Костурски край - Търново

Търново /Търнова, Тръново,Терново,Трнава  /дн. Πράσινο

голяма част от снимките могат да бъдат озаглавени: "спомен за Търново"

Селото е разположено в областта Корешча на 21 км югозападно от Лерин и на 34 км северно от Костур на брега на Рулска река ( която го разделя на две), ляв приток на р. Бистрица, между Моро и Лисец. Землището на селото е около 12 кв. км. На север селото граничи с Ошчима, на изток с Бигла планина,  на юг с Руля, на югозапад с Бесфина и на запад с планината Горбеш.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Преспа, префектура Лерин (Флорина).

За първи път селото се споменава под името Търнова в османски данъчен регистър от 1530 г. с 18 пълни домакинства.

Следващото споменаване на селото е в османски данъчен регистър от 1568:1569 г. с името си Търново, но с добавка в местността Кореште, от Костурската кааза. Това навежда на мисълта, че спрямо предното отчитане е възможно да е променило местоположението си. По това време в него живеят 1 мюсюлманско и 18 християнски пълни домакинства и 2-ма неженени мъже. Липсват сведения за бащинии и може да се приеме, че селото се е създало след попадането на Костурско в пределите на Османската империя. В землището на селото е имало 1 воденица.  Макар, че не се плаща такса за лозя, е платена такса за 200 бъчви шира и отделно такса за вино, което по всяка вероятност е внесено от вън, и навежда на мисълта, че е възможно по това време в селото да е имало хан. Приходът от селото към държавната хазна е 3500 акчета  или от домакинство близо по 184 акчета.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Търново е показано като село с 89 домакинства и 260 жители българи.

Според Теплов в с. Тръново има 70 къщи с 260 жители – българи.

В статистиката на Веркович с. Терново е посочено с 89 къщи, 121 домакинства, 310 мъже и 295 жени – българи.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Трнава.

Според Схинас през 1886 г. в Терново или Търново живеят 450 християни.

черквата "Св. Георги"

Контоянис посочва, че селото е патриаршистко и има училище и църква.

В статистиката си Ростковски го представя като село с 59 къщи, в които живеят 314 славяни-патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Търново има 395 жители българи.

В спомените си Георги Райков посочва, че селото се състои от 89 къщи.

В края на ХIХ в селото преминава към Екзархията. В спомените си Германос Каравангелис пише, че в началото на 1901 г. е направил голяма обиколка из селата в Корешчата, сред които  и Търново „и се завърнаха в православието”. Именно в Търново, владиката споменава, че се договаря за преминаването на Коте Христов в служба на гърцизма.

По всяка вероятност през 1902 или през 1903 г. (преди Илинденското въстание)  под давлението на ВМОРО селото преминава като цяло към Българската Екзархия. Тъй като Андрей Тошев, не го споменава като частично, или изцяло преминало към Екзархията през пролетта на 1904 г.

Според Пецивас през 1904 г. в селото има 85 екзархийски семейства.

Селото попада в района на Коте Христов Саров и не е включено към Кономладския център по време на Илинденското въстание. Няма сведения да е пострадало по време на потушаването му. Не е известен броя на хората от селото, които са се включили в четата ръководена от Коте.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Търново живеят 544 българи екзархисти и работи българско училище с 29 ученика и един учител.

Каравитис и Цамис посочват, че в селото имат верни свои хора в лицето на Лазос, Фотис и Наум.

На 17 юли 1905 г. селото е нападнато от андартите под предводителството на капитан Макрис. Направен е опит да се залови екзархийския свещеник и учителя в селото и да бъдат убити. Свещеника бил ранен в ръката, а учителя (Георги Райков Палчев) успял да избяга невредим. При това нападение всички църковни книги на български език били изгорени. Христо Силянов греши, че това нападение е извършено от Коте Христов в началото на май с.г., тъй като той по това време се намира в Битолският затвор, очаквайки изпълнението на смъртната си присъда.

На 28 август с. г. селото е отново посетено от андартите.

На разпети петък 1906 г. е бил изгорен жив един овчар в планината от андартите.

Макрис съобщава, че насила принуждавали селяните да им дават храна.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  Търново преди Балканската война има 100 български къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гръцката държава.

През 1913 г. в Търново живеят 505 жители, от които 293 мъже и 212 жени.

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич през 1920 г. в селото има 80 славянски – християнски къщи. Преброяването от с. г. живеят 324 жители, от които 132 мъже и 192 жени.

