Андрей Тошев "Дипломатически доклади и писма на един търговски агент в Битоля"

                           Андрей Тошев

                      

                     Дипломатически доклади и писма

              на един търговски агент в Битоля

/събрал и изготвил географски и поименен показалец Марио Цветков/

     

                                       Академик Андрей Тошев –

         един живот отдаден на науката, дипломацията и Македония

Причината за настоящата книга „Андрей Тошев – Дипломатически доклади и писма на един търговски агент в Битоля”  е слабото познаване на неговият живот и дело.

Много често името му се свърза с това на генерал Стефан Тошев и не малко хора го считат за негов брат, следователно и за син на видната възрожденска учителка в Стара Загора - Анастасия Тошева. Вярното е, че Андрей и Стефан са роднини – първи братовчеди.

От друга страна националните катастрофи, които страната ни преживява по време на войните за Национално обединение, след като българския войник нямаше загубено сражение на бойните полета, вината бе прехвърлена върху главите на българските дипломати, за да се спаси името на царстващата династия и по специално на цар Фердинанд. А следователно това обвинение в една или друга степен бе и върху името на Андрей Тошев.

Оглавяваният от него преходен кабинет през 1935 г. постави името му сред виновниците за установяването на „монархо фашисткия режим”, за дълго време в родната ни историография.

Неговата обществено политическа кариера е тясно свързана с Ма­кедония като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътреш­ната македоно - одринската революционна организация. Македонската тема и балканските отношения са в основата на неговото научно и пуб­лицистично творчество.

И не на последно място, че в този том са събрани негови доклади и писма като търговски агент в Битоля публикувани през годините в различни печатни издания. ¹

В годината, в която ще бъде отбелязана 100 годинишнината от началото на Балканската война, ще се навършат и 145 години от неговото рождение. За това считам, че е нужно да бъде извадено името му от забравата и да заеме своето достойно място в  Духовният Пантеон на Българина.

Ако трябва да перифразираме Йордан Бадев в мислите му казани за Христо Силянов и да ги съотнесем към Андрей Тошев, те биха звучали така: „ Той беше дипломат по природа, ботаник по образование и общественик по темперамент.”

Андрей Тошев е роден на 4 април 1867 г. в Стара Загора. Син е на търговеца Слави Тошев. Баща му е видна фигура във Възрожденска Стара Загора: член на българската църковна община; председател на училищното настоятелство; съучредител и член на читалището; познавал се е лично с Г. С. Раковски, през 1861 г. са публикувани две негови дописки  във в. „Дунавски лебед”.

Стремежът на Слави Тошев да подпомогне духовното израстване на своя народ надхвърля рамките на родният му град. Той е един от хората, които спомагат  за откриването на читалище в с. Енина, Казанлъшко, преди Освобождението на страната от турско робство.

Наред със съвместната търговска дейност, която развива с братята  си – Стойчо, Тошо и Васил, Слави Тошев отваря и книжарница в Стара Загора. След Освобождението дипломатическия такт, който притежава и доброто владеене на турски език водят до честото му включване в смесените българо – турски комисии, които трябва да урегулират споровете между българи и турци при осъществяването на новата планировка на града след неговото опожаряване по време на Освободителната война и по повод на  други оплаквания от страна на турското население.

Атанас Илиев пише за баща му още, че е бил един от най – просветените граждани, който се е учил в Стара Загора и Пловдив и е знаел добре турски и гръцки, както говоримо, така и писмено.

По майчина линия А. Тошев е свързан с рода на Андрея Хаджоолу (Ходжов).

И двамата му дядовци: Теню (Стоян) и Андрея, били едни от деятелните граждани през първата половина на ХІХ в., според спомените на даскал Атанас Иванов. ²

Андрея Н. Ходжов е един от дарителите за развитието на българските училища в родният си град, а Стоян Тошев(Тошоолу) е споменат като един от спомоществователите на в. „Цариградски вестник”. ³

Първоначалното си образование Андрей Тошев получава в родния си град, при даскал Димитър и Георги Маджаров⁴, прогимназията ще го срещне с даскал Атанас Иванов, Петър Иванов и др. ⁵  

Малкият Андрей има щастието или нещастието да види кипежа на идеята за национално освобождение, прегърната от мнозина, но да усети, че в решителният миг под знамето и ще застанат малцина. Това, ще го доведе до разбирането му, че българин не можеш да бъдеш само по кръв, а за да бъдеш такъв е нужно и дух, което може да го даде само образоваността.

Ще види и руините на родният си град по време на Освободителната Руско – Турска война от 1877/1878 г. Ще се запознае с пренията след време за броя на жертвите, които е дал градът му, и за това по – късно при други обстоятелства и на друго място, вече като дипломат, ще опиши нещастието на други българи по кръв и по дух.

Десет годишното момче, ще изпита и нерадостната съдба на бежанеца, който с парчето изпросен хляб, ще трябва да преглъща нарането достойнство на изправения да стигне до просешка тояга.

Завършва католическата българска гимназия в Одрин, в онзи момент, когато там са се приемали за ученици не само деца на католици, а и на православни. Коя е причината, която кара семейството да го изпрати там? Причините биха могли да бъдат финансови, защото семейството едва ли е можело да си позволи средства за образование в онези години, когато трябва да се строи нов дом, а по всяка вероятност във възстановяващият се град все повече навлиза съвременният за тогава европейски бит, и основния занаят на бащата – бакърджийството, едва ли е можел да докарва същите приходи, а не трябва да се забравя и намаленият вътрешен пазар. По това време в католическата българска гимназия са се възпитавали по 150 ученика, от които 100 били настанени в безплатен пансион. Също така не е за изпускане и маловажния факт, че дипломите, които се издавали от католическата българска гимназия,били валидни пред всички светски и духовни учебни заведения в Европа. Възпитаниците получавали и отлична езикова подготовка по френски, немски и английски език. ⁶

Във всички биографични данни писани за него в различните енциклопедии, се посочва, че  е учил естествена история в Женевския и Брюкселския университет. Единствено само в „Българска енциклопедия” на братя Данчови от 1936 г. е посочено, че е „свършил естествени науки в Брюксел”, а не се посочва да е учил в Женева. ⁷ Кое го е накарало да предпрочете Свободният Брюкселски университет? Обобщавайки характеристиките на Висшите учебни заведения към вре­мето до 1895 г. и правейки сравнение с френските университети, българско­то сп. „Учител” подчертава, че белгийските университети дават сравнително по-голям ценз. Констатира се, че там никой не може да бъде редовен студент по медицина, право или история, ако няма зрелостно свидетелство от класичес­ка гимназия, или такова изобщо от средно учебно заведение. Ако не издър­жи приемен изпит по латински език - за медицина и право, а гръцки и ла­тински - за история, не може да бъде приет в тамошните висши учебни заведения. В белгийските университети не се признават  за редовно следване, издадените удостоверения от швейцарските университети, ако не са придружени от свидетелството, на основание на което студентът е бил приет първоначално. ⁸  От друга страна Свобдоният Брюкселски университет по това време е своеобразен „център на свободата", на неза­висимата наука, приучващ младото поколение на научно мислене и критично отношение към действителността.⁹

Според Стефан Станев, от общо взето оскъдните автобиографични данни, които дава за себе си,  не било ясно кога се появяват  неговите първи пориви и интереси към ботаниката. Но имайки в предвид  неговите „Ранни спомени”, ние с основание можем да считаме, че любовта към природата и нейното разнообразие се поражда именно в детските му години. Основание за това ни дава описанието на Лъджите (дн. Старозагорските минерални бани), техните околности и разнообразието на природата в различните сезони на годината.¹⁰

Воден от патриотични и родолюбиви чувства (колкото и странно и срамно да звучи това за някого днес) през 1888 г. Андрей Тошев преминава в задочен курс на обучение за две години, за да стане учител в българската мъжка гимназия в Солун „Св.Св. Кирил и Методий”(през учебните години 1888/1889, 1889/1890 ) ¹¹. Не е изключено и финансово затруднение да го е подтикнало да прекъсне следването си, тъй като именно през 1888 г. получава на два пъти еднократни помощи, общо 900 лв., а през 1891 г. еднократна помощ в размер на 400 лв. ¹² 

За онова време, когато Андрей Тошев за пръв път се появява като учител в Солунската гимназия, историкът на националноосвободителните борби на македонските българи Христо Силянов сполучливо я нарича „Македонската Alma mater" ¹³ Нареждайки и А. Тошев сред ярките имена на учителите на гимназията, Хр. Силянов пише: „При един извънредно сполучливо подбиран преподавателски персонал, в който твърде често попадат и най-видни, български педагози, писате­ли, поети и политически деятели, Солунската гимназия изхвърля вся­ка година по една двойна реколта гимназисти и педагогисти и става идеен и духовен център на българщината в Македония. Най-големите имена, които ще срещнем по-нататък и които красят пантеона на ма­кедонското освободително движение, са учителствували или учили в тая гимназия. Всред нейните стени и всред стените на нейните пансио­ни се оформи и закали оня дух, който завладя цялата българщина и разтури империята на султаните."¹⁴

Като учител в гимназията, в този пръв път на учителствуването му там,  го свързват тесни приятелски връзки с бележитите български просветни дейци и учени и най – вече с  Васил Кънчов и Ди­митър Матов. От една страна близостта в годините, от друга общите им интереси в проучването на етнографията, езика и природните дадености и любовта им към  Македония.¹⁵

За първите му учителски години си спомня и Царевевна Миладинова по следния начин: „През същите години ( 1888 – 1889 г. – б.н.) в Солун дойде и Андрей Тошев, тогава млад и енергичен, който умееше да привлича хората с приятната и издържана външност, със своето добро и отмерено слово. Андрей Тошев остана по – длъжко от другите в Солун.¹⁶

След завършване на висшето си образование Андрей Тошев учителствува последователно в Стара Загора и Варна до 1893 г., а от учебната 1893/1894 г. отново е учител в Солунската българска гимназия, където остава и през следващата учебна година. ¹⁷

От 1895/1896 учебна година за известно време е учител в Пловдив (дн. ГХП „Св.Св. Кирил и Методий”), а след това се премества във Военното училище в София, където работи близо седем години.

Благодарение на приятелството си от детските им годи­ни той привлича за учител в Солунската гимназия съгражданина си Иван Гарванов, който от тук нататък ще играе съществена роля в революционните борби на поробените българи от Македония и Одрин­ско.¹⁸

С помощта на Даме, с когото също се запознава през първите години на своето учителствуване в Солун, успява да урежда нощни срещи с по-интелигентни българи както от града, така и с  провинциалните  учители и свещеници  „от чиято среда главно излизаха най - разпалените ратници за свободата на Македо­ния"¹⁹.

Още по време на първото му учителствуване в Солун ( 1888 – 1890 г.) той прави екскурзии из околностите на града и до други селища в Македония

( Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и др.) „проникнат от съзнанието на нашия дълг" и същевременно като събира растения и записва народните им имена. ²⁰

Можем да си представим каква почуда е възбуждал сред населението, ако имаме в предвид описанието, което ни дава за него  - Иван Вазов: „от страстния ботаник г. Т[ошев ], вечно странствующ с огромен зелен хербариум на гърба... г.Т. добросъвестно  обогатяваше горския си топ ( хербариума – б.н.)  с цветя и билки...Дъждът не попречи и на г. Т. в занятията му; той беше в истински възторг от намярата на самия връх на много красивата билка Saxifraga pseudoxanta и на още по редкия вид  S.Retusa – билки неизвестни още във флората на целия Балкански полуостров!... Г. Т. бе днес най – честитият смъртен!” ²¹ Макар, че се отнася за изкачването на връх Мусала, а не за обиколките му из Македония, но мисля че видът му едва ли е бил по – различен и радостта му по – малка от откритите нови видове на флората в полето край Велес, Гевгили или Солун. А от друга страна и почудата, която оставя сред населението в дадения район на посещение.

През 1889 г. голямата солунска учителска четворка Д.Матов - А.Тошев - В.Кънчов - Н.Начов започва списването на общопризнатата литературно - научна поредица "Книжици за прочит", което се явява като списание от книжарницата на Коне Самарджиев. ²² В него е поместена първата статия, която е написана съвместно с Димитър Матов в „към българския речник” през 1889 г. На следващата година излиза и „Описание на Гевгелие”.

Не може да се каже, че абсолютно всички статии, които са публикувани в списанието и носят името на А. Тошев са оригинални, защото всички статии по земеделие, лозарство и винарство са негово дело.

В първата си самостоятелна работа публикувана през 1894 г. под заглавие „Материали по флората на Солунско” в нея А.Тошев дава списък на около 1240 растения с данни за местонахождението им и народните имена на част от тях. Между съобщените растения има много нови за флората на Македония, както и такива, които до тогава не са намирани в България. ²³

Но Андрей Тошев не сътрудничи само към „Книжици за прочит” и не се чувства обвързан с книжаря К. Самарджиев. През март 1889 г. книжарят Никола Бояджиев отпечатва малко известният роман на В. Юго "Бюг Жаргал". Преводът е осъществен от Андрей Тошев. ²⁴ „Интересно е да прочетем в "беглите спомени" на преводача, че през 1888 г. с В. Кънчов прекарали коледните празници във Велес в дома на приятеля си Бояджиев. Кога и къде е началото на познанството им не е известно. Остава като хипотезата, че идеята на издаването на романа на Юго се е родила през онези коледни вечери във Велес.” ²⁵

За заслугите си в областта на ботаниката и природознанието през 1898 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество ( дн. Българска академия на науките), а през 1901 г. е утвърден за негов редовен член. От 1901 до 1903 г. е избран за секретар на природо – медицинския клон на дружеството, а от 1929 до 1930 г. за председател на природо – математическия клон на БАН. ²⁶

За времето от 15 г., колкото продължава неговата преподавателска и ботаническа работа написва около 25 научни и научно популярни статии, учебници и ръководства.

Акуратността му на учен проличава и в следващите му изследвания, но за тях като цяло можем да кажем, че обширните списъци с точни указания за местонахождението, с кратките екологически бележки и с множеството отпратки за повече сведения към други автори, проличава и много добрата му осведоменост за излязлата ботаническа литература, по времето когато са писани.

Само като допълнение към личността и делото на Андрей Тошев, като учен би могло да се добави, че  той е първия ботаник, който изкачва връх Мусала и го описва, и че до днес изследването му за Средна гора остава най – обширното в ботаническата ни литература. ²⁷

Големият си личен хербарий от 50 папки А. Тошев подарява на Ботаническия отдел при царския естествено исторически музей в София. Сега той е част от хербария на института по Ботаника при БАН. ²⁸

Андрей Тошев принадлежи към онези видни български учени, които в своята работа не се задоволяват само с доброто преподаване на материала, а се заемат и с написването на учебници и ръководства, с разработка на методични и други въпроси, с което се цели да се подпомага подобряването на  преподаването и усвояването на знания в училищата. В тях той застъпва идеята, че трябва да се насърчава умственият труд, за да може в учащата се младеж да се изгражда една широка интелигентонст, а не само да се дават практически знания за една бъдеща доходоносна кариера. Застъпва идеята за съкращаване на уроците по ботаника и за онагледяване на преподаваният материал, да се организират ексурзии сред природата и др. Като преподавател във Военното училище написва „Ръководство по риторика и красноречие за юнкерите от специалните клонове на Военното на Н.Ц.В. училище” ²⁹

Последната му писмена природонаучна изява е съвместния му доклад с ботаника Иван Урумов върху трудовете на зоолога Иван Буреш при избора му за действителен член на БАН през 1931 г. ³⁰

Независимо, че близо осем години, той е откъснат от Македония никога не е преставал да се интересува от нейните болки и проблеми. Основание за това твърдение ни дава едно писмо от Иван Гарванов до А. Тошев относно състоянието на отношенията между Тайното революционно братство в Турция и ВМОРО.³¹

През 1903 г. приключва учителската му кариера и той е назначен след потушаването на Илинденско - Преображенското въстание за тър­говски агент в Битоля, длъжност, която изпълнява от октомври 1903 до 31 юли 1905 г. Това е един от най-решителните периоди в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Бъл­гарското население, Българската екзархия и българските търговски представителства там са под непрекъснат натиск от страна на турска­та власт, като същевременно се активизират особено силно и чуждите пропаганди (сръбска и гръцка).

За някого, това може да се стори пресилено твърдение. Но не трябва да се забравя, че малко преди неговото пристигане в Битоля е убит руският консул Ростковски от турски войници.

Интересна оценка за българските търговски агенти в Битоля дава Наум Христов Георгиев, който по това време работи като драгоманин в българското агентство: според когото, търговски агент в Битоля от края на 1902 г. е дотогавашния секретар Георги Стоев, който остава като такъв до юни 1903 г., когато е заменен от д-р Боян Бешков, който „със своята неопитност, със своята Донкихотовщина стана за присмех между консулското тяло и между управляващите и народа в Битоля. Той бе олицетворение на „Бай Ганя” и ако неговите предшественици Н. Стойчев и П. Михайлов и др. не бяха оставили отлични впечатления между управляющите, консулите и интелигенцията от всички народности в Битоля, българският народ, в очите на населението щеше да бъде много зле компрометиран.” ³²

„Като се потуши въстанието и се амнистираха почти всички четници, които се завърнаха по домовете си, живота в града стана пак нормален. Тогава пристигна като търговски агент г. Андрей Тошев. Той много скоро се ориентира  и се запозна с положението  и почна да работи доста деятелно... Не минаваше ден, през който  да не напиша обширен доклад – рапорт.” ³³

По време на пребиваването си в Битоля, А. Тошев поддържа тесни връзки с глав­ния инспектор на трите вилаета в Македония Хилми паша, с валията, с чуждите консули в Битоля, с българските църковни и просветни дейци и с ре­волюционерите от ВМОРО. Това му създава авторитет, от който могат да се възползват подчинените му, какъвто е случаят с военното аташе Ракаров, който изрично посочва в доклада си до него: „Разрешението на този въпрос е в смисъл благоприятен за нас разрешение, което изненада всички, не може да се дължи на нещо друго, освен на личното разположение, което тукашния валия има към Вас.” ³⁴ 

Преди да продължим нататък  разглеждането дейността на А. Тошев като дипломатически представител в Битоля, трябва да дадем едно кратко описание на това, което представлява градът при неговото пристигане.

Градът е вилаетски център, с голям турски гарнизон, но същевременно и консулски център. Според сведения на Българската Екзархия от 1900 г. в Битоля живеят 20336 българи, от които 8800 са патриаршисти ( гъркомани), 96 сърбомани и 48 протестанти. В града живеят само 100 гърци, 7200 власи, които в болшинството си са се гърчеели и 120 албанци. ³⁵

Според румънските дипломатически документи в гр. Битоля (Монастир) живеят около 42000 човека, от които 18000 са мюсюлмани, 6000 евреи, 10000 българи и 8000 румънци.³⁶

Християнското население се дели на три църковно – училищни общини: българска гръцка и сръбска.

Битоля е важен и училищен център, който можел да съперничи на Солун. През 1898 г. в града има 10 български училища – класическа мъжка гимназия, петокласно девическо училище, едно централно начално училище за момчета и 6 начални смесени училища, в които преподават общо 34 учителя и се обучават 1156 ученика, от които 104 са от други населени места и са настанени в пансион, поддържан от Екзархията.

Гръцките училища в Битоля са мъжка и девическа гимназия, 4 начални училища за момичета и 4 начални училища за момчета, в които преподават 40 учителя с 1463 ученика.

Сърбите също поддържат в града мъжка и девическа гимназия и по едно начално училище за момичета и момчета, в които преподават 20 учителя с 376 ученика.

Въпреки не малкото влашко население в Битоля, румънските училища са със сравнително малко ученици. Румънската държава поддържа една мъжка гимназия, едно професионално девическо училище и по едно начално училище за момичета и момчета с 28 учители и 436 ученика. ³⁷

От мюсюлманските най – значими са двете гимназии, от които едното гражданско, а другото военно. Първото подготвя възпитаниците си за чиновници, а учениците от второто се подготвят за Цариградското военно училище. Освен това има и две прогимназии (руждиета), едното за момчета, а другото за момичета и 6 начални училища.

Евреите имат една прогимназия и три начални училища.

Протестанската мисия поддържа пансион, в който работят 3 учителки и се обучават 20 ученички. Католическата мисия е основала в града мъжко и женско училище, в което се изучава главно френски език. ³⁸

Дипломатическите му рапорти, съхранявани във фондовете на Централния държавен архив, и днес са важно свидетелство за хода на църковно - просветното и революци­онно дело в Македония и за турските жестокости над българите в Битолския вилает. В тях може да се прочете информация, както за съвсем дребните човешки проблеми, така и за грозящата страната ни опасност от обезбългаряване на земи, в резултат на престъпната нехайност на българските политици. Като че ли него е имал предвид Хр. Силянов, който пише следното в уводните бележки на своя основен труд: „Княжеските дипломатически агенти в Цариград и търговските агенти в главните градове на Македония и Одринско са влагали патриотична грижа и  акуратност в своята информационна служба, а някои от тях са я изпъл­нявали като свещенодействие." ³⁹

Назначаването му за търговски дипломатически агент в Битоля, както бе споменато става непосредствено след прекратяване на въстаническите действия в Битолско и района и който  е един от най – пострадалите при опита за потушаване на въстанието от страна на османската власт. От друга страна именно по време на Илинденското въстание започва да се чувства все по – масираната атака на гръцката пропаганда в лицето на Костурския владика Германос Каравангелис и гръцката дипломатическа мисия в Битоля,  която се превръща в щаб на андартското движение в Югозападна Македония.

Андрей Тошев изчислява преминалите гръко – турската граница андарти на 2800 човека. Комисия натоварена от Гръцкия генерален щаб след години изчислява, че общо ангажираните в Македонската борба 1904 – 1908 г. са 2765 човека.⁴⁰

Обширните му доклади от Битоля,  охарактеризират най – точно научния метод прилаган в изследванията му като ботаник, разкриват същността му като дипломат, който бие камбаната за възможните опасности от страна на съседите при едни евентуални военни действия, и най – накрая какво за него е Македония. За това ще си позволя да цитирам части от тях дословно:

„За да се запознае човек по-основно с поминъчното състояние на населението в Битолския вилает  трябвало би да разполага с много повече данни, отколкото тия що са предмет на настоящия рапорт, трябва при това и повече време. Моя главна цел в случая е да обрисувам, тъй да се каже, в едри черти нелесното положение на населението в този край. А за да бъде картината по-ясна, аз намерих за целесъобразно да разделя вилаета на четири части, които според нуждата се подразделят от своя страна. Тая групировка, неестествена може би на пръв поглед, ми се видя най-удобна, защото тъй по-лесно се изпъква общността - от една страна, разликата - от друга в поминъчно отношение на разните каази  във вилаета.” ⁴¹

„Един поглед върху картата е достатъчен да се види, че с посърбванието на горните села ( в местността Порече в Кичевска кааза – б.н.) сърбите си създават добри центрове за борба и с туй искат да гарантират успехите си на юг с посока към Прилеп и Битоля. Всичко туй се върши по един добре обмислен план, прилаган с упоритост от многобройните им агитатори, които съставляват цела мрежа в с.[еверо] западна Македония... Като средства против тая борба моето скромно мнение е: ...

Ако всички тия мерки се земат о време, можем да се надеваме на из­вестен успех в жестоката борба, която веднага требва да открием по всич­ки линии на сърбите. С туй ще повдигнем духът на населението, ще на­правим тамошните хора българи не само по кръв, но и по дух и с туй ще можем да създадем една яка стена на сръбското силно течение на юг в Македония. Не направим ли туй, нашата кауза ще бъде компрометирана. Тогаз за да спечелим изгубеното, ще требва да водим упорита борба с години под ред, без да бъдем досущ сигурни в победата.” ⁴²

„Известно Ви е, че Костурско минава за една от най здравите наши покрайнини в Македония.   Благодарение на своето развито и трудолюбиво българско население, този съпределен с Гърция и Албания кът винаги се е отличавал със своята устойчивост в борбата против гърцизма,...Сега, за да може да спомогне малко - много на българското населе­ние от Костурско, скромното мое мнение е да се земат следните мерки:...Такива са в кратки черти мерките, които мисля, трябва да се .вземат, за д не изгубим и малкото, което ни остава срещу толкоз труд и жертви.” ⁴³

„Отраден е фактът, че от някое време насам, както в странство, тъй и у нас особено, македонският проблем започва да занимава все пове­че и повече умовете. Преса, държавници, интелигенция не пропущат случая да си не кажат думата по този тъй щекотлив въпрос за Европа и тъй съдбоносен за Балканите и частно за нас - Българите. Всичко туй показва, че интересът към Македония от ден на ден расте, редом със съзнанието, че трябва неуморно да се действува, за да се ускори процесът, от който се очаква толкоз желаното подобрение участта на населението в тая нещастна страна.

