Костурски край 2 - Бъмбоки

Бъмбоки/Кайнак, Бъмбуки, Бехоки, Бамбук, Бомпоки/ дн. Σταυροπόταμος

 

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото е разположено в географската област Пополе кол. На 4 км на юг от Горенци, на 4 на север е с. Олишча и на 4 на североизток с. Загоричани.                        

По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Св. Врач (Агии Анаргири), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в поименен османски данъчен регистър от 1440 г. под името Кайнак с 37 християнски пълни домакинства, 3 непълни (неженени) и 1 вдовица. Прихода, който внася селото в Османската хазна е 2746 акчета.

В Османските архиви от края на  ХV в. се споменава под името Бъмбуки с 42 пълни домакинства.

черквата "Св. Троица"

В османския данъчен регистър от 1530 г. селото е записано като Бехоки, землището на което е включено към султанските хасове. Селото се състои от 35 пълни, 9 непълни и 5 вдовишки християнски домакинства. Приходът към държавната хазна е 6281 акчета.

В поименния османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото е записано като Бъмбоки с уточнението – „ с друго име Кайнак”, землището на което е включено към султанските хасове. Попълващият регистъра е отбелязал, че в селото няма мюсюлманско население, но в землището на селото има обособени три мюсюлмански чифлика. По това време селото се състои от 26 пълни християнски домакинства и 16 непълни такива. Признаването на 4 християнски бащинии от страна на турските султани, говори че селото е съществувало отпреди включването на Костурско в пределите на Османската империя. Друг е въпросът, дали селото се е намирало в местността „Кайнак” или е било там, където е през ХIХ в.  Имайки в предвид, че в Османският поименен данъчен регистър от 1440 г. е посочен данък за воденици, а в този от 1568/1569 г. няма посочен данък за такива съм на мнение, че наименованието на местността е свързана със спомен от бившето населено място там. Приходът от селото в държавната хазна е 9159 акчета. Най-голямото перо в него идва от юшура за отглеждането на лен – 2200 акчета. Липсата на данък върху лозя, но за взет данък за 150 медри шира, води до заключението, че по всяка вероятност мюсюлманските чифлици са били предимно засети с лозя. За периода от 1440 до 1570 г. най-малко 40 пълни домакинства са били пренасочени към пустеещи „мъртви земи” в пределите на Османската империя. Като потвърждение на горното ще посочим като доказателство, че сред двата пълни описа от 1440 и от 1568/1569 г. се срещат само тези на Йован и Петко.

спомен от старите къщи след Илинден

През ХІХ в.  Бъмбоки е чисто българско село. Според "Етнографията на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Бамбук има 60 домакинства със 175 жители българи.

В Пловдивската статистика селото е изписано като Бамбук и преповтаря данните от „Етнографията…”.

Схинас го посочва като християнско село с 60 къщи под името Бомпоки.

В статистиката на Теплов, селото е записано като Бъмбук с 60 къщи, в които живеят 250 българи.

За Веркович с. Бамбук се състои от 60 къщи, в които живеят 85 семейства, а жителите му се състоят от 230 мъже и 239 жени, всички българи.

В картата на Генералния щаб на Австроунгарската армия е посочено като с. Бамбук.

В статистиката на Ростковски селото е записано с името Бамбук и се състои от 32 къщи, в които живеят 40 турци и 164 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Бъмбъки има 260 жители българи.      

В началото на ХХ в. цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война.

За първи път селото е посетено според спомените на дейци на ВМОРО през зимата на 1901 г., когато е създаден С.К.  

По време на подготовката и за организирането на Илинденското въстание  селото е включено в Загориченския център, представители на селото вземат участие във въстанието, но няма яснота колко човека се включват в селската чета и колко са в центровата въстаническа чета. По всяка вероятност те вземат участие във всички важни сражения, които водят Костурските въстаници и в похода до Прилепско.

изглед от центъра на селото с черквата в дъното

Селото е опожарено от турската войска и башибозук по време на Илинденското въстание на 14.VІІІ. 1903 г., всичките 53 къщи са били изгорели, заедно с училището и църквата „Св. Троица”. Според Н. Темчев опожарените къщи са 43, заедно със селското училище. Населението избягало в манастира „Св. Врач”.                                         

За да бъде изгорено селото не малка заслуга има именно митрополит Каравангелис, в своите спомени той пише дословно: „Хюсеин Хюсни паша по мое изискване и показване не изгори смесените села, нито гръцките, но само чисто българските…Бъмбоки…, двадесет и пет села вкупом…”                    

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Бомбъки има 320 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като изцяло гръцко с 250 жители.      

През 1906 г. селото е било нападнато от андарти, за което Г. Константинов в книгата си Българско Костурско, отбелязва „безрезултатно”. 

