Костурски край - Статица

Статица/Стадица, Статиста, Статища, Остатица/  дн. Μελάς

 

изглед от Долна Статица

През 2001 г. селото се намира в тогавашната община (дем)  Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория).

Селото отстои на 30 км северно от Костур, на 15 км североизточно от Габреш. Граничи на юг с Кономлади, на запад с Търново и Ошчима, на север с Търсие, на изток с Турье. Разположено между разклоненията на Вич, Лисец, Голината и Лунджер. През Долно Статица минава р. Белица, която разделя селото на Одонакна и Одовакна махала.                                                                                                                                               

спомени от времето

За първи път селото се споменава под името Стадица през ХV в. със своите 95 домакинства.

Трудно е днес да се каже дали селото е променяло своето местоположение, но през 1568/1569 г. обликът на селото е силно променен, в него живеят 9 мюсюлмански и 5 християнски семейства. Докато за две от мюсюлманските семейства, може да се каже, че наскоро са приели исляма, то за останалите не може да се твърди със сигурност, дали са потомци на християни. Според Османският данъчен регистър от това време с. Статица осигурява за хазната 9000 акчета. Имайки в предвид, че в селото по онова време е имало 5 воденици, може да се предположи, че не е променяло своето местоположение.

Поради липсата на повече сведения за момента кога и каква е причината приелите мохамеданството да го напуснат, но в края на ХІХ в. селото е чисто християнско и българско.

В " Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Статища  е посочено като село с 60 домакинства и 180 жители българи.

В статистиката на Схинас от 1886 г. е посочено като с. Статиста, в което живеят 600 християни, има църква, чешма, хан, баня. Селото се състои от три махали.

Според Теплов в с. Статица има 60 къщи, в които живеят 210 българи – мъже.

В статистиката си Веркович срещу името на с. Статица е записал 104 български къщи, в които има 147 домакинства, населението се сътои от 378 мъже и 369 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Г. и Д. Статица.

Според статистиката на Ростковски в с. Статиста има 85 къщи, в които живеят 425 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Статица има 600 жители българи християни..

Относно духовната принадлежност на преобладавщата част от населението в селото -  дали признава Българската Екзархия или Цариградската Патриаршия до Илинденското въстание е трудно да се каже.

Пецивас през 1902 г. представя селото по следния начин: има 100 екзархийски и 20 патриаршистки семейства.

Според свидетелство на гръцката църква селото е обявено за напълно загубено също през 1902 г.

За същата година мнението на Васил Чекаларов е коренно противоположно. В дневника си срещу датата 5. септември 1902 г. е записал: „(Статица селото беше гръкоманско)”.

Имало е съградени черкви и в Горна и в Долна Статица. Двата храма били обслужвани от един и същ свещеник.

Също така в района на селото има и два монастира: „Св.Илия” до Долна Статица и „Св.Танас” по пътя за Горна Статица.

През ноември 1902 г. биват предадени на властта 30 пушки от селото, след нанесен жесток побой, 12 селяни са арестувани и лежат в Костурския затвор до амнистията от 1903 г. Това налага по-късно Костурското горско началство във връзка с обсъждането на плана за бъдещото въстание да засегне въпросът с въоръжаването на Статица. В Дневника си В. Чекаларов е записал:” На Статица. Да се поможи со пушки и патрони от следните села: от Смърдеш една пушка и 100 патрони, от Косинец една пушка и 100 патрони, от Дъмбени една пушка и 50 патрони, от Кономлади една пушка, от Турие една пушка, от Въмбел малко патрони и от Костенарията и Хрупицко неопределено число засега пушки и патрони, първият знак на взаимно спомагане за нещастието на едно село в района ни.”

Селото се включва в Илинденското въстание, като  създадената още на 5.9.1902 г. селска чета, е в състава на  Кономладския център. 80 милиционера от селата Търсье, Турье, Статица и Арменско, са оставени като резерв при сражението за Псодерската кула, поради липса на оръжие.

След потушаването на въстанието, някой от неговите жители са заточени от турската власт в Мала Азия. Но като цяло селото не пострадва, няма невинно убити селяни, обезчестени жени и подпалени къщи, това което се случва в други населени места на Костурско. Причината за това е може би, че селото в една или друга степен е спадал към района на Коте Христов Саров от с. Руля.

В писмото си от  24 януари 1905 г. до княз Фердинанд българският търговски агент в Битоля – Андрей Тошев посочва, че през 1904 г. цялото село е преминало към Екзархията.

В „Изложението” си Боланис, цитирано от Хр. Силянов, за селото казва: „Статица се състои от 80 семейства, почти всички български, с изключение на няколко гръцки и то съмнителни.”

Интересна е оценката, която дава секретарят на БТА в Битоля – Ракаров, до Андрей Тошев: „Жителите на Горна и Долна Кореща с изключение на селата Кономлати и Статица…, са най-надеждният български елемент в Македония.”

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Статища има 960 българи екзархисти. Липсват сведения за съществуването на българско училище в селото.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като гръцко с 600 жители.

На 8 октомври 1906 г. по настояване на владиката Каравангелис е убит екзархийския свещеник на Статица.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Статица преди Балканската война има 100 български къщи.  А, според спомените на Георги Райков Палчев от с. Търново селото се състои от 250 къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.                                            

изглед от селото

Според списъка от 1913 г. с. Статица се намира в Преспанско и в него живеят 609 жители, от които 309 мъже и 300 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен комитет в САЩ в с. Статица живеят 450 българи.

Според Милойевич Горна и Долна Статица се състои от 100 славянски – християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. в с. Статиста, Флоринско има 107 семейства и всичко 550 жители.

През 1924 г. е направен опит да се създаде база на ВМРО /об/, в резултат на което от страна на гръцката власт  са арестувани и измъчвани жители на селото.

В 1927 г. селото е прекръстено на Мелас на името на капетан Павлос Мелас, убит в селото на 13.10. 1904 г.

къщата на братя Гапови, в която е убит П. Мелас

За неговата смърт съществуват много версии, една от тях е по спомени на намиращият се с него в къщата Петрос Хадзитакис, че е убит от своя съратник Лакис Пирзас, а не че е загинал от турски куршум или самоубивайки се. Трупът му първоначално е погребан в самата Статица, а главата в Писодери. През 1905 г. всичките останки са препогребани до гръцката митрополия в Костур. На мястото, където е бил погребан трупът на Мелас, днес е построен музей, посветен на него, а също така и паметник.

Също така, интерес представлява, дали турската армия е повикана от местното население, или Митре Влаха натоварва представител от друго село да предаде сведението на местният гарнизон в с. Кономлади. Имайки в предвид, че никой от селото не е наказан от органите на Гръцката въоръжена борба за Македония, за извършено предателство, идеята не пренадлежи на местното население.

