Андрей Тошев "Дипломатически доклади и писма на един търговски агент в Битоля" (продължение 3)

V. Реформена акция

С постепенното проникване на цивилизацията между народите на Отоманската империя и с прогласяванието идеята за националност в XIX век, понятието за човешки права започна да си пробива път и в най-затънтените краища на Балканския полуостров. Християните, които по онуй време безропотно още търпяха турския хомот, започнаха да се пробуждат и да чувствуват нуждата от един по-сносен режим. Настаналите на запад промени, фатално се отразиха на Турската империя. Свободолюбивият дух не закъсня да обхване християнските народи, находящи се под скиптъра на султана, вследствие на което новейшата история за един кратък период от време отбеляза ред събития, имащи за последствие последователното еманципиране на тия християнски народи, стеснявани по политическите граници на империята и разклатванието престола на халифите. Стреснати от това, последните почнаха да промишляват за бъдещето, а така също и върху средствата, които мислеха необходими за предотвратяване бъдещи катастрофи. Така се появи идеята за въвеждане реформи в Империята.

Днешните реформи прочее не представляват новост за Турция. Танзимата, Хатишерифа от 3-и ноември 1839 година, Хатихумаюна от 18-и февруари 1856 година, Международната комисия в Цариград през 1876 - 1877 година, Европейската Комисия от 1880 година, Султанският декрет от 20-и октомври 1895 година досежно реформите в Армения, съдържат ред либерални мероприятия, продиктувани божем, от чувство на хуманност и висока справедливост и имащи за цел подобрение участта на християнското население в пределите на Империята. Според самия Абдул Меджида, нововъведенията предвидени в Хатишерифа имаха за цел още преди 68 години да осигурят на неговите поданици пълна сигурност касателно живота им, честта и имота им. Всички тия реформи останаха обаче мъртва буква, по простата причина, че нито авторите им са били някога искрени, нито пък се е мислило сериозно за тяхното приложение. Ето защо, след арменското възстание през 1894 година и Македонското през 1903 година, Европа реши да наложи на султана днешните реформи включени в Мюрцщегската програма. Няма да се спирам на интимните побуждения, които заставиха някои от Силите да интервенират в случая, нито пък на фазите, през които въпросните реформи преминаха през последните четири години. Това е толкоз известно, колкото е очебиющ и отрицателният резултат след четиригодишното умиротворение на Македония. Ще си позволя само да направя бегъл преглед на тия реформи, да посоча на тяхната несъстоятелност и на разочарованието, в което днес се озоваваха не само Македонските населения, но и самите реформатори.

Както винаги, Турция се опита да изпревари Европейската реформенна акция в Македония. Още на 4-и април 1903 година солунският турски официален вестник

А с ъ р (В е к), а след него и местните френски вестници, обнародваха едно комюнике досежно реформите, които били започнати да се въвеждат в трите вилаета, без обаче да се споменаваше нещо за цивилните агенти, европейската жандармерия и пр. От споменатото комюнике излизаше, че въпросните реформи са дело на личната инициатива на султана. С тия „падарски" реформи се преследваше двояката цел: да се предвари, ако е възможно, Европа, а главно да не се урони твърде много престижът на султана. Мимо туй Европа не закъсня да интервенира със свой проект. Предложенията на реформаторските сили, съдържащи се в девет точки, бяха връчени на Портата на 9-и октомври 1903 година и, след известни мъчнотии, приети от Турското Правителство на 11-и ноември с. г. Към назначения вече по-рано Главен инспектор Хилми паша се присъединиха и двамата цивилни агенти: Господа Демерик и Мюллер, заместен след своята смърт от г-на Опенхаймер - бивши член на Европейската контролна комисия в Атина. С туй започна да функционира Европейският реформен апарат. За да избегне реформирането на жандармерията от Европа, както туй бе предвидено в Мюрцщегската програма, Портата предварително бе ангажирала за тая цел шестима офицери (2 белгийци и 4 шведи), които не закъсня да изпрати във вилаетите: Солунски, Битолски и Скопски. На тия офицери, които пристигнаха в Солун на 20-и ноември 1903 година, бе възложено да се занимаят с обучението и усъвършенствуването на жандармерията. Тая мярка обаче на турското правителство не можа да осуети намесата на Европа по жандармернйските реформи. На 20-и декември 1903 година султана се видя принуден да назначи за комендант на Македонската жандармерия италианския генерал Ди-Жоржи, който му бе препоръчан от Европа. Едновременно с туй бяха назначени и европейските офицери, които през първите дни на месен май 1904 година подписаха контрактите си и заминаха по своите райони. Не се мина обаче много време и целият свят има възможността да констатира яловостта на тия реформи, мимо големия шум, който се направи около тях. Окрилените надежди на македонското българско население скоро се заместиха от горчиво разочарование. Положението на туй население, вместо да се подобри, стана по-несносно. Австрия и Русия - които по една непростима грешка на останалите европейски сили добиха мандата на реформаторки, под наивния предлог, че те били най-заинтересовани - чрез респективните си органи внесоха още по-голямо усложнение в Македонските работи. В туй отношение особено се отличи Австрия. Възползувана от трудното положение, в което се намери нейната съюзница на крайния изток, тя разви една деятелност, имайки пред вид само собствените си интереси. Статуквото досежно черквите и училищата бе дело на австрийската дипломация и успешно използувано от същата. Вместо да се гарантира свободата на религията и съвестта, прокламирани в империята с тържествени държавни актове и да се остави свободно населението да признава родното си духовно началство, да се учи и моли на езика си, взе се за основа статуквото до 1903 година, само почиващо на насилия и отрицание на всяко право. По този начин, вместо да се уталожат духовете, ежбите между християнските населения станаха още по-интензивни, докато най-после се изразиха в истински междуособици.

Мимо добрата воля на голямата част от жандармерийските офицери, жандармерийската реформа не даде очаквания резултат, тъй като тия офицери не се ползват с екзекутивни права, а изпълняват ролята на прости инструктори. Постоянно насърдчаван от антагонизма между европейските сили, султанът умело осуетява всеки опит да се постигне нещо по-реално в тая област. Решенията, които периодически се вземаха от помощниците на Ди-Жоржи, под негово председателство, се разбиваха в упоритостта на Портата, тъй като те не намират най-често поддръжка от страна на самите посолства.

Всичко това внесе голямо разочарование и в средата и на Европейските офицери. Днес вече те открито заявяват, че са възмутени от жалката роля, която са заставени да играят. Сам Ди-Жоржи изглежда решен да се откаже от мисията си, предвид на досегашната си несполука и при увереността си, че при съществующите условия бъдещите му усилия няма да бъдат увенчани с по-голям успех.

Някои от италианските офицери в Битолския вилает ми казваха „че се срамували“ вече от местното население, което имало право да им не вярва, защото не били в състояние да му помогнат.

Между тем, цивилните агенти неусетно изпаднаха в ролята на секретари на Хилми паша, докато най-после съвършено се обезличиха. И действително, след осветяването принципа за всеобщата европейска намеса в Македония по прилагането на финансовия контрол, тези господа днес вече едва ли имат raison d`etre.

През месец септември 1905 година се конструира и финансовата контролна комисия. За нейни членове бяха назначени:

Господин Steeg — от французска страна.

Господин Нагvеу — бивши английски делегат във финансовата европейска контролна комисия в Атина. Впоследствие той бе назначен за съветник при Министерството на финансите в Египет и заместен от господин Гревс, (Graves), досегашен, великобритански генерален консул в Солун, отличен познавач на македонските работи и горещ българофил.

Господин Фон Гризингер (Von Griesinger), от страна на Германия. Дал си оставката и е напуснал Солун преди десетина месеца, но и днес не е заместен с друго лице.

Господин Маиса, от италианска страна, бивш член на европейската финансова контролна комисия в Атина.

От австрийска и руска страна са двамата цивилни агенти.

Турция се представлява от Хилми паша, като председател на комисията и от Атта-Бей.

Деятелността на тази комисия ни е известна. Макар постигнатите резултати от тая нейна деятелност да не оправдаха напълно нито положените усилия от страна на финансовите контрольори, нито надеждите, които им се възлагаха, все пак справедливо е да се признае, че в тая посока се направи нещо. Ако не друго, то поне отчасти се намалиха крупните злоупотребления в страната. Внесе се и известно подобрение, макар и нищожно, в персонала по финансовото ведомство. Мнозина от най-отчаяните рушветчии бидоха отстранени. С туй обаче се изчерпва и деятелността на финансовата контролна комисия. Всъщност истинската нейна задача не е още засегната. За никакви финансови реформи, за никакво модернизиране на данъчната система досега дума не е ставало. Не е важен въпросът за теоретическото уреждане един приходо-разходен бюджет. Важно е избирането практически и сериозни средства за обезпечаване действителни бюджетни източници и за тяхнато умело канализиране - което досега не е било направено. При липсата на такава реформа чиновническият персонал може да бъде горе-долу подобрен, счетоводството тоже може да се поуреди, обаче дефицитите и за в бъдеще ще продължават да съществуват и да съставляват следователно една от сериозните пречки за въвеждане действителни реформи в страната.

С цел да се разшири кръгът на реформите, напоследък европейската дипломация се е заела и с прокарване съдебна реформа. И понеже тая реформа е една от най-важните, заслужава да се спрем повечко на нея, като посочим злото в турското правителство и мерките за неговото премахване.

1-во. От край време турските съдилища в Македония са били органи на административната власт. Последната винаги си е служила с тях за постигание свои частни и политически цели, които се преследват по определен, предначертан план. Турските съдии, които се отличават по своята робска подчиненост, са играчка в ръцете на висшата административна власт, от която изключително зависи тяхното назначаване и уволняване. Благодарение на тая произволна система, съдиите отговарят само за своето непослушание, но не и за невежеството и злоупотребленията си. Примери от турско пристрастие в туй отношение има с хиляди. Колкото за илюстрация тук ще приведа един-два такива.

Осман бей, директорът на султановите частни имоти в Солун, се предава на съда, задето безчестил една жена. Подсъдимият покрай своите приятели има и върли неприятели между висшите сановници в Цариград и Солун. Първите се застъпват пред Хилми паша за оправдаването му, а вторите ходатайствуват пред Валията да подействува за неговото осъждание. Хилми паша заповядва изрично оправданието му, а Валията иска настоятелно осъжданието му. Осман бей биде оправдан, защото с'еst lе  p1иs  fort qui а toujur raison в Турция.

Преди три години в с. Петрово (Енидже Вардарско) бидоха заловени 80 души андарти, които бяха вързали 15 души селени, за да ги убият вън от селото, защото били българи. Върху андартите се намериха и бомби. Според закона шефът на бандата Георгаки трябваше да бъде осъден на смърт, а останалите андарти - на затвор от 3-15 години. По заповед обаче на Валията Капитан Георгаки биде осъден на 2 1/2 години, а другарите му - на 9-месечен затвор. С тая присъда властта даде първия демонстративен сигнал на андартите за гръцко-турското побратимяване и за постигането предначертаната политическа цел: омаломощаването на българите в Македония, След тоя сигнал последваха нови произволни и флагрантни нарушения на закона, които станаха причина да се пролее толкова невинна кръв в страната. От една страна, фаворизираните андарти убиваха мирното българско население, а от друга страна, затворите се препълниха с българи, защото спрямо тях законите строго се прилагат. Тъй например: Георги Делев, българин от Острово (Битолско), биде осъден на смърт, само за туй, че на тавана в къщата му се намери една бомба. Стойко Хасърджи от с. Тумба (Енидже Вардарско), също така биде осъден на смърт за една намерена бомба в двора на къщата му. За българите - смърт, за гърците - безнаказаност, или 9-месечен затвор. Какво безпристрастно правосъдие!

Първата мярка, която следователно трябва да се вземе, е да се осигури независимостта на съдиите. Това може да се постигне, като се премахне всякакво вмешателство на административната власт в съдилищата и като се предостави назначаването и уволняването на съдиите на европейската съдебна комисия. Ако това е неприемливо, то поне уволнението на съдиите да става със съгласието и удобрението  на  тая комисия.

2-ро. Само независимостта на турските съдии не може да бъде достатъчна гаранция за справедливото раздаване [на] правосъдие. Освен независим, съдията трябва да бъде и безпристрастен. А пък, за да бъде безпристрастен и справедлив, турският съдия трябва да признава пълно равенство между всички граждани, без разлика на вяра и народност. Обаче равенството между всички граждани от разни вероизповедания е противно на неговия мохамедански мироглед. Прововерният турчин винаги вижда в лицето на „безверния" християнин свой неприятел. Според неговото мировъзрение, правоверният, като убива един безверен, не само не прави злодеяние, но върши най-великия подвиг, който му отваря райските врата. Освен това. лишени, благодарение на религията и суровия деспотизъм, от всякакво понятие за свобода и човешки права, турците намират причината на своите нещастия не в себе си, а в християните, които според тях само от „охолност" въстанали против държавата. С такива идеи са пропити почти всички турци-съдии. Турчинът-съдия е господар пълновластен, а подсъдимият християнин - роб безгласен. Религиозният фанатизъм, от една страна, и политическата опасност - от друга, правят турците да бъдат безпощадни спрямо българите. Най-идеалният политически престъпник за турците стои много по-ниско в нравствено отношение от най-мизерния конекрадец. За тях славният Хюго, който по политически причини е бил осъден на изгнание, стои по-долу в нравствено отношение от всеки бабаитии мохамеданин, който само за кеф би убил няколко души безверни. Ето защо един европейски съдебен контрол може донякъде да осигури независимостта на турските съдии, но да ги направи справедливи и безпристрастни е невъзможно, защото нищо на света не е в състояние да измени техните закърнели нравствени и религиозни идеи. Европейският контрол може донякъде да ограничи злото, но да го премахне съвършено е немислимо. Съвършеното премахване злото може да се постигне само с учредяването [на] смесени съдилища, по образеца на Египетските, като се назначат преди всичко европейци за председатели на съдилищата.

3- то. Касационният съд в Цариград, който разглежда и поправя решенията на вилаетските съдилища, вместо за образец, служи за позор на турското правосъдие. Тоя върховен съд е определил особени такси рушвет за касиране всякакви присъди. Минималната такса е 30 лири, Със злато всеки може да касира и най-правилната присъда, а който не може да плати определената такса, бива осъден, макар и невинен, да лежи три, четири, или пет години, без да се удостои да види решението на тая висша съдебна инстанция. Мнозина затворници, осъдени например на 3 години, излежават цялото си наказание, връщат се по домовете си и след това, едва четири години от присъдата, присъдите им се връщат касирани, с бележка, че неправилно били издадени. В други случаи осъдените затворници умират в затвора, преди да дочакат касираните решения на Върховния съд. Който внесе обаче определената такса, осигурява касирането и на най-правилната присъда и то в твърде непродължително време.

Ето защо вилаетските съдилища трябва да скъсат всякакви връзки с касацията, която наместо да подобри раздаването на правосъдието, още повече го опозорява. Атрибутите на касационния съд трябва да се поверят на контролната съдебна комисия. Присъдите на турските съдилища да се турят в изпълнение само след като бъдат прегледани и одобрени от тая комисия.

4- то. Но злото не би се отстранило даже и тогава, когато в турските съдилища раздаването на правосъдието се предоставеше само на европейци-съдии. ако се не подобри първоначалното следствие (Instruction preliminaire). Трябва да се знае, че съдиите в Турция винаги градят своите заключения и издават своите решения възоснова именно на туй следствие. Ако това последното почива на фалшива почва, то и решенията на съдиите ще бъдат фалшиви.

Примери:

а. В едно село се убива човек. Убиецът избягва или се залавя. Ако избяга, понеже има убит човек, непременно трябва да се намери един убиец. Административната власт телеграфически заплашва с уволнение местния полицейски жандармерийски офицерин, ако се не намери убиецът. Затова офицерът или полицейският, за да се отърват от отговорност, арестуват като убиец първия невинен човек, който им се изпречи, бият го, изтезават го ужасно, докато нещастникът от мъка направи лъжливи признания и се признае по неволя за убиец. Такива невинни хора се предават на съд и се осъждат. А ако истинският убиец се залови, често пъти той се освобождава от полицейския срещу известна взятка, а на мястото му се залавя някой невинен човек.

Ето защо е необходимо да има във всяка кааза по един европейски офицер, който да бъде задължен да присъствува при първоначалното следствие на всяко криминално дело, което се извършва в неговия район. Протоколите, които не носят неговия подпис, да не се считат за валидни.

б. Убиецът се залавя с револвер в ръка след извършеното престъпление. Револверът се преглежда и се оказва, че току-що е било гърмяно с него. Докторът изважда револверния куршум от тялото на убития, но след получения подкуп, го заменя с манлихеров и в рапорта си прибавя, че със заловения револвер отдавна не било стреляно.

За премахване на това зло европейският офицер трябва да присъствува при преглеждане ранените и убитите и при съставянето медицинските актове.

в. Така наречената съдебна полиция предава арестувания обвиняем, заедно със съставените актове по неговата виновност на съдебния следовател, който според закона трябва насаме да изследва обвиняемия. Големи злоупотребления се правят при това тайно изследвание. Съдебният изследовател влиза в пазарлък с обвиняемия, заплашва го, увещава го и пр. и ако не се спогоди, изопачава фактите и го опропастява.

За да се избегнат горните злоупотребления, потребно е да се въведе в углавното съдопроизводство, както това стана преди няколко години във Франция, една реформа, която да изисква, а peine dе nullitе присъствието на един защитник, когато съдебният изследовател изследва обвиняемия.