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Бъмбоки преди Балканската война има 60 български къщи.                                                         

Според „Македоно-Одринско опълчение 1912-1913 г. Личен състав….” четири човека от селото се включват в редовете на МОО, но според някои спомени те ще са най-малко седем.

След  Балканските войни Бъмбоки попада в пределите на Гърция.                  

През 1913 г. в селото живеят 228 жители, от които 120 мъже и 108 жени.

През 1918 г. селото влиза сато съставно в община Олишча.

През 1920 г. Милойевич го споменава като село с 40 къщи населено от християни – славяни, но на друго място споменава, че селото преди Илинденското въстание от 1903 г. се е състояло от 50 къщи .

През с. г. преброяването отчита, че в селото живеят 197 жители, от които 90 мъже и 107 жени.

В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ е записано Бъмбоки с 280 българи.

В 1928 г. е прекръстено на Макрохори, а на следващата 1929 г. на Ставропотамос.    Между 1914 и 1919 г. - 1 човек официално емигрира в България, а след 1919 г.- 6. В селото има 2 политически убийства.

Преброяването от 1928 г. установява, че в селото живеят 220 жители, от които 98 мъже и 122 жени. В селото не е регистрирано настаняване на бежанци след 1922 г.

В 1932 г. в селото има 40 българофонски семейства, всички с „изявено българско съзнание“.                                                                       

Преброяването от 1940 г. установява, че в селото живеят 295 жители, от които 146 мъже и 149 жени. Сградният фонд е 96.

През Втората световна война в Бъмбоки е създадено подразделение на българската паравоенна организация „Охрана”. Селото е нападано от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.

паметника на Падналите за родината двес в селото

В края на август и началото на септември 1944 г. под натиска и агитацията на македонският батальон „Гоче” въоръжената милиция от „Охрана” предава оръжието си, а някой от тях встъпват в редовете му.

Статистика от 1945 г. посочва, че в селото живеят 723 жители, от които 700 са славяни.

По време на изграждането на организационните структури на НОФ, селото е включено в Тиолишкият район от Корешчанска околия. Според Докладна от П. Митревски от 9.2.1946 г. в с. Бъмбоки има организирани 4 члена на НОФ и 2 на НОМС.

Селото силно пострадва по време на Гражданската война в Гърция. Според Тодор Симовски  селото дава 39 убити, а 89 души се изселват в социалистическите страни. От Бъмбоки 81 деца са изведени от комунистическите части като деца бежанци.   Във в. «Ексормиси» от 1.4.1948 г. пише: « На волски коли, на коне магарета и катъри бяха натоварени малки деца, няколко ходеха пеша и покрай тях бяха техните майки. Те бяха от селата Загоричани, Куманичево, Бъмбоки, Тиолишча и Кондороби.»

спомен от старите къщи

След Гражданската война в селото са останали 125 жители ( преброяването от 1951 г.) Тази разлика от близо 600 човека ме навежда на мисълта, че изселилите се в страните от т.нар „Източен блок” трябва да са много повече от посочената цифра от Симовски, дори и да приемем, че от останалите в селото  през 1951 г., че  е останал, защото има близък в затворите или заточен на островите в Гърция. 

От наличните сведения може да се каже, че жители на селото след края на Гражданската война са заселени в СССР, Румъния, Полша и др. Някои от жителите му успяват да се заселят в България.

Надморската височина, на която е разположено селото е 684 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Алекса - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Балче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Бард, Гого - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Белче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Бодин /Тодин/, Менко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Бойко, Стоян - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Василев, Ахилеас Михайлов – роден 1933 г.; син на Александра и Методи и брат на Георги; от 1949 г. е мобилизиран в ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция е емигрант в СССР;  през 1967 г. се установява във Варна при родителите си; оставя спомени за участието на баща си и брат си в Гражданската война. /виж:Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 74./

Василев, Георги Методиев – син на Александра и Методи и брат на Ахилеас; заедно с баща си е участвал в редовете на ЕЛАС по време на окупацията на Гърция във ВСВ; загинал. /виж:Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 74./

Василев, Спиро – роден 1874 г.; по време на Балканските войни взема участие в четите на Коста Попето и Колю Лефтеров, по -  късно се записва в 4 рота на 10 Прилепска дружина на МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.113/

Василев, Методи Михайлов – роден през 1910 г.; партизанин в четите на ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г.. член на ГКП; секретар на партийната организация в Загорицкия район; доброволец в ДАГ от 1947 г.; през 1949 г. емигрира в Полша, където живее до 1960 г.; установява се във \варна през 1961 г. /виж:Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 75./

Василева, Александра Тодорова – родена 1910 г; оказва помощ на партизаните от ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г.; и на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.; емигрира със семейството си в Полша в периода 1950 – 1955 г. през Албания; през 1955 г. се установяват във Варна. /виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 77./