Между 1914 и 1919 г.- 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 3. В селото има едно политическо убийство. Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.                                                                                  

Според Михаелидес пет имота на семейства изселили се в България били ликвидирани.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в с. Мелас живеят 564 жители. В селото не е настаняван бежанец дошъл след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото живеят 121 семейства, от които 100 са със славянско самосъзнание.

Статисчани в снимка за спомен през 1939 г.

Между Първата и Втората световна война 177 жители на селото са емигрирали от него.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 693 жители, от които 313 мъже и 380 жени.

По време на Гръко-Италианската война 1940-1941 г. 40 човека от селото са мобилизирани.

През есента на 1942 г. се създава клетка на антифашисктата съпротива в селото под ръководството на Илия Димовски – Гоче. Първите партизани от селото излизат в края на следващата година, включвайки се в отряда „Лазо Търповски”.

Според статистиката от 1945 г. от 717 жители 707 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция 85 човека от селото участват в редовете на ДАГ,  53 -ма загиват. Останалата част от населението е била включена в изграждане на отбранителни съоръжения по планината Лисец.

След края на Гражданската война в Гърция 66 семейства с общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 /или според други данни 135/ деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.                                                                                                      Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да живеят 238 жители.

В Статица има „Музей на Македонската борба”.                                        

Надморската височина, на която е разположено селото е 1000 – 1200 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Айдин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Абдулах, Дервиш - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Аджиев, Доне - мобилизиран по време на Гръко-Италианската война; тежко ранен. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Аджиев, Ристо - арестуван и особено жестоко измъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г.; осъден е на 4 г. затвор, където е починал след мъченията. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Аджиев, Стефо - убит през 1948 г. от гръцките власти. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Анастасопулос, Илиас – роден 1913 г.; син на София и Димитър;  участник в редовете на ЕАМ и ЕЛАС по време на окупацията на Гърция; става член на ГКП; включва се в редовете на ДАГ през 1946 г.; участва в отбраната на Вич и Грамос, където загива през 1949 г. виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Анастасопулос, Йоани – родена през 1920 г.; дъщеря на Мария и Иван; включва се редовете на ЕАМ по време на окупацията и по-късно става доброволка в ДАГ през 1946 г.; загинала с близначката си през 1948 г. край с. Екши-Су. виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Анастасопулос, Теофани - родена през 1920 г.; дъщеря на Мария и Иван; включва се редовете на ЕАМ по време на окупацията и по-късно става доброволка в ДАГ през 1946 г.; загинала с близначката си през 1948 г. край с. Екши-Су. виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Анастасопулос, Христо - роден през 1920 г.; син на Мария и Иван; включва се редовете на ЕАМ по време на окупацията и на ГКП;  по-късно става доброволец в ДАГ през 1947 г.; загинал  през 1948 г. / виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Андриов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Андриов /Андреев/, Филип - убит през 1946 г. от гръцките власти. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Атанас, Дамир - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Атанас, Петри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Басотов, Кръсто - убит през 1946 г. от гръцките власти. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Богоев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Бошко, Тимо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Бочкаров – фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Бочкарова, Стойна - участничка в антифашискта борба по време на окупацията на Гърция през Втората световна война. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Булкас, Илиас – роден през 1889 г.; син на Велика и Васил; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Вана – отведена като дете бежанец през март 1948 г. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Варела, Кирияки – родена през 1927 г.; дъщеря на Мария и Атанас; член на ЕПОН и ГКП; сражавала се в редовете на ДАГ; загинала при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Варелас, Димитър – роден през 1928 г.; син на Олга и Стефан; по време на окупацията става член на ЕПОН, по-късно става и член на ГКП; през 1947 г. се включва в редовете на ДАГ; безследно изчезнал през 1948 г. при отбраната на Вич. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Василев, Коле - арестуван и особено жестоко  измъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Воденичаров - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Гаджев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Гаджов, Иван – изпратил писмо до полк. Ан. Янков от Варна  /виж: От София до Костур...,с. 175./

Гаджов,Траян – български учител в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.25./

Гакев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Гакев, Ване – мобилизиран по време на Гръко-Италианската война; загинал. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Гакев, Коле – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Гапов, Стойче – брат на Траян; в къщата, която е била обща с брат му, е загинал андартската икона П. Мелас, на 13.10.1904 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с.147./

Гапов, Траян - брат на Стойче; в къщата, която е била обща с брат му, е загинал андартската икона П. Мелас, на 13.10.1904 г. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор…, с.147./

Гацов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Гацов, Тане – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Гацов /Гацис/, Тодор /Теодорос/ Сотиров  - роден през 1910 г.; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Гелев, Коста – починал в следствие на нанесеният му побой от гръцката власт през 1945 г. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./# човек със същото име се споменава като мирен селянин, загинал от мина през 1949 г.

Георгиев, Васил( или Георгиос Васил ) – роден през 1870 г.; емигрирал в САЩ през 1905 г.; завръща се отново в САЩ през 1915 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гергов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Гин, Йован - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Гиорги, Васил – емигрирал в САЩ през 1905 г; според Д. Литаксоу пристигайки на о. Елис декларирал, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Данев/Денев/, Атанас – роден през 1874 г; преселил се в с.Черешово, Русенско; грамотен; по време на Балканските войни участва като доброволец в нестроевата рота от 9 Велешка дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; ранен на 7.ХІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.199,204./

Дапов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Дапов, Васил – роден през 1921 г.; син на Кираца и Траян; брат на Иван Дапов; член на ЕАМ и ГКП; сражавал се в редовете на ДАГ; загинал при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Дапов /Дапянос/, Иван – роден през 1928 г.; син на Кираца и Траян; брат на Васил Дапов; член на ЕПОН и ГКП; сражавал се в редовете на ДАГ; загинал през 1949 г. при отбраната на Вич. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Дапов, Илйо - жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Дервиш, Касим - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Дервиш, Хасан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Дженгалов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Дженгалов, Кръсто – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Джерепов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Джонгов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Джонгов, Лазе – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Джунджуров - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Джунджуров, Атанас -  роден през 1921 г.; син на Константина и Георги; по време на окупацията е в редовете на ЕАМ и се сражава в частите на ЕЛАС през 1944 г.; доброволец в ДАГ от 1946 г.; загива при отбраната на Вич през 1947 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Джунджуров /Тзудзурис/, Наум – роден през 1923 г.; син на Йоани и Ефстрати; член на ЕПОН и по късно на ГКП;  доброволец в редовете на ДАГ; загинал при отбраната на Вич. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Джунджуров, Сотир -  роден през 1926 г.; син на Василика и Христу; член на ЕПОН; доброволец в редовете на ДАГ; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Джунджуров, Георги –  син на Ивана и и Иван; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Димитров, Васил – емигрирал в САЩ, завършил „Броди Простетик Коледж” в Ню Йорк през 1920 г.; притежател на собствена лаборатория за зъбни протези в Гранит сити,Охайо. /виж:Гаджев,д-р Ив. История на ...,т.І,с.593./

