Бъмбоки/Кайнак, Бъмбуки, Бехоки, Бамбук, Бомпоки/ дн.
Σταυροπόταμος
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото е разположено в географската област Пополе кол. На 4
км на юг от Горенци, на 4 на север е с. Олишча и на 4 на североизток с.
Загоричани.
По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно в
тогавашната община (дем) Св. Врач (Агии Анаргири), префектура Костур
(Кастория).
За първи път селото се споменава в поименен османски данъчен
регистър от 1440 г. под името Кайнак с 37 християнски пълни домакинства, 3 непълни
(неженени) и 1 вдовица. Прихода, който внася селото в Османската хазна е 2746
акчета.
В Османските архиви от края на ХV в. се споменава под
името Бъмбуки с 42 пълни домакинства.
 |
| черквата "Св. Троица" |
В османския данъчен регистър от 1530 г. селото е записано
като Бехоки, землището на което е включено към султанските хасове. Селото се
състои от 35 пълни, 9 непълни и 5 вдовишки християнски домакинства. Приходът
към държавната хазна е 6281 акчета.
В поименния османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото
е записано като Бъмбоки с уточнението – „ с друго име Кайнак”, землището на
което е включено към султанските хасове. Попълващият регистъра е отбелязал, че
в селото няма мюсюлманско население, но в землището на селото има обособени три
мюсюлмански чифлика. По това време селото се състои от 26 пълни християнски
домакинства и 16 непълни такива. Признаването на 4 християнски бащинии от
страна на турските султани, говори че селото е съществувало отпреди включването
на Костурско в пределите на Османската империя. Друг е въпросът, дали селото се
е намирало в местността „Кайнак” или е било там, където е през ХIХ в. Имайки в предвид, че в Османският поименен
данъчен регистър от 1440 г. е посочен данък за воденици, а в този от 1568/1569
г. няма посочен данък за такива съм на мнение, че наименованието на местността
е свързана със спомен от бившето населено място там. Приходът от селото в
държавната хазна е 9159 акчета. Най-голямото перо в него идва от юшура за
отглеждането на лен – 2200 акчета. Липсата на данък върху лозя, но за взет данък
за 150 медри шира, води до заключението, че по всяка вероятност мюсюлманските
чифлици са били предимно засети с лозя. За периода от 1440 до 1570 г. най-малко
40 пълни домакинства са били пренасочени към пустеещи „мъртви земи” в пределите
на Османската империя. Като потвърждение на горното ще посочим като
доказателство, че сред двата пълни описа от 1440 и от 1568/1569 г. се срещат
само тези на Йован и Петко.
 |
| спомен от старите къщи след Илинден |
През ХІХ в. Бъмбоки е чисто българско село. Според
"Етнографията на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники", издадена
в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от
1873 г., в Бамбук има 60 домакинства със 175 жители българи.
В Пловдивската статистика селото е изписано като Бамбук и преповтаря
данните от „Етнографията…”.
Схинас го посочва като християнско село с 60 къщи под името
Бомпоки.
В статистиката на Теплов, селото е записано като Бъмбук с 60
къщи, в които живеят 250 българи.
За Веркович с. Бамбук се състои от 60 къщи, в които живеят
85 семейства, а жителите му се състоят от 230 мъже и 239 жени, всички българи.
В картата на Генералния щаб на Австроунгарската армия е
посочено като с. Бамбук.
В статистиката на Ростковски селото е записано с името
Бамбук и се състои от 32 къщи, в които живеят 40 турци и 164 славяни
патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в Бъмбъки има
260 жители българи.
В началото на ХХ в. цялото
село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до
Балканската война.
За първи път селото е посетено според спомените на дейци на
ВМОРО през зимата на 1901 г., когато е създаден С.К.
По време на подготовката и за организирането на Илинденското
въстание селото е включено в
Загориченския център, представители на селото вземат участие във въстанието, но
няма яснота колко човека се включват в селската чета и колко са в центровата
въстаническа чета. По всяка вероятност те вземат участие във всички важни
сражения, които водят Костурските въстаници и в похода до Прилепско.
 |
| изглед от центъра на селото с черквата в дъното |
Селото е опожарено от турската войска и башибозук по време
на Илинденското въстание на 14.VІІІ. 1903 г., всичките 53 къщи са били
изгорели, заедно с училището и църквата „Св. Троица”. Според Н. Темчев
опожарените къщи са 43, заедно със селското училище. Населението избягало в
манастира „Св.
Врач”.
За да бъде изгорено селото не малка заслуга има именно
митрополит Каравангелис, в своите спомени той пише дословно: „Хюсеин Хюсни паша
по мое изискване и показване не изгори смесените села, нито гръцките, но само
чисто българските…Бъмбоки…, двадесет и пет села вкупом…”
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в
Бомбъки има 320 българи екзархисти.