Васо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Велчо, Гърдин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Велчо, Дими - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност са братя с Гърдин

Вълчев, Аргир – капитан  от ДАГ; командир на 1- ви конен екскадрон; след Гражданската война се преселил в Скопие, Югославия; на 6 август 1951 г. арестуван от УДБА, по обвинение, че е поддържник на Коминформбюро и в просъветски настроения и осъден на 14 г. затвор; през 1956 г. е амнистиран и екстрадиран в България; установява се във Варна; през 1957 г. подава молба до ЦК на БКП, да разрешат в България да се преселят децата му; препоръчва му се той да се пресели в Румъния, където са децата му. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 125-126,154./

Вълчев, Георги Аргиров – отведен като дете беглец в Румъния; през 1957 г. баща му прави опит да му бъде разрешено със сестра му да се преселят в България; отказано му е. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 154./

Вълчева, Марианти  Аргирова - отведена като дете беглец в Румъния; през 1957 г. баща и прави опит да и бъде разрешено с брат си да се преселят в България; отказано и е. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 154./

Вълчева, Митревица – родена ок.1833 г.; промушена с щик и след това застреляна от башибозука при нападението над селото на 14.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273./ # не се споменава сред убитите от Н.Темчев

Георгиев, Яни - по време на Балканските войни служи в 3 рота от 5 Одринска дружина на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.174/

Гичов /Гисчев/, Петър Стефанов – убит на 31.VІІ.1903 г от башибозука, когато с баща си отивал на лечение в гр. Клисура; това според  Наум Темчев е станало на 25.7. и е съсечен със секира. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273.; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./

Гичов /Гисчев/, Стефан – убит на 31.VІІ.1903 г заедно със сина от башибозук на път за гр. Клисура, където отивал да се лекува; при Н. Темчев същото сведение като със сина./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14.

Гърдан, Синадин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Дабижив - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Делиоланов,Танас – роден през 1838 г.(според Н. Темчев през 1833 г.); изгорен при опожаряването на селото на 14.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./

Делиоланова, Колевица – заклана и промушена при нападението над селото от башибозук и войска по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273./ # за нея не се споменава от Н.Темчев

Делиоланова,Танасица – родена ок.1838 или 1840 г.; изгоряла при опожаряването на селото от башибозук и войска на 14.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с273;  Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./

Дими, Наход - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Димитър, Аргир - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на жителите от селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Добривой - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Драгослав - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Иван - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на жителите от селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Йован - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Йован, Стойо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Йорги - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Кара Христо – роден ок.1833 г.; убит на 14.VІІІ.1903 г,когато селото е нападнато от войска и башибозук./виж: Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./

Киряков, Антон - по време на Балканските войни служи във 2 рота на 5 Одринска дружина, 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.348/

Киселиновски, Стоян – роден е на 10.1.1943 г.; през 1948 г. е отведен като дете бежанец в Румъния; завършва основно училище в село Тулгеш, класическа гимназия в Орадя и история в Университета на Клуж – Напока; работи като гимназиален учител по история от 1966 до 1972 г., когато се преселва в Социалистическа Република Македония, където постъпва в Института за национална история; през 1974 г. защитава магистратура, а десет години по – късно докторска дисертация в Скопския университет „Св.Св. Кирил и Методий”; изследванията му са свързани главно със съдбата на населението от Егейска Македония по време на Гражданската война в Гърция, когато 50 хиляди човека са прогонени, 20 хиляди убити, а 46 села са изгорени; обвиняван е в пробългарска научна дейност. /виж: Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. І, 693-694./

Койо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Коста - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Костандин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на жителите от селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Кузман, Мешо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мано - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Манос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Мара – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Менко, Андрон - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Менко, Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Менко, Боин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност са братя с Апостол и синове на Менко Тодор

Мешо, Сирандин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мико, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мико, Йован - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мико, Йовко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мико, Кирко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мико, Пройко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # твърде е възможно да е брат на Димитри, Йован, Йовко и Кирко

Милош - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Митов /Николов/, Дине /Диме/ – роден през 1868 г.( според Н. Темчев е роден през 1848 г.); бил е ням, а също и куц; изгорял при опожаряването на селото на 14.VІІІ.1903 от войска и башибозук; според Н. Темчев е намерен убит, с обезобразено тяло. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./

Митов, Козма – сестрин син на архимандрит Павел Симов; ръкоположен за екзархийски свещеник в Цариград през 1872 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с. 31./

Митрето - четник в партизанската рота на МОО по време на Междусъюзническата война; попаднал в групата на Иван Попов след 4 юли 1913 г. /виж: Иванов,В. Отрязаната глава…,с.51./

Михавил, Ста(в)ро - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мустафа, Али - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като притежател на чифлик в землището на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Мустафа, Синан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като притежател на чифлик в землището на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Нено - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Никола - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

