като негови ръководители заемат своето място Мише Развигоров, Ефрем Чучков и Тодор Александров.– док.100

с. Щърбово, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 114 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 152 българи екзархисти. – док.37,42

с.Щърково (Стърково), Битолско  - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 176 българи екзархисти. – док.28,40,50

Ъ

с.Ърбине(Ърбиново), Охридско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дебърца. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 280 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 320 българи екзархисти. По време на Балканската война 9 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.16,42

с.Ържано, Охридско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 360 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 360 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 43 ученика. – док. 42

Ю

с.Юнчии, Солунско - Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 890 българи – християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 648 българи патриаршисти и 208 българи униати. В селото функционира гръцко училище. По време на Балканската война 5 човека от селото се записват като доброволци в Македоно - одринското опълчение. – док.100

с.Юдово, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Долна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 250 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 240 българи екзархисти. По време на Балканската война 11 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док. 42,100

Я

с.Ябланица, Дебърско - Административно в края на ХІХ в. селото е съставно в нахия Дрим-кол. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 850 българи християни и 110 българи мохамедани.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 832 българи екзархисти и 160 българи сърбомани. В селото функционират -  начално българско училище с 1 учител и 58 ученика и сръбско начално училище с 1 учител и 25 ученика. По време на Балканската война 81 човека се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.42,89

с.Яворец, Кичевско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Копачка. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 160 българи християни.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 176 българи екзархисти. По време на Балканската война 1 човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. – док.26

с.Янковец, Битолско - Административно в края на ХІХ в. в. селото е съставно в нахия Горна Преспа. Според В. Кънчов около 1900 г. в селото живеят 900 българи християни и 180 власи. Още през 1894 г. в селото е открито влашко училище.  През 1905 г. Д. Мишев посочва, че в селото живеят 1200 българи екзархисти, 200 българи гръкомани и 150 власи. В селото през този период функционират следните училища: начално българско с 3 учители и 104 ученика; начално гръцко с 2 учители и 26 ученика и начално влашко с 2 учители и 30 ученика. По време на Балканската война 15 човека от селото се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение. – док.16,42  

Именен показалец:

А

Абдул Меджит – Султан на Османската империя от 1839 г.  Прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Турция на интересите на Англия и Франция. При неговото управление са издадени Гюлханския хатишериф от 1839 г. и Хатихумаюна от 1856 г. С голямо влияние се ползва Мустафа Рашид паша. С неговото управление са свързани: въвеждането на първите османски банкноти; реорганизация на армията; въвеждането на химн и национално знаме; реорганизация на финансовата система; реорганизация на правото. Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г. – док.42

Адил паша – турски офицер, името му се свързва с потушаването на Априлското въстание 1876 г. – док.42

Азис Сульо от Клещина – предводител на башибозук по време на потушаването на Илинденското въстание – док.42

Албера – Италиански офицер, полковник. Началник на жандармерията на целия Битолски санджак, по време на реформите след Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. – док.73,78,89,100

Александър Буйнов ( Александър Иванов Ненов) от Шумен - Роден  на 26.9.1879 г. Учи в родния си град и завършва гимназия в София. През 1896 г. записва право в СУ, а през 1897 г. става актьор в театър „Сълза и смях”.  При едно от турнетата на театъра в Солун през 1898 г. се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение. Заради буйния си характер е наричан „Буйното“ и от там приема името Буйнов. След Илинденско – Преображенското въстание в 1903 г. Буйнов напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 г. е четник в Скопския революционен окръг, а след това – в Серски, където става един от приближените наЯ. Сандански. На третия редовен конгрес на Серски революционен окръг през 1907 г. е избран за член и секретар на ОРК. След Младотурския преврат в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун и е член на ЦС. През 1912 г. Буйнов е избран за депутат в османския парламент. През Балканската война застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско и Демирхисарско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. При сражение в село Цървища на 22.10. 1912 г. е тежко ранен. След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров, оглавявана отГьорчо Петров. През април 1923  г. е избран за депутат в Народното събрание. След преврата на 9 юни се установява в гр. Банско. След убийството на Тодор Александров  - Александър Буйнов е убит по присъда на ВМРО на 27 .9.1924 г. в Банско. – док. 100

Александър Кошка – Роден през 1873 г. в с. Гопеш, Битолско. По произход е влах. Завършва влашка гимназия в Битоля, а след това учи медицина в Букурещ. През 1902 г. се завършва Македония и се включва в редовете на ВМОРО. Взема участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. Преди въстанието е четник в четата на Парашкев Цветков, а по време на въстанието е войвода в Пелистер. След въстанието организира влашките села от Битолско и Пинд. Загива с четирима свои четници между селата Курбиново и Сливница, Ресенско на 22.5.1907 г. – док.42,100
Александър Панайотов  - Роден на 16.4.1878 г. в Търново. Завършва военно училище в София през 1901 г. Служи в 17 Доростолски полк. В началото на 1903 г. напуска военната служба и влиза в четата на Б. Сарафов. Присъства на Смилевския конгрес, където е определен за военен инструктор в Ресенско. Загива в сражение с турската войска по време на Илинденското въстание на 21.9.1903 г. – док.42

Алексо Стефанов Симоновски от Радово - Роден през 1869 г. Още като едномесечно бебе майка му умира. През 1902 г. се включва в четата на Тома Давидов и навлиза в Македония. След това се прехвърля в четата на Йордан Пиперката. По време на Илинденското въстание участва в сраженията при Смилево, Цапари и Облаково. След въстанието през 1904 г. е четник в Горноджумайско и Малешевско. През 1905 г. става помощник на Битолския войвода Димче Сарванов и действува в родният си край с чета от 13 човека, до Хуриета от 1908 г. По време на Балканската война е доброволец в Македоно - одринското опълчение и става войвода на чета № 19 действаща в Битолско. До края на Междусъюзническата война служи в 1 рота на 6 Охридска дружина. След Първанта световна война участва във възстановяването на ВМРО. Периода от 1920 до 1928 г. е войвода на чета в Битолско и Охридско. Избран е за член Окръжния Битолски комитет през 1923 г. заедно с Георги Попхристов и Перо Шанданов. Умира през 1935 г. Оставил е спомени за своята революционна дейност.  – док.100

Алексо ( Александър Кицев) Турунджиев – Роден  през V.1874 г. в с. Екши су, Леринско. Член на РК в Цариград. Изпълнител на наказателни поръчки. През 1902 г. е четник при Г. Папанчев, а от VІ. 1903 г. е Лерински войвода. Взема участие в Илинденското въстание. След въстанието остава в района. През ІV.1904 г. е предаден и заловен от турците в с.Айтос, Леринско. Осъден е на смърт и е обесен на Ат мегдан в Битоля на 19.VІІІ.1905 г. – док.19

Али ага - чифликчия на селата Лахци, Шурленци и Прелюбие, които били опожарени по време на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Али ага Дебрали от Битоля – док.62

Али Ибрахим - предводител на башибозушки отряд  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Анастас Лозанчев – Роден на 4.ІV.1870 г. в Битоля. Завършва V клас в българската гимназия в Солун през 1885 г. Учителствува в Смилево и Могила, Битолско, а след това е фотограф в Битоля. Член на ОК на ВМОРО в Битоля. Делегат на Солунския конгрес на ВМОРО, на който се взема решение за въстание през І.1903 г. На Смилевския конгрес е избран за член на Главния щаб на въстанието в Битолския РО. След въстанието остава нелегален до ІХ. 1904 г., когато емигрира в България. Умира на 8.ХІ.1945 г. – док. 15, 18,20

Анастас  Янков Динков – роден на 1.8.1857 г. в с. Загоричани. Учи първоначално в родното си село, а по – късно в Цариград. През 1875 г. е вкаран в затвора, но успява да избяга и заминава за Одеса. Участва като доброволец в Сръбско – турската война от 1876 г., където е награден със сръбски медал за участието си в битката при Гредетин и е произведен в чин младши унтерофицер. По време на Руско – турската война 1877-1878 г. взема участие като доброволец в 5 опълченска дружина. Произведен е в чин унтерофицер. Участва в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявената храброст от негова страна е награден с „Георгиевски кръст”. След войната се установява в Кн. България. През 1880 г. завършва Военното училище и служи като поручик в ІХ Берковска дружина. Взема участие в Сръбско – Българската война 1885 г. За проявена храброст в сраженията при Пирот и Ниш е награден с орден „За храброст” – ІV ст. До 1896 г. служи последователно в ХІХ Шуменски, ХХІ Пловдивски средногорски полк и в Добрич, където преминава в запаса, за да се включи в редовете на Върховни Македонски комитет. Във воинската си кариера достига до чин полковник.Прави обиколка из Македония, за да провери готовността и за въстание. През 1902 г. е предводител на чета, която достига до Костурско с цел да вдигне въстание в Югозападна Македония. По време на Илинденско – Преображенското въстание ръководи чета от 400 човека в Пирин. Командва нападението над Белица по време на въстаническите действия. Загива в сражение с турската войска в махала Поляна на с. Влахи на 15.4.1906 г.  – док.26,100

Андрей Мацанов – роден на 16.10.1880 г. във Велес; завършва българската гимназия в Солун през 1899 г.; химия в СУ „Кл. Охридски” през 1902 г.; учителствува в Одрин, Солун и др.; през 1903/1904 г. е председател на Окръжния комитет на ВМОРО в Одрин в периода 1903 – 1904 г. В 1906 г., след случайно залавяне на дневника му от турските власти избухва т. нар. „Мацанова афера”, от която пострадва училищното и революционно дело в Солун и Солунско. По време на Балканската война се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и е четник в четата на Тодор Оровчанов и взема участие в освобождаването на гр. Велес. По време на Първата световна война е във 2 полк на 11 дивизия.  – док.100

Андрея (Андрей) Димков Докурчев – роден през 1878 г. във Велес. Учи в Солун, където става член на ВМОРО през 1894 г. От 1896 г. е нелегален и става четник първоначално при Андон Янев (Кьосето), по – късно при Михаил Попето и Кръстьо Асенов. За кратко време е войвода на чета в Одринска Тракия. През 1901 г. взема участие в аферата „Мис Стоун”. През пролетта на 1903 г. заминава с четата на Питу Гули за Крушовско, като ръководител на първи отряд. По време на Илинденското въстание взема участие при превземането на гр. Крушово и в защита на Крушовската република. В периода 1904 – 1905 г.  е войвода в Горноджумайско. От 1906 г. е нелегален член  на Струмишкия ОРК и ревизор на четите. Загива в сражение с турците на 10 срещу 11.10.1907 г. край с. Будинарци, Малешевско. Според енциклопедията на МАНУ загива на същата дата в с. Белица, Кичевско. – док.100

Апостол Маргарити  - основополжник на румънската национална идея в Македония. Още през 60 – те години на ХІХ в. открива влашки училища в Битолско. - док.110

Апостол Петков (Енидже-вардарското слънце, Постол войвода) – роден в с. Боймица, Гевгелийско през 1869 г. Влиза в редовете на ВМОРО през 1897 г. И е войвода в Ениджевардарско.Получава известност  като господар на Арджанското блато. Турските власти правят многократно опити да го да го заловят, но без успех. Участва в Илинденското въстание през 1903 г. След въстанието не преустановява  революционната си дейност.  Заедно с Лука Иванов води борба срещу гръцките чети в Ениджевардарско. След Младотурската революция се легализира. Разочарован от демагогията на турците през 1910 г. отново преминава в нелегалност. През август 1911 г. е убит заедно с войводите Георги Мучитанов (Касапчето) и Васил Пуфката край с. Крушари, Ениджевардарско.  – док.100

Аргиропулос, д-р Йоанис - роден през 1852 г. в с. Богатско, Костурско. След завършване на гимназия учи медицина в Атинския университет.  От 1878 до 1880 г. живее в Цариград, след което се връща в родния си край, като се установява да практикува медицина в гр. Клисура. През 80 – те години на ХІХ в. участва дейно в организацията създадена от Анастасиос Пихеон в Костур. През 1887 г. е арестуван от турската власт. По време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в местната организация в Клисура. Лежал е в турски затвор в периода 1905 – 1909 г.. Починал през 1920 г. – док.93

Арнаудов от Ловча – Всъщност тук Андрей Тошев греши. Става дума за Димитър Сотиров Арнаудов, който е роден през 1874 г. в с. Либяхово, Неврокопско. Член е на ВМОРО от 1895 г. като куриер и пунктов началник. Взема участие в Илинденско – Преображенското въстание в Серско през 1903 г. Делегат на Първия и Втория конгрес на ВМОРО от квотата на Серския революционен окръг.  През 1907 г. е член Неврокопския ОкК. Действа като подвойвода на Петър Милев в Неврокопско. След Младотурската революция е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Взема участие в похода към Цариград организиран от Яне Сандански в подкрепа на младотурците. По време на Балканската война е войвода на чета, която подпомага действията на Българската армия. Участва в освобождаването на Неврокоп. След Междусъюзническата война става народен представител от Неврокопско в ХVІІ ОНС от Демократическата партия. След деветоюнския преврат от 1923 г. емигрира в Гърция, от където е екстрадиран през 1925 г. и заминава за Югославия. През с. г. Взема участие в учредителната конференция на ВМРО(обединена) във Виена, където е избран за член на нейния ЦК. От 1930 до 1934 г. живее в Цариград, където поддържа канал за прехвърляни на комунисти за СССР. През декември 1934 г. се заселва в СССР, където през 1937 г. е арестуван от съветските власти и е убит. Реабилитиран е през 1956 г. Автор е на спомени за революционното движение в Серско. – док.100

Атанас Кършаков от Косинец – роден през 1883 г. ( според Христофор Тзавела през 1880 г.) Учи в Битолската класическа българска гимназия, но не успява да я завърши, тъй като се включва в редовете на ВМОРО. Първоначално става четник при Марко Лерински, а по – късно центрови войвода в Костурско. Заедно с Васил Чакаларов, Лазар Киселинчев и Дельо Марковски, организира канали за пренасяне на оръжие от Албания и Гърция. Малко преди избухването на Илинденското въстание е тежко ранен от хора на Коте Христов  Остава в Костурско след въстанието и взема участие в отблъскването на гръцката въоръжена пропаганда. Загива на 4 юли 1907 г. след като се сражава с андартските чети на капитаните Рупакис и Лахтарас и с турско войсково отделение, което пристига по – късно. За да не попадне в плен се самоубива в с. Стенско, Костурско, а четниците му отсичат главата, с която се снимат в с.Дъмбени, Костурско.– док.100

Атанас Чеков (Чейков) от Кавадарци -  член в Идарие Меджлиси, убит от терорист на ВМОРО – Тефо Ташов (Стефо Жирка)  – док.100

Атанас Шопов – български обществен деец и дипломат. Роден през 1855 г. гр. Панагюрище. Завършва право в Санкт Петербург. Завръща се в България и работи като съдия в Апелативния съд. През 1884 – 1897 г. е секретар на Българската екзархия в Цариград. От 1897 до 1907 г. е търговски агент, а от 1909 до 1913 г. и български генерален консул в Солун. През 1884 г. е избран за редовен член на БКД (дн.БАН). Умира на 7 април 1922 г. в София. – док.56,100

Б

Байрам бей - ходжа в Битолската турска гимназия, избягал в Италия, след завръщането си в Македония започва да съсздава революционни чети, в които се включват албанци и власи. Андрей Тошев предполага, че е италиански емисар. – док.100

Бакалов (Стойчо К. Бакалов) – роден в с. Игуменец, Петричко. Учител в родното си село. През 1900 г. става нелегален и води чета в Петричко и Мелнишко. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 г. След Хуриета е учител в с. Крестилци, Петричко.– док.100

Бакер - по всяка вероятност евреин от Солун на чието име се водила сграда закупена за Българското търговско агенство в градът – док.100

Бано Кушев – роден през 1963 г. във Велес; завършва българската гимназия в Солун през 1986 г. Учителствува в Прилеп, Сер, Солун, Воден, Тетово, Скопие, Дедеагач и др. Като учител във Велес е председател на градския и член на ОкК на ВМОРО в периода 1903 – 1904 г. Убит е от турците на 14.ХІ.1910 г. – док.100

Бахтияр паша – комендант на Битоля, командвал войските в Битолско по време на потушаването на Илинденското въстание. – док.42

Блаже Кръстев (Блаже Беранчето) – Роден през 1873 г. в с. Беранци, Битолско. След включването си в редовете на ВМОРО организира своя чета. По време на Илинденското въстание участва в овладяването на Крушовските казарми. След това заедно с Питу Гули взема участие в защитата на града от турските нападения.  След въстанието остава в Битолско и води борба със сръбската въоръжена пропаганда в Поречието, Велешко и Прилепско. През 1907 г. става Крушовски районен войвода. След Младотурската революция за кратко време се легализира, като заминава за България, от където през 1910 г. е изпратен от Тодор Александров обратно в Крушовско. Загива на 31.5.1911 г. от поставената му засада до с. Журче, от Дончо Тодоров, преминал на турска служба след Хуриета. – док.114

Божин Йованов от Арменско – хайдушки войвода през втората половина на ХІХ в. – док.26

Бойко Петков - бивш фелдфебел, войвода на ВМОРО в Кичевско, който бил принуден да напусне района, заради извършен грабеж над керван. – док.100

Болати – министър на външните работи на Италия, убеден елинофил – док.100

Бонан - английски офицер, началник на жандармерийската школа в Солун по време на реформите след Илинденско – Преображенското въстание – док. 89

Борис Сарафов – Роден в с. Либяхово, Неврокопско на 12.6.1872 г. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и военното училище в София. През 1895 г. напуска военната кариера и се включва в националноосвободителната борба. Участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърлени в Македония. От май 1899 до март 1901 г. е председател на ВМОК В това си качество установява тесни контакти  с Гоце Делчев, който тогава е един от ЗП на ВМОРО в България. Взема дейто участие в подготовката на Илинденско – Преображенското  въстание от 1903 г. Заедно с Даме Груев и Анастас Лозанчев е включен в в състава на Главния щаб на въстанието за Битолския революционен окръг. След избухването на въстанието взема участие в сражения с турската войска. В края на 1903 и началото на 1904 г. прредприема обиколка из някои европейски страни, за да пропагандира каузата на македонските българи. Учасдтва активно в работата на Рилския конгрес от 1905 г. От началото на 1907 г. е определен заедно с Иван Гарванов и Христо Матов за задграничен представител на ВМОРО в България. Убит на 28.11.1907 г. заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница по поръчение на Серската група. – док.42,100

Бошко войвода - войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Прилепско – док.100