Гръцката статистика от с. г. представя селото като изцяло
гръцко с 250 жители.
През 1906 г. селото е било нападнато от андарти, за което Г.
Константинов в книгата си Българско Костурско, отбелязва „безрезултатно”.
Според „Македоно-Одринско опълчение 1912-1913 г. Личен
състав….” четири човека от селото се включват в редовете на МОО, но според
някои спомени те ще са най-малко седем.
След Балканските
войни Бъмбоки попада в пределите на Гърция.
През 1913 г. в селото живеят 228 жители, от които 120 мъже и
108 жени.
През 1918 г. селото влиза сато съставно в община Олишча.
През 1920 г. Милойевич го споменава като село с 40 къщи
населено от християни – славяни, но на друго място споменава, че селото преди
Илинденското въстание от 1903 г. се е състояло от 50 къщи .
През с. г. преброяването отчита, че в селото живеят 197
жители, от които 90 мъже и 107 жени.
В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен
Комитет в САЩ е записано Бъмбоки с 280 българи.
В 1928 г. е прекръстено на Макрохори, а на следващата 1929
г. на Ставропотамос. Между 1914 и 1919 г. - 1 човек официално
емигрира в България, а след 1919 г.- 6. В селото има 2 политически убийства.
Преброяването от 1928 г. установява, че в селото живеят 220
жители, от които 98 мъже и 122 жени. В селото не е регистрирано настаняване на
бежанци след 1922 г.
В 1932 г. в селото има 40 българофонски семейства, всички с
„изявено българско
съзнание“.
Преброяването от 1940 г. установява, че в селото живеят 295
жители, от които 146 мъже и 149 жени. Сградният фонд е 96.
През Втората
световна война в Бъмбоки е
създадено подразделение на българската паравоенна организация „Охрана”. Селото е нападано от гръцки банди, но селската милиция успява
да ги отблъсне.
 |
| паметника на Падналите за родината двес в селото |
В края на август и началото на септември 1944 г. под натиска
и агитацията на македонският батальон „Гоче” въоръжената милиция от „Охрана”
предава оръжието си, а някой от тях встъпват в редовете му.
Статистика от 1945 г. посочва, че в селото живеят 723
жители, от които 700 са славяни.
По време на изграждането на организационните структури на
НОФ, селото е включено в Тиолишкият район от Корешчанска околия. Според
Докладна от П. Митревски от 9.2.1946 г. в с. Бъмбоки има организирани 4 члена
на НОФ и 2 на НОМС.
Селото силно пострадва по време на Гражданската война в
Гърция. Според Тодор Симовски селото
дава 39 убити, а 89 души се изселват в социалистическите страни. От Бъмбоки 81
деца са изведени от комунистическите части като деца бежанци. Във в. «Ексормиси» от 1.4.1948
г. пише: « На волски коли, на коне магарета и катъри бяха натоварени малки
деца, няколко ходеха пеша и покрай тях бяха техните майки. Те бяха от селата
Загоричани, Куманичево, Бъмбоки, Тиолишча и Кондороби.»
 |
| спомен от старите къщи |
След Гражданската война в селото са останали 125 жители (
преброяването от 1951 г.) Тази разлика от близо 600 човека ме навежда на
мисълта, че изселилите се в страните от т.нар „Източен блок” трябва да са много
повече от посочената цифра от Симовски, дори и да приемем, че от останалите в
селото през 1951 г., че е останал, защото има близък в затворите или
заточен на островите в Гърция.
От наличните сведения може да се каже, че жители на селото след края на Гражданската война са заселени в СССР, Румъния, Полша и др. Някои от жителите му успяват да се заселят в България.
Надморската височина, на която е разположено селото е 684 м.