Димитров, Менелаос – роден през 1876 г.; емигрирал в САЩ през 1915 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Димов /Димакис/, Васил – роден през 1927 г.; син на Мария и Георги; член на ГКП; сражавал се при отбраната на Вич през 1948 г. в редовете на ДАГ. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Д. Димов

Димов, Доне – роден през 1942 г.; отведен през март 1948 г. като дете бежанец; първоначално е настанен в детски дом в Румъния, след това е прехвърлен в Полша; през 1955 г. по линия на Червеният кръст е преместен в Македония, където се събира с майка си; завършва електротехникум в Битоля;  през 1965 г. заедно с майка си се отправя за Австралия; през 1969  г. се жени за Антула Дойкос. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&; idividi.com.mk/vesti /makedonija/358209/./

Димов, Митре - мобилизиран по време на Гръко-Италианската война; тежко ранен. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Димов, Стефан - арестуван и измъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г.; осъден на смърт. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Димова, Антула /Цвета/ - родена през 1947 г.; дъщеря на Олга; с баща си, майка си и баба си се отправя през 1948 г. за Австралия; през 1969 г. се омъжва за Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle /1001210.html?pub=1&objectid=1013920&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&; statitsa.com/photogallery/Cveta.jpg../

И. Димовски

Димовски, Илия /Гоче/ – роден 1908 г.; член на ВМРО (об.), заради, което е преследван и интерниран; по време на Втората световна война е командир на партизански отряд и  комисар на Леринско – Костурския македонски батальон на ЕЛАС; командир е на Първа Егейска ударна бригада и на батальон на ДАГ/от 1947 г./; след края на Гражданската война емигрира в Югославия; майор от ЮНА; умира в Скопие на 29.VІ.1961 г. /виж: Уикипедия – Статица – Илия Димовски; mnd-bitola.mk/attachments/article/ 23/KONFERENCIJA%20ZA%20EGEJ%20VO%20BT.%203%20XII%201944%20def.pdf./

Динев, Стамко - посочен от владиката Г. Каравангелис в „Каталога”, като опасен комита; осъден е на 5 г. затвор. /Тзавелла, Хр. Кръстикът на първите войводи…, с. 34./

Дойдов, Търпо – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Дойкос, Атанас /Константин/ – през 1920 г. емигрира със съпругата си Цила Василова в САЩ, в Детройт, където му се ражда дъщеря – Олга; през 1927 г. се отправя за Австралия; в първите години на депресията работи като ловец; в последствие успява да закупи земя и да направи ферма, за отглеждане на зеленчуци, които продавал в Канбера. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle /1001210.html?pub=1&objectid=1013921&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&;248/1040427/displayarticle/1001210.html?pub=1&objectid=1013920&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=& ./

Дойкос, Тане – брат на Атанас; отгледал дъщерята на брат си – Олга. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1001210.html?pub= 1&objectid=1013921&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Дойкос, Цила Василова– емигрирала със съпруга си в САЩ през 1920 г.; установили се да живеят в Детройт; през 1926 г. се завръща в родното си село с дъщеря си, поради влошено здраве; починала през 1931 г. /виж: immigrationplace.com.au /www/248/1040427/displayarticle/1001210.html?pub=1&objectid=1013921&portletid=1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Донев, Митре – роден през 1875 г.; емигрирал в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Дудев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Дуров - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Дуров, Георги – емигрирал в Австралия, по всяка вероятност преди Втората световна война; установил се да живее в гр. Куинбеян чрез страниците на в. Македонска искра заедно със съпругата си съобщава за станалата сватба и последвалото веселие след това, което било уважено от 120 гости, които се веселили до 2 часа сутринта.  /виж: Македонска искра, 1952, бр. 5,с.4; бр8, с. 3./

Дуров /Дурас/, Иван /Йоанис/ -  роден през 1903 г.; син на София и Атанас; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Дуров, Илия Георгиев – дошъл в Австралия с майка си и сестра си през 1949 г. при баща си Г. Дуров; оженил се на 17.5.1952 г. за Цвета Танасова Янчова родом от с. Търсие, Леринско. /виж: Македонска искра, 1952, бр. 5,с.4; бр.8, с.3./сн.19и55

Дурова, Софа . емигрирала с майка си и брат си през 1949 г. в Австралия при баща си в гр. Куинбеян. /виж: Македонска искра, 1952, бр. 5,с.4./

Дурова, Стойна – майка на Георги и Софа; емигрира в Австралия през 1949 г., като идва при съпругът си Георги Дуров; съобщава чрез вестника за станалата сватба на сина им през 1952 г. /виж: Македонска искра, 1952, бр. 5,с.4; бр.8, с.3../

Ибрахим, Сюлейман - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Иванов, Филе - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в четвърта чета под войводството на Стефо Николов. /виж:bg.wikipedia.org/ wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Йован, Пир - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Калаянов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Калоянов /Калоянис/, Гавраил – роден през 1883 г.; син на Мария и Стефан; загинал при бонбардировка на селото. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Калоянов, Лазар – роден през 1914 г.; син на Антула и Никола; член на ГКП; загива при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Камбуров - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Камбуров /Кампурис/ Петър – роден през 1927 г.; син на Елени и Сотир;член на ГКП; сражавал се в редовете на ДАГ; загинал в защитата на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Кандзаки, Христина – участничка  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Кандзакис, Атанасиос -  роден през 1912 г.; син на Христина и Георги; включва се в редовете на ЕАМ през 1944 г.; по-късно става и член на ГКП; доброволец в ДАГ от 1946 г.; загива през 1948 г. в отбраната на Вич. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Кандилов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Канелос, Петрос – роден през 1926 г. син на Бисера и Димитър; член на ГКП; сражава се в редовете на ДАГ при отбраната на Вич и Грамос; загива през 1949 г. в защита на последната. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Касим, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Катин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Кауркин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Кицоманкин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Кицоманкин, Марко - арестуван и и змъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Кицоманкин, Паскал – арестуван и и змъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Кичев, Стефан – убит през 1945 г. от гръцките власти; за да спраши населението, властта три дни не е позволила да бъде погребан. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Кланджов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Кръсто – четник преди Илинденското въстание в Костурските чети; загинал около 24 май 1903 г. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІІ/./