братя Бъкстон - Ноел и Чарлз Бъкстон са едни от инициаторите за създаването на Балканския комитет в Лондон през 1903 г. Те винаги са твърдяли, че славянското население в Македония е българско и борбата, която води България в началото на ХХ в. Е справедлива.– док.100

братя Кондови – банкери в Солун. Родът им произхожда от Прилеп. – док.100

В

Вангел Георгиев от с. Сребрено – Вангел Георгиев Начев (Вангел Сребренски) е роден през 1876 г. Първоначално оглавява хайдушка чета. Привлечен е от Германос Каравангелис за гръцката кауза и сформира първата гъркоманска чета от 15 човека. През юни 1903 г. посреща критиянската чета на Георгиос Перакис. Четата му участва съвместно с турската войска при отбраната на гр. Клисура  по време на Илинденското въстание. Убит е от четата на Алексо Турунджиев между селата Суровичево и Айтос, Леринско на 13 май 1904 г. – док.9,42

Васил Дервишев ( Васил Стоянов Стайков, Васил Аджиларски) – Роден през 1880 г. в скопското село Аджилари. Влиза във ВМОРО и изпълнява редица възложени му задачи – куриерско служба, набавяне на оръжие, участие в терористична акции. През 1901 г. е арестуван и лежи в скопския затвор Куршумли хан  до амнистията от 1903 г. Включва се като четник при войводата Санде Чолака през с. г. в Кумановско. На следващата година става помощник войвода в четата на Боби Стойчев, а през 1905 г. е самостоятелен войвода в Скопската Черногория. От края на 1904 до 1908 г. четата му води 14 сражения с турския аскер и с чети на сръбската въоръжена пропаганда. В отговор на убийството на 7 българи от скопската махала Чаир от сръбска чета. Васил Аджаларски извършва показна наказателна акция и убива 9 сърбомани от с. Бродец, което кара сърбите да се откажат от този тип акции. До Младотурската революция е районен войвода в Скопско. След революцията се легализира, но е убит от засада от властите на 14.11.1909 г. в Скопие. Под натиска на общественото мнение, убицът му Кор Расим е обесен на каменния мост в града. – док. 100

Васил Пачеджиев от Банско, войвода в Тиквешко – Васил Пачаджиев е роден през 1883 г. в с. Баня, Разложко. Учи в София до VІІ гимназиален клас. Учител. Включва се в редовете на ВМОРО и взема участие в Илинденско – Преображенското въстание като четник при Петър Самарджиев и участва в сражението при Ново село на 5.9.1903 г. След въстанието продължава да е четник при същия войвода до 1906 г., когато  влиза като четник в Македония с тиквешката чета на Добри Даскалов. От есента на 1907 г. е самостоятелен войвода в Тиквеш. След Младотурската революция се легализира и става учител в гр. Кавадарци. Взема участие в похода към Цариград, организиран от Яне Сандански в защита на Младотурската революция през 1909 г. Умира през 1942 г. в Кавадарци. – док.100

Васил Чакаларов от с. Смърдеш – Роден през 1874 г. С прогимназиално образование. През 1893 г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор, от където успява да избяга и заминава за Княжеството. През октомври 1900 г. е изпратен от Б. Сарафов в Гърция, за да уреди закупуване и изпращане на оръжие и муниции за революционната организация. От юни 1901 г. е войводяа в Костурско. Делегат на Смилевския конгрес и е избран за член на Костурското горско началство. По време на Илинденското въстание участва в превземането на градчетата Клисура и Невеска, в сражението при с. Вишени, организира похода на част от кустурските въстаници в областта Колоня и пр. През Балканската война е войвода на чета № 4 и участва в освобождаването на Костурско. През Междусъюзническата война начело на голям диверсионен отряд действува в тила на гръцката армия. Загива в сражение с гръцка потеря на 9.7.1913 г. в местн. „Лакото” – док.42

Веле Донев от Смилево – амнистиран през април 1904 г. бил е осъден на 3 г. затвор и заточен в Диар Бекир – док. 16

Веле Илиев от Смилево – Роден през 1878 г. Учи в  българската класическа гимназия в Битоля. След завършването и работи като учител в Битоля, с. Герман, Преспанско и в родното си село. През юли 1901 г. е принуден да мине в нелегалност и става четник последователно при Никола Русински, Деян Димитров и Славейко Арсов. На Смилевския конгрес е делегат и е определен за районен началник в Преспанско. Загива в сражение с турските войски по време на Илинденското въстание на 15.8.1903 г. край с. Дупени, заедно с Никола Кокарев. Погребан е в с. Щърбово, Преспанско. – док.42

Велко войвода – Велко Апосотолов ( Попадийски) е роден в с. Попадия, Велешко. Включва се в националноосвободителното движение след Илинденското въстание. Четник е в четите на Стефан Димитров и Панчо Константинов. От 1906 г. е районен войвода във Велешко, поради липса на други кадри. Участва в сражението на „Ножот” през 1907 г. Загива на 18.4.1908 г.  в сражение с турски войски, предаден от сърбомани в с. Скачинци.  – док.100

Веран - френски полковник, член на международна комисия по преустройството на жандармерията в Македония, началник на френската секция в Серския санджак – док.100

Веркович – Стефан Илич Веркович, роден на 5 март 1821 г. в с. Утляра, Босненска Посавина.Виден фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог. Умира на 30 декември 1893 г. в София. – док.100

Викентий Попанастасов - от Кратово, осъден за извършен атентат срещу адвоката Добринович и атентата в Казиното в София през 1915 г., по първото дело на доживотен затвор, а по второто на смърт, чрез обесване. – док.100

Вичензи, италиански жандармерийски офицер, капитан, в Битоля, във връзка с реформите в Османската империя – док.100

Врондас – Василиос Папас,  андартски главатар по време на  гръцката въоръжена пропаганда в Мориховско през 1906 г. – док.100

Г

Г.Варналиев – Роден във Велес. Завършва четвърти клас в Българската мъжка гимназия в Солун. През 1895 г. учителства в гр. Кичево, където е член на първия революционен комитет на ВМОРО. След това преподава във Велес, Радовиш, където е председател на местния революционен комитет. Като такъв представлява Радовишкия революционен район на Солунския конгрес на ВМОРО от 1903 г., когато е вземато решение за вдигане на Илинденско – Преображенското въстание. По-късно учителствува в Струмица, където и умира на 30.5.1919 г. – док.100

Гани бей - предводител на башибозушка отряд  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание там. – док.42

Гарашанин  - Илия Милутин Гарашанин, сръбски политик – министър – председател, министър на външните и вътрешните работи на Княжество Сърбия. Автор на т. нар. „Начертание”, което поставя за задача пред сръбското правителство да асимилира българският елемент на Балканския полуостров, за да може Сърбия да се превърне в средище са всички южнославянски народи. – док.100

Гастолди  - италиански офицер, капитан, назначен по преустройството на жандармерията в Битолско – Леринския район, след това по настояване на гърците е приместен в Селфидже. – док.73,100

Георгаки – капитан на андартска чета, заловен от турската власт в Енидже Вардарско – док.100

Георги Касапчето  - Георги Мучитанов ( Касапчето) е роден през 1882 г. гр. Крушово. Завършва румънско училище в София и става учител. По време на Илинденското въстание взема участие като четник в четата на Гьорчо Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета в Берско, Негушко и Ениджевардарско. След Младотурската революция заедно с Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят ВМОРО в Битолско. През 1909 г. заедно с Васил Пуфката убиват Йово Йованович, който се поставил в услуга на турската власт. През 1910 г. Георги Касапчето участва в организирането на Българската народна македоно – одринска революционна организация. Убит е на 2.8.1911 г. заедно с войводите Апостол Петков и Васил Пуфката в Ениджевардарско. – док.100

Георги Пешков  - Роден през 1872 г. в Прилеп. Завършва българската гимназия в Битоля. От 1895 до 1901 г. е член на ОкК на ВМОРО, а от 1901 на ОК в Битоля . В края на с.г. е арестуван и осъден на 101 г. и лежи в Битолския затвор.  Амнистиран през ІІІ. 1903 г. и става четник в четата на Н. Русински. Присъствува като делегат на Смилевския конгрес, на който е определен за районен началник на Поречето. След въстанието остава нелегален и присъства на Прилепския конгрес през 1904 г. Загива като войник по време на Междусъюзническата война през м. VІ.1913 г. – док. 15,20

Георги Свекянчето от Света – Георги Христов Ралев е роден през 1875 г. Присъединява се към редовете на  ВМОРО и от 1902 г. е четник в четата на Велко Марков. По време на Илинденското въстание е войвода на селската чета от родното си село, която е част от въстаническия отряд на Иван Наумов Алябака. След въстанието е четник при Гюрчин Наумов. През 1907 г. влиза с четата на Иван Алябака и участва в сражението на „Ножот” След това става помощник войвода на Блаже Кръстев Беранчето. Загива на 20.5.1911 г. между селата Бучин и Света в местността „Водениците”. – док.100

Георги Скопиянчето - войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Паланечко – док.100

Георги Скрижовски – Георги Иванов Радев е роден през 1882 г. в с. Скрижово. Завършва педагогическото училище в Сяр. Още като ученик става член на ВМОРО. Четник е в четата на Димитър Гущанов и Илия Кърчовлията. По време на Илинденското въстание е секретар в четата на Яне Сандански. През 1905 г. е назначен за разложки околийски войвода. На следващата година е избран за член на Серския ОРК.  След младотурската революция участва в похода към Цариград. По време на Балканската война участва в освобождаването на Драма.  По време на Първата световна война е войвода на диверсионна чета в тила на врага.  През 1919 г. става член на БКП. Оттегля се от редовете на ВМРО. Установява се със семейството си в Свиленград. Поддържа връзки с Димо Хаджидимов. Убит е на 25 февруари 1925 г. от екзекутор на ВМРО. – док.100

Георги Сугарев от Битоля – Роден през 1876 г. Учи в Битолската българска класическа гимназия. Учител в Демир Хисарско, Кичевско, Поречието и Битоля. Ръководител на градската терористична група на ВМОРО. През 1901 г. става четник при Никола Русински. От следващата година става самостоятелен войвода и е избран за член на Битолския ОРК. Делегат на Смилевският конгрес, на който се взема решение за начина участие във въстанието през 1903 г. По време на Илинденското въстание е член на горското началство на Гяватколския район. След въстанието подпомага дейността на Дамян Груев за възстановяване на ВМОРО в Битолско. През 1905 г. става координатор на борбата против сръбската въоръжена пропаганда Битолско – Велешко – Скопско. През пролетта на 1906 г. се отправя за Мариовско, за да ръководи борбата против засилилата се гръцка въоръжена пропаганда. Загива на 23.3.1906 г. до Параловския манастир заедно с почти цялата си чета. Счита се, че е бил предаден от Петър Лигушев. За него Алберт Сониксен пише, че е бил един от малцината, които не са били повлияни от вътрешните партизански борби в организацията, започнали след въстанието. – док. 15,20,42,44

Георги Ягли - предводител на андартска чета, действала предимно на територията на Атон – док.100

Герасимов – екзархийски учител в Скопие; секретар на българската Скопска митрополия – док.100

Герасимов -  войвода в Струмишко, убит от войводата Гушир – док.100

Герго Чакаларов от Смърдеш - Брат на В. Чекаларов. Четник от Смърдешката селска чета  на ВМОРО през 1902 г. Загива в сражението при „Локвата” и „Виняри” на 31.V. 1903 г., като помолил да бъде убит от Ст. Стерьовски, за да не попадне в ръцете на турците.– док. 42

Гиче Ошафков  - Григор (Гиче) Лазаров О. -  роден в Дебър. Член на ВМОРО от 1896. г. През лятото на 1900 г. е арестуван и лежи в затворите в Кичево и Битоля до края на 1901 г. След това е учител в с. Луково, Дебърско. През пролетта на 1904 г. е избран за член но ОК на ВМОРО в Битоля, като представител на Дебърско. През октомври 1907 г. е арестуван и лежи в затвора в Битоля. След Междусъюзническата война е войвода в Дебърско. Умира през ноември 1914 г. в Дурацо, Албания. – док.100

Гоце Делчев – Георги(Гоце) Николов Делчев е роден на 23.І.1872 г. в Кукуш. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София. Учителствува в Щип (1894 – 1895) и Банско (1896) Участва в Солунският конгрес на ВМОРО (1896), от есента на с. Г. преминава в нелегалност. Задграничен представител на ВМОРО (1896 – 1901). Като главен ревизор на четите и подвижен член на ЦК обикаля Македония и Одринско. Присъства на Пловдивския конгрес  на Одринския революционен окръг (1902). Загива в сражение с турската войска в с. Баница, Серско на 21.ІV.1903 г. – док.100

Гоце Междуречки – Роден през 1877 г. в с. Междурек, Кукушко. Участва в Илинденко – Преображенското въстание. Помощник е на Кр. Лазаров в Кумановско (1905) През 1907 г. е четник при Кимо Георгиев, а по – късно е районен войвода в Кукушко. По време на Балканската война е войвода на чета № 26 и участва в освобождаването на Кукуш. През Първата световна война е е началник на партизански отряд. Умира на 18.ІV.1941 г. в Горна Джумая. – док.100

Гревс - английски представител на финансовата комисия в Македония, заместил лорд Харви – док.100

Григор, от Небрегово -  Григор Соколов Ламев е роден на 14.1. 1870 г. Без образование. Взема участие в четническата акция на ВМОК от 1895 г. след това действа в Неврокопско и Кратовско. От 1900 г. е в четата на Мирче Ацев в Прилепско. По време на Илинденско преображенското въстание е в сборната чета на Никола Пушкаров, Сотир Атанасов и др. След пререкание с войводата Атанас Мурджев се прехвърля в Сърбия и започва да работи за сръбската въоръжена пропаганда, като организира чета от бивши четници на ВМОРО отстранени за различни постъпки от редовете и. Със съдействието на Борис Сарафов успява да се укрепи в местн. Азот. След като успява да се укрепи, започва да действа срещу ВМОРО. Успява елеменира войводите Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев и Петър Радев – Пашата. Убит е на 29.7.1910 г. от турски терористи. – док.100

Гудас (Гуда) – Константинос Гутас, андартски капетан по време на  гръцката въоръжена пропаганда в Битолско – док.100

Гушир, войвода в Пиянечко, върховист – док.100

Гюрчин войвода -  Гюрчин Наумов (Плякот) е роден през 1851 г в с. Сланско, Прилепско. Първоначално е хайдутик, а по – късно става четник при Йордан Пиперкато през 1899 г., Мирчо Ацев на сл. Г. и Веле Марков през 1902 г.  По време на Илинденското въстание участва в отбраната на Крушовската република. След въстанието остава в района си. От 1904 г. е околийски войвода на Крушово. Загива в сражение с турската войска на 23.9.1904 г. в с. Слатина, Кичевско.- док. 44

Д

Дамян Груев – Роден на 19.І.1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, в Белград и история в СУ „Кл. Охридски” Учителствува в с. Смилево, Прилеп, Щип и Битоля. Той е един основателите на ВМОРО и секретар на нейният пръв ЦК. През 1900 г. е арестуван  и изпратен на заточение. Амнистиран през 1903 г. Председател на Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг и е избран за член на Главния щаб на въстанието. Председателствува Прилепския конгрес  (1904) и Рилския конгрес на ВМОРО (1905) Загива в сражение с турската войска край с. Русиново на 23.ХІІ.1906 г. – док.15,20,44, 100

Д-р Данов – директор на педагогическото училище в Скопие, уволнен заради участие в революционна дейност – док.100

Данчич  - сръбски езиковед, съратник и главен последовател на Вук Караджич. – док.100

Демир ага от Горско – взел участие при разграбването на с. Любетино, Леринско – док.42

Демир Али  - проявил се при опожаряването на с. Любетино, Леринско – док.42

Демир Исмаил - предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Демерик – руски цивилен агент по реформите в Солун – док.18,100

Денко Генин, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Кумановско – док.100

Дефтерос Миханикос – инженер, работещ като държавен служител в Лерин, андартски капитан, който заплашвал, че ще нападне с. Зелениче – док.73

Деян Димитров от Слатино – Роден е на 9.3.1873 г. в с. Лактине, Охридско. Самоук. Каменоделец. Четник при Тале Горанов през 1901 г., а от следващата е войвода в Дебърцата, Охридско. По време на Илинденското въстание участва в сраженията при Сирулски рид, Гърмешница и др.  След въстанието заминава за България. През 1905 г. се завръща в Охридско и действа в района си до Хуриета. В навечерието на Балканската война е заловен от турците, изведен край с. Песочен, облят с газ и жив запален. – док.100

Джалал бей, каймакамин на Кичево по време на Илинденското въстание и участвал в потушаването му в района – док. 42

Джелйо онбаши  от Крани – предводител на башибозушка част при потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док. 42

Джемал Халил предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Джемил ходжа от с. Спанци- предводител на башибозушка част при потушаването на Илинденското въстание в Леринско.  – док.42

Дзоле (Золе) Стойчев – Роден в с. Баница, Леринско през 1867 г. Първоначално като член на ВМОРО изпълнява куриерски и терористични задачи. Първоначално е четник в четата на Тане Стойчев, а от 1903 г. е Лерински войвода. След въстанието е околийски войвода. През 1907 г. изпраща писмо до жителите на с. Бел камен, с което ги призовава да не подпомагат гръцките андартски чети, които избиват българите и власите в района. След Младотурската революция се легализира. Застава начело на местната полиция. Убит на 31.ХІІ.1909 г. от фанатизиран турчин в резултат на гръцка провокация.  – док 100

Димитър Галев – роден на 11.Х.1872 г. в гр. Велес; завършва педагогическия курс при Солунската българска гимназия през 1892 г.; учителствува във Велес, Скопие и др.; от  есента на 1902 г. е ръководител на Скопския ОРК. – док.100

Димитър Запрянов – Роден през 1883 г. в с. Черно поле, Хасковско. От 1902 г. е член на ВМОРО. Четник в четата на Константин (Вълчо) Антонов в Родопите. Взема участие в Илинденското – Преображенското въстание. През през пролетта на 1905 г. бяга от казармата и се присъединява към Драмската чета на Михаил Даев. От края на с.г. е в четата на Христо Манов, която действува в Зъхненско. След смъртта на войводата поема четата. През 1907 г. влиза в с. Волак и залавя гръкоманина Маджир Купчу, организатор на андартски чети в района, след което е убит по решение на Серския ОРК. През 1908 г. е назначен за Кратовски районен войвода, където дава отпор на сръбската въоръжена пропаганда. След Младотурската революция се легализира.  Участва в опита за покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун на 24. ІХ.1908 г. Убит е на 24.5.1909 г. в Кюстендил по заповед на Яне Сандански. – док.100