За съжаление обаче голяма част от хората у нас, като говорят, а най-вече, като пишат по работите в Македония, принасят съмнителна, за да не кажа лоша услуга на националната ни кауза. Това печално об­стоятелство се дължи не на липса на патриотизъм, а най-често на неве­жество и на отсъствие на Съзнанието, че по такива важни въпроси мно­го повече би се постигнало с целесъобразни дела, отколкото с глупава­та нужда да се говори и пише по тях безразборно.... Криво е в основата си мнението, че хаотичното състояние, гдето се намират понастоящем ма­кедонските работи, се дължи изключително на македонските дейци и войводи. Според мен, то се дължи повече на българската интелиген­ция. Докато последната страни от македонските работи, те естествено ще бъдат ръководени от хора, ограничени и крайни и ще се разви­ват по начин, който най-малко отговаря , на нашите интереси. Да  туй не трябва - да ни се види чудно, ако един ден бъдем изненадани с някой дележ на Македония, за който тъй успешно работят нашите врагове, и които тъй бърже си пробиват път в Европа. А това ще ли бъде в наша полза? Не, разбира се. Ако ли пък се обявим против Организацията и прегърнем идеята за културната борба, нека не забравяме, че Органи­зацията ще остане да съществува и занапред, с тая обаче разлика, че изродена и разнебитена тя ще улесни задачата на нашите врагове, които ще се яват в Македония със своите Организации, силни и, дисциплинирани.

За да може да се тури тази работа на здрава и национална основа, от първостепенна важност е след всестранното й проучване, да се взе­ме едно окончателно решение, което да легне като принцип в основи­те на нашата държавна политика. Това не бива и не трябва да бъде партиен въпрос. Кабинетите ще дохождат и ще си отиват, македонска­та политика обаче на правителствата трябва да си остава неизменна. Ето защо ще държа да изкажа тук мнението, че би било желателно от  горните мисли да се проникнат всички наши партийни шефове, мнози­на от които днес стоят на разни позиции по македонския въпрос — най-крупният в нашата вътрешна и външна политика. Нека те знаят истинското положение днес в страната. Това е необходимо, за да из­лезем овреме от безпечния оптимизъм, в който мнозина от нас се на­мират днес. Необходимо е то също така, за да не станем нечаянно един ден жертва на своето самообълщение... Политиката ни към Турция ще се очертае най-добре от решението, което бихме взели по занимающия ни въпрос. От­ношенията ни към Гърция са известни. Те никой път не могат и няма да станат по-добри от сегашните. Политиката ни със Сърбия трябва да се тури на чисто. От само себе си се разбира, че на разни съглашения и побратимявания, за един дълъг поне период от време, ще се ту­ри точка, тъй като от подобни съглашения реална полза ще имат само Сърбите. Струва ми се, че най-целесъобразната и достъпна политика на княжеството към съседното кралство, е да се заяви открито в Бел­град, че ние сме и ще останем докрай за автономията на Македония, и че само на тази почва бихме допуснали да се третира въпроса за едно споразумение. Дележът на Македония за нас съставлява една безнрав­ствена и противонацинална сделка и комбинация — практически неосъществима, независимо от политическите опасности, що крие в се­бе си. Нека знаят в Белград, че всякой е свободен да работи както на­мери за добре, но че и ние имаме право зорко да следим за всеки жест на нашите съседи и да употребяваме в случай на нужда ония мерки, които намираме за необходими, когато видиме засегнати нашите интере­си. ...

С туй свършвам своя доклад. Наистина той излезе много по - дъ­лъг, отколкото исках, но аз предпочетох да изложа всичко, което мис­ля, че може да послужи за осветление на тоя от капитална важност за нас въпрос.” ⁴⁴

По времето, когато е търговски агент в Битоля, Андрей Тошев е изпратен в командировка до Париж и Лондон, където получава отличен прием. В Лондон той се среща с държавни чиновници, едни от които били привърженици на правителството а други, които симпатизирали на опозицията и използвали македонския въпрос като средство да нападат политикато на управляващите. Срещал се и с членове на Балканския комитет. Бъкстон препоръчал на своя гост търпение и спиране на всякаква революционна борба, тъй като за момента от английското правителство не можело да се очаква повече, а и Русия едва ли щяла да позволи, каквато и да било английска намеса. От срещата му с външните министри на Франция – Делкасе и на Англия - Лансдаун, стига до извода, че двамата просто си „прехвърлят топката” и никоя от двете страни не ще поиска да се занимае с тежкото положение на българското население в Македония. ⁴⁵

След Битоля А. Тошев последователно е дипломатически агент в черногорската столица Цетине (октомври 1905— декември1906), дипломатически агент в Атина (29.12.1907 – януари 1908), дипломатически агент, а след 22 септември 1908 г. и пълномощен министър в Белград (февруари 1908 — август 1913) , Цариград ( 20. 8.1913 – декември 1914), Швейцария (1915) и Виена (1915—1919). ⁴⁶

За дейноста му като дипломатически представител в Черна гора  за сега единственият източник, който ни е известен са само неговите „Бегли спомени”, където описва хитроумните ходове на черногорският владетел княз Никита (Никола), който в лични разговори с Андрей Тошев, разкрива желанието си да види единия от синовете си като владетел на Албания или Македония. ⁴⁷ И тъй като основната цел в настоящата студия е въпросът за Македония, а най - пряко с нея е свързан създаването на Балканският съюз, за момента, не ще се спираме на дипломатическата му дейност за периода от 1905 до 1911 г. Само ще споменем , че още с представянето му като дипломатически агент в Белград срещу него се подема една кампания, че той е сърбомразец и човек, който е виновен за смъртта на много „први срби” в Македония.⁴⁸

Дипломатическата совалка на Народняшко  - Прогресивната коалиция по изграждането на Балканският съюз, заварва Андрей Тошев като пълномощен министър в Белград. За зла участ политиците като Иван Гешов, Александър Людсканов и др., са запознати с неговата позиция за Македония. Те са готови не само да, а и загърбват националните интереси в името на царя, и в името на проруската политика на Балканите, за това го поставят извън хазартното разиграване по образуване на Балканския съюз. За първоначалните сондажи по изграждането  на съюз между Сърбия и България е натоварен пълномощният министър в Италия – Димитър Ризов през септември 1911 г.  За новият външен курс, който е поела страната, А. Тошев научава съвсем случайно не от кой да е, а от министърът на вътрешните работи Ал. Людсканов, който се взема и за министър на външните работи, ⁴⁹ и от сръбската преса, а не от оторизираните лица на българската дипломация. Да се разтовари от нанесената му обида, той изпраща на 11 октомври 1911 г. един дълъг доклад до Фердинанд, от който става ясно, че министъра на вътрешните работи е „държал език приятен за сърбите.” От руският посланик Хартвиг е разбрал, че „Ризов и Милованович с карта и молив в ръка” са се съгласили за отстъпването на Скопие на Сърбия. „Да се доде веднага до тая голяма концесия, преди да са се изчерпали другите средства — ако действително въпросът за някакъв съюз със Сърбия се счита днес за належащ, — ми се вижда прибързано". Макар и с риск да стане още по-неудобен на правителството, пълномощният министър не престава да бие тревога: „При разговорите си със Сърбия трябва да бъдем крайно внимателни. Още по-осторожни трябва да сме в делата си. Не бива да забравяме, че най-голямата сръбска откровеност и искреност спрямо  нас са подплатени с коварство и злоба. Без да съм против едно сближение със Сърбия, мисля, че един съюз между двете държави, като тоя, за който е дума по-горе, може да бъде не само неизносен, но и опасен за България." Подобна комбинация под руска опека той смята изгод­на повече за сръбските, отколкото за българските национални интереси.

Поради няколкогодишното си пребиваване в Македония като учител и търговски агент Тошев не престава да вижда в Сърбия непримирим и упорит противник, който привидно се е отказал от стремежът си към Бяло море. ⁵⁰

Момента, в който започват совалките за изграждането на Балканския съюз Османската империя воюва  с Италия, в т. нар. Триаполитанска война. Макар и да е водена с незначителни сили, тя все пак отклонява вниманието на Портата и според доклада на Тошев от 17 октомври 1911 г. в интерес на България е да не завършва скоро: „Напротив, колкото повече Турция бъде изтощена във военно отноше­ние и разнебитена вътрешно, толкоз по-добре за нас. Да се възползу­ваме обаче от днешния момент, както мнозина препоръчват това, би би­ло безразсъдна авантюра." Със започването на война би се услужило на Италия да спечели войната, без никаква отплата от нейна страна. Съветът му до владетеля е да се измъкне от Портата удовлетворяването на вече по­ставените искания за подобрение положението на българското населе­ние в Македония и Одринско.

Но и Тошев признава, че ако войната се пренесе на Балканите, България не може да си позволи да остане безучастна зрителка и ще трябва да се намеси в защита на националните си въжделения: „Ние можем да се намерим пред необходимостта да воюваме. Да вярваме на­пълно, че войната може да се избегне, е опасна самоизмама. От всичко изглежда, че рано-късно тя ще ни се наложи. Въпросът е само въпрос на време." Войната с Османската империя може да се отложи, но не и да се избегне. Политическите комбинации следва да се пригот­вят, преди да удари „дванайсетият час".

Дипломата, Тошев поставя под въпрос, че в Белград са се отказали от водораздела между Вардар и Струма в борбата си за надмощие на Балканите, но допуска че  поради страх от Австро - Унгария да не обърне очи към България, ще са готови на отстъпки: „Тъй или иначе, главната цел на Сърбия е чрез едно споразумение с България да си обезпечи до известна степен тила откъм Дунавската монар­хия, за да види ръцете си още по-развързани в Македония. Между тем, колко и да е желателно от солидарността на славянските балкански народи да се създаде един вид блок, вълнолом, с който да се разбиват пангерманските вълни в устрема си към Бяло море, едно съглашение със Сърбия няма да бъде напълно оправдано и износно, ако носи само отбранителен характер. Подобно съглашение или съюз, ако почитае­мото правителство го счита днес неизбежен, би трябвало да преслед­ва — според обстоятелствата — било автономията на Македония, било разрешението на Македонския, респективно Тракийския въпрос, чрез съвместна военна акция." Цената, която България трябва да се даде, според него, е земите северно от Скопие и Куманово, които са вече безвъзвратно загубени. ⁵¹

Балканският съюз за руската дипломация, е предназначен преди всичко да прегради пътя на пангерманския натиск на югоизток и да запаззи статуквото.

Страдащ от забраната да пише относно споразумението със Сър­бия, Тошев се разтоварва от натрупалите го мисли в доклад до царя от 17 декември 1911 г. Там разкрива опасенията си от разговорите между Чариков и Асим бей относно отварянето на Протоците за руски бойни кораби, като има на ум идеята на руския посланик за привличане на Османската империя в Балканска конфедерация въз основа опазване на статук­вото. ⁵²

Българският пълномощен министър не пропуска да отбележи, че Спалайкович нарочно го избягва при дохожданията си за наставления в Белград, усетил недоверието към лукавото прикриване на довчерашното му българомразство: „Важното е да не би от угода към Русия и обладани от опасен славянски сантиментализъм, днешните управляващи кръгове у нас да отидат по-далеч отколкото трябва в любезно­стите си към Сърбия. . . и да се не направи някоя труднопоправима грешка." Подозирайки някакви значителни отстъпки в Македония, той повторя: „Никакво сближение със - Сърбия няма да бъде оправдано, ако то е от естество да накърни и най-малките наши национални инте­реси”.⁵³

В случая преписката е еднопосочна и за мнението на Фердинанд може донякъде да се съди по постъпките на министрите, при които липсва пълно единодушие, по въпросът какво трябва да се даде на Сърбия. Дележа под влияние на руската дипломация, одобрението на монарха достига до гр. Струга, където министъра на войната ген. Никифоров се противопоставя да бъде даден родният град на Миладиновци на сърбите. Под натиска на Русия в крайна сметка е подписан военият договор между България и Сърбия на 29 февруари 1912 г., който е насочен срещу Австро – Унгария, Румъния и Османската империя. В тайно приложение към договора са разпределени териториалните завоевания от предстоящата война с турците. Спорната зона вече е обхванала градовете – Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево и Струга.

С британско посредничество се проведат интензивни преговори между България и Гърция. На 16 май 1912 г. Иван Гешов и гръцкият пълномощен министър в София Панас подписват съюзен договор срещу Османската империя, в който оставят неуреден спорът за териториалното разделение на южна Македония и Солун. В предварителните преговори между Атина и София, не е включен Андрей Тошев.⁵⁴

През август към Балканския съюз се присъединява и Черна гора, която срещу парична помощ предоставена и от България се задължава да започне военни действия преди останалите съюзници.

На 26 септември 1912 г. Черногорската армия напада Шкодренската крепост. На 30 септември България изпраща нота от името на Балканските съюзници, в която се приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор на 4 октомври  от Цариград е обявена война на съюзниците. На следващият ден България и Гърция приемат хвърлената ръкавица, а на 7 октомври и Сърбия се включва в Балканската война. ⁵⁵ Успехите на българското оръжие трябва да се оползотворят разумно и проницателно. Тяхното въздействие върху дипломатическите сметки проличава в два поверителни доклада на Тошев. На 15 октомври, като изхожда от идеята, че „като се съюзихме, ние нямахме предвид толкоз войната, колкото сега ни интересуват резултатите от тая война”, той определя за първа грижа на правителството да докаже на Европа, че общият сблъсък може да се избегне „не чрез поддържането на старото статукво, а чрез ликвидирането на европейскотурския въпрос в полза на съюзните балкански държави”. Тошев подканя да се заяви решително и открито на силите, че освободените земи „в никой случай не могат да бъдат отстъпени назад доброволно” и единствено по този начин може да се осигури траен мир на Балканите. Фердинанд подчертава с червен молив главния извод: „В нашата твърдост, в непреодолимото решение на балканските съюзници да не отстъпват превзетата с оръжие територия е главният залог за запазването нашите придобивки и нашите общи интереси. От страх да не пренесат огъня [в] дома си силите няма да посмеят силом да ни заставят да напуснем земите, гдето ни е завело нашето победоносно оръжие, затуй обаче повече от всякога от нас се изисква сговор и съгласие по всички линии (между съюзниците — б. н.), толкоз повече, че ликвидацията на предприетата днес акция е по-тежка от самата акция” . Така започва да мисли след решаващата победа един твърд привърженик на автономията.

На 19 октомври Тошев твърди, че всички сили признават невъзможността да се поддържа предишното статукво и необходимостта да се даде „по нещо” на победителите. Той предупреждава, че Австро-Унгария полага всички усилия да разбие Балканския съюз чрез „примамливата песен на сирената”, на което трябвало да се противопостави неговата сплотеност, защото от това зависят най-много размерите на общите успехи. В същото време пълномощният министър разчита на различията между великите сили: „Поддадем ли се обаче и на най-малките външни влияния и интриги, други ще спечелят на наша сметка. Особено тесни трябва да бъдат днес връзките между България и Сърбия” . Какво ще бъде бъдещето избягва да предрича. Предвиждайки, че наближава моментът съюзниците да се споразумеят относно начина, по който да формулират своите искания, Тошев предлага проект, представен на царя: Османската империя е наложила войната с отказа си да извърши коренни реформи; запазването на статуквото е невъзможно, съюзническите армии няма да напуснат освободените земи; балканските съюзници имат „естественото право” или „сами да се разправят с Турция” по резултатите от войната, гарантирайки всецяло интересите на великите сили, или да вземат равноправно участие в една европейска конференция, предназначена да премахне довоенното положение на Балканите . В общи линии пълномощният министър улучва от Белград намеренията на царя и правителството. ⁵⁶

Меденият месец на съюзничеството отминава. Еуфорията също. Съюзниците все повече започват да се заглеждат, какво ще остане за тях след края на войната. В рапорта си от 28.12.1912 г. до министър председателя съобщава: „ За да видите какво е настроението в уж по – трезвите кръгове на Сърбия, Ви съобщавам, това което чух от проф. Цвиич. Той ми заяви, че Сърбия ще предизвика по – скоро нова, по – страшна война, отколкото да отстъпи доброволно от окупираните територии в Македония. А ако Пашич и кралят направят отстъпки, много скъпо ще платят за това.”  ⁵⁷

Дори в умерения сръбски периодичен печат вече се търси „естествената граница” в Македония по реките Вардар, Брегалница и Злетовска. На 22 януари Тошев докладва, че и Пашич виждал необходимостта да се направи потребното по „изправката” на разделната линия. Спалайкович бил натоварен да предприеме официални стъпки в това направление, но се отложили за „малко по-късно”. Военните кръгове направо заявяват, че което „е завоювано от сръбския меч, ще е сръбско”, и виждат в Гърция и Румъния „естествени съюзници” срещу България. Всекидневните насилия, на които са подложени българите в Македония от сръбските и гръцките окупационни власти, пораждат един разкъсващ въпрос, предаден от Тошев на 25 януари: „Неужели трябваше да се води една освободителна война, за да видим освободеното от турския гнет българско население минало под ярема на нови тирани, и то не други, а наши съюзници?” Той обръща внимание на правителството, че е време да бъде изтъкнато на отговорните фактори в Белград и Атина, че не е този начинът да се запази и затвърди Балканският съюз, създаден като „политическа необходимост за общите ни балкански интереси”. Всяко премълчаване, за да не се охлаждат отношенията със съюзниците според него, ги насърчава в стремежа да задържат всички окупирани от техните войски земи в Македония. Прогонването на българските свещеници и учители, завземането на българските черкви и училища, забраната да се произнася дори думата „българин”, насилственото прибавяне на окончанието ,,-ич”, цялата тази противобългарска дейност се върши под ръководството на сръбските власти. Тошев отбеляза: „Не трябва да се заблуждаваме и с Пашичовите обещания, които са толкоз по-изобилни, колкото повече той е решен да ги не изпълни. Трябва да поискаме факти.” Той препоръча да не се дава повод да се говори, че „нещо куца в нашия съюз” и следователно се нуждае от изменение или допълване.

Белград се оказва желана спирка за Венизелос. На 23 януари той преговаря с Пашич за обща граница в Албания (според Хартвиг), но за Тошев по-вероятно е — в Македония. Венизелос отхвърля предложението за съвместно владение на Солун .⁵⁸

С писмо от 16 февруари предоставянето на две сръбски дивизии и на обсадна артилерия, се загатва от Белградското правителство, че трябва да доведе до промяна върху картата на отвоюваните земи и с поглед на юг от „спорната зона”. Правителството възлага на Тошев и Ив. Пеев-Плачков да напишат отговора, приготвен на 24 февруари, одобрен от Гешов и утвърден от Министерския съвет с малки поправки, в който се призова към строго и точно изпълнение на договора „във всяко отношение”, за да се съхрани и разшири съюзът за бъдещето на двата народа. Царят също одобри писмото отговор, но се усъмни в неговата резултатност, защото Сърбия и Гърция искали да изнудват заедно с Румъния, търсеща евтина слава за българска сметка. Той приема Тошев, за да му заяви, че в никакъв случай няма да отстъпи от договора. Не успява да се въздържи да не изрази недоволството си от пакостните търкания между правителството и Главната квартира, за липсата на единомислие между Гешов и Данев ( председател на Народното събрание – б.н.), между Савов (помощник- главнокомандващ)  и Фичев ( началник на ГЩ). Министър-председателят бил вече сит на управлението, а и остро развиващите се събития не допадали на темперамента му. Със засилването на противоречията между съюзниците и пропукването на Балканския съюз Фердинанд се замисля как да се раздели с умерения ръководител на Народната партия. Като потвърждение на това, може да се приеме и задържането на отговора, за да не се влошат още повече отношенията със съюзниците, макар това да се извърша в Македония.

На 28 феврурари е подписано антибългарското споразумение между Сърбия и Гърция. Предвижда се и привличането на Румъния към него.⁵⁹

Очертаващата се скорошна крайна победа, вместо да заздрави отношенията между съюзниците, ги влошава, защото общият враг вече не е в състояние да ги държи сплотени. Тошев се завръща в Белград, инструктиран да не говори за никаква териториална компенсация в Македония. Гешов споделя мнението за споразумение с Гърция, като се отстъпи Солун срещу Югозападна Македония, но Данев е непреклонен — „да не отстъпваме ни на косъм никому нищо”. Веднага с пристигането си на 6 март Тошев посещава руската легация, където Хартвиг се старае да омаловажи писмото на Пашич, чието правителство се било „дълбоко оскърбило” от предложението да се заплати обсадната артилерия при Одрин. Българският дипломатически представител обяснява, че това е само повод да се изкажат тълкувания, несъвместими с постигнатите съглашения: „За никакви концесии вън от уговореното не трябва и дума да става. Там е гаранцията за запазването на съюза.” На следващия ден Пашич почва да твърди, че „друго било преди войната, друго било сега”, а при липса на пряко разбирателство, за това имало избран арбитър. Тошев извлича верния извод: и двамата му събеседници са за задържане „ако не цялата, то поне на част от окупираната от сръбските войски територия”. Сръбското правителство умишлено подготвя общественото мнение за нарушаването на договора, като бъдат задържани всички окупирани земи в Македония. На 12 март Тошев докладва обезсърчен: „Сметка погрешна, а може би и фатална. За съжаление умопомрачението днес тук е толкова голямо, щото за логика и здрав смисъл място почти няма” ⁶⁰

След падането на Одрин Гешов продължава да храни празни надежди, че сръбското правителство ще оттегли искането си за ревизия на договора. Вместо да връчи готовия писмен отговор, на 18 март той нарежда на Тошев да отбележи пред Пашич, че неговото правителство „не може по никой начин да сподели този възглед”, изложен в писмото от 16 февруари. Военната помощ в Тракия не е оказана извън договора и за нея не може да се иска териториално възнаграждение в Македония, а в договорните документи „нийде не се споменава нито Адриатическо море, нито Одрин”. Този кратък извод е съобщен от Тошев на Пашич, който поиска препис и оставя отговора без последствие. Българският дипломатически представител все повече започва да затъва в неверие: „Истината продължава да се разпъва на кръст от най-високо място... Впечатлението ми е, че Сърбия и Гърция желаят продължението на военните действия с цел да се омаломощаваме и да не можем да дадем на войските си друго предназначение” ⁶¹

Според писмо на помощник главнокомандващия ген. Савов, с най-голяма вероятност между Сърбия и Гърция е сключен таен съюз против България, за да бъде омаломощена и получи несравнимо по-малко от това, което й се полага по право и жертви. Като изход от създаденото крайно неблагоприятно положение се посочва: „Час по-скоро по възможност на згодни условия да сключим мир с Турция, за да можем да освободим армията си час по-скоро от тоя театър, гдето борбата е станала не само безпредметна и безцелна, но и под влиянието на онова, което става и ще се извърши в Македония, твърде вредна за правилно разбраните ни национални интереси, и да я прехвърлим в Македония, догдето е още време...” Той прокарава мисълта, че невзетото в Тракия ще е въпрос на бъдеще, но сега изгубеното в Македония „ще бъде безвъзвратно изгубено”. Той предупреждава Фердинанд, че недобиването на линията Мидия — Родосто не ще подкопае трона му, както жертвите в Македония: „Приковаването на нашата армия в Тракия фатално ще ни доведе до подобно печално положение на работите в Македония”⁶²

След един разговор „през зъби” с намусения Хартвиг и горчиво съжаление за водената война, „която ние не предприехме на всеки случай, за да се видим изиграни един ден от нашите съюзници”, Тошев препоръчва на правителството, след като изчерпи всички средства за политическо въздействие, на първо място от страна на влиятелната Русия — „ще трябва да подирим спасителните средства у самите нас”: „Ако сърбите не вземат от дума, ако продължават да обръщат гръб на здравия разум, ако се покажат глухи на истинските приятели на Балканския съюз, не ще остане друго, освен да прибегнем към тяхното изтласкване от припадащите се нам земи, за която цел трябва незабавно да се упътят към Македония всички наши свободни вече войски. Колкото и да е печално, това ни се налага, щом няма друг изход... Доста е това, което отстъпихме.” Той съветва да се издирят приятели навсякъде, където може да се намерят, особено във Виена и Букурещ, и предпочита да се прояви отстъпчивост спрямо Гърция. Но съюзниците вече работят: сърбите в румънската столица и гърците в Цариград за обкръжаването на България.⁶³

На 16 срещу 17 юни (ст.ст.) 1913 г. 2 и 4 – а българска армия правят неуспешен опит да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии, с което се дава ход на Междусъюзническата война. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш на българските войници се налага да отстъпят до Брегалница и Струма. На 28 юни във войната се намесва и Румъния против България. На 6 юли и турските войски пресичат линията Мидия – Енос и завземат Одрин. В сраженията при Калиманци и Кресненското дефиле е спряно сръбското и гръцкото настъпление, но безпрепятственото достигане на румънските войски до околностите на София, принуждават българското правителство да иска примирие. С Букурещкият мирен договор се признават придобивките на Сърбия и Гърция по време на Балканската война, като дори и ги разширяват, а Румъния получава Южна Добруджа. С Цариградският договор Османската империя си връща господството над Източна Тракия. ⁶⁴

Както беше споменато и по – горе Андрей Тошев е изпратен за пълномощен министър в Османската империя, в един от най – трудните периоди за страната ни – след първата национална катастрофа през 1913 г. Той е член на делегацията, която подписва Цариградския мирен договор с империята. В Сърбия си отдъхват, от човекът който се беше превърнал в най – нежеланата персона, но която нямаше как да изгонят. ⁶⁵

Добрите му връзки с ВМОРО му позволяват да докладва до министъра на външните работи д – р Никола Генадиев за преговорите, които се водят между представителите на организацията и младотурският комитет, за съвместни действия срещу Гърция и Сърбия. С присъщата си наблюдателност и добросъвестност, анализирайки реалностите той докладва следното на своя шеф : „Днес се видях с Протогеров. Намерихме, че ще бъде полезно д – р Владов да се изпрати като представител на Организацията в Букурещ, дето да влезе в контакт с тамошните куцовлашки кръгове... На Владова, ще трябва да се препоръча, да бъде крайно осторожен, защото всички почти куцовласи са тайни агенти на румънското правителство.” ⁶⁶

В общи линии мисля, че не е нужно с представянето на повече документален материал, с който да се защити тезата, че в своята дипломатическа дейност Андрей Тошев се е грижил единствено за интересите на България и е защитавал приоритета -   Македония, и че където и да се е намирал, той е предупреждавал правителството за грозящите ни неприятности. В този ред на мисли можем да посочим телеграмата му  до министър предесдателя В. Радославов, като пълномощен министър от Виена по време на Първата световна война, когато България е обявила, че не ще се намесва в конфликта на начия страна: „Понеже не е изключено България да пожелае да остане до края неутрална, не трябва да се изпуща настоящият момент, а трябва да поискаме от Германия и Австро – Унгария  формални ангажименти, че, ако те победят, нема да сключат мир, докато Македония не бъде дадена на България. А това България може да иска срещу своя неутралитет, който повече от всякога става ценен за Германия и Австро – Унгария, понеже до като ние стоим неутрални, Румъния мъчно би се решила  да действува.” ⁶⁷

Друг е въпроса, дали отговорните политически и държавни мъже, правилно са разчитали отправените предупреждения от този, а и от другите ни дипломати. Трябва да се има в предвид обаче, че  той е радетел за работа  в Македония на културна почва ( и в битността му като учител и като дипломат ), но това не му пречи да оценява правилно ролята, мястото и значението на ВМОРО. ⁶⁸ 

По време на сключването на Брест – Литовският мирен договор между Русия и страните от Централните сили, като пълномощен министър във Виена, взема участие като делегат от българска страна.