г. Върху убиеца се залавят окървавен нож и окървавена риза. За анализиране кръвта, тия вещи се изпращат в Солунската лаборатория. От тук обаче се рапортира. че червените петна върху ножа са ръжда, а ония върху ризата - захарни петна! Убиецът е оправдан. Наопаки, известно лице се подозира като убиец. Дома му се намира ръждясала секира. Ръждата се анализира и се изкарва, че е човешка кръв. Невинният се осъжда.

За такива деликатни работи, потребно е да се ангажира един европейски специалист, който да бъде вещ, неподкупен и безпристрастен експерт.

Такива са най-елементарните реформи, които би трябвало да се приложат по съдебната част. Без тях всяко подобрение по правосъдието би било илюзорно. Незначителните подобрения, които отчасти се постигнаха с прилагането финансовия контрол, не трябва да служат за насърдчение на реформаторите, тъй като сравнително много по-лесно е да контролираш сметки, отколкото съвестта на турските съдии. Лично аз не вярвам в прокарването каквито и да е съдебни реформи в  Македония, докато мястото на Хилми паша не се заеме от един генерал губернатор християнин, назначен от Силите. А пък че и самите реформатори, с изключение на двамата цивилни агенти, не вярват в своето дело, се вижда от разговорите, които имах с тях и които разговори предавам тук накратко и без коментарии.

Ще започна от Хилми паша, с когото имах няколко продължителни беседи напоследък в Солун.

Българското Правителство той намира коректно, с изключение на някои негови членове. Тъй например господин Генадиев „като македонец“ бил в постоянни сношения с комитета н не преставал да го насърчава. Ако искало, Правителството можело да вземе по-сериозни мерки против четите. Той знаял, че напоследък било решено да се пренесат в Македония 2500 пушки и че голяма част от тях били вече пренесени. Правителството можало да попречи на това и да даде още по-осезателни доказателства за своята лоялност. Тъй почвата за едно съглашение между България и Турция щяла да се приготви по-лесно. Туй съглашение било полезно за двете страни. То щяло да стане, но момента още не бил дошъл. А този момент можел да се ускори само чрез добрата воля на двете страни и чрез премахването взаимното недоверие. Хилми паша с удоволствие констатирал, че сегашното правителство, наред със своята лоялност, се силило да отстрани всякоя неприязън между двете страни. Той бил доволен, че с особен рапорт можал да съобщи това и в Цариград.

Нашите владици и агенти в страната били тоже коректни. Частно обаче у господина Шопова той нямал доверие, защото в своите нотиси до реформаторите, последният бил пристрастен, преиначавал фактите и често пъти твърдял неверни работи. Туй, пашата бил заявил и на цивилните агенти.

На въпроса ми: защо на нашите архиерейски наместници не се позволява да участвуват в местните административни съвети каза, че лично той нямал нищо против, обаче това право не било дадено на Екзархията, защото не било предвидено във фермана за нейното учредяване, когато в Органическия устав на Патриаршията било казано изрично. Всъщност въпросът не стои тъй. При все туй Хилми паша мисли, че този въпрос се би решил благополучно, ако Негово блаженство по благовиден начин и без да влиза в разсъждение, продължи да иска учредяването му от Високата порта. На възраженията, които направих на Хилми паша по този повод и на забележката ми, че Негово Блаженство не е оставил неизчерпано средство за отстранението на тая несправедливост, Хилми паша поверително, но открито ми каза, че благоприятното разрешение на този въпрос щяло да се смята като една нова привилегия на българите и то след разрешението на мюфтийския въпрос у нас...

Поддържа статуквото и се опита да ми докаже, че от това и ние сме щели да спечелим. Миналите към Патриаршията наши села и занапред щели да се признават за Екзархийски.

На реформите главният инспектор гледа като на палиативно средство. Конфиденциално ми съобщи, че той не вярвал в тях. Досегашната реформаторска акция значела да пием водата в извора. Жандармерията не оправдала надеждите що й се възлагали. Тя не знаяла що става в страната, затуй трябвало да се замени с войска. Тая мярка той препоръчал на Високата порта, особено след случките със с. с. Негован, Раково, Айтос (Леринско) и пр., макар да бил уверен, че при увеличението на ефектива България отново щяла да разпространи слуховете; че Турция се готви за война.

Като ставаше дума за Раково останах под впечатлението, че задачата на гърцките и сърбски чети отново ще бъде улеснена.

Едновременно с туй изглежда, че Хилми паша ще иска да се възползува от поменатите случки и други някой тем подобни, за да докаже, че жандармерийското дело, тъй както се стреми да го постави генерал Ди-Жоржи, не отговаря на назначението си. С това той ще се опита да разбие мнението преобладающе в някои от дипломатическите кръгове: жандармерията да се усили и натовари с преследването [на] четите. Това, естествено, не понася на Турция и за туй Хилми паша не пропуща случая да не подчертае, че гонението на четите трябвало изключително да се предостави на войската, тъй като жандармерията не била и не могла да бъде годна за тая работа. Не е годна, защото европейските офицери ще преследват еднакво всички чети, а не както правят сега войниците - да помагат на сръбските и гръцките банди против българите.

Хилми паша е против въоръжението на населението, защото не можело да му се вярва. По изключение можело да се позволи въоръжаването по на 4-5-6 души селени само в ония села, които с досегашното си поведение са заслужили доверието на правителството.

Ако злото било само в Македония, той щял да го премахне в няколко месеца. Той обаче се виждал безсилен, защото това зло се кореняло в известни среди на трите съседни държавици...

3а сравнителното умиротворяване на страната той мисли, че най-целесъобразно за сега би било да се екстернират опастните и подозрителни елементи. Изглежда, че намерението на  главния инспектор е да прогони из Македония и ония малцина интелегентни хора, които по чудо останаха до днес там.

Критикува нашата учебна система в Македония. Намира, че знанията, които приобретявали нашите ученици били много теоретични. Напира най-вече на обстоятелството, че на Турския език не се обръщало никакво внимание. Това било една грешка на Екзархията.

Такива бяха мислите, които Хилми паша ми изказа през четирите срещи що имах с него. На последната среща в хотела, дето ми направи продължителното посещение преди да отпътувам за Сер, той приповтори почти същите работи. Прибави само, че моли българското правителство да не пропуща разни войводи като Сандански и Чернопеева да се връщат обратно в Македония, когато дойдат в България. На въпроса ми защо не ги заловят турските власти той каза, че били стари лисици, които познавали всички дупки в районите дето се движат и за туй залавянето им било мъчно. Моето убеждение обачее. че както Сандански и Чернопеев тъй и много други войводи от техния сорт, са винаги добре дошли за Хилми паша, който в тяхното лице намира несъзнателни помощници в изтребителната си българска политика.

Преди да се разделим, Хилми паша отново подчерта нуждата от едно съглашение между България и Турция. Трябвало най-сетне да се разберем. Това се диктувало от добре схващаните интереси на двете страни. Султанът бил въодушевен от тая мисъл и искрено желаел да види едно съглашение с България, положено на здрави и сърдечни начала.

Хилми паша, като пълномощник на Султана в Македония и като човек, който се ползвал с неговото безгранично доверие, можал да направи твърде много в тая посока. За да можала обаче да се приготви почвата за туй, безусловно необходимо било да се преустанови четничеството. В замяна на туй той щял веднага да интервенира за благоприятното разрешение на всички ония въпроси, що засегат жизнените ни интереси в страната. Културното ни дело веднага щяло да тръгне напред. С тая цел трябвало да се заведат преговори по един съвсем таен начин и то от лица, които се ползуват с доверието на турското правителство.

За едно съглашение между Турция и България много настоявал и господин Стег, който в горната смисъл говорил на Хилми паша. В тая същата смисъл впрочем говори и мен, както ще видим по-долу.

На сбогуване главният Инспектор отново подчерта, че всичко гореизложено ми съобщил „като на приятел“, с прозба да се не знае освен от господаря и от някои членове на правителството.

Срещи няколко имах и с цивилните агенти. Изобщо те са много по-големи оптимисти от Хилми паша. От всичко обаче личи, че този техен оптимизъм е изкуствен. Господин Рапапорт, който времено замества Опенхаймера, надълго ми говори за чувствителното подобрение в администрацията. Във време на обиколките, които направили из страната, цивилните агенти и техните помощници имали случаи да констатират това. Каймакамите били добри. Против тях от страна на населението нямало почти никакви оплаквания. Отрича, че местните власти, по заповед от Цариград, фаворизирали гръцката и сърбски чети. Ако тук-там отделни турски чиновници или офицери оказвали някоя поддържка на тия чети, вършели това на своя глава и били наказвани.

На забележката ми, че би било желателно при предварителното следствие да присъствува някой от чуждите офицери, той каза, че счита това за невъзможно. Подобна практика не била съгласна със съвременните юридически норми на запад. Доволно било само да се упражнява съдебен контрол. Да се вербуват нови офицери - било трудно, едно защото Цариград щял да се противи на туй и второ - защото нямало средства. Настаналата скъпотия в страната, поддържането персонала по прокарването на реформите, жандармерията, персонала по предстоящите съдебни реформи и пр., поглъщали големи суми. Опасява се, че могли да се срещнат големи мъчнотии при управлението и особено при сключването на бюджета.

Случката в Раково и другите села се длъжала не на Организацията, а на временната безработица на селените и на разпуснатостта на турските власти поради Рамазана. Говори с мъчно прикрита ярост против четите и намира, че тяхната безразсъдна акция е една от най-главните причини за бавното прокарвание на реформите.

Същите несъстоятелни и пресилени съждения чух и в разговорите си с Демерика и помощника му Петряева.

Не се отличават много по взглядовете си в туй отношение и останалите руски и австрийски представители в Македония, с които тоже се виждах. Някой от тях обаче, като Пара в Солун и Руският Консул Кал в Битоля, поддържат нуждата да се увеличи броят на чуждите офицери, като им се дадат по-големи права. Признават така също вредата от голямата мудност, с която се прилагат реформите. Пара устоява мнението, щото при предварителното следствие да присъствуват европейски офицери. Признават така също пристрастието на турската власт по отношение на българите в Македония.

Изобщо като говорите с цивилните агенти, чувствувате неловкостта на тяхното положение както и усилието им да защищават d`office една кауза, в която самите не вярват вече.

Господин Стег, с когото тоже се виждах няколко пъти, е горещ партизанин на едно турско-българско съглашение. Според думите му този взгляд преобладавал и във френското министерство на външните работи. По същия въпрос той говорил и с Хилми паша. Последният напълно усвоявал тази комбинация, но считал, че моментът още не бил настанал за нейното реализиране. Осъжда четничеството и твърди, че ако българското правителство разбирало добре своите интереси и ония на македонските българи, трябвало сериозно да му се противопостави. С изчезването на българските чети на първо време българите в Македония щели да страдат, но туй щяло да даде необходимото оръжие на Европа да застави Турция да парализира гръцките и сръбски банди. В противен случай турската власт щяла да оказва в бъдеще още по-голямо улеснение на последните. Той знаял положително, че колчим се появяла някоя българска чета, Хилми паша получавал заповед от Цариград да не преследва гръцките и сръбски чети. Като приятел на българите той много съжалявал за това. Имал сведения, че българското правителство и сега продължавало да поддържа. Организацията и по този начин да улеснява формирането на чети.

По черковно-училищните разпри е на особено мнение. За тяхното отстранение предлага на населението да се предостави пълна религиозна свобода. Ако в едно село болшинството мине към Екзархията или Патриаршията, малцинството да имало право да си построи своя черква. С други думи той иска един вид отделяне църквата от държавата На същото мнение бил и Петряев. Господин Стег възнамерява да повдигне този въпрос официално. Хилми паша не бил съгласен с това, под предлог, че недоразуменията между християнските елементи щели да се увеличат.

По финансовия контрол изказа оптимистични мисли. Добитите резултати били задоволителни. Турските чиновници по прилагането на тая реформа проявили добра воля, ревност и сравнително голяма независимост.

По съдебната реформа мисли, че биха могли да се назначат в трите вилаета инспектори турци или християни - турски поданници, стига да бъдат добре избрани и честни хора.

Цивилните агенти нямали rаison d'еtrе, тъй като всички вече европейски сили интервенирали по Македонския въпрос.

Съжалява, че посланиците в Цариград много малко се интересували от Македонските работи.

С бившия английски генерален консул в Солун, а сега финансов контрольор - господин Гревс, имах няколко срещи.

Изобщо той е песимист по реформеното дело. Според него само финансовата реформа дала донякъде добри резултати. В прокарването съдебната реформа няма голяма вяра. Когато преди години още сър О'Конор го запитал какво мисли по македонските реформи, той му отговорил, че единственото целесъобразно разрешение на македонския проблем е автономното управление под ефикасния контрол на Европа. Разбира се посланикът погледнал на това като на наивно искане. По-късно, когато от Лондон му поискали мнението по учредяването финансовата контролна комисия, господин Гревс казал, че би било по-разумно Англия да се не солидаризира с двете мандатерни сили, тъй като те били дискредитирани по реформеното дело. Прибавил, че според него, било по-добре да се оставят Австрия и Русия да се компрометират окончателно, толкоз повече, че при съществующите условия в страната за никакви сериозни подобрения не можало да се мисли. Голяма грешка била сторена от Европа с натоварването [на] Австрия и Русия с реформиране на Македония, тъй като на всички били известни користолюбивите цели на тия две държави, които сами се нуждаят от коренни преобразувания. Без това те нямат морално право да реформират другите. При това тяхната дипломация била лишена от нужния престиж пред турската власт.

Попълзновенията на Австрия да предизвика окупацията на Македония били вън от съмнение. Макар и да не се чувствува достатъчно силна в сегашния момент да рискува една открита политика в тази посока, предвид на съществующите раздори в пределите й, тя не преставала да мисли и работи мълком в туй направление, толкоз повече, че постигнатите от нея политически резултати по отношение на Босна и Херцеговина й служат за насърдчение.

Положението на българите в Македония било несносно. Турция подържала гърци и сърби против тях. Сандански и Чернопеев, както и техните сподвижници, трябвало да се премахнат като пакостници на българското дело.

Умиротворението на Македония могло да се постигне само чрез прилагането истински реформи с генерал губернатор християнин начело или пък чрез война. Останалото било палиатив. Постижението обаче на крайния логичен резултат по първия начин било невъзможно, вследствие липсата на необходимата солидарност между Силите. По втория въпрос сме имали думата ние...

Всички тия свои мисли господин Гревс ми изказа поверително. На въпроса ми, дали тия негови взглядове се споделят от меродавните кръгове в Лондон, той ми отговори, че ние сме работили сравнително доста малко в Англия, дето общественото мнение иначе всецяло можело да бъде в наша полза.

Надява се сър О'Конор да бъде заместен в Цариград от по-енергичен и по-достъпен техен дипломат.

В същата смисъл приблизително се изказаха, не без известни резерви обаче и другите английски консули, а именно: господин Сатоу в Скопие, господин Хиткот в Битоля и оня в Сер. В Скопие случайно се срещнах с г-н Линч, член на английския парламент. Той е крупен богаташ и се занимава доста много с арменския и македонския въпроси. В Армения той е прекарал две години и е автор на едно капитално съчинение върху тая страна. Напира на обстоятелството, че английското обществено мнение слабо се интересувало от балканските работи, защото не било достатъчно осведомено по тях. За туй вината падала върху нас. Гърците работели по-деятелно и по-успешно в тая смисъл. Според него общественото мнение в Англия можело да се заинтересува най-лесно, като му се посочи опасността за независимостта на България и Гърция. Сърбия и Румъния не се ползували с особени симпатии в неговото отечество, понеже направили непростими грешки, та с туй охладили Англия.

Продължителни разговори имах с братята Бъкстон, както и с придружающия ги господин Мастерман, тоже член на английския парламент. От тях чух онова, което ми бяха говорили и преди три години. Те подържат, че Организацията е необходима и следователно трябва да се усили, за да можела да се използува от България при един кървав конфликт с Турция. А тоя конфликт те считат не само неминуем, но и навременен. На запитването ми: като на каква помощ бихме могли да се надеем от страна на Англия в случай на подобен конфликт, те ми казаха, че никога не трябва да разчитаме на нещо особено. Никога Англия няма да се намеси със сила в наша полза. Добавиха при туй, че Негово величество крал Едуард, като фактически ръководител на днешната английска политика, бил единственият, който можал да направи доста за нас и изказаха надеждата си, че нашият Господар, чрез връзките, които имал с Негово величество, можал най-добре да обезпечи тая мощна подкрепа.

Тези са основните мисли, в които се резюмира целият ми разговор с поменатите господа.

С господин Милацо, италиански генерален консул в Солун, случайно пътувах от Скопие до Солун. Независимо от това, с него имах и други две срещи в този град. Ще прибързам да забележа, че господин Милацо е добър наш приятел. Той току-що се връщаше от Рим, дето бе прекарал част от отпуска си. Между друго пръв той ми съобщи, че днешната финансова комисия щяла да бъде натоварена и с въвеждане съдебната реформа. Това му било казано лично от господин Титони. Според него обаче тая реформа можала да има известен успех, само ако тримата съдебни инспектори бидели чужденци и облечени в широки права.

Жандармерията трябвало да се постави на самостоятелна нога. Иначе ползата от нея щяла и занапред да бъде нищожна, Изобщо той е песимист относително реформите. За да се постигнели сериозни преобразувания, необходимо било Европа да окупира някой остров, например Хиос, та по тоя начин да разбие упоритостта на Турция и да наложи волята си. При това трябвало категорически да се заяви на Султана, че ако той час по-скоро не се подчини на волята на кабинетите, статуквото, за което ратуват сега последните, рискувало да се компрометира. Със съжаление обаче господин Милацо констатира, че липсата на съгласие между Силите прави слаби техните постъпки в Цариград и същевременно била източник, отгдето Султанът черпи насърдчение, за да противодействува на каквито и да би било сериозни преобразувания. Не по-малко господин Милацо съжелява, че неговата роля, както и оная на другарите му, се състояла само в констатиране произволи, убийства и всевъзможни злодейства, които се вършат пред очите им. Те присъствували на една „печална комедия“, която не правела чест на Европа. Подобно на своя английски колега намира, че цивилните агенти нямали вече смисъл. Всички представители на силите, подписавши Берлинския договор, трябвало да застанат на една нога и по прилагане реформите.

