 |
| с.Старичене на идване от Хрупишча |
Селото се намира на 17 км югозападно от Костур и над 7 км
югозападно от Хрупишча, на десни бряг на р. Голешово в полите на пл. Одре.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като
съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура
Костур (Кастория).
В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света
Богородица от ХІV в. Според местни легенди, цитирани от Т. Симовски, селото
първоначално било по близо до р. Бистрица и се казвало Порино. Порино имало 10
църкви – „Св.Илия”, „Св.Атанас”, „Св.Богородица”, „Св.Троица”, „Св.Спас”,
„Св.Никола”, „ Св.Петка”, „Св.Костадин” и „Св. Благовещение”. Залято от реката
селото се преместило на сегашното си място. Но ако това е истина, трябва да е
много преди завладяването на Костурско от турците, тъй като признаването на
бащинии от завоевателите, навява на мисълта, че селото си е било на това място
и през ХIV в.
Първите сведения, в което се споменава селото са в Османски
данъчен регистър от 1530 г. като две
населени места - Истаричани и Ан
Истаричани с 12 християнски семейства.
 |
| една от малкото запазени стари къщи в селото |
В Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава
единствено с. Старичани, в което живее едно мюсюлманско семейство, 18
християнски и 9 неженени мъже. Приходът от селото за държавната хазна е 3800
акчета. Липсата на сведения за друго (Горно, Долно, Малко или Голямо)
Старичани, навежда на мисълта, че в периода между 1530 – 1568/9 г. е станало
мезра и земята му е минала за стопанисване към друго населено място. Липсата на
данни за притежаване на воденици, навежда на мисълта, че е възможно в това
време, да се е намирало на друго място, но не и в близост до река.
В статистиката си Ростковски посочва, че в с. Старичани има 51 къщи, в които живеят 345 славяни-патриаршисти.
В края на ХІХ в. Старичани е чисто българско село.
В края на ХІХ в. Старичани е чисто българско село.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Старичани има
350 жители българи, намиращо се в нахията Костенария.
 |
| друга стара къща от селото |
След сражението на Локвата и Виняри, съединените чети на
ВМОРО на В. Чекаларов, Митре Влаха и
Иван Попов пристига в Старичани, където са заловени 7 помака от Забърдени и
един поляк от Лудово и са екзекутирани.
В началото на ХХ в. цялото население на селото е под
върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в
началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни
на секретаря и – Д. Мишев през 1905 г. в Старичани има 520 българи екзархисти. Той
не посочва в селото да е имало училище, но от писмо от БТА в Битоля, е
известно, че през 1904 г. не е разрешено на учителите
 |
| изглед на черквата "Св.Георги" |
Гръцката статистика от с.г. показва Старицани като село с 450 жители гърци.
В архива на Вардас за селото се споменава, че ако се
премахне страхът от андартите и парите, населението ще бъде тотално българско.
До Хуриета според него в селото има 20 гръкомански семейства с обща численост
128 души, 28 български къщи със 142 души. В гръкоманското училище работят
учител и учителка, докато в българското училище били двама учители.
 |
| следите от андартските нападения над селото, регистрирани от Рапорт през 1907 г. |
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно
е нападано от гръцки андартски чети – 13.9.1905 г, само в това нападение били
подпалени 14 къщи и 12 мъже, жени и деца убити;
на 19.12.с. г.; май 1907 г. Негови жители, които са били на гурбет в
други населени места, също са ставали жертва на андартски нападения като това
от март 1906 г. когато трима човека в с. Скилич, Берско били отвлечени и
отпосле намерени убити, и тримата били родом от Старичани. На 25 април същата
година двама ханджии в Бер, родени в същото село, били сполетени от същата
участ.
 |
| некрополната черква "Св. Никола" |
Жители на селото освен от редовна турска армия и на
андартски нападения били заплашвани с убийство и от турски разбойници.
През 1909 г. в селото има 52 екзархийски къщи и 8
гръкомански, като последните държат черквата и училището.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Старичени преди Балканската война има
60 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 340 човека, от
които 167 мъже и 173 жени.
През 1918 г. селото е обявено за център на община съвместно
със селата – Госно, Псохори и Лудово.
От 1914 до 1919 г. - 41 жители на Старичани, а след 1919 г.
още 6 емигрират в България по официален път.
В статистиката на МБЦК в САЩ е посочено, че в с. Старичени, живеят 1635 българи.
Според Милойевич в селото има 50 къщи, населени със славяни християни.
Според Милойевич в селото има 50 къщи, населени със славяни християни.
Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 238
човека, от които съотношението мъже -
жени е 87/151.
 |
| къща от с. Старичене днес |
Според Михаелидес са ликвидирани осем имота на семейства
емигрирали в България.
През 1927 г. селото е прекръстено на Лакомата.