папа Алекса - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Пейо, Кируд - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Петко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Петко, Ставре - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Петру - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Попниколов, Димитър Ламбов – сред първите е, които се записват като доброволци в ДАГ през 1946 г.; загива в сряжение с полицията край с. Кономлади като картечар през с.г. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./

Попниколова, Александра – отведена от родния край като дете беглец; отведена в Крайова, Румъния; през 1956 г. майка и пише молба до ЦК на БКП, да бъде разрешено  на дъщеря и да се пресели в България; молбата е удовлетворена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Попниколова, Тинка –  съпругът и е с доживотна присъда в Солунския затвор; дошла от Гърция при децата си в София, пише молба до ЦК на БКП, да и бъде разрешено да доведе от Крайова 17 годишната си дъщеря; молбата и е утвърдена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Продан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Пройко, Йован - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Радин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на жителите от селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Радослав - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Райко - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Сервуд, Пало/Пано/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Славко, Радуко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Сотир, Траян - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Ставрито - четник в партизанската рота на МОО по време на Междусъюзническата война; попаднал в групата на Иван Попов след 4 юли 1913 г. /виж: Иванов,В. Отрязаната глава…,с.51./

Стамко, Андрея - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стамуд, Васо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стамуд, Менко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стамуд, Михо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност са братя с Менко

Стамуд, Мише - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стамуд, Пройко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стамуд, Сарко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност са братя с Васо

Стано - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Станойло - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Степан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Стефанов, Тодор – баща на Александра Василева; по време на Междусъюзническата война е в Партизанската рота на Васил Чекаларов; загива през 1913 г. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 77./

Стойо, Рампо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Стоян, Череп - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Тинош - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Тодор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Тодор, Менко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Томче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Томчо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Трайко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Хараламбов, Христо – четник в партизанската рота на МОО по време на Междусъюзническата война; пленен и отведен първоначално в Леринския затвор; сред 28-те съдени от II-ри  военно полеви съд в Солун. /виж: Иванов,В. Отрязаната глава…,с.91,115./

 Хранко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Христ, Захарие - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Череп, Мирай - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Череп, Янко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Юруков, Павле – организатор на НОМС в с. Загоричане през май 1945 г. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47./

Юсуф, Оруч - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като притежател на чифлик заедно с брат си в землището на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./

Янков, Аргир – роден през 1890 г, работник, по време на Балканските войни служи в 3 рота от 11 Серска дружина  на МОО,21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.821/

108. Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./

Костурски край 2 - Българска Блаца

Българска Блаца /Блаца, Влаца, Булас/ дн. Οξυά

 

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото отстои на 15 км северно от Костур, в областта Пополе кол в малка котловина в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на запад е село Вишени, на 4 на юг Черешница, а на 7 на изток - Прекопана.                              

При преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).

Според Тодор Симовски селото първоначално е било колибарско.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Влаца или Вулгаровлацион е населено с 650 жители.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия  е посочено като Блаца и още като Булас.

В края на ХІХ в. Блаца е чисто българско село.

панорамна снимка на село Блаца

В " Етнография на вилаетите „Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Блаца е посочено като село със 160 домакинства и 470 жители българи.

В Пловдивската статистика селото е представено със 160 къщи, в които живеят 470 българи.

В статистика си Теплов е записал, че с. Блаца се състои от 150 къщи, в които живеят 590 българи.

Българското училище в селото отваря врати през учебната 1883/1884 г., което по всяка вероятност просъществува до учебната 1886/87 г. Според спомените на св. Златко Каратанасов, всички български училища в Костурско били закрити по решение на каймакамина Абдулрахман ефенди, а учителите са хвърлени в затвора. Училището е отново открито през учебната 1888/89 г.

Според Марко Цепенков в 1898 г. селото се състои от 100 български къщи.

В статистиката си Ростковски срещу името на с. Блаца е записал, че се състои от 82 къщи, които са обитавани от 377 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.

по улиците на селото

В началото на ХХ в. всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. Според Гунарис  през 1902 г. от 80 семейства, само едно се било обявило за гръкоманско, но през 1903 г. техния брой бил 30 гръкомански срещу 50 екзархийски. По всяка вероятност, тази негова информация се отнася за селото след

Илинденското въстание, когато войската,  която подпалила с. Вишени, същия ден опожарява и Б. Блаца.

При подготовката на Костурско за Илинденското въстание Българска Блаца е обявена за въстанически център към който спадат селатаЧерешница, Бабчор, Вишени, Шестеово, Апоскеп, Сетома, Тиолишча, Кондороби, Орман, Маняк, Костур и Прекопана. За войвода на Блацката центрова чета е определен Иван Попов. Във въстанието блачани участват с 27 въстаника (както в центровата чета - която до 15 август е брояла 122 човека, така и в местната селска чета).  Вземат участие във всички важни сражения станали по време на въстанието (в освобождаването на Клисура, Невеска, в сражението на Писодерската кула, Гулината и т.н.). Представители на блатченските въстаници вземат участие и в похода до Прилепско.