Димитър Трендафилов Котев от Горно Броди – роден през 1881 г.. Учи в българската семинария в Цариград, след което става учител в родното си село. Член е на ВМОРО. По – късно е избран за член на Серския ОРК. Арестуван от турската власт и обесен на Ат пазар в Сяр на 12 .12.1907 г. заедно с вуйчо си Иван Жилев.  – док.100

Димитър Михайлов – Роден е в Сливен. Става четник в четата на Михаил Даев през 1905 – 1906 г. в Драмско. През 1907 г. е назначен за войвода отговарящ за района около селата Дряново и Мъклен, Серско, които страдат от честите нападения на андартите под предводителството на Андреас Макулис. – док.100

Димитър Панджуров ( Димитър Панджаров, Митре Влаха ) – Роден през 1873 г. в гр.Билища, Корчанско, като семейството му се преселва в с. Кономлади, Костурско. По националност е влах.  Преди да вземе участие в националноосвободителните борби е бил неграмотен овчар. Включва се в първата организационна чета в Костурско през 1900 г. От 1902 г. е войвода на чета; участва в многобройни сражения с турските войски и гръцките андарти преди и след Илинденското въстание. Издига се до районен войвода на Костурско. През 1906 г. е издигнат за главен ревизор на четите на Битолски окръг. С трима четници е предаден от гръкоманите в  с. Жупанишча. В завързалото се сражение всички са тежко ранени.  М. Влаха доубива другарите си и, унищожава архивата и оръжието, и се самоубива на 22.2. 1907 г. Поддържал е добри отношения с италианския капитан Манера. – док. 100

Димитър Илиев Терзийски от Долно Фращани – След Илинденския период е помощник войвода в Серско при Таската Серски, като отговаря за селата около родното си село. – док.100

Димитър Трендафилов, учител в Горно Броди – Роден през 1881 г. в с. Горно Броди. Учи в българската семинария в Цариград, след което става учител в родното си село. Става член на ВМОРО. Избран е за член на Серският ОРК. Арестуван от властите и обесен на Ат пазар в Сяр, заедно с вуйчо си Иван Жилков. – док.100

Димко Сарванов – Роден е през 1879 г. в с. Могила, Битолско. Става член на ВМОРО. Влиза първоначално в четата на Георги Сугарев и действа с нея в района на Битолско и Морихово. По време на Илинденското въстание е в състава на четата на Иван Кафеджията и действа в района на Пелистер и Преспа. След въстанието е издигнат за самостоятелен войвода в Морихово, където води борба срещу засилващата се гръцка въоръжена пропаганда. След смъртта на Георги Сугарев е определен за районен войвода. На 4 януари 1908 г. попада на засада в с. Ношпал, Битолско и за да не попадне жив в ръцете на турците се самоубива. – док.100

Добри Захариев Даскалов – Роден през 1884 г. в гр. Кавадарци. Учи в Солунската българска гимназия и в Американския колеж в Самоков, където става член на ученическия кръжок „Трайко Китанчев”. През 1901 г. се включва първоначално в четата на Яне Сандански, а по – късно на Христо Чернопеев.  Взема участие в аферата „Мис Стоун”. По време на Илинденско – Преображенското въстание се включва в четата на Петър Самарджиев. След въстанието взема участие като делегат на Прилепският конгрес на Битолски окръг. През 1905 г. участва в работите на конгресите на Солунски окръг и на общия Рилски, а през 1908 г. и на Кюстендилският на ВМОРО. Районен войвода. След Хуриета от 1908 г. е сред основателите на Народната федеративна партия ( българска секция)  и член на ръководството и. Убит е на 16 юни 1912 г. по заповед на Тодор Александров от противници на Серската група в Кавадарци. – док. 100

д-р Менелай (Менелаос)- член на гръцката пропаганда в Костурско и помощник на гръцкия костурски владика Германос Каравангелис. Председател на общинския съвет в Костур. – док.9,42,93

Дончо Лазаров от Кавадарци – Роден на 30.1.1878 г. с. Ваташа, Тиквешко. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което става учител в родният си край. През 1903 г. участва в организирането на работилница за облекла на четници в родното си село. Взема участие в Илинденско – Преображенското въстание като четник при нападението на чифлика на Азис ага в с. Моклища, Тиквешко. От края на 1904 г. Дончо Лазаров преминава в нелегалност и се включва в четата на Добри Даскалов. В края на 1905 г. е издигнат за районен войвода в Тиквешко, какъвто остава до Хуриета от 1908 г.  Той е един от основателите и активистите на Народната федеративна партия ( българска секция). През юни 1913 г. е един от организаторите и ръководителите на Тиквешкото въстание, което е насочено срещу установилата се сръбска власт. След неговото потушаване е войвода в Кратовско. След 1920 г. се заселва в Петрич и през 1921 г. за кратко време е кмет на градът. Участва в защитата на Петрич срещу гръцкото нашествие през 1925 г. Председател е на Македонското благотворително братство „Христо Матов” в града. Умира на 25.1. 1950 г. в Петрич.  – док.100

Дончо Тодоров от Стара Загора – Роден е през 1877 г. в Стара Загора. Старши подофицер в българската армия. Включва се в редовете на ВМОРО. През 1904 г. е четник в Тетовско, на следващата година първоначално е самостоятелен войвода в Скопско, а после е четник в четата на Иван Наумов Алябака. От 1906г. до 1907 е войвода в Кичевско. След Хуриета от 1908 г. минава на турска служба. Като полицейски започва да прибира оръжието на революционните дейци и да организира потери срещу тях. На 31 май 1911 г. ръководена от него потеря убива от засада войводата Блаже Кръстев Беринчето. По време на Балканската война се сражава в редовете на турската армия. Попада в български плен след падането на Одринската крепост. С хитрост успява да се запише в редовете на Македоно – одринското опълчение и взема участие в сраженията при Султан тепе по време на Междусъюзническата война. Награден е с орден „За храброст”. Убит е през с.г. от войводата Михаил Радев (Странджата) в София, за предателската му дейност.– док.100

Драгумис, бивш външен министър на Гърция – Тук А. Тошев има в предвид Стефанос Николаос Драгумис (1842 – 1923 г.), който е бил министър на Външните работи, финансов министър и министър председател през 1910 г.. Неговият род е по произход  от костурското село Богатско. Дядо му е член на Фелики Етерия и взема участие в Гръцката война за независимост  от 1820 г.. Негов син е Йон Драгумис (1878 – 1920 г.), който е гръцки дипломат и  водач на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Дъщеря му Наталия е женена за Павлос Мелас.– док.100

Дуко бивш унтерофицер от българската армия, вземал участие като войвода на селската чета на с. Цапари – док.42

Думев от Горенци – член на антибългарският комитет сформиран от костурския владика – док.9

Думис (Лазар Дума) – инспектор на румънските училища в Турция. Преди това е бил бивш чиновник в Сръбското Министерство на външните работи, в отдел „Пропаганда”, после е бил драгоманин в Румънската легация в Белград, като същевремено е получавал заплата от сърбите.  – док.1

Душан, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда във Велешко  – док.100

дякон Евстатий ( Георги Димитров Шкорнов )- Роден е през 1873 г. в с. Нестрам, Костурско. На 15 г. става послушник в Зографския манастир, където получава името Евстатий. През 1896 г. завършва католическата гимназия Зейтенлика в Солун. Служи като дякон в българската църква в Букурещ. През 1903 г. се включва в редовете на ВМОРО и се записва като четник в четата на Борис Сарафов.  При подготовката на Илинденското въстание е избран за член на Горското началство на Гяватколския революционен район. През 1906 – 1907 г. е околийски войвода в Ресенско. През 1908 г. взема участие като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО. По време на Балканската война е командир на партизански взвод № 29 от Македоно – одринското опълчение. По време на Междусъюзническата война се включва в Сборната партизанска рота на МОО. В Първата световна война служи в щаба на 11 Македонска дивизия. Умира в София през 1935 г.  – док.100

Е

Евгений Попсимеонов от Вранещица – Роден 1872 г. Племеник на поп Тома Николов. Учител в Битоля и Кичево. От 1904 г. е член на ОРК в Битоля. През 1908 г е арестуван и съден на доживотен затвор. Освободен през Хуриета. След войните емигрира в България.  – док.7

Евтим Миладинов, учител в Скопие, на когото му е отказано от Екзархията, назначаване на учителско място, заради участие в редовете на ВМОРО – док.100

Евтим Спространов – Роден на 15.1.1867 г. в Охрид.Учи в Охрид и Солун., а по – късно следва в Русия.През 1891 г. по болест прекъсва следването си и се установява в София. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина  и сътрудник на сп. Лоза. Председател на Софийското македонско дружество. Взема активно участие в обединението на македонските дружества в Кн. България и е създател на ВМОК. Като училищен инспектор в Солунско е избран за член на ЦК на ВМОРО (1905 – 1906 г.). След Хуриета е инспектор на училищата в Битолски окръг.  През 1909 г. е главен секретар на българската митрополия в Одрин. Дългогодишен председател на Охридското културно дружество в София. Умира на 5.7.1931 г. в София. – док.28

Евтимия Божкова, учителка в Тиквешко, осъдена на вечен затвор при афера в района – док.100

Едип паша – председател на комисията за разследване на жестокостите  извършени от турската войска и башибозука по време на потушаване на Илинденското въстание в Битолския вилает – док.42

Едуард Доброволски, управляващ българския търговски музей в Скопие и същевременно драгоманин на френското консулство там. – док.100

Едхем паша (Едхем бей) - Комендант на Костур по време на Илинденското въстание. Бригаден генерал в Гевгелийско, награден за разгрома на четата на С. Михайлов. – док.43

Екатерина Дамянова от Костур – в домът и се е помещавал пансионът за ученици към българското класно училище в градът.  – док.93

Елиот, полковник – английски офицер, секретар на английското посолство в Цариград.  – док.100

Емин – гавазин на гръцкия митрополит Германос Каравангелис – док.42

Емин ага от Песочани, предводител на турска чета в Охридско – док.100

Етхем бей комендант на Лерин след потушаването на въстанието – док.42

Ефрем Чучков – Роден на 21.11.1870 г. в Щип. Учи в родният си град, Скопие и в Солунската българска мъжка гимназия. След завършването на гимназията за известно време учителствува в Ново село, Щипско., а след това заедно с Гоце Делчев учи във военното училище в София. Заедно с него го напуска и се записва в педагогическото училище в Казанлък. Учителствува в Мелник и Пехчево. След Винишката афера преминава в нелегалност. Той е сред първите организатори на революционната мрежа в Щипско. През 1902 г. е пунктов начални на ВМОРО в Кюстендил. На конгреса на Скопския революционен окръг е избран за член на ОРК. След гибелта на Мише Развигоров, заедно с Тодор Александров са ръководители на Скпоския революционен окръг. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. е избран за резервен член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война е войвода на чета № 35, която участва в освобождаването на Кочани. Благодарение на него по време на Балканската война Щип остава в български ръце. След първата световна война участва дейно във възстановяването на ВМРО. Действа с чета в Малашевско и Царевоселско. Умира на 1.10.1923 г. в София след тежко заболяване.  – док.100

Ефто от Юдово  - Ефтим (Ефто) Божинов от с. Свинища, Кичевско. От есента на 1906 г. е войвода в Кичевско. През лятото на 1907 г. заедно с Дончо Тодоров убиват няколко турци в Кичевско. По време на обезоръжителната акция на младотурците през 1910 гг е арестуван и изтезаван. – док. 100

Ж

Жеков, български учител в Мустафа паша (дн.Свиленград) – док.100

Живко Добрев – Живко Гълъбов Добрев е роден през 1875 г. в с. Плевня, Драмско. Завършва право в Лозана. Търговски агент в Битоля. – док.100

З

Зака, андартски главатар по време на  гръцката въоръжена пропаганда в Костурско – док.100

Зафо, войвода на ВМОРО в Гевгелийско – док.100

Зилман Сали – взел участие в ограбването на с. Ехла, по време на Илинденското въстание.  – док.42

Зиси Димов от Загоричани – док.73,93

Зисиядис от Костур - Собственик на търговска къща, която имала кантори в Лайпциг, Одеса, Москва, Цариград, Измир и Солун, занимаваща се с изкупуване на суров материал за кожухарството, с неговата обработка в Костур и с пласиране на готова продукция. Доверено лице на Г. Каравангелис, изпратен да откопае главата на П. Мелас погребана в Псодери и да я занесе в Костур, но е арестуван в Лерин. – док.26

Златареви – търговска фамилия от Солун, родом са от Кукуш, първоначално са внасяли памучни платове и прежди от Англия и Франция, с които са конкурирали гърците и евреите в градът. – док.100

Златко Каратанасов – Роден в с. Бобишча, Костурско. Участник в църковните национални борби. Екзархийски свещеник в с. Горенци. След въстанието успява да се качи на гръцки кораб и да избяга в България, но преди това посетил поп Григорий, председател на църковната училищна община в Костур от когото взел две лири, след това посетил владиката Каравангелис и дал писмено обещание да премине в лоното на Патриаршията срещу което получил документ да се прехвърли в Гърция. Работил като свещеник във варненските села, след установяването си в България. – док.9,93

Зулфикяр бег от Костур - притежавал е чифлик в с. Маняк, подпомагал потърсилите помощ при него жители на с. Жупанища, подтикнал ратаите си да поискат да се откажат от гръцката Патриаршия и да признаят Българската Екзархия. – док.93

И

Ибиш ага – дерибей в Кичевско, който е подкупен със сръбско злато за да измъчва българите екзархисти – док.2

Ибрахим, мюлязим в Ресен – док.42

Ибрахим Ефенди Миралай – командващ три табора турска войска, която трябвало да удари въстаниците в Костурско тръгвайки от Суровичево – док. 42

Ибрахим Молла Чауш от Чаир махале -  наемник на гръцката въоръжена пропаганда, а по - късно предводител на турска чета в Поройско и Кукушко – док.100

Иван Бабунски – Йован(Иван) Стоилков Стойков е роден на 25.12.1878 г. в с. Мартулково, Велешко. Първоначално учи в българското училище във Велес, по – късно е изпратен от баща си да учи в Сърбия. Завършва педагогическото училище в Белград. Става сърбомански учител в Тетово, а по – късно в с. Богомила. След Илинденското въстание бяга в Сърбия. През 1905 г. пристига във Велешко като войвода на сръбска чета. Води сражения с четите на ВМОРО  във Велешко и Поречието. След младотурската революция се легализира, но през 1910 г. е арестуван от турската власт, заради убийството на Петър Чупаров, но успява да избяга в Сърбия. Взема участие като сърбомански войвода по време на Балканската война. През 1913 г. участва в потушаваТиквешкото въстание. По време на Първата световна се сражава на Солунския фронт. В края на войната е уволнен с чин поручик. Умира на 17.2.1920 г. във Велес от грип. – док.100

Иван Богоев от Рамне - сръбски учител в родното си село – док.4

Иван Бойскалийски -  тиквешки войвода на ВМОРО – док.100

Иван Бърлю (Иван Янев Бърлев) – Роден в с. Горни Балван, Щипското през 1876/1877 г. Влиза в редовете на ВМОРО през 1907 г. По време на Балканската война е войвода на Щипската чета от състава на МОО, която по – късно се влива в Тринадесета Кукушка дружина на МОО. След края на Междусъюзническата до началото на Първата Св. война действа с четата си в Щипско и дава няколко сражения. При включването на България на страната на Централните сили, Иван Бърлев успява с четата си да опази гр. Щип от разграбване от отеглящите се сръбски войници. След войната и по време на управлението на БЗНС, четата му извършва показното убийство на земеделския министър Александър Димитров през 1921 г. Заедно с четите на Панчо Михайлов и Мито Опилски осъществява Кюстендилската акция от 1922 г. Наказан със смърт от ЦК на ВМРО за лош морал и своеволие през 1925 г. – док.100

Иван Гарванов  - Иван Георгиев Гарванов е роден на 23.12.1869 в Стара Загора. Завършва първият випуск на физико – математическият факултет при СУ „Кл. Охридски”. Специализира във Виена. От 1894 до 1903 г. е учител в Солун. Тук става член на ВМОРО, а от 1901 г. е председател на ЦК. Под негово ръководство се провежда Солунския конгрес (1903) на който се взема решение за въстание през същата година. След Солунските атентати  е арестува, съден и заточен в Акия. През 1904 г. е амнистиран и се установява в София. Учител във Втора мъжка гимназия. Член на ЗП на ЦК на ВМОРО. Убит е заедно с Борис Сарафов по заповед на Яне Сандански от Тодор Паница на 28.11.1907 г. – док.100

Иван Димков от Мъклен - член на ВМОРО, председател на СК и епитроп на черквата – док.100

Иван Димов Пашата Иван Найдов Димов) – Роден през 1878 г. в с. Тройкръсти, Битолско. През 1897 г. е на гурбет в Румъния и при завръщането си в родният край през 1900 г. ограбва пушка и два револвера от Шебедин бег. Включва се във ВМОРО през 1902 г. и става четник при Г. Сугарев. По време на Илинденското въстание е в четата на Иван Кафеджията. Води самостоятелна чета обхващаща районите на Битолско, Преспанско и Кичевско. След въстанието е назначене за районен войвода в Битолското поле. През 1905 г. е помощник на районния войвода Димче Сарванов. Районът му обхваща полските села дясно от р. Черна и Гяваткол. В края на 1907 г. се разболява тежко от дефтерит и умира в Битоля.  – док.109

Иван Долгачот, от Кошино, Прилепско - войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Азот, Велешко, Прилепско и Поречието   Кичевско – док.100

Иван Дълов от Охрид – учител в с. Бабино – док.49

Иван Жилев от Горно Броди – роден през 1861 г. Завършва прогимназия в Сяр и работи като бакалин и шивач. Става член на ВМОРО, като 15 години е председател на селския комитет. През 1906 г. е избран за член на Серския окръжен комитет на ВМОРО. Арестуван от властите и обсен в Сяр на 12 декември 1907 г., заедно с пеменика си Димитър Котев. – док.100

