Костурски край - Смърдеш

Смърдеш /Смардеси, Смрдес, Исмирдеш/   дн. Κρυσταλοπηγή

                                                

изглед от с. Смърдеш днес

Селото е разположено на 51 км югозападно от Лерин и на 38 км северозападно от Костур в подножието на пл. Корбец, в областта Корешча. Отстои на 3 км от гръко - албанската граница и контролно-пропусквателния пункт Кристалопиги - Капщица /.Капешчица/.

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като център на едноименна община (дем) в префектура Лерин (Флорина).

Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър от 1530 г., според който в с. Исмирдеш има 53 домакинства.

Следващото сведение за селото е пак от Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., според който семействата са 57, едно от които е мюсюлманско. Парите, които влизат в хазната от него са 9000 акчета.

Тъй като не са посочени данъци за лозя и шира, а е посочен данък за вино, би могло да се предположи, че в селото е имало кръчми или дюкяни за неговото пласиране.

Също така, липсата на данни за християнски бащинии, навежда на мисълта, че селото е създадено след завладяването на Костурско от турците.

из околностите на Смърдеш

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на сегашното си място.                                                                      

Тогава може би се изселват мюсюлманските семейства от селото и в края на ХIХ в. селото е чисто българско.

То се деляло на осем махали – Горна, Жумбите, Янче, Мицова ливада,Шилова ливада, Скала, Кръста и Рапа. В селото е имало само 4-5 едно етажни къщи, всички останали са били двуетажни къщи, с големи чардаци.                                                                                                           

Изглед от днешен Смърдеш

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” от 1878 г. с. Смърдеш е представено като българско село в Костурската кааза с 460 домакинства и 1300 жители-мъже.

В Креснеско-Разложкото въстание от 1878/1879 г. – 33 негови жители вземат участие.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в  с. Смардеси живеят 1600 жители има църква и ханове.

В статистиката си Теплов го представя като село с 400 къщи, а населението според нафузите е 1360 човека.

Според статистиката на Веркович, къщите в Смърдеш са 234, с 329 домакинства, а населението се състои от 800 мъже и 789 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро  - Унгараската армия е посочено като Смрдес

В картата на Контогони с. Смардеси е посочено като християнско селище.

В края на ХІХ в. Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гръкоманска партия, която държи местната църква.

В статистиката си Ростковски го представя като село с 224 къщи, като в него славяните екзархисти са 638, а патриаршистите 600 човека.

Според статистиката на В. Кънчон от 1900 г. Смърдеш има 1 780 жители българи.

В картата на Контоянис, е посочено като  село, в което има патриаршистка църква и училище.

Според Пецивас през 1902 г. 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства живеят в селото.

След 1900 г. жителите на селото, заедно с тези на с. Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО.

През февруари 1903 г. се стига до помирение между гръкоманите и останалите българи в селото /между патриаршистите и екзархистите/. Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията - пример, който последват и други костурски села.

Смърдеш през 1917 г.

В спомените си Каравангелис споменава, че сам е ходил при Костурския каймакам на 7 май 1903 г. и му е съобщил, че в Смърдеш ще се събират ръководителите на селските комитети на ВМОРО. И за това той настоятелно го призовавал да събира войска и да атакува селото.

Според Драгумис селото е било нападнато от 450 войници и башибозук предвождани от Хайредин бей, които са заобиколили селото. Четниците след като направили една престрелка с нападателите се оттеглили в планината, а селото останало беззащитно пред турската войска. За отмъщение, че дават подслон на комитите селото било бомбардирано с оръдия. След това селото било нападнато и от 250 къщи изгорели 184, а заедно с тях и двете училища и една църква. Войниците безразборно са клали мъже, жени и деца. Убити били според официалния доклад 81 човека, а други 21 ранени.

Според свидетелствата на Брейлсфорд  много момичета и жени са били изнасилени. Къщите според него са 166, които са били ограбени и подпалени.

На 8 срещу 9 май 1903 г.  редовна турска войска напада селото и 87 жители /45 мъже, 36 жени и 6 деца/ са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с двете училища и 19 дюкяна, 50 души са ранени, изнасилени са над 35 жени, 1500 човека остават без покрив.

По време на потушаването на Илинденското въстание, селото било наново нападнато, на 27 август 1903 г., но тогава няма регистрирани жертви от населението, а само е задигната жива стока от войската.

 Местен жител си спомня след години при разговор с Благой Шклифов, че: „турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души“.                                           

черквата "Св. Георги" 1917 г.

В спомените си Наум Темчев пише: „Когато на 27 ноемврий 1903 г. посетихме селото то броеше само 68  здрави къщи. Останалите 212 къщи били опожарени от войски, но не през време на въстанието.” Не споменава да е имало четници в селото. Според него броя на жертвите е 92-ма.

В края на 1902 или в началото на 1903 г. в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин  - Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени.

По данни на секретаря на екзархията  Д. Мишев през 1905 г. в селото има 2 360 българи екзархисти.  В двете екзархийски училища в селото се  учат 158 ученика, обучавани от двама учители.

Според една гръцка патриаршистка статистика от 1906 г. в селото има и 30 влашки семейства, които признават гръцката Патриаршия. Според Битолското гръцко консулство през 1908 г. към патриаршията са шест от десет семейства в селото.

На 25 септември 1906 г. Вардас пленява осем деца от селото на възраст между 12 – 16 г., които събирали дърва за огрев от планината Буч. След, което били изпратени с послание, че се забранява на селяните да ходят повече за дърва за лични нужди.

На 22 септември 1907 г. андартите на Павел Гипарис и Стефан Григорий извършили атака над селото, но били отблъснати от местната селска милиция.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.                                                                                                                                       В спомените си Георги Райков посочва че е с 270 къщи.

В никое статистическо сведение от този период не се дават данни за влашко население в селото, но според Дневника на Васил Чекаларов е видно за съществуването на няколко такива семейства в Смърдеш.
По време на Балканската война 42 човека от селото се включват като доброволци в МОО.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селето е представено в Преспански район и наброява 1488 ж., от които 837 мъже и 651 жени.

Според информация появила се във в.”Емброс” от 10 март 1916 г. населението на селата Въмбел, Дъмбени, Смърдеш, и Брезница били подлагани на непрекъснато нападение и грабежи от страна на бившите андартски капитани Лаки Далаки, Мавроматис, Апостолидис и др.

плоча с надпис на черквата "Св. Георги"

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Статистическите данни, които дава Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ са 4750 човека – българи.

Според Милойевич в селото има 240 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 184 семейства, с обща численост 718 жители, от които 303 мъже и 415 жени. Според Михаелидес са ликвидирани девет имота на семейства емигрирали в България.

След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България. По официален път 24 семейства с 59 души.

Междувременно, след 1903 г. се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 г. в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено "Пандо Кляшев”.                                                                                                                                                                  През 1927 г. селото е прекръстено на Кристалопиги.

Според преброяването от 1928 г. броят на населението намалял до 598 жители, от които 10 са бежанци, заселили се в селото след 1922 г. 

Статистиката от 1932 г. отчита, че от 160 семейства, 120 са славяноговорящи.

Според преброяването от 1940 г. населението на селото нараства на 624 жители., от които 348 мъже и 276 жени.

Статистиката от 1945 г. отчита, че цялото население на селото е 496 жители и е славяноговорящо, като от него 336 човека са антигръцки настроени, 100 са със съмнително поведение, а само на 60 може да се разчита.

черквата "Св. Георги" днес

Селото значително пострадва по време на Гражданската война в Гърция всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 г. е обявено за изоставено.

Гръцкото правителство в последствие построява 80 нови жилища и в тях заселва власи - овчари от Епир и Тесалия. Това става между 50 –те и 60 – те години на ХХ в.

В селото има 4 църкви: „Св.Безсребреници”; „Св.Димитър” – построена през 1870 г.; „Св. Георги” – построена през 1890 г. и „Св.Успение Богородично” – построена през 1970 г.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1174 м.

В спомени, документи,  книги и в интернет пространството като жители от това село се споменават следните лица:                                                                                                                                     

Али, Ахмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; по всяка вероятност е син на Али Курд, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Анастасиос – учител в гръцкото училище в селото; убит през 1899 г. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.120,121./

Ангелов, Лазар(Лайор) – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Андонов, Никола – роден през 1864 г.; завършен І клас; каменар; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.Х.1912 г. – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.39./

Андонов, Тодор –роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Андонова, Софа /София/ - братовчедка на В. Чекаларов; омъжена в Лерин.

/ виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.37. /

Андреев, Петър – роден през 1872 г.; завършен ІV клас; предприемач; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.43./

Андреев, Яни – роден през 1885 г.; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912  - 10.VІІІ. 1913 г. /виж: Архивни

справочници.т.9. Македоно...,с.43./

Антонов, Георги – роден през 1882 г.; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.45./

Апостолов, Василий - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8 /

Апостолов, Гаки – член на ВМОРО; куриер./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.108./

Арнаудов, Доно – роден през 1833 г.; убит с нож при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Атанасов, Иван – роден 1886 г.; четник от Битолската чета на Кочо Хр. Лерински, влязла в Македония на 5.ІІ.1905 г./виж:Четите...,с.43./

Атанасов, Иван – роден през 1893 г.; по време на Балканската война е доброволец в нестроевата  рота на 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно..., с.64./

Атанасов, Илия – роден през 1880 г.;завършено начално образование; аптекар; по време на Балканската война е доброволец в 1 рота от  10 Прилепска дружина при МОО;16.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV клас. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.65./

Атанасов, Филип – роден през 1888 г.; завършва медицина във Виена с отпусната стипендия от България; преподавател в Медицинския факултет в СУ; член на Костурското благотворително братство и на ИК на благотворителните братства; учредител на МФО; и МФРО; в края на 20-те години е член на ВМРО(об); предполага се че умира в СССР около 1956 г. /виж: Уикипедия - Смърдеш - Филип Атанасов./

Богоев, Велчо – роден през 1833 г.; убит и после изгорен при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Бояджиев, Георги –  член на ВМОРО. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.31./

Брашнар, Доне - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Василев, Гакьо – снабдител на оръжие, влах по народност; загинал в сражение с турците в близост до гр. Гребена. /виж: Освободителното движение в Македония..., т.І,с. ХVІ/

Василев, Лазар – роден през 1870 г.; завършен ІV клас; предприемач; по време на  Балканските войни е доброволец в нестроевата рота на 10 Прилепска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници. т.9. Македоно...,с.112./

Василева(Василин), Димитрула – родена през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василева(Василин), Фана – родена през 1902 г.; емигрира в САЩ през 1906 г. с майка си; според Д. Литоксоу, декларирала, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василов, Андрей - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Велко, Коста - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Влах, Коста - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Влаха, Зорка – изнасилена и след това убита на 10.V.1903 г при опожаряването на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Вълчко, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Вържинов/Вражинов/, Иван – емигрира със ссъпругата си в САЩ; установяват се да живеят в Сейнт Луис, където откриват шивачница с магазин за дрехи. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.589./

Вържинов/Вържин/, Стефо  – роден ок.1823 г. ; промушен с щик при нападението над селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Вържинова /Вражинова/, Маргарет - емигрира със ссъпруга си в САЩ; установяват се да живеят в Сейнт Луис, където откриват шивачница с магазин за дрехи. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.589./

Вържинов, Стоян – прострелян и след това измушкан с щик  при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Вържинова,Стефовица – родена през 1823 г.;  промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286 ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Гакев, Търпо – роден през 1843 г.;  убит с нож при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Галев, Васил – роден през 1881/1882 г.; с прогимназиално образование; кръчмар; записал се като доброволец в Балканските войни и участвал в редовете на лазарета на МОО, в нестроевата ротата от 6 Охридска дружина и в 1 рота от 14 Воденска дружина при МОО; 22.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.137./

Гегата, Кольо – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.59./

Гегата, Нако -   член на ВМОРО; куриер; отведен в Билишча след сражението от 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.182,183,209./

Геджов/Гежов/, Митре – роден през 1876 г.; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.;  убит и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Чекаларов, В. Дневник...,с.200; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Геджова, Илица – родена през 1848 г.; убита и изгорена при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Гелев, Димо – член на ВМОРО; десетник . / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.49./

