Костурски край - Ошени

Ошени/Осан,Осени, Ошани/ дн. Οινόη

 

Изглед от селото днес

Селото е разположено на 20 км западно от Костур, на 4 км западно от Св. Неделя,  на 9 км северозападно от Четирок, на 4 км източно от Долно Папратско, в подножието на хребета Фалцата, който е част от пл. Гълъмбица.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото са от 1530 г., когато се споменава в османски дефтер под името Ошани със своите 105 християнски семейства.

Спомен от миналото

За момента липсват сведения за настъпилите промени, в религиозно отношение в периодът между първата половина на ХVІ и втората половина на ХІХ в, но по всяка вероятност семейства от селото  участват в търсенето на нови поселища в Македония, Тракия и Мизия. В резултат на Руско-Турските войни от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. техни потомци да са достигнали до Влашко и Бесарабия.

Но в края на ХІХ в. Ошени е смесено българо - мюсюлманско село.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол от 1878 г., но отнасяща се само за мъжкото население към 1873 г., Ошени  е посочено с 210 домакинства, от които 540 българи – християни и 140 мюсюлмани.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. Осан е българо мохамеданско село, в което живеят под 600 човека, притежава три хана и кладенци.

Изглед от Ошени

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Ошани.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. селото наброява 120 българи християни и 550 българи мохамедани. До влизането на селото в пределите на гръцката държава християнското население остава подчинено на Цариградската патриаршия.

В картата си Контоянис християнското население е представено като вярно на Гръцката Патриаршия.

Секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев посочва, че през 1905 г. в селото има 80 българи – патриаршисти – гръкомани.

Гръцката статистика от с.г. представя селото като гръко – турско с 80 жители гърци и 750 турци.

Представители на мюсюлманската част от селото, вземат участие в потушаването на Илинденското въстание през 1903 г. в селата от Корешчата.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи, а според Георги Христов и 2 куцовлашки.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 695 жители, от които 315 мъже и 380 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Милойевич посочва, че в село Ошени има 5 славянски – християнски и 154 славянски – мюсюлмански къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото има 184 семейства, а жителите му са 824 жители.

Михаелидес посочва, че е ликвидиран един имот на семейство емигрирало в България.

Гимназията в с. Ошени

Според Пелагидис, от селото са изселени 145 мюсюлмански семейства с обща численост 841 човека, а на тяхно място са заселени 154 бежански семейства от Понта.

Хаджисавидас, потвърждава, че повечето от дошлите семейства говорят Понтийски гръцки.

През 1926 г. селото е прекръстено на Инои.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 602 души, от които 275 мъже и 327 жени, от които 572 са бежанци, дошли след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита нарастване на населението и то е 990 жители, от които 481 мъже и 509 жени. Сградният фонд на селото е 169 сгради.

През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.

Селото пострадва от италианските бомбардировки през 1943 г.

Според статистиката от 1945 г. с. Еное наброява 1019 жители..

По време на Гражданска война в Гърция две деца са изведени от комунистите като   бежанци.

Данните от преброяването от 1951 г. сочи, че то не е претърпяло някакви значими катаклизми по време на Гражданската война и населението му е спаднало 1003 жители.

През 50 – те години  147 човека емигрират  към САЩ и Канада.

Надморската височина, на която е разположено селото е 683 м.

В спомени, документи, книги и в интернет прострaнството, като жители на това село се споменават следните лица:

Асан ага – предводител на башибозукът събран от селата Св. Неделя, Четирок, Ошени, Г. Папратско, Гърлени, Шак, Зелениград, Попчани, Брачани, Тръстеник и Капещица, заедно със Сефедин ага от Св. Неделя, който взема участие в нападението над с. Косинец на 3.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В. и Ст. Трифонов, Македония и Тракия в борбата..., с.282./