По повод отбелязването на 70 - години от рождението и 50 – години творческа дейност на Иван Вазов, на 29 юли 1920 г. излиза едно възвание от инициативен комитет към българският народ, в което се казва: „ Един народ може да има обширна земя, несметни богатства, военна сила – и пак да бъде толкова беден , че нищо да не завещае на световната история, нищо скъпо да не може да внесе в общата съкровищница на народите, ако не е развил своя духовна култура, преди всичко своя оригинална книжнина.

Езикът на един народ  - това е най – великото негово дело и най – несъкрушимото негово оръжие. Народите изчезват, когато само изгубят своя език.

Българският народ също бе на загиване. Него само книгата го изтръгна из мрака на невежеството , възроди и подготви за свободен живот. Ясно е за всеки просветен човек, че без българска книга не би имало българска държава.”⁶⁹

С това възвание към българската нация, се открива нов път за духовно израстване и нова цел. Всичко това след три продължителни войни и две национални катастрофи, след като страната ни бе окастрена жестоко от своите съседи, окована от международните договори на победителите.

На този апел с деятелност отговаря „ботаника по диплома и дипломата по призвание”, за да отдаде своите сили на полето на обществената деятелност, колкото мъгляво и неясно да звучи това понятие днес.

От 1919 до 1935 г. Андрей Тошев се оттегля от обществено - политическия  живот и се отдава главно на публицистична дейност. Такова е мнението на онези, които в една или друга степен са се докосвали до неговата дейност след оттеглянето му от дипломатическата кариера. По всяка вероятност може би имат право, но не съвсем. Защото не може да си обясним по друг начин свидетелството, което ни е оставил Иван Михайлов в своите Спомени : „През 1932 г. се сключи споразумение между албанската делегация във Втората балканска конференция и българската делегация, за прилагане договорите относно малцинствата – българското в Албания и албанското в България.” ⁷⁰    Един от делегатите е Андрей Тошев, който през март 1932 г. излиза с обширна статия във в. „Македония”, в която ратува за признаването  на българското малцинство в Сърбия и Гърция, а също така да му бъдат върнати силом отнетите културни и други права. ⁷¹ 

През този период става член (или симпатизант на идеите) на Всебългарския съюз „Отец Паисий” (основан през есента на 1927 г.). След деветосептимврийската ни историография го причисли към фашистките организации в България.

Но такава ли е в действителност тя?

ВСОП е творение на българската интелигенция. Организацията е по-скоро културно-просветна и демократична по своето устройство. Там са събрани едни от най-големите умове на тогавашна България. Целта им е защита и развитие на националното самосъзнание и култура. Плод на нейната дейност са огромен брой книги  посветени на националните въпроси. За това, че тяхната дейност бе заплаха за криворазбрания Марксиско – Ленински интернационализъм, е показателен фактът, че мнозина нейни членове са убити от комунистите след 1944г., въпреки че едва ли някой от тях някога е използвал оръжие, различно от писалката.⁷²

В началото на 30 – те години ученици от Първа и Втора мъжка гимназия в София стават основатели на младежкото подразделение на „Отец Паисий”. Техен знак представлява зелен щит с факел, който гори в червено-бял пламък. Това е доста красноречиво, за  културно-просветния, характер на съюза. Техният основен лозунг е „Чрез Българщината, за България”. Поради това че организацията има не военни, а интелектуални корени, при нея отсъства отдаването на почит и специален поздрав. Тя по своя характер е демократична организация, която смята, че водаческият принцип е неприложим за България. По техните думи българинът не е нито толкова мързелив като италианеца, нито толкова дисциплиниран като германеца, за да може да бъде управляван от един водач. ВСОП и Българския младежки съюз „Отец Паисий” никога не са се стремяли към масовост и членовете им не са надхвърляли 10 хиляди души.⁷³

Кредото им може би е най – точно изразено от Софийския митрополит Стефан: „Само когато свободна и независима България стане истинска духовна майка на всички, които са вън от нейните предели, в човешки и безчовечни условия на живот, и говорят и се черкуват на нейния език, само тогава може да се надяваме, че нашата нова история няма да запише страници на културен позор – на загубени български души.”⁷⁴

На 18 април 1935 г. проф. Александър Цанков и Кимион Георгиев са арестувани и интернирани на о. Св. Анастасия. Това моментално довежда до оставката от кабинета ръководен от ген. Пенчо Златев на трима негови министри – К.Батолов, Ян. Молов и проф. д-р Люб. Диков. В късния следобед цялото правителство подава оставка. На следващият ден вече вестникарите научават новото лице, което е натоварено от царя да състави новият министерски кабинет – Андрей Тошев.

Коя е причината царя да се спре на него?

Желанието на владетеля е кабинета да се ръководи от цивилен, който да не е обвързан с бившите политически партии, с което се съгласяват ръководителите на Военния съюз. А. Тошев е бил учител на ген. Пенчо Златев и на ген. Т. Радев (и на ген. Ст. Цанев – министър на войната в правителството ръководено от него по . късно), за което споменава пред журналистите, и че се гордее с тях. Отеглянето му от политическият живот, и ненамесата в партизанските страсти които се разразяват в страната след края на Първата световна война, кошмарът на гражданската война, в която изпада българската политическа действителност, се оказват в негов плюс. Не без значение са и връзките му с македонското движение. Всички отчитат и роднинските му връзки с ген. Стефан Тошев.

На 21 април страната излиза от правителствената криза.

При стъпвването си в длъжност, заявява че ще следва външната и вътрешната политика на старото правителство и ще се вдъхновява от принципите на 19 май. Основната задача във вътрешната политика ще бъде подпомагане на бедстващите слоеве и съживяване на стопанския живот .⁷⁵  В пресата от онези дни е посочена част от совалката, която извършва, за да изпълни задачата, с която се наема. От друга страна имал ли е представа, колко време ще продължава неговото премиерство? Отговор на тези въпроси може да ни дадът спомените на Марко Рясков – министър на финансиите в новото правителство: „Каза ми кои ще влязат в кабинета и че по общо съгласие с царя постът министър на финансите бил запазен за мен. Спряли се били единодушно на мен въпреки това, че знаели, че досега съм избягвал да влизам в подобни политически комбинации, но че аз съм бил единственото лице, което авторитетно ще заеме това тъй важно министерство и ще може да тури ред в много забърканото финансово положение на страната. Опитах се да правя възражения, обаче Тошев ми заяви категорично, че друг изход нямало и аз трябвало да изпълня обществения си дълг. Съгласих се, като поставих изричното условие, че повече от шест месеца не искам да остана министър – време, което аз намирам за достатъчно за извеждане на страната от финансовия хаос. Тошев се съгласи без колебание. Обеща ми, че ще ме освободи от всякакви странични задължения, за да мога всецяло да се отдам на работата си, че ще ми даде безрезервна подкрепа в прилагането на мероприятията ми.” ⁷⁶

Какви са първите проблеми, с което правителството се занимава на първото си заседание?

Според първата  „пресконференция”  дадена на излизане от Министерския съвет от Андрей Тошев е определен общия план на бъдещата си работа, а заедно с министърът на правосъдеието са били натоварени да изработят общите положения на бъдещата Конституция. А защо именно Конституцията – „ Първото условие за за вътрешния ред и законността е да има основен закон еднакво задължителен и за управлението и за управляваните”. ⁷⁷

Според спомените на Рясков нещата изглеждат по следният начин: „От двореца всички вкупом отидохме в помещението на Министерския съвет (в старото здание на Земеделската банка – ул. „Раковски“ и ул. „Вазов“) на първо заседание. Свикнал на делова работа, без губене на време, аз още в това заседание на Министерския съвет помолих колегите да ме освободят от присътствие на обикновените заседания на Министерския съвет, за да имам повече време да се занимая с наболяли, належащи проблеми. Поменах въпроса за заплатите на държавните и общинските чиновници, които се изплащаха с едно закъснение от три месеца. Заявих, че това положение е нетърпимо и невъзможно за една правова и цивилизована държава. Всички единодушно заявиха, че ще намеря пълната подкрепа на Съвета, а Тошев ми каза, че ми дава картбланш да търся и намеря бързо разрешение на този тежък социален проблем. Поздравиха ме, че съм решил това да бъде моята първа важна задача.” ⁷⁸

Това действително дали е така? Информацията, която дават журналистите е, че по повод Великденските празници, правителството ще се постарае да осигури поне половината от мартенската заплата на чиновниците. ⁷⁹

Проблемът с изготвянето на проект за нова Конституция така и не вижда бял свят, но още с обябяването на идеята среща съпротивата на всички опозиционни сили.

Разработени два варианта на правителствения проект. Първият вариант предвижда известно увеличаване на правата на монарха. Той е носител както на законодателната, така и на изпълнителната власт, а от негово име действа и съдебната власт, която си остава недобре регламентирана. Като поука от неуспешните войни за национално освобождение е въведена длъжността „главнокомандующ армията”, назначаван от царя. Царят има право на вето при обнародване на приетите закони, което може да бъде преодоляно само с мнозинство от 2/3, но това би могло да доведе до разпускане на парламента. Предвижда се нарастне ролята на пълнолетния престолонаследник, който е по право наместник на монарха при отсъствието му от държавата. При наследяване на монархическата власт се допуска и наследяване по женска линия, доколкото в момента на създаване на проекта, цар Борис ІІІ има дъщеря, но не и син.

Народното събрание се състои от от две категории представители – 90 души, избрани непряко от населението, а от избираемите членове на общинските съвети с 4-годишен мандат са между 30 или 60 представители по право, които са представители на висшата бюрокрация – бивши премиери, ректорът на Софийския университет, председателят на Академията на науките, управителите на БНБ и на Земеделската и кооперативна банка, председателят на Върховната сметна палата, председателите на търговско-индустриалните, занаятчийските и земеделските камари, 4 генерали, определяни от Военното министерство. Събранието няма законодателна инициатива, запазва само правата си при изработването на бюджета, но контролните му права върху правителството са намалени. То е ограничено и от новосъздадения Законодателен съвет, който напомня на подобната комисия, учредена с неуспешната конституционна реформа на консерватори и умерени либерали в края на режима на пълномощията от 5 декември 1883 г. При Великото народно събрание броят на избраните депутати е удвоен – 180 души, но на представителите по право се запазва. То запазва и  основните си функции, както са описани в Търновската конституция.

Първият вариант на проекта увеличава правомощията на Министерския съвет. Засилени са правомощията на премиера да представя листата на министрите на царя след като е вече назначен на поста си, в духа на традициите на конституционната, а не на парламентарната монархия. Отговорността на кабинета пред парламента е само в рамките на двумесечната редовна сесия ако предложението е подкрепено от поне 50 народни представители.

Вторият вариант на правителствения проект предвижда въвеждането на двукамарен парламент – Народно събрание, състоящо се от Долна и Горна камара, които могат да заседават едновременно или поотделно. Долната камара се състои от 120 депутати, избрани от избираемите членове на общинските съвети, а в Горната камара влизат членове по право и по избор. Наред с изброените в първия вариант на проекта, сред депутатите по право е и пълнолетният престолонаследник. Избраните народни представители са 30 на брой, участват в тристепенни мажоритарни избори и са представители на висшето чиновничество, имотните слоеве или имат висше образование. Мандатът е 2-годишен с подновяване на 1/3 от състава на всеки 4 години. Двете камари са равностойни, но ако законопроект е приет с мнозинство от 3/5 в Долната камара, Горната не може да го отхвърли. Всяка от двете камари може да гласува недоверие на правителството или на отделен министър ако е внесено от поне 50 депутати и за него гласува поне 2/3 от състава на всяка камара.

Двата варианта на правителствения проект предвиждат редица нововъведения в държавното устройство на страната. Те засилват ролята на изпълнителната власт и на монархическия институт, ограничават правата на парламента като го лишават от реална законодателна инициатива и го свеждат до орган, подчинен на правителството. Особено сериозни са промените в областта на изборите, където се въвеждат дву/тристепенни процедури, високи имуществени, служебни, възрастови и образователни цензове, целящи да изолират основната част на населението от управлението на страната. Като цяло, в средите на най-елитните български специалисти по конституционно право правителственият проект е посрещнат зле като „дилетантска работа”, пълна с абсурди и грешки, което оказва влияние върху решителността на официалните среди да пристъпят към реализиране на идеите за конституционна реформа. ⁸⁰

Както споменахме и по напред представителите на бившите политически партии започват да я критикуват, което довежда до отказ на нейното представяне на широко обществено обсъждане.

Все пак при неговото няколко месечно управление се извършват няколко промени, спрямо политиката на предходните два кабинета след преврата от 19 май 1934 г. Едното е реорганизация на Дирекцията по контрола на печата, като в напътствието се посочва, че критиката не само не се забранява, но е и желателна, стига да е лоялна и добросъвестна, но се забраняват статии, които сеят омраза и раздухват политически страсти. ⁸¹  Другата промяна, която извършва правителството на А. Тошев е изпращането на Министъра на народното стопанство Стойчо Мошанов в Англия да декларира, че България е напълно лоялна в своите задължения по заема получен от страната през 1928 г. и че се задължава да изплаща дълговете си така, както ги е поела. ⁸²

Отменени са наредбите - закони за монопола за солта, тютюна и тютюневите изделия, спирта и петрола, като не ефективни и не носещи печалба. ⁸³

Според спомените на Марко Рясков правителството на 29 май 1935 г. е изплатило четири заплати наведнъж – три закъснели и текущата. ⁸⁴

Почти всяка седмица правителството дава отчет пред медиите за извършената работа. Почти всяка седмица членове на правителството са на обиколка из страната за да бъдат близко до народа.

Андрей Тошев взема участие в празненствата в Габрово по повод 100 г. от основаването на Априловската гимназия, и на конгреса на занаятчиите в София. И на двете места в своята поздравителна реч се спира на поуките, които сме получили от епохата на Възраждането. ⁸⁵

Срещу правителството на А. Тошев са както представителите на бившите политически партии в страната, така и част от офицерството във Военният съюз.

В края на юли 1935 г.  полк. Дамян Велчев се установява в Белград и се свързва с кръгове, които са против цар Борис ІІІ и Андрей Тошев. ⁸⁶

На 23 септември негови привърженици в София го призовават да се завърне от Белград и да застане начело на акция за сваляне на правителството. За такава линия е и политическият секретар на Военният съюз ген. Владимир Заимов., който казва на Кимон Георгиев на 28 септември : „Изходът е едно ново управление, което да събуди повече вяра в обществото, в армията, и което има обща опора в земеделските маси.” ⁸⁷

Подготовката на Италия за война с Етиопия подтиква белградските кръгове да подпомогнат Д. Велчев да напусне Белград и да се прехвърли в България, което той прави на 1 октомври и се установява в Сливница.⁸⁸

Но още на 26 септември правителството е информирано за подготвеният преврат. Областните директори и околийските управители вдигат на крак полицията в цялата страна.  Бързите действия на властта внасят объркване в заговорниците. Вл. Заимов предупреждава майор Станчев, че голяма част от офицерството е против всякакви авантюри. Последният решава, че акцията трябва да бъде отменена и възлага на подполк. Ст. Томов да се завърне в Сливница и да прехвърли Велчев  в Белград. Но последния съобщава на ген Дипчев за възложената му задача. И така на 2 октомври 1935 г. в България се въвежда военно положение. То е отменено на 25 с. м. Арестувани са над 300 човека, предимно привърженици на Д. Велчев и хора от кръга „Звено” и някой от привържениците на БЗНС „Пладне”.⁸⁹ 

Сред арестуваните заговорници е и синът на първият му братовчед ген. Ст. Тошев – кап. Тодор Тошев – дясна ръка на Д. Велчев.⁹⁰  Това се оказва голям удар върху 68 годишният министър – председател. За това при поредното искане на Марко Рясков да бъде освободен от министерският му пост на 15 ноември ( което се осъществява на 17), му е заявил, че това неминумо ще доведе и до падане на кабинета. На 23 с. м. страната осъмва с нов министър – председател – Георги Кьосеиванов.⁹¹

По време на цялото управление на А. Тошев сръбската преса е отрицателно настроена срещу него. Според тях налагането му на този пост от цар Борис ІІІ, се приема като предизвикателство от негова страна и знак за събуждане на македонската деятелност в България. В сп. „Србски книжовен гласник” го посочва като главния виновник за разрива на българо сръбските отношения по време на Балканската война.⁹²

Но само през пролетта и лятото между двете страни има обмен на групи и делегации, като от началото на януари до края на септември в Югославия са допуснати 1361 български поданици срещу 927 човека за предходната година. Също така се договарят в Белград да се продават и български вестници и литература. Но не успява да сполучи това да се осъществи в Скопие. ⁹³

За да разберем най – ясно политика А. Тошев ще цитираме изказването му пред в. „Зора” по повод българо – румънските отношения: „Българското правителство държи на приятелството на Румъния, както и изобщо на приятелството на всички съседни и по – далечни държави и не ще пропусне нищо, за да подържа с нея най – добри отношения, които да улеснят едно сътрудничество в името на общите интереси и на затвърдяването на мира на Балканите. Тази наша политика отговаря на разбиранията и чувствата на народа ни, който не забравя светлите страници отбелязани в историята на нашето многовековно общо минало. Ние желаем пътят на бъдещето ни да се осветлява  само от хубавите спомени на това минало и , като се надяваме да намерим  същите разбирания и у нашите съседи, не се съмняваме, че въпросите, които ни интересуват, ще намерят своето най – добро разрешение.” ⁹⁴

От друга страна по време на неговото управление, страната ни има редкият шанс да се сдобие с немалко количество османо-турските архиви. При срещата му с проф. Хиндалов, му казва, че вече можем да имаме по – пълна история, и че тя може да се пише не от отделни парчета, а от вагони с документи.⁹⁵

Шпионина на немското разузнаване в Анкара Елиаза Базна ( Цицерон) донася, че на 10 януари 1944 г. ще бъде извършено масирано въздушно нападение над София. Германските разузнавателни служби се съмнявали дали Цицерон не е поставен агент и засекретяват получената информация. Дори в немското посолство в София нямали представа за готвеният удар над българската столица. Проверката на агента струва около 750 убити цивилни и военни лица и на 700 ранени. Сред загиналите под бомбите на антифашистката коалиция в София е един културно - просветен деец, публицист,  български дипломат, държавен мъж с европейски авторитет.⁹⁶

В общи линии това са биографичните бележки, които бихме могли да дадем за учения, дипломата и общественика Андрей Тошев.

Няколко неща охарактеризират дейността му като дипломат в периода от 1903 до 1919 г. Първото е, че той винаги е назначаван за дипломатически представител там, където е най – трудно и където е необходим достатъчен дипломатически такт. От друга страна, че от всички дипломатически представители е най – проникновен в анализите си и настоятелен в препоръките си.⁹⁷  

Друг не маловажен мотив за любовта му към Македония може да бъде изтъкната и женитбата му с потомка от рода Божкови от Велес - Екатерина, по време на учителствуването му в Солун. ⁹⁸

Изпод перото му излизат редица изследвания по балканските взаимоотношения, сред които могат да се посочат „Поглед върху икономическото положение на Сърбия" (1911 г.), „Балканските войни", т.І (1929), т. II (1931) и недовършеният т. III, който се съхранява в личния му архив, „Бегли спомени" (1931 г.), „Сръбско - българската разпра" (1932 г.), „България и нейните съседи" (1943 г.) и огромен брой ста­тии на политическа и културна тематика .

През 1931 г. той възкликва: „Сега в .Македония, в хубавата, краси­ва Македония, в най-българската земя, в родината на славянските апо­столи Св. Кирил и Методий и на старобългарския език, в оная част от общото българско отечество, гдето се зачена новобългарското възраж­дане, в страната, чиито културни ценности и в далечното минало и по-сетне играха такава огромна роля в историята на българския народ — няма сега българска черква, няма българско училище. Всички храмове Божии, гдето от векове се молеха на матерния си език съзнателните македонски българи, както и всички учебни заведения, гдето хиляди и хиляди млади българчета черпеха наука и просвета все на майчиния си език, днес силом са превърнати в сръбски и гръцки. Под страх на средновековни наказания днес не може да се спомене името българин в Македония.” ⁹⁹

Като признание за неговата любов и всеотдайност към Македония, може да се приеме, че в най – трудния период за Македонския научен институт ( 1938 г. – когато се отпечатват само списанията „Македонски преглед”) наред с други изтъкнати учени и общественици, Андрей Тошев е приет за член на МНИ, въпреки, че не е роден в Македония. „Мнозина от новоприетите интелектуалци нямат македонско потекло, каквато  негласна традиция съществува в МНИ.” – пише Ал. Гребенаров.¹⁰⁰

Настъпилите промени след втората половина на 1944 г. в Източна Европа създават предпоставки за радикални промени във всички сфери на цялостния живот в България. В оповестената на 17 септември програма на Отечествения фронт се отделя специално място на просветно – културната политика на правителството, включваща изкореняване на авторитарната идеология ; преустройство на университета и университетското образование; създаването на научен мироглед и здрави социални чувства  у младежта и пр. Част от тези мероприятия могат да бъдат осъществени според управляващите „чрез изземване от държавата на всички книги с прогерманска и изобщо с фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи”. Още в първите списъци  от есента на 1944 г. включващи 993 книги за изземване и унищожаване намира място и писаното от Андрей Тошев, както и в по – късно допълненият списък.¹⁰¹

Съдебните произволи и репресии над личности доказали своето национално пристрастие, са отражение на новата външна политика на страната, която избягва да отстоява позиции и приоритети, свързани с националната кауза. Поради съображения Москва принуждава София да търси сближение с Белград за изграждане на федерация между двете държави. В проектираното междудържавно обединение на страната ни е отредено неравноправно партньорство. Проекта предвижда тя да се включи във федерацията наравно с другите шест републики (Сърбия, Черна гора, Хърватско, Словения, Боста и Херцоговина и Македония, към която трябва да се донади Пиринска Македония) , но с водещата роля на Белград.¹⁰²

И тук може би опирайки се на Вазовото „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?”¹⁰³, може да възкликнем с въздишка на облекчение: „Слава Богу, бедни ми Андрея, че загина под ударите на съюзническите бомби, та да не бъдеш разкарван и измъчван девет месеца по – късно из участъци и лагери. Да не видиш срамът на новите ни клекнали пред чужди паници политици, загърбили националните ни интереси!”