Геля – съпруга на Л. Гелин Караджов. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.33./

Гемова, Лефтерия – според препечатка от в. „Непокорен” във в. „Македонска искра”, е член на АФЖ и е участвала в направата на 150 кг. макаронени изделия за два дни, с група съселянки, за нуждите на ДАГ. /виж: в.Македонска искра, 1949,бр.15, с.1./

Георгиев, Наум - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Георгиев, Тасо - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Георгиев, Христо – бил е заточен в Диарбекир, с 4 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

Герг, Костадин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Герг, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Герг, Радко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Гергов, Пандо – роден през 1875 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Гичев, д-р Георги И. – емигрира в САЩ; установява се да живее в Медисън, Илинойс; след като завършва Висше медицинско образование като зъболекар – хирург; открива зъболекарски кабинет. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.592./

Гичев, Георги Н. – емигрира с братята си в САЩ след Илинденското въстание; установява се в Медисън, Илинойс и там заедно стават съсобственици на най – старата българо – македонска търговска къща в Америка, основана през 1905 г. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.599./

Гичев, Иван -  живеещ в Билишча; член на ВМОРО; куриер./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 84,90,102./

Гичев, Наум Н. - емигрира с братята си в САЩ след Илинденското въстание; установява се в Медисън, Илинойс и там заедно стават съсобственици на най – старата българо – македонска търговска къща в Америка, основана през 1905 г. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.599./

Гичев, Сотир – член на ВМОРО; куриер. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.51./ 

Гичев, Христо Н. - емигрира с братята си в САЩ след Илинденското въстание; установява се в Медисън, Илинойс и там заедно стават съсобственици на най – старата българо – македонска търговска къща в Америка, основана през 1905 г. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.599./

Гичев, Яно Н. - емигрира с братята си в САЩ след Илинденското въстание; установява се в Медисън, Илинойс и там заедно стават съсобственици на най – старата българо – македонска търговска къща в Америка, основана през 1905 г. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.599./

Гичов, д-р Антон А. – емигрира в САЩ; установява се да живее в Медисън, Илинойс, където отваря зъболекарски кабинет през 1913 г., след завършване на Висше медицинско образование. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.594./

Гичов, Ването - въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 281./

Гичов, Васил /Цильо/ член на ВМОРО дал 7 лири в Билишча на медюра по случая с отвличането на Ар. Лумбаров. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.92./

Гичов, Гаки – син на Н. Гичов. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.34,35,75./

Гичов, Илия – член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.140/

Гичов/ Гицас/, Никола / Николаос / - арестуван по време на Иванчовата афера през 1901 г.; член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис; действал е като куриер на гръцкия комитет „Отбрана”. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов,В.  Дневник..., с.16,20,140,206; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Гичов, Пандо – член на ВМОРО; ятак; пощальон на организацията; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с. 17,2059,200,281./

Гичов, Христо-  брат на Я. Гичов; член на ВМОРО; десетник; ятак. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с. 17, 18,49./

Гичов, Яне/Яно,Яко/ –  брат на Хр. Гичов; член на ВМОРО и на СК; ятак; куриер. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с.17, 19,21,27,30,32,33, 38,46,48,49,52,53,60,69, 118,140./

Гичовци( Гичови) – семейство, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г.; взето е решение на 28 юни 1903 г. да бъде наказан някой от тях за гръкоманство. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.60; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ #тук става дума за семейството на Никола Гичов и синът му Гаки

Гйошев, Яким - записал се като доброволец в Балканските войни и участвал в редовете на 4 рота от 8 Костурска дружина про МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.193./

Гугучкова, Наумица – родена през 1838 или 1863 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Гугучкова, Стефовица – родена през 1833 или 1838 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Гульови/Дульови/ – семейство от Смърдеш. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.

Гяров, Яно -  член на ВМОРО и на СК. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с. 16./

Дамов, Колйо – роден през  1848 г.;  промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дамов, Кръсто – дошъл с четата на Б. Сарафов в Костурско през пролетта на 1903 г.; участвал в сражанието на „Локвата” прибрал се в селото, но някой искали да го предаат на турците и той се спасява с бягство./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 201,235./

Дамянка /Дамянлика/, Яневица /Яновица/ – родена през 1843 г.;  промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дамянка, Ендревица – родена през 1880 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дельов, Кръсто - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Дельов, Лазар - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Джемеджужи, Тодор -  споменава се в Дневника на Чекаларов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.67./

Димитри, Герг – двама човека се споменават  като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Доно - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Куно - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Малко - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Пейо – двама човека се споменават  като жители на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който са неженени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Петре - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Ратко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитри, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Димитриев, Георгий - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Димитриев, Никола - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Димитров, Никола – емигрира в Сев.Америка; установява се да живее в Торонто, Канада ; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.10./

Димитрова, Стела  - емигрира в Сев.Америка; установява се да живее в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.10./

Динев, Панто - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Динев, Ставре - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Динкина /Динкова/, Василица – родена през 1833 или 1843 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дичовци – фамилия в селото, която според А. Мангов си е чисто българска. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с.32-34./

Дойков/Доков/, Нако – по народност влах; преносвач на оръжие от Гърция до Костурско; член на ВМОРО. / виж: Чекаларов,В.  Дневник..., с. 38,46,48, 53,69,70,163./

Драгоманска, Диновица /Доновица/ – родена през 1863 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дудум, Кръсто – роден през 1833 г.; прострелян и промушен с щик при нападението над селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дулев, Андон –  член на ВМОРО; куриер./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.182, 183./

Дулйов, Сотир – роден 1890 г.; заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ./

Дулйова, Гаковица – родена през 1848 г.; заклана и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ; . Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Дулйова, Кръстовица – родена през 1858 г.; убита и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ.; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 /

Дулйова, Мара – родена през 1891 г.; заклана и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Дулйова, Софа – родена през 1868 г.; заклана и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Дудумов, Кръсто – роден през 1833 г.; промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285./

Думова /Дульова/, Василица – родена през 1868 г.; убита и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІІ./

Енчевци – фамилия в селото, която според А. Мангов си е чисто българска. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34./

Займов/Заимов/, Митре – член на ВМОРО; ятак; след сражението от 28.ІІІ.1903 г. е ограбен от турски войнци и са му взети и църковни пари. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 21, 32,43, 205, 209./

Замов/Гямов/, Христо – по народност влах; овчар; член на ВМОРО; привлечен да бъде един от преносвачите на оръжие за Костурско от Гърция. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 18,27,38,46, 48./

Зисов, Фотий – взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Зурлев, Васил/Ильо/ - противник на ВМОРО; В. Чекаларов го обвинява в дневника си, че един от подстрекателите на смърдешани да са против организацията; искал да предаде Ст. Стерьавски; бил съдружие с Гичовци и Каранджовци; ранен  от четата на Ат. Кършаков при наказание от ВМОРО отведен в Билишча. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 236, 241./

Зурлева, Цильовица – убита от четата на Ат. Кършаков при наказанието над мъжа и за предателство. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.241./

Жагров, Лазо – роден ок.1813 г.;  прострелян или заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Жагров, Пандо – роден през 1878 г.; прострелян или заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Жажаята, Дине – гръкоман; член на ВМОРО и на СК; предупредил тъста си Шамо Лабровски, че ще бъде наказан за обезчестяването на моми и жени. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 48,49,59,67,102,233, 276./

Жежаята, Коста – член на ВМОРО и на СК. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.  16./

Жажаята, Насо – член на ВМОРО; обявен за фирар в края на 1901 г.; обвинен от съпругата на Л. Кирчов, че е един от убийците му пред турската полиция. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.67,68,102,105./

Жакоева, Христина - отведена като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Жуткова, Трандовица – собственичка на бакалски дюкян ограбен от турците след сражението от 28.ІІІ.1903 г. и пояс с 30 лири. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 209./

Илиев, Антон – роден през 1884 г; записал се като доброволец в Балканските войни и участвал в редовете на 1 и 3 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.307./

Илиев, Дичо – роден през 1880 г; записал се като доброволец в Балканските войни и участвал в редовете на 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.310./

Илиев, Киро - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Илков, Васил - в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 200./

Истанин, Ильо -  в неговата къща Лаки  Поповски първата леярница и склад за бомби , предназначени за предстоящото въстание; къщата му била унищожена след сражението на Локвата. / виж: Дневник на костурския войвода...,с.45,300./

Йован, Ратко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Йоргов, Георги –  член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 21./

Кандайка – родена ок.1813 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286./

Кази, Янкула – роден през 1833 г.; промушен с щик и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Калеова, Ордана - според препечатка от в. „Непокорен” във в. „Македонска искра”, е член на АФЖ и е участвала в направата на 150 кг. макаронени изделия за два дни, с група съселянки, за нуждите на ДАГ. /виж: в.Македонска искра, 1949,бр.15, с.1./

Калчев, Лазо - в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 200./

Капудра, Петровица – родена през 1858 г.; заклана и изгоряла  при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Караджа, Герг - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Караджов, Йото – роден през 1833 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285./

Каранджа, Панайот / Йото / – роден през 1833 г.;споменава се в Дневника на В. Чекаларов; според Н. Темчев е убит с нож при нападението над селото на 9-10 май 1903 г.  / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 19, 20;, Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Каранджов / Караджов, Караджилис /, Васил / Василиос / Георгиев– гръкоман; чрез него се давали подкупите по време на Иванчовата афера; участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; за да се спаси от наказание на ВМОРО е напуснал родното си село; взема участие в Балканската война и във бойните действия за Северен Епир. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.116; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХV; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./. 
Каранджов, Илия –  споменат в Дневника на В. Чекалларов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.18./

Каранджов/Каранджа/, Лазар Панайотов – Смърдеш; член на ВМОРО; куриер; часовникар; след пристигането на полк. Янков се превръща в привърженик на върхоовистите и започва да критикува ръководството на ВМОРО; присъединява се към Коте Христов; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; избягал от четата. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 33,34, 118,119,142, 146,182,199,212,281; От София до Костур...,с.167; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Каранджов, Никола/Лаки/ Георгиев / Гелин / –  член на ВМОРО и на СК; десетник;; превърнал се в привърженик на полк. Ан. Янков и противник на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на с. Смърдеш. /виж: сп.Ил.Илинден,1927 – 1928,кн.10,с.2; Дневници и спомени за...,с.26,30; Чекаларов, В.  Дневник..., с. 16,19,20,21,49,50, 60,67,68, 84,86,102,140,141,170,181-183,200,205,232,235./

Каранджов, Хенри Д. – роден през 1893 г.; емигрирал в САЩ  през 1906 г.; работи за да се учи и издържа; завършва банково дело и минава през всички степени на йерархията – от прислужник до директор в „Гранит сити тръст енд сейлинг банк” в Гранит Сити, Илинойс; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската..., т.І,с.127;Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.11./

Каранджовци(Караджовци)  – фамилия влизащи в лонното на Патриаршията; елинофили; без да знаят гръцки, те се гърчеели, ръководени от търговските си интереси; покровителствани са от Г. Каравангелис; взето е решение на 28 юни 1903 г. да бъде наказан някой от тях за гръкоманство. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.60,301; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каранцова /Куранцова/, Кула  – учителка в детски дом за деца бежанци в Тулеш, Румъния. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.51./

Караяни, Мито – убит на 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.209./

Караяни, Пандо – ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.60./

Кардашка, Митровица – вземат и е гердан с пари от турските войници. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.209./

Кардашов, Герго – в къщата му се настаняват В. Чекаларов и Б. Сарафов при обиколката в Костурско на последния през 1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 203./

Касап, Насо -  споменат в Дневника на В. Чекаларов./ виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.67./

Кенков, Христо  - член на ВМОРО; живеещ във Варна; говорил пред В. Мосманче, че Чекаларов е взел 700 наполеона. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 47,197./

Кираджията Васил - противник на идеята четите на ВМОРО да нощуват в селото; помъчил се да организира събрание на членовете на ВМОРО и да прокара решение, според което четите ще бъдат хранени, но няма да влизат в селото, съвместно с Г. Лабаничаров. /виж: От София до ..., с. 176./