В спомени, документи, книги и в интернет
пространството като жители на това село се споменават следните лица:
Алекса - двама човека с такова име се споменават
в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Балче - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Бард, Гого - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Белче - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Бодин /Тодин/, Менко
- споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Бойко, Стоян - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Василев, Ахилеас Михайлов – роден 1933 г.; син на Александра и Методи и брат на Георги; от 1949 г. е
мобилизиран в ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция е емигрант в
СССР; през 1967 г. се установява във
Варна при родителите си; оставя спомени за участието на баща си и брат си в
Гражданската война. /виж:Архивни справочници т.6. Пътеводител по
мемоарните документи...,с. 74./
Василев, Георги Методиев – син на Александра и Методи и брат на Ахилеас; заедно с баща си е участвал
в редовете на ЕЛАС по време на окупацията на Гърция във ВСВ; загинал. /виж:Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 74./
Василев, Спиро – роден 1874 г.; по време на
Балканските войни взема участие в четите на Коста Попето и Колю Лефтеров, по
- късно се записва в 4 рота на 10 Прилепска дружина на МОО; 2.Х.1912 –
10.VІІІ.1913 г.; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен . /виж:
Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.113/
Василев, Методи Михайлов – роден през 1910 г.;
партизанин в четите на ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г.. член на ГКП; секретар на
партийната организация в Загорицкия район; доброволец в ДАГ от 1947 г.; през
1949 г. емигрира в Полша, където живее до 1960 г.; установява се във \варна
през 1961 г. /виж:Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните
документи...,с. 75./
Василева, Александра Тодорова – родена 1910 г;
оказва помощ на партизаните от ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г.; и на ДАГ в
периода 1947 – 1949 г.; емигрира със семейството си в Полша в периода 1950 –
1955 г. през Албания; през 1955 г. се установяват във Варна. /виж:
Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 77./
Васо - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Велчо, Гърдин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Велчо, Дими - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност
са братя с Гърдин
Вълчев, Аргир – капитан от ДАГ; командир
на 1- ви конен екскадрон; след Гражданската война се преселил в Скопие,
Югославия; на 6 август 1951 г. арестуван от УДБА, по обвинение, че е поддържник
на Коминформбюро и в просъветски настроения и осъден на 14 г. затвор; през 1956
г. е амнистиран и екстрадиран в България; установява се във Варна; през 1957 г.
подава молба до ЦК на БКП, да разрешат в България да се преселят децата му;
препоръчва му се той да се пресели в Румъния, където са децата му. / виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 125-126,154./
Вълчев, Георги Аргиров – отведен като дете
беглец в Румъния; през 1957 г. баща му прави опит да му бъде разрешено със
сестра му да се преселят в България; отказано му е. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 154./
Вълчева, Марианти Аргирова - отведена като
дете беглец в Румъния; през 1957 г. баща и прави опит да и бъде разрешено с
брат си да се преселят в България; отказано и е. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 154./
Вълчева, Митревица – родена ок.1833 г.;
промушена с щик и след това застреляна от башибозука при нападението над селото
на 14.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273./
# не се споменава сред убитите от Н.Темчев
Георгиев, Яни - по време на Балканските войни
служи в 3 рота от 5 Одринска дружина на МОО. /виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно..., с.174/
Гичов /Гисчев/, Петър Стефанов – убит на
31.VІІ.1903 г от башибозука, когато с баща си отивал на лечение в гр. Клисура;
това според Наум Темчев е станало на
25.7. и е съсечен със секира. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.273.; Ил. Илинден,
кн.6(136),с. 14./
Гичов /Гисчев/, Стефан – убит на 31.VІІ.1903 г
заедно със сина от башибозук на път за гр. Клисура, където отивал да се лекува;
при Н. Темчев същото сведение като със сина./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов,
Македония и Тракия...,с.273; Ил.
Илинден, кн.6(136),с. 14.
Гърдан, Синадин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Дабижив - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Делиоланов,Танас – роден през 1838 г.(според Н.
Темчев през 1833 г.); изгорен при опожаряването на селото на 14.VІІІ.1903 г. /виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./
Делиоланова, Колевица – заклана и промушена при
нападението над селото от башибозук и войска по време на Илинденското
въстание./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.273./
# за нея не се споменава от Н.Темчев
Делиоланова,Танасица – родена ок.1838 или 1840
г.; изгоряла при опожаряването на селото от башибозук и войска на 14.VІІІ.1903
г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с273; Ил.
Илинден, кн.6(136),с. 14./
Дими, Наход - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Димитър, Аргир - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Димо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на
жителите от селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Добривой - споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Драгослав - споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Иван - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на
жителите от селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Йован - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Йован, Стойо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Йорги - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Кара Христо – роден ок.1833 г.; убит на
14.VІІІ.1903 г,когато селото е нападнато от войска и башибозук./виж:
Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./
Киряков, Антон - по време на Балканските войни
служи във 2 рота на 5 Одринска дружина, 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.348/
Киселиновски, Стоян – роден е на 10.1.1943 г.;
през 1948 г. е отведен като дете бежанец в Румъния; завършва основно училище в
село Тулгеш, класическа гимназия в Орадя и история в Университета на Клуж –
Напока; работи като гимназиален учител по история от 1966 до 1972 г., когато се
преселва в Социалистическа Република Македония, където постъпва в Института за
национална история; през 1974 г. защитава магистратура, а десет години по –
късно докторска дисертация в Скопския университет „Св.Св. Кирил и Методий”;
изследванията му са свързани главно със съдбата на населението от Егейска
Македония по време на Гражданската война в Гърция, когато 50 хиляди човека са
прогонени, 20 хиляди убити, а 46 села са изгорени; обвиняван е в пробългарска
научна дейност. /виж: Македонска енциклопедија. Скопје,
2009, т. І, 693-694./
Койо - двама човека с такова име се споменават в
османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Коста - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Костандин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на
жителите от селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Кузман, Мешо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мано - двама човека с такова име се споменават в
османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Манос - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Мара – вдовица; споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Менко, Андрон - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Менко, Апостол - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Менко, Боин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност
са братя с Апостол и синове на Менко Тодор
Мешо, Сирандин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мико, Димитри - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мико, Йован - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мико, Йовко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мико, Кирко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мико, Пройко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # твърде е възможно
да е брат на Димитри, Йован, Йовко и Кирко
Милош - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Митов /Николов/, Дине /Диме/ – роден през 1868
г.( според Н. Темчев е роден през 1848 г.); бил е ням, а също и куц; изгорял при
опожаряването на селото на 14.VІІІ.1903 от войска и башибозук; според Н. Темчев
е намерен убит, с обезобразено тяло. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов,
Македония и Тракия..., с.273; Ил. Илинден, кн.6(136),с. 14./
Митов, Козма – сестрин
син на архимандрит Павел Симов; ръкоположен за екзархийски свещеник в Цариград
през 1872 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с.