Във включените документи, е посочено под тях, къде са били публикувани за първи път.Единственото, което е редактирано при набирането на текста е, че са избегнати грешното изписване на населените места. Също така изправяне на някой лични имена, за които е явно, че е допусната печатна грешка. Примерно: личното име  „Търне” е поправено на „Търпе”, за това защото в западномакедонските земи е познато името Търпо или фамилията Търпов, но не се среща Търно(Тръно) – Търнов(Трънов), което е явно грешно изписана или неправилно разчетена. Някой от документите не са изготвени лично от Андрей Тошев, но са включени, тъй като отразяват периода на неговияут престой като дипломатически представител в Битоля. Включен е и докладът му писан през 1907 г., когато е дипломатически агент в Атина, за това защото отразява неговото виждане за действителността в Македония. Накрая са включени три приложения, които да покажат доколко е достоверна информацията, която се дава в едно от писмата изготвени от Андрей Тошев за извършените зверства от турската власт и башибозук по време на потушаването на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. В приложеният географски показалец са посочени всички населени места, местности и административни единици, а също така и поименен списък на всички посочени лица в писмата и докладите му. С различен шрифт са посочени и лицата, които се срещат в докладите и писмата на А. Тошев и приложените приложения.

                                                      Бележки:

¹ Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995.; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия в борба за свобода ( краят на ХІХ – началото на ХХ век). МНИ, С., 1995.;.  Свирачев, П. Д. Илиева, Поверителен доклад от Андрей Тошев по македонския въпрос от 1907 г., Вж: ИДА, т.64,1992; Даме Груев. Живот и дело. т.2, С.,2006.; Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. С.,2005.; Райчевски, Ст. Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908, С.,2007.; Райчевски, Ст. 1904 – 1906  Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011.

² Тошев, А. Ранни спомени, , С.,1891,с.2-3.; Илиев, А. Спомени, С.,1926,с.132,229,255.; Хронологическо описание на по – важните и забележителни събития  в град Стара Загора в черковно, училищно и общо народно отношение в ХІХ в. от Хаджи Господин Славов, Стара Загора,2008, с. 273. .; в. „Македония”,бр. 48 от 25.10.1869 г. посочва, че създаването на Енинското читалище става на 27.7.1869 г. , а един от участниците даскал Петко Иванов Маналов посочва, че изготвеният устав бил одобрен от Слави Тошев. в. „Казанлъшка искра”, март 1926 г.

³ Хронологическо описание на по – важните..., с.235; Аяров, Ив., Н. Кънев, Н. Ганева, Възрожденска Акарджа ...,с.226.

⁴ Тошев, А. Ранни спомени ,... с.25-26.

⁵ пак там, с.29; всъщност първи клас Андрей учи в Трявна, поради бягството на семейството от Стара Загора при неговото опожаряване. Пак там, с. 94.

⁶ Тодев, Ил. Създаването на българската католическа гимназия в Одрин. Вж:И. пр.,1987,

кн.1,с. 88.

⁷ Данчов, Н.Г. и Ив.Г. Данчов, Българска енциклопедия, С.,1936, с.1540.

⁸ Едно сравнение. - Учител, 1895, № 2, с. 156.

⁹ Съвременен преглед, 1899, № 7, с. 109.

¹⁰ Станев, Ст. Малко познати имена на българската ботаника, С., 2001,с.54; „Всяко годишно време ни предлагаше своите хубости. В ранна пролет по полянките и по ридовете, дето растителността едва що се пробуждаше, ние радостно събирахме тъй обичаните ни цветя: кукуряк, кокиче, синчец, пролетен минзухар със сочни  виолетови цветове, мораво – червеникъв салеп, жълти кремове и лютичета, разни дребни и едри теменужки, съсънки и най – вече люляк по сухите каменисти склонове...” и „... било по стръмните склонове на Икикардаш ( двата братя) покрити с габер, липи, маждрян, лещак, шипки, малини, капини и всевъзможни още горски дървета и шубраци, любувайки се на разните багри, що почват да добиват , в началото на есента , техните разноформени листа.”  Тошев,А. Ранни спомени...,с. 18-19.; И просто като сравнение ще си позволим да цитираме Васил Кънчов и описанието, което дава в прехода си от Кресна към Горна Джумая: „ По Каршияка до самия път стигаше гората. Шумата току – що бе се развила. Много пролетни цветенца имаше покрай пътя.” Кънчов, В. Избрани произведения. Том първи, С., 1970, с.162.

11 Г. Кандиларов, Българските гимназии и основни училища в Солун. С., 1930, с. 58, 30, 82—83, 130, 153. ; ИДА,1986,т.52 „Андрей Тошев – подготвителен курс по природно математически науки 1887 – 1888; 1889-1890-1891 г.”; от друга страна  Ст. Станев посочва, че директорът на Ботаническата градина в Брюксел F. Crepin, му е бил предоставил цялата необходима литература, а самият Андрей е занесъл събраните растения със себе си при продължаването на своето образование през есента на 1890 г. вж: Станев, Ст.пос. съч. с. 54.

12 Тончев, Ив. Българската държава и учението на българите в чужбина 1879 – 1892. С.,1994; Съществува може би и трета възможна причина, по това време ученичка в Солунската българска девическа гимназия е една от сестрите на А. Тошев. Вж: Държавна агенция „Архиви”. Архивите говорят т. 46. Вътрешната Македоно – Одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) .Документи на централните ръководни органи ( устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). т. І част 2, С., 2007, с.83 – 84.

¹³ Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 1, С., 1933. с. Ш.

¹⁴ Пак там.

¹⁵. Тошев, А. Бегли спомени. С, 1931, с. 7 – 8. В студията си “Васил Кънчов живот, обществена дейност и научно творчество” Христо Христов пише: „Закопнял за Македония още от юношеските си години, Васил Кънчов направил постъпки да бъде изпратен на работа там. На 1 септември 1888 г. бил назначен за учител в Солунската българска мъжка гимназия.” Вж: Кънчов, В. пос.съч., с. 11.; за Димитър Матов Ц. Миладинова пише следното: „Дарованията на тоя млад, но телесно слабичък човек бяха извънредни. На вид той бе мълчалив и свит, но издръжлив по дух и непрекъснато скован на своя стол и на работната си маса.... Въпреки голямото му трудолюбие и способностите му хората тогава не можеха още да оценят един от най-добрите и обещаващи наши езиковеди. Като учител Д. Матов бе обичан и от колеги, и от ученици.” Миладинова – Алексиева, Ц. Епоха, земя и хора. С., 1985, с. 112.; за В. Кънчов в спомените си Миладинова пише следното: „...ние всички отдадохме нашата почит към него още от първия ден на пристигането му. Васил Кънчов бе умен, приказлив и в същото време – кротък човек. През солунските години той изглеждаше, както изглеждаха студентите, каквито ги бяхме срещали в Русия. Слабите му материални средства го душаха навсякъде, но в характера си той бе здрав и твърд като стомана. Най-голямата му слабост бе да говори искрено, откровено, даже и тогава, когато казаното бе отправено против самия него. Най-вече Кънчов обичаше да разказва за своите странствувания и за това, че когато Екзархията го бе поканила да вземе учителско място в Солун, той не бил в добро материално положение. Когато след една година учителствуване в солунските гимназии той разстрои слабото си здраве и поиска да замине за чужбина на лечение, тръгна с малкото скътани пари от учителствуването си... Той бе учител, обичащ работата си и учениците си, с това заедно с другарите си учители от онова време допринесе много да издигне солунските български гимназии.” – пак там

¹⁶ Миладинова – Алексиева, Ц. Епоха, земя и хора...,с. 112.

¹⁷  НБКМ – БИА, ф. 867, а.е. 88, л.29, 158.

¹⁸  Тошев, А. Бегли спомени.., с. 64 - 66

¹⁹  Пак там.

20  Станев,Ст. пос.съч.,с.53.

²¹ Вазов, Ив. Събрани съчинения.т.11,С.,1977, с.232, 248, 265,271.

²² Симеонова, Р. „Македонский календар” и участието на българската интелигенция в култуно просветното движение в Македония ( 1889 – 1990 г.). ИДА,т.60,С.,1990, с. 333 -334.

²³ Станев,Ст. пос.съч.,с. 54 – 55.

²⁴  Изданието остава единствена на български език до средата на ХХ век. Вж: Илиева, А. Книжарска издателска дейност в Солун в края на ХІХ век

Научна конференция „Българската книга и библиотеките  през Възраждането”, Сливен  - 7 – 8 юни 2005 г.

²⁵  пак там

²⁶ Станев,Ст. Пос. съч., с. 53 – 54.; още като учител в Пловдив А. Тошев взема участие в учредяването на Българското природно изпитателно дружество на 7.4.1896 г. Вж: пак там, с. 93 -  94.

²⁷ пак там,с.56.; Вазов, Ив. Събрани съчинения.т.11, с.232, 248, 265,271.

²⁸ Станев,Ст. Пос. съч., с. 58.

²⁹  пак там, с. 59 - 60.тук бихме могли да посочим ръководството по съставяне на ботаническа сбирка; учебниците му по ботаника за основните училища и за ІІ гимназиален клас, този учебник шест години по – късно претърпява второ преработено издание.

³⁰  пак там, с. 61.

³¹  Гарванов,Ив. Спомени. Документи. Материали, С.,2005, с.166 – 168.

³² http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf Вж: Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.39.; Ст. Станев посочва, че ботаническите интереси на княз Фердинанд са довели до запознанството му с различни видни български ботаници, сред които е и А. Тошев, и именно на това се дължи дипломатическата му кариера по – късно. – Вж: Станев, Ст. пос. съч., с. 70.

³³ пак там, с. 40-41.

³⁴ виж док. 97

³⁵ Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. С.,1982, с. 162.

³⁶ Йордан, К. Румънски дипломат за християнските училища и църкви в Битоля и околностите в края на ХІХ век. Вж: Македонски преглед, 2006, кн. 2, с. 136.

³⁷  пак там, с. 144 – 145.

³⁸  Кънчов, В. Избрани произведения. Т. 1, С.1970, с. 382 – 383.

³⁹ Хр. Силянов. Пос. съч., VII—VIII.

⁴⁰  Национално освободителното движение на македонските и тракийски българи.1878 – 1944 г. т. 3, С., 1997,с.163.

⁴¹ Публикуван от Тодор Добрянов виж: http://www.promacedonia.com/statia/a_toshev.html.

⁴² Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 323-329.

⁴³   пак там, с. 28 – 31.

⁴⁴  Свирачев, П. Д. Илиева, Поверителен доклад от Андрей Тошев по македонския въпрос от 1907 г., Вж: ИДА, т.64,1992, с. 95 – 182./

⁴⁵ Самарджиев, Б. Англия и някой проблеми на реформеното дело в Македония през 1903 – 1908 г. Вж: И. Пр., 1984, кн.6, с.31.

⁴⁶  Като в голяма част от годините и местата, където продължава неговата дипломатическа дейност съществуват различни години и места. Посочените тук мисии и години са базирани на „Бегли спомени” и  МВнРИ. Дипломатически документи по намесата на България  в Европейската война. Т. 1. 1913 – 1915. С.,1920.

⁴⁷  Тошев, А. Бегли спомени..., с.

⁴⁸   пак там, с.

⁴⁹ Марков, Г. За спорното и безспорното в Балканския съюз ( септември 1911 – август 1912 ), Вж: ИДА, т. 63,1991, с. 15.

⁵⁰  пак там

⁵¹  пак там

⁵²  пак там

⁵³  пак там

⁵⁴  пак там

⁵⁵ Енциклопедия на България т.І,С, 1978,с. 188-189.

⁵⁶ kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_3.html

⁵⁷  Национално освободителното движение..., т.3, с. 296.

⁵⁸  kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_1.html

⁵⁹   kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html

⁶⁰    kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_3.html

⁶¹    kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_4.html

⁶²    kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html

⁶³    kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_2.html

⁶⁴   Енциклопедия на България т.ІV, С., 1984,с. 181

⁶⁵    kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_5.html

⁶⁶   Държавна агенция „Архиви”. Архивите говорят т. 46. Вътрешната Македоно – Одринска революционна организация ..., с. 1064, 1065,1066.

⁶⁷ Радославов, В. България и световната криза. С.,1993, с.105.

⁶⁸  Екзарх Йосиф І, Дневник, С., ,с. 570.

⁶⁹  Грозданов, А. Хроника на литературните конкурси и награди в България. С., 1996, с.67 – 68.

⁷⁰  Михайлов, Ив. Спомени, т. 4. С., ,с.211.

⁷¹  пак там, с. 212.

⁷² „Български младежки съюз „Отец Паисий”” – Сборник спомени, статии и документи.С., 2002.

⁷³  пак там

⁷⁴ Сп.”Отец Паисий”,1928, кн. 12 – 13, с. 207.

⁷⁵  в. Зора, бр. 4743 – 4745 от 19 до 21 април 1935 г.; Според Станимир Гладнев, съставянето на такъв кабинет е можел да бъде осуетен, ако не било предателството на Виктор Найденов. Преди да бъде създаден нов кабинет сред ръководството на ВС имало идея той да бъде поверен на Димо Казасов, Крум Колев или на ген. Тодор Радев, но те били отхвърлени като възможен вариант от царя. Съставянето на правителство от специалисти обаче се оказва в първия момент невъзможно, ако не е била намесата на владетеля. Кабинета е в следния състав – министър прадседател Андрей Тошев; министър на външните работи и вероизповеданията – Георги Кьосеиванов; министър на вътрешните работи и народното здраве – ген. Рашко Атанасов; министър на народното просвещение – ген. Тодор Радев; министър на финансиите – Марко Рясков; министър на правосъдието – Ангел Карагьозов; министър на войната – ген. Стефан Цанев; министър на народното стопанство – Стойчо Мошанов; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Йотов;  и министър на железопътния транспорт и телеграфа – Тодор Кожухаров. Вж: Държавна агенция „Архиви”. Архивите говорят, т. 41. Из личния архив на Кимон Георгиев. Том ІІ, С., 2008, с. 291, 313, 314.

⁷⁶  Рясков, М. Спомени и документи. БНБ, С.,2006, с. 83.

⁷⁷  в. Зора, бр. 4746.; в.Утро, бр. 7710 от 25 април 1935 г.

⁷⁸  Рясков, М. пос. съч., с.84. – той посочва, че тази криза със закъснението на заплатите е започнала още през 1933 г.

⁷⁹  в. Зора, бр. 4746.

⁸⁰  vkolev22.blog.bg/technology/2010/07/12/konstitucionniiat-vypros-v-bylgariia-prez-1935-g.575729

⁸¹  Из личния архив на Кимон Георгиев. том ІІ, с. 317-318.

⁸² пак там, с. 233.

⁸³  Рясков, М. пос. съч., с.201 – 203, 209-210.

⁸⁴  пак там,с. 86.

⁸⁵  в. Зора, бр.4906,4910.

⁸⁶  Спасов,Л. Българо – Югославските отношения и Дамян Велчевият заговор през 1935 г. – Вж: И.пр., 1991, кн.1, с. 36.

⁸⁷  пак там,с.37.

⁸⁸  пак там

⁸⁹ пак там, с. 38-39.; Из личния архив на Кимон Георгиев. том ІІ, с.325 – 326.

⁹⁰  Троански, Хр. Убийствено червено. С., 2004, с. 56.

⁹¹  Рясков, М. пос. съч., с.93.

⁹²  И.пр., 1991, кн.1, с.31,34.

⁹³  пак там, с.34.

⁹⁴   в. Зора, бр.4803 от 2 юли 1935 г.

⁹⁵ paralelreality-bg.com//stati /obsti /127-2011-01-28-16606-48 html.

⁹⁶  Драганов, Б. Зад завесата на големите сканадали. Русе, 2008, с. 202,206-207.

⁹⁶  Национално освободителното движение ..., т. 3, С., 1997, с. 87.

^{97   „}Той се ожени за дъщерята на едно видно  и заслужило в църковните и народни борби семейство...”  виж: Миладинова – Алексиева, Ц. Пос. съч,, с.112.; същевременно тази сватба среща неодобрението на представителите на ВМОРО, които я посочват като езуитски метод от страна представителите на екзархийското течение, за да проникнат и да се укрепят в Македония. – Вж: Архивите говорят т. 46..., с.83

⁹⁸   А. Тошев. Бегли спомени..., с.3—4.

⁹⁹   Гребенаров, Ал.  Легални  и  тайни организации на македонските бежанци  в България (1918 – 1947). С.,2006,с.281.

¹⁰⁰  Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии. 1944 – 1950. т. 1. С., 1995, с. 36,46.

¹⁰¹ Палешутски, К. Югославската комунистическа партия и македонския въпрос 1919 – 1945. С.,1985, с. 325 – 327.

¹⁰² Вазов, Ив. Събрани съчинения т. 6. С., 1976, с.200.

  

                           Дипломатически доклади и писма

             

                                                                    1

Рапорт № 1 на БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на българи патриаршисти към Екзархията в Леринско

                                                                                                  Битоля, 2 ян. 1903*

                                                   Господине Министре,

Забелязва се от някое време насам, че жителите на много гъркомански или смесени села във вилаета изказват желание да минат под ведомството на Св. Екзархия. Причините на това обстоятелство биха могле, струва ми се, да се търсят, от една страна, в деятелността на вътрешната организация, от друга - в благите надежди, които навремени населението питае в близкото бъдеще. Тъй или иначе началото е дадено и аз вярвам, че ако пропагандата в туй отношение се усили, като същевременно се подкрепят и материално западналите селски общини, ние в късо време можем да видим много общини да се отцепят от Патриаршията.

Това обаче за да се постигне, необходимо е да се подбират и изпращат в такива общини най-добри учителски сили и добри свещеници като при туй навсякъде, дето пожарът и пленът са оставили своя отпечатък се доставят необходимите черковни книги и одежди, както и училищни потреби и учебници.

Засега са се отказали от Патриаршията следните села: на 25/ХП  мина към Екзархията с. Лясковец , има около 46 к[ъщи] (Леринско). Веднага председателят на Леринската община изпратил в селото свещеника поп Димитра от Лерин, който служи и трите дни по Коледа. Туй село винаги е било под Патриаршията и спада в Костурската епархия. Други две села: Кучковени (46 к.) и Песочница  (156 к.) тоже подали прошение до председателя на общината в Лерин за да минат под Екзархията. Кучковени, което винаги е било под Патриаршията, спада в Костурската епархия. В Песочница, което спада в Леринска епархия, досега половината селяни са биле патриаршисти, а другата половина признавали Екзархията. Сега обаче всички са наклонни да признаят Екзархията. И от други две села Лаген  (65 к.) и Крепешино (50 к. Леринско) изказват готовност да минат под ведомството на Екзархията, но като пристигнели цивилните агенти, защото сега се страхували да не им се направят пакости от страна на властите, непрестанно подбуждани от гърците, особно от коварния костурски гръцки владика.

Поп Дафо, гъркоманин от с. Лаген, бил подлъган от костурския владика чрез един дякон, че ако се не откаже от Патриаршията, ще получи големи облаги, вследствие на което попът се поколебал в намерението си да припознае Екзархията. Туй като се научават в с. Неволяни , изпращат трима бивши четници да увещаят попа да не прави това. Уплашеният поп обаче накарал сина си да отиде в Лерин да заяви на каймакамина, че в селото им пристигнали трима четници с цел да убият баща му. Ала други българи в Лерин успели да върнат назад попския син, без да може да си изпълни мисията.

Иска да признае Екзархията и селото Неволяни , състояще от 190 къщи, от които само 45 досега са биле екзархисти. До оня ден са се записали около 35 къщи и сигурно биха се записали и повечето от останалите гъркоманскн къщи, ако да не бяха двамата гъркомански свещеници: поп Анастас и поп Костадин - извънмерно голям фанатик.

В самия град Лерин  има 6-7 къщи готови да признаят Екз[архията]. Туй обстоятелство е възбудило напоследък гърците твърде много и ги е наежило против българите. Напоследък даже гърцки учители и ученици са били по улиците някои наши ученици. Властта естествено извлича вигода от туй и явно насърчава гърците против българите. Очакват се и по-големи скандали, ако нашите излязат от пасивното си положение.

В с. Арменско  (180 к.) преминали към Екз[архията] 6 гъркомански къщи. Повече от сигурно е, че същото биха сторили и останалите къщи в туй село, ако въобще се повдигне повече духът на българите там и ако се снабди черквата с нужните книги и пр., ограбени във време на въстанието.

Напоследък в Битоля се разигра една комедия, чиито последствия могат да бъдат трагични. Отдавна тук живее някой си поп Тодор, влах по народност, но като всички почти тукашни власи не знае влашки и е гъркоманин. От две години обаче този поп поискал да учи влашки език, а преди 1 месец се отказал от Патриаршията и започнал да посещава бълг. черква, понеже в града влашка черква няма.

Новоизбрания тукашен гръцки владика Йоаким, млад човек, свършил науките си в Лайпциг, с пристиганието си в Битоля поканва писмено на два пъти п. Тодора да се яви в митрополията, обаче вироглавият поп, драговолно отлъчен от Патриаршията, не обърнал никакво внимание на владишката покана. Разлютен от това Йоаким го афореса на първия ден на Коледа. Това обстоятелство причини цяла буря от псувни между ония, които минаваха вече за чисти власи, от една страна, и власите гъркомани, от друга. За гърци не говоря, защото, както Ви е известно, същински гърци в Битоля има само няколко души. Настроени така, гъркоманите поставили гамени по улиците да псуват и нападат с камъни поп Тодора, който не излазя вече освен с гавазин.

Не зная до колко би било в наш интерес, ако се земеха мерки да се раздуха още повече враждата между гърцкия владика и власите. Скромното мое мнение е засега да се ограничим в ролята на спокойни зрители, толкоз повече че, ако в края на тая борба възтържествува тук влашката кауза, туй едва ли би било за нас по полезно, отколкото ако положението си остане и занапред такова каквото е сега. По-лесно било за нас при благоприятна минута да отцепим известни къщи докато минават за гъркомански, нежели кога се обявят за влашки. Туй ще стане за нас още по-мъчно, особено ако власите сполучат да си построят влашка черква, към което отдавна вече се стремят. Предвид на туй напоследък на Хилми паша бе връчен от инспектора на румънските училища в Турция  г. Думис големия кордон на румънската звезда. На всякой случай усилванието [на] румънския елемент в Македония не е в наш интерес и ние всячески трябва да се борим против туй усилване.

По повод станалата с поп Тодор случка, изострени са и отношенията и между гърцкия и румънския консули, които уж в шеговит тон си казаха много обидни думи на 25/ХП  в руското консулство, гдето всички консули, не изключая и българския агент, бяха поканени да присъствуват на полката приготвена от руски консул г. Кал. В[ъв] връзка с всичко туй аз счетох за уместно и направих една визита на гръцкия владика Йоаким, а вчера приех посещението на поп Тодора, които особено между тукашното влашко общество, минава за твърде интелигентен човек. Откато се е отказал от Патриаршията, плащали му по 120 л. месечно от румънското правителство.

Приемете и пр.

                                                                                                            (под.) А. Тошев

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 1—4.

Чернова. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 25 – 27.

                                                          

* датата е сгрешена при публикацията, тъй като Андрей Тошев е търговски агент от октомври 1903 г.  От друга страна е видно, че рапорта е писан след Илинденското въстание.