Киркова, Пена – родена ок.1818 г.; промушена с щик  при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286;  Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Киркова, Фания /Фатия/ – родена през 1902 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Кирчев/Кирчов, Курчов, Курчос/, Лазо /Лазарос/–  член на ВМОРО с брат си Н. Кирчев е гурбетчия в Атина; обвинен в предателство на четата на П. Кляшев и Г. Папанчев при обучението на смърдешани в стрелба и за извършено предателство срещу В. Чекаларов в Атина; убит на 27 юли 1902 г. с участието на П. Кляшев, Г. Папанчев и В. Чекаларов; според други това е станало през юли 1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.37, 101-103,140; От София до Костур...,с.139; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ;  Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.125; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./

Кирчев, Нумо –  на гурбет в Атина с брат си Л. Кирчев; член на ВМОРО; обвинен от съпругата на Л. Кирчев, че е един от убийците на брат си пред турската полиция. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 34,37, 67,102,105./

Кирчов(Кирчев), Гроздан(Клециди) - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов, В. Дневник...,с.60; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кирчос/Кирчов, Курчов, Курчос/, Николаос/Никола/ – гръкоман; по време на гръцката въоръжена пропаганда е бил сътрудник на Г. Цонтос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./

Кирчос/Кирчов, Курчов, Курчос/, Христос /Христо/ – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; бил е сътрудник на капитаните Коте Христов Павел Киров; поради опасност от наказание от страна на ВМОРО емигрира в Канада за кратко; завръща се преди Хуриета и подпомага дейноста на капитан Е. Скунтрис; мъчи се да създаде селска милиция подчинена на гръцката пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./

Кица – боец от ДАГ; според препечатка от в. „Непокорен” във в. „Македонска искра”, е участвала в направата на 150 кг. макаронени изделия за два дни, с група съселянки, за нуждите на ДАГ. /виж: в.Македонска искра, 1949,бр.15, с.1./

Клека, Георговица – родена през 1843 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Клинов, Динето – ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.60./

Клинова, Николина - според препечатка от в. „Непокорен” във в. „Македонска искра”, е член на АФЖ и е участвала в направата на 150 кг. макаронени изделия за два дни, с група съселянки, за нуждите на ДАГ. /виж: в.Македонска искра, 1949,бр.15, с.1./

Кляшев, Андон –  член на ВМОРО; учител в Апоскеп през учебната 1900/1901 г.. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 20,21,88,89; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.466./

Кляшев, Георги – брат на Пандо Кляшев; член на ВМОРО; замислено да бъде мним жених и да участва в опит за прогнването на турските войници от селото настанени в през есента на 1902 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.149,150,209; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ./

Кляшев, Иван /Жан/ К. – емигрирал в САЩ след Илинденското въстание; установил се да живее в Медисън, Илинойс, където става собственик на кафене и параходна агенция. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската..., т.І,с.604./

Кляшев, Илия – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.59./

Кляшев, Наум - отведен в Биглишча след сражението от 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 209./

Кляшев, Панайот - член на ВМОРО и на СК; собственик на дюкян в Билишча по време на Балканската война. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.16,48,49,140; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.586./

Пандо Кляшев

Кляшев, Пандо Наков/Пантелей Наков Кляшев, Панталей Янаков Наков / - роден на 29.ІХ.1882 г.; завършва Битолската българска гимназия през 1900 г.; една година учителствува в родното си село и от лятото на 1901 г. е четник при М.Лерински; делегат на Смилевския конгрес; по време на Илинденското въстание е член на Костурското горско началство; след въстанието заминава за България, откъдето през пролетта на 1905 г. се завръща обратно в Костурско; през 1906 г. е избран за член на Битолския окръжен комитет; тежко ранен в сражение с турската войска  в клисурата  край с. Дреновени се самоубива на 31.VІІ.1907 г. /виж: в. Ден,1906-1907, бр. 1301; в. Илинден,1924, бр.15; в.Македония, 1922, бр.2116; сп.Ил.Илинден,1939, кн.6, с.2; Борбите в Македония и...,с.846; Баждаров,Г.Духът на...,с.167-171; Освободителното движение в...,т.І, с.ХХVІ;  т.ІІ,с. ХVІІІ; Николов,Т. Спомени..., с.386;  Силянов,Хр. Освободителните..., т.І,с.463;т.ІІ,с.581; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.33,35,49,451,471;Четите...,с.36; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; От София до ..., с.137,170, 176 ; Чекаларов, В.  Дневник..., с. 16,17,18,20,21,24,26-34,37-39,41-43, 46-50, 53,54, 59,62,64,66,67,69,71,  72,75,79,81, 82,84-90,92,97,100,101,108-111,114,118,120, 123,124,129,134,135,137,144,149, 155, 157,163,168,170,177,179-183,188,193,198,204, 229,234,237-239,245,246,248,252-255, 272,282; Дневник на костурския войвода...,с.51,52,53,55,57-59,69,70,87,89,90, 92,95,97,99-102,170,171,173,176,182; Из архива на Гоце Делчев ...,с.607; Иванов, В. Отрязаната глава…,с157,163,165,168-170,175-176,191,222,2240226,230../

Кляшев, Петре –обявен за фирар. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.68./

Ковачев/Ковач,/, Георги – брат на И. Ковач; член на ВМОРО; избран за десетник; отказал се по настояване на брат си. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 49,50, 59,70,140./

Ковачев/ Ковач, Ковачис /, Илия /Илиас / - гръкоман; ходил да се оплаква в ОК в Битоля недоволен от П. Кляшев; за предателство на четата на П. Кляшев и Г. Папанчев при обучението на смърдешани в стрелба се мисли да се накаже през юли 1902 г.; член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис; заедно с брат си Лазар са служили като  информатори; убит в Биглишча. / виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29; Чекаларов, В.  Дневник..., с.49, 59,101-103,105,140,206,363; Иванов, В. Отрязаната глава…,с.298,329.; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Ковачев/Ковач/, Търпо – братовчед на Г. и Ил Ковач; годил се за дъщерята на В. Гичев; но свадбата се провалила, тъй като част от  смърдешани мислели Ковачеви за гюпци /цигани/./ виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.102,103./

Ковачеви(Ковациди) - семейство, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г., а според Григорий Стефос  и през 1935 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ковачидис, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; заедно с брат си Харалби са спомогнали за създаване на местна структура на комитета „Отбрана”; убит през 1907 г. от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Ковачидис, Хараламбос - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; заедно с брат си Георги са спомогнали за създаване на местна структура на комитета „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169;Македонски дневник(спомени на отец Тъпо поповски…,с.113../

Ковачис, Лазарос - гръкоман;  заедно с брат си Илия са били информатори на Германос Каравангелис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.169./

Колйов, Дине – роден през 1878 г.; застрелян при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Кондайка, (баба) – родена ок.1813 г. ; промушена с щик при нападението над селото на 9-10 май  1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Консоло, Стоян -  споменава се в Дневника на чекаларов./ виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.207./

Костантин, Пандо – привърженик на К. Христов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.212./

Константинов, Анастас – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Константинов, Наум – роден през 1869 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Конукова, Атина Андреева – родена през 1931 г.; включва се в редовете на младежкото революционно движение през 1943 г.; арестувана и съдена през 1944 г.;  в периодът 1947 – 1949 г. е в редовете на ДАГ; след раняването и е изпратена на лечение в Унгария, където остава до 1954 г.; през същата година идва със съпругът си в България и се установява да живее във Варна. /виж: Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП…, с. 226./

Коровешов, Атанас – роден през 1918 г; от 1943 г. е партизанин в отряд „Лазо Търповски”; по-късно е в редиците на Леринско-костурския батальон; през ноември 1944 г. в Първа егейска ударна бригада и е назначен за командир на батальон; през 1945 г. е включен в ръководството на НОФ; на 2.9.1945 г. загива в сражение с гръцката армия в с. Корнишор, Ениджевардарско. /виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар за егеjскиот дел на Македониjа во 2008…, с.12-13; Македонска енциклопеди jа…, с.738;/

Коровешов, Вангел - отведен като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Коровешов, Васил – участник в Гражданската война; емигрира в Чирчик, СССР; през 1956 г. отправя две молби до ЦК на БКП, да му бъде разрешено да се пресели в България, като се установи във Варна при тъщата си Хр. Сакулидова; във втората пише: „Надяваме се че славната партия на дядо Благоев и Димитров няма да ни откаже да удовлетвори молбата ми, още повече, че ние смятаме България за наша родина.”; молбите му са отхвърлени. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./ # възможно лицето да е индентично с второто В. К. Коровешов

Коровешов, Васил Костов – роден през 1920 г.; член на ГКП от 1942 г. и на ЕПОН; партизанин в редовете на ЕЛАС и ДАГ в периодът от 1942 до 1949 г.; в периодът от 1949 до 1958 г. е емигрант в СССР; през 1958 г. се преселва със семейството си във Варна. /виж: Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП…, с. 229; ./

Коровешова, Малина Цильова - продиктувала песни от Костурско през 1967 г. на Хр. Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./

Коровешова, Поликсена - според препечатка от в. „Непокорен” във в. „Македонска искра”, е член на АФЖ и е участвала в направата на 150 кг. макаронени изделия за два дни, с група съселянки, за нуждите на ДАГ. /виж: в.Македонска искра, 1949,бр.15, с.1./

Коровешова, Ставрула Ставрева – родена през 1927 г.; член на ЕПОН от 1943 г.; куриерка и помагачка на партизаните от ЕЛАС по време на окупацията на Гърция; в периодът 1947-1949 г. е в редовете на ДАГ, след преминаване на курс на военно обучение; взема участие в битката за Лерин; след края на Гражданската война първоначално емигрира в Полша, където живее до 1954 г, а след това се преселва в СССР; през 1958 г. идва със семейството си в България и се установява във Варна. /виж: Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП…, с. 228-229./

Коровешови - семейство, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ 

Костана, Митре /Митра/ –  роден(а) през 1901 г.; заклан при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Костана /Костанин/, Тасе – роден ок.1813 г.; убит и изгорен при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ./

Костандов, Пандо – участник в националноосвободителните борби на Македония./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.29./

Костов, Димитър – емигрира в Сев.Америка; установява се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.11./

Панайот Костов

Костов, Панайот – роден през 1874 г.; след 1878 г. семейството му се преселва в Пловдив; учи медецина в Москва; лекар на свободна практика; през 1903 г. е член на Пловдивския комитет за настаняване на бежанци от Македония; през 1905 г. е председател на Македоно-одринското братство в града; участник в атнигръцките вълнения в Пловдив през 1906 г.; взема участие във войните за национално обединение като военен лекар; през 1924 г. е общински съветник; от 1.7.1927 до 6.10.1928 г. е кмет на Пловдив. /виж: Райчевски, Г. Петков, П., Пловдивски кметове…, с. 85./

Косяк, Цилйо- роден през 1833 г.; промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; . Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Кочов, Кольо – член на ВМОРО; насила в дома му е изпратена четата в края на 1901 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.60,140./

Кръстев, Атанас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в нестроевата рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.385./

Кръстев, Ване – роден през 1881 г.; убит с нож при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Кръстев, Колйо – роден през 1873 г.; убит с нож при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Кръстев, Кръсто – роден през 1888 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно..., с.387./

Кръстев,Лазар – роден 1885 г.; изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Кръстев, Никола – роден през 1882 г.; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно..., с.388; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.463./

Кръстев, Христо - по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно..., с.390./

Кузмов/Кусмов/, Нестор - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като десетар в Осма чета под водачеството на Георги Огненов и Кара-Коста Иванов.. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3% D0%B8_ %D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0% D0% BA%D0%B8. ./

Куно, Йован - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Курд, Али - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Лабаничаров /Лобаничаров/, Георги /Горги/ – противник на идеята четите на ВМОРО да нощуват в селото; помъчил се да организира събрание на членовете на ВМОРО и да прокара решение, според което четите ще бъдат хранени, но няма да влизат в селото, съвместно с Васил Кираджията. / виж: От София до..., с. 176./

Лабаничаров, Ламбро /Лабро/ – прострелян и след това измушкан с щик при нападе-нието над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286 ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Лабаничаров, Христо – емигрирал в САЩ след Илинденското въстание; уставовя се да живее в Медисън, Илинойс, където открива склад за каменни въглища, лед и фуражи. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската..., т.І,с.600./