Лагос, Христос – роден през 1929 г.; син на Анастасия и Наум;  сражава се в редовете на ДАГ; загива заедно със сестра си Клеани при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Лагос, Клеани - родена през 1929 г.; дъщеря на Анастасия и Наум;  сражавала се в редовете на ДАГ; загива заедно с брат  си Христос при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Лазо - отведен като дете бежанец през март 1948 г. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Лицев, Атанас – роден през 1910 г.; син на Теодора и Христо; член на ГКП; сражавал се в редовете на ДОГ; зогинал в големите боеве за Грамос. роден през 1929 г.; син на Анастасия и Наум;  сражава се в редовете на ДАГ; зогива заедно със сестра си Клеани при отбраната на Вич през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Лицев, Илия - бит и глобен по време на диктатурата на Метаксас, за това че говори на майчиният си език. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Лицев, Лазар – бит и глобен по време на диктатурата на Метаксас, за това че говори на майчиният си език. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Мазников - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Мазников, Павле – участник в антифашискта борба по време на окупацията на Гърция през Втората световна война. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Манушин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Марин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Мехмед, Мустафа - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Миленков, Наке - член на ВМОРО; участник в селската чета; загинал в сражение. /виж: http://novazora.gr/arhivi/11942./

Мило, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен; по всяка вероятност вдовец. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Милядис, Антониос – роден през 1930 г.; син на Кираца и Димитър; сражавал се в редовете на ДАГ в района на Вич; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Милядис, Наум Христо – роден през 1917 г.; в редиците на ЕАМ от 1943 г.; член на ГКП; в редиците на ДАГ при отбраната на Вич; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Милядис, Стефанос – роден през 1916 г.; син на Йоана и Никола; периода 1941-1944 г. е във формированията на ЕАМ; член на ГКП; доброволец в ДАГ от 1946 г.;  загинал в отбраната на Вич, през 1947  г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Милянов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Миляновски, Доне – роден през 1941 г.; изведен от комунистическите части по време на Гражданската война в Гърция, като дете бежанец в Унгария; завършва Художествената академия в Будапеща; установява се в Р. Македония през 1969 г.; доцент по текстилен дизайн; има множество награди, негови работи има и в частни колекции.  /виж: artcolony.mk/katalozi/katalog2013.pdf./

Миляновски, Ристо – роден на 7.ІІІ.1936 г.; изведен от комунистическите части по време на Гражданската война в Гърция, като дете бежанец в Унгария; завършва Висше педагогическо училище в Будапеща; след това емигрира в Торонто, Канада, където живее и работи; член е на литературното дружество „Братя Миладиновци” в Торонто; член е на дружеството на Македонските писатели от 1993 г. /виж: Уикипедия – Статица- Ристо Миляновски./

Митрето – член на ВМОРО; оказващ помощ в пренасянето на оръжие от Гърция до Костурско. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.69./

Митре – поляк в селото; сътрудник на К.  Христов;  изпратен от Геле Търсенски да вземе жена му и дъщеря му от Кономлади. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 105,106./

Михаил - йерей; името му се споменава в Слепченския триптихи в Слепчанския поменик. /виж Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки…, с. 28,83./

Михо – харесал Търпа Кършакова и поискал да се ожени за нея; но Хаджията му поискал 6-7 лири откуп; разрешено му е от ВМОРО да се ожени за нея без пари. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130./

Москов /Москос/, Киряк – роден през 1904 г.; син на Кераца и Тодор /Теодор/; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Накис (Мухтар) – убит на 26 юни 1903 г. от четата на Митре Влаха. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Настев, Кръсто - член на ВМОРО; участник в селската чета. /виж: http://novazora.gr/arhivi/11942./

Наумов, Антон (или Антон Наум) – роден през 1874 г.; емигрирал в САЩ през 1915 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Неделков, Александър – изпълнител на народни песни. / виж: documents-mk.blogspot.com/2014/08/blog-post_23.html./

Николов, Дине (Дина) – роден през 1893 г.; емигрирал в САЩ през 1920 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Николов, Петре – посочен от владиката Г. Каравангелис в „Каталога”, като опасен комита; осъден е на 5 г. затвор. /Тзавелла, Хр. Кръстикът на първите войводи…, с. 34./

Николов(Никола), Петър(Петре) – роден през 1875 г.; емигрирал в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ничев, Атанас – отговорник на СНОФ в селото. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Пазов, Сотир – емигрирал в Австралия, по всяка вероятност преди Втората световна война; установил се да живее в гр. Норт и притежава бананова ферма в областта Крабес Креек; сгодил се за София Д. Дивиткова от с. Неред, Леринско на 13.5.1951 г. /виж: Македонска искра, 1951, бр.4, с.3./

Пандов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Пандов, Коста – член на ВМОРО; участник в Илиндинското въстание в селската чета; емигрирал със семейството си в Австралия; установил се да живее в гр. Куинбеян. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 4,с.2; novazora.gr/arhivi/11942./

Пандов, Пандил Костов – син на Коста; установил се да живее в Австралия заедно със семейството си; на 7.9.1952 г. се жени за Васила Т. Нанова, родом от с. Търсие, Леринско. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 4,с.2./

Патриков - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Патриков, Насо  -  емигрира в Австралия; събирал сведения за родното си село. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm; www.statitsa.com/photogallery/Nase__Patrikov.jpg./
поп  Христо – екзархийски свещеник , служил в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.25./

Петров, Стасе – емигрирал в Сев.Америка; установил се в Торонто, Канада.

/виж: Гаджев, д-р Ив. История на ...,т.І,с.533./

Пупти, Никола – учител в селото; организатор по създаването на първична организация на ГКП в селото. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Ружин, Митре –  член на ВМОРО; войвода на селската чета по време на въстанието; след въстанието е убит от турците в Костур. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Санов, Стоян - арестуван и измъчван от гръцката власт, с обвинението, че е помагал на „комитаджии”, през 1924 г.; осъден на смърт. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Санов /Сианис/, Тодор /Теодорис/ - роден през 1899 г.; син на Йоани и Димитър; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Саров, Ване - бит и глобен по време на диктатурата на Метаксас, за това че говори на майчиният си език. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Саров /Сарис/, Васил – син на Ивана и Илия; сражава се в редовете на ДАГ в отбраната на Вич; загинал там през 1948 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Свирков - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Симеонакис, Николаос – роден през 1917 г.; син на Йордана и Иван; участвал е във формированията на ЕАМ по време на окупацията и на ДАГ по време на Гражданската война; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Славчев, Коле – ятак на Коте Христов в селото, дори е бил четник при него; заловен от турската войска по време на обиск в селото през зимата на 1902 г.; не издържал на мъките и предал 30 селски пушки. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.114; Освободителното движение в Македония...,т.І,с../ # възможно е, да е това въпросният Коле, за който Писодерския свещеник Ставрос споменава в писмото си до гръцкият консул в Битоля, че му е възложена задача да убие Васил Чекаларов.  /виж: Гласник, год.55,бр.1-2, Скопиjе, 2011, с.208-209./

