Орман/Орман чифлик, Ерман, Чифлико/
дн. Νέα Λεύκη
 |
|
Изглед от центъра на
селото днес
|
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 4
км югозападно от Костур; на толкова километра югоизточно от Жупанишча; на
по-малко от 3 км източно от Тиквени; на
4 км североизточно от Изглибе и на север на по-малко от килоетър от стария деови център
– с. Маняк. Традиционно Орман е бил махала на
с. Жупанишча. Причината за това е, че във всички карти издавани преди
Втората световна война, местоположението на селото е представено на друго
място, спрямо днешното му положение.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като
съставно село в в тогавашната община
(дем) „Св. Троица” (Агия Триада) в префектура Костур (Кастория).
В края на ХІХ в. Орман е чифлик в Костурска каза на
Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на
мъжкото население от 1873 г., Ерман е посочено като село с 48 домакинства и 130
жители българи.
 |
|
изглед към
съвременната черква в селото
|
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Орман живеят
60 християнски семейства, има църква, ханове и кладенци.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия
селото е изписано като Орман чифлик, отстоящо на югозапад от с. Жупанишча.
Потвърждение за верността на картата намираме в спомените на Георги Христов
Марков „Хрупищко”, където дословно за селото пише: „Югозападно от с. Жупанища
до полите на терасата е разположен чифликът Орман броящ около 20
къщи...Чифликът Орман представлява повече махала на с. Жупанища, отколкото
отделно самостойно селище.” / сравни с картата отразяваща
вестоположението на селото в периодът между 1898 – 1904 г. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/39-41.jpg./
Според статистиката на В. Кънчов селото има 90 жители българи християни.
В картата на Контоянис е посочено като село вярно на
Гръцката патриаршия.
Селото било нападнато от турски войници и башибозушки чети
от Пополските села, заедно със с.Жупанишча . Опожарено заедно с черквата
“Св.Атанас”, която се намирала в чертите му и черквите “Св.Димитър”,”Св.Троица”
и “Св. Илия” вън от селото. В началото на ХХ в. цялото население на Орман е под
върховенството на Българската екзархия и по данни на нейния секретар Д. Мишев
през 1905 г. в Чифлик Орман има
96 българи екзархисти.
Гръцката статистика от с.г.представя селото като чисто
българско с 60 жители българи.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Орман преди
Балканската война има 20 български къщи. Георги Христов, не прави корекции за
присъствието на влашко население, но имайки предвид „Дневника” на В. Чекаларов,
в който посочва, че Христо Гямов е влах по народност.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гъриция.
Според
списъка от 1913 г. в селото живеят 178 човека, като съотношението между мъжете
и жените е 83/95.
През 1918 г. селото е посочено като съставно в Жупанишката
община.
Според преброяването от 1920 г. населението е 160 жители,
съотношението мъже – жени е – 65/95.
През 1927 г. селото е прекръстено на Като Левки.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 176 човека, като
съотношението между мъже – жени е 86/90. В селото не е заселен бежанец след
1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 31 семейства.
По време на преброяването от 1940 г. населението е 267
човека, като съотношението между мъже – жени е
119/148.
Според статистиката от 1945 г. населението на селата
Жупанишча и Орман е 732 човека, като от тях 700 са славяноговорящи.
Няма ясни сведения, кога селото променя своето
местоположение, но в една карта правена след промяната на имената на населените
места Егейска Македония, се вижда ясно, че селото отстои южно от Жупанишча. /http://www.pollitecon.com/html/reprints
/assets/Detailed_Topographical_Map_of_Macedonia_And_Surrounds_Bitola_Region.jpg./
Според Симовски, по време на
Гражданската вйна в Гърция в Орман намират убежище част от жителите на
околните по-застрашени села. Но някъде в
този период трябва да се търси промяната на местоположението на селото, в този
смисъл трябва да се разбира и смяната на името му от Като /Долно/ Левки на Неа /Ново/
Левки. И ако, по-напред е било считано
за махала на с. Жупанишча, то днес спокойно може да се счита като квартал на с.
Маняк.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението на селото е 247 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 640 м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават
следните лица :
Алексиев, Димитър
– роден през 1884 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в
1 рота 6 Охридска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 16.Х.1912 –
9.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен на 12VІІ.1913 г. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.16; Иванов, В. Отрязаната глава..., с. 91,114./
Василев, Кръсто –
роден ок.1823 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./
Делйов, Насо –
роден ок.1838 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./
Кирязовски, Коле – след
Гражданската война се установява в Румъния в гр. Георгиу Деж; читател на сп.
„Славяни”; поздравява ги през 1967 г. и изтъква своя български корен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 181,249./
Кирязовски, Ристо – основополжник
в Скопската историография на антибългарското направление в егейската
проблематика; твърде вероятно е да е роднина на К. Кирязовски, който е пък с
ясно изразено българско самосъзнание. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 249; Ист.преглед,
бр.3-4,2006,с.150-172./
Кръстев, Танас – роден
през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Младенов, Лазо –
роден през 1843 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./
Насев, Христо –
роден ок.1835 г.; убит при нападението над селото на 4.VІІІ. 1903 г. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./
Николов, Павел –
роден през 1893 г; завършено ІІІ
отделение; зидар; по време на Междусъюзническата война се записва като
доброволец във 2 рота от 3 Битолска дружина при МОО; 10.VІІ.- 10.VІІІ.1913 г. /виж:
Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.509./
Пешов, Алексо – роден
1887 г.; четник от Гевгелийската чета на Аргир Манасиев и Трайко Гйотов,влязла
в Македония на 20.Х.1904 г.; завърнал се в България през ІХ.1905 г. /виж:Четите...,с.38./
Томев, Георги - убит
при нападението над селото на 4.VІІІ.1903 г. / виж:Геор-гиев,В., Ст.Трифонов,
Македония и Тракия...,с.289./
Томов, Апостол –
роден през 1877 г; по време на Балканската война е доброволец в Костурската
съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.
/виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.717./
Тръпко – убит на
10 Х.1902 г от поляка на Дервиш бей, когато сечал тополи в ливадата си./виж:Гергиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и
Тракия...,с.137./
Фотевски, Васил - напуснал
родният край с децата бегълци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ
„Климент Охридски” през 1968 г. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./
Шалапутов /Шалапут/,
Димитър /Мито/ - племенник на Търпо и Христо Шалапутови; съосновател на
СНОФ; партизанин в частите на ЕЛАС; взел участие в убийството на Лаки Дельо
през октомври 1941 г. край с. Сливени; след края на Гражданската война в Гърция
се установява във Пловдив. /виж:
Уикипедия – Орман – Мито Шалапут./
Шалапутов/ Шалапут/,
Търпо Гямов – участвува в Илинденското въстание, а след това е четник и
войвода до Хуриета; по – късно емигрира в САЩ; в навечерието на Балканската
война пристига в България и се включва в четата на В.Чекаларов, за да участва в
освобождаването на Костурско; умира през ХІІ.1939 г. /виж: в.Български доброволец,1938,бр.8-9; Силянов,Хр.От Витоша...,с.56,71;
Марков, Г. Хрупищко..., с. 168,184; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.40; Николов,
Борис Й.Вътрешна...,с.189./
17.Шалапутов, Христо
Гямов – брат е на Търпо; заминава в България на гурбет; участва в
убийството на Стефан Стамболов; загива в Пирин, като четник в отряда на Борис
Сарафов през 1895 г. /виж: Чекаларов, В.
Дневник..., с. 27; Марков, Г. Хрупищко...,с.168,179,184; Уикипедия – Христо
Шалапутов./
Няма коментари:
Публикуване на коментар