В статистиката за броя на населението изготвена от МБЦК в САЩ е посочено – 1885 българи.

През 1927 г. селото е прекръстено на Прасино, в превод зелено.

През 1935 г. Григорий Стефос  отбелязва, че никой не се чувства грък от селото.

из уличките на Търново

През 1940 г. в селото живеят 376 жители, от които 161 мъже и 215 жени.

След края на Втората световна война в селото живеят 396 жители, всички славяноговорящи. Само 70 човека са с гръцко съзнание.

По време на Гражданската война в Гърция в редовете на НОФ и ДАГ се включват около 55 жители на селото. 22- ма са жертвите които дава в нея.

В края на Гражданската война ¾ от населението емигрира, предимно в Югославия и Източна Европа.

През 1951 г. при  преброяването на населението се установява, че в него живеят 128 жители.

Прочуто е с меките си орехи.

Надморската висоина, на която е разположено селото е 1387 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; безимотен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Адам, Теодорос – по време на гръцката въоръжена пропаганда участва като андартин в четата на капитан Каравитис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./

Андро, Гин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Аргирова – взела участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинала. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Барба Фотис – за него се споменава в спомените на капитан Каудис, че му е служил като куриер и водач на четата из местността. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175; lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Бендеров, Гйорги - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Брил /Пресил/?, Гагапин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Ване -  по време на Гражданската война в Гърция е бил организатор към НОФ; предоставил сведения за загиналите бойци в нея. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Вичко, Гергь - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Гьергьо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Гямов, Георги – ученик на Г. Райков, който казал “Свети Боже” на български вместо на гръцки език пред костурския гръцки владика Филарет. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.17./

Гямовска, Христина - взела участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинала. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Гямовски, Доне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Далипов, Гйорги - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Дука, Йондра - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Дука, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Дукетов, Атанас - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Дукетов, Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Дуко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Евангелов, Лазар - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Евстатиос,  Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Калицас, Йоанис – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./

Камкала, Стато Трайков – ученик на Г.Райков; преминал на страната на гърците и след Първата световна война бил кмет на селото. /виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.21./

Карабаш, Пандо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Каратимйо, Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Кеткаров, Стоян - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Костов, Георги – роден през 1881 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Котев, Сотир – роден през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кръсте -  по професия бръснар; по време на Гражданската война в Гърция е бил организатор към НОФ; предоставил сведения за загиналите бойци в нея. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Лазар (Лазос) – воденичар; първоначално е бил в четата на Павел Киров; след неговата смърт се включва в четата на капитан Каравитис; с доброто знание на турски език е бил полезен на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Освободителното движение в Македония..., т.І,с. ХХVІІІ.; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./

Лазаров, Ване – ранен от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Лазо – поляк на селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.153./

Личо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Миляов, Вангел – убит от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Митрев, Стоян – роден през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Наум - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30.; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Наумов, Наум – убит на 21.7.1906 г. от неизвестни извършители на пътя между селата Руля и Брезница, прибирайки се от с. Смърдеш; според  Костурският владика Г. Каравангелис убийството е станало на 31.7 с.г. от четата на Кършаков (Тома). /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите…, с. 186; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./ # между самото съобщение на владиката е записано, че е извършено от бандата на Кършаков, а в направената таблица е записано името Тома. По всяка вероятност владиката е прав, защото по това време Ат.Кършаков отговаря за Корешчата. По всяка вероятност може би става дума за убийството на членът на антибългарският комитет - Наум

Палчев, Георги Райков – роден е на 15.ІV.1864 г; завършва ІІІ-ти гимназиален клас в гр.Сливен; завръща се в родното си село и до Балканската война учителствува в Костурско, Леринско, Ресенско и Охридско; взима активно участие в борбата срещу гръцката Патриаршия и признаването на българската Екзархия в югозападна Македония; член е на ВМОРО; противник на подготвеното въстание от ВМОК през 1902 г. в родният му край; по време на Балканските войни е доброволец в 1 и 4 рота от 8 Костурска дружина при МОО;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; след   1919 г е  преследван от гръцките власти,като е бил интерниран на о.Скапелон и е принуден през 1923 г да се пресели със семейството си в София. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.14-30; Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.592; От София до..., с. 141; Чекаларов, В. Дневник...,с.113,119./

Палче,Трайко Ст. – баща на учителя Георги Райков./виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./

Палчева, Кираца Янева Кешиновска – майка на учителя Георги Райков; родена в с.Руля ./виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./