Соломонов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Соломонов, Димитър Христов – племеник на Коста Пандов; емигрирал в Австралия; установил се да живее в гр. . Куинбеян; оженил се на 30.3.1952 г. за Васила А. Талева.  /виж: Македонска искра, 1953, бр. 4,с.2./

Соломонов, Доне – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Соломонов /Соломос/, Тодор /Теодорос/ - роден през 1931 г.; син на Олга и Иван; по време на окупацията ставачлен на ЕПОН; включва се в редовете на ДАГ през 1947 в отбраната на Вич; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Соломонов /Соломос/, Христо – роден през 1913 г.;  син на Атанасия и Георги; доброволец в ДАГ; загинал при отбраната на Вич през 1947 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Соломонов /Соломос/, Наум – роден през 1921 г.; син на София и Атанас; по време на окупацията е член в ЕПОН; след това взема участие в отбраната на Вич в редовете на ДАГ; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Статов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Стерьов /Стерио/,  Костантин (Дина, Динас, Дине) - бивш член на ВМОРО; преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда; доверено лица на Г. Каравнгелис; участва в сражението, в което загива Павлос Мелас; изпратен да донесе тялото му, за да бъде погребан в Костур; било му трудно да го пренесе незабелязано, за това отсякъл само главата му и я пренесал в с. Псодери, където била погребана; според гръцки източници тялото било погребано в Псодерската църква;  след това е в четата на Каудис.  /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.353; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Стефан – йерей; името му се споменава в Слепченския триптих. /виж Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки…, с. 28./

Стоянов, Митре – роден през 1876 г.; емигрирал в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Суджев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Суджев /Сутзис/, Димитър /Димитриос/ Христов – роден през 1876 г. загинал при бонбардировка на селото. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Талев, Геле – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Талев, Нуме – първоначално е бил член на ВМОРО; по-късно е привлечен в орбитата на Коте Христов. /виж: http://novazora.gr/arhivi/11942./

Талева, Васила А. – на 30.3.1952 г. сключила брак с Димитър Соломонов. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 4,с.2./

Тали, Лилка Константинова – родена през 1925 г.; член на ЕПОН и ГКП; мобилизирана в редовете на ДАГ при отбраната на Вич; загива в сраженията за Лерин през 1949 г.Талис, Г. – установил се да живее в Австралия през 1928 г.; на 17.7.1950 г. в Сидни пристига синът му, който не е виждал от 22 години. /виж: Македонска искра, 1950, бр.9, с.3./

Талис, Лазарос – роден през 1909 г.; син на Йоана и Димитър; от 1944 г. е в редовете на ЕАМ и по-късно на ГКП; доброволец в ДАГ от 1946 г.; участва в отбраната на Вич и Грамос; загива  през 1949 г. на Грамос. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Танев, Кръсто - заточен на о.Хиос по време на диктатурата на Метаксас, за това че говори на майчиният си език. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Танев, Лазо – заточен на о.Хиос по време на диктатурата на Метаксас, за това че говори на майчиният си език. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Ташков - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Ташков, Коста – член на ВМОРО; участник в селската чета; загинал в сражение. /виж: http://novazora.gr/arhivi/11942./

Ташков, Лазо – дал сведения за историята на селото. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Ташкова, София Георгиева – омъжена за Сотир Христов Пандилов, който в началото на 1961 г. подава молба за развод с нея. /виж:Службен весник на НРМ, 1961,бр.3, с.42./

Теодор - йерей; името му се споменава в Слепченския триптих. /виж Гергова, Ив. Поменици от Македония в български сбирки…, с. 28./

Томев - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Траянов, Константин – роден през 1876 г.; емигрирал в САЩ през 1915 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Урдов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Урдов, Насо – загинал като мирен селянин от мина през 1949 г. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Урдова, Митра – член на ВМОРО; ятачка. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

Ферхад, Искендер - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Ферхад, Синан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.109 ./

Финдин - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Флоринов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Флоринов, Георги  /Гичо/ - дядо на Доне Димов; овчар; имотът му се е намирал в близост до монастира „Св. Илия”. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Флоринов /Флорос/, Иван /Йоанис/ -  роден през 1924 г.; син на Йоана и Филип; член на ЕПОН от 1943 г. и по-късно на ГКП; от 1946 г. се включва в редовете на ДАГ; загинал като командир на взвод при отбаната на Вич. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Флоринов, Соте - братовчед на Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Флоринов, Стасе - братовчед на Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Флоринов, Тане – жител на селото през 1939 г. /виж: www.statitsa.com/PHOTOS.htm./

Флоринов, Цило - братовчед на Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Флоринова, Донка – братовчедка на Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Фларинова, Леца - братовчедка на Доне Димов. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Хаджията – при него избягала незаконно забременялата Търпа Кършакова от Косинец; той поискал да я продаде на свой съселянинкойто я бил харесал. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.130./

Хатзопулос, Атанасиос – роден през 1913 г.; син на Велика и Атанас; от 1944 г. е член на ЕАМ и по-късно член на ГКП; от 1946 г. е в редовете на ДАГ; загива в отбраната на Грамос през 1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цакалос, Василиос – роден през 1902 г.; син на Андония и Димитър; загинал или безледно изчезнал в битката за Лерин, на 30.8.1949 г. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цакалос, Николаос – роден през 1927 г.; син на Йоана и Наум; член на ЕПОН, по късно и на ГКП ; мобилизиран през 1947 г. в ДАГ; участвал в отбраната на Вич; загинал в Нестрамско. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цакалос, Сотириос -  роден през 1931 г.; син на Калиопи и Лазар; на 13 г. става член на ЕПОН; постъпва в редовете на ДАГ през 1947 г.; участва в отбраната на Вич и Грамос; загинал като боец на ДАГ. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цакцирис, Георгиос – роден през 1920 г.; син на Кираца и Христо; по време на окупацията е в редовете на ЕПОН; член на ГКП; сражавал се в редовете на ДАГ. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цакцирис, Филипос – роден през 1920 г.; син на Антула и Христо; член на ГКП; сражава се в редовете на ДАГ, при отбраната на на Вич; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цапаров - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Цапаров /Цапарис/, Атанас /Атанасиос/ - роден през 1927 г.; син на София и Йоан; по време на окупацията става член на ЕПОН; доброволец в редовете на ДАГ; загинал. /виж: statitsa.com/HEROES.htm./