Дамовски, Лазо – роден през 1897 г.; с баща си ходи на гурбет в Гърция; включва се в синдикалното движение там; по – късно става член на ГКП; избран е в ръководството на партията; многократно арестуван; италиано – гръцката война от 1940 г. го заварва като затворник на о. Акронавплия; след разгрома на Гърция от Германия е освободен с 26 комунистически дейци по произход българи, след застъпничеството на българския посланник; включва се активно в борбата на страната на ЕАМ; секретар на ОК на ГКП в Лариса, а по – късно и на Епир; в края на 1943 г. става секретар на СНОФ; след изпращане на писмо до Бюрото за Западна Македония от 24.І.1944 г., в което се настоява да се даде право на населението от всички дялове на Македония да създадът своя държава е свален от всички ръководни постове; след споразумението от Варкиза бяга в Югославия, където умира през 1970 г.. /виж: Незаборава. Први македонски баталjон, с.11-12; Егејска Македонија во антифашистичката војна 1941-1943 година, Том VII, Книга 1, Скопје 1985./

Митковци - род, който се установява в с. Клисура, Тиквешка кааза, около 1750 г. /Виж: Яранов, Д. Преселническото движение на българи от Македония и Албания към източнитебългарски земи през ХV до ХІХ век - Македонски преглед,1932,г.VІІ, кн.7,с. 86-87./

Наумов, Търпе - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 5 Одринска  дружина при МОО ; 21.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.486./

Сефедир ага – заловил Павел Христов при опита му за бягство. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.31./

Христу, Симеон – участник в гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Уикипедия – Ошени./

7.Янчевци – род, който се установява в с. Клисура, Тиквешка кааза, около 1750 г. /Виж: Яранов, Д. Преселническото движение на българи от Македония и Албания към източнитебългарски земи през ХV до ХІХ век - Македонски преглед,1932,г.VІІ, кн.7,с. 86-87./

Костурски край - Осничани

Осничани/Сничани/ дн. Καστανόφυτον

Изглед към селото от Марчишча

Селото се намира югозападно на 30 км от Костур, на 20 км  Хрупишча на 2 км от Мангила  (Могила)  и на 600 м, по преки пътеки  в пл. Одре, западно от Марчишча.

При преброяването през 2001 г. селото е представено като съставно в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 300 християни.

В края на ХІХ в. Осничани е чисто българско село. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. то има 840 жители българи.

В картата на Контоянис селото е посочено като вярно на Гръцката Патриаршия и в него има училище.

През лятото на 1902 г. в селото се създава комитет на ВМОРО. Макар че според  Дневника на В. Чекаларов, не малко роля за създаването му, изиграва Георги Христов, но в книгата си „Хрупищко”, той не отделя никакви страници за него.

Добавете надпис

В началото на ХХ в. цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев  през 1905 г. в Осничани има 960 българи екзархисти. Не отбелязва да има училище в селото, но това е защото е отказано на учителите от турската власт да се даде разрешение за отварянето му през учебната 1904/1905 г.

Гръцката статистика от с.г. показва Осницани като село с 540 жители гърци.

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. През февруари 1905 г. андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август/7 септември с. г. селото е нападнато от 250 души андарти. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Тома Зисов. Андартите запалват изгарят до основи 17 къщи с хамбарите, и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичва селската милиция от съседните села Мангила, Марчишча, Долени и Жужелци. 

На 7/20  май 1906 г. (решението, за това нападение е взето на 4/17 май в Битоля) голяма андартска чета напада Осничани от Жиковишкия манастир. Според плана на андартите, отрядът им бил разделен на 6 отделения, три  от тях се разполагат в близост до Езерец, за да попречат, както на турски военни части, така и на селската милиция, да оказва помощ на нападнато село, четвъртата, се разполага в близост до Могила, за да противодейства на селската милиция на ВМОРО. 