При опожаряването на селото населението избягало в мест. Рид, където било заобиколено от войската, и там били  извършени не малко жестокости. В близост до селото в гората били отвлечени 50 жени и моми от турските войници и били държани от тях 20 часа.

В селото били изгорели 70 къщи на 21.VІІІ.1903 г. А малко по-късно се  появили и хората на митрополит Германос Каравангелис, които раздавали заявления за преминаване към Гръцката патриаршия, с обещание за защита от турците. Според Н. Темчев в навечерието на Илинденското въстание селото е опожарено на  22.август. За да бъде изгорено селото не малка заслуга има именно митрополит Каравангелис, в своите спомени той пише дословно: „Хюсеин Хюсни паша по мое изискване и показване не изгори смесените села, нито гръцките, но само чисто българските…Българска Блаца…, двадесет и пет села вкупом…”                    

спомен от старите, но ремонтирани къщи на Блаца

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище, където се учат 46 ученика, обучавани от един учител..

Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско със 650 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Б. Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.Селото не се отказва от Екзархията до влизането му в пределите на Гърция след Балканската война.

Според списъка от  1913 г. в селото живеят 424 жители, от които 216 мъже и 208 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ срещу с. Бъл. Блаца за брой на жителите е записано 1230 българи.

 Според Милойевич през 1920 г. в селото живеят 55 славянски християнски къщи, но посочва, че преди Илинденското въстание къщите са били 100.

Преброяването от с. г . отчита 264 жители, от които 96 мъже и 168 жени, разпределени в 61 семейства.

През 1927 г. селото е прекръстено на Оксия.

В 1928 г. в селото има настанени 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция^. или според други данни 3 души.

Между 1914 и 1919 г. 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 218 жители, 104 мъже и 114 жени, В 1932 г. се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                   

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 277 жители, от които 144 мъже и 133 жени.

черквата "Св. Димитър" днес

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния Македоно-Български Комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.

Статистиката от 1945 г. посочва, че от 265 – те жители има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

През септември 1945 г. селото е било нападнато от бандите на Коларис и Пападопулос, по спомените на бежанката Виктория Панайотова от Вишени.

В организационните  структури на НОФ селото спада към Дреновенския район от Корешчанска околия, но в Докладната си до ръководството П. Митревски не посочва никаква бройка за организирани членове на НОФ, НОМС или АФЖ.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, което кара  173 души от жителите му да се изселят в социалистическите страни. Децата бежанци от селото са настанени предимно в Хърватска и в домът в Дутовле, Словения

След войната започва масова емиграция отвъд океана предимно  в Австралия, САЩ и Канада..                     

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 122 жители.

Днес на няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1200 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

архимандрид Павел Симеонов – делегат е на Първия църковно – народен събор от 1870 г. в Цариград; завършва семинарията в Халки;  още като ученик започва да работи за разпространението на българщината; подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в селото;

през 1876 г. е произведен в архимандритски чин; обикаля Костурска епархия и се бори с гъркоманството;  като дякон придружава екзарх Антим І във Видинската епархия в 1878 г. по-късно става гръцки владика. / виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.14,31; Петров,П. и Хр. Темелски, Църква и църковен живот..., kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html /

Анастасов, Кузман – роден 1884 г.; с І завършен клас; по време на Балканските войни служи във 2 рота на 9 Велешка дружина, 2Х.1912- 10.VІІІ.1913 г, награден с орден „За храброст” /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.22,66/

Башов/Бошев/, Михаил Петров – роден ок. 1824 г. (според Н.Темчев 1838 г.); при опожаряването на селото от турските войници при потушаването на Илинденското въстание е убит с щик на 21.VІІІ.1903 г. в селото; според Темчев е застрелян. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с274; Чекаларов, В. Дневник...,с295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Башов, Никола - споменат в спомените на Стефан Шклифов, на когото синът заминал за България и той заедно с жена си остават сами в селото; завещал имота си на Нико Бижогли. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Бижогли, Нико - споменат в спомените на Стефан Шклифов; бил е родом от Превеза женен е за Зойка Клячова; преди това е бил женен в Бапчор, но след смъртта на жена си пристига в Б. Блаца. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Блацки, Кръсто – участник в групата, която трябва да се включи в революционните борби на Костурско в предилинденския период водена от Ив. Попов; удавил се в р. Саламбрия. /виж:Архивите говорят т.25. Из архива на Гоце Делчев…, с. 165. /

Бутков, Глигори – оженил се  за годеницата на убития си брат Мане Бутков, по настояване на родителите си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./