                                                                       2

Поверителен рапорт № 22 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София, преписи до БДА в Турция и Сърбия и БТА в Скопие относно дейността на сръбската пропаганда в Битолски вилает и предложение за мерки за нейното препятствуване*

                                                                                                 Битоля, 14 ян. 1904 г.

                                              Господине Министре,

Неоснователните сръбски претенции на Македония са отколешни.  Те датират още от 1867 год. Ала отначало те са биле тъй слабо изтъквани  то от такива крайни шовинисти-манеаци, щото дълго време никой сериозен човек не обръщаше внимание на тех. Но когато след руско - турската война се заговори за Сан Стефанска България и особенно подир  отстьпванието [на] Австрия -  Босна и Херцеговина, работата се измени. Затворена  в тесните свои граници, Сърбия веднага обърна поглед към Македония. А пък след поражението при Сливница тия притезания се усилиха още повече, а заедно с тех и жертвите, които сръбското правителство реши да направи за Македония. Тогава започна и откриванието Сръбски консулства във вилаетските градове. Сръбското злато се пусна в ход, а гръцките интриги идваха да подпомагат всъде, гдето сръбските се оказваха недостаточни или безсилни. Скопие бе главната точка, към която се устремиха

Сърбите. За да се закрепят от малко-малко тук, те не се спреха пред никакви жертви. Преселваха сръбски семейства, иодкупуваха турски чиновници и злосторници, деморализираха населението и пр. На много места им помагаше тежкото економическо положение на туй население, а всъде те намираха мощна подкрепа в лицето на руските консули, които по заповед от горе, беха най-добри техни помощници. В много от по-главните македонски центрове започнаха да се настаняват сръбски агитатори, учители и учителки, богато плащани от Св. Савва и ревностно поддържани от руските представители. От друга страна грамадна полза им принесе и железницата, която свързва Сърбия с централна Македония. При все туй сърбизъмът не се хвана на Македонска почва. Тя с оказа не до там благоприятна за неговото вирение, мимо всички сръбски усилия. Ала тая несполука не отчая ни сръбските правителства, ни сръбската интелигенция. Насърдчавани постоянно от официална Русия, те се хвърлиха в борбата с още по-големо остервенение, до като най-сетне успеха с ръкополаганието на покойния Фирмилиян. Насърчени от тази сполука и възползувани от събитията, които настанаха в Македония, те усилиха своите агитации, особенно в северо-западна Македония. След като се закрепиха криво-лево в Куманово и Тетово, те се спустнаха на юг с очи обърнати към Прилеп и Битоля. За съжаление, по пътя към тия два града те не срещнаха особен отпор, тъй като населението на много места, макар чисто българско, не е проникнато достатъчно от национален дух. Па требва да се признае, че и от наша страна този край е бил доста занемарен открай време. Вместо добри учителски сили и отбрани и развити свещеници, тук най-често са попадали такива некадърници, които нито са имали добрата воля да работят както требва, нито даже са разбирали достатъчно своята мисия. В противовес на туй, Сърбите поставиха в тези места най-способните си агитатори. Известния Кирковик, родом от Херцеговина, от 7 - 8 години развива чудна деятелност в качеството си на Инспектор на Сръбските училища в този край. Гръцкия Велешки-Кичевски владика Поликарп, излезъл на времето от Серските манастири, е личност колкото подла, толкоз и способна. Макар формално гръцки митрополит, той чувствува и работи като сърбин. Образованието си е получил в Белград, фактически е сръбски владика и струва много повече от покойния Фирмилиян. Тия двама опасни люде, разполагайки с изобилно сръбско злато, успеха в кратко време да привлечат на своя страна по-видните хора в Кичевско, като същевременно подкупиха турската власт, която е в пълното им разпореждание. С щедри подкупи те сполучиха да привлекат и най-големите кръвопийци-турци, от които първо место държат двамата деребеговци: Ибиш-Ага  и Хасан бей, заедно с техните многобройни сподвижници. С този добре нагласен апарат Сърбите чудесно постигат целта си и умело използуват всеки случай, всеки момент. Там, гдето перфидните обещания на техните агитатори не успеват да привлечат населението, те пущат в ход, динарите; не помогнат ли и те - явяват се платените техни помощници - убийци, и  под бащинската закрила на подкупената власт, постигат най-сетне целта си, като хвърлят сторените убийства върху българите. За да не ги безпокои постоянно и властта, научаваме се, че преди неколко дена, некои села от Порече, доброволно предали около 10 товара оръжие, което до сега криели. В същото време Сръбското правителство  в сама Сърбия зема непростими мерки спроти всички ония българи - македонци из Кичевско, особено от Долно-Кичево и от Гостиварско, които намират препитанието си в Сърбия. Мнозина от тези нещастници се поставят пред алтернативата: или да отворят в селата си сръбски училища и да приемат сръбски свещенници или се заплашват, че имотите им  в Сърбия ще бъдат конфискувани. Както се уча от Негово Високо Преосвещенство Козма, по този въпрос на времето е било писано в Св. Екзархия. От друга страна и самите събития, тъй нещастно се сложиха тъдева, щото населението падна в още по-големо униние и, опросяло, подобно на давещия се, се вижда заставено да се хвърли в обятията на тогоз, който пръв му се притече на помощ. До възстанието то се е държало сравнително по-добре и, люшкано от благите надежди за едно светло бъдъще, не се е подавало тъй лесно на сръбските домогвания. След неудачата, обаче, изоставено на собствените си сили, разочаровано в борбата и в обещанията, които му са биле давани в Българско име, угнетено триж повече от Турци и Арнаути то падна още повече духом, преви врат в повечето места и днес го виждаме в ноктите на коварните сръбски оръдия. Възползувавани от обстоятелството, че от организацията тук хора почти не останаха или че останалите се обявиха за техни, те се явиха като спасители на туй население, дадоха му материална подкрепа, раздават му и сега още вагони брашно, дрехи и пари, а морално се стараят да го ободрят като му обещават, че те - Сърбите са, които ще го освободят, те са които ще му извоюват свободата. Там пък, дето туй средство не помага, те казват на населението, че работят заедно с българските комитети за постижение на целта. И бедното население, изоставено от своите истински апостоли, за да се избави от непоносимата мизерия, а отчасти и от турските изтъпления, приема сърбизма, става сръбско. Истина, и от българска страна се раздаде по нещо, но то е тъй недостатъчно, щото едва ли една стотна част от въпиющите нужди, можаха да се удовлетворят. Сърбите тук са много по-щедри, за туй и повече печелят. И ще продължават да печелят, ако о време ние се не сепнем и не предприемем целесъобразни мерки срещу техните попълзновения, особенно в Кичевската кааза, дето за сега техната пропаганда върлува в най-големия си разгар. Тая кааза е чисто българска и се разделя на следните колове или нахии: 1) Горно Кичево (33 села) - граничи с Гостиварско; 2) Горна Копачка (11 села) - граничи с Охридско и Дебърско; 3) Долна Копачка (12 села) - граничи с Демир Хисарско; 4) Долно Кичево (13 села); 5) Ръбетин кол (10 села) - граничи с Горно Кичево и с Порече и 6) Порече - граничи с Прилепско и Скопско. Дели се на Долно Порече (19 села) и Горно Порече (20 села).

Понеже цело почти Кичевско представлява планински край, местното население би могло да се препитава със скотовъдство, което за жалост не вирее, тъй като дебряните-арнаути ежегодно на есен наводняват тия места и оплячкосват всичкия почти едър и дребен добитък. Ето защо по-големата част от мъжкото население странствува по Сърбия и Румъния, Дето дири своя поминък. Ала от целото Кичевско най-занемарена и най-съсипана економически е нахията Порече. Тая нахия се простира по долината на р. Велика, която под името Треска близо до Скопие се влива във Вардар. Всички 39 села, що спадат в тая нахия, са почти български, но понеже малко внимание се е обръщало на тех, повечето и до сега са под  Патриаршията. Благодарение грабителството на разни спахии, разбойници, арнаутски шайки и пр., населението е досущ оголело и днес за днес е лишено и от насъщния хлеб. Убийствата, грабежите, безчестията на моми и жени са нещо обикновено за този злочест край. Ако некое семейство има дъщеря или син за женение, непременно требва да земе позволение от надлежния деребей, с други думи, требва да му се даде некоя и друга лира; в противен случай нещастието не закъснява да сполети некого от къщата. А всички тия преследвания създават отлична почва за

сръбските агитатори. Щом успеят да привлекат 2—3 къщи в некое село, те веднага отварят и училище, докато нам се правят от страна на властите най-невероятни спънки, както туй може да се види и от приложените тука два преписа на разпореждания от властта до Св. Дебърски Митрополит Н. В. Преосвещенство Козма. При все туй до възстанието сръбския успех бе по-слаб сравнително и те самите лесно не можеха да разберат в кои села имат училища, защото в Порече селата се ръководят от 4—5 души свещенници, които, докато получават заплата от сърбите са сърби, а прекъсне ли им се заплатата, стават или гърци, или пък се обръщат към българската Кичевска община. Така са продължавали сърбите своята агитация до 1896—97 год., докато комитета почна да проявява по-осезателно своето съществувание. Сплашени от туй, сърбите временно преустановиха своята дейност, даже мнозина от тех са си предлагали услугите на организацията. Тъй спотаени, те прекараха до възстанието. След катастрофата обаче, четниците се пръснаха, а ръководителите минаха границата, като не оставиха ни едно лице в Кичево, вследствие на което единството на населението веднага биде накърнено. Щом видеха това, сръбските агитатори се измъкнаха от своите скривалища и безпрепятственно с бесна енергия се хвърлиха между изоставеното население. Лукавия Свещенник Мисаил от Кичево, било направо, било чрез разни Ибишевци и Асан-беговци, разви една агитация, не по-малко опастна от оная на вещия Кирковик и гръцко-сръбски владика Поликарп. Подобно на амфибии, те плъпнаха по този зарезан край и навсекъде оставиха дълбоки следи от своя смъртоносен яд. А в туй критическо време, какво сторихме ние, против тая напаст? - Нищо. - Ония, които требваше да възстанат против нея, се оказаха или некадърни или дезертираха от Кичевско. Негово Високо Преосвещенство Дебърски Митрополит Г-н Козма, по болезнени причини, отдавна стои в Битоля, без да знае що се върши в епархията му, като е оставил за свой наместник в Кичево некой си поп Дино - човек, за когото се слушат много нелестни отзиви. Учителите на много места са заменени с учителки, които, естественно, не могат да дадат нуждния отпор на сърбизма. Малкото учители, които са останали тук-там. със слаби изключения, са хора малодушни, страхливи, неподготвени за работа. Кичевския главен учител Лев п. Василев е човек на 60 год. и отдавна не заслужава своето име. Той не е за никаква работа вече и аз мисля, че требва да е забравен, иначе досега би бил сменен.

Това положение на работите широко се експлоатира от сърбите, които за сега най-голем успех са направили в следните местности:

Горно Кичево, в селата: Доленци - Яголско, с 210 българи.

Поповяни с 220 българи.

Премка с 320 българи. В това село половината къщи са вече сръбски Има сръбски свещеник, родом от селото.

Лазаровци със 130 българи. Имат вече сръбски поп. Селото стана, сръбско преди 1 1/2 год.

Осой с 250 бъл., отдалечено 1/2 час от Кичево. Тук агитират Стоян и син му Велко Ширюви. Некой си старец Димитр от същото село ги съветвал да не стават сърби, но наскоро след туй бил убит от подкупени турци

Ращани с 288 бъл., 1/2 час от Кичево. Агитира некой си Трайко. Кирковик и поп Мисаил от Кичево им обещали да им построят училище и да им изпратят сръбски учители.

В Горна Копачка:

Кнежино — 280 българи. Агитира некой си поп, подкупен от сърбите.

В Долна Копачка:

с Карбуница  515 българи. Тук агитира в полза на сърбизма техний съселянин некой си Китан Милошев, бивш четник. Заплашвал селените и българската учителка. Същия представил на съселяните си едно готово заявление до Владиката Поликарп, в смисъл, че искат да се обяват  за сърби. Селените обаче, се оплакали за туй и не подписали туй заявление. При все туй сърбизма пуща корени в селото.

В Долно Кичево:

с. Бел остен - Доленци - 315 бъл. Селените изпъдили своята учителка.

В Ръботин Кол са приели сърбизма селата: с. Козичино - 400 бъл. До лани тук имало само неколко посърбени къщи. Когато Негово Високо Преосвещенство Григорий раздавал тук помощи на пострадалите, от всички къщи се явили само 10 к.; другите не приели помощта. С. Патеец - с 96 бъл. Тук дошъл некой си сръбски учител и измамил селените да подпишат заявление до Митрополит Поликарпа, че се отказват от Екзархията. Нашия Арх. наместник заявил за това на Кичевския каймакамин, който разследвал работата и се оказало, че селените искали само помощи, но не искали да стават сърби.

С. Дупяни - 320 бъл. цело вече сръбско.

С. Орланци — 640 бъл. Тук агитира един от бившите войводи, родом от същото село. Целото село вече се сърбее. За туй село Поликарп ръкоположил вече един свещеник от самото село.

В Долно Порече:

Крушие с 512 бъл.

Томино-село с 320 българи.

Брод с 350 бъл.

Грешница — 450 бъл.

Локвица — 840 бъл.

Вир — 290 българи. В тия две села селените си изпъдили българските учители, под предлог, че властта ги преследва и те станали причина да им изгорат селата. Така агитират и сръб. учители.

В Горно Порече:

Лубще (Лубище) — 286 българи.

Бенче — 200 бъл.

Коач — 240 бъл.

Сдунье — 260 бъл.

Един поглед върху картата е достатъчен да се види, че с посърбванието горните села сърбите си създават добри центрове за борба и с туй искат да гарантират успехите си на юг с посока към Прилеп и Битоля. Всичко туй се върши по един добре обмислен план, прилаган с упоритост от многобройните им агитатори, които съставляват цела мрежа в с. западна Македония. В Поречето те имат вече и три чети, състоящи от по 15-18 човека. Повечето четници са изпратени от Сърбия. Тия чети сноват из селата и обещават на населението избавление от страна на Сърбия. Редом с туй, отиват и по некой български села, останали неприязнени към сърбизма, и с туй ги компрометират пред властите, като дават да се разбере, че са уж български чети. Мимо всичко туй, положението не требва да се счита за съвсем изгубено, стига само своевременно да се земат целесъобразни мерки. Отрадно явление е, че никъде до сега не виждаме отделни лица или общини да се обявят за сръбски безвъзмездно. Успехите на сръбската пропаганда се дължат много повече на подкрепата на турските власти, отколкото на способността на сръбската дипломация която повече от всекога чувствува нуждата от една диверсия, пред вид  на станалите мъчнотии в Кралството. Изобщо може да се каже, че за сега още сърбизъмът разполага повече с отделни продажни лица, поддьржани с парични средства. Лошото е, обаче, че със своите коварни похвати сръбската пропаганда внася най-голема развала в македонското население.

Като средства против тая борба моето скромно мнение е: 1) Да се назначат във всички по-главни пунктове свестни, енергични и добре платени учители, като се заменят с такива Кичевските и другите некадърни учители, 2) Да се изпратят по селата събудени и ревностни свещенници на които да се плаща временно от другаде, за да не вземат от селените  никакво възнаграждение за разните треби, както прават сърбите, 3) Да се издействува за село Слатино (400 бъл. в Долно Порече) позволително за училище, а до отварянието на такова, от това село да се създаде як център с архиерейски наместник. След отварянието на училището да се назначи там един добър и похватен главен учител, който да има грижата и върху училищата на другите съседни села, 4) Да се назначи един свестен наместник на Н. В. Преосвещенство Митрополит Козма, а сам той да се оттегли, защото не е вече за активна деятелност, едно поради разнебитеното си здраве и друго, защото му липсват необходимите в случая качества. Желателно е щото човека, който заема този пост, да бъде с по-силен интелект, да не бъде при това ни апатичен, ни страхлив, ни сребролюбец. В сегашните критически минути неговото место би требвало да се заеме от лице бодро, умно и изпечено в борбата, 5) Да се назначи за Кичево един субсидиран лекар, ако е възможно семеен, знающ турски. Този лекар да се настани в града на частна практика, да минава пред властите за козмополит, а да знае своята работа, 6) При всичко, че аз съм по начало против подкупите, да се отпусне една сума от 4 000 лева за подкупи на всички ония елементи, които сега ни пречат, и които подкупени, могат да ни станат полезни.

Ако всички тия мерки се земат о време, можем да се надеваме на известен успех в жестоката борба, която веднага требва да открием по всички линии на сърбите. С туй ще повдигнем духът на населението, ще направим тамошните хора българи не само по кръв, но и по дух и с туй ще можем да създадем една яка стена на сръбското силно течение на юг в Македония. Не направим ли туй, нашата кауза ще бъде компрометирана. Тогаз за да спечелим изгубеното, ще требва да водим упорита борба с години под ред, без да бъдем досущ сигурни в победата. При безсилието на Екзархията, мимо непоколебимата воля и умение на Негово Блаженство, при вътрешните раздори, които са в най-големия си разгар сега  при липсата на узрел национален дух, аз не виждам друг резултат, освен явна, тежка загуба. Всички по-самоотвержени наши работници ще бъда сломени, по-слабите и малодушните ще бъдат сплашени и заставени да се помирят с участта си. Такова е в кратки черти положението на сръбската пропагада в Кичевско. Тези са и средствата, които мисля, че требва да се употребят на първо време.

Приемете, Господине Министре, уверения в отличното ми към Вас почитание.

                                                                                         Княжески Търговски Агент: (под.) А. Тошев

                                                                    Верно: за секретар

                                                                    Д-р Кожухаров

                                                         Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля

                                                                                                           [Приложения]

Битолски Вилает

№ 1617

                                   До Дебърския Български Митрополит в Битоля

Ваше Високопреосвещенство,

От закона се изисква да се знае предварително поведението на директорите и учителите в училищата. За да бъдат назначавани такива, изисква се тъй също, да давате поръчител, че не ще учат работи противни на волята на Н. И. В. Султана, а ще се грижат да дават морално образование на учениците. Дебърския мютесарифин обаче ни явява, че Вашия наместник отказвал да тури под гаранция учители от каазите Горни Дебър и Рекалар, а именно: Васил поп Иван от Костур, Аврам, Мартин, Стрезо и Нестор. Туй като Ви съобщавам, препоръчваме Ви да заповядате на намесника Ви да извърши това дело за гаранция.

3./1. 319 (1904)

                                                                                             Битолскн Валия (Печат)

                                                                                             Вярно

                                                                                             За секретар: А. Паница

                                                    Печат: Българско Търговско Агентство п Битоля

                                                                                                    Препис

Отговор, 25 Декемврий 319 [1903]

Явете на Архиерейския наместник, че се изисква от закона обвързванието на учителите с гаранция

                                                                                     26 декемврий 319 (1903)

№ 291

До Дебърския Арх[иерейски] наместник,

Горе даваме препис от телеграмата, която получихме от Валията, в отговор на запитванието ни по повод вашето тескере от 20/ХІІ. 319 (1903), под № 29, и Ви препоръчваме да направите нужното.

23./ХІІ. 319 (1903)

                                                              Дебърски мютесариф и Комендант, Миралай

                                                                                 (Печат)

                                                                                 Вярно

                                                                                 За секретар: А. Паница

                                                                Печат: Българско Търговско Агенство в Битоля

ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а. о. 205, л. 1-18

Препис. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 323-329.

* В спомените си Георги Попхристов вижда появата и развитието на сърбоманството в Поречето „Един от посветените работници, на име Яне, в пияно състояние издава някои революционни тайни. Арестуват Яне, а той издава други. Посочени бяха главно ръководните лица: Лука Джеров от Битоля, свещеник Тома, Славко Арсов, дякон Йосиф от Кичевския манастир „Св. Пречиста”, поп Стоян от същия манастир и други около 12-13 души. Лежаха в Кичевския затвор осем месеца и в Битолския около 5 месеца. Друг предател освен Яне нямаше затова с приятелство и подкуп се отърваха без да бъдат съдени.

За арестуването на горните помогнаха най-много сърбоманите, сръбските агенти в Кичево, за да име се развържат ръцете за пропагандата в Порече. Сърбите бяха подкупили каймаканина, само и само да бъдат арестувани посочените наши хора на просветното дело в този край. Характерно за тази афера е, че за свидетел при процеса излезе един турчин на име Бекир, който се закле в съда , че нашите хора са честни и невинни в това, за което ги обвиняват. Между арестуваните беше и селянинът Анастас от село Манастирище, седалище на сърбите в Порече. Той беше заможен и влиятелен селянин. След като го освободиха от Битолския затвор, бе убит пред къщата му в селото от арнаути, подкупени от сърбите, понеже беше добър българин. Това убийство сплаши населението в този край, то взе да губи надежда , че ще се избави от сърбоманите и сръбскте агенти, които работеха задружно с турците. От тогава води сърбоманството на цяло Порече, с около 30 български села, където вече трудно можеше да се работи.”

                                                                 3

Рапорт № 54 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров в София относно откриването на недовършен тунел за бягство от Битолския затвор

                                                                                            Битоля, 29 Януари 1904 г.

                                                Господине Министре,

Чест имам да Ви донеса, че на 27 т.м. през нощта в тукашния затвор, отделение Катилхане, кауш № 3 бил направен обиск от властта. Намерен бил един подземен недовършен канал, през който затворниците тъкмили уж да избягат от затвора. Направата му се отдава на българи арестанти, които са на брой 30 души в този кауш - всичките арестувани за политически убийства. Повиканият инженер констатирал, че каналът е бил започнат отпреди няколко месеца. Вследствие на туй взети са строги мерки спроти затворниците.

Приемете...

                                                                         Княжески Търговски Агент: (п) Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2061, л. 1.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.18.

                                                          4

Рапорт № 56 от БТА в  Битоля до министър-председателя Р. Петров в София относно мащабите на сръбската пропаганда в Кичевско

                                                                                                                                                          Битоля, 29 ян.1904 г.

                                   Господине Министре,

В допълнение на рапорта ми № 22 от 14 януари чест имам да Ви дам точния брой на посърбените села в Кичевско, както и имената на сръбските  свещеници и учители натъкмени от сръбската пропаганда в същите села.

1. Премка. Поп Ангел, родом от същото село. Учител - Лазар Старосърбиянец.

2. Козичино. Поп Павле, учител - Алексо Охридчанец.

3. Орланци. Поп Китан от същото село.

4. Брод. Учител - Коста Галичанец.

5. Грешница. Учител - Данаил поп Христов от селото.

6. Крушье. Няма назначен още учител.

7. Слатино. Учител - Цветко Митрев от Девич, учил се в Битоля и Призрен.

8. Томино село - свещеници: поп Захарий Павлев и поп Харитон Томчев от същото село. Има и учител.

9. Монастирец. Поп Христо от Локвица; учител - Кръсте поп Търпев от с. Бенче, учил се в Скопие и Призрен.

10. Зъркле. Учител - Сава от същото село.

11. Самоков — има учител.

12. Коач. Учител - Стойко от селото. Учил се в Прилеп.

13. Бенче. Поп Генадий поп Търпев и поп Евтймия от същото село.

14. Рамне. Учител - Иван Богев от също село.

15. Крапа. Има поп и учител.

16. Црешново. Поп Диме от същото село. Има и учител.

Последните две села са в Прилепска каза, а всички останали са в Кичевско, главно в нахията Порече. Има и други села, гдето сърбизмът е вече проникнал, но там още се води какво-годе борба, докато и те минат окончателно в сръбски ръце. Такава ще е в скоро време участта на селата: Манастирско, Доленци (Сърбян Доленци), Карбуница и пр. Според сведенията, които имам, в някои от посърбените села поповете лесно могат да се откажат от сърбизма срещу известни възнаграждения. Такива са напр. свещениците: поп Ангел в с. Премка, поп Китан в с. Орланци и попът в с. Крапа.

Приемете, Господине Министре, и пр.

                                                                         Княж. Търг. Агент: (под.) А. Тошев

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 76, л. 14—15.

Първообраз. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 330.

                                                             5

Рапорт № 62 от БТА до министър – председателя Р. Петров, относно починалите българи от инфекциозни болести м Битолския затвор

                                                                                     Битоля, 1 Февруарий 1904 г.

                                         

                                                 Господине Министре,

Приложен чест имам да Ви изпратя списъка на екзархистите българи, починали през месец Януарий т.г. в болницата при тукашния затвор. Както и през последните месеци, миналата година повечето от тези нещастници за­гинаха от инфекциозни болести, които не престават да върлуват в затвора. Напоследък сам болничният лекар Христович е безнадеждно болен от тифус. Вследствие на туй от десетина дена лекар не е посещавал затворниците. Как­то се научавам, от поканените 3-4 лекари никой не се е съгласил да се анга­жира като такъв при затвора. Туй положение на работите, особено като се има предвид че болестите не престават, че мизерията в затворите е достигнала до крайната си степен, а заедно с туй мимо пословичната вече амнистия и число­то затворници се увеличава.