Л. Петропулакис

Последните две отделения, ръководени от Л. Петропулакис и А. Влахакис, извършват нападението над Осничани. В селото присъстват двама членове на районната чета на  ВМОРО - Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис /капитан Лицас/ и подпоручик Леонидас Петропулакис.Според спомените на Костурският митрополит Г. Каравангелис смъртта на капитан Лицас настъпила при опита му да постави бомба в къщата, в която се отбранявали четниците. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупишча и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници, а. според гръцки сведения андартските загуби са от 15 до 18 убити и 11 ранени. 

А. Влахакис

Загиналите били опяти и погребани в с. Видолишча в присъствието на митрополита. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.

Сведенията, които се намират в архива на Вардас, са че в началото на гръцката македонска борба, селото е било схизматическо ( екзархийско ). До идването на Хуриета, то станало смесено и към 1908 г. в него имало 27 гръкомански фамилии ( 139 човека) и 14 български фамилии ( 79 човека). В селото има гръцко училище, с назначен учител.

Според архимандрит Иларион през 1909 г. в селото има 45 екзархийски и 5 гръкомански къщи, но именно последните държат ключовете за черквите и училището.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Осничани преди Балканската война има 60 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

По време на Балканската война 14 човека от селото се записват като доброволци в МООпълчение.

След Балканските войни Осничани влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото има 354 жители, от които 189 мъже и 165 жени.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със селата Марчишча и Мангила.

Според преброяването от 1920 г. населението е намаляло на 253 жители.

Михаелидес отчита, че 40 имота на фамилии емигрирали в България са ликвидирани в селото.

От 1914 до 1919 г. - 43 жители на Осничани, а след 1919 г.  още 42 емигрират в България по официален път. През 1927 г. селото е прекръстено на Кастанофито.

Според преброяването от 1928 г. в с. Кастанофито живеят 249 души, от които 98 мъже и 151 жени. В селото не е бил настаняван бежанец дошъл в страната след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че всичките 45 семейства са със запазено българско съзнание и са противници на опита за тяхното погърчване.

Според преброяването от 1940 г. населението е нараснало на 349 жители, от които 160 мъже и 189 жени. Сградният фонд на селото е 50 сгради.

Снимка на Осничани през 1947 г

Според статистиката от 1945 г. в село Горно и Долно Кастанофито живеят 482 жители, от които 241 са славяноговорящи.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали само 106 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 971 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет престранството като жители на това село са посочени следните лица:

Атанасов, Васил – роден през 1876 г.; млекар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота 11 Серска дружина при МОО ; 20/21.Х. – 12.ХІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.60./

Атанасов, Фоти - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Василев, Никола – роден през 1885 г.; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 11.ІІ.1913 г.; починал от холера. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.113./

Василев, Стерйо - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г.; заедно с нея и 2 вола, 25 овце и 1500 кг зърно. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.142./

Василев - Чука, Янко – четник в четата на Андрей Казепов; ранен в станалото сражение на 15.5.1904 г. в местн. Сенокос, в което загива войводата. /виж: Ил.Илинден,1936, бр.71,с.13./

Влахов, Стерио – влах по народност; член на ВМОРО; поляк; бит от турците, които минали през селото и след това е отведен./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 242-244./

Георги, Михаил – селски ааза; потвърдил загубите на селото при нападението на андартите на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.142./

Георгиев, Атанас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота 7 Кумановска дружина при МОО ; 14.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; ранен на 6.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9 . Македоно...,с.148./

Гичев, Георги – през1902 г. довежда четата на В.Чекаларов в родното си село и поставя началото на революционното движение в Костенарията; дъргогодишен председател на районния революционен комитет в Костенарията. /виж: Николов,Борис Й.Вътрешна...,с.34./ # имайки в предвид Дневника на В. Чекаларов това би трябвало или да е Георги Попхристов,  Георги Попзисов или Георги Пашов. Само последния е избран за член на първия СК. В Дневника си В.Чекаларов, изрично посочва, че до селото е изпратен Георги от Езерец, който довежда Тодор и Кочо, които служат за отвеждането на четата.