Пейо, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Пейо, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Петко, Гьергь - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Петко, Митан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Петко, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

поп Анастас - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. / виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Попконстантинов, Трайко – убит от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Поповски, Доне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Поповски, Кръсте - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Поповски, Лазар - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Поповски, Филип - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Поповски, Яне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Романов, Пандо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Ристов, Яне – роден през 1879 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Станко, Ремчин(?) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Станко, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Статов, Трайко – емигрирал в Австралия; установил се да живее в Сидни; член на МАНС; оженил се на 18.6.1950 г. за Еленка Статова. /виж: Македонска искра, 1950,бр.7,с.3;  бр.9,с.3./

Статова, Еленка – емигрирала в Австралия; установила се да живее в Сидни; член на МАНС; омъжила се за свой съселянин на 18.6.1950 г. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3;  бр.9,с.3./

Стериов, Пандо – костурски войвода; през 1905 г. е заловен и обвинен в убийството на турски войник и е осъден от Битолския съд на смърт на 28.І.1906 г. /виж:Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.155./

Стойко, Кольо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Стойко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Стойков, Търпен – ранен от турците по време на Илиндеунското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Стоянов, Илия – роден през 1909 г.; емигрира в САЩ през 1920 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянова, Транда – родена през 1892 г.; емигрирала в САЩ през 1920 г.; според Д. Литоксоу, декларирала, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Супурков, Павле - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Тантаков, Христо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Тасова, Филя /Филиу Исменова (Томенова)/ – убита на 20.7.1906 г. сред центъра на селото от неустановени извършители; според Костурския гръцки владика Г. Каравангелис убийството е извършено на 31.7. с.г. от четата на Кършаков (Тома).  /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите…, с. 186; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127. /

Тимо, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Трайко – преминал на страната на гръцката власт, който след Първата свтовна  война е помощник кмет в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./

Търпенов, Пандо – роден през 1883 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Търпов, Ристо – роден през 1869 г.; емигрирал в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Темовски, Ламбро - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./

Ямовски, Антон -  роден през 1928 г.;  присъединил се към ЕПОН; в началото на 1947 г. се записва като доброволец в редовете на 18 бригада на ДАГ; до смъртта си на 14.8. 1949 г. при отбраната на Вич е бил раняван три пъти; посмъртно е обявен за герой и е потвърдено офицерското му звание – лейтенант. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./

Янакиев, Васил – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Яно, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

76.Яно, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./

Костурски край - Тухол

Тухол/Тухули, Тухул, Тухоли, Туле, Тула/ дн. Πεύκος

панорамна снимка на дн. село Тухол

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 км югозападно от Костур, в северното подножие на пл. Горуша. Край него тече р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото са в Османски данъчен регистър са от 1568/1569 г., според който, с. Тухол, административно принадлежи към Хрупишката кааза.

В него живеят 48 християнски семейства и 12 неженени мъже.

Във въпросният данъчен регистър за селото се споменава за платена такса за вино, което не е собствено производство. Възможно е в селото да е имало и хан.

спомен от старите воденици по р. Бистрица

В землището на селото има три воденици. Средствата, които влизат в държавната хазна от това село са 5745 акчета или 3,9 кг сребро.

Съществеването на понятието „поп”, като религиозно лице и като бащино име, потвърждава писаното от Георги Хр. Марков в книгата му „Хрупищко”: „…днес са населени ( за съседните села и тези от Борботската нахия – бел. моя) от диви потурчени и погърчени албанци, които като всесилни на деня, изтикали старите им обитатели.” Този процес на албанизация дори през ХVI в. е видимо силен, като се има в предвид, че дори духовното лице от това време – поп Лека е с албански корен.

В края на ХІХ в. според някой е смесено етнически село в Костурска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Схинас през 1886 г. в с. Тухоли живеят 300 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Тухули.

Интересна, сама по себе си е статистиката на Ростковски, според която съществуват селата Тухол, което административно спада към Борботска нахия с 41 къщи и 294 жители – гърци мюсюлмани. Също така в Хрупищка нахия се намира и с. Туле с 20 къщи, в които живеят 121 гърци християни.  По всяка вероятност, тя отразява съществуването на две махали, на които е било разделено селото по религиозен признак.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Тухол има 80 жители българи и 120 арнаути - християни.