Според преброяването от 1928 г. в с. Лакомата живеят 290 човека, като
съотношението е приблизително равно между мъже и жени – 134/156. В селото не е
настаняван бежанец след 1922 г.
Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 50
семейства. И в нея се отбелязва, че мъжете макар и да знаят гръцки не желаят да
го говорят.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало
434 жители съотношението е 244/190. Сградният фонд на селото е 78 сгради.
 |
| милиционерската чета на с. Старичене през 1943 г., която 30 часа ще брани селото си при нападение от страна на партизани от ЕЛАС. |
По време на Втората
световна война в селото е създадено подразделение на Централния Македоно –
български комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.
Според Добрин Мичев на 29 април 1943 г. гръцка паравоенна чета от около 600
души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е ограбено,
изгорено и част от жителите му изклани. Според Тодор Симовски нападението става
на 1 април 1943 и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След
нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти.
Според Иван Шандански на 1 май четите на ЕЛАС предприемат
контранастъпление след оттеглянето на италианците в Костур. Около 400
партизани нападат село Старичане, защитавано от един български
милиционерски отряд от 29 души, воден от Васил Манолов. Италианците не се
отзовават на помощ и заради грешка обстрелват със снаряди българското село Семаси,
вместо Старичане. Загиват няколко човека, а 4-5 къщи са разрушени. Въпреки
огромното числено превъзходство на противника, милиционерите отказват да се
предадат и защитават ожесточено селото си около 30 часа. Оттеглят се едва след
като свършват мунициите. Убити са двама милиционери, свещеникът на селото и
четирима селяни. Двама милиционери са ранени. Изпаднали в безизходица при
превземането на селото, Васил Манолов и още един милиционер се самоубиват, за
да не попаднат в плен. Част от селяните бягат в Хрупишча.
Според проф.Георги Даскалов, селото е нападнато на 1май от
неколкостотин еласистки бойци. Селото се отбранява от местната милиционерска
чета от 33 души. След около 30 часово сражение селото е овладяно от
нападателите, които го опожаряват и
избиват около 50 души от селото.
Според статистиката от 1945 г. от 300 жители – 250 са
славяноговорящи. По време на окупацията 28 човека проявяват антигръцки чувства,
от които 22 емигрират в Сърбия или в България. Трима лежат в гръцките затвори.
 |
| изглед от селото днес |
По време на Гражданската война в Гърция селото също
пострадва.
До края на Гражданската война 45 семейства от селото
емигрират в България и другите социалистически страни. Преброяването от 1951 г.
отчита, че населението е 201 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като
жители на това село се споменават следните лица:
 |
| Митко Анастасовски |
Анастасовски, Митко –
роден през 1926 г.; след края на Гражданската война емигрира в Югославия;
завършва педагогически институт; през 1990 г. е сред основателите на
ВМРО-ДПМНЕ; депутат през 1991-1994 г.; умира на 17.3. 2006 г. в Скопие. /виж: Уикипедия – Старичани – Митко
Анастасовски./
Атанасиадис, Михали
- участник в гръцката въоръжена
пропаганда в местната организация.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Атанасов, Ст. – член
на ВМОРО; преминал в нелегалност в началото на юни 1903 г. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/
Баджов, Леонид - загинал
при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж:
ИДА,т.94,с.62./
Баджов, Никола - загинал
при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж:
ИДА,т.94,с.62./
Балючев, Михал - член
на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската
власт. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/
Василев, Стерьо - глава
на 3-членно семейство; при нападението на андартите над селото през май 1907 г.
къщата му е изгорена, и са му отвлечени 2 коня и 25 овце. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в
Македония…, с. 142./
Влашев, Наки Василев
- загинал в сражение с андартите на 1.V.1943 г. при отбрана на селото. /виж: ИДА,т.94,с.62./
Георги, Михаил –
селски старейшина през 1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./
Градан, Апостол - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Дачов, Йото – селски
старейшина; глава на 10-членно семейство; при нападението на андартите над
селото през май 1907 г. къщата му е изгорена, заедно с обора и са му отвлечени
5 вола и 2 крави. /виж: Тзавела, Хр.
Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 644; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./
Дачов, Никола - загинал
при нападение на андартите на 1.V.1943 г. /виж:
ИДА,т.94,с.62./
 |
| Стерьо Дачов |
Дачов, Стерьо – роден е през 1917 г.; член на ГКП преди Втората
световна война; през 1943-44 г. е политически комисар на резервен батальон на
ЕЛАС; през 1945-46 г. е член на ОК на ГКП за Костурско; по време на Гражданската
война в Гърция е политкомисар на батальон на ДАГ и секретар на ОК на КОЕМ; в
периода 1952 – 56 г. е член на Председателството на „Илинден” – организация на
бежанците от Егейска Македония в източноевропейските страни. /виж: Македонска енциклопедиjа…, с. 432./
Дацос, Наум – патриаршист;
убит на 9 май 1906 г. от четата на Тома Желински. /виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94,
126,127./
Димко, Петре - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Дине – влах по
народност; овчар; способствал за залавянето на Муарем Тазид, поляк на Лудово. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,239./
Дорев, Наум – убит
от андартите на 19 май… /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-26-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
 |
| Васил Живков с дъщеря си през 1943 г. |
Живков, Васил – помощник-войвода на милиционерската чета. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с.259./
Илия, Михаил - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Йован, Стамко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Йорги - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като наследил бащинията на Никола; не е ясно дали имат някаква
родствена връзка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Йорго, Михо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Йотов, Нули –
роден през 1887 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец
в Костурската съединена чета;20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни
справочници.т.9. Македоно...,с.329./
Каламато, Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569
г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494
./
Калояни, Кирчо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Киро, Велко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Киро, Коьо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Киро, Панко/Янко/ - според Османския данъчен регистър от 1568/1569
г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Киряков, Живко – получил
помощ от 1000 лв в периода 23.V. – 10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.898./
Клисов/Клюшов/,
Никола – милиционер; участвал в сражението на 1.V.1943 г. срещу частите на
ЕЛАС; ранен; член на делегация до командира на италианските войски настанени в
Костур полк. Винери; делегат на общото събрание на МБРК провело се на
20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62,63,74./
Коле - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на
докумнта; земята му се обработва от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Коста – селски
чорбаджия; насила заставен да прибере в къщата си комити. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./
Костов, Григор – кмет
на селото през 1907 г. /виж: Георгиев, В.
Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония…, с. 142./
Коте /Коне/ - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на бащиния,
който е починал при създаването на документа; земята му е наследена от
Тихо Никола. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Кочко, Кирко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Кочко, Петко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Малко, Синадин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Малко, Стамко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
 |
| Васил Манолов |
Манолов, Васил – ръководител
на неподвижния милиционерски участък в селото, което е нападнато от 400/600 партизани от ЕЛАС на 1.V.1943 г.; ранен и след привършване на
амунициите се самоубива, за да не попадни в ръцете на врага. /виж: ИДА,т.94,с.62; Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с.16,258./
 |
| Никола Манолов |
Манолов, Никола –
баща на В. Манолов; загинал в сражение с части на ЕЛАС на 1.V.1943 г. при
отбрана на селото. /виж: ИДА,т.94,с.62; Даскалов,
Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 258 ./
Мильов, Борис - милиционер;
участвал в сражението на 1.V.1943 г. срещу части на ЕЛАС; ранен. /виж: ИДА,т.94,с.62./
Минев, Коста – след
унищожаването на селото му от ЕЛАС през 1943 г. се преселва в България и се
установява в Плевен; през 1946 г. според спогодбата между България и Югославия
е изселен в гр. Парагин; на 30.V.1949 г. праща молба до посолството да му бъде
разрешено да се върне в България, защото се чувства българин. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,...,
с.109./
Миро, Агапин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Миро, Велко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Миро, Кольо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Миро, Кочко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Миро, Стоян - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Митраш, Киро - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Михайлов, Георги - убит
от турски разбойници на 20.10.1905 г. в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония и
Одринско…, с. 188./
Мустафа – според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на чифлиг, който при създаването на документа е
починал. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494
./
Мустафа, Али - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на чифлиг, който е наследил заедно с брат си Мехмед,
след смъртта на баща им. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./ # по всяка вероятност само единият от
братята е жител на селото, тъй като е отбелязано, само едно мюсюлманско
семейство. Друга възможност е Али като втори син е бил все още непълнолетен и
да не се одържа данък за неженен.
Мустафа, Мехмед - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като собственик на чифлиг, който е наследил заедно с брат си Али,
след смъртта на баща им. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Наум – член на
ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.100./
Нефис /Шемси/ - спахия; според Османския данъчен регистър от
1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлиг в землището на селото, но
едва ли е бил негов жител. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на
докумнта; земята му е наследена от Йорги.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Никола - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като собственик на бащиния, който е бил починал при създаването на
докумнта; земята му е наследена от Петри.