Той, господа Стег и Гревс, работили дълго време за тяхното обезличаване. И сполучили. Засега те останали само със своите титли. И двамата, особено Демерик. били солидарни с Хилми паша.

Признава, че гърци и сърби явно се покровителствували от Турските власти. Възстава против действието на нашите чети и смята всяка тяхна безрасъдна постъпка вредна за нашите интереси.

На посещението, което италианския крал направи на гръцкия, не отдава политическо значение. При все това не без заобикалки ми каза, че някои италиански държавници счели това за грешка, предвид особенно на съществующите неприязнени отношения между Гърция, България и Румъния.

Много пъти се срещах и с господин Сеон, новия френски консул в Солун, с когото попаднахме случайно на същия хотел. Като нов, той не е още добре запознат с работите в Македония. Разправя ми, че познавал България и много от нашите по-първи хора, че взел участие в изработване на Органическия устав за Източна Румелия, като искаше с туй да подчертае някак симпатиите си към българите въобще. Струва ми се обаче, че във всичко туй г-н Сеон влагаше известна тенденция тъй като за всички е знайно, че той е назначен в Солун по искането на гърците. Госпожа Сеон е богата гъркиня, а една от сестрите й е омъжена за едного от братята Мелхаме - директор на Режията в Солун. Но кой знае, може би тъкмо за туй и Господин Сеон да бъде по-безпристрастен към българите, знаяйки, че самите му колеги ще държат сметка за отношенията му с гърците. Той е горещ партизанин на едно гръцко-българско спогаждание по македонския въпрос.

Битолският италиански консул - Конт де Визар отиде по-далеч в своята откровеност. Той, който е в Македония от 6 години насам намира, че преди да се заговори за реформи положението на българите в Македония било много по-добро от днешното. Всъщност за никакво подобрение не можело да става дума. Единствените хора, които твърдели, че се постигнало известно подобрение, биле, със слаби изключения, реформаторите. Това обаче тяхно твърдение се длъжало не на убеждението им, че наистина са се приложили някакви реформи, но на големите заплати, които получавали. При туй положение те имали интерес дълги години още да прилагат реформи, за да можали един ден, кога си отиват, да се изсмеят и на ония, които са ги изпратили. При съществующия режим в Турция, да се мисли за сериозни реформи било илюзия. На турското растение западноевропейската култура била неприсадима. Реформи в Македония можали само тогава да се въведат, когато туй растение се изскубнело и през Босфора се захвърляло в Мала Азия. А тази операция могла най-лесно да стане с едно възстание и една война между България и Турция.

В същата смисъл, макар и не със същата експанзивност ми говори и г-н Гилоа, френския консул в Битоля.

Виждах се и с всички гръцки и сръбски консули с изключение на Скопския, който бе болен. Те всички говорят за споразумение, но и всички млъкват, щом им се заговори за автономията на Македония.

Ди-Жоржи паша, с когото тоже имах свиждание, намира, че за прилаганието жандармерийската реформа се изисквало още много време, а най-вече били необходими за туй известни благоприятни условия, които липсвали засега. Въобще въвеждането реформите срещало големи затруднения от страна на турската власт и на разните чети. Понастоящем той разполагал с около 4600 души стражари, но му били необходими още 1200 души. При всичко, че постигнатите до днес резултати в туй отношение не били такива, каквито той ги желаел, все пак можело да се констатира, че населението почнало да гледа с известно доверие на жандармерийското дело. Докато траело обаче днешното положение, въвеждането в страната сериозни подобрения, било много трудно. Едно от важните условия за умиротворение на страната било всички местни свещеници и учители да почнели да съветват населението да се държи настрана от всякакви Организации и техните  чети, толкоз повече като последните се изродили вече. Повечето от убийствата в страната носели разбойнически характер. Под булото на патриотизма се въртели всякакъв род насилия и злоупотребления.

По прилагането съдебните реформи Ди-Жоржи паша е повече песимист, по същите причини, що привеждат и другите господа, за които е реч по-горе.

Той е на мнение да се позволи във всяко село на неколцина селени да носят оръжие, уверен, че по тоя начин четите ще престанат да действуват. Оплаква се, че не се отпускали достатъчно кредити за жандармерията, вследствие на което развитието на последната срещало сериозни пречки. Би желал да се увеличи ефектива на стражарите. Не е против и увеличението броя на офицерите, особено в секторите, дето преобразованието на жандармерията се простря в нови каази. Настоява на нуждата да се намалят правата на Хилми паша по отношение на жандармерията и да се увеличат неговите. Признава непрестанните изстъпления, които турските войници правят над българското население и намира, че туй зло може да се отстрани само чрез бързото и примерно наказание [на] провинившите се. В това обаче той много не вярва. На запитванието ми: защо не се предостави на жандармерията преследванието на четите, отговори уклончиво. Евазивен бе отговорът му и на въпроса ми: счита ли той статуквото за възможно или мисли, че краят на днешното положение е автономия. Изглежда при все това, че на автономното управление той гледа като на единственото сигурно средство за умиротворение на страната.

Изобщо от разговорите си с генерал Ди-Жоржи останах под впечатлението, че той е изгубил вяра в собственото си дело, и че не е далеч от мисълта да си напустне поста, ако не бъдат уважени исканията на чуждестранните офицери - негови помощници, взети в ред заседания под негово председателство и отправени във вид на меморандум през октомври н. г. до посланниците в Цариград. Главните точки на тоя меморандум резюмират повечето от мислите на Ди-Жоржи паша, изказани в горния разговор.

Генерал Шостак като винаги бе много откровен. По въпроса за жандармерията неговите взглядове не се отличават от ония на генерал  Ди-Жоржи. На мнение е, щом се увеличи ефектива на стражарите, да се представи тем преследването на четите. Според него този ефектив обаче трябва да бъде по-голям, отколкото искания от генерал Ди-Жоржи. На всеки 10 километра трябвало да има по 8-9 души жандарми. Броят на офицерите нямало защо да се увеличава. Само в руския и австрийския сектори трябвало да се изпратят още по трима души. В жандармерията трябвало да се вербуват преимуществено мюсюлмани. Те били по-добри от християните. Последните никога нямало да се съгласят да преследват четите. Финансовата комисия не давала достатъчно средства за жандармерийското дело. Бюджетът й уж бил приет, пък за всеки сантим трябвало да се иска съгласието на Хилми паша, което най-често той не давал.

На македонската автономия гледа като на формула практически невъзможна, пред вид на големите ежби между разните местни елементи. Най-добре било да сме се съгласили българи, сърби и гърци да прогоним по-напред турците, та след туй да си поделим земята им. Опитах се да му докажа несъстоятелността на тази теория, като му посочих същевременно и причините, поради които ние ратуваме за автономия. По този повод генерал Шостак ми каза, че за разрешението на македонския въпрос той знаял само едно средство: война между България и Турция. Той имал пълна вяра в българското оръжие. Вярва, че Русия щяла да въздействува над Ромъния и Сърбия и щяла да ги застави да пазят в случая нужния неутралитет. В Македония трябвало да се работи систематически и осторожно за подготвяне населението в случай на една война на България с Турция. По неговото убеждение това население щяло да бъде на наша страна и могло да ни принесе големи услуги, стига само да сме успели да го подготвим отрано и да го използваме когато му дойде времето. Тая подготовка обаче той не разбира да стане чрез четите, против които говори с ожесточение. Последните трябвало да преустановят сегашната си пакостна деятелност: защото иначе населението можало да изпадне в голяма апатия. Ако българските чети престанели да действуват, Турция щяла да бъде заставена, ще не ще, да гони гръцките и сръбски банди, които сега покровителствувала.

Запитах генерала какво мисли за една смесена окупация на Македония до окончателното нейно омиротворение. „Аз съм против всякакви смесени окупации. С туй работите се биха още повече усложнили, защото всеки ще тегли на своя страна. Ако окупацията се явява необходимо средство за вкарвание султана в правия път, най-добре е да се натоварим с тая работа ние — русите!?“

На въпроса ми: как би погледнала на туй съюзницата им Австрия, Шостак махна с ръка и пусна няколко думи по адрес на руската дипломация, които е неудобно да се повтарят тук.

В Битоля се виждах с италианските офицери: полковник Албера, майор Лоди, капитан Манера и капитан Вичензи. Първият ми заяви, че загубил всякаква надежда в реформите. Намира справедливо царящето недоверие у населението. Генерал Ди-Жоржи бил тоже отчаян и мислил да се оттегли. Господин Албера не вярва да се удовлетворят исканията, прокарани в последния меморандум на жандармерийските офицери, за който бе дума по-горе. Недоволен е от италианската дипломация. Титони не знаял що върши Болати, който играел голяма роля сега в Министерството на Външните Работи, бил убеден елинофил. Нему се дължала главно „неуместната“ визита на италианския крал в Атина.

Господин Албера ме помоли тоя ми разговор да остане между нас.

Останалите италиански офицери ми изказаха същите взглядове, с тая разлика, че те говорят с още по-голямо озлобление против турските власти и посланиците и с по-голяма откровеност изказват симпатиите си за българското население в Македония и за Организацията. Капитан Манера особено, от тях, комуто е поверен Лерински район, не намира думи да окачестви деятелността на посланиците в Цариград, която била полезна само за Турция. Изобщо той бил толкоз възмутен от онова, що се върши в Цариград и в Македония, че решил да се откаже от мисията си. След големите обещания, които навремето давал на населението, бидейки сега в невъзможност да ги изпълни, той се срамувал да гледа това население. В изразите си против Титони отива до цинизъм. Като добър приятел на българите със съжаление разправя за печалните подвизи на много от нашите чети, а за главатарите на други говори с ентусиазъм. Мимоходом ще кажа, че отношенията на Манера с някой от загиналите наши по-идеални войводи ми са известни по-отрано. Сега като ми разправяше за смъртта на бившия Костурски добър войвода Митре Влашето, той мъчно скриваше своето вълнение. Против гърците говори с ярост. Мрази ги както и те него и другарите му. Ще прибавя, че капитан Манера е твърде симпатичен и развит човек. Искрено обича местното българско население, между което е твърде популярен и любим. При това има твърде големи връзки с някои меродавни кръгове в Италия и в Лондон, с които е в постоянна преписка по македонските работи. Сегиз-тогиз известни сведения в наша полза той изпраща направо на сър Едуард Грей, с когото лично се познава. Затуй напущанието [на] Македония от господин Манера би било чувствителна загуба за нас. Тук неволно си припомням и за неговия достоен другар Капитан Гастолди, когото нарочно пратиха в Селфидже, само да не мъти водата на турските власти в Лерин, дето бе, когато Манера бе в Костурско.

В Сер се виждах с неколцина от френските офицери. До един те са възмутени от гръцките подвизи и не крият симпатиите си за българите. По-интересен е разговорът, що имах с полковник Веран, затуй ще го предам тук накратко. Преди всичко той ми говори надълго и широко за мерзостите на местните гръцки ръководители, начело с техните консули. По негово настояване бил изгонен от Сер тамошния почетен френски консул - грък по народност, - защото бил шеф на гръцкия комитет. Г. Веран не могал да гледа без отвращение да се вдига знамето на републиката в тоя край от подобни нечисти ръце. Вярва, че ако не биле гръцките консули и владици, местното гръцко население щяло да кротува, защото и нему омръзнали вече тия нескончаеми борби. Турците биле некадърни да въведат какъв-годе порядък в страната си, но биле достатъчно ловки да осуетяват мероприятията на Европа. На реформите полковник Веран гледа като на една многоактова комедия. Намира, че г. Стег се е значително изменил и поохладнел към Българите. Ако предложенията на жандармерийските офицери, изказани чрез горепоменатия меморандум през месец октомври, не се вземали във внимание от посланиците, те щели да се свикат отново на конференция в Солун, през месец март, та ако тогава техните искания не бъдат удовлетворени, щели да настоят да ги освободят от длъжностите им. Не било чудно генерал Ди-Жоржи да се оттеглел и по-рано.

Докато г. Констан стоял в Цариград, не трябвало да очакваме никаква инициатива от страна на Франция в полза на Македония. Заета с по-важни свои въпроси, като Мароко и други. Франция много малко време имала да миели за Македония. Вън от туй, и да би искала и да направи нещо. тя не смеела, защото се бояла от Германия. Русия, покрай другите свои съображения, тоже не искала и не можала да предприеме нещо ефикасно по македонския въпрос, тъй като и тя била принудена да държи сметка на поведението на Германия. Единствената държава, която изказвала известна готовност да направи някакви по-сериозни постъпки в полза на Македония, била Англия. Франция обаче не можала да вярва на англичаните, защото от опит знаяла, че са способни да я тикнат напред и след туй да я зарежат. Друг би бил въпросът, ако Русия не била болна и ако искрено желаяла да помогне на Македонците. Само в такъв случай Франция би смело вървяла с нея. Но туй време било още далеч.

Като единствено спасително средство засега полковник Веран препоръчва смесената окупация на Македония, до нейното умиротворявание.

На дълго говорих и с френския майор Роша, чието седалище е Неврокоп. С него пътувах от Ниш до Скопие, като се връщаше от Франция. Той счита, че най-голямото зло в Турция е Султанът. Ревандикациите на българското македонско население били повече от справедливи и бунтовете против държавния строй - напълно оправдани. Населението, за която сметка са натрупани милиарди дългове, без да бъде в нещо подобрена участта му, било в правото си да иска провалянието на настоящия режим. Реформите, в този си вид. съставлявали само залъгалка за туй население.

В същата, смисъл приблизително ми говори и майор Фулон в Серес.

Австрийският полковник Рихтер в Скопие тоже е недоволен от постигнатите резултати, които намира за твърде печални, и според него, пак дипломацията била виновата за неуспеха на реформеното дело. Дипломатите, които гледали отдалеч на работите, по-малко се интересували от същността на тия работи, нежели от лустрото, с което ги покривали.

В успеха на реформите не вярва даже и господин X. Стефанаки Кръстевич, моавин на Битолския валия. Той е убеден, че съдебната реформа няма да даде по-добър резултат от оня, постигнат с прилаганието на другите реформи. Турция не била способна да нареди свое правосъдие, а пък Султанът нямало да се съгласи да му се натрапят евролейци-съдии, без което всяко преобразование по съдебната част щяло да остане илюзорно.

Такива са мислите и мненията, които имах случай, през 35-дневното си пребивание напоследък в Македония, да чуя от всички тамошни дипломати и офицери, с повечето от конто се познавах от по-рано.

С малки изключения, по-много от най-важните въпроси, както се вижда от изложеното дотук, тия мисли и мнения се твърде различават. Известна еднаквост се забелязва само между ония на разните жандармерийски офицери. Тая липса на единство във взглядовете на местните реформатори, издава най-добре отсъствието на нуждното съгласие между респективните им правителства. А тъкмо в туй разногласие се крие и силата на Турция, както и затаеното желание на някои от Силите да се поддържа анархията в Македония, докато им се удаде случай да я използуват, както тем понася. Иначе, ако всички сили искрено желаеха да се тури край на несносното днешно положение в Македония и по този начин да дадат възможност на местното население да заживее човешки живот, те трябва да поверят управлението на страната в ръцете на един генерал губернатор християнин, назначаван от Портата, с тяхното съгласие и независим от централната власт. Това е примордиалното условие за всички реформи. Докато това условие не се изпълни, цялата реформена акция на Силите ще остане безплодна. Когато Европа се убеди, че само тая реформа би могла да задоволи населението и че всички други преобразования са неин необходим акомпанимент, ще бъде принудена да я прекара в интереса на Европейския мир. Както се каза и на друго място, Организацията ще бъде тълкувател на нуждата от такава ефикасна реформа.

VI.  Турска власт

Казаното дотук много добре очертава турската политика по отношение на България и специално по македонския въпрос. Имайки предвид загубите, що претърпя през последните няколко десетилетия, стресната от аспирациите на съседните балкански държавици и от интервенцията на Европа вследствие създаденото положение в Македония, Турция прави крайни усилия за запазване статуквото в европейските си владения. За постигането на тая цел тя умело се ползва от антагонизма между европейските сили и от неприязнените отношения между съседните ней държавици. От дълги години вече Султана осланя  господарствуването си на част от Балкански полуостров на политическото съперничество в Европа, както и на крупните спекулативни интереси, що имат във владенията му по-голямата част от най-видните европейски капиталисти. С постоянното раздухване [на] съревнованията и ежбите, царящи между християнските населения в Македония, Турция систематически преследва двояката цел: да направи прилаганието и на най-минималните реформи невъзможно, под предлог, че населението в тая област не било зряло още за такива правдини и същевременно да осуетява всеки почин за известно споразумение между останалите балкански народи, умело ползвайки се от техните недоразумения. И понеже, както казах вече и на друго място в настоящия доклад, българският елемент в Македония е сравнително най-многолюдният и най-жилавият, а България най-силна и следователно и най-опасна за целостта на империята, Портата доброволно отвори границите си на гръцките и сръбски чети, за да ги използува против застрашаващия я българизъм. В същото време тя не престава да работи и по дипломатически ред. Разните мисии, които периодически изпраща в Европа, издават нейната тревога за бъдещето, а така също и желанието й да предотврати оная ефикасна намеса на Силите, която като краен логичен резултат може да докара автономията на Македония. Това се потвърждава и от последното ходене на Селим Мелхаме в Рим и Виена.