Приемете...

                                                                             Княжески Търговски Агент: (п) Тошев

СПИСЪК НА ЕКЗАРХИСТИ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ, ПОЧИНАЛИ В БИТОЛСКИЯ ЗАТВОР ПРЕЗ МЕСЕЦ ЯНУАРИ 1904 г.

1. Кале Мицев от с. Неволяни, Леринско

2. Кото Стоянов от с. Любойно, Преспанско

3. Нешко Трайчев от с. Щавица, Прилепско

4. Христо Иванов от с. Екшису, Леринско

5. Кръсте Алексев от с. Годиве, Охридско

6. Недялко Агелов от с. Ракитица, Демирхисарско

7. Тодор Христов от гр. Прилеп

8. Василикие Христова от с. Плаке, Охридско

9. Темянка Георгиева от с. Кръстофор, Битолско.

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2061, л. 2-3.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.18 – 19.

                                                              6

Поверително писмо № 89 от министър-председателя Р. Петров до българския търговски агент в Битоля със съвет българите да не отказват да служат като стражари, ако бъдат назначени

                                                                                                   София, 7 февр. 1904 г.

В отговор на рапорта Ви от 16 януарий т. г. под №28, с който съобщавате за отказванието на мнозина българи от стражарската служба в Битолекия вилает, считам за нужно да Ви съобщя следните мои възгледи, които ще трябва да се постараете да прокарате между тамошните надлежни кръгове по тоя важен въпрос.

По отношение на консулите и цивилните агенти ще трябва да настоявате, щото християните стражари да бъдат въоръжени и третирани наравно с мюсюлманските стражари. По тоя начин да може българският елемент да не се отдалечава от стражарската служба и да става неволно може би, по сцлата на самите обстоятелства, елемент на размирие.

Обстоятелството, че някои от българските стражари се пращат да служат далеч от своите родни места, поради което те се отказват от службата си, е доста основателно и заради туй Вий ще трябва да настоявате да се съблюдава строго и винаги взетата напоследък мярка да не се изпращат тези служащи далеч от огнищата си.

По отношение на втория въпрос: отказванието на българи стражари от длъжността им, която вече са приели, вследствие натиск упражняван от страна на комитетите там - аз вярвам, че ръководящите тези работи лица няма да бъдат толкова недалновидни, щото да искат по един несъзнателен може би начин да пречат на осъществлението на една част от идеята, за която са се борили. Те може би ограничени в своя кръг там, не могат да съзнаят и да преценят колко лошо впечатление ще направи тази тяхна мярка именно на ония, които са се нагърбили да уредят горе-доле тяхната участ и ако те с тази мярка искат да изразят протест един вид или незадоволство от положението, нека бъдат сигурни, че това няма да произведе своя ефект, догдето вината за положението не произлиза от страна на турското правителство и труските власти. Освен това със своя отказ българите ще дадат възможност на чуждите елементи да вземат местата им и това обстоятелство ще се отрази зле не само там на мястото, но и вън, а неприятелите ни ще имат още един случай повече да експлоатират с въпроса за числеността на българите в Македония. При това не трябва да се забравя, че те с това поведение си навличат незаслужено и строги наказания, както със случаите, за които съобщавате в рапортите си и което само създава затруднение и грижи Вам там и нам тук.

Най-накрая не трябва да [се] забравя, че стражарската служба не може да има деморализирующе влияние върху българите там, за да дава повод комуто и да е на разни опасения, поради които искат да отстранят българския елемент от стражарската служба в Македония.

Като продължите деятелността си в тоя дух, г-не Агенте, аз се надявам, че ще можете да убедите българското население да не се отдалечава от стражарската служба в Битолския вилает.

Приемете и пр.

                                                                          Вярно,

                                                                          Секретар на министра: Г. П. Радев

ЦДИА, ф. 332, оп. 1, а. е. 15, л. 68.

Препис. Машиноплс.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов.  Македония и Тракия в бобата за свобода. /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, МНИ, С., 1995,с.238-239.

                                              

                                                                      7

                                                                   

Строго поверителен рапорт № 88 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София и препис до БДА в Турция за настроението на българите и за намеренията на ТМОРО след въстанието

                                                                                               Битоля, 9 февр. 1904 г.

                                                Господине Министре,

От разговорите, които тия дни имах с някои от тукашните представителства на организацията, дохождам до убеждението, че едно сериозно движение в Битолския вилает поне е невъзможно тая пролет. Населението в много краища на вилаета е съвсем деморализирано като напр. Ресенско и Кичевско, а в други - крайно апатично - като в Прилепско особено. Независимо от туй самата организация не разполага нито с нужните средства, за да подготви нещо по-сериозно, нито пък притежава необходимото оръжие. В целия напр. тукашен район всичко имат около две хиляди пушки, от конто за в работа са не повече от хилядо. Редом с туй забелязвам, че самите тукашни ръководители сякаш биха предпочели да избегнат въстание, особено ако има макар и слаба надежда да се спечели по мирен начин някакво подобрение участта на населението. Изглежда, че те не са се отчаяли окончателно от реформите. Надяват се дори на някакво споразумение между България и Турция, като вярват, че туй ще бъде най-спасително за македонската кауза. Пред вид на обстоятелството, че не знаят доколко България е готова да воюва и до каква степен е подготвена политически за едно кърваво стълкновение между България и Турция, те са решили да пасуват временно и да чакат по-нататъшното развитие на събитията.  Дали туй не е признак на умора или нещо подобно?

En attendant те смятат да развият по-голяма националистическа деятелност и да отпочнат една по-енергична борба против гръцката и сръбската пропаганда. За успешното водение тая борба обаче те считат, че е необходимо да разполагат със скромни макар парични средства, без които борбата действително е станала невъзможна. Възнамеряват при това по-голямо внимание да обърнат в Кичевско, за да могат да парализират там силната сръбска пропаганда и да образуват една ячка преграда против разпространението на сърбизма на юг и на запад. Ала за тая цел нужно е да се раздадат тук-там малки парични суми на някои турци и на по-влиятелни агитатори. Вън от туй необходимо е да се назначат неколцина по-енергични лица като учители и архиерейски наместници. За такива комитетът препоръчва: поп Димитрий от Лерин, поп Методий Чеков от Екши Су, Евгений поп Симеонов от с. Вранещица, бивши учител в Битоля и Кичево и Наум Арнаудов, живущ понастоящем в Битоля. От тия най-подходящ за Кичево се счита Арнаудов. Той може да се назначи за секретар в митрополията колко за очи, а всъщност да се занимава със сръбската пропаганда. Евгений поп Симеонов може да се изпрати в с. Слатино (Поречка нахия), дето да се назначи и един от поменатите двама свещеници като архиерейски наместник. За значението на този край аз имах вече честта да Ви донеса с един от по-раншните си рапорти върху сръбската пропаганда. Всички тия лица са добри работници и за щастие никой от тях нито е бил досега провинен в нещо, нито пък е компрометиран пред турските власти. Подобни мерки трябва да се земат тук-там в Прилепско и в Костурско. Едва ли има нужда да казвам, че този възглед на комитета напълно споделям и аз.

Едновременно с туй почитаемото Министерство би трябвало да отпусне засега една сума поне от две хиляди лева. Тия пари трябва да бъдат предназначени специално за горната цел. За да се избегнат по възможност злоупотребленията, може да се нареди щото отпущанието им да става по части от Агентството на добре познати Представители на организацията, на тукашния митрополит или же направо от агента винаги срещу разписки, когато туй е възможно. Лично аз, ако и против подкупите, считам тая мярка за една от най-ефикасните в сегашно време. Независимо от туй организацията ще поддържа малки чети, които ще обикалят постоянно по селата да крепят духа на населението, да задават страх, от друга страна, на шпионите и изденнците.

Тези са мерките, които на бърза ръка трябва да се земат, ако не сме решени да воюваме засега, защото не е добре съвсем да се пасува.

Приемете, Господине Министре, и пр. и пр.

                                                        Княжески търговски агент: (подп.) А. Тошев*

                                                        Вярно,

                                                        За секретар: А. Паница

Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля.

ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а. е, 1530, л. 43—44. Препис. Ръкопис.

*Върху документа българският дипломатически агент в Турция Гр. Начович е написал: „Да се даде от ръка на ръка един препис на г-на Начева или Мишева".

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов.   Македония и Тракия в бобата за свобода. /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, МНИ, С., 1995, с. 239 – 241.

                                                               

                                                                       8

Рапорт № 15 на БТА в Битоля до българския дипломатически агент в Турция Гр. Начович за създавани пречки от гръцкия владика в Лерин и турските власти срешу преминаване на българи патриаршисти към Екзархията

                                                                                          Битоля, 13 фефр. 1904 г.

                                                

                                                             Господине Агенте,

Вследствие преминаванието на много патриаршистки села към Св. Екзархия напоследък в Леринско тамошният гръцки владика Йоникий в своето озлобление против българите не се спира  вече пред нищо. Подпомаган от властите той гони, преследва и хвърля в затвора всички по-събудени българи само за туй, че не искат да го признават по-нататък за свой архипастир. Всички представители на турската власт в този край са в пълно негово разположение. Той е фактическия каймакамин. Доста е да посочи някого като човек опасен за държавата, за [да] бъде наклеветения хвърлен в затвора, най-често абсолютно без никаква вина. Истина е, че тук нивга почти не е имало справедливост, но туй, което се върши в последно време, е вън от обикновеното. Аз постоянно правя постъпки пред иностранните тук консули, но ако в един случай се спомогне, явяват се нови с десятки и туй следва непрекъснато. И тъй ще върви докато на мястото на сегашния валия не се постави едно по-сериозно и особено енергично лице, което да може да внуши по-голямо покорство на своите подчинени. То се знае, че много пъти подведомствените чиновници, със своите несправедливи постъпки и произволи, не изпълняват освен заповедите на валията, но в дадения случай туй надали може се каза за тукашния валия, който иначе е изглежда добър и кротък човек, но за съжаление без воля и без никакъв авторитет. Чиновниците, особено военните, положително не отдават никакво значение на неговите заповеди и разпоредби. Случаи такива има не един. Доста е да спомена, че напоследък вследствие застъпничеството на някои от консулите той бе заповядал да се премахнат занапред мангалите и кафеджиите от затвора, обаче още същия ден началникът на жандармерията отмени тая негова заповед. Това беше оня ден. Та също е и с леринския каймакамин. Сигурно този чиновник не би бил толкоз груб и своеволен, ако знаеше, че в Битоля стои валия, чиито заповеди не могат да бъдат неизпълнявани безнаказано. За да видите, господине Агенте, докъде отиват произволите и нахалността на този разюздан каймакамин, настрояван по прищевките на леринския гръцки владика, тук прилагам в препис писмото на нашия тамошен председател до Негово Високопреосвещенство тукашний митрополит Григории.*  От своя страна аз ще направя всички усилия пред иностранните консули в града ни да настоят пред валията за обуздаванието на леринските управници, защото ако туй състояние на работите там се продължи, непременно ще чуем, че са станали един ден някои съвсем нежелателни случки.

Приемете, господине Агенте, уверения в отличното ми към Вас уважение.

                                                   Княж[ески] търг[овски] агент: (под.) А. Тошев

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 63, л. 5-6.

Чернова. Ръкопис.

* Тук преписьт на това писмо не се прилага, понеже липсва като приложение към този вариант от рапорта на А. Тошев.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 27 – 28.

                                                                9

Поверителен рапорт № 137 от БТА в Битоля до българския дипломатически агент в Турция Гр. Начович и препис до МВР И в София за насилствено преобръщане на българи екзархисти в патриаршисти от гръцкия владика в Костур

                                                                                             Битоля, 17 февр. 1904г.

                                                         Господине Агенте,

Известно Ви е, че Костурско минава за една от най здравите наши покрайнини в Македония.   Благодарение на своето развито и трудолюбиво българско население, този съпределен с Гърция и Албания кът винаги се е отличавал със своята устойчивост в борбата против гърцизма, както и по успехите  си направени още преди години  в черковно - училищно  отношение. Ала така беше до ланското въстание. От тогава работите тук добиха съвсем друго направление. Заедно с изгасването на въстанието, изгасна и прежния ентусиазъм. Смазаното население, което по - рано се радваше на известно благосъстояние, се отчая, падна духом.

Туй бе обратният резултат на революцията, чийто край и за тукашното население бе тъй печален. Възползувани от туй положение на работите, гърците утроиха тук своята деятелност и с нова ярост се хвърлиха върху изоставеното опросяло население. Лукавите гръцки агитатори и шпиони, подпомогнати от властите, почнаха да кръстосват селата и всячески се стараят да обръщат българите в гърци. Там, дето не успяват с добро и с обещания, те прибягват до най-низки клевети и без никакви скрупули стават причина да се хвърлят в затворите най-невинните българи, само защото са такива. И трябва да се признае, че палмата на първенството в туй отношение и тук се пада на гръцкия владика в Костур, всеизвестния злодей Каравангелис. Няма да преувелича, ако кажа, че пред този фанариот трябвало би да бледнеят най-големите изедници и разбойници в Македония. До такава степен неговите дела са нечисти и неговите средства в борбата - престъпни.

Има свидетели-очевидци, които разказват, че във време на въстанието този архипастир при изгорванието на с. Блаца, Черешница и Вишени  - най-първите български села, присъствувал преоблечен в турски офицерски дрехи и много видни българи от казаните села и от с. Подгор са били посочени от него и избити от войската.

Се през време на въстанието той разпратил по много български села писма, подписани и подпечатани от него на гръцки и на турски, с които явявал на българите, че ако го признаят за свой пастир, няма освен да посочат писмата му на властите, за да бъдат оставени на мира. Говори се, че той лично убил свещеника Атанас Флоров  от с. Черновища. Този свещеник е бил един от най-развитите в цялата каза.

Чрез своите многобройни агенти този гръцки владика си е задал за цел или да направи всички българи в Костурско гърци, или да ги изкорени, ако е възможно.

Парите, които гръцкото правителство отпусна уж за раздавание на пострадалите, се употребляват главно за подкупване на властите и всички повидни и влиятелни хора в Костурско, като мислят по този начин да заставят българите да станат гърци.

Ако някой от по-първите българи се осмели да протестира против гръцките постъпки, веднага бива предаван на властта като размирник и арестуван. Правителствените чиновници, подбудени и платени от гръцкия владика, до скоро никому не позволяваха да пътува, нито пък издаваха паспорти за странство. Такива се даваха само на ония, които представяха удостоверение от владиката.

Ето и имената на по-главните негови сподвижници в преследването и предаването на българите: Доктор Менелай  и Наум Чакали  от гр. Костур; някой си Атанас от Хрупища, поп Герман  и Наум Димитровски  от с. Лобаница, поп Петър , Пенчо п[оп] Христов  и В. Цеманов  от с. Косинец, Ника Гичев , Илия Ковачев и Гроздан Кирчов  от с. Смърдеш, поп Димитър от с. Дъмбени, Нико Петров  и Нико Дъмбенарят  от с. Габреш, поп Аргир Апостолков  от с. Жупаншца, поп Панайот  от с. Апоскеп, поп Костандин от с. Желин, Харис - гръцки учител и Коста Стребрен  от с. Нестрам, поп Апостол  и Думев  от с. Горенци, поп Георги Чонака  от с. Загоричани, В. Шапарданов  и Влахът от с. Бълг[арска] Блаца, Томе Кираджията  и поп Кузма от с. Черешница, поп Ламбро, Насе Атанасов  и Никола от с. Тихолища, Христо Теохаров  от с. Шестеово, Наум и поп Анастас  от с. Търново, Никола, гръцки учител и Милош от с. Желево, войводата Коте от Руля, Вангел от Сребрено , Кузман Граменопулос от Зелениче  и пр. и пр. Тези продажни хора съставляват една опасна хайка против българския елемент в Костурско. За сега те са фактическите управници в цялата каза.

Селата: Горенци, Четирок, Желегоже, Руля и пр. насила бидоха заставени да преминат към Патриаршията. Други ще сторят може би същото, защото не са в състояние да противостоят по-дълго на двойния удар от гърци и турци.

Много свещеници, за да не станат жертва на гръцките козни, са се видяли принудени да забегнат в България. Те са: Костандин Генчов  от с. Жупанища, архимандрит Христо  от с. Вишени, Никола от с. Търсие, Златко Каратанасов  от с. Бобища, служащ в с. Горенци и Георги П. Наумов и поп Костандин от Бабчор, който е забегнал дори в Румъния, свещеник Наум Отцев  се е опитал да избяга през Гърция, но там е бил заловен и днес си изплаща греховете в атинските зандани.

Свещениците: Васил  от с. Желин (30 годишен), Констандин  от с. Четирок (75 годишен), Мельо от с. Апоскеп  (45 годишен), Трифон  от с. Вишени (65 год.), Атанас Флоров от Черновища (40 год., убит от самия гръцки владика), поп Ставро  от с. Косинец (95 год.) и йеромонах Данаил  от с. Мокрени (80 год.), биле предадени от горната хайка и убити през време на въстанието.

Свещениците: Димитър Пройнов  от с. Шестеово и Кръсто Кочов  от с. Брезница и днес лежат, първият в Битолския, а вторият — в Костурския затвори.

Свещеник Дамо Трайков  от с. Смърдеш (35 год.), наклеветен от гъркоманите Никола Гичов и Илия Ковачев е изпратен на заточение с осем души другари в Диар-Бекир, от които тримамина са умрели по пътя.

Свещеникът от Лобаница (38 год.) от големи изтезания се разболял и пожелал да постъпи на лечение в околийската в Костур болница, обаче заптиетата насила го отвели в турската болница, дето се поминал.

Същото е горе-долу и с учителите. Едни от тях са избити, други вехнят по затворите, а трети са намерили спасение в чужбина.

Селата, останали без свещеници, са: Лобаница, Косинец, Смърдеш, Брезница, Габреш, Дреновени, Черновища, Жупанища, Желин, Горенци и др.

Без учители са: Смърдеш, Руля, Лобаница, Четирок, Дреничево, Нестрам, Бобища,  Мокрени, Тихолища,  Габреш и други някои.

                             

                                                     Господине Агенте,

До туй печално състояние е доведен този край, подир ланските още по-печални събития.

Сега, за да може да спомогне малко-много на българското население от Костурско, скромното мое мнение е да се земат следните мерки:

1) Освен незначителните помощи, които се раздадоха до сега, да се раздадат и други още малки парични помощи, с каквито разполага повереното ми Агентство;

2) Ръководението на църковно - учнлищните работи, да се предаде в ръцете на по-предани и енергични лица, които по-отблизу познават нуждите на населението;

3) Да се улесни, ако е възможно, преселванието в Костур на някои по-здрави и видни български семейства от казата, та тъй да се образува една българска колония, която ще може по-лесно да брани българските интереси, бидейки в самия център на казата;

4) Да се назначат по селата избрани свещеници и учителски сили, на които главната задача да е: укрепването духът на българщината. В по-големите и важни селски центрове, да се назначат, ако е възможно, по двама учители, така щото старшият да има свободно време да обикаля сегиз-тогиз съседните села, да ободрява населението и да крепи неговите надежди. Туй е желателно да се направи, особено за нахията Костенария, която брои 15 села. Вън от туй, от голяма полза би било да се назначи едно изпитано лице за инспектор на училищата в цяло Костурско. Този инспектор да има седалището си в Костур и да контролира селските училища, да брани техните интереси и да урежда всички недоразумения между българското население. Този инспектор може да минава официално като секретар на председателя на българската община.

Да се направят постъпки за откриване българско училище в Корча, гдето такова съществуваше до 1893 г., и се закри по онуй време кой знае защо. Както Ви е известно, в този град и околността му има доста българи, които стоят без училище. Това би било от най-голяма полза, толкоз повече, че Костурската каза административно зависи от Корча, гдето се препращат и разглеждат всички дела от казата. При нямание обаче кой да се застъпи там за нашите интереси, населението най-често бива онеправдано.

Български училища могат и трябва да се открият и в селата Бобошница и Дреново (и двете близо до Корча). Туй го желаят отдавна самите селени.

5) Да се обърне особено внимание на следните села, като главни центрове на Костурската каза: Загоричени, Вишенн, Хрупища, Нестрам, [0]сничени, Косинец, Смърдеш, Желево, Горенци, Кономлади и Дъмбени.

Такива са в кратки черти мерките, които мисля, трябва да се вземат, за д не изгубим и малкото, което ни остава срещу толкоз труд и жертви. Приемете и пр.

                                                                      Княж. Търг.  Агент: (подп.) А. Тошев

                                                                      Вярно,

                                                                      За секретар: А. Паница*

                                                                  

Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля

ЦДИА, ф. 176, оп.  1, а. е. 2051, л. 24-29.

Препис. Ръкопис.

След прочитане на документа княз Фердинанд е поставил върху него своя подпис. А с дата 22 февр.1904 г. върху документа министър – председателят Р. Петров е написал: „ Извлечение от първата част на писмото да се изпрати до Княж. дипром. представители в Петербург, Париж и Лондон.”

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 28 – 31.

                                                                 

                                                                  10

     

Поверителна шифрована телеграма № 253 от БДА в Турция до българския търговски агент в Битоля А. Тошев относно отпуснати от правителството на Екзарх Йосиф I десет хиляди лева

                                                                                     Цариград, 23 февр. 1904 г.

                                                             Г – н Агенте,

Чест имам да Ви явя за сведение, че Министарский съвет в София реши да се отпуснат на разположението на Негово Блаженство лева златни десет хиляди — 10 000 — за целите означени в писмата Ви от 14-й януарий и 9-й февруарий т. г. под № 22 и 88. Приемете и пр.

                                                                                                    (п) Г. Д. Начович

ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а. е. 1530, л. 46.

Първообраз. Ръкопис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Македония и Тракия в бобата за свобода. /Краят на ХІХ – началото на ХХ век/, С., 1995, с. 243.

    

                                                           11

Заявление от учители и кметове от с. Лазарополе, Реканско, до българския търговски агент в Битоля А. Тошев с имена на сърбомани и техни близки в България от същото село

                       

                                                                               С. Лазарополе, 2 март 1904 г.

                                 Уважаемий Господине,

Ето вече пет години от както и в нашето село се отвори сърбоманско училище.

При всичките си усилия да направят болшинство, обаче до днес още не са могли да успеят, тъй като срещнали са големи съпротивления от наша страна па макар и да си служат с най-ниски средства.

Обаче, само с един факт не можем да се примирим, а това е следното:

Както всекъде, така и в нашето село не са мнозина водителите на пропагандата. Числото е от три къщи интересантни, а останалите без никакъв интерес, но и тези три къщи интересат им е повечето в България, където отиват на печалба. От една страна се интересуват в България, от друга нанасят пакости на тукашните българе, то такива подълци требва строго да се накажат и то там, където е местото. За това молим, Уважаемий Г-не Агенте, да обърнете по-сериозно внимание върху настоящата ни прозба и дадете нуждните разпореждания на почитаемото Министерство на вътрешните работи в България, да накаже строго виновниците, като ги наложи с големи патенти.

Ето списъка на живущите в България интересанти, а същевременно и тук пропагандисти:

1. Мино Георгиев, халваджия, Плевенска околия, гара „Левски", баща му и брат му (мютевелий), т. е. началници на сърбом. пропаганда.

2. Георги Михайлов, халваджия, в гр. Русе на казармите, братята му сърбомански учители тук.

3. Томо Мирков, млекар в гр. Плевен, 2 деца в сърб. училище.

4. Андо Николов, халваджия, Преславска околия, с. Смедово, 2 деца в сърб. училище.

5. Секо Мирев, халваджия, Вратчанска околия, гара Мездра, 2 деца в сърб. училище.

6. Ангеле Стефов в Търновския монастир по болест да се изпъди от там.

7. Иван Мориовец, Шуменска околия, г. Добрич, халваджия, 2 деца в сърб. училище.

8. Тоде Посталов в гр. Видин в казармите, 2 деца в сърб. училище.

9. Огнен Минов, Дулгер. Плевенска околия, с. Остров, 2 деца в сърб. училище.

Дълбоко уверени, че Вие ще се заинтересувате от настоящето ни заявление и като истински патриот и защитник на народните интереси, то ще дадете да разберат нашите противници.