черквата "Св. Параскева" в селото

По време на Илинденското въстание от 1903 г. селото е посетено от четата на Васил Чекаларов по време на походът им района на планината Грамос. На 5.9. с.г. четата достига до ройона на селото и в дневника си Киряк Шкуртов е записал, че селото се състои от 30 къщи гърци и от 40 мохамедани – албанци (арнаути). До жителите на селото е изпратено послание от името на четата, в което се разяснява, че „се борим за свободата против турската тирания и не закачаме никого, който не ни се противи, за това ги подканваме да ни посрещнат в селото без никой да се плаши  и бяга….Към 3 часа след обяд влезнахме в селото посрещнати най-радушно от гръцкото население. Чекаларов даде нареждане да се обискират турските къщи и ако се намери някоя българска вещ от опожарените села да се вземе, а друго буквално нищо да не се пипа, че ще има строго наказание.” Но местни младежи, подкрепени от други съседни мюсюлмански села започват да обстрелват четата, което довежда до опожаряването на мюсюлманската махала от селото.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Тухол има 100 жители гърци.

Гръцката статистика от с.г. представя  селото като гръцко  с 294 жители.

По време на гръцката въоръжена борба за Македония се споменава само за един участник от селото в нея.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Тухул преди Балканската война има 30 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 334 жители, от които 183 мъже и 151 жени.

През 1918 г. селото е обявено като съставно село от община Котелци.

Според преброяването от 1920 г. броят на жителите се запазва 334 човека, от които 170 са мъже и 164 жени.

Пелагидис посочва селото като смесено, от което 10 семейства ( 50 човека ) са се изселили след 1924 г.

През  1928 г. е прекръстено на Певкос.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 372 жители, от които 191 мъже и 181 жени. В селото не са заселвани бежанци след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото имало четири семейства, които се обявили за албански.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 470 жители, от които 224 мъже и 246 жени. Сградният фонд е 51 сгради.

Според статистиката от 1945 г. броят на населението се запазва същият - 470 жители, което говори, че селото не е пострадало по време на Втората световна война. Но за сметка на това по време на Гражданската война в Гърция не може да се каже същото, тъй като според преброяването от 1951 г. в него живеят 264 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 980 м.

 

изглед от селото днес

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Баниша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бануша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бард, Спас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бого, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Борино, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Влах, Никола - в в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Гюрко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Димо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Пройо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Кирко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Ковач, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Комнин, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мато, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мато, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; възможно да е син на Мелко Михо. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мерсин ага -  споменава се в дневника на Киряк Шкуртов, който заедно с Омер ага предоставя ключа от конака на селските първенци да се даде на дошлите въстаници до селото на 5.9.1903 г. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./

Миро, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Комнин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Омер ага -  притежател по всяка вероятност на чифлик селото, който заедно с Мерсин ага е предоставил ключа от конака на селските първенци да го дадът на четата на В. Чекаларов. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./

Пано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пано, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Папаризос, Атанасиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Петко, Дедко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Пано – двама човека с такова име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Пройко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Поп, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Поп, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

поп Лека - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

поп Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пройко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пройо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Радо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Рубен, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Стамат /Стамад/, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Стано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Станче, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Станче, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Търпен, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

61.Христ /Хран/, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Костурски край - Турие

            Турие/Турье, Турия, Турое/ дн. Κορυφή

изглед към с. Турие през 1995 г.

Селото се намира в югозападните склонове на Нередската планина.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в община (дем) и префектура Лерин (Флорина).

Селото се намира на 15 км югозападно от Лерин (Флорина). Граничи на север с Търсье, североизточно от с. Неред, югозападно с Кономлади и запдно със Статица (Горна Статица). Землището на селото е около 10 кв км.

изглед към селото 10 години по-късно

Първите сведения за селото са от османски данъчен регистър от 1481 г., където се споменава като Турие.

През ХVI в селото административно попада в Леринската нахия и според регистърът е представено като дервенджийско село.

През последната четвърт на ХІХ в. Турие е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Турия е показано като село с 40 домакинства и 100 жители  българи.

В статистиката на Теплов Турия е представена като село с  40 домове и 100 българи.

Според статистиката на Схинас в селото живеят 300 християни, има черква, чешма и хан.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Турия.

Според Ростковски в с. Турия има 38 къщи, в които живеят 352 славяни-християни.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Турье има 325 жители българи християни. В картата на Контоянис е посочено като гръкманско село с черква и училище.

През 1902 г. цялото село преминава към екзархията с 54 семейства.

В донесение на Драгумис до Министерството на Външните работи на Кралство Гърция, през 21 май 1903 г. край селото се е състояла среща на няколко човека от околните село по повод подготовката на Илинденското въстание.