Бутков, Мане - убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството е била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17,18./

Бутков , Мано – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/ onoma/ metanastes.htm./

Буткови – род в селото; според спомените на А. Дамянов, къщата им била една от великолепните в селото. /виж: Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Буюкови – род в селото; къщата им се намирала в близост до чешма. /виж: Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Вангелов, Илко – роден през 1871 г. ; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274.; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Влаов, Методи – мобилизиран по време на Италияно-Гръцката война; предал се в плен на италиянците; от Италия като българин е изпратен в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221./

Влахът - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Гирувица - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.90./

Гйовева, Трифунка – родена през 1854 г.;  заклана по време на Илинденското въстание при нападението на турците над селото. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Голичеви  - род в селото; според спомените на А. Дамянов, къщата им била една от великолепните в селото. /виж: Македонска трибуна, 9 май 1935 г, бр.429./

Голичов, Пандо Костадинов – убит на 21.VІІІ.1903 г от турците, като тялото му е промушено с щик./виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,с295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Данаилов (Дамянов), Иван К. – учител в Мокрени през учебната 1903/1904 г.; убит край местн. Голям чифлик на един час път от Костур на 14.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34,57,96./

Дамянов, Димко - учител в с. Българска Блаца през 70 – те години на ХІХ в. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Дамянов, Константин – роден през 1850 г; български просветен деец; учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер, Цариград; дълги години учителства в Костуско (Б.Блаца, Черешница, Бобишча, Кономлади и Смърдеш) и Леринско (Зелениче и Лерин); през 1885 г. е вкран в Корчанския затвор под натиска на Костурския гръцки владика Кирилиос; след като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 г. е принуден да се изсели в България; установява се в Русе, където е починал през 1927 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък ..., с.79; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.35,;  Чекаларов, В. Дневник...,с.140,150; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27; Освободителното движение в Македония...,с. ХХ.; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, 27,32. /

Дачо – майстор – дърворезбар, изработващ украса на тавани. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.75./

Джайков /Джайкув/, Андрея - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.89./

Джайков, Ицо - споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 196,200./

Джиджин, Петре – убит край водениците до Костур, през 1916 г. от френските войници, заедно с поп Никола Чапов с обвинението, че е български шпионин. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 50./

Джогов, Константин - ръкоположен за екзархийски свещеник в Цариград през 1872 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с. 31./

Димитров, Васил - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Димитров, Глигор –роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димова, Кираца – отведена в гората и 20 часа подложена на обезчестяване от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Еневски, Спас Колев /Колита/ – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983, кн.3, с.127; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Иванов, Васил - успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml../

Иванов, Леонид - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Илия – андартски капедан, според спомените на Германос Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Коста В. Калканджиев

Калканджиев, Коста Василев  /Гори гащи/ – роден през 1880 г.; завършва с отличие Фенерското училище в Цариград;; след това с баща си се преселва в България; от 1900 г. е член на ВМОРО; през есента на 1902 г. заедно с Ив. Попов заминава за Костурско през Цариград-Атина; по време на Илинденското въстание е подвойвода блацката центрова чета; взема участие във всички сражения, които водят костурските въстаници по време на въстанието; оставен като човек, който да събира изгубилите се въстаници от различните селски чети в периода септември-октомври 1903 г.; един от последните напуснали Костурско през Гърция, където бил попаднал в гръцките затвори;  починал през юли 1936 г. в София (според Илия Биолчев на 19.8.1936 г). /виж: Ил. Илинден…, кн. 7(77), с.16; кн.8(78), с. 14; Чекаларов, В. Дневник..., с. 156,241; Дневник на костурския войвода...,с.94,299; Освободителното движение в Македония...,с. ХVІ.; Архивите говорят т. 25. Из архива на Гоце Делчев…, с, 45, 192,194./ # в основните източници се среща само като Коста Василев, може би да не бъде бъркан с Костадин Калканджиев от гр. Малко Търново.

Катин, Насе – роден около 1872 г.; член на ВМОРО; подвойвода при леринския войвода Дзоле Стойчев; отговарящ за Буфколският район преди младотурската революция. /виж:ИДА,1992,т.64, с.133./

Качандов - убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството му била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17./

Качандова, Циля – дъщеря на убития в Еловска бука”; омъжила се за Пандо Стумбов, според направената договорка между двете съпруги на убитите им съпрузи в „Еловска бука от андартите”; починала в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./

Киров/Кириев/, Атанас/Насо/ Василев – ученик; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; бил е болен  и разсечен части в селото. виж: Ипр.,1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Клячова, Зойка - спомената в спомените на Стефан Шклифов, като омъжила се за Нико Бижогли от Превеза. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Колева, Киряка – отведена в гората заедно с 50 жени от селото и 20 часа била подложена на опозоряване по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Колигов, Стасе – отвлечен за откуп от хайдушката дружина на Митре Търпин и Христо Костевски. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Комитов, Анастас Колйов – роден през 1833 г.; промушен с щик по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Костандова, Катерина Василева – родена през 1900 г.; народна певица; правен е запис с нейни изпълнения от Николай Кауфман. /виж:http://musicart.imbm.bas.bg /karton.asp?zapisID=92./