Лабаничарова, Диновица/Доновица/ – родена през 1848 г.; простреляна или изгорена при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Лабров, Герго – синовете му били гръкомани, които са предупредени от ръководството на ВМОРО да внимават със своята дейност; къщите им са използвани като квартири за приютяване на четите. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 178,198,205./

Лазаровски, Лазар – притежател на пасбище в близост до Лариса. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.52./

Лазаровски, Ламбро – брат на П. Лазаровски; член на ВМОРО; изпратен от ОК на ВМОРО Битоля да поддържа канала за внос на оръжие от Лариса за Костурско. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.25,27, 89,90,102,103,205./

Лазаровски, Пандо –  член на ВМОРО; брат на Л. Лазоровски; куриер.  / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с..16,21,25,27,31,32,34-38,46, 63,101, 102,104,118./

Лазаровски, Тошо –  член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.46./

Лазаровски, Филип / Липо / -  споменава се в Дневника на В. Чекаларов./ виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.29./

Ламбов, Иван – роден през 1897 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ламбов, Циле(Геле) – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ламбров(Ламбро), Васил – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ламбров, Тодор - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Ламбровски, Ламбро – / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.47,138./

Лекаров, Атанас – член на ВМОРО; десетник. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 49,304./

Лекаров, Никола/Кольо/ Георгиев– смятало се, че е предател. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 67-68./

Лекаров, Петър – по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; избягал от четата. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.  281./

Лекаров, Филип/Липо/ – член на ВМОРО; куриер; поляк; в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; донесъл Окръжното, с което се обявява Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.65,66,101,103,117, 200, 210,256./

Лекаркова, Георговица – родена ок.1823 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Лекаровци – род от Смърдеш; притежатели на воденица. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 18./

Лексова, Наумица – родена през 1866 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286;  Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Лячка, Пандовица –  ятачка. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 48,49./

Макриев, Лазо – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.31,70./

Макрия, Герго - смятало се, че е предател. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.67,68./

Макриев, Липо/Филип/ - въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 281./

Макриева, Лазовица – родена през 1823 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Макриева, Цветковица – родена през 1845 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286 ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Макриевци – фамилия в селото, която според А. Мангов си е чисто българска. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34./

Малчов, Васил – 6 годишно момче през 1903 г. останало единствено живо от рода си при унижожаването на Смърдеш. /виж:Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІХ /

Мангов, Антон/Андон/ – роден през 1914 г.; участник в първите редици на ДАГ;  преселил се в България след Гражданската война в Гърция; разказал спомените си пред Ек. Шклифова през 1986 г. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с.32-34./

Мангов/Мангата/, Доно – комшия на Лазо Кирчев. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.103./

Мангов, Кольо - кмет на селото през 1901 г; член на ВМОРО; къщата му била обискирана по време на Иванчовата афера през 1901 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.20,44./

Мангов, Кръстю – член на ВМОРО и СК; арестуван по време на Иванчовата афера през 1901 г. .; след освобождаването се отегля от организацията, но остава добър българин. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.20, 48,49, 59,60,140./

Мангов, Петър – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 31./

Мангова, Иваница – родена през 1881 г.; заклана и изгоряла при нападението над селото на 9-10 май 1903 г. / виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Мангова, Лазарица – снаха на Кръсто Мангов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.60./

Мангова, Наумица - родена през 1843 г. ; убита и изгоряла при нападението на селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Мангова, Свобода – родена през 1914 г.; съпруга на А. Мангов; по време на Гражданската война  в Гърция децата им са отведени от партизаните в гр. Легница, Полша през 1948 г.; разказала спомените си пред Ек. Шклифова през 1986 г. в София. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34- 35./

Мангова, Цана - родена през 1902 г. ; убита и изгоряла при нападението на селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Мангова, Цветковица – родена през 1843 г. ; убита и изгоряла при нападението на селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Манговци – фамилия в селото, която според А. Мангов си е чисто българска. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34./

Манева, Цана – родена през 1902 г.; промушена с щик и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Манов, Кольо – ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 60./

Манчов, Наум – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.205./

Манчова, Иваница – родена през 1881 г.; заклана и изгорена при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285./

Манчова, Наумовица – родена ок.1843 г.; промушена с щик и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Манчова, Цветковица – родена през 1843 г.; промушена с щик и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Марков, Митре – роден през 1864 г.; прострелян и след това измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286 ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Марковци – фамилия в селото, която според А. Мангов си е чисто българска. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34./

Маркулев, Георги П. – емигрирал в САЩ след Илинденското въстание; установил се да живее в Медисън, Илинойс; фурностроител. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.574./

Марколиев, Кольо – споменава се в Дневника на В. Чекаларов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 47./

Марколиев, Насо – роден през 1857/8 г.; заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Марколиев /Моркулия/, Христо – роден през 1867 г.; член на Представителството на ВМОРО  в Атина; арестуван презV. 1902 г. по извършено предателство на гръкомани от Костурско посетили гръцката столица. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.610./

Масалинков/Масалников/, Наум – роден 1875 г.; по професия е строител; до 1901 г работи в Бале Мадем,Мала Азия;  връща се в родния край и се включва в революционното движение; по време на Илинденското въстание е в четата на Стерйо Стерйовски; по време на Балканската война е четник в Сборната партизанска рота при МОО;18.V.1913 – 10.ІІІ.1914 г; попаднал в гръцки плен;по-късно се преселва в България – Асеновград./виж: Дневници и спомени...,с.203; Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.431; Иванов, В. Отрязаната глава…,с. 48../

Мелко, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Мелко, Пеьо - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Мерджов,Фоти / Фоти Мерджанов/– роден през 1853 г.; участвал е в хайдушките дружини в края на 70 – те и началото на 80 – те години на ХІХ в.; член на ВМОРО; в края на ХІХ и в нач. на ХХ в е на гурбет в Пловдив; основател на Кружока в с.г., който е подразеление на ВМОРО в свободните български земи; завърнал се преждевременно на призива за подготовката на Илинденското въстание; заклан и изгорял в къщата си при нападението на 9-10.V.1903 г./ виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Чекаларов, В.  Дневник..., с.47,205; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Мерджова, Лозана /Фотевица/, / Фотевица Мерджанова/ - активен член на ВМОРО; ятачка. /виж: От София до..., с. 137,142,171;  Чекаларов, В.  Дневник..., с. 16,17, 18,19,31,34,48,103,105; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.472; Освободителното движение в Македония...,т.І,с../

Мешко, Стоян - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Митаков /Митан/, Ристо – роден през 1828 г.; разсечен на части при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286.; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Митан, Герг - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Митров, Васил – влах по народност; снабдител с оръжие; загинал в сражение с турците в близост до гр. Гребена. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХІ/

Митрушев , Димитър – приет по препоръка на Б. Сарафов в юнкерското училище; загива в сражението за Криволак по време на Първата световна война през 1915 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.32,79; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХІ./

Митрушев, Наум /Нумо/ – член на ВМОРО; куриер на организацията; изпълнил смъртната присъда над Тр. Маноловски от Косинец; четник от селската чета по време на Илинденското въстание ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.198,235; Дневник на костурския войвода...,с.81; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХІ./

Митрушев, Ставро – роден през 1848 г.; убит с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Митрушев, Тошо - член на ВМОРО; куриер. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.  42,43,49,59./

Митрушева, Динка – братовчедка на Чекаларови; убита при унищожаването на селото през V.1903 г. /виж:Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХІ /

Митрушева, Лазовица – член на ВМОРО; ятачка. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 181./

Митрушева, София Ст. – тетка на В. Чекаларов; изселила се в България; установила се да живее във Варна; член на Илинденската организация; починала 8.11.1932 г. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с ХХХІ; Ил. Илинден кн.1-2(51-52)…,с.27./

Митрушева, Ставровица – член на ВМОРО; куриер; натоварена от ръководството да създаде бъркотия в селото за да бъдат изгонени турските войници; на нея е предадено писмото, с което да се иска помощ от селската милиция от съседните села в сражението в Смърдеш на 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 118,149,150,181,206./

Михо, Гърдан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Михо, Кольо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Михо, Никола - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173

Мицов, Лазо – член на ВМОРО; ятак; помощник в отливането на бомбите на Л. Поповски; четник от селската чета от селската чета по време на Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.27,235; Дневник на костурския войвода...,с.45./

Младчев, Пано – родом от Щип; назначен за учител в Смърдеш за учебната 1901/1902 г. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.

Мосманче, Васил – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.197./

Наков, Георги - бил е заточен в Диалбекир, с 4 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г.; но е починал в затвора от нанесен му побой. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

Наумов, Ване – роден през 1887 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Наумов, Иван – живеещ в София, до когото било изпратено писмо – препис от населението от Смърдеш до Окръжния комитет в Битоля, с молба да ги освободят от В. Чекаларов; цитирано от полк. Ан. Янков. / виж: От София до..., с.172./

Наумов, Иван – строител; заедно с Христо Бурдашев и Иван Дудумов е работил по укрепленията на Дарданелите; в периода 1903-1907 г. е предприемач по строителните работи по мавзолея „Св. Георги” в Плевен. /виж:Василев, Ас. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители…, с.310./  # възможно е да се отнася за същият човек, посочен по горе.

Наумов(Насумов), Лазар – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според  Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Наумов, Ставро/Ставри/ – роден през 1877 г.; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 г – неизвестно;награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.485/

Наумов, Яни – роден през 1880 г.; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;2.Х.1912 г – 10.VІІІ. 1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.486./

Никола, Гърдан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Никола, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Никола, Йорго – двама човека се споменават  като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Николов, Георги – четник в четата на Марко Лерински и останал с него в момента, когато Коте Христов го напуска в Леринско; член на ВМОРО. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІІІ /

Николов, Илия - бил е заточен в Диарбекир, с 3 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

Николов, Нанко - бил е заточен в Диарбекир, с 4 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

 Николов, Филип – по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 3 Солунска дружина при МОО;17.ІХ.1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.515/

Нолчев/ Колчев/, Гаки – член на ВМОРО; къщата му била обискирана по време на Иванчовата афера през 1901 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.20, 21,32,42, 45./

Нолчев, Христо – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 25./

Палчев, Лазар – четник от наказателната чета на Н.Кузинчев по време на Илинденското въстание./виж: Ипр., 1983, кн.3, с.129./

Панайотов/Панагиотов/, Тръндо - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Осма чета под водачеството на Георги Огненов и Кара-Коста Иванов.. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8. ./

Пандов, Мито – роден през 1873 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285./

Пандов, Митре – роден през 1878 г.; убит при нападението над селото и изгорял на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Пандов, Никола – роден през 1882 г.; през лятото на 1902 г. отива на работа в Цариград; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 г – 10.VІІІ.1913 г;награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.533; Из архива на Гоце Делчев ...,с.412./

Пандов /Пандо/, Филип /Липо/ - роден през 1873 г.; убит и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Пандов, Спиро – роден през 1880 г.; по време на Балканските войни е доброволец в нестроева рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 г – 10.VІІІ. 1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.533./

Пандовски, Йорго - отведен в Билишча след сражението от 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.206./

Пандовски, Христо/Ристо/ - отведен в Билишча след сражението от 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.206./

Панка, Кольовица – ятачка. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.179./

Пановски, Йото – къщата му била разграбена след сражението на 28.ІІІ.1903 г. от турските войници. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.208./

Папавасилиу - семейство, което е вярно на гърцизма според Григорий Стефос през 1935 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папалко – поляк. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.29./

Папахристос, Константинос - лице, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папуджиев, Герго – роден през 1878 г.; прострелян и след това измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Парделкова, Станковица – родена през 1863 г.; убита със секира при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Парталов, Лазар – роден ок.1813 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15/

Пачов/Печо/, Сотир – роден през 1843 г.; застрелян и промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Пейо, Атанас – двама човека се споменават като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Велкан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Герг – двама човека се споменават  като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Куно /Кото/ - трима човека се споменават като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Куно - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Митан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Роман - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Стамко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пейо, Тодор – двама човека се споменават като жители и глави на домакинства  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пенев, Андон - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Пенев, Дине - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Петко, Герг - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Петко, Станчин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пепелидис, Христос Макрис - лице, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пепелидис, Филип Макрис - лице, което е вярно на гърцизма по време на Гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петронов, Васил – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Петров, Наум - бил е заточен в Диарбекир, с 4 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