Цвета - отведена като дете бежанец през март 1948 г. /виж: immigrationplace.com.au/www/248/1040427/displayarticle/1011104.html?pub=1&objectid=1010319&portletid =1001209&pagemode=2&orderbycolumn=&./

Цилипанов - фамилия в Статица. /виж: www. Statitsa.com/HISTORY.htm./

Чачирова, Циля - участничка в антифашискта борба по време на окупацията на Гърция през Втората световна война. /виж: novazora.gr/arhivi/11942./

206.Чочкиров, Атанас – роден през 1927 г.; учи до VІ. клас в родното си село; мобилизиран в ДАГ през 1947 г.; воюва в Гревенско, където е ранен; след оздравяването си е изпратен да участва в превземането на Лерин; след поражението емигрира в Югославия; участва в строителството на хидроцентрала „Маврово”. /виж: Македонско сонце, бр. 680, 13.7.2007, с. 44-45./

Забележка: за изготвянето на тази публикация са използвани снимки и сведения от много добрият сайт за селото, който е цитиран. 

Костурски край - Стар чифлик

Стар чифлик /Атик чифлик, Старочифлик, Чифлико/

Сателитна снимка на мястото, където се е намирало селото, чрез Google Maps

Бил е разположен на близо 3 км североизточно от Нов чифлик, на около 6 км в същата посока от рамките на стария Костур, и на около 2 км южно от с. Сетома  .

В „Етнография на вилаетите Адрианопол Монастир и Салоника”, която отразява мъжкото население, според нафузите от 1873 г. в Старий чифлик има 20 къщи и 90 жители – българи.

В статистиката си Схинас от 1886 г. го посочва като селище със 70 християни.

карта на ГЩ на Австро-Унгария

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочен като Атик Чифлик.

В своята статистика Теплов посочва, че в с. Стар Чифлик се състои от 20 къщи, в които живеят 90 българи – мъже.

Според Веркович, с. Стар чифлик се състои от 25 къщи, в които има 40 домакинства, а населението е от 233 българи, от които мъжете са 113, а жените 120.

В статистиката си Ростковски го посочва под името Старочифлик с 10 къщи, в които живеят 50 славяни екзархисти.

Според статистиката на В. Кънчов около началото на ХХ в.  в с. Стар чифлик има 60 българи християни. Грешно го посочва  като съставно село от нахията Нестрам.

Преди и след Илинденското въстание, не е известно, някой от жителите на селото, да се е включил, както в редовете на ВМОРО, така и в гръцката въоръжена борба за Македония. Землището на селото е било използвано за извършване на убийства на неудобни българи-екзархисти, които са били включени в „черния списък” на митрополит Германос Каравангелис. Но убийствата са извършвани или от купени турци, или от Жервенските помаци. Посочва се, че Абедин бей бил убит край Стар чифлик от първата чета на ВМОРО, но цитираният източник, не посочва това да е станало около него.

По данни на Д. Мишев през 1905 г. в с. Чифлико живеят 144 българи патриаршисти.

Георги Константинов /Бистрицки/ не посочва, нито един от чифлиците като Кьошк, Нов и Стар, като отделни населени места, явно считайки ги за неразделна част от гр. Костур. По всяка вероятност, по същата причина и Б. Милойевич, не ги споменава, като отделни населени места.

снимка на района от Google Maps, текста означава "стара собственост"

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 8 човека, от които 3 мъже и 5 жени.

През 1918 г. селото е съставно селище от Костурска община.

Според преброяването от 1920 г. в него живеят 7 жители от които 3 мъже и 4 жени.

Преброяването от 1928 г. отчита, че селото е обезлюдено.

През следващите преброявания и статистики извършвани в пределите на Гърция до 1951 г. не се споменават никакви данни за него.  

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, за момента не са срещнати имена на хора родени от това село.                                    

Костурски край - Старичене

 Старичене / Истаричани и Ан Истаричани, Старичани, Старичени, Старичане, Старицани/ дн. Λακκώματα

с.Старичене на идване от Хрупишча

Селото се намира на 17 км югозападно от Костур и над 7 км югозападно от Хрупишча, на десни бряг на р. Голешово в полите на пл. Одре.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от ХІV в. Според местни легенди, цитирани от Т. Симовски, селото първоначално било по близо до р. Бистрица и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – „Св.Илия”, „Св.Атанас”, „Св.Богородица”, „Св.Троица”, „Св.Спас”, „Св.Никола”, „ Св.Петка”, „Св.Костадин” и „Св. Благовещение”. Залято от реката селото се преместило на сегашното си място. Но ако това е истина, трябва да е много преди завладяването на Костурско от турците, тъй като признаването на бащинии от завоевателите, навява на мисълта, че селото си е било на това място и през ХIV в.

Първите сведения, в което се споменава селото са в Османски данъчен регистър от 1530 г.  като две населени места -  Истаричани и Ан Истаричани  с 12 християнски семейства.

една от малкото запазени стари къщи в селото

В Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава единствено с. Старичани, в което живее едно мюсюлманско семейство, 18 християнски и 9 неженени мъже. Приходът от селото за държавната хазна е 3800 акчета. Липсата на сведения за друго (Горно, Долно, Малко или Голямо) Старичани, навежда на мисълта, че в периода между 1530 – 1568/9 г. е станало мезра и земята му е минала за стопанисване към друго населено място. Липсата на данни за притежаване на воденици, навежда на мисълта, че е възможно в това време, да се е намирало на друго място, но не и в близост до река.

В статистиката си Ростковски посочва, че в с. Старичани има 51 къщи, в които живеят 345 славяни-патриаршисти.
В края на ХІХ в. Старичани е чисто българско село.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Старичани има 350 жители българи, намиращо се в нахията Костенария.

друга стара къща от селото

След сражението на Локвата и Виняри, съединените чети на ВМОРО на В. Чекаларов, Митре Влаха  и Иван Попов пристига в Старичани, където са заловени 7 помака от Забърдени и един поляк от Лудово и са екзекутирани.

В началото на ХХ в. цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и – Д. Мишев през 1905 г. в Старичани има 520 българи екзархисти. Той не посочва в селото да е имало училище, но от писмо от БТА в Битоля, е известно, че през 1904 г. не е разрешено на учителите

изглед на черквата "Св.Георги"

Илия Живков от Битоля и на Калиопа Зисова от Хрупишча да отворят училището през учебната 1904/1905 г., поради преминаването на селото на страната на Българската Екзархия.

Гръцката статистика от с.г. показва Старицани като село с 450 жители гърци.

В архива на Вардас за селото се споменава, че ако се премахне страхът от андартите и парите, населението ще бъде тотално българско. До Хуриета според него в селото има 20 гръкомански семейства с обща численост 128 души, 28 български къщи със 142 души. В гръкоманското училище работят учител и учителка, докато в българското училище били двама учители.