Константинов, Васил – учил в Българската класическа гимназия в Битоля; учител в селото през учебната 1902/1903 г.   (виж: Ил.Илинден, 1934, бр.58,с.11; Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Костадинов,Тръпче – роден 1828 г.; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13/

Кузмова, Анаста – родена през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузо  – който е отнесъл откупа за роднината си Стасе Колигов на хайдушката дружина; помъчил се да ги измами като им занесъл вместо 100 лири, 100 медни петаци и ги предал на потерджии; след това бил наказан от хайдутите като му отрязали носа и ушите. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Кулигув, Маньо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.87./

Личин, Васил – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, том ІІ и т.ІІІ. /виж: Михайлов, Ив.. Спомени, т.ІІ,с.16;т.ІІІ,с.12./

Манолов, Анастас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни служи в в 1 рота от 6 Охридсдка дружина,1.Х.1912-  10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.420,578/

Марков, Киро – роден 1909 г.; емигрирал в Австрлия със семейството си (съпруга, син и дъщеря), установил се да живее в Аделаида; починал на 4.5.1954 г.

Марков, Кузо – майстор зидар. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 190./

Марнова, Лефтерия К. - отведена като дете бежанец в Югославия; не е известно в кой от детските домове е била настанена, но е продължила образованието си през учебната 1949/1950  г. в Осиек, Хърватско. /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.114./

Митрев, Марко – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Накев/Власие, Влаше/, Стерйо – роден 1891 г.; промушен с щик от турските войници на 21.VІІІ. 1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13/

Наков, Христо – през есента на 1900 г. е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; по време на „Иванчовата афера” през 1901 г е арестуван  и лежи в Корчанския затвор; през 1903 г. е амнистиран и излиза от затвора; член на Българската църковно – училищна община; убит на 27.2.1905 г. /виж: М. Николов, Революционното движение...,с.56,84,159,172; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.96./

Николов, Стефан  - роден на 27.12.1860 г.; 12-13 годишен се заселва в гр. Фердинанд; работи като слуга в кръчма; взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”; няколко пъти е избиран за общински съветник; в периода 1897 – 1899 г. е кмет на града, през неговият мандат

е създадена градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.); умира на 23.9.1952 г. в Монтана. /виж: ogostanews. blogspot.com/2011/09/1897-1899.html./
Пандов, Димитър – роден през 1891 г.; ранен по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пандова, Деспа /Доста/ – родена през 1853 г.; ранена от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пандова,Тана – родена през 1889 г.; ранена по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пишмиров, Досо /Теодоси/Димитров  – убит от турските войници на 21.VІІІ.1903 г промушен с щик; според спомените на А. Дамянов е овчар и е убит извън селото, където се намирали „Пишмировите кошари”, овцете му били отведени; роден  ок.1823 или 1841 г. /виж: Ипр., 1983,кн.3,с.127; Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295.; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13; Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429. /

Пишмиров, Пандо Николов  – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1848 г. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмирова, Дота – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.1983,кн.3, с.127./

Плястев, Стефо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127./

Кузо Попдинов

Попдинов, Кузо/Кузман/ - роден през 1875 г; дядо му е Василий - гръцки владика на Анхиало и Смирна; завършва гръцка гимназия през 1899 г. в Цотили, гръцки учител в родното си село; учител в българското училище в Черешница; във връзка с „Иванчовата афера” от 1901 г е арестуван и осъден на 101 г; лежи в Корчанския затвор; амнистиран през 1903; участва в Илинденското въстание като войвода на чета и ръководи Блацката центрова чета; след края на въстанието заминава през Гърция за Варна; през март  1904 г. заедно с Георги Христов прави опит да се завърне в Македония през Гърция, но са арестувани в Трикала; освободен през декември с.г. след застъпничество на българското външно министерство; в края на 1905 г. пристига с чета в Костурско; води ожесточени сражения с гръцките андарти; предаден, за да не бъде заловен се самоубива на 18.ХІ.1907 г. в с. Черешница; женен с четири деца./виж: в.Вечерна поща, 1908, бр.2291; в.Илинден,1924,бр.5; в.Македонска трибуна,1932, бр.302; сп.Ил.Илинден,1928-1929, бр.4,с.12;Борбите в Македония...,с.585; Хр.Силянов, Освободителните...,т.І, с.303; Четите...,с.39.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник..., с.298; Дневник на костурския войвода...,с.102,109; Марков, Г. Хрупищко…, с. 140./