По време на Илинденското въстание, селото е включено в състава на Кономладския център. Селската чета взема участие във въстанието. Нейни представители се сражават в боя на Бигла, при опита да бъде овладяна Псодерската кула, а също така и в похода на част от въстаниците към Прилепско.

През октомври с. г. край селото се провежда заседание, на което се обсъждат въпросите относно неуспеха на въстанието.

По време на Илинденското въстание селото не е пострадало с опожаряване и ограбване от страна на войска и башибозук.

изглед към черквата в селото от тази година

По данни на секретаря  и Д. Мишев  през 1905 г. в Турие има 480 българи екзархисти и функционира българско училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител.

Както консулството в Битоля, така и андартските капитани отчитат, че населението на с. Турие е враждебно настроено към гръцката пропаганда.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  Турье преди Балканската война има 120 български къщи. Докато, в своите спомени Георги Райков посочва, че селото се състои от около 80 къщи.

След Балканските войни селото остава в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селото е посочено като съставно от Преспа с 476 жители, от които 236 мъже и 240 жени.

През 1918 г. е посочено като самостоятелно село.

Според Милойевич в селото има 80 славянски християнски къщи.

Статистиката представена от Македоно-Българския Централен Комитет /МЦКБ/  в САЩ в с. Турое живеят 877 българи.

Според преброяването от 1920 г. селото се намира в област Лерин(Флорина) и в него живеят 367 жители, от които 130 мъже и 237 жени. Всичко 83 семейства.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 411 жители, в селото не е настанен бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. броят на жителите 443 човека, от които 172 мъже и 232 жени.

След капитулацията на Гърция от нацистка Германия по време на Втората световна война в селото е създадена българска общинска власт.

Статитиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 449 човека и всичките са славяноговорящи, от които 300 са с антигръцко съзнание, а само 29 започват да се чувстват гърци.

В периода 1946 -1949 г. в редовете на ДАГ се включват повече от 30 човека. Загиналите по времето на Гражданската война в Гърция са 13.

Според Симовски в края на Гражданската война в Гърция 18 семейства от с. Турие се преселват в Югославия, 15 в Източна Европа, 44 в Австралия и 8 в Канада.

През 1951 г. в селото живеят 198 жители.

Селото е разположено на надморска височина – 1517 м.

В спомените и документите като жители на това село са споменати следни-те лица:

Анастасов, Петър – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Сент Луис; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.9.І

Анастасов, Сотир ( Сотер ) – роден през 1875 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Анастасов, Христо – роден през 1895 г.; завършва българската прогимназия в Лерин; емигрирал в САЩ; установил се да живее в Сент Луис, Мисури; учи история във Вашингтонския университет, където защитава магистратура; дългогодишен член на ЦК на МПО; автор на книги свързани с проблемите на Македония; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов; умира през 1986 г. в Сент Луис. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІ,с.11; т.ІІІ,с.10;т.ІV,с.9; Македонски алманах, САЩ,1940, с.408./

Анастасова, Ева – емигрирала в САЩ; установила се да живее в Сент Луис,Мисури; подпомогнала финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.10;т.ІV,с.9.І

Ангелов,Коста - убит от турските войници на 21.ІХ.1903 г, когато бил в гората и кастрел шума ./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.291./

Ангелов, Стасе – загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Божинов, Коле (Бойин) – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Георги Димитров – роден през 1931 г.;  по време на окупацията на Гърция през Втората световна война е куриер на партизански части от ЕЛАС; член на ЕПОН от 1946 г.; мобилизиран в ДАГ в младежкия партизански батальон към 108-ми полк в периода 1948-1949 г.; в края на Гражданската война емигрира в СССР; по-късно се установява в България.  /виж: Пътеводител по мемоарните документ за БКП…, с.100./

Графков (Гравкоу), Стайо – убит през 1946 г. от гръцки полицаи. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дервишис, Василиос – гръкоман;  по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г. взема участие в Енидже Вардарско и по специално в района на блатата;  член на въоръжената милиция; според Какавос бил  проявил „легендарни умения”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Делиов, Иван -  член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Донев, Коле Павлев – сшн на П. Донев; внук на Филе Пейов от Бабчор; баща му е загинал според публикация на в. Македонска искра, като партизанин; а той е отведен като дете бежанец в Румъния. / виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./сн.36

Донев, Павле К.  – загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2.; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

виж:

Донева, Велика Лабро – емигрантка със семейството си в Австралия, установила се да живее в гр. Манджимап; омъжила се на 2.5.1954 г. Томас Крис Ропов от Бабчор. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 8-9,с.4./

Донева, Лефтерия – родена ок. 1938 г.; ранена тежко в гърдите и в стомаха при извършените бомбандировки от страна на редовната гръцка армия, умира от раните си е погребана в близост до с. Руля. /виж: в. Утрински вестник,бр.2725,1.7.2008./

Ефтов, Сотир - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Ефтова, Елена – побягнала от селото със  114 деца бегълци. /виж: в. Утрински вестник,бр.2725,1.7.2008./

Зико, Анастасиос – по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г. взема участие в селската милиция на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Ило – емигрирал в Австралия, по всяка вероятност в начлото на 30-те години на ХХ в.; установил се в гр. Уоучоп; през 1939 г. при него пристига съпругата му.  /виж: Македонска искра,1949, бр. 19, с. 4./

Илов, Танас – установил се да живе в Австралия много преди да започне Втората световна война, заедно с баща си и брат си; по всяка вероятност член на МАНС; заедно с брат си са публикували съобщение за смъртта на майка им. /виж: Македонска искра,1949, бр. 19, с. 4./

Илов, Томе - установил се да живе в Австралия много преди да започне Втората световна война, заедно с баща си и брат си; по всяка вероятност член на МАНС; заедно с брат си са публикували съобщение за смъртта на майка им. /виж: Македонска искра,1949, бр. 19, с. 4./

Кирков, Коле – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Колев, Васил - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Колев (Коле), Яне – роден през 1868 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Константинов, Лазар - - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Косев, Тено – роден преди 1875 г.; родителите му през с.г. са тръгнали да търсят повече и по-добра земя и за това са се заселили с други семейства от Костурско в Мала Азия и са се установили в с. Стенгелкьой или в Челтик; след 1914 г. със семейството си се преселва в България и се установява в Несебър. /виж: Македонски преглед…, 1932, кн.2-3, с.100./

Кочов, Петре - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Кочов, Стоян – роден на 25.12.1930 г.; в периода 1946 - 1949 г. е партизанин в ДАГ по време на Гръцката гражданска война и също така участва в македонските организации в Северна Гърция; след края на войната емигрира в Ташкент, СССР, където живее и учи от 1950 до 1957 г.; завършва механотехникум и следва в машинно-инжинерения факултет; през 1957 г. се преселва в Югославия; работи в електромонтажното предприятие „Юг“ вСкопие; от 1964 г. до 1990 г. е  ръководител на отдел в Института за планиране на технологичните процеси към предприятието за електромонтаж и електродистрибуция „Раде Кончар“ ;  завършва междувременно и факултета за организационни дейности в Белградския университет; след разпадането на Югославия и оттеглянето си от активния дотогавашен професионален живот започва да  се проявява като плодовит писател и страстен публицист-историк, фокусиран върху драматичната история на Южна Македония в периода 1941 – 1949 г. като издава петпублицистично – исторически книги; литературното му творчество също е акцентирано в тази насока, като в романа си „Казна без вина” е посветен на дейността на Македоно – българския комитет в Костурско. /виж: М.пр.,200, кн.1,с.69-82./

Лазаров, Атанас – по време на Иливденското въстание е войвода на селска чета; участвал в превземането на гр.Клисура и в сражението на Бигла. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.9./

Лазаров, Борис - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Лазаров, Нуме - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Лазов, Петре Стасов – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Лазов, Стасе - емигрирал в САЩ, декларирал се за македонец през 1905 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манова, Анастасия Киркова – родена през 1900 г.; по време на Втората световна война и окупацията на Гърция помага на партизаните от ЕЛАС; в периода 1948 – 1949 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в Полша; през 1961 г. идва в България и се устанонява във Варна.  /виж: Пътеводител по мемоарните документ за БКП…, с.258./

Марков(Марко), Танас – роден през 1875 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марко – заминал на гурбет, а жена му тръгнала с брат му Недялко. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.120./

Марков, Иван - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Митре – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.211./

Михалев(Михал), Лазо – роден през 1869 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Михалев, Петър - убит от турските войници на 21.ІХ.1903 г, когато бил в гората и кастрел шума ./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.291./

Младенов, Атанас - убит от турските войници на 21.ІХ.1903 г, когато бил в гората и кастрел шума ./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.291./