Като свършваме, остаяме с прилично към Вас почитание. Лазарополе (Дебърско), 2-ий Март 1904 г

Учители: Н. Попов                                               Кметове: Ламбе Петрев

К. Хаджитеофилов                                                               Йосиф Петрев

И. Иванов

ЦДИА ф. яз! оп. , а е 76 л 20 - 21

Ориг. Ръкопис

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с.331.

                                                              12

Поверителен рапорт № 186 от БТА до министър председателя Р. Петров относно избягалите от Битолският затвор българи

                                                                                                    Битоля, 5 март 1904 г.

                                                      Господине Министре,

В допълнение на рапорта ми от 3 т.м. под № 176 чест имам да Ви явя имената на

                       ИЗБЯГАЛИТЕ ОТ ЗАТВОРА В БИТОЛЯ БЪЛГАРИ

От Прилеп                                  Годишен                       Осъден, години

Никола Каранджулов                     32                                    6

Даме Х. Кочов                                 28                                   15

Димо Минов                                    25                                     3

Динко Тошев                                   27                                     3

Георги Ацев                                     26                                     3

Ничо Иванов                                    26                                     3

Петре Йочков                                   29                                     3

Иван Гаврилов                                 27                                     3

От Зелениче:

Христо Иванов                                 33                                     5

Георги Василев                                40                                     5

Васил Костов                                    26                                     5

Вангел Петров                                  34                                     5

Аргир Алексов                                 23                                     5

Вангел Василев                                24                                     5

Илия Костадинов                             21                                     5

Кузе Илиев                                       42                                     5

Тодор Трифонов                              21                                     5

От Лерин:

Течо Канев Рисов                             22                                   15

Коце Пиперков Вранев                    24                                     5

Никола Търпенов                              25                                   15

поп Георги Василев                          31                                     5

От Върбени:

поп Стоян Петров                              30                                  101

От Подвис:

Киро Цветков                                      24                                     3

От Въмбел:

Неделко Секулов                                  40                                    3

От Сливница:

Пандел Серафимов                                28                                  3

Имената на останалите 7-8 души не можах още да науча. Според едни източници избягали са всичко 27 души българи и останалите 5 души били мюсюлмани. Според други всичките 32 или 33 души били българи. Власти­те тоже твърдят, че избягалите са само българи. И туй е твърде естествено, защото те ще се стремят пак да доказват, че избягването е дело на комитета. Валията е говорил вече в тоя смисъл, като уверявал, че избягалите арес­танти имали за съучастник някой си стражар българин, който ги улеснил в бягството.

Всъщност работата е така, както я изложих във вчерашния си рапорт. Съучастник има, но той е мюсюлманин. Засега аз обаче туй не мога да съоб­щя. Оная нощ вследствие избягването на горните затворници станаха мно­гобройни безрезултатни обиски в града. Вероятно такива ще има да стават още много, и то не само в града и по селата. При все туй въпросът е дали ще намерят някого.

Приемете...

                                                                     Княжески Търговски Агент: (п) А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2061, л. 4-5.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.19 – 21.

                                                                     13

Поверителен рапорт № 191 от БТА в Битоля до министър – председателя Р. Петров в София за съдбата на затворниците след бягството на група затворници от него и за постъпките на чуждите консули пред турските власти.

                                                                                                            Битоля, 8 март 1904 г.

                                                        Господине Министре,

Положението на арестуваните в тукашния затвор винаги е било непосил­но, но никога не е ставало тъй нетърпимо, както от няколко дена насам. След избягването на тридесетте и двама затворници властите взеха най-строго мер­ки, особено към българите. Под предлог, че някои от тях можели да се опитат да бягат, сега са почнали ежедневно да ги разкарват от един кауш в друг и да ги разпределят по неколцина измежду най-големите катили турци и арнаути. От друга страна, самите тъмнични надзиратели се отнасят с тях твърде не­милостиво. Псували ги, а понякога си позволявали да ги бият. За всичко туй аз не съм пропуснал случай да не обърна вниманието на консулите, но и то там никаква помощ. Напоследък турците и с тях се подиграват и не обръщат никакво внимание на бележките им. Това, макар и поверително, го признаха пред мен както австрийският, тъй и руският консул. Молил съм ги много пъти да посетят затвора, за да видят със собствените си очи, какво става там. По-рано ми отговаряха, че не смеели, защото се опасявали от някаква зараза. От своя страна г-н Кал казва следното: Господин M. Gregor можел да отиде, но не желаел по причини, които не можел да ми обади. Излиза всъщност, че ни­кой не иска да отиде. Затворниците тъй също не престават да ги отрупват със заявления, но и туй не помага. Преди няколко време валията беше ходил сам в затвора и дал заповеди, да се запрети правенето на кафе и разгаряне мангали в каушите, от което най-много се оплакват затворниците, но тия заповеди тра­яли от ден до пладне. Веднага след излизането на валията всичко си тръгвало по старо му. Нещо повече, озлобените надзиратели още по-зле почнали да малтретират затворниците.

Приемете...

                                                                         Княжески Търговски Агент: (Тошев)

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2061, л. 6-7.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.21.

                                                                    14

Поверителен рапорт № 192 от БТА в Битоля до министър - председателя Р. Петров в София за сърбомани в с. Лазарополе, Реканско, и техни близки на работа в България

        

                                                                                                 Битоля, 8 март 1904 г.

                                                      Господине Министре,

В голямото село Лазарополе (Реканска каза, Мала река) от няколко години съществува сръбско училище, от което напоследък сърбите се стараят да създадат здрав разсадник на сърбизма в целия тамошен край. Било от сиромашия, било от национален индеферентизъм много селени от туй село са станали сръбски оръдия и пращат децата си в сръбското училище, макар да имат в селото си и българско. Но това, което е още по-печално, то е че вкореняването на сърбизма в туй село, както и в целия край, отдалеч твърде много способствуват живущите в България тамошни жители. Понеже тия хора, от една страна, намират препитанието си в България, дето намират такъв радушен прием, а от друга страна работят за сръбската кауза, аз мисля, че не би било зле ако се вземат известни мерки против тях, като им се внуши същевременно, че тяхната деятелност като сръбски агитатори е несъвместима с гостоприемството що им се оказва у нас. Ето техния списък:

1. Мино Георгиев — халваджия на гара Левски (Плевенска околия) Баща му и брат му са видните сръбски пропаганднсти (мюзевирн).

2. Георги Михайлов — халваджия в Русе. Брат му е сърбомански учител в Лазарополе.

3. Томо Марков — млекар в Плевен. И двете му деца посещават сръбското училище.

4. Андо Николов — халваджия в с. Смядово (Преславска околия) И двете му деца са в сръбското училище.

5. Секо Мирев — халваджия на гара Мездра (Врачанска околия) Също.

6. Ангеле Стефов. По болест прибран в Търновския манастир.

7. Иван Мориовец — халваджия в Добрич. Двете му деца посещават сръбското училище.

8. Тоде Постолов —, халваджия във Видин. Също.

9. Огнен Минов — дюлгерин в с. Остров (Плевенска околия). Също Приемете и пр. и пр.

                                                                                Кн. Т. Агент: (под.) А. Тошев*

ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а. е. 76, л. 23—24.

Чернова. Ръкопис.

* Виж док. 9.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 332.

                                                                      15

Писмо № 262 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Начович с питане да се предадат ли на турските власти ръководителите на въстанието в Битолско.

                                                                                                  Битоля, 22 март 1904 г.                                                                      

                                                        Господине Агенте,

Неколцина от шефовете на Вътрешната организация, като Анастас Лозанчев, Георги Сугарев, Пере Тошев, Дамян Груев, Петре Ацев, Георги Пешков, Михаил Н. Чеков, Тане от Горничево и др. чрез свои роднини пращаха да ме питат да се предадат ли на властите и няма ли опасност, че могат да ги арестуват като се явят.* Известно Ви е, че някои от тях, като Петре Ацев, Дамян Груев и мнозина други, досега скитаха по селата със своите чети. Понеже не зная как ще погледне в случая на тях властта, както не ми е известно и дали няма да им се прикаче и друго някое престъпление от общ характер, счетох за уместно да ги посъветвам да се не явяват докато не получа наставление от вас. Но тъй като въпроса е спешен, моля да ми явите телеграфически, как трябва да се постъпи в случая.

Между гореспоменатите лица, няма атентатори.**

Приемете и пр.

                                                                  Княж[ески] търг[овски] агент (подп.) А. Тошев.

                                                                  Вярно.За секретар: А. Паница

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а.е. 2097, л. 3. Препис. Ръкопис

Публ. в : Даме Груев. Живот и дело. т. 2. С.,2006,с. 620.

^*Тук става дума за възможността да бъдат амнистирани дейците на ВМОРО, участвали във въста­нието на основание на подписаната Българо-турска спогодба в Цариград на 26 март/8 април 1904 от турските представители Саид Паша и Зеки Паша и от българския дипломатически агент в Цариград Григор Начович. Спогодбата вж. във В. Китанов, Принос към дипломатическата история на България. Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г. С., 2004,с.126-127.

**Има  рeзолюция „Н. Ц. В." и носи подписа на княз Фердинанд със син молив.

                                                            16

Поверителен рапорт № 261 от БТА в Битоля до мининистър – председателя Р. Петров в София с обявление и списък на амнистираните в резултат на подписаната спогодба между Княжество България и Турция.

                                                                                                    Битоля, 1 април 1904 г.

                                                             Господине Министре,

Вчера след обяд (30 Март) по разпореждане на властите се разлепят на­всякъде обявления на турски и български, с които се оповестява на населени­ето, че Н. И. Величество Султанът е благоволил да заповяда да се пуснат на свобода всички политически престъпници - мюсюлмани и християни, и че се опрощават избегналите, на които се позволява да се завърнат в своето оте­чество. От същото обявление се вижда, че се освобождават така също и всич­ки ония затворници, що са под следствие, както и осъдените за обикновени престъпления. Това се прави, за да се освободят и затворниците мюсюлмани, сред които няма политически. Обявлението се посрещна с голяма радост. Из­вестно негодуване се забелязва сред простата турска маса.

По-благоразумните турци, особено чиновниците, изглежда са доволни. Те с благодарност биха посрещнали едно по-голямо сближаване между двете държави.

Тая сутрин Митрополит Григорий отслужи в съслужение с цялото духо­венство молебен за здравето на Н. И. В. Султана.

Приемете... Княжески Търговски Агент: А. Тошев

Приложено: ОБЯВЛЕНИЕ

Обявява се, че е решено да се освободят един след други, след като поло­жат клетва според заведения ред, всичките затворници, които се удостоили с Височайшата милост на Негово Императорско Величество Султана - било те мохамедани или християни, които са извършили във време на размириците в трите европейски вилаета някакви престъпления, или пък които са били съде­ни с политическо престъпление и на които делата не са разгледани, или било от страх, било с размирническа цел, са прибягнали в България и Източна Ру­мелия, или са се укрили в други някои места на държавата, като се изключват от това число ония, които са осъдени като престъпници, употребили взривни вещества динамит срещу обществените учреждения, мостовете и параходите в държавата.

30 Март 1904 г.

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2022, л. 7-8.

                   СПИСЪК НА БЪЛГАРИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ В ДИАРБЕКИР

Име и презиме                          Родно място            осъден, години            Забележка

		1. Петър Атанасов	Битоля	15
		2. Митре Настев	Цапари	6	-
		3. Лазо Георгиев	Цапари	6
		4. Насте Янков	Цапари	6
		5. Доне Христов	Цапари	6
		6. Коле Найдов	Цапари	6
		7. Ефтим Гишев	Цапари	6
		8. Михаил Ташков	Цапари	6
		9. Петре Танев	Цапари	6
		10. Георги Симов	Цапари	3
		11. Йованче Марков	Цапари	101	85-годишен
		12. Спиро Христов	Цапари	3	умрял по пътя
		13. Христо Наумов	Цапари                           6		умрял по пътя
		14. Тане Георгиев	Цапари	6	умрял по пътя
		15. Янко Димев	Цапари	3	умрял по пътя
		16. Христо Мирчев	Цапари	6	умрял по пътя
		17. Хвитко Христов	Цабаратошино	4
		18. Миле	Градешница	15
		19. Григор Христов	Прилеп	5
		20. Мицан Димев	Прилеп	5
		21. Георги Танев	Прилеп	5
		22. Борис Гьорчев	Прилеп	15
		23. Ничо Филипов	Прилеп	3
		24. Андон Изов	Прилеп	5
		25. Кърсте	Прилеп	3
		27. Апостол Димев	Забърдени, Леринско	7
		28. Яне Христов	Забърдени, Леринско	7
		29. Мице Якимов	Забърдени, Леринско	5
		30. Ташко Кондов	Мажица, Прилепско	3
		31. Спирко Димов	Мажица, Прилепско	3
		32. Коне Христов	Мажица, Прилепско	3
		33. Богоя Николов	Мажица, Прилепско	7
		34. Асен Костадинов	Вранче	5
		35. Коце Пашев	Вранче	5
		36. Китан Христов	Вранче	5
		37. Христо Гоцев	Вранче	5
		38. Мирче Петрев	Вранче	5
		39. Тале Найдов	Вранче	5
		40. Трайко Тасев	Вранче	5
		41. Йордан Костадинов	Вранче	5
		42. Иван Костадинов	Вранче	5
		43. Мирче Костадинов	Вранче	5	умрял по пътя
		44. Христо Апостолов	Вранче	5	умрял по пътя
		45. Доне Стойков	Вранче	5	умрял по пътя
		46. (Непосочен)
		47. Коста Проданов	Лерин	15
		48. Свещеник Димитър	Неред, Леринско	5
		49. Найден Георгиев	Неред, Леринско	5
		50. Васил Настев	Неред, Леринско	3
		51. Петре п. Димитров	Баница	3
		52. Илия Атанасов	Баница	3
		53. Кърсте Мицев	Баница	3
		54. Васил Русев	Баница	3	умрял по пътя
		55. Пандил Кирев	Пътеле, Леринско	10
		56. Георги Николов	Пътеле, Леринско	15
		57. Петре Минанов	Пътеле, Леринско	101	умрял по пътя
		58. Фоти Николов	Зелениче	101
		59. Паун Сърбинов	Брежани	3
		60. Данаил Костов	Брежани	10
		61. Дуко Милошев	Брежани	3
		62. Дуко Христов	Брежани	3
		63. Петре Новлев	Брежани	10
		64. Стерю Ангелов	Брежани	15	умрял по пътя
		65. Аврам Симов	Брежани	10	умрял по пътя
		66. Янкула Христов	Брежани	3	умрял по пътя
		67. Доле Ангелов	Брежани	3	умрял по пътя
		68. Теофил Кърстев	Брежани	3	умрял по пътя
		69. Милош Цветков	Брежани	3	умрял по пътя
		70. Папа Йован п. Яновчев	Селце, Охридско	3
		71. Поп Дуко Петрев	Селце, Охридско	3
		72. Миле Димев	Пашино-Руфци	5
		73. Петре Танев	Смилево	4
		74. Йоле Николов	Смилево	10
		75. Веле Донев	Смилево	3
		76. Тале Толев	Иваневци	101
		77. Лазар Божинов	Брод	3
		78. Никола Белогушов	Прилеп	6
		79. Спасе Толев	Велушина, Битолско	15
		80. Поп Никола Христов	Мешеища	6
		81. Кърстан Алексов	Мешеища	3
		82. Мите Николов	Мешеища	3
		83. Трифун Христов	Мешеища	3	умрял по пътя
		84. Андрей Наумов	Мешеища	6
		85. Христо Георгиев	Мешеища	3
		86. Кърсте Йончев	Мешеища	6	умрял по пътя
		87. Георги Йончев	Мешеища	3
		88. Пандо Митанов	Янковец, Преспанско	3
		89. Ило Иванчев	Кърстофор, Битолско	3
		90. Стефо Яковчев	Кърстофор, Битолско	3
		91. Стефо Тасев	Обършани, Битолско
		92. Филип Трайчев	Градешница, Битолско	10
		93. Наум Димов	Битоля	10
		94. Нуме Николов	Бигор, Дебърско	5
		95. Стефан Вангелов	Кичево	3	умрял по пътя
		96. Билбил Миладинов	Козица, Кичевско	10	умрял по пътя
		97. Наум Дамев	Герман	10
		98. Огнен Николов	Герман	3
		99. Сотир Николов	Герман	3	умрял по пътя
		100. Алексо Димев	Перово, Битолско	3
		101. Коле Василев	Айтос, Леринско	5
		102. Търпче Ванев	Айтос, Леринско	5
		103. Ване Христов	Айтос, Леринско	10
		104. Стефо Тинев	Айтос, Леринско	10	умрял в затвора
		105. Мице Потов	Екшису, Леринско	10
		106. Лазар Вълчев	Битоля	з	умрял по пътя
		107. Димитър Павлев	Дупени	3	умрял по пътя
		108. Спиро Тасев	Маловища	3
		109. Никола Янакиев	Магарево	6
		110. Гучко Ташков	Магарево	9
		111. Пеце Нелев	Сребрени	10	умрял от бой затвора
		112. Никола Търпчев	Зелениче	3
		113. Петре Спасев	Зелениче	3
		114. Ицо Пандилов	Зелениче	з
		115. Киро Ицов	Зелениче	10	баща и син
		116. Наум Христов	Вишени, Костурско	10
		117. Ване Спасев	Лактине, Охридско	5
		118. Наум Спасов	Лактинe, Охридско	5
		119. Стоян Алексов	Лактинe, Охридско	5
		120. Стоян Димов	Лактинe, Охридско	5
		121. Божил Стоянов	Лактинe, Охридско	5
		122. Павел Ангелов	Лактинe, Охридско	5	умрял в затвора
		123. Трене Ангелов	Лактинe, Охридско	5	умрял в затвора
		124. Стоян Цветков	Лактинe, Охридско	5	умрял в затвора
		125. Карафил Костов	Лактинe, Охридско	5
		126. Карафил Янев	Лактинe, Охридско	5
		127. Сърбин Ванев	Лактинe, Охридско	5
		128. Никола Войнов	Лактинe, Охридско	5
		129. Трене Данев	Лактинe, Охридско	5	умрял в затвора
		130. Димко Гюргинов	Върбяни	5
		131. Кръсто Лазаров	Върбяни	5	умрял в затвора
		132. Кръсто Иванов	Върбяни	5
		133. Йовче Христов	Върбяни	5
		134. Иван Атанасов	Върбяни	5
		135. Иван Благиев	Върбяни	5
		136. Иван Сарафин	Върбяни	5	умрял в затвора
		137. Дуко Божинов	Върбяни	5	умрял в затвора
		138. Стефо Велянов	Върбяни	5	умрял в затвора
		139. Стефан Блажев	Върбяни	5	умрял в затвора
		140. Андон Христов	Върбяни	5	умрял в затвора
		141. Гаврил Каранфилов	Върбяни	5
		142. Стефан Христов	Годиве	5
		143. Лазар Ангелов	Годиве	5
		144. Нове Ангелов	Годиве	5
		145. Свещеник Гьонче	Годиве	10
		146. Наум Митрев	Годиве	5
		147. Илия Димов	Годиве	5
		148. Темелко Николов	Годиве	5	умрял в затвора
		149. Дишо Николов	Годиве	5	умрял в затвора
		150. Есен Размов	Годиве	5	умрял в затвора
		151. Иванчо Милошов	Годиве	5	умрял в затвора
		152. Наум Илиев	Ърбино	10
		153. Миленко Стрезов	Ърбино	10
		154. Билбин Силянов	Ърбино	10
		155. Лазар Кърстев	Ърбино	10
		156. Милош Христов	Ърбино	10
		157. Христо Търпев	Ърбино	10
		158. Милош Търпев	Ърбино	10
		159. Христо Танев	Ърбино	10
		160. Ташко Богданов	Ърбино	10
		161. Матей Цветанов	Ърбино	10	умрял в затвора
		162. Цветко Вайдин	Ърбино	10	умрял в затвора
		163. Петре Смилев	Ърбино	10	умрял в затвора
		164. Трайче Петрев	Ърбино	10	умрял в затвора
		165. Найден Спасев	Ърбино	10	умрял в затвора
		166. Коле Китев	Гявото	101
		167. Нецо Труфунов	Иваневци	101
		168. Тане Дамев	Смилево	101
		169. Мирче Наумов	Любойна	10
		170. Филип Ватев	Любойна	10
		171. Павел Стоянов	Любойна	10
		172. Свещеник Борис	Тасев Белуища	10
		173. Трайче Наумов	Белчища	10
		174. Дамян Стефанов	Белчища	5
175. Наум Блажев               Белчища                              5
176. Христо Милев             Белчища                              5
177. Богоя Христов             Белчища                              5
178. Ангел Георгиев           Белчища                              5
179. Йордан Наумов           Белчища                              5         умрял в затвора
180. Христо Тонев               Белчища                             5        умрял в затвора
181. Стоян Стефанов           Белчища                             5        умрял в затвора
182. Илия Стефанов             Белчища                             5        умрял в затвора
183. Георги Митрев              Кукуречани                     10
184. Бошко Котев                 Кукуречани                      15
185. Йонче Стойчев              Кукуречани                       3
186. Ангел Христов              Кукуречани                       3         умрял в затвора
187. Васил Геоцев                 Кукуречани                       3         умрял в затвора
188. Карафил Траянов          Мраморец                          5
189. Мицко Дамянов             Мраморец                          5
190. Видан Савев                   Мраморец                          5
191. Йове Янев                       Мраморец                          5
192. Спас Бижинов                Мраморец                           5
193. Силян Алексов               Мраморец                           5
194. Стефан Стрезов             Мраморец                            5
195. Божин Наумов               Мраморец                            5          умрял в затвора
196. Апостол Иванов             Мраморец                           5         умрял в затвора
197. Мицко Пейов                  Мраморец                           5         умрял в затвора
198. Петре Николов                Мраморец                           5         умрял в затвора
199. Мойсо Христов               Мраморец                           5         умрял в затвора
200. Цветан Андреев              Златари                                5
201. Стоян Сърбинов              Златари                               5
202. Темелко Петров              Златари                                5
203. Цветко Апостолов          Златари                                5
204. Наум Марков                   Златари                                5
205. Рафаил Йованов               Златари                               5
206. Трайче Дамянбов             Златари                               5
207. Петър Цветанов                Златари                              5       умрял в затвора от бой
208. Глигор Секулов                Златари                               5        умрял в затвора от бой
209. Илия Смилев                     Златари                              5        умрял в затвора от бой
210. Петре Танев                       Златари                              5        умрял в затвора от бой
211. Секула Андреас                 Златари                              5        умрял в затвора от бой
212. Апостол Спиров                Златари                              5        умрял в затвора от бой
213. Апостол Петров                 Златари                              5        умрял в затвора от бой
214. Петре Пандилов                  Златари                             5        умрял в затвора от бой
215. Стефан Геондев                  Златари                             5        умрял в затвора от бой
216. Ефтим Илиев                       Брежане                           6
217. Христо Търгев                     Брежане                           5        умрял в затвора от бой
218. Стоян Янев                           Брежане                          5         умрял в затвора от бой
219. Стоян Стефанов                   Брежане                          5         умрял в затвора от бой
220. Стефан Търпев                     Брежане                          5         умрял в затвора от бой
221. Апостол Размов                    Брежане                          5        умрял в затвора от бой
222. Сърбин Янкулов                   Брежане                          5        умрял в затвора от бой
223. Велко Георгиев                     Брежане                        10        умрял в затвора от бой
224. Михаил Георгиев                  Брежане                          5        умрял в затвора от бой
225. В. Георгиев                            Брежане                        10        умрял в затвора от бой
226. Михаил Георгиев                  Сливово                          5
227. Коле Георгиев                        Златари                           5
228. Никола Трайчев                     Златари                           5
229. Стоян Костов                          Златари                          5
230. Георги Иванчев                      Златари                           5      умрял в затвора от бой
231. Никодим Лазов                       Златари                           5      умрял в затвора от бой
232. Нестор Сърбинов                   Злести                             5
233. Ефтим Стефанов                     Злести                            5      умрял в затвора от бой
234. Никола Кузманов                    Злести                            5     умрял в затвора от бой
235. Стоян Талев                             Злести                            5     умрял в затвора от бой
236. Глигур Сърбинов                    Злести                            5     умрял в затвора от бой
237. Димитър Карафилов               Кономлати                    5
238. Васил Георгиев                       Кономлати                     5
239. Търпе Кърстев                         Кономлати                    5
240. Петре Христов                         Кономлати                    5
241. Ламбре Цветков                       Кономлати                    5
242. Димко Янев                              Кономлати                   10
243. Петро Лазаров                         Кономлати                      5
244. Сотир Лазаров                         Кономлати                    21
245. Кърсто Димов                          Кономлати                     5
246. Георги Митрев                         Кономлати                     5
247. Кърсто п. Димитров                Кономлати                     5
248. Търпе Христов                         Кономлати                     5
249. Спасе Вилев                             Кономлати                     5
250. Кърсто Христов                       Кономлати                     5
251. Иван Мелев                              Кономлати                     5
252. Митре Диков                            Кономлати                     5       умрял в затвора от бой
253. Ване Грешков                           Кономлати                     5
	254. Киро Лазаров                            Кономлати                   5
	255. Христо Лазаров                         Кономлати                   5
	256. Христо п. Димитров                 Кономлати                   5       умрял в затвора от бой
	257. Симеон Станев                          Вир                               3
	258. Корун Михалов                         Вир                               3      умрял в затвора от бой
	259. Йован Стойчев                          Вир                               3       умрял в затвора от бой
	260. Ризанко Стойков                       Локвица                       3       умрял в затвора от бой
	261. Йонче Стойков                          Локвица                       3
	262. Стойче Фидев                            Локвица                       3