                                           __ __ __

Подир всичко онова, което се каза дотук, изпъква питането: каква трябва да бъде нашата политика по македонския проблем. Според мене отговорът на туй питане е ясен. Ако намираме, че разрешението на този. проблем ще се постигне по еволюционен път, не остава освен да турим кръст на Организация и комитети и да отпочнем една чисто културна деятелност в Македония. Ако ли намираме, че спасението на Македония е автономията, която по моето схващание едва ли някога би се постигнала само чрез културна борба, тогава желателно е час по-скоро да обсъдим мерките и средствата за постигане крайната гонима цел. Тия мерки аз имам честта да изложа в подробния си рапорт из Атина от 12-и март т. г. под № 200, та няма защо отново тук да ги приповтарям. Ще си позволя обаче да кажа, че върховните интереси на националното ни дело повелително ни налагат да се опомним докато не е станало още много късно и ясно да определим една линия на поведение по този съдбоносен въпрос. Ако мислим, че Организацията е необходима - това, в което аз съм непреклонно убеден, - трябва да я вземем в наши ръце, да я стерилизираме и да я приготвим за тежката задача, която ще и се възложи, и за ролята, която ще има да играе един ден не по каприз на някой си планински войвода, а съгласно отчествените интереси, както ги схваща и разбира българското правителство. А сега моментът е най-изгоден да се направи туй, докато Организацията е болна. Система и ред трябва да се прокара във всичко. Даването пари и оръжие безразборно не само че не постига гонимата цел, но всява разврат в самата Организация и я разслабва. Когато българското правителство стане господар на тази Организация, разногласията между разните нейни ръководители ще се намалят в голяма степен, ако не изчезнат съвсем, и ще се създаде онова единство, от гдето ще произтече и силата на самата Организация. Хората, които ще застанат начело на тая Организация, трябва да бъдат за всичко отговорни и пред българското правителство и последното да знае не само кому, кога и какво дава, но и за какво и кога ще бъдат употребени дадените суми и материали.Разбира се, че ежегодно правителството ще трябва да предвижда в бюджета една сума най-малко от 400—500 000 лева, предназначени  изключително за революционната  Организация.  Иначе, оставим ли работите да вървят по пътя, по който ги виждаме сега, ше настъпи ден,  когато македонските  водители ще се изтребят едни други, за да очистят терена за нашите врагове. Криво е в основата си мнението, че хаотичното състояние, гдето се намират понастоящем македонските работи, се дължи изключително на македонските дейци и войводи. Според мен, то се дължи повече на българската интелигенция. Докато последната страни от македонските работи, те естествено ще бъдат ръководени от хора, ограничени и крайни и ще се развиват по начин, който най-малко отговаря, на нашите интереси. За туй не трябва - да ни се види чудно, ако един ден бъдем изненадани снякой дележ на Македония, за който тъй успешно работят нашите врагове, и който тъй бърже си пробива път в Европа. А това ще ли бъде в наша полза? Не, разбира се. Ако ли пък се обявим против Организацията и прегърнем идеята за културната борба, нека не забравяме, че Организацията ще остане да съществува и занапред, с тая обаче разлика, че изродена и разнебитена тя ще улесни задачата на нашите врагове, които ще се яват в Македония със своите Организации, силни и дисциплинирани.

За да може да се тури тази работа на здрава и национална основа, от първостепенна важност е след всестранното й проучване, да се вземе едно окончателно решение, което да легне като принцип в основите на нашата държавна политика. Това не бива и не трябва да бъде партиен въпрос. Кабинетите ще дохождат и ще си отиват, македонската политика обаче на правителствата трябва да си остава неизменна. Ето защо ще държа да изкажа тук мнението, че би било желателно от-горните мисли да се проникнат всички наши партийни шефове, мнозина от които днес стоят на разни позиции по македонския въпрос - най-крупният в нашата вътрешна и външна политика. Нека те знаят истинското положение днес в страната. Това е необходимо, за да излезем овреме от безпечния оптимизъм, в който мнозина от нас се намират днес. Необходимо е то също така, за да не станем нечаянно един ден жертва на своето самообълщение. Каквото и да бъде решението, взето от правителството по този въпрос, желателно е поне в общи черти да се съобщи и на Негово Блаженство Нека той знае становището ни по един тъй съдбоносен за отечеството въпрос, за да може и той да нагласява екзархийската политика, с тая на княжеското правителство. В противен случай между тия два фактора няма да има^: никакво единство в туй отношение, поради което и резултатите ще бъдат не подобри от днешните. Политиката ни към Турция ще се очертае най-добре от решението, което бихме взели по занимающия ни въпрос. Отношенията ни към Гърция са известни. Те никой път не могат и няма да станат по-добри от сегашните. Политиката ни със Сърбия трябва да се тури на чисто. От само себе си се разбира, че на разни съглашения и побратимявания, за един дълъг поне период от време, ще се тури точка, тъй като от подобни съглашения реална полза ще имат само Сърбите. Струва ми се, че най-целесъобразната и достъпна политика на княжеството към съседното кралство, е да се заяви открито в Белград, че ние сме и ще останем докрай за автономията на Македония, и че само на тази почва бихме допуснали да се третира въпроса за едно споразумение. Дележът на Македония за нас съставлява една безнравствена и противонацинална сделка и комбинация - практически неосъществима, независимо от политическите опасности, що крие в себе си. Нека знаят в Белград, че всякой е свободен да работи както намери за добре, но че и ние имаме право зорко да следим за всеки жест на нашите съседи и да употребяваме в случай на нужда ония мерки, които намираме за необходими, когато видиме засегнати нашите интереси. Уверен съм, че при една такава искрена и категорична декларация от наша страна, в Белград ще променят тона и ще станат по-внимателни. Иначе сърбите ще се окуражат още повече, а това ще има за непосредствен резултат засилването на тяхната пропаганда в Македония. Между тем аз неведнъж съм имал честта да изтъквам в рапортите си и устно голямата опасност, която грози нашите интереси в Македония, благодарение на тази сръбска пропаганда, която и без това вече е направила такива големи успехи, щото ако продължи днешното положение още някоя година и друга, питам се, дали ще има смисъл да ратуваме по-нататък за автономията на Македония.

С туй свършвам своя доклад. Наистина той излезе много по-дълъг, отколкото исках, но аз предпочетох да изложа всичко, което мисля, че може да послужи за осветление на тоя от капитална важност за нас въпрос.

Благоволете да приемете, Господине Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

                                                                                                      Андрей Тошев

Публ. в: Свирачев, П. Д. Илиева, Поверителен доклад от Андрей Тошев по македонския въпрос от 1907 г., ИДА, т.64,1992, с. 95 – 182.

                                                   Приложения

                                                  Приложение 1

                         Из бележника на Хрсто Узунов – поименен списък на убитите от               

                                 Охридско и Стружко през въстанието ( 20.VІІ.903 до 904)

гр. Охрид

1.Кл.Риков                     30 г. ч[етник]              20.VІІ до Елшани

2.Г.Динев                       22          „                     21.VІІ „ Меш[ейца]

3.Кл.Патчев                    75                                       VІІ “ Видобища

4.Ар.Маринов                40          „                     31.VІІ. „ Маркови куки

5.Ст.Куртелов                28          „                     „     „    „        „

6.Хр.Памаков                 22          „                     „     „    „   Гърмешница

7.Геор.Трайчев               22         „                     „     „    „        „

8.Ан.Узунов                    22          „                     „     „    „        „

9.Н.Златарев                    26         „                     „     „    „        „

10.Л.Николов                  24          „                     „     „    „        „

11.Мицко Кошиц[ки]     26       в[ъстаник]       „     „    „        „

12.Мих.Арнаут               20         ч.                     „     „    в Рашанец

13.Ан.Котляров              20         в.                     20.ІХ.      Хасан Джура

14.Ст.Стоянов                 26        в.                       7.Х.     до Св.Спас

с.Елшани

15.Кл.Георгиев               22         ч.                     20.VІІ.  до Елшани

16.Сандре Кордов          20         „                         „     „    „        „

с.Койнско

17.Еким Грозданов        40        „                               ІХ.    до  Реч[анските] лозя

18.Стоян Гълъбов           -         „                          20.VІІ.   до Елшани

с.Велгощи

19.Т.Бараков                   30      „                           20.VІІ.   до Елшани

20.Анг.Ноачев                48      „                           26.VІІ.    в село

21.Гр.Ноачев                  43                                          „            „

22.Наум Тодоров           46                                          „            „

23.Ив.Тущкалов             25                                          „            „

24.Т.Ноачев                    15                                          „            „

25.Петър Сараец            61                                          „            „

26.Д.П.Сараец                14                                          „            „

27.Коте Настев               65                                          „            „

28.Г.М.Настев                14                                          „            „

29.Д.Кецев                      56                                          „            „

30.Насте Чорбанов        40                                          „ Лесков[ската] пл[анина] по

подстрекат[елство] на Мих. Джура

31.Пет. Шапчев             51                                           „        „         „            „

32.Анг.Арнаудов           50                                          „         „         „            „

33.Ст.Панджаков          55                                           „         „         „            „

34.Ефт.Размов               53                                           „         в  селото

35.Г.Шокеров                          60                                           „             „

36.Наум Панджаков                77                                            „             „

37.Хр. Рамненец                      75                                            „             „

38.Ило Вретов                          65                                            „             „

39.Коте Бараков                       65                                            „             „

40.Ило Шибаков                       73                                            „             „

41.Як. Бъндев                            40                                        „            „

42.Тале Арнаудов                     45                                        „            „

43.Йон Буджаков                      80                                        „            „

44.Нк. Шикова                          45                                       26.VІІ. в селото

45.Наум[ица] Панджакова       70                                        „            „

46.Сераф. Чинков                     35  в.                                  31.VІІ. мес[тността] Бигла

(Петр[инска] пл.)

47.Гр. Шиков                            24  в.                                   „        „         „            „

48.Наум Лиотов                       23  в.                                   „        „         „            „

49.Анг. Шибаков                     24  в.                                   „        „         „            „

50.Наум Бунташов                  19  в.                                  „        „         „            „

51.Куз. Шибкова                     45  в.                                  „        „         „            „

52.Стеф. Балева                       50  в.                                  „        „         „            „

53.Янейца Байданова             38  в.                                  „        „         „            „

54.Коста Шибаков                  45  в.                                 21.VІІІ. Хасан Джура пл[анина]

55.Ст. [Шибаков ]                   13                                       „        „         „            „

56.Д. Шибаков                        12                                      „        „         „            „

57.Йонче Лятков                     30                                      „        Джафа

58.Хр. Китанов                        47                                      „            „

59.Тол. Вретов                        13                                      „            „

60.Йонче Шапкаров                35  в.                                 31.VІІІ. под в. Маркови кули,

Гърмешница и Речки рид

61.Коле Кушалев                    22 в.                                  „        „         „            „

62.Илю Лиотов                       45  в.                                  „        „         „            „

63.Ило Шапчев                       20  в.                                  „        „         „            „

64.Ило Шенгюлов                  21  в.                                  „        „         „            „

65.Ст.Д. Йонов                       19  в.                                  „        „         „            „

66.Лаз. Ст. Шокаров              19  в.                                  „        „         „            „

67.Стойне Симонов               28  в.                                  „        „         „            „

68.Дим. Мургов                     52 в.                                   „        „         „            „

69.Пет. Муйов                        53                                       „        „         „            „

70.Вел. Шибаков                    65                                      28.ІХ. в Елшанс[ката] пл[анина]

71.Анаст. Шибаков                50                                       „        „         „            „

с.Скребатно

72.Ив.Пушов

73.Г.Савев

74.Наум Велянов

75.Вел. Симончев

76.Став. Иванов

77.Анча Колейчина

78.Хр. Стефов

79.Трене Стойков

80.Ив. Толев

81.Ст. Толев

с.Свинища

82.Вел. Лазаров                         25 в.                                31.VІІІ.    Рашанец

83.Коте Мирчев                        20 в.                                      „            „

84.Кр.Цветанов                         60                                          „        до селото

85.Ств[ре] Тенев                       18                                          „          „       „

86.Бог. Иванов                           55                                         „           „       „

87.Пет. Мирчев                            75                                        „           „       „

88.Толе Велянов                           75                                        „           „       „

89.Здраве Велянов                        70                                         „           „       „

90.Куз. Радев                                 65                                         „           „       „

91.Ник. Котев                                40                                         „           „       „

92.Пет. Мирчев                              75                                         „           „       „

93.Георе Радев                               70                                          „           „       „

94.Коте Николов                            20                                          „           „       „

95.Д. Илов                                        8                                           „           „       „

96.Стамена Стефанова                   10                                          „           „       „

97.Хр. Кузманов                             25                                         VІІІ.      в  селото

98.Митре Йонов                             40                                            „           „       „

99.Хр. Йонов                                   62                                            „           „       „

100.Коле Митрев                            22                                             „           „       „

с. Речица

101.Трайче Стоянов                       25                                         9.VІІІ. изг[орени] в къщи

102.Вел. Здравев                             70                                          „               „           в селото

103.Д. Николов                               25  в.                                     31.VІІІ. Рашенец

104.Кр. Стоянов                              35                                          31.VІІІ.  под селото

105.Косте Христов                         15                                            „              „        „

с.Плаке

106.Петрейца Миленкова              20                                           31.VІІІ.  до    селото

107.Ефтимица Миленкова             25                                             „           „        „

108. нейно момиченце                     2                                              „           „       „

109.Митра Христова                      25                                              „           „       „

110.Вас.Доазетов                            25 в.                                          „           „       „

111.Мице Стефанов                        30                                              „           „       „

112.Павле Ставрев                          55                                               „           „       „

113.Пет. Тумчев                              70                                                „           „       „

114.Цв. Миленков                           55                                                „           „       „

115.Коле Николов                           55                                                „           „       „

116.Николица                                  45                                                 „           „       „

117.Велика Стоянова                      25                                                 „           „       „

118.Петрово детенце,некръстено     8 дена                                        „           „       „

119.Наум Николов                           45   в.                                           27.ІХ.  Бачилище

120.Търпо Домазета                                в.                                            „            „

121.Косте Митрев                             25  в.                                            „            „

122.Хр.Николов                                35  в.                                            „            „

123.Спиро Настев                             20  в.                                            „            „

124.Хр. Димов                                   18  в.                                            „            „

с. Опеница

125.Хр. Йонов                                    25  в.                                          31.VІІІ.   Рашанец

126.Пет. Митрев                                24   в.                                            „            „

127.Кър. Василев                              26    в.                                           „            „

128.Бл. Сидеров                                26    в.                                           „            „

129.Йон  Йолков                               60                                                  „            „

130.Йон Стефов                                60                                                  „            „

131.Гюргя Митрева                          18                                                  „            „

132.Сас Наумов                                 18                                                 „            „

133.Хр. Сотиров                                19                                                 „            „

134.Бл. Серафимов                             30                                                „            „

135.Сим.Серафимов                           22                                               „            „

136.Ник. Леков                                   81                                                „            „

137.Бл.Леков                                       73                                                „            „

138.Ст. Блажев                                    18                                               „            „

139.Йонче Георшев                            20                                                „            „

140.Вас. Грозданов                             70                                                „            „

141.Вл. Трайков                                  25                                                „            „

142.Став. Трайков                               14                                                „            „

143.Яне Шитрак                                  46                                                „            „

144.Ив.Найдев                                     17                                                „            „

145.Богоя Иванов                                35                                                „            „

146.Цв. Сърбинова                              40                                                „            „

147.Коста Христов                              22                                                „            „

148.Христойца                                     53                                                „            „

149.Ст. Мойсов                                    70                                                „            „

150.Мицко Мирчев                              35                                                „            „

151.Коле Мирчев                                 21                                                 „            „

152.Геор. Петров                                 73                                                  „            „

153.Миле Георев                                 20                                                   „            „

154.Спиро Митрев                              48                                                   „            „

с.Куратица

155.Йон. Секулов                                63                                  22.VІІІ.  при фурната

156.Кър. Огненов                                40                                   „           „            „

157.Сил. Търпов                                  58                31.VІІІ. Маркови куки и Давидов дол

158.Наум Петров                                 82                       „                 „                       „

159.Хр. Ботунов                                  40                        „                 „                       „

160.Христойца                                      ?                        „                 „                       „

161.Спаса Найдева                                2                       „                 „                       „

162.Кър. Митрев                                   3                        „                 „                       „

163.Гинойца Котовска                        50                       „                 „                       „

164.Сава Кръстанева                             8                       „                 „                       „

165.Тасейца Кръстанева                      51                      „                 „                       „

166.Кита Кръстанева (дъщ[еря])        10                       „                 „                       „

167.Йон Стефанов                               22                       „                 „                       „

168.Ник. Стефанов                              12                       „                 „                       „

169.Анг. Милошев                               35                       „                 „                       „

170.Менка Йовева                               10                        „                 „                       „

171.Сандре Янев                                  18                        „                 „                       „

172.Дичойца Митрева                         25                        „                 „                       „

173.Мих. Дичов                                      1                       „                 „                       „

174.Анд. Настев                                   11                        „                 „                       „

175.Цв. Спиров                                     20   в.                 „                 „                       „

176.Трайче Иванов                               70                       „                 „                       „

177.Евт. Стоянов                                   14                      „                 „                       „

178.Косте Йорданов                              12                      „                 „                       „

179.Стоян Наумов                                 82                      „                 „                       „

180.Настойца Секулова                        60                      „                 „                       „

181.Георг. Йосифовска                         27                     „                 „                       „