Младенов( Младен), Коста – роден през 1875 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Настов, Георги – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Недялко – шивач; брат на Марко; след заминаването на брат му започнал да живее на семейни начала със снаха си; наказан с 30 тояги от ВМОРО. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.120,211./

Николов, Васил - - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Николов, Павле – роден 1881 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов-Германчето,влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж: Четите..., с.63./

Николов, Христо - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Новачков, Митре - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Нумо – колар. селски първенец,екзархист; подпомагащ черковното и училищно дело в родното си село. /виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.25./

Павле –  колар;  селски първенец; екзархист; подпомагащ черковното и училищно дело в родното си село. /виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.25./

Павлев, Лазар - селски първенец,екзархист; подпомагащ черковното и училищно дело в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.25./

Пападимулис, Козмас - по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г. взема участие в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Пенев, Сотир - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Попова-Илова, Яна Божинова – родена 1876 г.; през 1939 г. пристига в Австралия при мъжа си и децата; починала на 29.5.1949 г. след прекарани два инсулта; според некролога в родният край и в Австралия, за нея ще скърбят 25 внуци и внучки. /виж: Македонска искра,1949, бр. 19, с. 4./

Порчев,Спасе Л. – селски първенец,екзархист; подпомагащ черковното и училищно дело в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.25./

Ристов(Ристо), Доне Манче– роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ристов, Петре – емигрирал в САЩ, декларирал се за македонец през 1905 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Робев, Стоян - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Руменос, Луис – емигрирал в Австралия, установил се в гр. Манджимап сгодил се за Ката Кирина на 4 юни 1950 г. /виж: Македонска искра, 1950, бр. 11,с.4./

Сотирин, Лазо - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Спиров, Зисе -  член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Стефов, Георги (Гусоргуи) - емигрирал в САЩ, декларирал се за македонец през 1908 г. и през 1910 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стойков, Ристо Сотиров - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция, заедно с баща си Сотир В. Стойков. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Стойков, Сотир - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Стойков, Сотир Васил - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

Стойчев (Стойтче), Наум (Нуме) – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стойчето – член на ВМОРО; оказващ помощ в пренасянето на оръжие от Гърция до Костурско; селски войвода. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.69,121./ 

Стоянка – женена за Марко, а родила дете от брат му Недялко, докато мъжът и бил на гурбет, но след няколко месеца починало; наказана с 25 удара на голо от ВМОРО. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.120,121./

Стоянов (Стоян), Лазо – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянов(Стоян), Васил – роден през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянов, Насто – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Трифонов, Христо - член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Христов,Атанас – убит от турските войници на 21.ІХ.1903 г, когато бил в гората и кастрел шума ./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.291./

Христов,Темян - селски първенец,екзархист.Подпомагащ черковното и училищно дело в родното си село./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.25./

Шишков, Дине -  член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. / виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.487./

Шишков, Доне - загинал в редовете на ДАГ по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TURJE.htm./

77.Янев (Яне), Васил – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1915 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Забележка: Благодаря за изпратените снимки, свързани с тази публикация, както и за предните, които се публикуваха до сега.

Костурски край - Тръстика

Тръстика/Тарстеник, Трестика,          

              Търстика, Тръстеник/ дн. Ακόντιον

от картата на Австро-Унгарския Генерален щаб с двете села

Селото е разположено на 25 км западно от Костур, в Костурската котловина в северното подножие на пл. Галовица.

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно на тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

На юг и югозапад е граничело със селата Гърлени, Зеленград и Калевишча, на запад  с Ревани, на северозапад с Шак, на север с Ново село на североизток с Горно и Долно Папратско

Първите сведения за селото до момента са от Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., според който част от землището на селото е хас на Хъзър паша. Селото по него време е многолюдно и смесено в  религиозно и етническо отношение: състои се от 9 мюсюлмански пълни домакинства (семейства) и 33 християнски. Броят на неженените е също висок – общо 33. Някой от имената говорят за не малко, албанско присъствие, съществуват имена, които говорят за български корен, също така и за влашки такъв. Макар и да няма свещеник посочен в регистъра, но потомци на преден такъв, които са го посочили  като „папа”, ясно показва преобладаващата част от жителите за какви се считат. Друг е въпросът, дали е наскоро създадено (преди 50 г. да кажем) и деклариралите се за синове на свещеник, да са дошли от някъде. Но липсата на данни за бащинии, ясно говори, че селото е създадено след присъединяването на Костурско, в частност на Хрупишчко към пределите на Османската империя.  Приходът, който селото внася в държавната хазна е твърде нисък -  3164 акчета или малко над 75 акчета на пълно домакинство.