Иван Христов Караджов – Роден на 8.ХІІ.1875 г. в с. Лешко, Горноджумайско;  завършва българската гимназия в Солун през 1895 г.; консерватория в Петербург, Русия  през 1902 г.; учител е в Солун, Сопие, Горна Джумая, Сер и др.; през пролетта на 1903 г. е арнестуван и лежи в затвора „Беяз куле” в Солун; амнистиран, той е учител в Сер и председател на ОРК на ВМОРО в периода 1905 – 1907 г.; участва във войните за национално обединение; на VІІ конгрес ВМРО от 1928 г. е избран за член на  ЦК; умира 26.V.1934 г. – док.100

Иван Манафа (Вани Къчов) от Месимер – Роден през 1881 г. в с. Месимер, Воденско. Член на ВМОРО. След Илинденското въстание действува като помощник войвода при Стоян Иванов. Изпратен е в България с цел да достави оръжие за Воденският район. На връщане в местн. Курада, в близост до родното му село е предаден от местни власи и загива в сражение с турската войска през 1908 г. – док.100

Иван Мартулчанец -  войвода на сръбска чета по време на  въоръжената сръбска пропаганда в Азот, Велешко – док.100

Иван Пожарлиев – Роден е през 1868 г. в гр. Енидже Вардар. Брат на войводата Тома Пожарлиев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия през 1891 г. и Военното училище в София през 1895 г. Участва в четническата акция на Македонския комитет от 1895 г. в Малешевско. През 1896 г. заедно с Стойчо Гарафулов е с чета в Одринско. По време на Балканската война е командир на 2 Скопска дружина от МОО. По време на Първата Св. война е дружинен командир в 63 Македонски пехотен полк, който е в състава на 11 Пехотна дивизия. Умира на 18. 8. 1943 г. в София. – док.100

Илия Петров Балтев(Балдов,Балтов)  български офицер, намиращ се в Битолския затвор заловен да премине Гръцко – Турската граница – Роден е на 2.8.1877 г. в Битоля. Женен с 2 деца. Произведен е в подпоручик през 1890 г.; в поручик на 22.9.1904 г. Достига до чин полковник през 1923 г. Уволнен 1920 г. – док. 20,22

Илия Живков от Битоля – учител в Старичани, но не му е разрешено да учителства през 1904 г. – док. 28

Икономов ( Димитър Иванов Икономов) от Ловча – Роден е през 1873 г. Завършва Българското педагогическо училище в Скопие, където става член на ВМОРО. През 1900 г. е учител в с. Сърбиново(дн. Брежани), Горноджумайско, и взема участие в аферата мис Стоун. През 1903 г. лежи в затвора Еди куле в Солун, заради Балдевската афера. След амнистията през 1904 г. става член на Неврокопския околийски революционен комитет. И началник на околийската милиция. През 1906 г. взема участие като делегат на Втория конгрес на Серския революционен окръг. И е избран за член на Серския ОРК. След Младотурската революция участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и в похода на Яне Сандански към Цариград. Участва в Балканската война като доброволец в нестроевата рота на 15 Щипска дружина при МОО. След Междусъюзническата война се заселва в Неврокоп. През 1920 г. е избран за кмет на града. Убит е от дейци на ВМРО на 5.8.1922 г., тъй като е станал член на БЗНС. – док.100

Исмаил Бедри, юзбашия от Населичкия гарнизон, проявил се по време на потушаването на Илинденското въстание – док.42

Й

йеромонах Неофит, председател на църковно-училищната община на Солун – док.100

Йово капитан - войвода на сръбска чета по време на  въоръжената сръбска пропаганда в Кумановско – док.100

Йосиф, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Азот, Велешко – док.100

К

К[онстантин] Белчев учител в Битоля – Роден през 1874 г. в с. Цапари, Битолско. Учител през май 1902 г. е арестуван и лежи в Битолския затвор. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. По – късно става свещеник и е дякон при българската Екзархия в Цариград. Умира на 19.4.1945 г. в София. – док. 28,42

К. Грегър – английски консул в Битоля – док.72

К. Дамянов от Българска Блаца, учител в селото, според док.60 бил убит от турски разбойници през март 1905 г. – Константин Дамянов е роден през 1850 г.  Учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер, Цариград. Дълги години учителства в Костуско и Леринско. След като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 г. Дамянов е принуден да се изсели в България. Установява се в Русе, където е починал през 1927 г.  – док. 28,61

К[онстантин] Николов, учител в Одрин – Роден през 1869 г. в гр. Ресен. Завършва българската гимназия в Солун през 1889 г. Завършва Загребския университет през 1897 г. Учителствува в Гевгели, където е член на ОкК на ВМОРО. После е учител в Скопие, Цариград, Одрин, Солун и др. – док.100

Кал  - руски консул в Битоля – док.1,13,20,73,93

Карабина, д-р (Киро Карабина) – Произхожда от фамилията на потомствени лекари, които са получили медецинско образование във Виена. Баща му дори е бил лекар в двора на княз Милош Обренович. Член на антибългарския комитет сформиран от владиката Г. Каравангелис. Бил е практикуващ лекар през 1902 г. в Лерин, до когото полк. Ан. Янков е изпратил писмо във връзка с планираното нападение над града през ІХ. 1902 г. В чифлика му от турската власт били намеерени 74 пушки предназначени за въоръжаване на андартите в Костурско и за това е затворен в Костурският затвор. Самоубил се през май 1905 г.  – док.93

Касъм ага от Капещица - Роден през 1864 г. От прост пъдарин, чрез убийства и золуми и с помощта на властта и албанските разбойници се превръща в пръв богаташ в Костурско. Поставил под икономическа зависимост по – главните села в Корешчата; П. Кляшев в своите спомени казва, че е бил далновиден като е предричал, че религиозната борба между екзархисти и патриаршисти ще се превърне в политическа борба за освобождение; под негова власт са били селата Смърдеш, Брезница, Кономлади, Статица, Поздивишча, Руля, Търново, Желево и Ошчима.  Успява да стане постоянен прекупвач на десятъка в североизточната част на областта Корешча. Убит през 1901 г. край с. Писодер от  четата на ВМОРО.– док.26

Керим паша – валия на Битолския вилает в края на ХІХ в. – док.16

Кимо Георгиев (Кимон Георгиев) от Негован – Роден през 1867 г. Става член на ВМОРО като терорист. През 1904 г. става четник при Христо Чернопеев. На следващата година е издигнат за войвода, който действа с чета в Поройско и Солунско. Загива в сражение с турските войски  заедно с цялата си чета на 31.12.1907 г. в с. Равна. – док.100

Кирковик (Йован Киркович) –родом от Херцоговина, инспектор на сръбските училища в Македония – инспектор за сръбските училища и същевременно секретар на митрополит Поликарп. – док.2

Китан Милошев от Карбуница – бивш член на ВМОРО и четник, преминал на страната на сърбоманите. – док.2

Д-р Кожухаров - секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. Търговски агент в Сер 1904- 1908 г. – док.100

Коле (Никола) Грънчаров от Загоричани - Четник в центровата Загориченска чета по време на Илинденското въстание. Загинал в сражение с турската войска в м.”Гулината”. – док.42

Колиман (Никола Иванов)от Воден – Роден през 1877 г. в с. Кронцелово, Воденско. След като убива трима турци от с. Саракиново, преминава в нелегалност и става член на ВМОРО. От 1902 г. е четник в четата на Христо Гърков, а по късно и в четата на Георги Тоцев. Помощник войвода при Лука Иванов. След 1906 г. води самостоятелна чета. Загива в сражение по пътя между селата Саракиново и Кронцелово на 7.9.1909 г. – док.100

Констан – френски посланик в Цариград – док.100

Константин д-р – член на антибългарския комитет в Костур – док.93

Коромилас – Ламброс Коромилас е роден през 1856 г. в Атина. Гръцки консул в Пловдив през 1904 г. През с.г. става генерален консул в Солун, където е до 1907 г. Превръща се в основен организатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. След това става посланик на Гърция във Вашингтон, където остава до 1910 г. Умира през 1923 г. в Ню Йорк. – док. 99

К[онстатин] Ципушев – Роден на 17.4.1877 г. в Радовиш. Завършва ¢лгарската гимназия в Солун и химия в Женева, Швейцария. Член на ВМОРО от 1895 г.  През 1902 г. е учител в Кочани и ръководител на ОкРК. В началото на 1903 г. заминава за Костур , но е арестуван и лежи в Битолския затвор до април 1904 г. През 1906 г. е отново арестуван и лежи в Скопския затвор Куршумли хан. По време на Първата Световна война е пунктов началник в Струмица. В края на войната е арестуван от английски окупационни части и предаден на сърбите, които го осъждат на смърт.  По – късно присъдата е заменена с 20 години затвор. Освободен през 1937 г. Умира на 11.1. 1968 г. – док. 28

Костадин Янчев, войвода на ВМОРО в Серско – Роден в с. Нова махала, Серско. Става серски районен подвойвода на Таската Серски. През 1907 г. действа в района южно от Сяр до езерото Тахино. – док.100

Коте Хистов Саров от Руля – Роден през 1860 г.  Без образование. Хайдутин от началото на 80 – те г. На ХІХ в.  Член на ВМОРО от 1899 г. Терорист и куриер. През 1900 г. Е назначен за войвода на първата организационна чета в Костурско.  По време на Илинденското въстание участва в нападението срещу  с. Пъпли, Преспанско. След въстанието става андартски войвода. С негово съгласие е убит Л. Поптрайков, като главата му е изпратена на Костурския владика Кярявянгелис. През юни 1904 г. Е заловен от турците и осъден на смърт. Обесен е на Ат мегдан в Битоля на 27.9.1905 г. - . док.9,30

Кочо Мацанов - учител в Солун, заради воденето на дневник, в който се описвали действията и имената на членовете на комитета, били арестувани между 28 и 36 граждани на Солун, между които 13 учители. По този начин били обезглавени – окръжният, околийският и градският комитет на ВМОРО.  Полудява в затвора. – док.100

крал Душан – Средновековен сръбски владетел от 1331 до 1355 г. При неговото управление Сърбия достига максимума на своето териториално разширение през средновековието. Единствен от династията на Неманичите, който не е канонизиран за светец. – док.100

крал Милутин – Средновекове сръбски владетел от 1282 до 1321 г., поставил началото на телиториалното разширение на Сърбия в Северна Македония.– док.100

Кръсте Алексов ( Кръстьо Алексов Лековски) от Дебър  - Роден през 1877 г. в с. Ърбени, Дебърско. От 1892 г. до 1902 г. живее в Русе, където се обучава във военно дело в местното стрелково дружество.  Четник е при Я. Янев, а от 1906 г. е войвода в Дебърско и Кичевско.– док.100

Кръсте Лйондев (Леондев) от  Неокази – По време на Илинденското въстание е войвода на селската чета в родното си село. По- късно става четник, от 1905 г. е районен войвода в Леринско. След Хуриетао се легализира, но през 1910 г. преминава отново в нелегалност.  Взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След края на Първата Св. Война, първоначално се заселва в София, но после се установява в Битоля. Убит е през 1927 г. от сърбите собвинението, че той е извършил наказанието над ренегата Спас Попович.  – док.100

Кръсте Поптърпев от Бенче – сръбски учител в с. Монастирец, Кичевско – док.4

Кръстю Кумановски – Кръстю Лазаров Иванов е роден през 1881 г. в с. Коню, Кумановско. Четник е от 1901 до 1903 г.  при кап. Ю. Стоянов.  По време на Илинденско – Преображенското въстание е в четата на Н. Пушкаров. През 1904 г. е четник при М. Чаков и К. Нунков в Кумановско. От 1905 до 1934 г. е околийски войвода на Кумановско. Като войвода е водил 47 сражения с турци и сърби. Убит е заедно с 40 свои съграждани от сърбите Самият той е бил жив погребан през септември 1944 г. край Куманово. – док.100

Кузо Попдинов от Българска Блаца – Роден през 1875 г. Внук на митрополит Василий Анхиалски, по – късно Смирненски.  Завършва гръцка гимназия и е учител в родното си село. По време на „Иванчовата афера” е осъден на 101 г. затвор. Амнистиран през 1903 г. По време на Илинденското въстание е войвода на Блацката центровма чета. След въстанието заминава през Гърция за Варна. В края на 1905 г. отново се завръща в родния край като войвода на чета. Води ожесточени сражения с гръцките андарти. Предаден, за да не бъде заловен се самоубива на  18.11.1907 г. в с. Черешница. – док.100

Кузо Розов от Бобища – През 1902 г. заедно с Манол Розов организира канал за пренасяне на оръжие от Гърция за Костурско и Леринско.По време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с. Бобшча. Загива в местността „Кайнака” край с. Черешница в сражение с турските войски.  – док.42

Кузо Самарджиев от Загоричани - Роден през 1847 г. Оказал съпротива при нападението на андартите над селото на 25 март 1905 г. , успял да убие няколко андарта.  Загинал като герой заедно със семейството си след хвърлените от страна на андартите няколко бомби пълни с пирони. С  оказаната съпротива успял да спаси махалата от унищожаване.– док.73,93

Л

Лазар Лукаров от Апоскеп - Роден ок.1853 г. Глава на 8 членно семейство през 1903 г. Член на ВМОРО отпреди 1900 г. Участник във вземането на пари от с. Прекопана заедно Л. Поптрайков и К. Рашайков. По време на Илинденското въстание е откаран от турските войници заедно с няколко съселяни в гр.Костур ( 30 август  1903 г.). На сл.ден бил изпратен с едно отделение войници , за да бъде откаран в Битоля, но край църквата “Св.Илия” е убит. От намереното му обезобразено тяло  можело да се съди , че е бил жестоко измъчван. – док.42

Лазар Поптрайков от Дъмбени – Роден на 10.6.1877 г. Завършва гимназия в София през 1898 г. Организатор на първите организационни комитети в Костурско. През 1899 г. е арестуван и лежи в Корчанският затвор две години. След излизането от затвора, заминава за България на лечение. В края на 1902 г. се отправя за Костурско, но е арестуван в Скопие и лежи в Куршумли хан до февруари 1903 г. След освобождаването му става нелегален. По време на Илинденското въстание е член на Горското началство в Костурско. При сражение в с. Пчанища, Мориховско е тежко ранен. При завръщането си в Костурско се доверява на войводата Коте Христов, който му обещава лечение и закрила. През нощта на 11 срещу 12 октомври в полите на пл. Лисец е убит. Главата му е отрязана и занесена на костурския гръцки владика Германос Каравангелис. – док. 42

Лазар Старосърбиянец от Премка – сърбомански учител – док.4

Лазар Цунев - учител в Битоля, получил заплашително писмо от местното ръководство на ВМОРО – док.100

Лаки Поповски  /Никола, Качаки/ от Смърдеш – член на ВМОРО. Създал работилница за отливане на бомби в Костурско, които са използавни по време на Илинденското въстание. Прострелян и измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. Всъщност е войвода на една от селските Смърдешки чети. Не загива в селото на 9 срещу 10 май, а в края на с. м. в сражението, което четите от Костурско дават на турската войска в мест. Локвата и Виняри. – док. 42

Лоди - Италиански жандармерийски офицер, майор,  взел участие с реорганизирането на полицията Битолският вилает – док.100

Лука Иванов (Лука Иванов Поплуков) – Роден на 24.7.1867 г . в Панагюрище. Като ученик се записва като доброволец в Сръбско – българската война(1885). Завършва военно училище в София. Служи в 5 Дунавски полк. През 1892 г. е осъден на 15 г. затвор, заради участие в заговор срещу княз Фердинанд. От 1900 г. е в редовете на ВМОРО. По време на Илинденското въстание е военен ръководител в четата на Гьорчо Петров. От 1904 г. е назначен  за ръководител на Воденския революционен район. Като такъв ръководи борбата срещу въоръжената гръцка пропаганда. Предаден от власи и убит от андартите по време на сън на 13.8.1906 г. в Баювите колиби над с. Сборско, Воденско.– док.100

Люман ( Лиман) от Клещина – взел участие като башибозушки предводител по време потушаването на Илинденското въстание. Убит от чета на ВМОРО през 1904 г. – док.42,45

М

Маиса - италиански представител на финансовата комисия в Македония - док.100

Малик от Прибилци -  предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

Малик Чауш  - колджия на реджията, участвал в потушаването на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Мандопулос  - Собственик на търговска къща, която имала кантори в Лайпциг, Одеса, Москва, Цариград, Измир и Солун, занимаваща се с изкупуване на суров материал за кожухарството, с неговата обработка в Костур и с пласиране на готова продукция. - док.26

Манера -  Италиански жандармерийски офицер, капитан,  взел участие с реорганизирането на полицията Битолският вилает и по – специално отговарящ за Костурско и Леринско. – док.73,89,100

Манол Розов от Бобища – Роден през 1878 г. Завършва Битолската българска гимназия. През 1900 г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор до октомври 1902 г.  След освобождаването му става учител в родното си село. От пролетта на 1903 г. преминава в нелегалност и е избран за член на Костурското горско началство. По време на Илинденското въстание участва в превземането на градовете Клисура и Невеска. Загива в сражение с турската войска над с. Пожарско на 3.9.1903 г. – док.42

Мануш Георгиев  - Роден на 10.8.1881 г. в с. Търново, Струмишко. Завършва ІІ курс на българското педагогическо училище в Сер. Като ученик става член на ВМОРО. Учителствува . От 1903 г. преминава в нелегалност, като става четник при Хр. Чернопеев, а по – късно секретар  на Димитър Попстаматов. От 1904 г. е Петрички районен войвода, по късно е назначен за помощник окръжен войвода. Загива с 23 четника и селски милиционери  в местността „Трънката” край с. Д. Рибница на 7.2.1908 г. след ожесточено десет часово сражение с турска войска и башибозук. – док.100

Мефайл ага от Косел, в чиято кула са били откарани много жени и деца след потушаване на Илинденското въстание в Охридско – док.42

Милан Гюрлуков  - Роден на 14.Х.1884 г. в с. Кривогащени, Прилепско.  Завършва прогимназия в Прилеп и става учител в родното си село. От началото на 1903 г. е четник при Г. Наумов. По време на Илинденското въстание е войвода на Кривогащенската селска чета от отряда на П. Гули. След въстанието е четник при Толе паша и Петър Ацев. В периода 1904 – 1905 г. е секретар на Ванчо Сърбаков, а след неговата смърт става войвода в Крушовско.  От края на 1905  до 1908 г. е войвода в Кумановско, Велешко и Светиниколско. Участва във войните за национално обединение. Кавалер е на орден „За храброст” ІІ ст. Убит е от титовистите в околностите на Прилеп през април 1945 г. – док.100