/виж: Опширен пописен дефтер за
казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Никола, Агапин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Никола, Сирко - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Никола, Тихо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство, който е наследил земята
на Коте (или Коне), след неговата смърт. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Панайотов, Атанас – роден
е през 1887 г; жител на Гевгели; огняр; по време на Балканските войни взема
участие като доброволец в 1 рота от 11 Серска дружина при МОО;19.ІХ.1912 –
10.VІІІ.1913 г; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж:
Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.530./
Панайотов, Манол - по
време на Балканските войни взема участие като доброволец в Костурската
съединена чета;20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.531./
папа Костас - патриаршистки свещеник; според документи
издадени от Цариградската Патриаршия е убит от чета на ВМОРО през 1903 г. /виж:
Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.18,
122,123./
Петри - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като наследник на бащиния, който е бил наследил при създаването на
докумнта, след смъртта на Никола. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Петро, Васо - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
поп Георги -
загинал при нападение на партизаните от ЕЛАС на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./
Попгеоргиев, Ставро –
кмет на селото; на връщане от Хрупишча; убит на 18 юли 1906 г. от турчин,
който според донесение на БТА от Битоля е бил подкупен от гърците. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на
българите в Македония и Одринско…, с. 184-185./
Попиванова, Вангелица
- загинала при нападение на партизаните от ЕЛАС на 1.V.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.62./
Стамко, Митре - според Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. двама
човека с едно и също име се споменават като жители на селото и глави на
домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 494 ./
Станимир, Комнин - според Османския данъчен регистър от 1568/1569
г. се споменава като жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 494
./
Стерио – чорбаджия
в селото, който отказвал да стане член на ВМОРО и по този начин се провалило
създаването на селски комитет първоначално.
/виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./
Христов, Никола П. – роден
през 1877 г; готвач; по време на Балканските войни взема участие като
доброволец в нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО;15.Х.1912 –
22.VІ.1913 г; убит при Радкова скала. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.776./
Узунов, Сидер - член
на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската
власт. /виж: Ил. Илинден, кн.4(94), с.1/
Филипов, Лука - убит от турски разбойници на 20.10.1905 г. в
близост до селото. /виж: Райчевски, Ст.
1904-1906. Гоненията на българите в Македония и Одринско…, с. 188./
Фильовски, Петър
Анастасов – милиционер, участвал в защита на селото си при нападение на партизаните
от ЕЛАС на 1.V.1943 г.; самоубил се при привършване на амунициите, за да не
попадне в ръцете на врага. /виж:
ИДА,т.94,с.62./
Чокаров, Павел
Николов – воденичар в Гърция, за който от консулството в Битоля, казали, че ще бъде убит, ако баща му не
съдейства на гръцката пропаганда. /виж: ebooksread.
com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml
/
Чокаров, Никола – синът
му бил на гурбет в Гърция, като воденицар; самият той поискал да се установи в
Ламия, за целта отишъл в гръцкото консулство в Битоля за издаване на виза,
която му била отказана, тъй като бил българин. /виж: ebooksread.
com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml
/
Шкуртов, Киряк /Кирязо/
Христов – роден през 1872 г.; завършва гръцка гимназия; учител в гръцкото
училище в селото; първият покръстен в Старичане;в началото на юни 1903 г.
преминава в нелегалност; участвува в
Илинденското въстание в редовете на Костенарийската чета; след въстанието се
прехвърля в Гърция; през І.1904 г. се завръща в Костурско; секретар е на
войводата Кстандо Живков, а след неговата смърт е войвода в Костенарията и
взема участие в 22 сражения срещу гръцките андарти; в ранната пролет на 1906 г.
заминава за България на лечение; след Хуриета се завръща в Костурско и работи
като учител в родното си село до Балканските войни; януари 1913 г. е арестуван
от гърците и лежи 14 месеца в Еди куле в Солун; амнистиран на 15 март 1914 г. и
е изселен в България; Г.Константинов посочва, че първоначално е живеел в
Ксанти; След Първата световна война се установява в Пловдив, където работи като
чиновник; член на Илинденската организация, където в нейния печатен орган
публикува свои спомени; умира през 1965 г. в Пловдив. /виж: Ил.Илинден,1938,кн.4,с 1-3; пак там,кн.6,с.2; пак
там,1939,кн.2,с.7;пак там,
1940,кн.2,с.8-10;кн.3,с.9-11;кн.4,с.8-11,кн.5,с.9-11;кн.6,с.11-12;кн.7,с.8;
Борбите в Македония и ..., с.872; Силянов,Хр.Освободителните...,т.ІІ, с.595;
Чекаларов, В. Дневник...,с.100; Дневници и спомени за
Илинденско-Преображенското въстание…, с. 59-66; Николов, Б. Вътрешна
Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители…,с.192;
Христов, Г. Хрупищко…, с. 106,135,138,142,143; Тзавелла, Хр. Дневник на
костурския войвода Лазар Киселинчев…, с. 253-255; Бистрицки, Българско
Костурско…, с. 55./
Янев, Янко Т. - член
на ВМОРО по всяка вероятност; арестуван в началото на юни 1903 г. от турската
власт; починал в затвора. /виж: Ил. Илинден,
кн.4(94), с.1/
79.Янулов, Коста – убит
в м. „ Кюнго” от турски башибозук. /виж:
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 682./
Няма коментари:
Публикуване на коментар