263.	Трайко Наумов	Локвица                      15
264.	Ризанко Кузманов	Локвица                        3
265.	Поп Андон	Локвица                        3     умрял в затвора от бой
266.	Поп Димитри	Локвица                       15
267.	Митре Христов	Локвица                       14
268.	Велян п. Трайков	Локвица                      15        умрял в затвора от бой
269.	Велко Янев	Локвица                       3         умрял в затвора от бой
270.	Ефтим Костов	Локвица                       3        умрял в затвора от бой
271.	Толе Смилев	Локвица                       3       умрял в затвора от бой
272.	Никодим Георгиев	Локвица                       3        умрял в затвора от бой
273.  Димо Павлев                           Локвица                       3         умрял в затвора от бой
274.	Димитър Трайков	Локвица                     15        умрял в затвора от бой
275.	Костадин Войнев	Локвица                       3       умрял в затвора от бой
276.	Андрея Стоянов	Локвица                      3         умрял в затвора от бой
277.	Стоян Тодоров	Локвица                       3        умрял в затвора от бой
278.	Йованчо Тасев	Козица                        10
279.	Войне Христов	Оздолени                     5
280.	Билбил Марков	Оздолени                     5
281.	Матей Гаврилов	Оздолени                     5
282.	Велян Китев	Оздолени                     5
283.	Стоян Донев	Оздолени                     4
284.	Найден Пешев	Оздолени                     5
285.	Саве Тодоров	Оздолени                     4        умрял в затвора от бой
286.	Саве Богданов	Оздолени                     5         умрял в затвора от бой
287.	Георги Каров	Ботум                           5
288.	Георги Танев	Ботум                           5
289.	Христо Георев	Ботум                           5        умрял в затвора от бой
290.	Целе Наумов	Лешани                        5
291.	Йордан Наумов	Лешани                        5
292.	Йордан Янев	Лешани                        5
293.	Атанас Янакиев	Статица                        5
294.	Илия Цветков	Статица                        5
295.	Христо Динев	Статица                        4       умрял в затвора от бой
296.	Петър Николов	Статица                        5
297.	Митре Николов	Статица                        5
298.	Станко Динев	Статица                        5        умрял в затвора от бой
299.	Аргир Василев	Статица                      15         умрял в затвора от бой
300.	Мице Николов	Екшису                      15
301.	Тале Костадинов	Екшису                       15
302.	Атанас Ефтимов	Охрид                         10
303.	Велян Силянов	Велгощи                       5         умрял в затвора от бой
304.	Дане Танасков	Велгощи                     10
305.	Доне Йорданов	Велгощи                       5        умрял в затвора от бой
306.	Гълъб Тодоров	Велгощи                       5

307.	Ставре Ангелиев	Велгощи	5
308.	Никола Неделков	Велгощи	5
309.	Йордан Войнов	Велгощи	5		умрял в затвора от бой
310.	Петре Йорданов	Велгощи	5
311.	Целе Христов	Велгощи	5		умрял в затвора от бой
312.	Кузман Йованов	Велгощи	10		умрял в затвора от бой
313.	Поп Билбил	Велгощи	5		умрял в затвора от бой
314.	Тодор Иванов	Велгощи	10		умрял в затвора от бой
315.	Стоян Сърбинов	Велгощи	10		умрял в затвора от бой
316.	Трайче Стефанов	Велгощи	5	умрял в затвора от бой
317.	Христо Георгиев	Смърдеш	4
318.	Наум Петров	Смърдеш	4
319.	Нанко Николов	Смърдеш	4
320.	Илия Николов	Смърдеш	3
321.	Поп Дамо	Смърдеш	3
322.	Илия Христов	Смърдеш	3		умрял в затвора от бой
323.	Георги Наков	Смърдеш	3		умрял в затвора от бой

Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2023, л. 120-125.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.22 – 30.

                                                                      17 

Писмо от Битолския валия до Пелагонийски митрополит Григорий с нареждане да не изпраща учители и свещеници в отказалите се от Патриаршията села

                                                                       

                                                                                                    Битоля, 3 апр. 1904 г.

Битолският гръцки владика изисква да Ви забраним да изпращате свещеници и учители по гръцките села, които от страх и насила са накарани да дадат заявление, че се отказват от Патриаршията и признават Екзархията. Понеже и от генералния инспектор се получи завчера заповед, според която всички прошения подадени от страна на гръцки села за отказвание от Патриаршията и признавание на Екзархията трябвало да се оставят без последствие и продължават, както по-преди гръцките свещеници и учители да учат и служат, съобщаваме Ви да не изпращате свещеници и учители в такивато села и Вий сами да не отивате там.

                                                                                   Битолски валия

                                                                                   Вярно,

                                                                                   За секретар: А. Ив. Стоянов

                                                                    

Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля

ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 2051, л. 48.

Препис. Ръкопис. Превод от турски ез.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 33.

                                                                18

Рапорт № 275 от БТА в Битоля  додипломатическия агент в Турция  Гр. Начович за условията, които поставя ВМОРО за да приемат амнистията дадена им по силата на Турско-българското споразумение, с приложено писмо от А. Лозанчев.

                                                                                                            Битоля, 5 април 1904 г.

                                                                                                              Поверително.

                                                     Господине Агенте,

С рапорт под № 262 от 1 април Ви явих, че някои от шефовете на

Вътрешната организация чрез свои приближени ме питаха как да постъ­пят, за да се предадат. Тукашният руски консул, тоже сондирал по същия въпрос. Вчера телеграфирал на г-н Демерик  в Солун, който същия ден му отговорил, че Хилми Паша бил се съгласил да се амнистират всички, с известни условия обаче.

Преди всичко, скритите революционери трябвало да се предадат в ръцете на властта от местото, гдето се крият, после трябвало да дадат писменни обстоятелства за подчиненост (declaration soumission), след туй щели да бъдат ескортирани до границата на държавата, гдето искат да отидат и най-сетне, като последно условие се поставя и това, че те никога няма да имат правото да се завърнат в пределите на Турция без специална оторизация от турското правителство.

Аз не зная до колко тия условия на Хилми Паша ще бъдат приети от въстаническите шефове и за туй съм решен даже да не им съобщавам до тогаз, докато не получа наставление от Вас. Условието да се предадат там, гдето се намират е един капан, за туй трябва безусловно да се отхвърли според мен. Аз гледам на въпроса за предаванието на тия хора, като на един от най-важните и считам че трябва да се помисли повече върху него, преди да се вземе известно решение. И, струва ми [се], че ще се срещнат големи затруднения при разрешението му, защото както изглежда по-голямата част от тия шефове ще искат да положат такива условия от своя страна, които турската власт сигурно ще отхвърли. Това свое предполо­жение изказвам [на базата] на едно писмо, което вчера ми се изпрати от Лозанчев и от което препис прилагам тук. От това писмо, прилично на един вид ултима­тум може да се съди за настроението на македонските вътрешни шефове, както и за техните аспирации. Тези хора не могат да излязат от магичес­кия кръг, в който се въртят отдавна, за да разберат най-сетне, че не всич­ко, което се желае е тъй лесно осъществимо.

Приемете и пр.

                                                                      Княж[ески] търг[овски] агент (п.) А. Тошев.

                                                                      Вярно, за секретар: А. Ив. Стоянов.

[Печат: „Българско търговско агентство в Битоля"]

Едно относително умиротворение на страната, в ожидание прокарванието на прословутите реформи, е възможно само при следните условия:

1. Освобождение на политическите затворници находящи се тук и в заточение.

2. Освобождение на затворници осъдени „за кръв", ако престъпле­нието е извършено по политически съображения.

3. Освобождение на затворници по национални въпроси, даже ко­гато е извършено убийство.

4. Амнистиране на въстаници и четници, които са извършили разни престъпления от частен характер, както и избягалите от Битол[ския] затвор.

5. Пълна и безусловна амнистия на всички въстаници и емигранти.
Заб[ележка]. Под безусловна амнистия разбирам такава, която не е свързана с разни заявления, клетви, предаване на оръжието и пр.

6. Амнистираните, каквито и да биле те да бъдат под охраната на чуждестранните агенти. Турското правителство да не може да ги изпраща по родните им места, или да им прави каквито и да са ограничения.

                                                                                                    А. Лозанчев.

                                                                                Вярно, за секретар: А. И. Стоянов.

[Печат: „Българско търговско агентство в Битоля"]

ЦДА, Ф. 176 К оп. 1, а.е. 2097, л. 4-6. Преписи. Ръкопис.

Публ. в : Даме Груев. Живот и дело. т. 2. С.,2006,с. 621 – 622.

                                                                      19

Рапорт № 284 на БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович за предприети арести на дейци на ВМОРО от турските власти поради неясноти в споразумението за амнистирани

                                                                                                          Битоля 7 април 1904 г.

                                                                                                           Поверително

                                          Господине Агенте,

Днес получих телеграмата Ви под № 489 и съобщих съдържанието и на заинтересуваните лица . Бързам обаче да Ви явя, че властите възползувани  от обстоятелството, че още не са получили нужните наставления, деятелно преследват скритите четници и заловените от тях веднага хвърлят в затвора. Такъв е случая с  войводата Алексо Турунджиев, заловен онзи ден в с. Айтос (Леринско) и снощи докаран в тукашния затвор.

По причини на многобройни шпиони същата участ очакват всички други, които още се крият и ще се укриват до окончателното разрешение на въпроса за тяхното предаване. Трябвало би тъй също да се уреди и въпроса за предаването и на избягалите от Битолския затвор, които тоже не смеят да се предадат,  понеже не знаят как ще се постъпи с тях.   Страху­вам се да не би тукашните власти да се възползуват от този промеждутък на време докато се уредят тия въпроси, и подпомогнати от многобройните гръцки шпиони, да турят ръка на всички такива четници и избягали за­творници и после да кажат, че не могат те да бъдат амнистирани, защото не са се предали мимо обявената амнистия.

Досега всички освободени от тукашния затвор възлизат на 220 души българи, а не 268 както погрешно Ви бе съобщено с рапорта от 3 април т.г. под № 265.

На 3-ий того освободиха 65 турци, почти всички обикновени престъпници. Между амнистираните са убийците на Ляпчев от Ресен през миналото лято и един стражар, който на 23 април м. г. всред чаршията без всякаква причина уби един българин.

Дорев и Мирчев още не са свободни. Това обстоятелство понамали сред българите обаянието причинено при първите известия за амнистията.*

Приемете и пр.**

                                                                 Княж[ески] търговски агент: (п) А. Тошев

                                                                 Вярно, за секретар : А. Ив. Стоянов

[Печат: „Българско търговско агенство в Битоля”]

ЦДА Ф. 176 и оп.11 а.е. 2097,л.7-8. Препис. Ръкопис.

Публ. в : Даме Груев. Живот и дело. т. 2. С.,2006,с. 623.

* По този повод на 13 април 1904 г. ген. Р. Петров изпраща шифрована телеграма № 222 б до Гр. Начович: „Дорев и Мирчев още арестовани. Моля подновете постъпките си за по-скорошното им освобождение. Петров." Вж. а.е. 2022, л. 73.

**На първата страница има резулюция в лявото поле: „Н.Ц.В.” и подпис на княз Фердинанд с червен молив.

                                                                        20

Рапорт № 288 от БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Начович разговора му с битолския валия по амнистирането на ръководителите на въстанието в Битолско.

                                                                                                         Битоля, 9 април 1904 г.

                                                                                                         Поверително.

                                                                 Господине Агенте,

Вчера подир обед дойде в Агентството вилаетския терджуманин с молба от страна на валията да отида да се видя с него, защото имал да ми съобщи нещо важно. Каза ми при това, че бил натоварен от своя шеф да го извини, за гдето още не ми е върнал визита; това станало вследствие някакви интриги, които уж сам валията щял да ми обади.

Един час след поканата бях във вилаетското управление. След оби­чайните поздравления и любезности, които бяха по-усилени в дадения случай, валията ми каза, че искал да ме види, за да ми съобщи съдържа­нието на една депеша, която получил от Цариград касателно амнистира­нето на някои от революционните шефове. След туй ми прочете самата телеграма, която ми се видя доста двусмислена. Ясен бе само пасажа, в който му се казва да се обърне към мен да му дам имената на всички ония шефове и четници, които би желали да се предадат. Споменават се имената на Лозанчев, Груев, Сугарев, Георги Пешков и Петре Ацев, които тоже искали да се предадат. Въобще от тонът на тая телеграма се вижда ясно, че аз трябва един вид да стана посредник между четници и шефове от една страна и властите от друга.

Понеже счетох, че с туй властите искат да ми поставят един guetapens*, заявих че туй не е моя работа и че аз въобще не мога да бъда посредник между властите и ония които желаят да се предадат, защото това е тяхна работа. Прибавих само, че според мен желателно е тия лица да се амнистират, но че за туй трябвало да се издаде второ обявление специално за тях, т.е. за всички четници, избягалите из затвора и пр., като същевременно се определят ясно и точно условията за тяхното предава­не и амнистиране. И считам че туй е необходимо да се направи, защото иначе въпроса непременно ще се заплете повече. Тия хора, като виждат, че мимо прогласената амнистия мнозина затворници още се държат в затвор под предлог, че са извършили някакви престъпления от общ ха­рактер; като гледат че Мирчев и Дорев за никаква вина още стоят аресту­вани и че властите искат да изкарат, че те не подпадат под амнистията -естествено няма да се решат да се предадат, докато не видят ясно и стро­го формулирани и публично обявени всички условия, които властите биха поставили за тяхното амнистиране. Това е необходимо да стане толкоз повече за туй, че между условията предложени от Хилми Паша, които ми съобщи руския консул

г-н Кал, и думите на валията аз виждам голямо противоречие. Условията на Хилми Паша Ви са известни от рапорта ми от 5-и того под № 275. Валията от своя страна казва, че всички шефове и пр. щели да се амнистират на общо основание и че от тях зависяло да оста­нат в Македония или да заминат за България. Поисках препис от телегра­мата, която ми прочете, но мимо обещанието му да изпълни туй ми жела­ние и досега още не съм я получил, нито пък вярвам да ми я изпрати. Пред вид на всичко това, скромното мое мнение е да се уреди въпроса направо в Цариград, ако е възможно, за да не станат някои недоразумения, от които аз се опасявам. И за съжаление може да се каже, че такова вече изпъква, благодарение телеграмата на Телеграфната Балканска Агенция, че уж шефовете: Лозанчев, Дамян Груев и Сугарев са изказали съгласие­то си да се предадат.

Уреждането въпроса в Цариград се явява още по-желателно имай­ки пред вид обстоятелството, че тукашния валия е човек, с когото абсо­лютно е невъзможно да се третират каквито и да е важни въпроси. Той е способен да обещае всичко и после да се откаже от думите си. Както съм имал случайт да го казвам и други път, той е извънмерно малодушен не­кадърник, който се намира под пълното влияние на Насър Паша - най-голям враг и на съглашението и на амнистия и на всичко що се касае до българите.

От страна на заинтересуваните шефове и четници никой не е под­новявал какви и да е запитвания пред мен, след писмото що получих от Лозанчев и препис, от което Ви изпратих с рапорта си от 5-и того под № 275. От своя страна никакви постъпки не съм правил и аз към тях, нито съм на мнение да правя такива, докато въпроса не се разреши окончателно и докато не получа Вашите наставления и инструкции, от които чувствувам твърде голяма нужда.

Принуден бях да заявя на валията, че никой от шефовете не се е адресирал до мен, защото веднага щеше да се каже, че аз съм бил и съм в постоянни сношения с тях, което безспорно би имало твърде неприятни последствия. На въпроса ми защо се държат още затворени Мирчев и Дорев, той ми каза с тон на прикрита гневна раздразнителност, че тяхно­то престъпление било от общ характер, но че той и за тях искал специал­ни наставления, които още не бил получил. На забележката ми, че аз съм убеден в тяхната невинност и че те са жертва на интриги скроени от наши неприятели и насочени не толкоз против тях, колкото против нашия мит­рополит, той посмънка нещо и прибави че сам знаял подробностите на техния процес, който бил в ръцете на прокурора. Говорих му за заловения недавна на гръцката граница българския офицер Илия Петров Балдов. Каза ми, че той вероятно щял да бъде амнистиран.

След всички тия разговори той ми се извини, за гдето не ми бил върнал още визита, но не ми обади в какво се състояла интригата, поради която отношенията му към мен биле тъй хладни. Не можах да го попитам и аз за туй, защото стаята се бе напълнила вече с разни чиновници. Поне­же времето бе вече доста напреднало исках да си взема сбогом, но той ме покани да излезем наедно на разходка, която трая повече от два часа из града и в околностите. Това бе направено умишлено от негова страна, за да видят всички че отношенията ни са подобрени. Ще видим само дали и след туй ще ме посети в Агентството, което е повече от желателно по много съображения. **

Приемете и пр.

                                                                                 Княж[ески] търг[овски] агент: Тошев.                    

                                                                                 Вярно, за секретар: А. Ив. Стоянов.

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а.е. 2097, л. 9-12. Препис. Рънопис.

Публ. в : Даме Груев. Живот и дело. т. 2. С.,2006,с. 624 – 626.

*клопка, засада (фр.ез.)

** На първата страница има резулюция : „Н.Ц.В.” и подпис на княз Фердинанд

               

                                                                 21

Рапорт № 308 от БТА в Битоля до българския дипломатически агент в Турция Гр. Начович относно борбата между патриаршисти и екзархисти в с. Брусник, Битолско

                                                                                               Битоля, 17 апр. 1904 г.

                                

                                           Господине Агенте,

Преди няколко дена в тукашния мезлиш  било прочетено едно решение, според което черквата в с. Брусник  (Битолско) се отстъпва на гърците.

Известно Ви е преди всичко, че Брусник е българско село. Но понеже няколко от българските къщи се гърчеели, те преди години още повдигнали въпрос за селската черква да се отстъпи само тям. Преди 6 г. тогавашния битолски валия Керим паша, за да избегне, види се, възможни неприятности, решил да затвори черквата, която от тогаз вече не е била отворена. Възползувани от размирните времена и от подкрепата на властите, гъркоманите с по-голяма настойчивост започнаха да налягат да им се отстъпи черквата. За да се представят за болшинство те разпокъсали няколко свои семейства, вследствие на което сега повидимому имат повече къщи около 63 срещу 57 български. В същност обаче българите съставят болшинство, защото те са повече по число на нуфузите. Като се има предвид, че ожесточената борба, водена досега между гъркомани и българи в туй село, все за въпросната черква, е струвала живота на неколцина българи загинали в затвора, и че същата борба може да се прояви сега в много по-големи размери и с поскърбни последствия, желателно би било или да се остави черквата затворена и занапред или пък в краен случай да се позволи да се черкуват поред българи и гъркомани.

Мисля, че при сегашното раздразнено състояние на духовете тук, туй би било най-щастливото решение на този въпрос. С това и властите ще докажат, че действително желаят мир и  спокойствие.   Отстъпи ли се черквата на гъркоманите, трябва да се надеем не само на нови арести, но и на всевъзможни убийства, с които отдавна са се отличили брусничани. .

По същия повод Н. Високопреосв. Митрополит Григорий подаде на Хилми паша телеграфически протест, препис от който прилагам.* Днес бях при валията, комуто между другото говорих и по този въпрос, обеща ми да телеграфира на Хилми паша в смисъл: черквата или да стои затворена, или пък ако се отвори, да се позволи на гъркомани и българи да се черкуват поред.

Приемете и пр.

                                                                             Княж. Търг.  Агент: (п) А. Тошев

                                                                             Вярно,

                                                                             За секретар: А. Ив. Стоянов**

                                                               

Печат: Българско Търговско Агентство в Битоля

ЦДИА. Ф- 176, оп. 1, а. е. 2051, л. 54—55.

Препис. Ръкопис.

*Тук препис от този протест не се прилага. Той потвърждава изнесеното в документа.

** Върху този препис на рапорта, изпратен до МВРИ в София, княз Фердинанд е поставил своя подпис.

Публ. в: Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ,С., 1995, с. 34 - 35.

                                                                22

Рапорт № 309 на БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр.Д. Начович , относно посещението при валията по повод освобождаването на останалите в затворите още българи.

                                                                                       Битоля, 17 април 1904 г.

                                              Господине Агенте,

Днес посетих валията с цел да узная какво решение е взето за останалите още в затвора около стотина българи. Каза ми се, че комисията, натоварена с амнистирането на затворниците, била вече привършила своята работа. Всич­ки, които подлежали на амнистия, били вече амнистирани. Тяхното число е 267. Останалите се считали за обикновени престъпници и като такива нямало да бъдат освободени. На забележката ми, че между тях по-голямата част, ако не всички, са политически престъпници, отговори ми, че той споделял моето мнение, но че някои от членовете на съда не били съгласни с него. Затуй той решил да направи запитване по този въпрос с предложение особена комисия да ревизира процесите на останалите затворници и да се освободят всички ония от тях, политическият характер на чиито престъпления е неоспорим.

За избягалите от затвора, тоже запитан, защото и между тях имало некол­цина, които минавали за обикновени престъпници. Говорих му за двамината от тях: Димитър Ринев и Тиле Вангелче от Зелениче, Леринско, които пак хвърлиха в затвора, подир като се предадоха в Лерин, но ми обещаха, че щели да го освободят. Задържали ги само, за да ги разпитат как е станало избягва­нето от затвора.

За българския офицер Илия Петров Балтев ми съобщи, че бил амнисти­ран, но още не е освободен, защото не било решено досега дали да го изпратят в България, или да му позволят да остане в Македония. За затворниците от селата Буфче и Брусник ми каза, че няма да бъдат освободени, понеже били обикновени убийци. Същото ми отговори приблизително за всички ония, чи­ито имена фигурират в тук приложения списък. Такова поне било мнението на съдебните власти. От всичко изглежда, че за останалите затворници се появя­ват доста затруднения, докато се разбере кой от тях се счита за политически и кой за обикновен престъпник.

                                                  Приемете... КняжескиТърговски Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2022, л. 93-94.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.30-31

                                                                           23

Рапорт №311 на БТА в Битоля до дипломатическия агент в Турция Гр. Д. Начович относно освободени българи от затвора в Битоля

                                                                                                           Битоля, 19 април 1904 г.

                                      Господине Агенте,

В допълнение на рапорта ми от 12 т.м. под № 298 чест имам да Ви пре­пратя тук приложено списък на Вилаетското управление за освободените от 12 того насам затворници от тукашния затвор. Според този списък числото на освободените възлиза на 67 души и че 19 от тях са турци, а двама: Тиле Ванев и Димитър Костадинов от село Зелениче, според моите положителни сведения се намират още в затвора, при всичко, че фигурират в списъка на освободените.

Всъщност значи са освободени всичко 46 българи. Не е зле да се отбеле­жи, че освободените 8 души турци от село Неокази са известни в целия вилает разбойници, мимо обаче тяхната престъпност, те са пуснати без да бъдат даже съдени. В противовес на това много българи, съвършено невинни, както е случаят с Насте Кръстев от Крушево, Ташко Коцев от с. Неволяни и мн. др., чиито имена са поместени в изпратения Ви на 17 того списък, към който е приложен и обвинителният акт на първия, се намират още в затвора.

                                          Приемете... Княжески Търговски Агент: А. Тошев

ЦДА, ф. 176, on. 1, а. е. 2022, л. 110.

Публ. в : Райчевски, С. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. С., 2011, с.31.