следите от андартските нападения над селото, регистрирани от Рапорт през 1907 г.

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети – 13.9.1905 г, само в това нападение били подпалени 14 къщи и 12 мъже, жени и деца убити;  на 19.12.с. г.; май 1907 г. Негови жители, които са били на гурбет в други населени места, също са ставали жертва на андартски нападения като това от март 1906 г. когато трима човека в с. Скилич, Берско били отвлечени и отпосле намерени убити, и тримата били родом от Старичани. На 25 април същата година двама ханджии в Бер, родени в същото село, били сполетени от същата участ.

некрополната черква "Св. Никола"

Жители на селото освен от редовна турска армия и на андартски нападения били заплашвани с убийство и от турски разбойници.

През 1909 г. в селото има 52 екзархийски къщи и 8 гръкомански, като последните държат черквата и училището.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Старичени преди Балканската война има 60 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 340 човека, от които 167 мъже и 173 жени.

През 1918 г. селото е обявено за център на община съвместно със селата – Госно, Псохори и Лудово.

От 1914 до 1919 г. - 41 жители на Старичани, а след 1919 г. още 6 емигрират в България по официален път.

В статистиката на МБЦК в САЩ е посочено, че в с. Старичени, живеят 1635 българи.
Според Милойевич в селото има 50 къщи, населени със славяни християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 238 човека, от които съотношението мъже -  жени е 87/151.

къща от с. Старичене днес

Според Михаелидес са ликвидирани осем имота на семейства емигрирали в България.

През 1927 г. селото е прекръстено на Лакомата.

Според преброяването от 1928 г. в  с. Лакомата живеят 290 човека, като съотношението е приблизително равно между мъже и жени – 134/156. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 50 семейства. И в нея се отбелязва, че мъжете макар и да знаят гръцки не желаят да го говорят.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало 434 жители съотношението е 244/190. Сградният фонд на селото е 78 сгради.

милиционерската чета на с. Старичене през 1943 г., която 30 часа ще брани селото си при нападение от страна на партизани от ЕЛАС.

По време на  Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния Македоно – български комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Според Добрин Мичев на 29 април 1943 г. гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е ограбено, изгорено и част от жителите му изклани. Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти.

Според Иван Шандански на 1 май четите на ЕЛАС предприемат контранастъпление след оттеглянето на италианците в Костур. Около 400 партизани  нападат село Старичане, защитавано от един български милиционерски отряд от 29 души, воден от Васил Манолов. Италианците не се отзовават на помощ и заради грешка обстрелват със снаряди българското село Семаси, вместо Старичане. Загиват няколко човека, а 4-5 къщи са разрушени. Въпреки огромното числено превъзходство на противника, милиционерите отказват да се предадат и защитават ожесточено селото си около 30 часа. Оттеглят се едва след като свършват мунициите. Убити са двама милиционери, свещеникът на селото и четирима селяни. Двама милиционери са ранени. Изпаднали в безизходица при превземането на селото, Васил Манолов и още един милиционер се самоубиват, за да не попаднат в плен. Част от селяните бягат в Хрупишча.

Според проф.Георги Даскалов, селото е нападнато на 1май от неколкостотин еласистки бойци. Селото се отбранява от местната милиционерска чета от 33 души. След около 30 часово сражение селото е овладяно от нападателите, които го опожаряват  и избиват около 50 души от селото.

Според статистиката от 1945 г. от 300 жители – 250 са славяноговорящи. По време на окупацията 28 човека проявяват антигръцки чувства, от които 22 емигрират в Сърбия или в България. Трима лежат в гръцките затвори.

изглед от селото днес

По време на Гражданската война в Гърция селото също пострадва.

До края на Гражданската война 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни. Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 201 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Митко Анастасовски

Анастасовски, Митко – роден през 1926 г.; след края на Гражданската война емигрира в Югославия; завършва педагогически институт; през 1990 г. е сред основателите на ВМРО-ДПМНЕ; депутат през 1991-1994 г.; умира на 17.3. 2006 г. в Скопие. /виж: Уикипедия – Старичани – Митко Анастасовски./

Атанасиадис, Михали - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Атанасов, Ст. – член на ВМОРО; преминал в нелегалност в началото на юни 1903 г. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/

Баджов, Леонид - загинал при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Баджов, Никола - загинал при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Балючев, Михал - член на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската власт. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/

Василев, Стерьо - глава на 3-членно семейство; при нападението на андартите над селото през май 1907 г. къщата му е изгорена, и са му отвлечени 2 коня и 25 овце. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./

Влашев, Наки Василев - загинал в сражение с андартите на 1.V.1943 г. при отбрана на селото. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Георги, Михаил – селски старейшина през 1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./

Градан, Апостол - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Дачов, Йото – селски старейшина; глава на 10-членно семейство; при нападението на андартите над селото през май 1907 г. къщата му е изгорена, заедно с обора и са му отвлечени 5 вола и 2 крави. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 644; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./

Дачов, Никола - загинал при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Стерьо Дачов

Дачов, Стерьо – роден е през 1917 г.; член на ГКП преди Втората световна война; през 1943-44 г. е политически комисар на резервен батальон на ЕЛАС; през 1945-46 г. е член на ОК на ГКП за Костурско; по време на Гражданската война в Гърция е политкомисар на батальон на ДАГ и секретар на ОК на КОЕМ; в периода 1952 – 56 г. е член на Председателството на „Илинден” – организация на бежанците от Егейска Македония в източноевропейските страни. /виж: Македонска енциклопедиjа…, с. 432./

Дацос, Наум – патриаршист; убит на 9 май 1906 г. от четата на Тома Желински. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Димко, Петре - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Дине – влах по народност; овчар; способствал за залавянето на Муарем Тазид, поляк на Лудово. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,239./

Дорев, Наум – убит от андартите на 19 май… /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-26-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Васил Живков с дъщеря си през 1943 г.