182.нейно невръстно дете                    26 дена             „                 „                       „

183.Дим. Котовска                                60                     „                 „                       „

с. Косел

184.Хр. Траянов                                    23                    20.VІІ.  до Елш[ани]

185.Пет. Ангелов                                  43                          VІІ.  в   село

186.Наум Пачешков                             50                           VІІ. до  село

187.Цв. Терзов                                      64                            „      „      „

188.Хр. Шандов                                    32                      31.VІІІ.   Рашанец

189.Фил. Велянов                                 35                              „            „

190.Горан Милев                                  31                              „            „

с.Сируля

191.Дамче Георев                                 13                      31.VІІІ.   в къщи

192.Миле Мирчев                                 64                             „            „

193.Коста Милев                                   30                             „            „

194.Коста Костев                                    ?                              „            „

195.Йонка Милева                                 37                             „            „

196.Гюргя Милева                                   5                             „            „

197.Димо Нечков                                   80                             „            „

198.Зугра Андреева                                12                            „            „

199.Велика Николова                            15                             „            „

200.Уст. Климов                                      7                             „            „

201.Сотира Димушев                             23                            „            „

202.Янейца Донева                                35                            „            „

203.Кл.Попов Йонов                              27 в.                        „            „

204.Спас Димов                                      35 в.                        „            „

205.Стоян Трифонов                              30                            „            „

206.Цв.Анастасов                                   16                            „            „

207.Велика Анастасова                          40                            „            „

208.Мара Анастасова                             13                            „            „

209.Христина Спирова                           20                            „            „

210.Тодор Георев                                    60                            „            „

Дим. Търпев                                     30 дни                    „            „

211.Кл. Тодоров                                        -                        31.VІІІ. една и съща

212.Таса Христова                                   15                        „            „       „

213.Васиица Митрева                              -                          „            „       „

214.Петре Василев                                   15                       „  Маркови куки и Давидов дол

215.Цв. Милев                                          16                       „            „                        „

216.Йонка Милева                                    -                          „            „                        „

217.Сотира Митрева                                23                        „            „                        „

218.Цв. Пейчинова                                   15                        „            „                        „

219.Блаж. Стефанова                                50                        „            „                        „

220.Сандр. Блажева                                  23                         „            „                        „

221.Сандре Целев                                     13                          „            „                        „

222.Войдан Траянов                                 18                          „            „                        „

223.Лаз. Траянов                                       15                          „            „                        „

224.Атанас Георев                                     82                          „            „                        „

225.Тод. Николов                                        2                           „            „                        „

226.Стефан Трифонов                               22                           „            „                        „

227.Дете от Петкана Бимбилева}

на няколко дена

228.Дете от Наума Целев            }         некръстено

229.Дете от Галиб Коста Милев }

с. Д. Лакочерей

230.Спас Митрев                                        -                            „     в селото

с. Требенища

231.Петре Пискюлов                               30 в.                       21.VІІ. Трагорчев рид

232.Иия Христов                                      35 в.                       „                   „

с.Оровник

233.Вел. Бошков                                      35 в.                        21.VІІ. Трагорчев рид

с.Горенци

234.Бл. Ситников                                    25                           31.VІІІ. Гърмеш[ница]

235.Косте Спиров                                   56                                 ІХ. р. Сатеска

с. Волино

236.Насто Короски                                  55 в.                    25.VІІ.   до селото

с.Ливада

237.Кръсто Алабашев

с.Брежани

238.Илия Миленков                                26 в.                   21.VІІ.  Напеските

239.Войдан Кърстанов                            72                       14.VІІ.  в селото

240.Стоян Кърстев                                   20                       31.VІІІ. Гърмеш[ница]

241.Наум Радев                                        76                       13.ІХ.    в село

с.Велмей

241 а.Ст. Корунов                                    68                        24.ІХ. Вироите – извадени очите

242.Ст. Георев                                          71                           „             „                  „         „

243.Сил. Котев                                          67                           „             „                  „         „

244.Мито Иловски                                    96                           „             „                  „         „

245.Петре Илевски                                    78                           „             „                  „         „

246.Чаче Трайчев                                       65                           „             „                  „         „

247.Саве Сърбинов                                    58                           „             „                  „         „

248.Митре Андреев                                   86                            „             „                  „         „

249.Насте Глигоров                                   29                           „        Велик дол

250.Ив.Славковски                                    47                            „        Сухи дол

251.Сърб. Ангелев                                     53                            „           „        „

252.Хр. Кърстанов                                     26                            „           „        „

253.Йон Церанин                                       33                            „           Крапчи

254.[Йон] Караблажев                               98                            „                 „

255.Пера Илова                                            -                             „                 „

с. Лешани

256.Цв. Джепинков                                    25 в.                    19.VІІІ. до „Сви светих“

257.В. Ангеица                                           75                        20.VІІІ.  Кошарите

258.Наум Шокаров                                      -                            „                 „

259.Кр. Стефанов                                         -                            „                 „

260.Хр. Трайков                                          60                        22.VІІІ.

261.Свещ. Васи п. Ангеов                          42 в.                    14.ІХ.     Сърпница

262.Коте Мучов                                           60                        14.ІХ.    Кур[атишки] рид

263.Милуш Николов                                   56                               Х.   Сир[улски] рид

с. Злести

264.Си. Адреева                                           35 в.                    21.VІІ.  Сир[улски] рид

265.Косте Цоков                                           30                       20.VІІІ.   в село

266.Йончо Йосифов                                      25                           „             „

267.Йор. Тасев                                               30                           „             „

268.Йос. Йончев                                          16                             „             „

269.Ил. Марков                                            80                             „             „

270.Насте Рамаевски                                   80                              „             „

271.Куз. Локовски                                       75                               „             „

272.Томе Кузманов                                      27                              „   с. Лако[черей]

273.Трена Йонова                                        18                             20.VІІІ.  в   село

с. Белчища

274.Як. Христов                                          35  в.               21.VІІ.  Сел[ското] бач[ило]

275.Хр. Митрев                                           40                    30.VІІ.   в  село

276.Стоян Павлев                                        40                       „             „

277.Нейко Наумов                                       80                        „             „

278.Вел. Силянов                                         37                    31.VІІІ. Кур[атишки] рид

279.Кара[м]фил Костов                               28                      7.VІІІ.  с. Велмей

280.Целе Шакирев                                       37                     20.VІІІ.  до манастира

281.Миле Петрев                                          70               20VІІІ. до „Св. Свети“- съсечени

282.Тане Митрев                                          40                     „                    „

283.Триф. Танев                                            32                      „                    „

284.Анд. Георгиев                                         35                       „                    „

с. Гърко поле

285.Йончо Лукачовски                                40                       „   в село

с. Ботун

286.Сп. Вълканов                                         50                      21.VІІ. до Треб[енища]

287.Стоян Богданов                                     17                           „               „

288.Хр.Петрев                                               20  в.                23.VІІ.    в  село

289.Христана Петрева                                  45                          „               „

290.Косте Апостолов                                    12                          „      до Треб[енища]

291.Цв. Йончев                                               7                           „               „

292.Наум Нацев                                             80                         VІІІ  до селото

293.Пет. Митрев                                            80                          „               „

294.Ленка Костова                                          7                           „               „

295.Ст. Костов                                              100                          „               „

296.Спаса Паункова                                       14                          „               „

297.Анд. Стефанов                                         30  в.                     „               „

с. Цървена вода

298.Хр. Трайчев                                             65                        25.VІІ   в село

299. „     Китанов                                            36                            „               „

300.Беле Цветков                                           27                            „               „

301.Арсе Божинов                                         28                            „               „

302.Яне Марков                                             60                        с. Песочани

с. Слатино

303.Неде Христов                                      50                      27.VІІ   в селото

304.Йон Петрев                                          40                         „               „

305.Огнен Мойсов                                     60                         „               „

306.Гюргя Секулова                                  80                         „               „

307.Дамян Стойков                                    85                         „               „

308.Кита Димитрова                                  30                          „               „

309.Вел. Котев                                            75                          „               „

310.Стоян Томев                                         60                      26.VІІІ  под селото

311.Темел Янкулов                                     30                          „         „       „

312.Димо Угринов                                      60                       27.VІІ   „       „

313.Йон Томев                                             40                      25.ІХ    Гол[ема] лив[ада]

314.Дабе Христов                                        18                         „              „             „

315.Георг. Търпчев                                      37                       3.VІІІ   под селото

316.Кър. Божинов                                        60                       6.VІІІ       „        „

Спаса Илиова                                        56                      27.VІІІ      „        „

с. Оздолени

317.Трифоница Миовска                           105                     23.VІІ  в къщи

с.Сошани

318.Димо Влавчев                                       60                      23.VІІ  в селото

с. Издеглаве

319.Миле Смилев                                        15                      26.VІІ   в селото

320.Спиро Блажев                                       40                           ІХ.  до Песочани

321.Лаз. Сотиров                                         45                           „      „          „

322.Кр. Шулев                                             50                            „      „          „

с. Сливово

323. Андрей Стефанов                                85                      12.VІІІ   в село

с.Ърбино

324.Ангелица                                               95                      28.VІІ    в   село

325.нкула Стамболджиева                          86                              „      „       „

326.Неде              „                                        90                              „      „       „

327.Хр.Ташевски                                          47                      23.VІІІ     Мрамор

328.Стойна Ташевска                                   45                          „                  „

с.Мраморец

329.Спасе Василев                                       30                      21.VІІ      Озд[олени]

330.Хр. Матев                                               20  в.                 26.VІІ  в село

331.Тайче Димитров                                    25  в.                      „          „

332.Гълаб Максимов                                    27  в.                 23.VІІ   Мраморско

333.Ст. Тасев                                                 35  в.                      „         „

334.Гъркина Сотирова                               12                             „         „

335.Кръстаница Стойчева                          75                            „         „

336.Кофил Павлев                                       30                           VІІІ   Църв[ища]

337.Янакия Николова                                 35                         29.ІХ   Тур[ийски] рид

338.Стоян Иванов                                       27                             „       Опален

339.Здраве Христов                                    75                             „    до сел[ото]

340.   „    Настов                                          80                             „          „

341.Стоян Матев                                         25  в.                        „        Опален

342.Сераф[им] Кръстев                              34  в.                        „          „

с.Турье

343.Янко Георов                                         40                          12.VІІІ   в  село

344.Кърстина Милошова                           80                               „             „

345.Алеко Петрев                                        15                          26.ІХ     до село

с. Лактине

346.Вел. Камберов                                       80                          28.VІІ    в  село

347.Андр. Митрев                                        55                               „            „

348.Стоян Тодоров                                       30                         29.ІХ          „

с.Годивье

349.Дио Аврамов                                         70                         22.VІІ      в  село

350.Угрин Филипов                                     76                              „            „

351.Саве Шоков                                            78                             „            „

352.Угриница Филипова                              70                             „          под  село

353.Йонче Андреев                                       35                             „            в   къщи

354.Сим. Петров                                            30                             „            „

355.Гюрчин Кузманов                                   90                          28.VІІ      „

356.Стана Стойкова                                       60                             3.VІІІ    „

357.Наум Санев                                              50                          28.VІІ   в   село

с. Збъжде

358.Дане Петков                                             20                         23.VІІ    в   село

359.Ноне Силянов                                          20                         17.VІІІ         „

360.Йон Кръстанов                                        70                                 „            „

361.Хр.         „                                                  75                                 „            „

362.Кър.Петковски                                         84                                 „            „

363.Траян Дамянов                                         80                         17.VІІІ          „

364.Цв. Андреев                                              80                                 „            „

365.Рафаил Блажев                                          35   в.                   28.VІІ   при  Върб[яне]

366.Вел. Димов                                                 67  ч.                   31.VІІІ  при  Гърмешн[ица]

с. Локов

367.Ило Траянов                                              30                         25.VІІ.   до село

368.Косте Цветанов                                         45                         13.VІІІ    „    „

369.Йоница Димовска                                      43                                           „      „

с. Присовяни

Постол Петков                                                  75                               23.VІІ  в  село

с. Ържано

371.Цв. Илова                                                    45                              22.VІІ  в село

372.Божиница Илова                                         24                                 „        „     „

373.Стойна Божилова                                        12                                 „        „     „

374.Тома Постолов                                             55                                „        „     „

375.Петре Наумов                                               30  в.                           „        „     „

376.Наум Танев                                                   55  в.                         23.VІІ

Коте Марков                                                 51                              25.VІІІ

с. Селце

377.Ив. Мартинов                                               24  в.                         21.VІІ при Кулата

378.Алексо Кузманов                                         24  в.                             „        „     „

379.Цв.              „                                                  18  в.                             „        „     „

380.Секуле Томев                                                32  в.                             „        „     „

381.Вело Дуков                                                    22  в.                                      при Кулата

383.Ив. Сърбинов                                                35  в.                                       „          „

384.Пере Караджа                                                32  в.                                      „          „

385.Петре Попов                                                   -                             22.VІІ Цър[ни] к[амен]

386.Сим. Божинов                                               25  в.                       23.VІІ

387.Кър. Йовков                                                    -                             25.VІІ  в Деб[ърца]

388.Нико Йовков                                                 26                             14.VІІІ   Мрам[орец]

с. Буринец

389.Спасе Ангелов                                                                            22.VІІ при Църни камен

390.Вело Шарев                                                                                     „

Стружки район

гр. Струга

391.Целе Милев                                                           в.               23.VІІ  Т[аш] Мор[унища]

392.Кърстан Алабашов                                                в.              21.VІІ  до Стру[га]

с.Вевчани

393.Пандел Радинов                                                     в.                1.VІІІ  в къщи

394.Алеко Кленярец                                                     в.                     „           „

395.Пет. Тодев                                                               в.                     „           „

А. Х. К. Шекутков                                                                                 Гявато

с. Лъжани

396.Лам. П. Иловски                                                   в.  23.VІІ  Т[аш] Морун[ища]

397.Ст. П.        „                                                            в.        „         „              „

398.Г. П.          „                                                            в.        „         „              „

399.Постол Алаулев                                                     в.       „         „              „

400.Косто М. [Алаулев]                                               в.       „         „              „

401.Г. Недев                                                                  в.               в село

402.Кл. Профиров                                                         в.    6.VІІІ   Речки рид

403.Хр. Попов                                                         80        31.VІІІ     „        „

404.Тане К. Попов                                                        в.       „         „              „

405.Кл. Х. Попов                                                           в.       „         „              „

406.Тоде Х. Попов                                                        в.        „         „              „

407.Косто М. Попов                                                      в.        „         „              „

408.Киро Т. Попов                                                         в.        „         „              „

409.Власе П.                                                                   в.         „         „              „

410.Г. Профиров                                                            в.          „         „              „

411.Яков Танев                                                               в.          „         „              „

412.Спасе Стефов                                                           в.          „         „              „

413.Митре  Петров                                                         в.           „         „              „

414.Насто Стефанов                                                       в.    23.VІІ  Т[аш] Морун[ища]

с. Мишлешово

415.Янчо Крежулев                                                        в.   21.VІІ   Трагорчев рид

416.Митре Прентов                                                        в.           „         „              „

417.Наум Прентов                                                          в.           „         „              „

418.Г. Н. Прентов                                                           в.           „         „              „

419.Стоян Каймак                                                                23.VІІ    в село

420.Петко Каймак                                                                    „             „

421.Коста Каймак                                                                     „             „

422.Спиро Мижимак                                                                „             „

423.Йонче П. Каймак                                                            25.VІІ       „

424.Хр. Прентов                                                                       „             „

425.Сп. Гика                                                                             VІІІ    Галичица

426.Янче Шулев                                                                        „             „

с. Мороища

427.Ило Стефов                                                                      23.VІІ  Меш[ейца]

428.Митре Йосифов                                                                     ІХ    в село

с. Драслайца

429.Г. Митрев                                                             32 в.   23.VІІ  Т[аш] Морун[ища]

430.Наум Николов                                                      40 в.        „         „              „

431.Андр. Илов                                                           30 в.        „         „              „

432.Кър[сте] Климов                                                  47 в.        „         „              „

433.Евт[им] Христов                                                  25 в.        „         „              „

434.Траян Танев                                                          31 в.        „         „              „

435.Вас[ил] Стоянов                                                   26 в.        „         „              „

436.Стоян Костев                                                      55              „    до селото

437.Хр. Плакян                                                                                  до селото

438.Авр[ам] Андреев                                                20                     „       „

439.Богдан Йованов                                                  50                     „       „

440.Ило Крушар                                                        50    23.VІІ      до село

441.Нико Пекинец                                                     60       „         Треб[ища]

442.[Нико] Климов                                                    50       „                  „

443.Насте Митрев                                                      45  в.  6.VІІІ   Горица

444.Митре Стефов                                                      28 в.  31.VІІІ Гърм[ешница]

с. Т[аш] Морунища

445.Пет. Тодоров                                                            в.  23.VІІ до село

446.Сим Петков                                                                      „             „

447.Николица Несторова                                                       „

448.Анг. Яковчева                                                                  „

449.Стоян[ка] Илова                                                               „       изгорена

450.детенце                                                                              „

451.Симон Петкова                                                                 „            „

452.Кр. Тасев                                                                   в.    6.VІІІ  Горица

453.Наум „                                                                        в.         „         „

454.Исак Стрезов                                                             в.         „         „

с. Глобочица

455.Хр. Иловски                                                                    23.VІІ  в село

456.Хр. Ангелкова                                                                   „        удавена

457.Кърстана Илова                                                          в.    „            „

458.Наум Нелов                                                                 в.   6.VІІІ  Горица

459.Панде Мартинов                                                         в.         „         „

460.Йос. Иовев                                                                   в.         „         „

461.Милан Дуков                                                               в.         „         „

462.Сер[афим]  „                                                                в.         „         „

463.Йонче Христов                                                            в.         „         „

с. Луково

464.Косто Велков                                                           27 в. 6.VІІІ  Гор[ица]

с. Безево

465.Кръстю Павлев                                                             в.  6.VІІІ  Гор[ица]

с. Ябланица

466.Заф. Григоров                                                          73      28.VІІ  в село

467.Спасе Георев                                                            18        „       само ранен

468.Кл. Зафиров                                                              25        „         „        „

469.Бимб[ил] Дуков                                                        23       28       до  село

с. Завой

470.Стоян Шутев                                                           70     23.VІІІ  в село

471.Тасе Василов                                                           70           „          „

472.Коле Янев                                                                 20 в. 31.VІІ Рогозани

Охрид

473.Георе Шокеров                                                       40     26.VІІІ в „Св. Петка“

с. Върбяни

474.Наум Силянов                                                        60      28.VІІ    в село

475.Митре Марков                                                        46         “             “

476.Кр. Смилев                                                              23         “             “

477.Найдейца                                                                 52         “             “

478.Илинка Стефова                                                      63        “             “

Публ. в: Дневници и спомени за Илинденско – Преображенското въстание, С.,1984, с.124-140.