Милан Матов (Милан Апостолов Матов) от Струга – Роден на 8.ХІ.1875 г.  Брат на Хр. Матов. Завършва Битолската българска гимназия. Член на ВМОРО от 1895 г.  Член на околийския комитет в Струга. Арестуван от средата на 1902 до март 1903 г, като лежи в Охридския затвор По време на Илинденското въстание е в четата на Л. Групчев. Делегат на Прилепския конгрес (1904) През 1905 г. е член на Битолския ОРК, а от юни 1907 г. е негов председател., става и битолски оклъжен войвода. Един от водачите на Българо – албанското въстание срещу сръбската окупационна власт в Охридско. Умира на 21.V.1962 г в София.  – док.100

Милацо – италиански генерален консул в Солун – док.100

митрополит Аквсентий/светско име Христо Захариев Големинов/ - Роден през 1850 или 1852 г. в Самоков. Завършва духовното си образование в Русия. Учител в духовните училища в Одрин и Самоков. През 1890 г. е ръкоположен за йеромонах и изпратен за председател на Солунската църковна община. на 23.1.1891 г. е ръкоположен за Велешки митрополит. След смъртта на Григорий Пелагонийски е изпратен да заеме овакантения пост. Умира през 1919 г. в София. – док.100

митрополит Антимос Лерински – док.100

митрополит Германос Каавангелис – гръцки митрополит в Костур. Един от главните инициатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония по негова инициатива се сформира първата андартска чета в Костурско през лятото на 1903 г. Също така и голямото клане в с. Загоричане на 25 март 1905 г.– док.1,9,30,38,42,93,100

митрополит Григорий, Охридско – Преспански и Пелагонийски / светско име Христо Зафиров/ - Роден през 1853 г. в Стара Загора. Учител. Член на   Старозагорския революционен комитет създаден от В. Левски. В началото на 1873 г. се среща с Търновския митрополит Иларион Макариополски пред когото изказва желание да приеме духовното поприще. През 1874 г. е подстриган за дякон. Учи в Петропавловското училище и в Московската  духовна академия, след което е привлечен за дякон при екзарха в Цариград. Председател на българската църковна община в Солун през 1880 – 1890 г.  Охридско – Преспански (1894 - 1897) и Битолски ( 1897 – 1906) владика. Противник на революционните действия за освобождаването на Македония. След Илинденското въстание е натоварен да раздаде помощи на пострадалите в Западна Македония. Инициатор за изграждането на сиропиталище за децата останали сираци по време на Илинденското въстание в Битоля. Умира впрез 1906 г. и е погребан в катедралната църква „Св. Богородица”. – док.2,8,10,16, 17,20,21,42,59,100

митрополит Йоаким -  гръцки Пелагонийски митрополит. Завършил образованието си в Лайпциг. – док.1,42

митрополит Йоаникий - Гръцки владика на Леринска епархия – док.8,24,43,61,77

митрополит Козма - Роден в с. Орланци (Рабетинколско), Кичевско. Образованието си получава във Велес, Крушово, Битоля, Скопие.  Приема монашеството в Пречистенския манастир, на който от 1873 г. е игумен. Води активна борба против гръцката пропаганда. Наклеветен пред властта като бунтовник е заточен на Света гора до 1876 г. В периода 1876 – 1878 г. е на служба в Българската екзархия в Цариград. След освобождението е изпратен за екзархийски наместник в Пловдив. През 1881 – 1897 г. е председател на българската църковна община в Солун, Дебър и Битоля. В края на декември 1897 г е избран за Дебърски митрополит По време на Междусъюзническата война е отстранен от сърбите от този пост, но по време на Първата световна война е възстановен. Умира като Дебърски митрополит през 1916 г.  – док.2

митрополит Поликарп – Велешко – Кичевски гръцки владика. Преди да стане владика е служил в Серските манастири. Завършил образованието си в Белград. – док.2

митрополит Фирмилиян – Светско име Димитрис. Роден през 1852 г. в гр. Шабац. Приема монашески сан през 1869 г.  Завършва богословското училище на о. Халки.  След това учи и в Атина.  Духовен възпитател на сръбския крал Александър Обренович. През 1897 г. е изпратен за администратор на гръцката митрополия в скопие. Същата година е ръкоположен за архимандрит . През 1902 г. Белградското правителство  издейства от Високата порта  назначаването му за сръбски митрополит  на Скопската епархия. Умира през 1903 г. – док.2

Михаил Даев  - Роден през 1881 г. в Балчик. Като ученик във Варна е привлечен от Яворов в нациналноосвободителното движение. През 1900 г. напуска гимназията и отива четник при Хр. Чернопеев. От януари 1903 г. е в четата на М. Герджиков. Присъства на конгреса на Петрова нива и участва в Преображенското въстание. След въстанието до края на 1904 г. е войвода в Беломорска Тракия. От 1905 г. е драмски войвода. Обвинен в опит за заговор срещу Я. Сандански е осъден на смърт и екзекутиран край с. Либяхово, Неврокопско на 28.Х.1907 г. – док. 100

Михаил Иванов, учител в Скопие, на когото му е отказано назначение от Екзархията – док. 100

Михаил Константинович, сърбин, живял през ХV  в., оставил записки – док.100

Михаил Копаков, български учител в Солун – док.100

Михаил Попкочов, учител, осъден на вечен затвор при една афера в Гевгелийско – док.100

Мицко Кръстев  - Роден около 1855 г. в с. Латово, Кичевско. През 1876 г. се включва като доброволец в Сръбско – Турската война. През 1886 г. прави опит да влезе в пределите на Османската империя, но е заловен и е осъден на 101 г. затвор. В Битолския затвор се запознава с Даме Груев през 1901 г., който се мъчи да го привлече в редовете на ВМОРО. Освободен е от затвора след намеса на сръбския консул в Битоля. През 1904 г. организира първата сърбоманска чета в Поречето, където успява да плени Даме Груев. Заради разбойническите си похвати е отстранен от района от ръководството на сръбската въоръжена пропаганда- След Младотурската революция се завръща в Поречето. На 13.10.1909 г. е убит край с. Ижица. – док. 44

Моглик чауш – участник в потушаването на Илинденското въстание в Ресенско – док.25

Мугеш Камче - предводител на башибозушки отряд  по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Мурад Тоска от Дебър, вземал участие като предводител на башибозук при потушаване на въстанието в Кичевско – док.42

Муса бей, кол агаси – док.42,79

Мустафаджик от Вичища – албански разбойник – док.53

Муто – турски разбойник в Леринско – док.72

Мухтар ага, бимбашия в Корча – док. 42

Мучо от Прибилци, предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

Мюлер  - Хайнрих Мюлер, австроунгарски политически деец, цивилен агент в Македония във връзка с Мюрцщегската реформа – док.100

Мюнир паша  - турски посланик в Париж – док.100

Н

Насе Катин от Българска Блаца – Войвода на чета обхващаща селата от Буфколския район на Леринска кааза. – док.100

Наум капитан (Наум Орлов) от Косинец  - хайдушки войвода през 70 – те и 80 – те години на ХІХ в. Участвал е Кресненско – Разложкото въстание 1878/1879 г. – док. 26

Наум Арнаудов (Н. Арнаудов) – Роден на 2.1.1876 г. в Охрид. Завършва педагогическо училище в Скопие. Учител в Битоля, Солун, Охрид, Воден, Неврокоп и др. През 1905 г. е член на Битолския ОРК, като представител на Охридска околия. Умира на 1.8.1941 в София. – док.7,28,100

Наум Илиев от Битоля – Роден през 1874 г. в с. Идеглаве, Охридско. От 1902 г. преминава в нелегалност и е четник в четата на Тасе Христов, а по – късно и на Деян Димитров. По време на Илинденското въстание е войвода на чета. След въстанието остава в Македония и е четник при Георги Сугарев. От есента на 1906 г. е войвода в Гявотоколския район. През септември 1907 г. е четник в четата на Петър Чаулев в Оридско. Взема участие в редовете на Македоно - одринското опълчение по време на Балканската война. По време на Междусъюзническата война е ранен. – док.100

Наум Чакали от Костур – банкер, член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. Един от основните организатори на процеса за прочистване на гр. Костур от българизма. – док.9

Никола [Николаос Сидерис] от Желево – гръцки учител. Член на селската гръцка въоръжена милиция.  – док. 9

Никола Андреев от Мокрени – Роден е през 1879 г. Завършва пети гимназиален клас във Варна. За кратко учи и във военното училище в София. Постъпва на служба в 8 пехотен Приморски полк. Привлечен от Лазар Поптрайков и Тома Давидов за каузата на ВМОРО напуска военната служба. За кратко време преминава като четник в курса на Марко Лерински. До и по време на Илинденското въстание основният район на неговота дейност като войвода е Пополето. Взема участие в овладяването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието заминава за България, но на с. г. се завръща в Костурско. До Хуриета е Лерински и Кайлярски войвода. След Хуриета става учител в родното си село. През септември 1910 г. отново преминава в нелегалност. Убит от свой другар през август 1911 г. – док.24,42,60

д-р Никола Генадиев – роден през 1866 г. в Битоля; учи в Пловдивската гимназия. Доброволец по време на Сръбско – българската война от 1885 г.  Завършва право в Брюксел; влиза в политическите борби като Стамболовист    и стигнал до председателското място на Народно либералната партия след убийството на Димитър Петков. Министър в кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Гудев в периода 1903 – 1908 г., като министър на правосъдието, после на търговията и земеделието. През 1913 г. е министър на външните работи в кабинета на Васил Радославов. През 1915 г. е натоварен от правителството на Радославов да изучи международното положение. След завръщането си с подробен доклад се изказва против участието на България в Първата световна война на страната на централните сили. Във връзка с тази негова позиция, лежи в затвора от 1916 до 1918 г.  Убит в София през есента на 1923 г. от политическите си противници.  -  док.100

Никола /Ника/ Гичев (Николаос Гицас) от Смърдеш - Арестуван по време на Иванчовата афера през 1901 г. Член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. Действал е като куриер на гръцкия комитет „Отбрана”. – док.9

Никола Калков от Писодер- по народност влах, вземал участие с турските войски при доразграбването и унищожаването на с; Бух – док.42

Никола Каранджулов от Прилеп – Роден през 1876 г. Учи в Прилеп, Битоля, Кюстендил и Загреб. Като учител в Прилеп е ръководител на ОкК на ВМОРО. След това учителствува в Куманово и Крива паланка. През март 1903 г. е арестуван и осъден на 6 години затвор. През март на сл. г. бяга от затвора . Присъства на Прилепския конгрес (1904) По време на сражение с турска войска  е тежко ранен и по негова молба  е застрелян от свой другар на 28.7.1904 г. в местн. „Цървени стени” край с. Селци, Прилепско. – док. 12

Никола Кокарев от Царедвор – Роден през 1876 г. Учи в Цариград, където става член на ВМОРО. От 1897 г. е агитатор и организатор в Ресенско. Взема участие в работата на Смилевският конгрес, като делегат от Ресенско. На конгреса е определен за районен войвода в Долнопреспанския революционен район по време на Илинденското въстание. На 15 август 1903 г. в сражение с турската армия и башибозук при с. Дупени е ранен и се самоубива. Погребан е в с. Щърбово. – док.42

Никола Хърлев, главен учител в Гевгелии – Роден е през 1873 г. в с. Горно Броди. Завършва българската мъжка гимназия в Солун през 1892 г. От 1895 г. е назначен за учител в гр. Кавадарци, където същевременно е и председател на Тиквешкия революционен комитет на ВМОРО. След това става учител в Гевгелии. По време на Солунскияят конгрес от 1903 г., на който се взема решение за Илинденско – Преображенското въстание, представлява Гевгелийския революционен район. След това учителствува още в Лерин, Драма и Кукуш. – док.100

Никола Янкович, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Скопска Черногория – док.100

Нури бей (Нуредин ага) от Св. Неделя – Българомохамеданин. Брат на .Омер бей. Ограбвал населението от югозападната част на местността Корешча в помощ на брат си.  Тежко ранен от четата на Ат. Петров през пролетта на 1901 г. в близост до Хрупишча. Бил е убеден, че е прострелян от турци. – док.26

Нуруш Акив от Прибилци, предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

О

О`Конър – английски посланик в Цариград – док.100

Омер бей (Юмер ага) от Св. Неделя – Брат на Нури бей. Спомощта на властта и с подкрепата на албанските разбойници събира десятъка от селата намиращи се в югозападната част на областта Корешча. - док.26

Опенхаймер – Австроунгарски цивилен агент в Македония във връзка с Мюрцщегската реформа, заместил Хайнрих Мюлер след смъртта му. Преди това е бил член на Европейската контролна комисия в Атина.  – док.100

Осман бей – изпълняващ длъжността директор на частните имоти на Султана в Солун – док.100

П

 Павел Христов от Битоля – Роден през 1874 г. в с. Цапари, Битолско. Завършва гимназия в Лом през 1894 г. и се завръща в Македония като учител. Учителства в Прилеп, Кичево, Костур и Битоля. През 1895 г. става член на ВМОРО. В периода 1898 – 1901 г. е ръководител на Костурският революционен район. През 1901 г. е заловен от турската власт и прекарва 3 години в Корчанския затвор. След Илинденското въстание е избран за ръководител на Битолският революционен окръг. Участва в заседанията на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес (1908) на ВМОРО, като на вторият е избран и за член на ЦК.  След Младотурската революция от 1908 г. е училищен инспектор в Битоля. В преиода 1910 – 1911 г. е задграничен представител на ВМОРО в София. По време на Балканските войни се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение и оглавява чета №23, която действа в Битолско. По време на Междусъюзническата война е в редовете на Сборната партизанска рота. Той е един от организаторите на българо – албанското Охридско – Дебърско въстание. По време на Първата световна война е окръжен управител на освободена Битоля. През 1921 г. се включва в редовете на Македонската федеративна организация. Умира от турбекулоза на 6 юни 1922 г. – док.100

Павле, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Кичевско и Дебърско  – док.100

Павле (Павле Илиев) от Раково -  Роден около 1877 г. През 1905 г. се присъединява към гръцката въоръжена пропаганда и става четник при Ефтимиос Каудис. По – късно става помощник войвода на Георгис Макрис. След раняването на последния, поема ръководството на четата. Действа предимно в Корешчата, Леринско и Битолско. На 8.10.1907 г. съединените чети на Петър Ацев, Дзоле Стойчев и Кръстьо Льондев напад с. Раково и го опожаряват, при нападението е убит и бащата на Павле Илиев. Самият той е убит от младотурците на 13.10.1908 г. – док.100

Павле Наумов от Велес – Павел Наумов е роден през 1883 г. в с. Ораовец, Велешко. Брат е на известният войвода Иван Наумов Алябака. По време на Илинденското въстание взема участие в района на Крушево. След въстанието се изтегля в България и живее в София. През май 1904 г. влиза в Македония като четник в четата на брат си Иван Алябака. На следващата година действа пак под предводителството на брат си във Велешко, със задача да се противопоставят на засилващата се сръбска въоръжена пропаганда. През юли с.г. е тежко ранен в сражението със сръбските чети на Григор Соколов и Тренко Крапянин край с. Крапа. И е прехвърлен в България на лечение. От 1906 до 1907 г. е четник в Леринско и Костурско. В края на август 1907 г. е определен за районен войвода в Кичевско, заедно с Кръстьо Алексов. – док.100

Пандо Бакрачев от Вишени - Четник по време на Илинденското въстание. Участва в похода на Костурчани до Прилепско. Загива в сражението край с.Лаген, Леринско. – док. 42

Пандо Близнаков от Дъмбени - Роден ок.1877 г. Член на ВМОРО.  Загинал в сражение с турската войска на Локвата в края на май 1903 г. – док. 42

Пандо Къндов (Кондов) от Бабчор - Роден през 1873 г. Четник от селската чета по време на Илинденското въстание. Загинал в сражението на “Кайнако”. – док.42

П.Раков, учител в Солун – Петър Христов Раков е роден на 6.7.1877 г. в гр. Пещера. Завършва история и география в СУ през 1902 г. Учителствува в София и Солун. В Солун става член на ВМОРО и ръководител на ОК. През 1906 г. във връзка с „Мацановата афера” е арестуван и осъден на 101 г. затвор. Изпратен е на заточение на о. Родос, където умира от турбеколоза на 21.6.1907 г. – док.100

Пандо Чулков от Горенци – Роден през 1878 г. Получава средно образование и работи като учител в родното си село. По време на Илинденското въстание е войвода на чета. След прекратяване на въстанието остава в Костурско и става секретар в четата на Митре Влаха. По – късно е помощник на районния войвода Христо Цветков. Загива през 1913 г. в Ксанти. – док.100

Панчо Дорев  - Роден на 25.2.1876 г. с. Пътеле, Леринско. Учи в гръцката гимназия в Битоля, а по – късно право в Цариград. След завършване на образованието си се установява в Битоля, където първоначално е адвокат, а по – късно учител в Битолската българска гимназия. По време на Илинденското въстание завежда осведомителната служба към Главния щаб. В периода 1904 – 1907 г. специализира право във Виена. След младотурската революция е избиран на два пъти за депутат в турския парламент. От 1912 до 1934 г. заема различни дипломатически постове в Европа. Умира на 28-12-1938 г. в София. Счита се за един от първите османисти. – док.19,20

папа Димитра п.Икономов Щербина от Лерин – гръкомански свещеник – док.37

Пара –руски консул в Солун – док.100

Парашкев Цветков  - Раден на 20.5.1875 г. в гр. Плевен. До трети клас учи в родният си град, а до пети в София. До 1897 г. работи като учител, след което заминава за Прага, където следва философия. След това се прехвърля в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането си се завръща в родният си град и става учител по музика в Плевенската мъжка гимназия. След забрана да учителствува в България, заминава за Македония през 1902 г., където се включва в редовете на ВМОРО. Делегат е на Смилевският конгрес и негов секретар. Избран е за член на горското началство на Гявятклоският район. С чета от 20 човека е обклъжен от турска войска в с. Могила. В завързалото се сражение на 21.5.1903 г. загива заедно с осем свои четници. – док. 42

Паскалев , секретар на българската черковно – училищна община в Солун – док.100

Пере Тошев – Петър (Пере) Наумов Тошев  е роден през 1865 г в Прилеп.  Завършва гимназия в Пловдив през 1885 г. Взема участие в Съединението на България и е доброволец в Сръбско – Българската война. В сражение при Пирот е ранен и е награден с орден за храброст. От 1892 до 1901 г.  е учител в Прилеп, Скопие, Битоля и Солун. Член на ЦК на ВМОРО от 1898 г. През 1901 г. по повод  на Солунската афера, е арестуван и осъден на 101 г. затвор и е изпратен на заточение в Подрум кале.  Амнистиран е през 1902 г. и заминава за София. Участва в Илинденското въстание, а след него взема участие в Прилепският конгрес (1904) Делегат е на Рилският конгрес на ВМОРО (1905), на който е избран отново за член на ЦК. След Хуриета е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг (1910 – 1911) Убит е от турците на 21.4.1912 г в местн. „Дренова клисура”, до с. Житолуп, Велешко. Погребан е в двора на черквата в с.Фараш, Тиквешко. – док.15,100