Главинов, Никола Д. – роден през 1877 г.; член на ВМОРО; взел участие в Илинденското въстание в четата на Хр. Чернопеев; през 1904 г. е в четата на Анд. Казепов. /виж: Ил.Илинден, 1934, кн.5 – 6, с. 11./

Дачов, Йота – селски аза; къщата и обора му изгоря ли при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г.; също така в пожара загинали 5 вола и 2 крави /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.142./

Димитров, Андон – селски аза; къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Димитров, Атанас – аза на селото; къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Димитров, Георги - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Димитров, Иван – убит при нападението на андартите над селото през м. февруари 1905 г., заедно с брат си. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 577./

Димитров, Ташо – арестуван в Лепчишча на 26.3.1905 г., заедно с Илия Георгиев от Жужелци, по подозрение, че е участвал в опожаряването на Зиковишкия гръцки манастир. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско..., с. 74,104./

Димитров, Христо - убит при нападението на андартите над селото през м. февруари 1905 г., заедно с брат си. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 577./

Динов, Атанас - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Жеглинов, Димитър -  покръстен за член на ВМОРО на 6 юли 1902 г.; убит като предател. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.578./

Жеглин, Динето – убит. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 645./ # възможно е да се отнася за Димитър

Жеков, Тома – роден през 1874 г; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2 рота 10 Прилепска дружина при МОО ; 20.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.259./

Живков, Пандо – член на ВМОРО и на СК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./

Зиас, Антониос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; куриер поддържащ линията Хрупишча - Осничани. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Зиков, Фоти - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Кардзос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Киров, Никола – роден през 1868 г; фурнаджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в нестроевата  рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 6.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.347./

Тана Кировска

Кировска, Тана – родена е през 1862 г.; включва се в редовете на ВМОРО; взема участие в Илинденското въстание; взема участие в защитата на селото при нападението на 7 май 1906 г.; емигрира в България и се установява да живее в Пазарджик, където умира през 1932 г. /виж: сп. Македонски преглед, бр.3,1995 г. – Църношанов, К. Ролята на българката в македонското освободително движение./

Кировски, Никола – роден 1875 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов – Германчето, влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж: Четите..., с.63./

Константинов, Тодор - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Коста – член на ВМОРО; овчар; присъствал на разпита на Шемо Асанов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.243./

Костадинов, Васил - при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряла къщата и плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

Костадинов, Паскал - при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. е изгоряла къщата му. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

Костов, Григор – селски кмет; потвърдил загубите на селото при нападението на андартите на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.142./

Костов, Наум – разказал спомен за Тана Кировска по повод участието и при отбиването на андартското нападение от 7 май 1906 г./виж: Ил.Илинден, бр.8,1937,с.11./

Кочо – един от хората, които били натоварени, да осигурят квартири за четата, при първото и влизане в селото през лятото на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./

Мишайков, Атанас – член на ВМОРО; заможен селянин; коджабашия; ненавиждан от своите съселяни. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./

Мишайков, Евтим Атанасов – роден през 1877 г; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 4 рота от 7 Кумановска дружина при МОО ; 14.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.466./

Мишайков, Йордан  Наков – роден през 1887 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 и 2  рота от 6 Охридска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 1.Х.1912 – 5.VІІ.1913 г; убит при с.Айтос; награден с орден „За храброст”- ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно..., с.466; Ивонов, В. Отрязаната глава..., с.94,95./

Ненов, Атанас - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Николов, Апостол – роден през 1895 г; работник; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от11 Серска дружина при МОО ; 21.Х.1912 – 12.ХІ1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.496./

Ничев, Тома Д. – роден през 1874 г; с основно образование; млекар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.518./

Папазисис, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация като член на селската милиция; вземал е участие както при нападения над села, така и при охрана на родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./

Паскалев, Атанас - при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. му изгоряла   плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

Пашов, Георги –член на ВМОРО и на СК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./

Петров, Ангел – роден през 1885 г; с основно образование; хлебар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2  рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 5.V.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.554./

поп Тома /Симо,Шомо/ Зисов /Попзисов/ – загинал при отбраната на селото от андартите на 25.VІІІ/7.ІХ.1905 г.; след смъртта му андартите се гаврили с трупът му, като му отразли ръцете и носът му, разкъсали езикът му и накрая изболи очите му. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.100.; Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 587; Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония..., с.64; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-24-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./ #  възприехме, че вярното му име е поп Тома, ако сме сгрешили пред наследниците му, молим за извинение.