                                                    

                                                           Приложение 2

        Сведение на ръководителите на Илинденското въстание в Костурския край,  

                    изпратено до всички чуждестранн консулства в Битоля

                                                                             Костур, 30.VІІІ. 1903 г.(ст.стил)

До 20-и юли се наираше постоянно заседнал аскер от 100 – 150 души в селата: Загоричани, Вишени, Кономлади, Поздивища, Габреш, Руля, Дъбени, Косинец, Нестра и Кондороби, за да преседват дотогавашните алки четички, които поддържаха Революционния комитет. Вишенският аскер нападнат биде от ръководителите В. Чакаларов, Кляшев заедно със селските началници. Около казаните началници и войводи имаше 350 души въстаници. Нападението стана от всички страни и след тричасово сражение аскера напусна селото и удари на бяг, благодарение на нощта се спаси от съвършено уничтожение. В ръцете на въстаниците паднаха еда пушка , патрони и храни. Убити 5 души аскери, а въстаници нито един.При нападението на Вишенския аскер бяха заловени 40 аги от турското село Жервени, между които се намираше  една анъмка с няколко деца. Най – лошите от тях 20 души бяха убити, а по – добрите с жената и децата се освободиха. Избягалия аскер от Вишени внуши трепет в гр. Костур с разправянето му за червените байраци, за гръмогласните „ура“, за буйните песни в боя и за множеството  на въстаниците, които увеличавх стократно. Турците, дотогава привикнали  да преследват единици и четички от 5 – 10 души, а не дружини от стотини, стреснаха се, изплашиха се. Нападението над Вишенския аскер стана на 21 юли около 9 1/2  часът вечер и на другия ден още всичкия аскерот гореказаните села избяга в градовете; ето защо, когато въстаниците заобиколиха Прекопана, за да разбият и тамо квартирующия аскер, не намериха нито един турчин. И въстаниците от Корещата (западната част на Костурско) не успяха да нападнат здраво някой аскер, понеже той избяга и от тези пунктове, преди те да се съберат под знамената. Само няколко далечни залпове смутиха и подгониха аскера от с. Кономлади.

На 23 юли въстаниците нападнаха  и превзеха градеца Влахо – Клисура по следния начин: центровия войвода Иван Попов в 5 часът с 80 въстаници  нападна аскера от 150 души, който идеше по шосето от с. Суровичево за Клисура. Нападнатия аскер се разбяга и пръсна, като остави след себе си в ръцете на въстаниците 4 коли пълни с продоволствен и мундирен материал. При превземането на обоза се намериха от аскера оставени три коня, натоварени с палатки, които въстаниците ги предадоха на огън. Началниците Чакаларов, Кляшев, Розов с 300 души въстаници, след като разпръснаха аскера от 50 души, който беше на отбранителна позиция при Клисура, завзеха и нападнаха откъм гърба аскера, който се сражаваше с Попов. Нападнат аскера от всички страни и изплашен от гръмогласните „ура“ и песни, обърна се в безпорядъчен бяг, придружен от мюдюрина. И тъй градеца Клисура и Мюдюрлъка, който се пазеше от около 350 души аскери, се превзеха от въстаниците. Всички правителствени книжа  в мюдюрлъка бидоха изгорени и собствения кон на мюдюра взет. На 23 юлиКлисурската пресека (Даула) беше запряна за инаването на турците и пощенските съобщения; до завзиманието наново от турците на 15 август, което ще се опише по – подир. С превзеането на Клисура въстаниците не дадоха нито адне жертва, а предидущия ден (22 юли) центровия войвода Никола Андреев, когато нападна аскера пак при Клисура, изгуби в сражението 5 въстаници. Та са избити 10 души турци и в ръцете на въстаниците попадна една маузерова пушка с патрони.

На 24 юли Лазо п.Трайков (ръководител) с 400 души въстаници от Дъмбенский и Смърдешкий центрове нападна помашкото турско село Жервени, което пречеше със съществуванието си н центъра на ногото български села, като доносчици на турската власт за въстаническите посоки и действия и като съучастници в башибозушкия грабеж  при Шестеовската (12.ІІ.1902 г.) и Вишенската (3.VІІІ.1902 г.) афери. След алко съпротивление селото се подпали и изгоре. Предварително на Жервенци  по добър начин се потърси всичкото оръжие частно и което хукюмата им е дал, да го предадат на въстаниците и да напуснат селото. Турците не предадоха оръжието, а обърнаха пушките си срещу въстаниците, та затуй се отвори огън и изгоре селото. Тук падна само един четник. Подир изгонването на Жервени Лазо събра всички въстаници от всички центрове от Корещата повече от 800 души и обиколи селата и планините, без да срещне някъде турчин.

На 26 юли аскер от 700 души излезна от Костур, подпали селото Шестеово и на Шестеовския връх се срещна с една малка селска четичка от 30 души, водена от Никола Кузинчев.Завърза се сражение, което трая един час и четичката отстъпи незабелязано без никакви загуби. Загубата от турска страна не се знае. Същия аскер на следующия ден минавайки през село Черновища, подпали две – три къщи. На 28 юли Лазо, Васил и  Пандо с четири центрови войводи (Ив. Попов, Митре Панджаров, Стерьо Стерьовски и Васил Николов) и много селски войводи – всичко въстаници  овече от 800 души – ападнаха чисто турския градец Билища (мюдюрлък), център на арнаутите в Дяволта. Югозападната част на Костурско граничи с чисто арнаутски села от мохамеданска вяра, наречени Дяволци поради реката Дявол. При изгарянето на с. Смърдеш, 9.V тая година, те се отличиха с най – голям грабеж и насилия, та трябваше непременно да удари на Билища, за да почуствуват и те силата на въстаническите, та да не тичат сляпо  за плячка. При централизирането на въстаническите сили към с. Смърдеш арнаутите се сетиха да укрепят Билища с аскер и башибозук и да чакат нападението от здрави позиции.Нападнаха се едновременно и Билища, и Капещица (одно село на прочутия злодей-кръвопиец Касам ага, убит от Комитета). Нападението се започна в 9 часът и след 4-часово сражение въстаниците отстъпиха назад, без да превземат Билища. Турците оставиха 10 души мъртви (аскер и башибозук), а от въстаниците 1 при Капещица и 1 ранен при Билища, който скоро умря. Това нападение на Билища вся ужас и трепет у арнаутите, които не смееха да дохождат за плячка. Същия ден (29 юли) аскер от 800 души незабелязано запали селото Дъмбени, но като се отвори огън от една селска чета от 40 души, аскера потегли към планината нагоре на върховете при „Локвата“. Аскера беше посрещнат от 500 души въстаници и завърза се силно сражение След 6-часово сражение аскера отстъпи и почна да бяга в безпорядък към с. Дъмбени, а въстаниците го гонеха цели 2 часа, докато най – сетне с настъпването на нощта им се погуби от пред очите. От турците има убити и един сигналист заедно с пистона му заловен жив от въстаниците. Убит един въстаник. Този сигналист беше пъвия роб аскер  в ръцете на въстаниците. От това сражение се даде на турците да разберат, че с по – малко от хилядо души аскер не могат да ни нападнат в планините.

На 4-ти август 300 души въстаници заедно с Леринската чета Георгий п. Христов решиха да нападнат кулата при с. Псодери, в която стоеха 50 души аскер и аскера, който квартируваше в Псодери (100 души). Нъ при съмване, когато въстаниците завзимаха височините  над Псодери , срещнаха се с турски предни патрули. Отвори се внезапен огън и въстаниците видяха, че ще имат работа  с много аскер, надошъл при кулата от Лерин. Завърза се кърваво сажение от заранта до вечерта почти. Аскера беше повече от 1500 души, а Псодерския и пристигналия на помощ возлизаше до 2000 души. Турците с голеи усилия превзеха от въстаниците само една позиция, като дадоха повече от 100 души мъртви и 50-на ранени. Турците нападаа с горска и полска артилерия, а въстаниците преди напускането на гореказаната позиция употребиха бомби. Позицията се държеше от центровия войвода Митре Панджуров с недостатъчно  и повече неопитни въстаници и след раняването му позицията се отпусна, като оставиха на място 6 убити и 3 ранени. Всички останали позиции се държаха юнашки при град куршуми и чести гранати. Турците направиха последни големи усилия да завземат другите върхове, като харчеха безброй патрони, нъ не можеха да настъпят ни крачка по-горе. Поражението на турците беше голямо и загубите им грамадни и затуй при връщането на аскерите към Лерин, както над Дъмбени. Като не можаха да направят нищо турските топове  и маузерови пушки на въстаниците  при Псодери, обърнаха ги към евиното село Арменско.

Същия ден (4/VІІІ) турците запалиха селата Косинец, Лобаница, Жупаница и Орман, от които села избиха много старци и жени, плениха моми, жени и деца. До това време, когато в западната половина ставаха тези събития, в источната половина въстаниците изгориха няколко турски чифлици около Врапчанското езеро и нападнаа черкезкото село Свети Тодори, където убиха 3-ма турци, а от въстаниците един ранен. Дълго време аскерът не смееше да нападне въстаниците, които свободно циркулираха навсякъде и владееха цяло Костурско с изключение на градовете Костур и Хрупища. Въстаниците от Костурско заедно с леринските предприеха нападение в леринското градче Невеска, дето от много години стоеше постоянен аскер в големи и здрави казарми. - На 12/VІІІ ръководителите: В. Чакаларов, П. Кляшев, М. Розов и М. Николов с центровите войводи Ив. Попов, В. Котев, Марко Кочовски, С. Стерьовский, Н. Андреев и П. Какалев няколко селски войводи – всичко 400 души въстаници нападнаха аскера в Невеска през гъсталака  и ненадейно нападнаха от три страни аскера, който беше разположен едни в палатки по укрепленията около града и други в казармата. При първото отваряне на огъня турците сбъркаха конците и оставиха складираните пушки  на рогачи безоръжни побягнаха. Всички пушки, складиранина рогачи, паднаха в ръцете на въстаниците. Без да играе много сражението вън от градеца, въстаниците навлязоха вътре и заобиколиха казармата. След хвърлянето на няколко бомби в казармата и сполучливите вистрелив прозорците на казармата турците я напуснаха и благодарение на нощта мнозина се спасиха.И тъй казармата, позорно напусната от аскера, попадна всецяло в ръцете на въстаниците. Мюдюрина сполучи да избяга и правителствения дом тъй също попадна в ръцете на въстаниците, дето заловиха 7 души живи аскери и трима убити. От убити, живи заловени и избягали аскери взеха всичко 31 маузерови пушки, 5 гръцки, 1 мартинова пушка и 6000 патрони. На 14/VІІІ голямо множество повече от 6000 души от Костур ноще и призори се срещна с няколко селски чети от 150 души и завързаха сражение на „Кайнак“, при с. Черешница. Четите отстъпваха порядъчно пред множеството и когато стигнаха на помощ И. Попов и В. Котев, се завърза кърваво сражение над с. Прекопана в прегъртките на Вич планина. Благодарение на тази помощ отстъпващите чети се спасиха  от съвършено разбивание.  Сражението трая дори до вечерта. Същия аскер отиваше да нападне върхът „Върбица“ на Север от Клисура, където се намира[ха] още 400 души въстаници. Стана общо отстъпление, без да се завърже сражение. И тъй турците превзеха Върбица и на другия ден Клисура. При  сражението на Кайнак турците изгоряха Черешница и осталите къщи от Прекопана. В това сражение има 27 души въстаници убити, а от аскерът не по-малко от 250 убити и сума ранени. На другия ден (15/VІІІ) турците изгориха: голямото и богато село Загоричани, Бобища, Котори, Бомбоки и Кондораби и няколко къщи от с. Олища. Подир няколко дена  турците изгориха и село Мокрени, след като въстаниците около къщата на Н. Андреев направиха няколко сражения. Загуби има доста в селото, нъ още няма положителни сведения. Турците, като видяха, че не могат да противостоят със 7 – 8000 души войска срещу въстаниците, повикаха за Костурския район още толкова. Тъй че турците с големи сили, повече от 15000 души блокираха Костурско и подчиниха жените под властта си, а старците изклаха, като не намериха хилядите въстаници. Аскерите не оставиха планина и долчинка не претърсени и след като изгоряха почти всички останали села (Блаца, Вишени, Горно и Долно Дреновени, Черновища, Поздивища и Въмбел), отеглиха се по градищата и укреплените височини. През това нахлуваниена множестното аскери в Костурския район, което трае 10 дена, турците направиха най – големи опустошения на селата и имота. Избиха много невинен народ, и то старци и баби, които не можеха да се спасят с бягство. Заграбен е абсолютно всичкия едър и дребен добитък, изровено е всичко скрито и извършено е най -големи насилия и безчестие от аскера и башибозука над нещастните жени и моми. Красавиците моми и невести са пленени и пълнят турските ареми. Всичко извършено от турците, подбужда въстаниците да станат отчаяни борци, вечно непримирими вргове на турската власт.  У въстаника в Костурско не остана нищо да жали: селата съвършено разорени, имота заграбен, сеидбите изгорени, фамилиите ограбени и разпиляни, гладни и голи. Честта на майките и сестрите му потъпкана  и поругана от турците, иска въстановяването и с продължавание на неравната борба и с отмъщавание над зверовете – турци. Пушките на въстаниците, които забъркаха турския рахатлак и потърсиха (свобода) за роба, писъците и нещастията на беззщитните жени и деца достатъчни са да възбудят човешките сърдца и свободните държави да се притекат на помощ  и застъпничество. Турското правителство и Командир пашите мисляд(т) вече, че след голямото обискиране на планините и изгарянето на селатасе пръснаха на далеч и ще сложат оръжие. Във време на обискът (26)VІІІ аскерите се сбъснаха с една чета от 60 души в Дъмбенската планина, без да падне някой и с друга във Въмбелската планина. При обискът на Въмбелската чета понеже  нямаха възможност да се измъкнат през гъстите кордони на аскери и да се съединат  към въстаническите тела, бидоха уничтожени до един. Въстаниците, след изкусно отстъпление пред голямата згън, не дадоха много жертви, и когато турците знаят, че са исчистили Костурско от въстаници, те се озоваха в прежните си пунктове, по – опитни , по – жадни за отмъщение и по – готови да мрът за свободата на Отечеството си.

Списък на изгорените досега села и убитите от аскера и башибузука.

1. с. Шестеово от 180 къщи изгорени 27.

Янаки Илиев                   110 год.     убит с куршум

Илия Новачков                 70   „           „     „      „

Настовица Вълкоска        80   „           „     „      „

Николица Гавалова          70   „           „     „      „

Наковица Сърбинова       25   „           „     „      „

Султа Атанасова               30  умрели от ужасни страх

2.с. Черновищаа от 50 къщи останали само 5.

Диамо Марков                  45 г.   убит с куршум

Ламоро Цилев                   20 „      „     „      „

Мара Дерондовска           65  „      „а   „      „

3.с. Дъмбени от 250 къщи останали само 3.

Митре Терзиовски            95 г.    убит с куршум

Търпен Ангелков                80  „      „     „      „

Йоше Радков                       80  „      „     „     нож

Димко Гулев                       75  „   съсечен     „

Трайко Ангелков                85  „   убит  с    куршум

Савро Кенков                      80  „      „     „        „

Коле п. Стернов (идиот)    19  „      „     „        „

Лазовица Караджова          70  „      „     „        „

Димковица Сулмезова        65 год. разпрана

Митрейца Хаджиовска        65  „          „

п. Трайковица                        -          ранена

Стояница Караджова            -          ранена

Трайковица Бриченка           -              „

4.с Лобаница от 80 къщи – цяло изгорено

Попадията                             70  г.  убита с куршум

Толо Гулов                            75  „      „     „        „

Митре Капиданчев               60  „      „     „        „

Стоян Димов                         75  „      „     „        „

Наке Гологачев                     65  „      „     „      щик

Наковица Гологачева           65  „   съсечена на парчета

Митре Коломанчев               62  „         „ъ      „        „

Наке Донев                            60  „   убит   с куршум

Лазовица Капиданка             23  „      „ а    „        „

Иловица Марковичина         21  „      „       „        „

Наум Мънгов                        75   „      „ъ     „        „

Доно Миджов                        65  „      „       „        „

Лазар Сотирчев                      -           ранен

Дина Сотировска                   -               „а

Коловица Богданоска                 

Геловица Димитрова             -               „       „   кама

5.с. Върбник 60 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, точни сведения няма.

6.с. Прекопана 150 къщи цяло изгорено.