Петко капитан ( Петко Илиев), от Старо Нагоричано- Роден е през 1886 г. Участва в първата сърбоманска чета на Григор Соколов и Йован Довезенски през 1904 г.  Заловен от четата на Стефан Димитров е идпратен в България, от където се отправя отново за Сърбия. Преминава сръбско – турската граница като войвода на чета, която действа в района на Скопска Черна гора. След младотурската революция се легализира и установява в Скопие. Поради честото му арестуване от властта преминава наново в нелегалност. Загива в сражение с чета на ВМОРО край с. Страцин на 17.3.1912 г. – док.100

Петър Андреев – роден на 25.8.1879 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Сливен през 1898 г. и естествена история  в СУ „Кл. Охридски” през 1903 г. През 1905 – 1907 г. е учител в Одринската гимназия „Д-р П. Берон” и тук става член на ВМОРО и е избран за секретар  на ОК. От 1909 до 1912 г. е асистент в университета в София по минерология и петрография. Загива по време на Балканската война  в сражението при Папаз тепе на 16.10.1912 г. – док.100

Петър Ацев от Прилеп – Роден през 1877 г. в с. Ораовец, Прилепско. Завършва шести гимназиален клас в София и учителствува в Прилеп и Крушево. Включва се в редовете на ВМОРО, заедно с братята си Мирче и Георги. През 1902 г. преминава в нелегалност. През май с.г. е издигнат за околийски войвода на Прилепско. Делегат е на Смилевският конгрес от Прилепско. Там той се противопоставя на идеята за вдигане на въстание през 1903 г., като изтъква слабото въоръжение на Прилепският район. Избран е запасен член на Главният щаб на конгреса. Заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев е избран за нелегален член на Битолският революционен окръг след въсатнието. От 1904 до 1908 г. има редица сражения както с редовна турска войска, така и с чети на сръбската и гръцка въоръжени пропаганди. На Кюстендилският конгрес от 1908 г. е избран за допълнителен член на ЦК. След Младотурската революция се легализира и живее в Прилеп. През 1910 г. е арестуван и 15 месеца е разкарван из турските затвори. Освободен е през 1911 г. и се установява в Пловдив. Взема участие като доброволец в Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война. Става член на Илинденската организация. Умира през 1939 г. в Пловдив. – док.15,20,100

Петър Николов Васков – Роден на 18.V.1875 г. във Велес; завършва Солунската българска гимназия през 1893 г.; физикоматематическия отдел  при СУ „Кл.Охридски” през 1896 г.; учителствува в Лов, Видин, Сливен, Одрин и др.; като учител в Одринската мъжка гимназия 1898 – 1900 и 1904 – 1907 г. е един от ръководителите на революционното движение в Одринско и председател на ОРК; загива в сражение с турската войска заедно с Лазар Маджаров и Георги Гешанов на 10.Х-.1907 г. в с. Лъджакьой, Дедеагачко. – док.100

Петър (Петраки) Китанов  - Роден е през 1875 г. в с. Лешко, Горноджумайско. Завършва българската гимназия в Солун. Учи във военното училище в София, където се сближава с Гоце Делчев.  Работи като търговец на дървен материал, но е подгонен от турската власт, заради революционна дейност и бяга в четата на Христо Чернопеев през 1901 г. Взема участие в аферата „Мис Стоун”. По време на Илинденско Преображенското въстание действа в Разложко. След въстанието първоначално е в струмишкия революционен район, а по – късно е прехвърлен в Горноджумайско, като отговаря за десния бряг на р. Струма. Сред основателите е на Народно федеративната партия (българска секция). Убит е турската власт на 24 .5.1912 г. в Горна Джумая. – док.100

Петър Милев – Роден е през 1879 г. в с. Косача, Радомирско. Завършва гимназия в Кюстендил. От 1899 г. е член на ВМОРО. На следващата година взема участие като четник при Яне Сандански, като през 1901 г. е секретар на четата му. По време на Илинденско Преображенското въстание действа с чета в Разложко и Неврокопско. Като делегат на Неврокопско взема участие в конгреса на Серския революционен окръг през 1905 г. В четата му пребивава американският журналист Артър Смит. Убит е от своя четник Костадин Дробенов на 8 юли 1908 г. – док.100

Петър Погончев от Загоричани – Роден през 1875 г. Завършва ІV кл. в София и служи в Българската армия. През 1900 г. се завръща в родното си село. От зимата на 1902 г. е нелегален. По време на Илинденското въстание е войвода на една от селските Загориченски чети. Взема участие в превземането на градовете Клисура и Невеска. През 1904 г. е арестуван и осъден на 3 г. затвор. Освободен през пролетта на 1907 г. Включва се в борбата срещу въоръжената гръцка пропаганда. Загива в сражение с андартите на 9.7.1908 г. в с. Горничево, Леринско. – док.92

Петър Христов от Герман – Роден е през 1867 г. Завършва първи клас. През 1899 г. се включва в редовете на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван от турската власт и осъден на 6 г. затвор. Амнистиран през пролетта на 1903 г. Взема участие в Илинденското въстание като Преспански войвода. След въстанието емигрира в Америка, но през 1905 г. се завръща отново в родният си край. Назначен е за Преспански районен  войвода, но се движими предимно в района на Долна Преспа докато дякон Евстатий отговаря за Горна Преспа. Загива в сражение с турската войска на 2.2.1908 г. Погребан е в гробищата на с. Апоскеп. – док.100

Петър Чаулев от Охрид – Роден е през 1882 г. Завръшва V клас на българската гимназия в Битоля.,  а след учителствува в Леринско и Охридско. По време на Илинденското въстание е войвода на чета  от с. Мешеища, Охридско. След въстанието е районен войвода в Охридско. От есента на 1906 до 1908 г. е и околийски войвода. В началото на 1911 г. е избран за чл. на ЦК на ВМОРО.  През  Балканската война взема участие в освобождавнето на Охрид.  Един от ръководителите на Българо – албанското въстание от 1913 г. насочено срещу сръбската окупация. След края на Първата световна война действа в Охридско и Стружко. През 1924 г. подписва във Виена Майският манифест. Автор е на книгата „Скипния (Албания)”. Убит на 23.12.1924 г. в Милано, Италия. – док.100

Петряев – руски цивилен агент по реформите в Солун, помощник на Демерик – док.100

Пешо Паша, войвода в Кичевско – Петър Величков Радев е роден през 1875 г. в с. Градоман. Служи в българската като фелдфебел в Първи  пех. Софийски полк. Прякора си получава от турски войници, тъй като влизал в сраженията с червена гвардейска униформа и със сабя. По време на Илинденското въстание е в четата на Ванчо Сърбаков и действа в Кичевско. Ранен се прибира в България. След като се излекува, отново се завръща в Македония и се отправя за Горнопоречие, Кичевско. Поп Тома Николов, назначава Петър Радев да отговаря за Рабетин Кол и Долна Копачка, като разчита на неговата добра школовка като български военен. Убит е на 25 май 1907 г. от двама своя четника, които уж били избягали от сърбоманската чета на Григор Соколов, край с. Русяци. – док.100

Пею Арнаудов  -  Пано Арнаудов (Хаджията) е роден през 1877 г. в с. Ораховец, Велешко. През 1904 г. е четник при Ив. Наумов Алябака във Велешко. После е войвода в Гяваткол, Битолско. По – късно войвода в Прилепско, а Хуриета го заварва като войвода във Велешко. – док.100

поп Анастас от Неволяни – гръкомански свещеник – док.1.

поп Анастас от Търново – гръкомански свещеник – док. 9

поп Атанас Николов от Прилеп – екзархийски свещеник – док.26

поп Ангел от Премка – сърбомански свещеник, който през април 1905 г. бил убит от турци, заедно с баща си. Във второто си сведение заместващият А. Тошев – Михайлов, иска да каже, че свещеникът не признава Българската екзархия, а патриаршист. – док.4,80

поп Андон от Локвица – екзархийски свещеник – док. 16

поп Апостол от Горенци – гръкомански свещеник - – док.9

поп Аргир Апостолков от Жупанища – завършва гръцката прогимназия в Костур. Става  учител. На 22 г. е ръкоположен за свещеник в една от Костурските черкви в присъствието на седем свещеника. Според неговите спомени през 1900 г. е бил покръстен за член на ВМОРО. В края на  1901г. му е било отправено искане от Организацията да признае Екзархията или да напусне селото. От март 1902 г. се преселва в Атина. Става член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. Един от основателите на дружество „Еленизмо”. Обвинява се, че е един от предателите срещу членове на ВМОРО в Атина през 1902 г. Завръща се в Костурско след Илинденското въстание. Георги Христов споменава в спомените си, че е бил помилван, защото бил роднина на В. Чекаларов, но последният в дневника си от 1901 г. посочва, че предлага да не бъде убиван, за да не се попречи на доставката на оръжие за въстанието от Гърция. – док.9

поп Атанас от Горно Броди – док.100

поп Атанас Трайков от Г. Джумая – док.100

поп Атанас Флоров (Флоринов)  от Черновища - роден през 1863 г. Екзарх.свешеник. Член на ВМОРО и председател на СК. Арестуван от турците през ІХ 1902 г. по време на събитията свързани с присъствието на полк.  Ан. Янков в Костурско. След Илинденското въстание отвлечен от войската в началото на Х. 1903 г.  заедно с брат си и убит по особено жесток начин в местн.Муртови колиби. – док.9,42

поп Билбил от Велгощи – екзархийски свещеник– док. 16

поп Васил от Желин – екзархийски свещеник. Убит по време на въстанието – док.9,42

поп Василий от Личища – екзархийски свещеник – док.42

поп Василий от Смърдеш – екзархийски свещеник – док. 42

поп Г. Шивачев от Прилеп – екзархийски свещеник – док. 28

поп Г. Шуманов, архиерейски наместник в Куманово – док.100

поп Генадий Поптърпев от Бенче, - сърбомански свещеник – док.4

поп Георги от Върбени – екзархийски свещеник, дал сведения за потушаване на Илинденското въстание в родното си село – док.42

поп Георги от Лъжани – док.42

поп Георги Василев от Лерин – док. 12

поп Георги Николов от Игуменец – док.100

поп Георги п. Наумов от Бабчор – екзархийски свещеник – док.9

поп Георги Тодоров от Скопие – док.100

поп Георги Чонака от Загоричани – гръкомански свещеник. Къщата му е служила за посрещане и приспиване на владиката Германос Каравангелис при посещение в селото. – док.9

поп Герман от Лобаница – гръкомански свещеник – док. 9

поп Герман от Черешница  - по време на Илинденското въстание е войвода на чета от родното си село.  След потушаване на въстанието лежи в в затвора. През януари 1904 г. е амнистиран. По късно е отровен от гърциште в Костур. – док.9,42

поп Григорий, председател на Костурската българска черковна община по време на Илинденското въстание и след това. – док.93

поп Гьонче от Годиве - амнистиран през 1904 г., бил е осъден на заточение за 10 г. – док 15

поп ( йероманах) Данаил от Мокрени – екзархийски свещеник, убит по време на въстанието. – док.9,42

поп Дамо Трайков от Смърдеш – екзархийски свещеник, след въстанието е изпратен на заточение в Диарбекир по клевета на съселяните си гъркомани Н. Гичов и Ив. Ковачев. – док.9,16,42

поп Дафо от Лаген – гръкомански свещеник – док.1

поп Диме от Црешново – сърбомански свещеник в родното си село. – док.4

поп Димитри от Локвица – екзархийски свещеник – док. 16

поп Димитър от Лерин – екзархийски свещеник служащ в с. Лясковец, след като селото преминава към Българската екзархия – док.1,7

поп Димитър от Дъмбени – гръкомански свещеник – док.9

поп Димитър от Бабчор - Приел свещеническия си сан от Патриаршията, през 1902 г. става екзархийски свещеник, който по – късно се повръща към Патриаршията.При потушаването на въстанието е бил заловен заедно с поп Никола от група войници предвождани от гавазина на Германос Каравангелис – Емин, който искал да бъдат убити. Св. Димитър успял да измоли милост за двамата срещу 150 гроша.– док.42

поп Димитър от Неред – док.16,71

поп Димитър от Шестеово – екзархийски свещеник -  док.93

поп Димитър Алексиев от Г. Джумая – док.100

поп Димитър Игнатиев от Прилеп – екзархийски свещеник – док. 28

поп Димитър Пройнов от Шестеово – екзархийски свещеник, лежащ в затвора след въстанието – док.9,42

поп Дино – екзархийски наместник в Кичево – док.2

поп Дичо, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Кумановско. Според спомените на Кръстьо Лазаров е родом от с. Старо Нагоричане. – док.100

поп Дуко Петрев от Селци – док.16

поп Евтим Икономов от Скопие – док.100

поп Евтимия от Бенче – сърбомански свещеник  – док.4

поп Захарий Павлев от Томино село – сърбомански свещеник – док.4

поп Златко от Бобишча  - вж. Златко Каратанасов – док.9,93

поп хаджи Иван П. Адамов  от Прилеп - екзархийски свещеник. – док. 28

поп Илия, убит по заповед на гръцкия лерински владика Антим – док.100

поп Илия от Попължани, наказан от ВМОРО – док.100

поп Иринор от Емборе – председател на българската черковно – училищна община в селото – док. 98

поп Китан от Орланци – сърбомански свещеник – док.4

поп Константин Трайков (Костандин Генчов) от Жупанища екзархийски свещеник избягал в България след въстанието – док.9,93

поп Костандин от Бабчор – след въстанието емигрирал в Румъния – док. 9

поп Костадин  от Неволяни – гръкомански свещеник – док. 1

поп Костандин от Желин – гръкомански свещеник – док.9

поп Костандин  от Четирок - екзархийски свещеник. Убит по време на въстанието. – док.9,42

поп Крайо П. Петков  от Белчища – екзархийски свещеник – док. 28

поп Кръсте от Арменско – екзархийски свещеник, който бил разпитван от комисия в Битоля – док.42

поп Кръсто Кочов от Брезница – екзархийски свещеник, след въстанието е затворен в Костурския затвор, а по – късно прехвърлен в Битолският затвор – док. 9,43

поп Кузма от Черешница – гръкомански свещеник – док.9

поп Лазар от Арменско – гръкомански свещеник, убит от турците при опожаряването на селото по време Илинденското въстание – док.42

поп Лазар Органджиев от Скопие – док.100

поп Ламбро от Тихолища – гръкомански свещеник – док.9

поп М. Мартинов – свещеник в Тетово, убит от членове на ВМОРО – док.100

поп Максим от Брезово – док. 42

поп Марко Ставрев от Ябланица – сърбомански свещеник, доносник на турската власт – док.89

поп Методий Чеков от Екши су – Роден на 2-6-1874 г. През 1893 г. става свещеник. Взема участие в подготовката на Илинденското въстание. След Междусъюзническата война е прогонен от гърците и се установява като енорийски свещеник в гр. Червен бряг. Умира на 25.3.1935 г. – док.7

поп Михаил /Мельо/ от Апоскеп – екзархийски свещеник. Убит по време на въстанието по особено жесток начин. - док.9,42

поп Мисаил – сръбски или сърбомански свещеник в Кичево. – док. 2

поп Найдо Ставрев от Цапари – док.42

поп Найдов от Наколец – док.42

поп Наум Отцев от Косинец – Роден през 1870 г. Екзархийски свещеник. За революционна дейност лежи в Битолския затвор През юни 1903 г. е амнистиран По време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на с. Косинец. След въстанието бяга в Гърция, но е заловен и лежи в затвора в Атина. В началото на 1904 г.  пристига във Варна и е свещеник в с. Кичево, Варненско. Умира на 29.V.1927 г. – док.9

поп Никола от Бабчор – екзархийски свещеник – док.42

поп Никола  от с. Олища  - екзархийски свещеник – док.42

поп Никола от Палеор – гръкомански свещеник – док.24

поп Никола от Търсие – док.9

поп Никола Кръстев от Мешеищя – док. 16

поп Никола Шкутов,  председател на църковно -  училищната  община в Лерин, Костур и Енидже Вардар -  Противник на ВМОРО. Ранен от Пандо Сидов, като председател в Костур. Преместен за председател на църковната община в Енидже Вардар.- док.100

поп Павле от Козичино – сърбомански свещеник – док.4

поп Панайот от Апоскеп – гръкомански свещеник – док.9

поп Пантелей от Вехчани – док.42

поп Петър [Пин/д/зов] от Косинец – член на ВМОРО. По време на Илинденското въстаие след опожаряването на селото успява да се спаси в Брезница и там се явява като привърженик за признаването на гръцкия владика Каравангелис. Един от делегацията, която заминава за Костур да признае върховенството на турската власт. Дядо на Христо Руков по майчина линия  – професионалния фотограф на ВМОРО. На 20.ХІІ.1929 г. бил изпратен в Костурския затвор, за това, че властта открила скрита библия на български език.– док.9

поп Петър от Вехчани – док.42

поп Ристе от Брайчино – док.42

поп Ставре ( Ставро) от Косинец – роден ок.1808 - 1813 г. Екзархийски свещеник. Най-възрастният член на ВМОРО в селото. Търсен събеседник и съветник от населението.  Застрелян от турските войници на 26.VІІІ. 1903 г. – док. 9,42

поп Стефан от Загоричани – екзархийски свещеник,който след опожаряването на селото от турските войски и башибозук на 15.VІІІ.1903 г приема Патриаршията. През 1904 г. отново се връща в лонното на Екзархията. Отвлечен при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 към пл.Върбица и там застрелян.   – док.73

поп Стефан от Сливница, Преспанско, наказан от ВМОРО – док.100

поп Стефан Костов – архиерейски наместник във Витолища – док. 28

поп Стойче от Неред – гръкомански свещеник, живеещ в Лерин – док.57,83

поп Стоян Петров  от Върбени – док. 12

поп Ташо от Мелник, убит от гърците защото се чувствал българин – док.100

поп Тодор от Битоля – по народност влах; обявил се за отделянето на влашката църква от Вселенската Патриаршия – док.1.