Ристов, Петре – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Саферова, Нунта Атанасова /Томева/– убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Сеферов/Саферов/, Пантелей/ Панайот, Пандо/  – роден през 1891 г; студент, по време на Балканските войни служи първоначално в инженерно-техническата част на МОО, а по – късно в 1 рота от 5 Одринска дружина на МОО; след края на войната завършва образованието, а по – късно специализира; рисува предимно пейзажи; автор е на стенописите в българската църква в Истанбул „Св. Димитър“. починал през 1977 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.610;  http:|| bg.wikipedia.  org. |w|index.php?title=1467034 /

Стерьов /Стериов/, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки като десетар. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE% D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9 A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA% D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Стерьов /Стериов/, Пандо - убит от гръцките андарти на 23 юни в пл. Вич. /виж:  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Стефанов, Пандо – убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Стумбов – убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството е била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17./

Стумбов, Андон /Доне/ - загинал по време на Италияно-Гръцката война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221./

Стумбов, Васил /Циле/ Манолов – син на Манол Стумбов; бил е ученик в българската гимназия в Битоля; бил пленен от Ване и Томе Римпапови с цел откуп; успял да се спаси. . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,20./

Стумбов /Сульов/, Манол /Нолето/ - имал воденица в близост до Черешница; бил нападнат от андартите с цел да бъде убит; след пленяването на синът му с цел откуп и успешното му бягство от похитителите се изселва в Костур.  . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,20./

Турдиев/Стумбев/, Илйо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г ./виж: Ипр.,1983,кн.3 , с.127; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Христо – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Христо – кмет на селото; убит край с. Тихолища от неизвестни нападатели връщайки се от гр. Костур. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.56./

Христов, Иван - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118;  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Цалкин/Цалов/, Петър Кузманов – убит от турската войска при нападението над селото му на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пизмирис, Крис – емигрирал в Австралия; по всяка вероятност е бил член на МАНС; в. Македонска искра съобщава, че се е сгодил  на 25.1.1953 г. за Фани Джупанис – родом от Косинец. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.2,с.2./

Чалмов, Георги /Йорги/ Христов  – един от дърварите, който е сред групата заловени от андартите на Еловска бука във Вич; който по чудо останал жив (според друго свидетелство е бил ранен) и успял да избяга, след откриването на допусната грешка, на останалите дървари били отсечени главите. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17.; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118;  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml. /

Чалмова, Елена Атанасова/Трифуновица/ – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1878 г. /виж: Ипр., 1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Чамнов, Вангел – роден през 1886 г.; убит при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Чамовски, Пандо В. – отведен като дете бежанец в Югославия; не е известно в кой от детските домове е бил настанен, но е продължил образованието си през учебната 1949/1950  г. в Самбор или Загреб, Хърватско. /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.112./

Чекамдонов, Иван – роден през 1840 г.; заклан от турските воници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Шапарданов, Атанас – през 1894 г. завършва деветия випуск на Солунската българска мъжка гимназия; от 1894 до 1897 г. учител в същата гимназия; главен учител в Устовското народно училище; активист на Тайното революционно братство, след сливането му с ВМОРО, става нейн член; убит е през 1901 г. от началника на Чепеларския революционен пункт Костантин Антонов. /виж: Караманджуков, Хр. Западно тракийските българи..., с. 41,108-112; Кандиларов, Г. Българските гимназии и основни училища в Солун…, с.83,92./

Шапарданов, В. - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Кузман Шапарданов

Шапарданов, Кузман Христов – роден през 1849 г; български просветен деец; учителства в тракийския гр. Фере; през 1877 г. е заподозрян в сътрудничество с настъпващите руски войски и е затворен; след освобождаването му учителства в с. Церово и в родното си Костурско (през 1883/84 уч.г. в Смърдеш); многократно арестуван и затварян поради конфликт с гръцките църковни власти; починал през 1893 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък..., с.98; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27,32; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)..., с.47.; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с.27,32.  /

86.Шапарданов, Тома  Кузманов – роден през 1883 г.; син на К. Шапарданов; участва в Илинденското въстание; в периода 1904 – 1912 г. е учител в Костурско – Вишени, Б.Блаца, Загоричани, Куманичево; Издава календарче „Костур” за 1910 г.; в периода 1919 до 1936 г. се отдава на събиране на материали за Костурско и за тяхното публикуване; касиер на Костурското благотворително братство, а през 1937 г. дори е негов председател; починал през 1938 г.; погребан в Софийските централни гробища в парцел № 36. /виж: Чернески, Ч. Кой, как и защо разпиля..., с.52; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34.; sofiapomni.com/parcel.php?id=36./ 

Забележка: Информацията за имената на убитите на Еловска бука са дублирани, беше разпознат само Христо Георгиев Чалмов