31./
Митрето - четник в партизанската рота на МОО по време
на Междусъюзническата война; попаднал в групата на Иван Попов след 4 юли 1913
г. /виж: Иванов,В. Отрязаната
глава…,с.51./
Михавил, Ста(в)ро - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мустафа, Али - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като притежател на чифлик в землището на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Мустафа, Синан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като притежател на чифлик в землището на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Нено - двама човека с такова име се споменават в
османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Никола - трима човека с такова име се споменават
в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
папа Алекса - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Пейо, Кируд - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Петко - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Петко, Ставре - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Петру - двама човека с такова име се споменават
в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Попниколов, Димитър Ламбов – сред първите
е, които се записват като доброволци в ДАГ през 1946 г.; загива в сряжение с
полицията край с. Кономлади като картечар през с.г. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National
Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Попниколова, Александра – отведена от родния
край като дете беглец; отведена в Крайова, Румъния; през 1956 г. майка и пише
молба до ЦК на БКП, да бъде разрешено на дъщеря и да се пресели в
България; молбата е удовлетворена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 148./
Попниколова, Тинка – съпругът и е с
доживотна присъда в Солунския затвор; дошла от Гърция при децата си в София,
пише молба до ЦК на БКП, да и бъде разрешено да доведе от Крайова 17 годишната
си дъщеря; молбата и е утвърдена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 148./
Продан - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Пройко, Йован - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Радин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като бивш жител на селото, който е притежавал бащиния, преминала в ръцете на
жителите от селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Радослав - споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Райко - двама човека с такова име се споменават
в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Сервуд, Пало/Пано/ - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Славко, Радуко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Сотир, Траян - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Ставрито - четник в партизанската рота на МОО по време
на Междусъюзническата война; попаднал в групата на Иван Попов след 4 юли 1913
г. /виж: Иванов,В. Отрязаната
глава…,с.51./
Стамко, Андрея - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стамуд, Васо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стамуд, Менко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стамуд, Михо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност
са братя с Менко
Стамуд, Мише - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стамуд, Пройко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стамуд, Сарко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./ # по всяка вероятност
са братя с Васо
Стано - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Станойло - споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Степан - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Стефанов, Тодор – баща на Александра Василева;
по време на Междусъюзническата война е в Партизанската рота на Васил Чекаларов;
загива през 1913 г. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по
мемоарните документи...,с. 77./
Стойо, Рампо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Стоян, Череп - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Тинош - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Тодор - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Тодор, Менко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Томче - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Томчо - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Трайко - споменава се като глава на домакинство в
османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж:
Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Хараламбов, Христо – четник в партизанската рота на МОО по време на Междусъюзническата война;
пленен и отведен първоначално в Леринския затвор; сред 28-те съдени от II-ри военно полеви съд в Солун. /виж: Иванов,В. Отрязаната глава…,с.91,115./
Хранко - споменава се като
глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.
като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том
ІІ..., с.86./
Христ, Захарие - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Череп, Мирай - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Череп, Янко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.32 ./
Юруков, Павле – организатор на НОМС в с.
Загоричане през май 1945 г. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008,
с. 46-47./
Юсуф, Оруч - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като притежател на чифлик заедно с брат си в землището на селото /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.32 ./
Янков, Аргир – роден през 1890 г, работник, по
време на Балканските войни служи в 3 рота от 11 Серска дружина на
МОО,21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.821/
108. Яно - споменава се като глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. като жител
на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.86./
Няма коментари:
Публикуване на коментар