При запалването му на 29.VІІ има 5 души убити, на които имената не се знаят, а при горението  на 14.VІІІ колко са, няма сведения.

7.с. Жупанища 120 къщи цяло изгорено.

п. Костадин                           70 г.   убит в Костур

Търпо Мелов                         60 „      „     „      „

Кириако Атанасов                15 „      „     „      „

Дино Наков                           50 „      „     с  куршум

Наум Кириязов                     22 „    заклан

Васил Шопов                        45 „         „

Коло Ноловски                     75 „         „

Сидер Андреев                     55 „   убит с куршум

Панает Янов                         45 „      „     „      „

Насе Делов                           60 „      „     „      „

Нико Апостолов                  62 „    измушкан

8 с. Косинец  от 200 къщи останали само 8.

Васил Киселинчев              86 г.   убит с куршум

Цвета В. Киселинчева        88 „      „а    „      „

Трендо Мацанов                 90 „      „ъ     „      „

Мануша Т. Мацанова         78 „    измушкана

Деспа Ц. Оцева                   72  „          „

Елена С. Гершанова           73 „     заклана

Мара Пенова                       70 „           „

Киро Главковски                64 „   убит с куршум

Мара Х. Тумбарова            27 год. убита с куршум

Илия А. Петков                  13   „        „ъ     „      „

Герго Руков                         62  „         „      „      „

Митровица Пеличарка       50  „         „а     „      „

Коло Петков                        51  „         „       „      „

Стоян Мацанов                    60 „         „        „      „

Пене Пулячев                      70  „         „        „      „

9.с. Орман   20 къщи цяло изгорено.

Колко са убитите, няма тони сведения.

10.с. Кондороби 30 къщи цяло изгорено.

Колко са убитите, точни сведения няма.

11.с. Черешница  80 къщи цяло изгорено.

Дамян Сулов                       50 год.   убит с куршум

Петър Попов                       53   „         „     „      „

Дамян Божков                     59   „         „     „      „

Христо Божков                    35  „          „     „      „

Сидо п. Ярмов                     60  „        заклан

Фило Розов                          63  „        измушкан

Дине Главчев                       81  „        убит с куршум

Митре Бабчорлията            73  „           „     „      „

Сия Бабчорева                     50  „      съсечена на парчета

Риса Фянова                         28  „      заклана

12.с. Бомбоки         80 къщи  цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

13.с. Загоричани  680 къщи  цяло изгорено.

Убити около 150 души старци, жени и деца – точни свед. няма.

14.с. Бомбоки 80 къщи цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

15.Чифликът Котори  16 къщи всички изгорени.

16.с. Олища  от 90  „ изгоряха 3 къщи.

За убитите  точни сведения няма.

17.с. Вишени от 200 къщи останаха 13.

Дине Ишков                          65 год.  заклан

Гиле Сотиров                        73  „         „

Сидо Бакрачев                       81  „     убит с куршум

п. Кочо                                   70  „         „    „      „

Коле Лейка                            60  „         „    „      „

Дино Калков                         85  „         „    „      „

18.с. Блаца  от 100 къщи останаха 18.

Трифуна Гйовева                 49 г.       заклана

Иван Чекамдонов                 63 г.       закланъ

Илия Стумбов                       38 „       убит с куршум

Вангел Чамнов                     17  „         „     „      „

Теодоси Тишмиров              62  „         „     „      „

Пандо Пишмиров                 45  „         „     „      „

Пандо Голичев                     60  „        съсечен

Михайл Бошев                     70  „                 „

Петър Цалов                         53  „                 „

Нунта Томева                       50  „         убита с куршум

Насо Кириев                        11  „          съсечен

Спасе Колига                       60  „                  „

Стерйо Накев                       12  „          съсечен

Димитър     „                         -                ранен с щик

Доста п.      „                                             „а      „   „

19.с. Горно Дреновени   от 65 къщи остан. 10

Наки Г. Королов                  73 г.        убит с куршум

п. Яний                                 75 „            „     „      „

Глигор Петрески                 73 „            „     „      „

Геле Меанчеви                    65 „            „     „      „

Лазо Сотиров                      45 „            „     „      „

Кърсто Колчев                    57 „            „     „      „

Лазо Прелка                        76 „          съсечен

Стасо Петрески                  62 „           ранен

20с. Долно Дреновени  от 30 къщи остан. 4.

Нумо Гувелов                       55 г.      съсечен

21.с. Поздивища  от 120 къщи изгоряха 27.

Ристовица Кинтна                55 г.      съсечена

Лазовица Шотова                  -  „        изгорена жива.

22.с. Въмбел  120 къщи цяло изгорено.

За убитите няма точни сведения.

23.с. Мокрени 200 къщи цялото изгоря.

Убити около 300 души, точни сведения няма.

24.с. Арменско изгорено, това е в Лерински район.

Пленени от страна на аскера и башибозуците има почти от всички села, изгорени и неизгорени.

Мило Димитровски             60 г.   от с. Лобаница           изгубен

Ставровица Здролова          -   „     „   „  Дъмбени            пленена

Дочка С. Здролова                3  „    „    „         „                        „

Диновица Сърбова              52 „    „    „         „                         „

Нумовица Сърбова              28 „    „    „  Косинец                   „

Риста Сърбова                      20 „    „    „         „                         „

Лабро Сърбов                         8 „    „    „         „                         „

Сърбо Сърбов                         4 „    „    „         „                         „

Риста Н. Порягова                20 „    „    „         „                         „

Мара Х. Станчева                 11 г.   от  с.  Косинец            пленена

Сотирица Лячка                    40 „    „    „         „                         „

Цвета П. Лячка                      12 „    „    „         „                         „

Цветковица Нинова              36 „    „    „         „                         „

Търпо Ц. Нинов                      6  „    „    „         „                         „

Насо Мимчев                         60 „    „    „         „                         „

Иван Орлинов                       28  „    „    „         „                         „

Иваница Гулева                     35  „    „    „         „                         „

Христина   „                             2  „    „    „         „                         „

Иван Христов                        14  „    „    „         „                         „

Толовица Пандоска с майка си, три мъжки деца и едно моме, пленени от с. Жупанища. Има от с. Загоричани 30 невести и моми пленени, пак и от другите села, но няма точни сведения.

Убити в с. Бабчор на 22 август:

Илия Т. Постолов                  30 г.     убит с куршум

Коста Я. Пеов                        25 „         „     „      „

Тодор Ставревски                 50 „       съсечен на парчета

Кирияко Н. Жайков              60 „             „        „       „

Георгий Я. Стойчев              50 „        измушкан

Гиле Т. Гилев                        20 „               „

Танас П. Стойчев                 50  „                 „

Георгий И. Огненев             60  „          заклан

Танас М. Гечов                     60  „                 „

Иван Т. Марковски              60  „          убит с куршум

Дине И. Марковски              30  „            „     „      „

Яне М. Димов                       60  „            „     „      „

Леко М. Димов                     50  „          заклан

Васил Ф. Миленцев             18  „          убит с куршум

Фило М. Кочов                    70  „           съсечен

Иван М. Кулавсов               60  „           убит с куршум

Колевица Белчева               40  „           заклана

Зисовица Ставревска          70  „                „

Елена Стасева                       2  „            съсечена на парчета

30/VІІІ 1903 година (стар стил). За истиността на горните сведения подписваме се саморъчно ръководителите на Костурския район:

Лазар И. Трайков,  Васил Чакаларов,   Пандо Кляшев,     Манол Розов     и

Михаил Николов

Забележка: При настоящите сведения приключваме и картата на Костурско.

ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 1872, л. 198 – 208.

Ръкопис, оригиналът е на български.

Публ. в: Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 477 – 485.

                                              Приложение 3

Един ден от дневника на Михаил Николов Розов за Илинденско – Преображенското въстание в Костурско.

Сряда, 27 август 1903 г. От Преспа сме пак в нашето Костурско. Разположени сме на изток от с. Кономлади с рида, отделящ селата Кономлади от Жервени. Цялото това проаранство сме заели около две хиляди души въстаници, изключително костурчани, които с не­търпение очакваме да получим новини за положението на нашите родни места, на нашите близки, които през разигралите се събития след  15 август  изоставихме  ги на съдбата им. Кономлади е спасено от изгаряне. Спасени са и околните на него села: Габреш и Статица, обаче  разграбена им е цялата покъщнина, жива стока и избити са много невинни хорица - мъже жени. На 23 август войската, която преследваше въстаниците из Вич, на гъсти колони мина през Горна Кореща и направи своето. При все че тези села са лошо пострадали, притекоха се да нахранят нас, за чиято съдба до вчера нищо не знаеха. Кономлади със своето гостоприемство държи връх. Чувствува се, че сме у дома.

На юг от нас боазът между Буче и Корбец е зает от войската, която по белите чадъри (много на брой), разположени около с. Брезница и над него село, предполагаме да са повече от два табура. Пазят тоя важен път от комитски нашествия. Същото било и към Берик, според както ни разправят жените, токущо пристигнали от с. Дреновени. Към Вич имало други войски, които пазели Бапчорски Дервен и Порта. Какво е из Пополето? Какво има в Долна Кореща? - ние нищо не знаем, обаче не си правим илюзии, че и там не е по-добре от тук. Навлизаме като че ли във вулканическа страна, която събитията поставиха при изключително положение. Някои села из Пополето поради постигналото ги бедствено положение и под давлението на гръцкия владика Каравангелис и неговите агенти, които са плувнали между тях, отказали са се от Екзархията и са прегърнали скъсаното руфе на Патриаршията. Загорицките свещеници и някои техни събратя от съседните села, както и поздивският поп Георги били са подали заявления до костурския гръцки митрополит, че се отказват от Екзархията и стават патриаршисти. Кои са тези свещеници и колко са те? - нищо още не знаем. Не са ли напразни усилията на гръцкия владика? Нима тоя чернокапец не може да знае, че давещият и за сламка се хваща?

Между четниците се създава желание да искат временни отпуски, които да използуват из селата си и узнаят нещо по положението на техните домашни. Преди да го направят [това] предложение пред съответните войводи, коментират го помежду си и при все че всички намират такова желание за невъзможно, четниците Кузо Бакрачев, Ването Черновси, Какалов, Головода и др[уги] предявяват желанието на четниците. Попов се колебае със своя отговор, Цильо Котев и стоящият при него Хр. Цветков са категорични. „Не може!" Чакаларов е краен. Намира в желанието на тези няколко души четници едно своеволие, което не само че не може да се разреши, но трябва и да не се подига. Да се изпратят въоръжени хора между населението из околията, което в своя стремеж да се легализира пред турските власти, е равносилно да се предизвикат войските на нови безчинства.

- Трябва да ги оставим да мислят, че с четите са се разправили и че страната върви към умиротворяване - шепнешком разправяше Попов на няколко негови четници, които не бяха чужди на това желание.

Въстаническият стан заприличал е на един голям мравуняк. Всичко е в движение и всякой бърза да се срещне с някой от пристигналите из съседните села жени и деца, от които иска им се да узнаят нещо за положението на селата и хората вън от обсега на техния синор. Целият отряд прилича на един вид сборище, дето всякой свободно като на пазар проявява своето желание, своята нужда от узнаване съдбата на своите домашни. Само ръководителите, на брой 15 души, уединени продължават своите съвещания върху създаденото положение и бъдащата ни дейност. Неуспехът да се срещнат в Преспата с ръководителите, Щаба на въстанието, като че ли е създало в тях желанието да напускаме Костурско. Действително Костурско прилича на изоставен боен театър, из който безбройни орди от башибозук грабят всичко, каквото огне­ната стихия е оставила. Многобройни войскови части заемат всички проходи, покровителствуват тоя благословен от корана грабеж и осуетяват всякакво четническо движение.

Необходим е изход от това положение, което всякой схваща и разбира и което ръководи­телите заели са [се] да конкретизират и приложат. Върху развалините на Костурско да се про­дължава някаква нова борба не само че нищо няма да допринесе за сломяване турската жестокост, но още рискуваме да предизвикаме нова сеч върху беззащитното население. Покрай многото жертви от материално и морално естество, които страната е дала, една наша нетактичност ще предизвика нови жестокости, нови обезлюдявания, нови пожари. Наложително е да се спасява това, което е останало. Необходимо е връщане [на] страната към нормалното положе­ние от преди 20 юли, а населението из своите села, по своите опожарени домове, положе­ние, което да успокои страната и даде възможност на населението да се съвземе от постигналото го бедствие. В подкрепа на горното се предизвика смут в турското командуване чрез нападения вън от Костурско.

Долу из селските ливади са настанени ред импровизирани кухни, за да нахранят разпо­ложените в гореказаните местности въстаници. Четниците на групи се отправят към там, за да напълнят канчетата си и се нахранят. Обедът е нещо като великденски. Канче манджа от месо, приготвена с пиперки, кромид, патати и като че ли в нея има и фасул. На всеки чет­ник освен манджата раздава се и цял къс печено месо. Хлябът е приготвен и докаран от дреновчани и поздивчани. На всякой четник дадено е по цял пешник. Яденето е приготвено от останалите на селото овце, които всякой дава с удоволствие, защото не знае какво ще става утре с тях. „Вместо да ги ядат турците, нека ги ядат нашите", говорят си помежду си кономладските жители, които не могат да се нарадват на нашето връщане. Много е гостоприемно на­шето  Костурско. Цялата местност заприличала е на голям човешки мравуняк .поверил своята съд­ба на стотина души караул, който бди за неговата безопасност. От цялото това ядене един малък котел и една печена овца са запазени „за големците".

От дошлите поздивщени узнаваме, че на 26 юли т. г. идващата от Костур войска с цел да спаси жителите на с. Жервени, минавайки през Шестеово, което подпали, и напредвайки за към с.Жервени, натъкнала се населените чети от селата Дреновени и Поздивища.с които завързали сражение, от което турците излезли победени, при все че с тях носели и горска артилерия.

Заседанието на големците е дигнато. Те се хранят, а около тях насъбрали са се почти всич­ки селяни, които разправят преживелиците през последните дни.

Всички въстаници сме в очакване да чуем решението на началниците. Слухът, че ще напускаме Костурско и се отдадем на въстанически акции из чуждите райони, постоянно се шири между въстаниците отначало като слух и мълва, подир малко като факт, докато най-после той се асимилира в съзнанието на всички ни като необходимост, която трябва да стане. Присти­гането ни в Костурско стана известно и из селата на изток от Кономлади. То стана достояние в Пополето [и] Вишеици като най-близки до Кономлади побързаха да ни посетят и се срещнат с техните четници. Между тях е Тимянето Марков, Караьорго, поп Трифо, поп Димитри и др. Пред началниците е поставен голям плик със сведения за положението на трите Пополеколски центрове:

Кузо Попдинов, центров началник на Блацкия център, с писмо от 25 август съобщава: Почвам от с. Черешница, което село турците знаете, че изгориха на 14 азгуст и което непощадиха и на 21 того при изгарянето на с. Блаца. Изгорени са понастоящем 96 къщи, избити  са следните хора от същото село: Митре Бапчорчето, Дамян Сулов, Сия Митрева, Риса Фянова, Фильо Грабачо (героя с боздугано), Коста Главчев, Сидо Пърпов, Петрето Попов и Христо Бошков и Мането Бошков. Ранен е Георги Кираджията и двама други.

С. Блаца всичкото е още в пламъци. Колко къщи са изгорени и колко спасени, мъчно е да се каже. Едно мога само да кажа, че с Блаца, това кокетно село е вече свършено. Нито помен от това, което го знаем. В селото за обитатели имаме само кученищата, които зловещо вият. Населението е още из планината, а много от жените са в плен в ръцете на турците. Големи страшни оргии са извършени върху нещастните жени. С настъпването аскерът на 21 того, след като изгори селото, предприе настъпление из планината Присо, дето бяха изпокрити женорята. Какъвто мъж намериха, изпобиха, а жените взеха със себе си. Същото стана и с  черешницките жени, които бяха изпокрити в блацката „Бичкия". Не се спасиха и тези от черешницките , които бяха изпокрити в черешницкия „Цер", които едновременно с блаченките отнесоха едните в местността „Одрецо", а другите в черешницките ливади. Към групата от жени, които турците взеха със себе си в „Одрец", имаше и жени от с. Вишени, укрити като по-сигурно в Влацко.

При накладени огньове, които оподобяваха някаква голяма илюминация, те (жените) бяха заставени да играят хоро наедно с аскерлиите - след всеки аскерин следвала е мома или невеста, полуголи и с чиито телеса гавреха се анадолците. От самия паша войниците имали разрешение да си играят с честта на невинните моми и невести цяло денонощие, поради което някои от тях още не се знаят къде са, а възможно [е] да са отнесени с войските. Да не изброявам имена, защото те няма с нищо да ни ползуват освен да се увеличи скръбта ни, че две от тези жени от изнасилвание са болни (протурени), една полудя. За трагедията, на която били изложени жените на тези три села, никоя не разправя, никоя не иска да и спомняш и всяко запитване считат го за грях, и то не личен, а народен.

След освобождаването им от войската младите са плакали пред по-старите жени и са апелирали към тях за милост и снизхождение, от всичко, което видоха и чуха, да запазят в тайна  станалото изнасилване от всичко живо. Старите (жени) са се клели и заклинали във всичко свято и скъпо, че взимат под своя защита невинните деви и невести, и ако изменят от клетвата си призовавали и божието отмъщение върху тях и техните наследници. Няма жена, която приема да  конферира с теб на тая тема. Всички избягват да говорят за тая вартоломеева нощ от 21 срещу 22 август. Тежко става на човека и никой, почти никой от нас мъжете не смеем да питаме за това, което искаме да считаме за несъществующе. Избити са следните мъже и жени: Петрето Цалкин, Пандето Голичов, Мияйлето Башов, Досо Пишмиров, ученик, Атанас Киров, Ильо Турдиев, Пандо Пишмиров, Дота Пишмирова, Трифовица Чалмова, Нунта Сеферова, Стефо Плястев, Спас Еневски и др[уги], които още не са известни. Ранени имаме неколцина, а за обезчестените няма да говоря, защото горното ясно характеризира това, което блацките жени са преживели. С. Кондороби е изгорено на 14 август и е първото село, което пострада от турците. Всичките български къщи са изгорени, а населението, благодарение че навреме избяга, не е дало жертви.