Попзисов, Георги  - покръстен за член на ВМОРО на 6 юли 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./

Попзисов, Яни – през 1905 г. е войвода на селската чета в родното си село. /виж:сп.Ил.Илинден,1940, кн.5,с.9; Борбите в Македония и...,с.625./

Попкостадинов, Никола – роден през 1892 г; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 20.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.578./

Попхристов, Георги – един от първите покръстени в селото през 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./

Попхристов Тольо/Апостол/ Георгиев – един от първите покръстени в селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./  

Сапунджиев/Сапунов/, Апостол – член на ВМОРО от 7 юли 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./

Сапунджиев/Сапунаров/, д-р Васил Апостолов – роден на 18.8 1880 г.; завършва медицина в Атина през 1905 г.; полага коловикум в Цариград за правоспособност в пределите на Османската империя; член на ВМОРО от 7 юли 1902 г.; лекар е в Лерин и същевременно е член на околийския комитет  на ВМОРО през 1904 – 1906 г.; интерниран за революционна дейност в родното си село; през 1907 г.е подгонен от турските власти и бяга в кн.България; на 8.10.1907 г. е назначен за лекар в Пирдоп;на сл.  г. се премества в Дупница; умира 17.І.1939 г. в Дупница, като преди смъртта си завещава от името на родителите си на Дупнишкото читалище 100 хиляди лв. /виж:в.Вечерна поща,1907,бр.2208,с.4; в.Зора, 1939,бр.5876; в.Светлина,1939,бр.4; Чекаларов, В. Дневник...,с.99; Галчев, Ил. Здравно – социална дейност..., с.120 ./

Сапунджиев/Сапунов/, Зисо /Зиси/ Апостолов – гръцки учител в селото; член на ВМОРО от 7 юли 1902 г.; избран за секретар на СК; през 1904 г. му е отказано, да му бъде издадено разрешително за откриване на българско училище в родното му село. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99; Райчевски, Ст. 1904-1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско..., с. 36../

Ставрев, Васил - при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряла  му къщата и плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

Ставров, Търпо - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Ставропулос, Илия -

роден е през 1911 г.; взема участие в гръко-италианската  война през 1940-1941 г.; участва като помагач на ЕЛАС; по време на Гражданската война  в Гърция се включва в 14 –та бригада на ДАГ; взема участие в много сражения; на 17.7.1948 г. загива в боевете за Грамос. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Stavropulos_Ilija.htm./

Стерйов, Тодор - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Стериовски, Никола – член на ВМОРО; касир на СК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./

Ташов, Георги – при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряли двете му къщи и плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

Тодор - един от хората, които били натоварени, да осигурят квартири за четата, при първото и влизане в селото през лятото на 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./ # не можем със сигурност да кажем дали това е Тодор Чеката,Тодор Чуков или друго някое лице.