Пецуга /Пецура/, Дичо – роден през 1873 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Пецура, Илия - член на ВМОРО; арестуван по време на Иванчовата афера през 1901 г.; коджабашия през 1901- 1902 г./ виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.20,49,66,68./

Пинчов, Ванчо/Венчо/ – роден през 1828 г.;с разписка са му вземати пари от ВМОРО; изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Чекаларов, В. Дневник...,с.60./

Пинчов, Ристо – роден през 1863 г.; промушен с щик и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; . Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

поп Василий -  роден ок.1823 г.; екзарх.свещеник; убит с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

поп Дамо/Дано, Димо/ Трайков – роден през 1868/9 г.; екзархийски свещеник в селото; наклеветен от съселяните си Н. Гичов и И. Ковачев и е изпратен на заточение в Диарбекир, присъдета му е била 3 г. затвор; амнистиран през 1904 г. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.29; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В.  Дневник..., с.31,154; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.466,591; Райчевски, Ст. 1904-1906 г. Гоненията на българите в Македония…,с.30./

поп Стамко – притежател на нива в Смърдешкото землище./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 207./

Попдимитров(Пападимитри), Андон – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Попкиров, Антон /Донето/ П. – роден през 1880 г.; завършено начално образование; декоратор; член на ВМОРО; помощник в отливането на бомбите на Л. Поповски; куриер, който е знесъл окръжното за обявяването на Иинденското въстание в с. Косинец; по време на Балканските войни е доброволец от 1 рота на 10 Прилепска дружина при МОО;17.ІХ.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден  „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.346,577; Чекаларов, В. Дневник...,с.257; Дневник на костурския войвода...,с.45,81,82./

Попкиров, Киро Николов – разсилен в българското търговско агентство в Атина; член на ВМОРО; получавал кореспонденцията от България.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.613./

Попкиров, Кольо – изработил черешово топче в Смърдеш. /виж:  Дневник на костурския войвода...,с.45,46./

Попкирова, Кольовица Н. – член на ВМОРО; ятак; куриер. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 29,32,33,37,42,46,47,118./

Попов/ Попфилипов/, Антон Костов – роден през 1862 г; завършен ІІ клас; предприемач; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.Х.1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.579./

Попов/Попфилипов/, Атанас Костов –  от 1879 г. заедно с баща си Коста Попфилипов работи в България до 1884 г., когато претърпява злополука и започва да се занимава с направата на столове; в този период е известен с прозвището Калфа, което остава  до края; през 1897 г. основава своя фирма на предприемач строител; в края на ХІХ до началото на ХХ в. работи в Атина; член на Представителството на ВМОРО в гръцката столица; по – важни строителни обекти извършени от него и в съдружие: Девическата гимназия и Окръжен съд в Пазарджик, Сливенските менирелни бани, Оризената и Захарната фабрика в Пловдив и др.; председател на Пловдивското строително сдружение и член в УС на стрителния съюз. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.15; РИМ – Ст. Загора ф. 8 Сз – с – 3627,л.2./

Попов, Пандо –  член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.  21, 31./

Попов, Яне – роден през 1884 г; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.582/

Попова, Дана – секретарка на АФЖ. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.46,47./

Поповски, Васил /Цильо/ - член на ВМОРО;  куриер; въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 274,281./

Поповски, Кръстьо – брат на Л. Поповски; член на ВМОРО; помолил да използва четата, за да освободи брат си Ламбро, който бил затворен в Корчанския затвор и ще ли да го превеждат в Битоля, но Павел Христов му отказал, той решил да предаде четата, зада издейства помилване на брат си; било е решено да бъде наказан от ВМОРО, заради предателството си; направен е опит, който се оказал неуспешен; П. Кляшев в своите спомени казва, че е оставен да избяга в о. Родос. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.462,463; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ./

Поповски, Лабро/Ламбро/ – член на ВМОРО; куриер; натоварен да осигурява динамит за бомбите от Лариса, Гърция; осем години лежи в гръцки затвори; амнистиран 26.І.1912 г. във връзка с подобряването на отношенията между България и Гърция; след амнистията се установява в България при В. Чекаларов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.149,181,182,189,192,305; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.449,462,463-468,554; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ./

Поповски, Лазо – екзархисст; един от първите посветени в Костурско за член на ВМОРО. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІІІ/

Поповски, Никола/Лаки, Качаки/ – член на ВМОРО; създал работилница за отливане на бомби в Костурско, които са използавни по време на Илинденското въстание; прострелян и измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; От София до..., с. 176; Чекаларов, В. Дневник...,с. 138,149,165,170,181, 198,203, 232, 234; Дневник на костурския войвода...,с.45,46,51,52, 54,55,58; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІІ./

Поповска, Йованица – турските войници и вземат 7 лири след разграбването на селото на 28.ІІІ.1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.209./

Попристова, Кольовица -  в къщата и бил на квартира И. Биолчев, като учител в Смърдеш. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с. 90./

Попфилипов, Коста – строителен предприемач; дошъл в България през 1879 г. заедно със синовете си; негово дело са следните по – важни строителни обекти Старозагорската девическа гимназия; Асеновградския затвор, Пловдивския затвор и Пловдивската поща. /виж: РИМ – Ст. Загора ф.К.Коняров 8 Сз – с – 3627,л.2./

Попянин, Стойко – член на ВМОРО и на СК; / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.42,43,45,48,49./

Попянчев, Пандо В. – емигрира в САЩ след Илинденското въстание; от обикновен работник в железниците за 10 г. с труд, израства до главен надзирател на линията Чикаго – Милуоки – Сейнт Пол;през 1920 г. се установява да живее в Албертон, Монтана. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.104,107./

Попянчев, Яне – в четата на В. Чекаларов от пролетта на 1903 г.; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; избягал от четата; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 10 Прилепска дружина и в щаба на 3  бригада при МОО; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници. т. 9. Македоно..., с.584,821,825; Чекаларов, В. Дневник...,с.200,281./

Попоянчето, Васил - /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.150./

Посърков, Ване – роден през 1833 г.; прострелян и промушен с щик при нападение-то над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Приселица, Брашнар - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./ # тъй като в землището на селото в този период, не е посочено да има воденица, можем евентуално да приемем, че става дума за някой преселен(заселен) мелничар в него с цел да проучи, къде може евентуално да се построи воденица или вятърна мелница.Възможно е и да е имал кръчма или дюкян.

Приселица, Кольо - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Приселица, Мато - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Приселица, Мешко - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Приселица, Петко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Приселица, Станко - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Притрупо, Тръндо – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.141./  

Проданов, Илия – роден през 1874 г; работник; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина и в нестроевата рота от 11 Серска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.586./

Пройко, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Пуце, Илия -  член на ВМОРО; къщата му била обискирана по време на Иванчовата афера през 1901 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.20./

Радко, Марко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Ранов, Станко Андонов – роден през 1893 г.; ученик в VІ клас; по време на Балканските войни се записва доброволец във 2 Скопска дружина при МОО и инженерно техническата част при МОО; 29.ІХ.1912 г.– неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен; по време на Първата световна война се сражава в редовете на 42 пех. полк, като офицерски кандидат; загива на 28.4.1917 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно..., с.39; 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1915-1918)…, с. 150./

Рапов, Георги - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 6 Охридска дружина. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 594./

Рапов, Нашко – член на ВМОРО и на СК; ятак; / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.49, 52,102,163./

Ратко, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Рачко, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Рачо – овчарче; ранен при нападението на 9.V.1903./виж:Георгиев,В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия..., с.285./

Рачев, Мильо – през късното лято на 1901 г. заминава за България. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 25./

Рачов, Лазо /Лабро/– прострелян и измушкан с щик  при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286 ; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Рачов, Насо - въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 281./

Рачов, Пандо – роден през 1843 г.; прострелян или заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Рачов, Ристо – ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.60./

Рачов, Стоян – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 60./

Рачов/Ранчов, Рапов/, Тодор – гръкоман; собственик на дюкян; член на ВМОРО и на СК; десетник; ; недоволен от вървежа на революционното дело е ходил да се оплаква в ОК в Битоля от П. Кляшев. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 16,18,21,49,50, 59,102,103,277./

Репацка, Цветковица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.137./

Репацов, Васил/Цильо/ - член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.198./

Репацов, Герго – роден през 1853 г.; убит и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

снимка на семейство Репацови

Репацов /Репацев/, Иван – член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание; през 1910 г. емигрира в Сев.Америка; установява се да живее в Торонто, Канада; през 1915 г. е председател на гимнастическо дружество „Балкански юнак”; през 1923 г. е избран за председател на МПО „Правда”, Торонто; председател на македоно-българската църковна община в града; делегат на няколко конгреса на МПО, като на 15-ия редовен конгрес го председателствува; през 1928 г. посещава родителите си в Пловдив; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов..., т. І, с. 342; Македонски Алманах,1940…,с.417../

Репацов, Кърсто – неговото дете е било на караул на 28.ІІ.1903 г. и по него е стреляно от турски войници. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 206./

Репацов, Ламбро -  член на ВМОРО. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХІХ/

Репацова, Илийца – родена през 1853 г.; убита и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Роков, Васил/Цильо/ - член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.205./ 

Роков, Герго – член на ВМОРО; куриер; въстаник в центровата чета по време на Илинденското въстание; избягал от четата. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.86,281./

Роков, Димитър /Митро/ - член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.205./

Роков, Насо – член на ВМОРО; описал ужасите, които са споелетели Смърдеш на 9.V.1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.235./

Роков, Никола – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 31./

Рокова, Стамковица – член на ВМОРО; ятачка. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.205./

Савов, Дине – роден през 1833 г.; член на ВМОРО; ятак; застрелян или заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Чекаларов, В. Дневник...,138./

Савов, Сотир – роден през 1880 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в Костурската съединена чета;десетник; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; през ХІІ.1912 г. заедно с П.Сидов и местната милиция спират турското настъпление от Корча към Костур./виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.463,464; Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 600./

Савов, Филип – роден през 1876 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в Костурската съединена чета;20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 601./

Савка, Диневица – член на ВМОРО; ятачка; къщата им била на края на селото до планината. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 203./

Сакулидов, Георги – след Гражданската война се установява в гр  Хонедуара, Румъния; пише молба да му бъде разрешено със семейството си да се пресели в България при майка си Христина Сакулидова. . /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./

Сакулидова, Христина – емигрирала в България, установила се във Варна; през 1956 г. сина и Г. Сакулидов пише писмо до ЦК на БКП, с което моли да му бъде разрешено да живее при нея със семейството си; отговорът е че щом по-голяма част от семейството живее в Румъния, нека тя да се пресели там. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./

Самарджийски, Илия . ранен от турските войници, защото не искал да дава пари. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 209./

Секулов /Секулидис/, Георги Кръстев . роден през 1925 г.; в периодът 1943-1949 г. взема участие като партизанин в съпротивата и в Гражданската война в Гърция; ранен и изпратен на лечение в Румъния, където остава до 1958 г.; през 1958 г. емигрира в България и се установява да живее във Варна. /виж: Архивни справочници, т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП…, с. 379./

Слободията, Стоян - арестуван по време на Иванчовата афера през 1901 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.20./

Сотиров, Петре – роден през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Спиро – влах по народност; горски поляк; член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 85,90./

Ставрев, Сотир - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 4 рота от 5 Одринска дружина при МОО./ виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.633./

Ставрева, Дина – родена през 1885 г.; убита с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Стайко – поляк. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.29./

Стамков, Никола - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Стериовски, Илия – член на ВМОРО; десетник; ; обявил се против убийството на Л. Кирчов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.20,49, 69,70,105./

Стериовски, Лаки - обявил се против убийството на Л. Кирчов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.105./

Стерйо Стериовски

Стериовски, Стерио Ант. – роден през 1876 г.; с основно образование; каменоделец; куриер; ранен на четери места в сражението на Локвата; по време на Илинденското въстание е войвода ; участва в превземането на  Клисура и Невеска и придружава В.Чекаларов в похода му в албанската област Колоня; след въстанието заминава за Варна; на сл.г. се завръща отново в Костурско; загива в сражение с гръцките андарти на 16.V.1905 г. край с. Буковик, Преспанско. /виж: в.Вечерна поща,1905, бр.1376; в.Ден,1904-1905, бр. 517,519; в.Реформи,1905, бр.25; в.Илинден,1925, бр.51; сп. Македоно – одрински преглед,1905, кн.2, с.24; сп.Ил.Илинден,1927-1928, кн.10, с.10; ИНВИМ, т. VІІІ ,с.54-68; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.472; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.471; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,182,200,205,210,239,263,267; Дневник на костурския войвода...,с.52,60,61,90,92, 94,99,100,172./