За близо 320 г. до момента липсват всякакви сведения за развитието на селото във всякакво отношение. Възможно е част от населението да се е изселило в посока към Тракия и Мизия.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 70 албански християнски семейства и посочено с името Тарстеник.

В картата на Генералния щаб на Австро- Унгарската армия е посочено като Трестика. На същата карта е посочено и село Трестеник, за което също се срещат данни в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. в Хрупишката кааза за друго село Тръстеник. То се състои от 3 мюсюлмански и 1 християнско пълни домакинства (семейства). Приходът от селото е 3700 акчета или от 925 акчета на домакинство. Днес това село се намира в пределите на Р. Албания.

В. Кънчов не го споменава в ствоята статистика от 1900 г.

По време на Илинденското въстание част от мъжкото население е възможно да се е включило в башибозушките отряди, за потушаването му и м разграбването на селата от Корешченско, но  никой от участниците в похода за Колонья не споменава да е мината край селото и да е станало сражение край него.

Според гръцката статистика от 1905 г. в селото живеят 220 православни гърци, докато в картата си Контогони, го посочва като мюсюлманско село.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи. Георги Христов в книгата си също го споменава, че е чисто помашко село.

След Балканските войни селото влиза впределите на  Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 140 жители, от които 74 мъже и 66 жени.

През 1918 г. е посочено като съставно село от община Кърчишча.

Според Милойевич, с. Трстика е смесено мюсюлманско село, от  което 5 къщи са заселени от славяни, 8 от власи и 7 от албанци през 1920 г.

Според преброяването от с. г. броят на населението е 144 жители, от които 75 мъже и 69 жени.

През 1928 г. името на селото е сменено на Акондион .

Според Пелагидис са изселени 18 мюсюлмански семейства с 115 човека, а са заселени 12 понтийски бежански семейства, а според други данни дошлите семейства след 1922 г. са 11, с обща численост 40 човека.

Според преброяването от 1928 г. жителите на селото са 40, от които 17 мъже и 23 жени, всичките са бежанци.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 69 жители.

Селото не пострадва по време на Втората световна война и Гражданската война в Гърция, тъй като през 1951 г. според преброяването в него живеят 55 жители.

Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.

Днес в Тръстика е запазена единствено църквата „Свети Константин и Елена“.

Надморската височина, на която сее намирало селото е 916 м.

В спомени, книги, документи и в интернет пространството като жители на селото се споменават следните лица:

Абдулах, Арслан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Абдулах, Мустафа - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Абдулах, Хасан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Андрея, Койко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Андрея, Коле - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Андрея, Кочка - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Андрея, Радослав - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Бошко, Кольо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Бошко, Райко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен; по всяка вероятност син на Бошко Михал. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Ванко, Йорго - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Велко, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Велко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Велко, Стамко - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Вълкашин, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Вълкашин, Михал - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Гьергь, Иван - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Гьергь, Кольо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; възможно да е син на Герг Димко. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Гьин, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Димитри, Андрея - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Димитри, Вълкашин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Димитри, Михал - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Димитри, Тодор - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Димко, Гьергь - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Евренос, Махмуд - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338./

Иван, Кольо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Иван, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Иляс, Оруч - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338-339./ # по всяка вероятност наскоро приел мюсюлманството.

Йован, Янко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Йорго, Иван - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Йорго, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Киро, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Койко, Коле - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Койо, Михал - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Койо, Михо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Леко, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Махмуд, Йонус - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Мелко, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Мехмед, Ахмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338./

Мехмед, Кочи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338./

Михал, Бошко – в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; с такова име се срещат двама човека. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Михал, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Михаил, Райко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Михал, Райко - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Михаила, Райко -  в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Никола, Тодор - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Оруч, Исмаил - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Папа, Кочка - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Папа, Михал -  в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Папа, Христ Кочка - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Агапино - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Велко - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Иван - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Матко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Продан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Сирко /Шерко/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Петко, Христ - - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Продан, Радин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Райко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Раин, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Сирко /Шерко/, Христ -  в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Стоян, Кирко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Табак, Али - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на половин чифт волове за обработка;  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Тодор, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Тодор, Никола - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Тодор, Петри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Хамза, Хамза - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338./

Хасан, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.338./

Хасан, Пири - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Хюсеин, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Ус, Хасан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Якуб, Мустафа - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Янко, Демур - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като  жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

Янко, Коле - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./

75.Яно, Кирко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.339./