поп Трифон от Вишени – екзархийски свещеник, убит по време на въстанието – док.9,42

поп Харитон Томчев от Томино село – сърбомански свещеник – док.4

поп Христо от Локвица – сърбомански свещеник в с. Монастирец, Кичевско – док.4

поп Христо от Наколец – док.42

поп Христо от с. Прекопана – гръкомански свещеник, убит от ВМОРО по време на Илинденското въстание – док.42

поп Яни (Янаки) от Апоскеп- екзархийски свещеник, който по време на Илинденското въстание, започнал да агитира да се признае гръцкия Патриарх за духовен глава , за да се спаси селото от турските зверства. – док.42

поп Яни от Дреновени - екзархийски свещеник; роден ок.1828 г.  Преди да бъде застрелян от турските войници му била оскубана брадата на 25.VІІІ.1903 г. – док. 42

[Христо] Попстефанов от Загоричани - член на ВМОРО. Дългогодишен български учител в родното си село. Участник в околийската конференция на ВМОРО състояла се в с.Черешница на 24.ІІІ.1905 г. На следващият ден след нападението на селото от андартите, избягал в България като изоставил цялото си семейство, за да не бъде убит при повторно нападение от тях. – док.93

Прохазка – австро – унгарски консул в Битоля  – док.73,89,97

Р

Рамадан – предводител на башибозушки отряд по време потушаване на Илинденското въстание. – док.42

Раме Камбер  - предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Рапопорт – В периода 1904 – 1909 г. е консул и генерален консул на Австро Унгария в Скопие. Във връзка с приложението на Мюрцщегските реформи е помощник на Хайнрих Мюлер. – док.100

Реджеб Ферад, юзбашия на 2 бюлюк от ючунджи табур в Ресен, участвал в потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Реджеб Алид предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Реджо  от Обедник, предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

Реизи, беледие, предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Ризман чауш, вземал участие при изгарянето на с. Юдово по време на Илинденското въстание – док. 42

Рихтер - австроунгарски полковник, член на международна комисия по преустройството на жандармерията в Македония, началник на Скопската секция – док.100

Рифан Лиман предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Роша - френски майор, член на международна комисия по преустройството на жандармерията в Македония, представител  на френската секция в Неврокоп – док.100

Рустан Аслан – башибозушки главатар прочул се с жестокоста си в с. Бесвина по време на потушаването на Илинденското въстание – док.42

Рустели от Неволяни – проявил се при изгарянето на с. Любетино, Леринско – док.42

Рустем от Мургашево, предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

С

Сабри Мустафа предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Сапунджи – баща и син от Лерин, които са представени като ръководители на гръцката организация в града – док.100

Сатоу – английски консул в Скопие – док.100

Сеон – френски консул в Солун, френски представител при изработването на Органическия устав на Източна Румелия – док.100

Сефедин ага от Св. Неделя - предводител на башибозук по време на потушаването на Илинденското въстание в Костурско и след него  – док.42

Симеон Георгиев – Симеон Георгиев Клинчарски е роден  през 1866 г. в с. Пресека, Кочанско. Член на ВМОРО от 1897 г. Куриер. През 1903 г. е четник при Хр. Чернопеев, а през  1904 – 1905 г. е в четата на Кр. Българията. От 1907 до 1912 г. е Кочански войвода. Участва във войните за национално обединение.  Убит със съдействието на земеделската власт на 21.VІІ. 1921 г. край с. Жиленци. – док.100

Синесий, епископ Стобийски /светско име Стоимен Райнов Димитров/ - екзархийски епископ в Кюстендил и Одрин; по-късно Охридски митрополит от 1890 г., а  от 1897 г. Скопски владика – док.100

Спас Гарда ( Спас Павлов) – Роден около 1880 г. в с. Станча, Крива Паланка. След 1903 г. се присъединява към сръбската въоръжена пропаганда. Районът му на действие е левият бряг на р. Вардар. И след младотурската революция не позволява на селата от Паланечко да се завърнат към Българската Екзархия. По време на Балканската война с четата си влиза в Прилеп на страната на сръбската армия. Загива на 25 10-1912 г. и е погребан в Прилеп. – док.100

Спасе Митрев от Битоля, манастирски слуга в ман. „Св. Йоан Предтеча”, където е убит по време на потушаване на Илинденското въстание – док.42

Среткович – Панта Среткович (Сречкович) е Роден през 1834 г. Един от първите идеолози на сръбската пропаганда в Македония. Учител по обща история в лицея в Белград, а по – късно професор по национална история във Великата школа (университета). Разгръща активна дейност за разпространение на сръбската литература в рградовете и селата в Македония. Един от инициаторите за привличане на деца от Македония за обучение в сръбските училища, за да бъдат използвани след това за целите на сръбската пропаганда. Умира през 1903 г. – док.100

Стег – френски представител на финансовата комисия в Македония и консул в Солун  – док.100

Стефан, войвода на сръбска чета по време на  въоръжената пропаганда в Азот, Велешко – Може би А. Тошев има в предвид Стефан Недев (Недич) – Келеша, който е родом от с. Стругово, Битолско. Първотначално е в редовете на ВМОРО и взема участие в Илинденското въстание. След въстанието се включва в редиците на сръбската въоръжена пропаганда, като четник при Григор Соколов и Иван Бабунски. По време на Балканската война се сражава в редиците на сръбската армия. Става кмет на родното си село. Убит е през 1923 г. от член на ВМОРО между селата Стругово и Лесково. – док.100

СтефанЧавдаров – Стефан Иванов Чавдаров е роден на 23.3. 1883 г. в Стара Загора Завършва ІІ гимназиален клас. По време на Илинденско – Преображенското въстание е в четата на П. Шишманов в Смолянско. От 1904 до 1907  г. е четник и районен войвода в Драмско. В началото на 1908 г. е назначен за войвода  в Кривопаланечко, на който пост остава до Хуриета. От 1910 до 1912 г. е войвода в Горноджумайско и Малешевско. Взема участие във войните за Национално обединение.– док.100

Стефо ( Стефан Николов) от Бесфина – предводител на хайдушка чета по време на Руско – турската осовободителна война 1877/1878 г. Взема участие в Кресненско – Разложкото въстание 1878 – 1879 г. След неговото потушаване се завръща в родният край. През 1880 г. четата му е разбита в близост до с. Бабчор. През 1883 г. е принуден да избяга в Гърция, където е арестуван и лежи в гръцки затвор. През 1900 г. пристига в София. Участва в четата на полк. Анастас Янков към Костурско през 1902 г. , където загива в сражение с турската войска.  – док.26

Стойко от Коач – сръбски учител в родното си село. Учил в Прилеп. – док.4

Стоян Донски от Смилево – Стоян Ангелов е роден през 1869 г. в с. Битуше, Битолско. Участва в акцията организирана от Македонският комитет през 1895 г. Заловен и осъден на 101 г.  затвор и е изпратен на заточение в Диарбекир. След амнистирането си става четник при Никола Геройски. През лятото на 1901 г. пристига в Битолско и е назначен за войвода. По време на Илинденското въстание се сражава при с. Смилево. След въстанието заминава за България. През лятото на 1904 г. заедно с Кл. Групчев и Сл. Арсов се отправят с четите си за Битолско. Вечерта на 9.7. с.г. , след сражението при с. Гугянци, Кратовско, заедно със седемте си четника попадат на засада и са убити.– док.42

Стоян Иванов, районен войвода на ВМОРО във Воденско Стоян Иванов Поплуков е роден през 1879 г. в Панагюрище. Брат на Лука Иванов Търговец. След смъртта на Т. Чочков организира чета, въоръжава я със свои средства и заминава за Воденско през 1907 г. Там остава до Хуриета. – док.100

Стоян Мишев – Роден на 22.8.1882 г. в Щип. Със средно образование. Учител. Член на ВМОРО от 1900 г. По – късно е избран за член на РК на ВМОРО в  Щип. През 1904 г. е четник при М. Развигоров. От 1905 до 1908 г. е щипскси войвода. През есента на 1910 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор и изпратен на заточение в Денизли, Мала Азия. Амнистиран идва в България. По време на Балканската война е войвода на чета №31 и действа в Щипско. Близък с Т. Александров и му съдействувя при възстановяване дейността на Организацията в Македония. През 1922 г. напуска редиците на ВМРО и постъпва на сръбска служба.  Убит е като ренегат от Кирил Григоров на 30.12.1924 г. в Щип. – док.100

Стоян Тилков – Роден през 1870 г. в с. Кърчово, Демир Хисарско. Завършва турска гимназия в Солун и право в Цариград. Учител вЦариградската българска семинария. Член на Цариградския революционен комитет. Секретар на Скопската митрополия. Депутат в турския парламент след  Хуриета. Преподавател в СУ  по турски език. Съвместно с Панчо Дорев издават османо турски документи свързани с историята на Македония. – док.100

Стою Хаджиев – Стоьо Николов Хаджиев е роден септември 1880 г. в с. Голешово, Мелнишко. Завършва българската гимназия в Битоля през 1898 г. Учителства в Мелнишко. Четник е при Яне Сандански и участва в Илинденско – Преображенското въстание. От 1905 г. е Демирхисарски околойски войвода и член  на Серския ОРК. През 1910 г. е избран за депутат в младотурският парламент. По време на Първата световна война служи в 3 пех. Полк на 11 Македонска дивизия.  От 1920 г. е адвокат в Петрич. Убит на 27.9.1924 г. в с. Покровник, Горноджумайско. – док.100

Сули от Зелениче – взел участие като башибозушки главатар в разграбването на с. Любетино, Леринско – док.42

Сулйо от Доленци, предводител на башибозук в Демир Хисарско по време на Илинденското въстание – док. 42

Сюлейман Али от Реч, обвинен е че е участвал в разграбването на с. Лахци. – док. 42.

Сюлейман Гиритли – предводител на башибозушка банда по време на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Т

Таки Ляпов, деец на румънския комитет за Македония – док.100

Тане от Горничево – Тане Стойчев Клянджев , според Георги Христов Тане Дзолев  е роден през 1874 г . Куриер и терорист на ВМОРО. През 1901 г. е подгонен от турската власт и емигрира в България.  През 1902 г. се завръща в Леринско с четата на полк. Ан. Янков. След смъртта на Г. Папанчев е назначен за районен войвода  и взема участие в Илинденското въстание. След въстанието остава в Леринско. Загива с двама четника край Чеганските колиби на 28.6.1907 г. – док.15

Тане Николов – Роден през 1873 г. в Хасково. Завършва подофицерска школа и служи в 10 Родопоск полк. От 1902 до 1905 г. действа в Беломорска Тракия, първоначално като четник, а по – късно и като самостоятелен войвода. През 1907 г. е назначен за ревизор на четите в Западна Македония.  Ръководи сражението при „Ножаот”, Прилепско (1907). През 1910 – 1912 г. е войвода в Енидже Вардарско и Горноджумайско. Участва във войните за Национално обединение. След Първата световна война е избран за член на ВТРО и назначен за главен войвода на четите в Беломорска Тракия. През 1924 г. се оттегля от всякаква революционна дейност и се заселва в Асеновград, където умира на 17.1.1937 г. – док.100

Таската Серски – Атанас Спасов Даскалов е роден през февруари 1876 г. в с. Враня, Мелнишко. Завършва българското педагогическо училище в Сяр. През 1902 г. става четник при Гоце Дилчев, а след това при Яне Сандански. От 1904 г. е Серски околийски войвода и член на Серския ОРК. През 1909 участва в похода на Я. Сандански към Цариград в помощ на младотурците. По време на Балканската война с четата си действа в тила на турците. След освобождението на гр. Сяр е назначен за негов кмет. Умира след операция в Александровската болница в София на 7.7.1923 г. – док.100

Тахир Толе – предводител на башибозук в Дебърско и Кичевско по време на потушаване на Илинденското въстание – док. 42

Ташко Наумов  - районен войвода на Дримкол, Дебърско.– док.100

Тефкер паша - свързан с потушаването на Априлското въстание 1876 г. – док.42

Тефо Ташов (Стефо Жирка), терорист на ВМОРО в Кавадарци – док.100

Тодор Александров – Тодор Александров Попорушев е роден на 4.3.1881 г. в Щип. Завършва педагогическото училище в Скопие. Учителства в Кочани, Щип, Бургас. Секретар при С. Клинчарски, след това окръжеск скопски войвода. От 1911 г. е член на ЦК. По време на Балканската война с четата си освобождава  град Кукуш. След Първата световна война възстановява македонската организация и се превръща в нейният ръководител. Убит е на 31.8.1924 г. в местн. „Три реки” в близост до с. Сугарево, Горноджумайско.– док.100

Тодор Дочев от Стара Загора – роден е през 1882 г. През 1904 г. е нелегален работник в Крушовско. Четник при Иван Алябака (1905) и поручик П. Константинов., след смъртта на последният е войвода във Велешко. Участва в сражението при „Ножот” и е изпратен да подсили растроеният Костурски район, като районен войвода в Корешчата. По време на Хуриета е арестуван и умира отровен от турците в Прилепския затвор през 1909 г. – док.100

Тодор Дрангов, член на епархийския съвет в Скопие. Брат на полк. Борис Дрангов. – док.100

Тодор Недков  - Роден 1868 г. в Свищов.Завършил Парижката политехническа школа.Български търговски агент в Скопие в периода 1902 - 1907. Пълномощен министър в Швейцария (1917 – 1920), Румъния ( 1920 – 1921) и Австрия (1923 – 1924). Умира 1950 г. – док.100

Тодор Ораховчанин – Тодор Георгиев Оровчанов е роден на 6.1.1881 г. в с. Ораовец, Велешко.  Завършва българското педагогическо училище в Скопие. Учителствува във Велес и е член на Околийския К. на ВМОРО.(1901 – 1902). През 1905 г. е четник при братовчед си Иван Алябака, а през 1906 г. е секретар при Б. Сарафов. От 1907  до 1908 г. е окръжен войвода в Солунско. По време на Балканската война е войвода на чета № 50 и действа във Велешко. През първатна световна война  е произведен в офицерски чин. Командир е на 48 Планински взвод в Моравската военноинспекционна област. Умира на 25.12.1927 г. в София. – док. 100

Тодор Паница – Тодор Николов Паница е роден през 1879 г. в гр. Оряхово. Завършва гимназия във Варна. По време на Илинденско – Преображенското въстание е четник при Никола Пушкаров в Скопско. След въстанието е войвода в Кумановско, а от есента на 1905 г. е в четата на М. Даев в Драмско. Убива по заповед на Сандански Борис Сарафов и Иван Гарванов. От края на 1907 г. е драмски околийски войвода и член на Серския ОРК. Участва в похода на младотурците към Цариград за свалянето на султан Абдул Хамид. През Балканската война действува  в Пиринска Македония. Член е на ЦК на Македонската федеративна организация. Емигрира през 1923 г. Убит е от Менча Кърничева в Бургтеатър във Виена на 8.5.1925 г. – док.100

Тодор Попантов (Тодор Попангелов Попантов) – роден на 28.2.1875 г. в с. Ваташа, Тиквешко. Завършва българската гимназияв в Солун през 1895 г.; учителствува в Прилеп, Пехчево, Мелник, Скопие, Свиленград и др. Член е на Серския и Скопския ОРК, а на Рилския конгрес на ВМОРО от 1905 г. е избран за член на ЦК. През 1910 г. заминава за Женева и следва индустиална химия, но при обявяването на Балканската война напуска университета и се записва доброволец в МООП; по време на Първата световна война е околийски управител на Тиквешка околия; умира на 29.12.1954 г. в Пловдив. – док.100

Тодор Илиев Черваров – роден на 28.1.1880 г. в Скопие. Учител, с висше образование; член на ВМОРО от 1896 г. Скопски околийски ръководител през 1906 – 1907 г., член ОРК 1907 г. От ноември 1907 г. до Хуриета е представител на Скопския ОРК при ЗП в София Делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Първата световна война служи в 61 пех. Македонски полк. – док.100

Тома Давидов – Тома Костов Давидов е роден на 20.4.1868 г. в Ловеч. Участвува в Сръбско – българската война (1885). Завършва военно училище в София. Взема участие в акцията на Македонския комитет (1895) като войвода на чета от Трета Серска дружина. На VІ и VІІ конгрес на ВМОК е избран за негов подпредседател. В края на лятото на 1902 г. по настояване на Гоце Делчев е назначен за войвода на революционна чета в Битолски окръг. На 28.9. с.г. четата му се отправя за вътрешността. Загива в сражение с турците на 13.3.1903 г. край с. Оздолени, Охридско.  – док.100

Тосун бей - свързан с потушаването на Априлското въстание 1876 г. – док.42

Трайко, секртар в четата на Апостол Петков – док.100

Трайко Паровски, четник от четата на Апостол Петков – док.100

Трайко Тодоров от Желево – Роден през 1875 г. Завършва ІІ клас. Член на ВМОРО от 1898 г. От 1900 г. е четник при П. Кляшев и М. Влаха., а от 1904 до 1908 г. е районен войвода в Костурско. През Междусъюзническата война е в отряда на В. Чекаларов. През Първата световна война служи в 85 пех. Полк. Убит е през юни 1923 г. в Асеновград. – док.100

Търпо от Четирок - Търпо Георгиев /Бузльо/ -  роден през 1883 г. Самоук. Бейски ратай. Четник в хайдушка чета на Кольо войвода, привлечен в редовете на ВМОРО. Участва в Илинденското въстание като центрови войвода. След въстанието емигрира в България. Връща се в родният край като четник в Костурско – Преспанската чета на П.Христов-Германчето,преминала границата на 15.11.1905 г.  От 1906 г. е войвода в Костурско. През Балканската война е в отряда на В. Чекаларов като десетник. Умира по време на Първата световна война  в болницата в Гюмюрджина. – док.100

У

Угрин Филипов от Издеглавье – док.42

Умче Лажовчев от Загоричани – док.42

Умче Пишмаров от Загоричани – док.42

Уста Рамо, албанец, полицай в Скопие – док.100

Ф

Фазлъ паша – Комендант на Шуменския гарнизон по време на Руско турската осовобителна война 1877 – 1878 г. По време на Априлското въстание взема участие с части от Шуменският гарнизон в преследването на Ботевата чета. – док.42

Ферик паша - висш офицер  в Битоля по време на Илнднското въстание – док.42

фон Гризингер – барон,  немски представител в  в международната финансова комисия в Солун.– док.100

Фулон – английски офицер,майор в Серес – док.100

Х

хаджи Павел от Желево – хайдушки войвода – док.26

Хаджи, мюлязимин – прославил се при опожаряването на с. Бух – док.42

Хаджимишев, търговец, който е и руски поданник – док.100

Хаджията от Месимер – Иван Христов – Хаджията е роден през 1877 г. Присединява се към ВМОРО и води малко четническо отделение от 6 човека. Заедно с Никола Кулиман убиват Тодор Чочков, наследил убития войвода Лука Иванов. След това Иван Христов става подвойвода на Стоян Иванов. През 1908 г. по заповед на ЦК на ВМОРО е убит от Христо Чичов от с. Кронцелово, Воденско. – док.100

Хайдар бей, юзбашия – взел участие в потушаването на Илинденското въстание в Леринско – док.42

Хайредин бей – бинбашия от Лесковския табор, взел участие при потушаването на Илинденското въстание  – док.42

Хаки, мюлязим в бюлюка командван от юзбашията Шефки при потушаването на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Хакъ бей – юристконсулт към Високата порта – док.93

Халил Рифат паша – Скопски валия от февруари 1875 г. до юни 1876 г. Достига до длъжност велик везир в Османската империя. Слави се като добър администратор, който е успял да се справи с разбойничеството. – док.42

Харви  - лорд, английски представител в международната финансова комисия в Солун.  – док.100

Харис от Нестрам – Българин по народност. Гръцки учител. Според Г. Христов е бил привлечен за член на ВМОРО. По време на гръцката въоръжена пропаганда домът му служи като база за почивка на андартските чети . – док.9,100

Хасан ага от Ошени- предводител на башбозук по време на потушаването на илинденското въстание в Костурско – док.42

Хасан бей – Кичевски дерибей, подкупен със сръбско злато да преследва българите екзархисти – док.2

Хасан ефенди офицер от Дебърският гарнизон – док.90

Хасан ефенди, дългогодишен учител по турски език в Скопското училище – док.100.