Стефанов, Янаки – роден през 1870 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в  нестроевата рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 648./

Стефов, Илия – кираджия. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.37./

Стоил, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Стойко –  епикуреец както го описва Хр. Силянов, един „Дон Жуан” от Костурско.  /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.469-470,554./

Стойко, Йован - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Стойко, Петко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Стойков, Пенчо – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 139./

Стойков - Кляшев, Ристо – член на БКП. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.112,113./

Стоян, Мешко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Стоянов, Търпен - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Сули, Евангел – роден през 1867 г.; предприемач; член на Представителството на ВМОРО в Атина; арестуван презV. 1902 г. по предателство на гръкомани от Костурско. / виж: Из архива на Гоце Делчев ..., с.615./

Сулйова, Ристовица – родена през 1858 г.; заклана и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Сульева, Деловица – пожелала да получи паспорт, за да отиде в Гърция. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.68./

Гаврил Константинович Тасев

Тасев, Гаврил Константинович  – роден на 4.5.1881 г.; учи в гръцкото училище; през 1897 г. става стипендиант на сръбското външно министерство и учи във IIбелградска гимназия; кандидатства да бъде приет в сръбската военна академия, но молбата му е отхвърлена; една година е студент в Белградския университет; през 1901 г. със сръбска стипендия става студент във Военномедицинска академия в Санктпетербург, като на следващата година се отказва от сръбската си стипендия; сближава се с кръгът около Кръсте Мисирков и е сред основателите на Славяно-Македонското научно и литературно дружество, и става негов подпредседател; служи като санитар в Руско-Японската война 1904-1905 г. и получава медал от Червения кръст; след завършване на образованието си работи като ординатор в клиниката; 1908-1910 г. е лекар в Средноазиатската железница и в Харбин 1910-1911 г., където участва в борбата срещу чумата; по време на Балканската война заминава за Черна гора, като управител на руската болница в Цетине, за дейността си там получава черногорското отличие „Данаилов кръст”-трета степен; след завръщането си в Русия подписва Меморандум на македонската емиграция в Петербург, с който се иска формиране на независима държава на територията на историко-географската област Македония;; 1913-1914 г. работи в Прага; при избухването на Първата световна война се връща в Русия, където е мобилизиран като военен лекар;  през 1915 г. е изпратен като лекар в Сърбия и работи като военне лекар в V полк на Шумадийската дивизия; ранен при боевете в Лесковац срещу българската армия, се изтегля с дивизията на о. Корфу; след завръщането си в Русия, работи в различни военни болници; при избухването на Октомврийската революция преминава към новата власт и през май 1918г. става член на ИК на Съвета на работническите и войнишки депутати в гр. Кем, Мурманска област, като комисар на народното здраве; по време на Гражданската война в Русия е пленен от силите на Антантата е пленен; на 1.9.1918 г. е убит и изхвърлен от вагона на влака, при отвеждането му в гр. Мурманск. /виж: Зографски, Д. Македонецот д-р Гаврил Константинович…,с.453-474;  mn.mk/istorija/8908-Gavril-Konstantinovic-1881-1918./

Тасев, Илия - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Тодор, Куно - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Тодор, Ратко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Тодоров, Иван - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 8 Костурска дружина;30.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с орден „ За храброст”. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 710./

Толев, Думи - обвинен от съпругата на Л. Кирчов, че е един от убийците му пред турската полиция. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.105./

Толев, Манчо - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Томето – споменава се в дневника на В. Чекаларов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.43./

Трайков, Ламбо С. – емигрира в Северна Америка след Илинденското въстание; установява се в Торонто, Канада. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.523./

Трайкова, Ристовица – член на ВМОРО; натоварена от ръководството да създаде бъркотия в селото, за да бъдат прогодени турските войници от там. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.149,150./

Тръндов, Наум - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Търпенов, Атанас - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като водник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Узунов /Узунчев/, Димитър /Митрето/ – роден 1876 г.; търговец в Атина; член на Представителството на комитета в Атина; доставчик на оръжие за Костурско; арестуван по предателство на гръкомани от Костурско; пуснат от Атинския затвор на 19.ХІ.1902 г.; родителите, брат му и сестра му били убити от турците преди Илинденското въстание; според Хр. Тзавелла е родом от Косинец./ виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.91; Дневник на костурския войвода...,с.17,53,54; Из архива на Гоце Делчев ...,с.616./

Узунов, Доне – роден през 1858 г.;  застрелян или заклан и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Узунов, Нумо – роден през 1843 г.; прострелян и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІ./

Узунова, Наумица – родена през 1843 г.; промушена с щик и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІ./

Узунова, Стойна – родена през 1884 г.; промушена с щик и изгоряла при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония..., т.І,с.XLVІ./

Филипче, Нумето – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.67./

Филкова, Пандовица – родена през 1833 г.; промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Фильов/Фильовчин, Фильович/, Йото – член на ВМОРО; ятак; приел в къщата си Чекаларов и Б. Срафов при инспекторската обиколка в Костурско през пролетта на 1903 г. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.203,206./

Хаджилазов, Лабро – член на ВМОРО; сгоден за дъщерята на В. Попянов. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.149,150./

Хаджиянев, Яне - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 10 Прилепска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 754./

Христов, Илия - бил е заточен в Диалбекир, с 3 годишна присъда, който е трябвало да бъде освободен, като политически затворник според амнистията дадена от султана през 1904 г.; починал в следствие на нанесен му побой в затвора. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите в Македония…, с.30./

Христов, Лазар - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като десетар в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Христов, Мано - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Христов, Наум - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Христов, Апостол – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Лазар – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Лаки - член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифо-нов,Македония и Тракия..., с.287./

Христов, Сотир(или Христо Сотир) – роден през 1869 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов(Кристо), Христо – роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Цапалко, Андрея – член на ВМОРО. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 38,43./

Цапалков, Дичо – член на ВМОРО; ятак; изпратен от смърдешани до Билишча за станалото сражение при „Локвата” и „Виняри”; ранен от четата на Ат. Кършаков при извършеното наказание над него като предател; останал жив е отведен в Билишча. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.47, 235,241./

Цафарка, Герго – роден 1878 г.; прострелян на 9 – 10 май 1903 г. при нападението над селото. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Цафарка, Танас – роден през 1833 г.; след сражението от 28.ІІІ.1903 г. е ограбен и от него са взети и църковни пари; промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Чекаларов, В. Дневник...,с.209; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

Цафарка, Кина – родена през 1833 г.; убита и промушена с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Цафаров/Цафаровски/, Герго – прострелян и след това измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г.; В. Чекаларов посочва, че е убит на 28.ІІІ.1903 г. , когато е пазил като караул. /виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Чекаларов, В . Дневник...,с.209./

Цафаров, Лазар – емигрира в Сев.Америка; установява се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІ,с.16;т.ІІІ,с.15;т.ІV,с.14./

Цафарова, Живка – емигрира в Сев.Америка; установява се да живее в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15;т.ІV,с.14./

Цветко, Никола - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Цветков, Христо – по време на Балканските войни се записва като доброволец и взема участие в редовете на 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.790./

Ципурка, Тръндовица – ятачка.  / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.49./

Цицири, Цветко – член на ВМОРО; ятак. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.140./

Цуцулев, Апостол – роден през 1841 г.; промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Цуцулев, Пандо – роден през 1843 г.; промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Цуцулев, Търпо  – прострелян и след това измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Цуцулев/Цуцулов/, Търпо Апостолов - член на ВМОРО и ВМОК; роднина на Чекаларови и тетин на П. Кляшев; гурбетчия в Пловдив; изпратен от Апостол Димитров  в Костурско; взел участие като делегат за уреждане на отношенията между ВМОК и ВМОРО по време на подготовката за въстание в Костурско през 1902 г.; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска на Локвата. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.287; От София до ..., с. 167; Чекаларов, В. Дневник...,с. 138,140-144,146,182,183,203; Дневник на костурския войвода...,с.51,55; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІІ.; Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./

Църно, Пройко - споменава се като жител на селото  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Чекаларов, Апостол С. – братовчед на В. Чекаларов; работил в Никопол около 1899 г.; дошъл от София в края на VІІІ. 1902 г.; активен привърженик на полк. Ан. Янков за въстание в Костурско през 1902 г. присъединил се към Коте Христов след това; през юли 1903 г. е изпратен като войвода на 10 членна чета от Коте към Бобишча; по време на Илинденското въстание е четник в селската чета; избягал от четата / виж: От София до ..., с. 166-167,172,176; Чекаларов, В. Дневник...,с. 127,129,138,140-144,146,181-183,199,203,204,211,212,238,281; Дневник на костурския войвода...,с.88; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІІ./

по време на Илинденското въстание

Чекаларов, Васил  Христов – роден през 1874 г.;с прогимназиално образование; през април 1893 г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор, но скоро успява да избяга  и заминава за България; през октомври 1900 г. е изпратен от Б.Сарафов в Гърция за да уреди канал за закупуване на оръжие и муниции за революционната организация; от юни 1901 г. е войвода  в Костурско; делегат на Смилевския конгрес и е избран за член на Костурското горско началство; по време на Илинденското въстание участва в превземането на градовете Клисура и Невеска, в сражението при с.Вишени, Апоскеп; организира поход на костурските въстаници в албанската област Колоня; през Балканската война е войвода на чета № 4 и участва в освобождаването на  Костурско; по време на Междусъюзническата война  е начело на голям виж:в.Камбана, 1914, бр.1781; в.Родина, 1918, бр.645; в.Илинден, 1926,бр.5; в.Македонска трибуна, 1927, бр.18; сп.Ил.Илинден, 1937, кн. 9, с.3;  пак там,1939,кн.6,с.2; пак там,кн.6,с.4-5;Борбите в Македония и...,с.870;Иванов,В. Отрязаната глава..., с.5,6,11,13,17 – 32,37,76-81; Дневници и спомени за...,с.13-44,59-66,151-154211-213,218-223; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968, с.226 – 257; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.ХLVІІІ; т.ІІ,с.ХLІХ; Силянов, Хр. Един именит син на Костурско – Васил Чекаларов; Силянов,Хр.Освободителните..., т.І, с.475; т.ІІ,с.594; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.33,34,353,355,360,361, 363, 367,369,392,394,395,397,399,400,409-412,414, 416,418,419,427-430,433,436,442,446, 449, 451,452,463,464,467,470,472,474,475,484,493, 494,509,521,526,528, 532,535, 536,540-542, 551,558,560-562,587; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 680; От София до Костур...,с.136-144,147-150,153,157,160,161,164-170,173, 174, 176,177; Чекаларов, В Дневник.; Дневник на костурския войвода...,с.19,36,45,
диверсионен отряд за действие в тила на гръцката армия; загива в сражение с гръцка потеря  на 9.VІІ.1913 г. в местн.” Лакото” във Вич пл.; главата му е била отсечена и разнасяна из Костурските и Лерински села. /

51,52,58,59,69,86,87,89-92,94,97,99-102,106,170,171,174,176, 182,192; Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./

Чекаларов, Гельо – братовчед на В. Чекаларов; гурбетчия в Атина. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 47,140./

Чекаларов, Георги  Христов – брат на В. Чекаларов; става четник в четите на ВМОРО през 1902 г.; загива в сражението при „Локвата” и „Виняри” на 31.V. 1903 г., като помолил да бъде убит от Ст. Стерьовски, за да не попадне в ръцете на турците.  /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 680; Чекаларов, В.  Дневник...,с. 47, 127,129,138,163,170,210,331; Силянов, Хр. Освободителните..., т.І, с.272; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.468,471; Дневник на костурския войвода...,с.52,55; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІІ./