С. Тиолища и то е спасено от изгаряне. Неговото спасение се дължи на гъркоманите поп Ламбро и неговия брат Никола, но в замяна на това те са вгнездили в това село кодушлука и гъркоманството. Цялото село се отказа от Екзархията. Появиха се и шпиони начело с Динето Фирбов, бивш четник от селската чета на селото. Придружава аскера в своите обиколки из района и върши големи опустошения. В дирите му съм и съм с намерение да го пречукам, когато е с по-малко войска и надмощието е на моя страна.

От Шестеово и Апоскеп не мога да ви съобщя нищо, обаче засега от тези села не видох да се дими и по това заключавам, че не са пострадали. За Жупанища ни дума може да става, че мога да държа някаква връзка. Тоже и за Бапчор нищо не знам, но, струва ми се, и то е запазено поради късмета, че през него не са минали войските на Хюсейн паша, а там са оперирали войските, които навлязоха в Костур през Леринско и които нямаха нарежда­не  да горят. Току-що пристигна Темелков, който ми разправи, че аскерът от Тиолища се е дигнал. Разправя ми още, че носел се слух, че лепчишката войска, която взела участие в потушаването на въстанието под началството на Хюсейн паша, заминале си обратно за гарнизоните в Лепчища и други погранични с Гърция места. Днес една голяма войскова колона се яви към Порта и на Рамна простре лагера си на чадъри. По тези последните съдя, че има намерение да остане във Вич за по-дълго време Вишени е изгорено на 21 август от войските, които изгориха Блаца, след като обходиха Вич, през Козяк и Вишенския рид се върнаха към Горна Кореща. Избити са много хора, а поп Димитър е завлечен с войската. Цялото село е пострадало. Останали са незначително коли­чество къщи неизгорени. И в него село още не са прибрани хората, които скитат немили и недраги из балкана и околните села. Поп Христо е в Блаца и от него се научавам, че са убити: Гилето Гилев, Динето Калков, Динето Ишков, Сидо Бакрачев. Населението е в голяма неволя - без подслон, ограбено, без храна. Много жени са изпитали участта на блацките жени, а някои са завлекли със себе си. Съобщават ми, че аскерът, който е настанен във Вич, изпратил някакво си отделение, което отишло в Прекопана, и като не намери никой в това село, слезна в Черешница, което е побеляло от бели байраци. Искат им предаване на пушките. Необходимо е да се приберат четниците, които след разбиването ни при Дробока изостанали са и разпръснаха се без водачи, защото така рискуваме да ни обезоръжат поотделно. Какво мислите и какво да направим, отговорете ми.

Коста Василев замина да събере разпръснатите четници от Загоричани, Черешница и Олища и след като се върне, за къде да се отправим!

Характерно е да спомена за друго едно писмо, изходящо някъде около Загоричани. В не­го писмо се описват всички перипетии от ужаса, на който бе изложено населението, и двуличието на някои от първенците, които, за да спасят себе си, прибягнаха до хитростта и под­лостта. Забравиха цел и идеал, забравиха вяра и народност и се приобщиха за себесъхранение в Клисура и манастира ,,Св[ети] Врач". Нека цитирам самото писмо, от което ще се види ясно по­ложението на тоя източен край за Костурско, в който първостепенна роля играеше Заго­ричани:

„на 14 този месец завзе се (Върбица) от аскера, който се укрепи на Барбеш и Бобицките камъни даже до Св[ети] Илия, над Клисура. Населението от Загоричани се разпръсна из полето, изпокри се по мисирията, а другото избяга към Олища и манастира ,,Св[ети] Врач", трето се отправи за Клисура, обаче беше върнато от аскера с гърмеж. В Клисура сполучиха да избягат по-рано хората от Бобища и Мокрени и какво става с тях там, не знам. Бамбочени, селото на които изгоря още на 14 август наедно с Черешница, избягаха в Олища и Команичево. Турците ги обстрелваха от Върбица и из пътищата има изпаднали много жертви - мъже и жени, има и деца. Една неголяма част от населението на Загоричани остана в селото, като предпола­гаше, че турците няма да слезнат в селото, обаче много се лъжеха.

На 15 август още от нощта войската почна да слиза към селото, която го зае и подложи на обир и грабеж. От юг почнаха да нападат на загоричани и башибозуци от селата Команичево, Горенци, Маврова и Личища. Пътят за селото заприлича на някоя голяма вада, която се влива­ше и отливаше от селото. Цели товари се изнасяха. По тоза време се чуха в селото гърмежи, а другата войска пливна по полето, дето се бяха укрили много мъже и жени. Плени всички, а мъжете изби. Жените са откарани някъде към Костур, на брой повече от 100. Към обед на 15 август почнаха да се издигат над Загоричани дим и пламък, по което се съди, [че] след като го ограбиха, подпалиха го. Колко къщи изгоряха, не мога да кажа, защото то продължава и в момента да пуши, а пък башибозукът да граби и подпалва.

В селото има избити много хора, между които е и Василето Торуфиев, който беше се укрил, а жена му Ленчето е взета в плен. Убит е в лозята и четникът, ранен при Невеска, Лексо Долев, който се беше укрил в местността Мишек. Преди да го убият,

той уби майка си и не­вестата си, за да не попаднат в турски плен. Сестра му Лена, ранена, успяла да се спаси и избягала в манастира ,,Св[ети] Врач". Юзбашията Исмаил ефенди предвожда войската и върши всичко това, което се струпа върху нашето село. Той по име вика селяните и ги подканя да предадат оръжието си, както и непокорните селяни, които още поддържат четниците. Не ме забравил и мене и в тридневен срок иска да му се представя.

Навъдиха се доста благословени хорица, които не можат да живеят, ако не извършат някой шпионлък. Най-нещастното е, че и поповете ни: Георги, Стефан, Григор от Загоричани и поп Златко, поп Костантин и Никола от Бобища, както и поп Георги от Мокрени зарязаха [ни в] сполетялото ни нещастие, което ни постигна и което дружно трябва да понесем, а се отказаха от народа и станаха гъркомани. Целунаха ръката на владиката Каравангелис и се отказаха от Екзархията и за възнаграждение получиха чрез гавазина му сто оки сол, която се изпрати на хората в манастира. Чудно ми е как поп Златко допусна това да направи, защото той е български свещеник и български поборник. Друга една тайфа от чорбаджии, начело на която стоят Ицето Гьрков, Таси Мишаков, Сивата и още други четирима-петима души, между които говори се, че има и учители, подписали са и изпратили верноподаническа телеграма до султана. Всичко това се крие от мене и аз го уча от други. Същите разправяли на четниците да предават оръжието си, а на Исмаил Ефенди навреме съобщавали му кой четник кога е пристигнал. Олищени, бьмбочени, както и бобящени държат по-друго поведение, което им прави чест. 22 август 1903 г."

От Мокрени писмото и от другите краища на Костурско с ред писма се рисува положението за много натегнато и което положение изисква усилия и жертви, за да се задържи. Върху това именно положение съветът на ръководителите от началници и войводи цели часове разисква и тьрси начин за излизане. Положението на другите райони не се знае и при все екскурзията до Преспа нищо не може да се постигне. Да се действува по наше усмотрение някои от големците намират за нетактично и поради това, преди да предприемат някаква акция, искат съгласието на щаба, обаче неговото местопребиваване за нас е тайна. Положението като че ли само ще определили и наложи своето.

В Костурско понастоящем прибивава една голяма войскова част, състояща се от гарнизон под началството на Хюсеин паша и този на V корпус под началството на Арели паша, която дърржи всички стратегически пунктове и няма да даде възможност на въстаниците да се движат. Да се предприеме някакво нападателно движение към тая войска е абсурд, защото не само нищо не може да се постигне с това, а още ще се усложни положението и достигне до поголовна сеч вьрху мирното население, което по своему подело легализирането и връщането му към времето от преди двадесети юли. Редките случаи на падане духом, както например в Загоричани, Тиолища, Брезница и Поздивища, са локални прояви, които времето само ще изцери. ,Примерът, даден от Манол Розов на Загоричени на 21 август, и възможността от наказание на  провинените ще сепне малодушните и ще се избягнат компликациите, провокирани от гръцкия владика и аскера.

Това е и решението на големците. Щели да бъдат създадени две четн от по сто души под шефството на Манол Розов, М. Николов и Пандо Кляшев, които ще обиколят страната и  дадат своите нареждания за начина на действуване, а провинилите [се] накажат. Манол Розов и М. Николов - за Пополето, а Пандо Кляшев и К. Тьрповски - за Корещата. Пристъпи се кьм създаването на въпросните чети, а останалите въстаници ще бъдат разделени на две половини, които ще подемат две различни посоки с една и съща цел - да се действува в тила на аскера, да се бомбардират железници, да се разрушат мостовете по линията Солун – Битоля.

Формирувана [е] четата на Манол Розов, в която влизат четниците: Лазар Палчсм, Андон Шкондуров, Никола Гежов, Сгасо Киряков, Трайко от с. Гобреш, Мишо от Загоричани, Ристо  и Доно от Жупанища, Тего от Корещата, Петьр Христов от Шестеово, Ването Черновски и др. За войвода на тая новосформирана чета става Никола Кузинчов и Ив. Черновски, а Манол Розов и Михаил Николов за началници на Пополе.     

Четата, която е предназначена за Корещата, е под войводството на Христо Гучов от с. Косинец, Лазето, Коста Карашаков, Христо от Четирок, Васил Кардашов и др[уги], за началници на Корещенския район остават Пандо Кляшев и Киряко Тьрповски.

Тези две чети имат предназначението да поддържат духа в населението, да отбиват провокациите и атаките на всички врагове на движението, да приберат към себе си четниците, които п рез време на големите боеве около Кайнак, Дробоко, Гулината и Козяк са се разпръснали и: създават едно достатъчно голямо ядро, с което да предприемат изпълнението на предназначената им цел за усмиряване на страната, а когато останалите шест центрови чети предприемат нападателните акции вън от Костурско, те да подкрепят акцията им и вземат отново инициати­вата в нападение при разместването на аскера. Цели се със съдействието на Щаба и четите от другите [райони] да се организира акция в голям мащаб, която да обхване няколко района, с което да се бият турските сили по боерски план - навсякъде и никъде.

Около 20 души, пополската чета, под войводството на Н. Кузинчов, придружена от двамата началници (Манол Розов и Михаил Николов), замина в посока на с. Вишени. С тях заминаха и дошлите в лагера вишенци. Предназначението им е с. Тиолища, което село според съобщението на Кузо Попдинов е с паднал дух. На добьр им път!

След заминаването на пополеколската чета конен куриер пристигна откъм Долна Кореща, който предаде съобщенията за положението на тая страна. Рисуваше се положението за селата Дъмбени, Косинец и Лабаница под следната светлина:

„На 26 завчера, август войската, която оперира из Пополето, след като привърши работата си из тези страни, потегли за с. Дъмбени, като зае всичката местност около селото; друга част от същата продължи пътя си за към Косинец. За да подплаши населението, тя удари на по­ходна стрелба, от която паднаха много убити и ранени. Обходено, населението нямаше къде да отстъпи и беше принудено да се предаде. Измушкани са с ножове пет жени, между които има и малолетни деца. В селото населението е подложено на поголовен грабеж и безчинства. Всички жени са събличани голи и се задоволяваха най-ниски животински инстинкти. Всичко оплячкосано е изпратено за Сливени, Костур и Четирок. Убити са повече от 20 души мъже, жени и деца. Не са пощадени даже и неовършените снопи, събраното жито е задигнато. Това ни даде повод да се обърнем към пашата с молба да ни се повърне заграбеното. Днес изпра­щаме 40 жени да се оплачат в хекюмата за станалото и да потърсят защита. Задигната е всичката жива стока. Цялото село е изгорено.

Войската напредна и към Косинец, където изгори останалите къщи, а жените, които бяха събрани в няколко къщи, изкараха ги и им събраха всичко, каквото имаха. Вратите на къщите се чупеха, с каквото можеха, от башибозука, дошъл от Четирок, Капещица и Биглища. Сьсечени са около 15 души, между които повече са жени и толкова са убити

Задигнат е и всичкият до­битък, всичкото жито. Изгориха и останалите къщи. В същото положение е и Лабаница, където има нови убити, а цялото село изгорено. Страната от Капещица до Берик и Сливенския ма­настир е окупирана от голяма войскова част. В момента, когато ви пиша, войската идва и кьм Виняри и Локвата и ще ни принуди да напуснем тая страна с посока към Смърдсш, защото на другаде не можем да отстъпваме, понеже Берик е зает. Положението е лошо."

Горепоменатите писма ясно рисуват положението на голяма част от Костурско, обаче от южните краища, от Костенарията няма никакво известие, а из тоя край следва да мине отрядът на Чакаларов, за да се добере в Колонията и Девол. Вярно, за Девола може да се мине през Капещица и Смърдеш, обаче много е рисковано. Нямаме организирана сила на юг от Капещица, нито отделни съмишленици, на които да се доверим за водачи. Нямаме никакви съоб­щения и за положението в селата Апоскеп, Върбник, Мокрени, Бобища, Команичево, Чурилово, Смърдеш. За първото се знае, че не е изгорено и че населението навреме се е прибрало по домовете, но дали в селото има войска или друга някава пречка, която ще може да попречи на Чакаларовия маршрут, не допускаме. Дадено е нареждане да се формират в отряд четите на останалите центрове и бъдат готови за път, но къде? — никой не знае.

През време на това приготовление за път на Чакаларовия отряд един кономладченец на име Георги, четник от кономладската селска чета, предаде на Лазар Поптрайков  друго писмо, което току-що било донесено в Кономлади от с. Турие. Интересът към писмото е общ. По­дозираше се, че щом иде от Турие, то трябва да е от чуждите райони, от чуждите войводи или от щаба, който дава своите нареждания. Заминаването на Чакаларовия отряд е преустановено.

Началници и войводи са отново на съвет, който продължава, но веднага стана достояние на всички четници, че от Леринско имаме добри новини за положението ни и че Турция се гърчи под давлението на великите сили. Текстуално ето и самото писмо от Г. Попхристов, лерински ръководител:

„Каква беше тая работа? Докато се нарадваме на Невеска, последва катастрофата ни. Силни аскерски части разпиляха ни, без да се видим. От Битоля имам утешителни известия, които бързам да споделя с вас. Всички битолски консули са изненадани от станалото. Те бомбардират валията с протести за направеното от аскера, а английският и австрийският консул дали са нота за спиране на изстъпленията и пожарищата или Турция ще тегли послед­ствията. Руският консул се срещал лично с командующия войските и от името на всички евро­пейски консули в Битоля поискал да се спрат пожарищата и избиването на невинното население, което нещо му било обещано с обяснение, че това се върши от башибозука и командующия пограничните на Гърция войски Хюсеин паша. Тежката европейска дипломация почна да се мър­да в наша полза. И папа Лев ХШ не остана зрител. Изпратил е някакво послание, с което се подканя християнският свят в борба с Турция. Изпращам ви български вестници, малко са стари и един френски. Общественото мнение е раздвижено и впрегнато в наша полза. Въстанието е масово из целия вилает, обаче никъде не е добре. Щабът е бил зашеметен от ста­налото  и не знаел какво да предприеме, преди да изучи положението, което желателно е всякой район час по-скоро да даде. За тая цел щял да заеме централното място, някъде към Кривица, и откъдето предполагам ще последват новите нареждания. Там се събират прилепските и битолските чети. От Лерин ми съобщават, че от Сорович за Костурско се отправят още войски. Бъдете на щрек и вземете мерки!"

Писмото на Георги Попхристов дойде да оправдае приготовленията на костурските ръково­дители и да ускори техния маршрут. Трябва да се бърза с излизането от Костурско, преди още новата войска, за която загатва Г. Попхристов, е настъпила в костурска територия, трябва да се върви на всяка цена вън от Костурско и се присъединим към акцията, която ще последва от новия нападателен план, чрез която ще се осуетят намеренията на турския главнокомандующ и освободи населението от новите ужаси, които ще последват, ако не побързаме. Нашето за­минаване се налага да стане час по-скоро, за да можем [да] вземем участие не само в на­падателната акция, но още и с изготвянето на самия план, който трябва да обхване по-голяма част от Македония.

Чакаларов, Кляшев с войводите на Дъмбенския, Смърдешкия и Косински центрове прибра­ха своите четници на една страна и конферират. Останалите четници от центровете: Блацки, Загорицки и Кономладски, още нямаме никакво нареждане и сс щураме в една неизвестност, която е най-мъчителната в подобни случаи. Че ще заминаваме вън от Костурско, знаем, обаче през къде и на къде? Турям подир въпросителната точка, защото мракът настъпи, заповедта последва за строяване и готвене за път. Ще продължа утре.

Публ. в: сп. Исторически преглед, кн.3, 1983, с. 125 – 131. от Цочо В. Билярски под същото заглавие.

Забележка:  В следващото продължение ще бъде даден пълен географски показалец на селищата споменати в докладите и писмата на Андрей Тошев и в зависимост от това, дали ще може да се качи пълният или частичният именен показалец