Търпов, Наум – роден 1880 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов – Германчето./виж:Четите...,с.63./

Христов /Христев/ , Атанас – роден през 1877 г; с начално образование; хлебар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.757./

Христов, Иван – четник на Костандо Живков; пада убит в сражение с турската войска над с. Либешово. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 678./

Христов, Михал – роден през 1889 г; със завършен ІІ клас; надничар; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 4 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – неизвестно;ранен на 17.VІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.758./

Христов, Ставро – къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

Циглина, Димитриус – гръкоман; мухтар на селото; според доклада на митрополит Г. Каравангелис е убит в селото от преоблечени в жандармерийски униформи комити. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.31, 122,123./

Чуков – емигрирал в Аржентина; установил се в Буенос Айрес; подържал кореспонденция с В. Чекаларов./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.301./

Чуков, Атанас Д. – роден през 1885 г; студент по химия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в щаба на 4 Битолска дружина при МОО ; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.?./

Чуков/Чеката/, Тодор  -  член на ВМОРО; първи председател на СК; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98,99./ # приемаме, че се отнася за едно и също лице, но е възможно да са две различни лица.

Шаренков, Димитър Недялков – баща на Димитър Арнаудов, преселил се в България, според спомените на негова правнучка. /виж: http://lubovipoezia.blogspot.com/2010/01/244-8.html./

Янев, Никола - къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./

70.Янев, Ставро - при нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. му изгоряла  плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./

                                         

Костурски край - Орман

Орман/Орман чифлик, Ерман, Чифлико/ 

                        дн. Νέα Λεύκη

Изглед от центъра на селото днес

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 4 км югозападно от Костур; на толкова километра югоизточно от Жупанишча; на по-малко  от 3 км източно от Тиквени; на 4 км североизточно от Изглибе и на север  на по-малко от килоетър от стария деови център – с. Маняк. Традиционно Орман е бил махала на  с. Жупанишча. Причината за това е, че във всички карти издавани преди Втората световна война, местоположението на селото е представено на друго място, спрямо днешното му положение.                                               

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно село в  в тогавашната община (дем) „Св. Троица” (Агия Триада) в префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Орман е чифлик в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ерман  е посочено като село с 48 домакинства и 130 жители българи.

изглед към съвременната черква в селото

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Орман живеят 60 християнски семейства, има църква, ханове и кладенци.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е изписано като Орман чифлик, отстоящо на югозапад от с. Жупанишча. Потвърждение за верността на картата намираме в спомените на Георги Христов Марков „Хрупищко”, където дословно за селото пише: „Югозападно от с. Жупанища до полите на терасата е разположен чифликът Орман броящ около 20 къщи...Чифликът Орман представлява повече махала на с. Жупанища, отколкото отделно самостойно селище.”  / сравни с картата отразяваща вестоположението на селото в периодът между 1898 – 1904 г. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/39-41.jpg./

Според статистиката на В. Кънчов селото има 90 жители българи християни.                                                   

В картата на Контоянис е посочено като село вярно на Гръцката патриаршия.

Селото било нападнато от турски войници и башибозушки чети от Пополските села, заедно със с.Жупанишча . Опожарено заедно с черквата “Св.Атанас”, която се намирала в чертите му и черквите “Св.Димитър”,”Св.Троица” и “Св. Илия” вън от селото. В началото на ХХ в. цялото население на Орман е под върховенството на Българската екзархия и по данни на нейния секретар Д. Мишев през 1905 г. в Чифлик Орман има 96 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г.представя селото като чисто българско с 60 жители българи.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Орман преди Балканската война има 20 български къщи. Георги Христов, не прави корекции за присъствието на влашко население, но имайки предвид „Дневника” на В. Чекаларов, в който посочва, че Христо Гямов е влах по народност.                                                                                                                                         След Балканските войни селото попада в пределите на Гъриция.                                                     Според списъка от 1913 г. в селото живеят 178 човека, като съотношението между мъжете и жените е 83/95.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в Жупанишката община.

Според преброяването от 1920 г. населението е 160 жители, съотношението мъже – жени е – 65/95.

През 1927 г. селото е прекръстено на Като Левки.                                                                              Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 176 човека, като съотношението между мъже – жени е 86/90. В селото не е заселен бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 31 семейства.

По време на преброяването от 1940 г. населението е 267 човека, като съотношението между мъже – жени е  119/148.

Според статистиката от 1945 г. населението на селата Жупанишча и Орман е 732 човека, като от тях 700 са славяноговорящи.