Чекаларов, Стоян  Христов – раден през 1888 г.;брат на В.Чекаларов; роден 1887 г.; четник от Костурската чета на Хр.Цветков,която влиза в Македония в началото на юни 1907 г.; нейната задача била преди да достигне определеният и район да помогне в прочистването на Прилепско и Велешко от четите на сръбската въоръжена пропаганда; загива в сражение с турската войска край с.Дреновени. /виж: Четите..., с.89; Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.287; Чекаларов, В. Дневник...,с. 151,171,172; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.451,471;. Иванов, В. Отрязаната глава…,с 168,219,226./

Чекаларов, Христо – баща на Васил, Георги, Стоян, Дана, Зоя и Малина; чехлар и обущар. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с.219./

Чекаларова, Василка Василева – родена през 1913 г. в Битоля; по малката дъщеря на В. Чекаларов; починала около 1916 г. в София. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с.219,231,243./

Чекаларова, Герговица – съпруга на Г. Чекаларов и снаха на В. Чекаларов; член на ВМОРО и на женския комитет в Смърдеш; криела е пушки в дома си; помагала и при отливането на бомбите в Смърдеш; наклеветена, че има любовни отношения с Андон Кляшев и се обсъждало да бъде умъртвена; след смъртта на мъжа и детето и. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 88,89; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.468, 469,473; Дневник на костурския войвода...,с.45./

Чекаларова, Дана Христова – сестра на В. Чекалорав. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с .226./

Чекалорава – Новачкова, Екатерина Василева – родена 1910 г. в София; дъщеря на В. Чекаларов и Олга. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с.219,232,233,246,247./

Чекаларова, Екатерина /Христовица/ – майка на В. Чекаларов;родена в Косинец; пренесла оръжие в Костур, с което да се направи опит да се убие предателя Иванчо от Кичевско / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 19,27,30,31, 65,94; Иванов, В. Отрязаната глава…,с219,220../

Чекаларова, Зоя – сестра на В. Чекаларов; активен член на ВМОРО; ръководителка на женското дружество в селото; една от първите олганизаторки на селските комитети  в Корешчата; спасила знамето на центровата чета при клането и опожаряването на селото на 10 май 1903 г.; учителка; емигрира в България след Илинденското въстание; омъжена за Н. Тр. Марковски от Бабчор; в София работи като учителка. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.16,31,38, 52,103,105,108, 173,179,210,235; От София до Костур...,с.137,142,171; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.; Дневник на костурския войвода...,с.45,236,245; Иванов, В. Отрязаната глава…,с 225,226,242,247; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІІ./

Чекаларова, Малина – сестра на Васил, Георги, Стоян и Зоя Чекаларови; приета да учи в Битоля. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.163;. Иванов, В. Отрязаната глава…,с.226,242,246-247. /

Чолака, Кольо -  член на ВМОРО и на СК; къшата му била обискирана през 1901 г във връзка с Иванчовата афера.; братовчед на Георговица Чекаларова. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с. 16,20, 88,102,207./

Чолаков, Митре – роден през 1823 г.; заклан при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Чолаков, Филип /Липо/ – член на ВМОРО; десетник в селската чета; прострелян и след това измушкан с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г.; според В. Чекаларов убит от турските войници на 28.ІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Чекаларов, В. Дневник...,с.206,209./

Чолакова, Коловица – извикана за уточняване на истината по въпроса за отношенията между снахата на В. Чекаларов и А. Кляшев. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 89./

Чолакова, Ристовица – родена през 1873 г.; заклана при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІХ./

Шамандуров, Васил – емигрира в Сев.Америка; установява се да живее в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов Спомени,т.ІІІ,с.15./

Шамандуров, Дине – роден през 1838 г.; с разписка са му вземати пари от СК; изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г. / виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.285; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15; Чекаларов, В. Дневник...,с.60./

Шамандуров, Колйо – член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска в сражението за Билишча./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.263; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІХ./

Шамандуров/Шамандура/, Митре – ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.60./

Шамандуров, Петре – емигрира в САЩ след Илинденското въстание заедно с брат си и се установяват в Гери, където откриват гостилница. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.583./

Шамандуров, Ставро – съпруг на М.Шамандурова; емигрира в Сев.Америка; установява се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15./

Шамандуров, Тодор - емигрира в САЩ след Илинденското въстание заедно с брат си и се установяват в Гери, където откриват гостилница. /виж:Гаджев,д.р Ив. История на българската...,т.І,с.583./

Шамандурова, Александра - родена 1912 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж:musicart.imbm.bas.bg/ karton.asp?zapisID=230;231./

Шамандурова, Мария – съпруга на Ст.Шамандуров; емигрира в Сев.Америка; установява се в Торонто, Канада; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV,с.14./

Шамандуровци – фамилия в селото. /виж: Шклифов, Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 34./

Шанкова, Наумица – родена през 1838 г.; убита при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15 ./

В. Шанов

Шанов, Васил Пандов – роден на 12.Х.1874 г.; завършва турския лицей в Битоля; учителствува в Одрин, Солун, Битоля, Костур и др.; през 1900  - 1903 г. е член на окръжния комитет на ВМОРО в Одрин; по- късно преподавател в СУ „Кл.Охридски”; превежда османскси документи; умира на 7.ХІ.1953 г. /в.Нов живот,бр.84;Борбите в Македония и...,с.871; Д-р Петър Берон и...,с.587;Герджиков,М.Спомени..., с.418; Чекаларов, В.  Дневник...,с.19 ./

Шилев, Панде – взема участие като доброволец по време на Балканските войни. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.804./

Шиперков, Пандо – роден през 1921 г.; израсъл в бедняшко семейство; през 1943 г. се включва в редовете на ЕЛАС; комисар на чета в Първа егейска ударна бригада; още през 1946 г. се включва в редовете на ДАГ и е комисар на батальон; достига до чин майор от ДАГ; загива покосен от снаряд над Нестрам на 8.3.1948 г.; според други сведения в местността „Св.Илия” между селата Гръче и Папратско. /виж: Македонска искра, 1954, бр.2,с.3; Литовски, Ал…., с.19-20./сн.63

Шкипова, Георговица – родена през 1876 г.; убита с нож при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.285;. Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Шкоклиов, Димо – роден през 1828 г.; убит при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Шкондуров, Андон Костов – роден 1879 г.; по време на Илинденското въстание е четник в четите на В.Чекаларов и Л.Поптрайков и в наказателната чета на Н.Кузинчев./виж:Дневници и спомени..., с.151-154;Ипр.,1983, кн.3,с.129./

Шкондуров, Лабро Пенев – живеещ във Варна. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.197./

Шкондрова, Александра - родена 1900 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж:musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=231./

Шкундуг, Диме – роден през 1833 г.; промушен с щик и изгорял при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286./

Шкундур, Циле - родена през 1833 г. ; убит при нападението на селото на 9-10 май 1903 г. /виж: Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

Шопов, Пандо Ив. – със завършено ІІ отделение; по време на Балканските войни взема участие като доброволец във 2-ра отделна партизанска рота, в четата на П.Карамфилович, в 4 рота от 15 Щипска дружина и в 8 Костурска дружина при МОО; 18.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници. т.9. Македоно...,с.807; Чекаларов, В.  Дневник...,с. 20-22,31./

Шопов, Христо - след войните се преселва в България; установява се в Стара Загора; работи като секретар в Дрружество "Театър"; нв 5 юни 1921 г. се жени за актрисата Мара Шопова; от брака им се раждат синовете Красимир и Наум; след боледуване умира през м. юли 1947 г. /виж: ТДА - Стара Загора - фонд Мара Шопова./

Шоповци – род, чийто имот граничи с Доно Мангов и Лазо Кирчев. / виж: Чекаларов, В.  Дневник...,с.103../

Шопка, Иваница/Йованица/ – член на ВМОРО.  / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.34./

Щурков, Ангел П. – по време на Балканските войни участва като доброволец в редовете на 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 30.ХІ.1912 – 10.VІІІ.1913 г; награден с орден за „За храброст” – ІV степен. / виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.810./

Юванов, Ламбро - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки; с длъжност водник. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_ %D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Юруков, Димитър – роден през 1869 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в нестроевата рота от  6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 811./

Ючов, Насо – член на ВМОРО; куриер. / виж: Чекаларов, В.  Дневник..., с.122./

Янев, Георгий - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янев, Димитри - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки; с длъжност десетар. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янев, Доне - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник във Втора чета под войводството на Павле Янков./виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Янев, Кръсто - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янев, Кръсто - взема участие в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като четник в Първа чета под войводството на Георги Караискаки. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Янко, Герг - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.173 ./

Янкулов, Кръсто – роден през 1885 г; с начално образование; каменар; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО;16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с. 823./

Янчев, Апостол – роден през 1893 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.824./

Янчев, Христо – роден през 1863 г; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в нестроева рота от 6 Охридска дружина при  МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.825./

Янчо, Васил (дедо) – роден през 1843 г.; прострелян и след това промушен с щик при нападението над селото на 9-10.V.1903 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.286; Ил. Илинден…, кн.1(141), с.15./

546.Янчов, Васил –  насила в дома му е изпратена четата в края на 1901 г.; противник на ВМОРО; В. Чекаларов го обвинява в дневника си, че е един от подстрекателите на смърдешани да са против организацията; убит в края на юни 1903 г. от четата на Ат. Кършаков  за извършеното предателство. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 60,236,241./  

Костурски край - Слимнишча

Слимнишча /Слимнища, Слимништа, Сливница/ дн. Μηλίτσα

 

изглед от селото

Селото се намира на 6 км югоизточно от Костурското езеро, на пътя от с. Дупяк за Богатско.                                                                                                                                     

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория).

стара къща в с. Слимнишча

По всяка вероятност селото е създадено след падането на Костурско под турско владичество, тъй като за момента липсват сведения от публикуваните данъчни регистри за християнско население, което притежава право на бащинии.

За първи път селото се споменава под името Слимища в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. със своите 41 глави на семейства, четирима неженени и шест вдовици. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 2906 акчета.

През 1568/1569 г. селото отново се споменава в Османските данъчни регистри, като съставно на Костурската кааза. Населението е намаляло, а селото е смесено в религиозно отношение – 5 мюсюлмански и 12 християнски семейства и двама неженени. Но, също така прави впечатление, че има промяна в именната система на живеещите в него, което навежда на мисълта, че е възможно да има преселвания на старото население, и на негово място да е заселено друго. Средствата, които влизат в държавната хазна са 4000 акчета. Но това намаление на броя на жителите на селото, може да е илюзорно, тъй като на неговото землище във въпросният данъчен регистър се отчита съществуването на 5 чифлика. Но това не означава, че всички собственици на чифлици са жители на селото. В землището на селото е имало три воденици.

Кога, как и на къде се отправя мюсюлманското население от селото за момента липсват сведения, но през ХІХ в. е чисто християнско село на самата южна българска етническа граница.

черквата на с. Слимнишча

За Слимнишча и Здрелца в статистиката  на Схинас от 1886 г. е дадена обща информация, според която населението е 800 християни, има изградена църква и училище за момчета, но в кое от селата е, не е ясно.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено Слимнишча.

Ст. Веркович през 1889 г. споменава за с. Слимища, че в него има 60 български къщи,84семейни двойки и в него живеят 223 мъже и 234 жени. В селото има и няколко цигански семейства. Заниманието на жителите е мелничарство и плетене на рогозки. В селото има църква, обслужвана от един свещеник.

За Ростковски, село Слимништа, си е чисто гръцко село, намиращо се в Костурската кааза с 33 къщи и 130 жители.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Слимнишча има 150 жители българи и 150 гърци.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г.. в селото има 320 българи патриаршисти – гъркомани и функционира гръцко училище, в което се обучават 20 ученика от един учител.

Гръцката статистика от с. г. го представя като гръцко със 750 жители.

същата стара къща от с. Слимнишча

В архива на Вардас селото е посочено като изцяло гръцко от 30 фамилии с обща численост от  315 човека, в което има гръцко училище с един учител, и което е останало вярно на гръцката борба за овладяване на Македония.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимнишча преди Балканската война има 35 гръцки къщи.                                                                                                                                          

В спомените си за Хрупищко, Георги Христов го споменава на няколко пъти, като селище, но не посочва, то да е било обект на революционна дейност, свързана с ВМОРО, нито преди, нито след Илинденското въстание.

