Костурски край - Тухол

Тухол/Тухули, Тухул, Тухоли, Туле, Тула/ дн. Πεύκος

панорамна снимка на дн. село Тухол

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 км югозападно от Костур, в северното подножие на пл. Горуша. Край него тече р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото са в Османски данъчен регистър са от 1568/1569 г., според който, с. Тухол, административно принадлежи към Хрупишката кааза.

В него живеят 48 християнски семейства и 12 неженени мъже.

Във въпросният данъчен регистър за селото се споменава за платена такса за вино, което не е собствено производство. Възможно е в селото да е имало и хан.

спомен от старите воденици по р. Бистрица

В землището на селото има три воденици. Средствата, които влизат в държавната хазна от това село са 5745 акчета или 3,9 кг сребро.

Съществеването на понятието „поп”, като религиозно лице и като бащино име, потвърждава писаното от Георги Хр. Марков в книгата му „Хрупищко”: „…днес са населени ( за съседните села и тези от Борботската нахия – бел. моя) от диви потурчени и погърчени албанци, които като всесилни на деня, изтикали старите им обитатели.” Този процес на албанизация дори през ХVI в. е видимо силен, като се има в предвид, че дори духовното лице от това време – поп Лека е с албански корен.

В края на ХІХ в. според някой е смесено етнически село в Костурска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Схинас през 1886 г. в с. Тухоли живеят 300 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Тухули.

Интересна, сама по себе си е статистиката на Ростковски, според която съществуват селата Тухол, което административно спада към Борботска нахия с 41 къщи и 294 жители – гърци мюсюлмани. Също така в Хрупищка нахия се намира и с. Туле с 20 къщи, в които живеят 121 гърци християни.  По всяка вероятност, тя отразява съществуването на две махали, на които е било разделено селото по религиозен признак.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Тухол има 80 жители българи и 120 арнаути - християни.

черквата "Св. Параскева" в селото

По време на Илинденското въстание от 1903 г. селото е посетено от четата на Васил Чекаларов по време на походът им района на планината Грамос. На 5.9. с.г. четата достига до ройона на селото и в дневника си Киряк Шкуртов е записал, че селото се състои от 30 къщи гърци и от 40 мохамедани – албанци (арнаути). До жителите на селото е изпратено послание от името на четата, в което се разяснява, че „се борим за свободата против турската тирания и не закачаме никого, който не ни се противи, за това ги подканваме да ни посрещнат в селото без никой да се плаши  и бяга….Към 3 часа след обяд влезнахме в селото посрещнати най-радушно от гръцкото население. Чекаларов даде нареждане да се обискират турските къщи и ако се намери някоя българска вещ от опожарените села да се вземе, а друго буквално нищо да не се пипа, че ще има строго наказание.” Но местни младежи, подкрепени от други съседни мюсюлмански села започват да обстрелват четата, което довежда до опожаряването на мюсюлманската махала от селото.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Тухол има 100 жители гърци.

Гръцката статистика от с.г. представя  селото като гръцко  с 294 жители.

По време на гръцката въоръжена борба за Македония се споменава само за един участник от селото в нея.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Тухул преди Балканската война има 30 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 334 жители, от които 183 мъже и 151 жени.

През 1918 г. селото е обявено като съставно село от община Котелци.

Според преброяването от 1920 г. броят на жителите се запазва 334 човека, от които 170 са мъже и 164 жени.

Пелагидис посочва селото като смесено, от което 10 семейства ( 50 човека ) са се изселили след 1924 г.

През  1928 г. е прекръстено на Певкос.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 372 жители, от които 191 мъже и 181 жени. В селото не са заселвани бежанци след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото имало четири семейства, които се обявили за албански.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 470 жители, от които 224 мъже и 246 жени. Сградният фонд е 51 сгради.

Според статистиката от 1945 г. броят на населението се запазва същият - 470 жители, което говори, че селото не е пострадало по време на Втората световна война. Но за сметка на това по време на Гражданската война в Гърция не може да се каже същото, тъй като според преброяването от 1951 г. в него живеят 264 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 980 м.

 

изглед от селото днес

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Баниша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бануша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бард, Спас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Бого, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Борино, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Влах, Никола - в в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Гюрко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Димо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Йорго, Пройо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Кирко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Ковач, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Комнин, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мато, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мато, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; възможно да е син на Мелко Михо. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Мерсин ага -  споменава се в дневника на Киряк Шкуртов, който заедно с Омер ага предоставя ключа от конака на селските първенци да се даде на дошлите въстаници до селото на 5.9.1903 г. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./

Миро, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Комнин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Никола, Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Омер ага -  притежател по всяка вероятност на чифлик селото, който заедно с Мерсин ага е предоставил ключа от конака на селските първенци да го дадът на четата на В. Чекаларов. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./

Пано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пано, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Папаризос, Атанасиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Петко, Дедко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Пано – двама човека с такова име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Петко, Пройко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Поп, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Поп, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

поп Лека - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

поп Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пройко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Пройо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Радо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Рубен, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Стамат /Стамад/, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Стано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Станче, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Станче, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

Търпен, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./

61.Христ /Хран/, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./