Няма ясни сведения, кога селото променя своето местоположение, но в една карта правена след промяната на имената на населените места Егейска Македония, се вижда ясно, че селото отстои южно от Жупанишча. /http://www.pollitecon.com/html/reprints /assets/Detailed_Topographical_Map_of_Macedonia_And_Surrounds_Bitola_Region.jpg./

Според Симовски, по време на  Гражданската вйна в Гърция в Орман намират убежище част от жителите на околните по-застрашени села.  Но някъде в този период трябва да се търси промяната на местоположението на селото, в този смисъл трябва да се разбира и смяната на името му от Като /Долно/ Левки на Неа /Ново/ Левки.  И ако, по-напред е било считано за махала на с. Жупанишча, то днес спокойно може да се счита като квартал на с. Маняк.                                                                                                                               Преброяването от 1951 г. отчита, че населението на селото е 247 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 640 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица :

Алексиев, Димитър – роден през 1884 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота 6 Охридска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 16.Х.1912 – 9.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен на 12VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.16; Иванов, В. Отрязаната глава..., с. 91,114./

Василев, Кръсто – роден ок.1823 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Делйов, Насо – роден ок.1838 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Кирязовски, Коле – след Гражданската война се установява в Румъния в гр. Георгиу Деж; читател на сп. „Славяни”; поздравява ги през 1967 г. и изтъква своя български корен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 181,249./

Кирязовски, Ристо – основополжник в Скопската историография на антибългарското направление в егейската проблематика; твърде вероятно е да е роднина на К. Кирязовски, който е пък с ясно изразено българско самосъзнание. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 249; Ист.преглед, бр.3-4,2006,с.150-172./

Кръстев, Танас – роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Младенов, Лазо – роден през 1843 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Насев, Христо – роден ок.1835 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Николов, Павел – роден през 1893 г;  завършено ІІІ отделение; зидар; по време на Междусъюзническата война се записва като доброволец във 2 рота от 3 Битолска дружина при МОО; 10.VІІ.- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.509./

Пешов, Алексо – роден 1887 г.; четник от Гевгелийската чета на Аргир Манасиев и Трайко Гйотов,влязла в Македония на 20.Х.1904 г.; завърнал се в България през ІХ.1905 г. /виж:Четите...,с.38./

Томев, Георги - убит при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Геор-гиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Томов, Апостол – роден през 1877 г; по време на Балканската война е доброволец в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.717./

Тръпко – убит на 10 Х.1902 г от поляка на Дервиш бей, когато сечал тополи в ливадата си./виж:Гергиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.137./

Фотевски, Васил - напуснал родният край с децата бегълци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Шалапутов /Шалапут/, Димитър /Мито/ - племенник на Търпо и Христо Шалапутови; съосновател на СНОФ; партизанин в частите на ЕЛАС; взел участие в убийството на Лаки Дельо през октомври 1941 г. край с. Сливени; след края на Гражданската война в Гърция се установява във Пловдив. /виж: Уикипедия – Орман – Мито Шалапут./

Шалапутов/ Шалапут/, Търпо Гямов – участвува в Илинденското въстание, а след това е четник и войвода до Хуриета; по – късно емигрира в САЩ; в навечерието на Балканската война пристига в България и се включва в четата на В.Чекаларов, за да участва в освобождаването на Костурско; умира през ХІІ.1939 г. /виж: в.Български доброволец,1938,бр.8-9; Силянов,Хр.От Витоша...,с.56,71; Марков, Г. Хрупищко..., с. 168,184; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.40; Николов, Борис Й.Вътрешна...,с.189./

17.Шалапутов, Христо Гямов – брат е на Търпо; заминава в България на гурбет; участва в убийството на Стефан Стамболов; загива в Пирин, като четник в отряда на Борис Сарафов през 1895 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 27; Марков, Г. Хрупищко...,с.168,179,184; Уикипедия – Христо Шалапутов./