Живков, Васил – помощник-войвода на милиционерската чета. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.259./

Илия, Михаил - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Йован, Стамко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Йорги - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследил бащинията на Никола; не е ясно дали имат някаква родствена връзка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Йорго, Михо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Йотов, Нули – роден през 1887 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в Костурската съединена чета;20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.329./

Каламато, Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Калояни, Кирчо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Киро, Велко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Киро, Коьо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Киро, Панко/Янко/ - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Киряков, Живко – получил помощ от 1000 лв в периода 23.V. – 10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.898./

Клисов/Клюшов/, Никола – милиционер; участвал в сражението на 1.V.1943 г. срещу частите на ЕЛАС; ранен; член на делегация до командира на италианските войски настанени в Костур полк. Винери; делегат на общото събрание на МБРК провело се на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62,63,74./

Коле - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на докумнта; земята му се обработва от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Коста – селски чорбаджия; насила заставен да прибере в къщата си комити. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./

Костов, Григор – кмет на селото през 1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./

Коте /Коне/ - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния,  който е починал при създаването на документа; земята му е наследена от Тихо Никола. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Кочко, Кирко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Кочко, Петко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Малко, Синадин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Малко, Стамко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Васил Манолов

Манолов, Васил – ръководител на неподвижния милиционерски участък в селото, което е нападнато от 400/600  партизани от ЕЛАС  на 1.V.1943 г.; ранен и след привършване на амунициите се самоубива, за да не попадни в ръцете на врага. /виж: ИДА,т.94,с.62; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.16,258./

Никола Манолов

Манолов, Никола – баща на В. Манолов; загинал в сражение с части на ЕЛАС на 1.V.1943 г. при отбрана на селото. /виж: ИДА,т.94,с.62; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 258 ./

Мильов, Борис - милиционер; участвал в сражението на 1.V.1943 г. срещу части на ЕЛАС; ранен. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Минев, Коста – след унищожаването на селото му от ЕЛАС през 1943 г. се преселва в България и се установява в Плевен; през 1946 г. според спогодбата между България и Югославия е изселен в гр. Парагин; на 30.V.1949 г. праща молба до посолството да му бъде разрешено да се върне в България, защото се чувства българин. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.109./

Миро, Агапин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Миро, Велко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Миро, Кольо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Миро, Кочко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Миро, Стоян - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Митраш, Киро - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Михайлов, Георги - убит от турски разбойници на 20.10.1905 г. в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с. 188./

Мустафа – според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлиг, който при създаването на документа е починал. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Мустафа, Али - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлиг, който е наследил заедно с брат си Мехмед, след смъртта на баща им. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./ # по всяка вероятност само единият от братята е жител на селото, тъй като е отбелязано, само едно мюсюлманско семейство. Друга възможност е Али като втори син е бил все още непълнолетен и да не се одържа данък за неженен.

Мустафа, Мехмед - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлиг, който е наследил заедно с брат си Али, след смъртта на баща им. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Наум – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./

Нефис /Шемси/ - спахия; според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлиг в землището на селото, но едва ли е бил негов жител. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на докумнта; земята му е наследена от Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на докумнта; земята му е наследена от Петри. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Никола, Агапин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Никола, Сирко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Никола, Тихо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство, който е наследил земята на Коте (или Коне), след неговата смърт. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Панайотов, Атанас – роден е през 1887 г; жител на Гевгели; огняр; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 11 Серска дружина при МОО;19.ІХ.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.530./

Панайотов, Манол - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в Костурската съединена чета;20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.531./

папа Костас -  патриаршистки свещеник; според документи издадени от Цариградската Патриаршия е убит от чета на ВМОРО през 1903 г. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.18, 122,123./

Петри - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследник на бащиния, който е бил наследил при създаването на докумнта, след смъртта на Никола. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Петро, Васо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

поп Георги - загинал при нападение на партизаните от ЕЛАС на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Попгеоргиев, Ставро – кмет на селото; на връщане от Хрупишча; убит на 18 юли 1906 г. от турчин, който според донесение на БТА от Битоля е бил подкупен от гърците. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с. 184-185./

Попиванова, Вангелица - загинала при нападение на партизаните от ЕЛАС на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Стамко, Митре - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с едно и също име се споменават като жители на селото и глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Станимир, Комнин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./

Стерио – чорбаджия в селото, който отказвал да стане член на ВМОРО и по този начин се провалило създаването на селски комитет първоначално. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./

Христов, Никола П. – роден през 1877 г; готвач; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО;15.Х.1912 – 22.VІ.1913 г; убит при Радкова скала. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.776./

Узунов, Сидер - член на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската власт. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/

Филипов, Лука -  убит от турски разбойници на 20.10.1905 г. в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с. 188./

Фильовски, Петър Анастасов – милиционер, участвал в защита на селото си при нападение на партизаните от ЕЛАС на 1.V.1943 г.; самоубил се при привършване на амунициите, за да не попадне в ръцете на врага. /виж: ИДА,т.94,с.62./

Чокаров, Павел Николов – воденичар в Гърция, за който от консулството в Битоля,  казали, че ще бъде убит, ако баща му не съдейства на гръцката пропаганда. /виж: ebooksread. com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml /

Чокаров, Никола – синът му бил на гурбет в Гърция, като воденицар; самият той поискал да се установи в Ламия, за целта отишъл в гръцкото консулство в Битоля за издаване на виза, която му била отказана, тъй като бил българин. /виж: ebooksread. com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml /

Шкуртов, Киряк /Кирязо/ Христов – роден през 1872 г.; завършва гръцка гимназия; учител в гръцкото училище в селото; първият покръстен в Старичане;в началото на юни 1903 г. преминава в нелегалност;  участвува в Илинденското въстание в редовете на Костенарийската чета; след въстанието се прехвърля в Гърция; през І.1904 г. се завръща в Костурско; секретар е на войводата Кстандо Живков, а след неговата смърт е войвода в Костенарията и взема участие в 22 сражения срещу гръцките андарти; в ранната пролет на 1906 г. заминава за България на лечение; след Хуриета се завръща в Костурско и работи като учител в родното си село до Балканските войни; януари 1913 г. е арестуван от гърците и лежи 14 месеца в Еди куле в Солун; амнистиран на 15 март 1914 г. и е изселен в България; Г.Константинов посочва, че първоначално е живеел в Ксанти; След Първата световна война се установява в Пловдив, където работи като чиновник; член на Илинденската организация, където в нейния печатен орган публикува свои спомени; умира през 1965 г. в Пловдив. /виж: Ил.Илинден,1938,кн.4,с 1-3; пак там,кн.6,с.2; пак там,1939,кн.2,с.7;пак там, 1940,кн.2,с.8-10;кн.3,с.9-11;кн.4,с.8-11,кн.5,с.9-11;кн.6,с.11-12;кн.7,с.8; Борбите в Македония и ..., с.872; Силянов,Хр.Освободителните...,т.ІІ, с.595; Чекаларов, В. Дневник...,с.100; Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 59-66; Николов, Б. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители…,с.192; Христов, Г. Хрупищко…, с. 106,135,138,142,143; Тзавелла, Хр. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев…, с. 253-255; Бистрицки, Българско Костурско…, с. 55./

Янев, Янко Т. - член на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската власт; починал в затвора. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/

79.Янулов, Коста – убит в м. „ Кюнго” от турски башибозук. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 682./