Хасан паша - свързан с потушаването на Априлското въстание 1876 г. – док.42

Хафъз паша - свързан с потушаването на Априлското въстание 1876 г.  – док.42

Хафъз паша – Валия на Скопие от 1893 г. По народност е кюрд. За него В. Кънчов пише: „...съединява в себе си грубите жестоки наклонности на своето племе с изтънчена лукавщина, спечелена в турските канцеларии. Според времето и обстоятелствата, при които действува, той е ту строг и немилостив до крайности, ту мек, любезен и крайно деликатен. «Хафъз-паша е най-опасен, казваше един от бившите австрийски консули, когато е най-любезен!»” – док.42

Хилми паша – Хюсеин Хилми паша е роден през 1855 г. на о. Лесбос. По произход грък, чието семейство е приело исляма. Основното си образование получава в родното си място, където научава и френски език на ранна възраст. Започва да работи като чиновник в турската администрация и бързо се издига до губернатор на Адена. През 1902 г. е назначен за губернатор на Солунския, Косовския и Битолския вилает. След възстановяването на османската конституция през 1908 г. е назначен за вътрешен министър, след което е велик везир на султан Абдул Хамид ІІ. През октомври 1912 г. е назначен за посланик във Виена и като такъв остава до края на Първата световна война. Поради здравословни причини остава във Виена, където умира през 1922 г. Погребан е в Бешикташ, Истанбул. - док.1,18,20,21,25,26,27, 28,33,34,42,43,47,56,81,93,99,100

Христо Атанасов – Христо Тодоров Атанасов е роден в с. Диканя, Радомирско през 1877 г.  в края на 1904 г. влиза с четата на Ив.Наумов Алябака и заминава за Велешко. През 1907 г. е войвода в Битолско. В края на с.г. е заловен от турската власт, осъден на смърт и обесен в Битоля на 11.3.1908 г. – док 100

Христо Атанасов (Таската) – става въпрос за Атанас Спасов Даскалов ( Таската Серски) – док.100

Христо Батанджиев -  Хр. Иванов Батанджиев е родом от  Гуменджа, Ениджевардарско.  Учител в Солунската българска гимназия в периода 1888 – 1911 г. и секретар на българската митрополия в Солун. Един от основателите на ВМОРО и член на нейния пръв ЦК. По време на Хуриета участва активно в създаването на  Съюза на българските конституционни клубове в Македония. По време на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и на път за о. Трикери е хвърлен в морето на 18.5.1913 г.  – док.100

Христо Матов  - Христо Апостолов Матов е роден ная 6.3.1869 г. в гр. Струга. Завършва българската гимназия в Солун. И славянска филология в СУ „Кл. Охридски”. Учителства в Сер, Скопие и Солун. От 1898 г. до 1901 г. е член на ЦК на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Амнисдтиран е през 1902 г. Член е на ЗП на ВМОРО (1902 – 1905, 1907 – 1908 г.) По време на Балканската война е доброволец в 9 Велешка дружина на МОО. Един от идеолозите на организацията. Умира на 10.2.1922 г. в София.– док.100

Христо Узунов – Роден на 22.10.1878 г. в Охрид. Завършва българското педагогическо училище  в Солун. Учител е в Охрид. През 1898 г. е арестуван и лежи девет месеца в затвора. От 1900 г. е член на ОкК на ВМОРО в Охрид. През януари 1902 г. е отново арестуван и лежи в Битолския затвор до март 1903 г. На Смилевския конгрес е определен за ръководител на въстанието в Охрид. Участва в сраженията при Сирулски рид, при с. Куратица и др. След края на въстанието остава нелегален в своя район. На Прилепския конгрес (1904) е определен за организатор и ревизор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. На.11.4.1905 г. е обкръжен заедно с войводите П. Георгиев, Ванчо Сърбака и десет души четници в с. Цер, Демирхисарско, от многобройни турски войски. След няколко часово сражение всички останали живи четници заедно с Хр. Узунов се самоубиват.  – док.100

Христо Цветков – Роден през 1877 г. в с. Кономлади, Костурско. Четник в първата костурска чета от 1900 г. Участва в Илинденското въстание. След въстанието остава в Костурско, заедно с М. Влаха и водят ожесточена борба срещу гръцките андарти. Участва в сражението на „Ножот”, Прилепско (1907). През същата година става и околийски войвода. По време на Балканската война е войвода на чета № 25 и действа в Костурско, Воденско и Преспанско. През Междусъюзническатна война е в отряда на В. Чекаларов. Взема участие и в Първата световна война, като командир на планински взвод  в Зайчарско. След войните участва в редиците на ВМРО (об). Умира през септември 1934 г. в с. Новокономлади, Петричко. – док.100

Христо Чернопеев – Христо Черньо Пеев е роден на 16.7.1868 г. в с. Дерманци, Плевенско. Завършва ІІІ кл в прогимназията в Плевен. Служи в българската армия до 1899 г. От началото на 1900 г. е четник при М. Попето, а от април е войвода в Кукушко. През 1901 – 1902 г. е войвода в Горноджумайско и участва в аферата „мис Стоун”. От 1903 до 1908 г. е окръжен войвода и ръководител на Струмишкия окръг. През 1909 г. взема участие заедно с Я. Сандански  в похода към Цариград. Един от основателите и ръководителите на Народната федеративна партия (българска секция). В края на 1909 г. минава в нелегалност и възобновява въоръжената борба  против Османската империя. През 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война е начело на голям отряд и освобождава Банско, Разлог, Кавала. Произведен е в офицерски чин (1913). По време на Първата световна война е командир на 1 рота от 6-ти пех. Македонски полк. Загива в сражение с френските войски на 5.11.1915 г. край с. Пепелище, Щипско. – док.100

Христо Атанасов Чичито – Христо Атанасов Чичов е роден през 1871 г. в с. Кронцелово, Воденско. Завършил ІV отделение. От 1899 г. е член на ВМОРО, а от 1905 г. е ръководител на СК в родното си село. През с.г. става нелегален. От 1906 г. е районен, а от 1907 до 1908 г. е околийски войвода във Воденско. – док.100

Христо Шалдев – роден  на 25.12.1876 г. в гр. Гуменджа, Ениджевардарско; завършва семинария в Полтава, Украйна през 1901 г. и духовна академия в Петербург през 1905 г. Като студент участва активно в дейността на Тайното македоно – одринско студентско дружество в Петербург; по време на Илинденско – Преображенското въстание напуска следването и става четник при Никола Пушкаров. Учителствува в Цариград, Скопие, Одрин и др. Член на Одринския ( 1905 – 1906) и Скопския (1906 – 1907) ОРК. Автор е на книгите „Македония и копнежът и за свобода”, „Град Прилеп и българското възраждане” и др. Умира на 2.2.1962 г. в София. – док.100

Хюго – Виктор Юго – бележит френски поет, писател, художник и общественик. – док.100

Хюсеин паша, комендант на Корчанско и Костурско, взел участие при потушаването на Илинденското въстание  – док.42

Хюсеин Ракиб предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Хюсеин Челйо (Челю) – предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Хюсеин Чемо предводител на башибозук в Ресенско – док.42

Хюсни паша – комендант на турско – гръцката граница – док.93

Хюсни Шемседин мюдюрин на Ресен по време на потушаването на Илинденското въстание – док.42

Ц

Цени Марков, организатор на сръбската пропаганда в Поречието – док.100

Ч

Чакал, кол агаси в Леринско – док.83

Чакали, банкер в Костур – виж: Наум Чакали

Чанакас – гръцки разбойник в Костурско след 1878 г. – док.26

Ченгелев – дшректор на Солунската мъжка българска гимназия „Св.Св. Кирил и Методий” екзархийски учител в Скопие. Вилаетски инспектор по образованието към българската Скопска митрополия – док.100

Чудомир Кантарджиев – Роден на 23.9.1883 г. в Сливен. Завършва гимназия в родният си град. Учител. През 1904 г. е четник при Яне Сандански. По – късно е окръжен ревизор на четите в Серския окръг и нелегален член на Серския ОРК (1906). През 1909 г. е учител в Сер. Със стипендия отпусната му от младотурците следва машинно инженерство в Лозана. По време на Балканската война е начело на чета и участва в освобождението на Пиринско. Убит е на 17.9.1924 г. в Пловдив, във връзка с убийството на Т. Александров. – док.100

Ш

Шазе от Прибилци предводител на башибозука в Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42

Шакир бей Егенол от Дебър, вземал участие като предводител на башибозук при потушаване на въстанието в Кичевско – док.42

Шевки(Шефкия) от Прибилци, разбойник, предводител на башибозука в    Демирхисарско по време на Илинденското въстание. – док. 42,62,66,69

Шендови – семейство, което живеело в Българската митрополия в Скопие – док.100

Шериф Нуредин от Неволяни – взел участие като предводител на башибозук по време на потушаването на Илинденското въстание – док.42

Шериф Чауш от Арсланли, предводител на турска чета в Поройско и Кукшко – док.100

Шефки, юзбашия на бюлюк редифи от Прищенския табур взел участиев потушаването на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Шефки ага – затворник в Битолския затвор, който подпомогнал за прокопаването на проход за бягство от него. – док. 25

Шефки бей – по време на Илинденското въстание от турските войски и башибозука бил унищожен имотът му защото взел участие в него на страната на въстаниците. – док.42

Шостак, генерал  - руски представител на комисията по реформите на жандармерията в Македония – док. 100

Шукри ага от Ресен участвал като предводител на башибозук в потушаването на Илинденското въстание – док.42

Шукри бей Иляс Пласов от Дебър – албански дерибей прочул се в родният си град – док.53

Шукри Мехмед предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Шупелка от Лерин – предводител на башибозук по време на Илинденското въстание – док.42

Щ

Щерйо Дума, влах, кехая в с. Черна река – док.100

Щерю Камакеюв (Щерю Юнана) от Ливада – роден през 1879 г. По народност е влах. Член на ВМОРО. През 1902 г. става четник при Апостол Петков, а по – късно и секретар на четата. През 1907 г. е назначен за войвода в Кривопаланечка кааза. През ноември с.г. е обграден от турска войска в с. Опила и загива заедно с цялата си чета.– док.100

Ю

Юнус(Юнуз) Дебрашли предводител на башибозушка чета  в Ресенско по време на потушаването на Илинденското въстание в Ресенско. – док.42

Юрдан Спасов – Роден през 1875 г. в с. Кнеже, Щипско. Без образование. Четник при Димо Дядото и участва в акцията на Македонския комитет (1895). След разгрома на четата е заловен и изпратен на заточение. След амнистията се завръща в България и е четник при М. Ацев. По – късно е дългогодишен войводав в Кратовско. Загива на 25.7.1908 г. в Кратовско. – док.100

Юсреф от Буково – участвал като башибозушки главатар в потушаването на Илинденското въстание в Ресенско – док.42

Я

Яким Бъндев от Велгощи – док.42

Яко[в] Аврамов от Костур – евреин, търговец загинал при нападението над Загоричани от гръцките андарти на 25 март 1905 г. – док.73

Яков Кузманов от Дебър – док.53

Яков Спасев (Танев) от Лъжани – док.42

Яковица от Патеец – док.42

Яна Войданова от Велгощи – док.42

Яна Костадинова от Св. Врач – док.42

Яна Минчева от Неред – док.71

Яна Мишева от Загоричани – док.92

Яна Попдимитрова от Бух – док.42

Яна Симова от Брайчино – док.42

Яна Шпатова от Загоричани – док.42

Янаки – бивш унтурофицер от българската армия, вземал участие като войвода на селската чета на с. Цапари – док.42

Янаки от Белица – док. 42

Янаки Илийов от Шестеово – док. 42

Янаки Пеов Ильов от Бабчор– док.42

Янаки Камфунов от Бабчор – док.26

Янаки Стасков от Шестеово – док. 42

Яне Андонов от Въмбел – док. 42

Яне Иванов от Подмачани – док.42

Яне Прешленков от Дъмбени - Член на ВМОРО. Куриер.  Четник в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г. Участва в сраженията при „Локвата” и „Виняри”.  Войвода на дъмбенска селска чета и участва във всички сражения по време на Илинденското въстание. След издаването на султанското ираде за помилване тръгнал да се легализира. Убит по най-жесток начин от турските войници на 15.10.1903 г край с.Дреновене.– док.42

Яне Сандански – Яне Иванов Сандански е роден на 18.5. 1872 г. в с. Влахи, Мелнишко.Завършва ІІ прогимназиален клас. Участва в акцията на Македонския комитет през 1895 г. От април 1901 г. е войвода в Серски окръг. Участва в аферата „мис Стоун” (1901). По време на Илинденско – Преображенското въстание с четата си се сражава в Мелнишко и Разлошко. Делегат е на Рилският конгрес на ВМОРО (1905). През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. По време на Балканската война с четата си освобождава Мелник и указва съдействие на настъпващите български войски. Убит на 21.4.1915 г.  в местн. „Балтата” като подбудител на убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов. – док.100

Яне Секулов от Опейница – док.42

Яне Силянски от Бабино – док.68

Яне Стефанов от Претор – док.42

Яне Тагаров от Загоричани – док.42

Яне Темелков от Кономлади– док.42

Яне Христов от Забърдени – док. 16

Яневица Гърчища от Любоино – док.42

Яневица Дамянка от Смърдеш – док. 42

Яневица Кандзева от Загоричани – док.73

Яни Андонов от Хрупища – док.84

Яни (М.) Димов от Бабчор– док.42

Яни Кандзов ( Георги) от Загоричани – Роден през 1847 г. Кмет на селото. Убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г., след като видял убийството на дъщеря си и тежкото нараняване на жена си. След смъртта, андартите му откачили кесията с парите от врата и вземали часовника. От трита вола, които притежавал двата били убити, а третия ранен. Според лейтенанта от пехотата Стефан Дукас е убит защото е екзархист. – док.73,93

Яни Каравешов от Загоричани – док.73

Яни Киров от Въмбел – док. 42

Яни Мелйов от Вишени – док. 42

Яни Митрев от Падеж – док.100

Яни Попов (Зисов) от Неред – гръкоман живеещ в Лерин – док.57,83

Яни Христов от Въмбел – док. 42

Яни (Яне) Шитраков (Шитрак) от Опейница – док.42

Яница (Янейца) Войданова (Байданова) от Велгощи – док.42

Янко Георев от Турие – док.42

Янко Димев от Цапари – док. 16

Янко Кръстев от Хрупища – док.42

Янкула Велянов (Стамболджиева) от Ърбине – док.42

Янкула Кази от Смърдеш – док. 42

Янкула Кръстев от Козичино – док.42

Янкула Христов от Брежани – док. 16

Янкулица Георгиева от Арменско – док.42

Янчо Дзифираки от Загоричани – док.73

Янкулица Стойкова от Арменско – док.42

Янчо Сиркелов от Шестеово – док. 42

Янчо Талев от Скопие – док.100

Янчо Трифонов от Загоричани – док.73

Използвана литература:

Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001.                                                                              Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.                                                                                        

Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009.                                                                                                  

Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999.              

Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, С., 1996.                                                                                              

Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000             

Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919.                                                                                                                                               Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.                                                                                

Трайков, В. История на българската емиграция в Северна Америка, С., 1993.                                                       

Трайков, В. , Тр. Митев. Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т. І (1900-1945), С., 1995.                                                                                                                                                        

Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893.          Илюстрация Илинден, година II, кн. 1(11), София, септември 1928.                                                                      

„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006.       

Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978.                                            

Марков, Г. Хр.,Хрупишко, ДА Хасково, 2002.                                                                                                                   

Спомени на Георги Попхристов                                                                                                                                     Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.                                                                                                       

Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889.                                                  Aytaş, Süreyya. Bitmeyen Muharcirlik, Lozan mubadilleri Vakfı yayını, Istanbul, 2007                                       

Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905                                                                           

Kondis, Basil 1979. The Albanian question at the beginning of 1920 and the Greek-Albanian protocol of Kapestitsa (May 28th 1920), Balkan Studies 20                                                                                                                          

ΤΕΛΛΟΣ ΑΓΡΑΣ – ΑΝΤΩΝΗΣ ΜΙΓΓΑΣ: ΑΠΟ ΤΗ ΘΥΣΙΑ ΣΤΗ ΔΙΚΑΙΩΣΗ                                                      

Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928                                                                                                                                             

Mdpping Migration in Kastoria                                                                                                                              

 Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά",2001                       http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.

Забележка: Поради големият обем на споменатите хора в докладите и писмата на Андрей Тошев (близо 3200) си позволих да предложа по - съкратен вариант, в който може да се даде повече биографични данни за споменатите лица. Единствено само при буквата Я са посочени всички лица упоменати в документите. С италик са посочени, които са споменати в документите, и които се срещат в приложенията, в настоящата книга. 

Благодаря на всички, които досега проявиха интерес към предложената виртуална книга. Мисля, че големият българин - академик Андрей Тошев, го заслужава.