След Балканските войни  селото попада в пределите на  Гърция.

В списъка от 1913 г. селото е посочено със 174 жители, като съотношението между мъжете и жените е 91/83.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в община Здрелца.

Статистическите данни, които дава Македоно -  Българският Централен комитет в САЩ, са 960 българи в с. Сливница.

Според Милойевич с. Слимништа се състои от 40 славянски – християнски къщи.

През 1926 г. е прекръстено на  Милица.         През 1928 г. в с. Милица живеят 303 човека, като съотношението между мъже и жени е 170/133. В селото не е бил настаняван бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението е нараснало на 406 човека, като съотношението между мъжете и жените е 214/192. Сградният фонд на селото е 88 сгради.

Статистиката от 1945 г. отчита нарастването му на 433 човека.

Селото не пострадва по време на Гражданската война в Гърция.

Според преброяването от 1951 г. с. Милица наброява 390 човека.

Надморската височина, на която се намира селото е 868 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Алагьоз - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя.

/ виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Абдулах, Арап  - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Агапин, Стамо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Алекса - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Андрия - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Арап, Осман - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Ахмед - според данъчния регистър от 1568/1569 г.се споменава се като собственик на чифлик. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Богдан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Борко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Васил - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Величко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Волицу, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86 - 87./

Гино, Матко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Гоцо, Кочко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Гюра – вдовица; споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Джон - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Джурко – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Димо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Димо, Дими - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Динас, Димантис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Добра – три вдовици с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Доруд, Димо - споменава се като жител, който не е женен, в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Зуя – вдовица;  споменава се като глава на домакинство и жител в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Ивгеч - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Иврето - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Йован - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Йованис – по време на въоръжената  гръцка пропаганда взема участие като андарт в четите на П. Мелас, Караливанос, Пулакас и Пирзас; К.Мазаракис го произвежда в капитан на андартска чета, която да действа във Воденско. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Йорго, Димо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Йорго, Стамко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Йорко – четирима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Карагьоз, Мехмед - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя.  / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

 Кирко, Атанас - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Кирко, Нико - споменава се като жител, който не е женен, в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Коста - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Кочко, Петри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Лазор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Мано - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Мехмед - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

 Михал - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Михо – пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Муса, Кайди - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Мустафа - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; по всяка вероятност е бил жител на селото, тъй като е единствен от собствениците на чифлик, който е обложен с данъчно задължение към държавната хазна. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Никола - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

папа  Пандино - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Петро, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Приселица, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Рустем - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Сирос - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стамат- споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стамко, Сидор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Стефан – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стойко, Симо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Томаки - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Христо, Ламброс – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Христо, Николаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Хюсеин - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Янко, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

60.Яно – пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Костурски край - Слимница

  Слимница / Слимништа, Сливница / дн. Τρίλοφον

Панорамна снимка на с. Слимница

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км западно от Костур, и на 19 км северозападно от Нестрам. В южното подножие на  пл. Алевица, на левия бряг на р. Бистрица.

При преброяването през 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за момента за селото датират от 1568/1569 г.

В Османски данъчен регистър от това време селото се посочва с името Слимништа, като съставно в Хрупишката нахия и в същата кааза. Според този регистър в селото живеят 19 семейства, с 17 неженени мъже. От регистъра е видно, че селото е създадено много преди това, като се посочва, че се взема данък и за две бащинии. От посочените данъци е видно, че населението се занимава какато със земеделие, така и с животновъдство. В землището на селото по това време е имало една воденица. Общият приход, който се събирал от данъци от селото, които влизали в държавната хазна се изчислява на 6400 акчета.

Преди 1791 г. семейства от Слимница напущат родния си край и са принудени да търсят нови земи, една част от тях се заселват в Брацигово. Възможно е да има слимничани заселили са в Силистренско, които през 1828 – 1829 г. се преселват в Румъния. Тъй като сред преселниците в последната се казва, че пристигат от „арнаутлука”.

В края на ХІХ в. Слимница си остава българско село в Костурска кааза на Османската империя, като едно от петте Яновенски села.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото Слимица няма християни, живеят 750 човека.

С това име е посочено селото и в картата на Генерлния щаб на Австро – Унгарската армия.

В статистиката си Ростковски представя селото под името Сливница, което административно спада към Билишката нахия, от Корчанската кааза. Според него в селото има 129 семейства, с 574 жители и всичките са славяни патриаршисти.

По всяка вероятност Васил Кънчов също възприема тезата, че селото спада в Билиштката нахия и не го посочва сред костурските села.

В началото на ХХ в. цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия.

сградата на старото училище в Слимница

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Сливница има 400 българи патриаршисти /гъркомани/ и в селото работи гръцко училище, в което се  учат 35 ученика, обучавани от един учител.

Гръцката статистика от с.г. представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.

Според документи на Битолското гръцко консулство селото остава вярно на Гръцката патриаршия.

В картата на Контогони е посочено като село в Корчанската  кааза.

По време на гръцката въоръжена борба за Македония, селото попада в полезрението и, докато в своите спомени за Хрупищко – Георги Христов, въобще не споменава селото, като част от Нестрамско, а камо ли да се развива някаква революционна дейност преди или след Илинденското въстание.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 567 човека, като съотношението между мъжете и жените е 277/290.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със селата Пилкади и Грамос.

Според статистическите данни на Македоно-Българският централен комитет в САЩ през 1919 г. в с. Сливница живеят 1385 българи.

Според Милойевич в с. Слимница има 80 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 116 семейства, и в него населението е 612 човека, като съотношението между мъжете и жените е 296/316.

По време на преброяването от 1928 г. е регистрирано, че само трима  са настанените бежнаци в селото след 1922 г. от общо 366 човека, като съотношението между мъже и жени е 174/192.

Политическите убийства извършени в селото  в периода 1913 – 1940 г. са три.

Според преброяването от 1940 г. населението на селото намалява още и то достига до 343 човека, като съотношението между мъже и жени е 160/183. Сградният фонд на селото е 122 сгради.

Според статистиката от 1945 г. населението е 345 човека.

По време на Гражданската война в Гърция селото  пострадва и е напуснато от жителите си.

В 1950 г. селото е прекръстено на Трилофон.

По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че в селото са останали да живеят само 7 човека.

черквата "Успение Богородично"

В Слимница са запазени манастирът „Свети Георги“, параклисът „Свети Христофор“, както и черквите „Успение Богородично“  строена през 1743 г. в горната махала и „Свети Атанасий“  строена през 1874 г., в долната махала.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1054 м.

черквата "Св. Атанасий"

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Ризван - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Киро - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Богоя, Костандин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Бошко, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Василиу, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Влутос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Вулцос, П. – член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Димитри – починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Стефо, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Башта - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Карпузас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Кирко, Васил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Йорги - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; възможно е същият да е получил наследствената земя на починалият преди 1568 г. Коста. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кирчо, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Косе /Куше/, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста - починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Пейо Киро, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Васо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Михаил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костандин, Илия - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Крал, Коста - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кули, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пано, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Гин - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген (ако е бил поп в селото, може и да е вдовец). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Василиос /или Папавасилиос/ - член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас./виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Параскева, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Мино /Мето/ - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Никола - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Бойо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Иване(Ване) - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Манол - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Мило - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Стойко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петру, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас; член на селската милиция, с коятоа взема участие при нападения над български села от андартски чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Стефо – наследил бащинията на Димитри, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Саро, Страто - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тодор, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Троянов, Никола - роден през 1775 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.;  занимава се със строителство; през 1846 г.построява църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Сопот, през 1847 г. църквата „Св. Николай” в Карлово, заедно с майстор Никола Игнатов; умира през 1862 г.; синът му Христо Николов Траянов – Боянин построява моста над р. Вардар при Солун.  /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Тухай - притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от дъщерята си Емине. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тухай, Емине - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаваща земя равна на половин чифт волове за обработка; земята е наследила от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Христос, Харилаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Хусеин – притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от синът си Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

 Хусеин, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; земята е наследява от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чауш, Мехмед – ползвал е чифлик в землището на селото, но не може със сигурност да се каже, че е бил жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чомпъл, Петър – роден през 1746 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.; строител; през 1813 г. заедно с майстор Марко Зисо построява черквата „Св.Неделя” в Батак, а през 1818 г. в Радилово черквата „Св.Теодор Тирон”. /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

50.Ширмерд, Бали - безимотен жител в селото и глава на домакинство, според данъчния регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костурски край - Сливени

               Сливени /Горно и Долно Сливени, Славени/

                               дн. Κορομηλέα

Рулската река минаваща край селото

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 7 км  на запад от Костур на левия бряг на Рулската река, на 5 км на запад от Жупанишча,  в западното подножие на пл. Саракина.. Над Сливени е разположена манастирът „Свети Никола“.                                   

Сливенският монастир "Св. Никола"

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Света Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория). Днес спада към община Костур.

За първи път селото се споменава като Сливени през средата на ХV в. в Османските данъчни регистри. Там се споменава, че Горно е с 10 глави на семейства и един неженен, а Долно с 27 глави на семейства, двама неженени и три вдовици. Общият приход, който носят двете села за Османската хазна е 2446 акчета.

Но имайки в предвид по-късни данни от Османските регистри, бихме могли да кажем, че Долно Сливени, което по-късно се споменава като Сливени, има по-ранна история от преди Османските завоевания на Балканският полуостров.

В свое изследване Христо Гандев го споменава под това име в Османските архиви в края на ХV в., когато в него живеят 71 семейства. Не е ясно дали е съществувало само то или е обединил данните за Горно и Долно Сливени (което е по-вероятно, имайки в предвид, че двете села продължават своето съществувания според османските документи и в по-късен етап).

През 1568/1569 г. в село Сливени живеят 22 семейства, от които 1- мюсюлманско, а останалите са християнски. Но също така в Османският данъчен архив е посочено и селото Горно Сливени, със своите 9 християнски семейства и 5 неженени мъже. Общият приход, който внасят двете села в държавната хазна е 17000 акчета.

През този период в района на селото е имало 6 воденици. От списъка на събираните данъци става ясно, че освен традиционните зърнени култури в землището е имало лозя, черешови и орехови градини. Отглеждали са се и буби. През този период регистъра отчита, че землището на съседното изоставено село Брест (мезра) е присъединено към Сливенското. Но не може да се каже с точност, дали се е намирало в съседство с Горно Сливени, или до т.н. Долно Сливени.

и днес може да се каже, че селото е видимо разделено на Горно и Долно

В края на ХІХ в. се предполага, че селото е с албанско – мюсюлманско население. Изолирано сред околните български села.  За това сочат всички статистически данни и спомени на участници в освободителните борба на Македония. Кога и как е станало това за момента не може да се даде точен отговор. Според множеството от източниците тази промяна е настъпила по времето на Али паша Янински, имайки в предвид някой от имената на живущите към края на ХVI в. тя е започнала някъде в този период. Друг е въпросът за вярата, дали е ставала поетапно, или като еднократен акт на приемане.                                                                             

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир, Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., като с.Славени е посочено с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани.  

изглед от "Горно" Сливени

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 60 българоговорящи мюсюлмани.

В статистиката си Веркович го посочва като населено място под името Славени, но не дава никакви други данни за него.

Според Теплов в с. Славени има 30 къщи, в които мъжкото население е 105 мюсюлмани.

В статистиката си Ростковски го представя под името Славени с 46 къщи, в които живеят 248 албанци мохамедани(тоски).

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото  има 270 жители арнаути мохамедани. Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като изцяло турско с  400 жители. Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.

поглед към монастира от пътя Корча-Костур

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи. За броят на къщите Георги Христов в своите спомени използва данните на Г. Константинов, като дава сведения за отстоянието на селото от опожареният в началото на март 1905 г. от чети на ВМОРО (според писмо на митрополит Германос Каравангелис, до Цариградската патриаршия, това са четите на Митре Влаха и на Никола Добролицки) Сливенски монастир (200 крачки източно, като днес това разстояние близо километър, и на още 2000 крачки с. Жупанишча).

Единствен в своите спомени Георги Райков, казва че селото е смесено – албанско-българско. Относно българското население е категоричен: „Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.”

В потвърждение на неговите спомени, само бихме могли да посочим, че по време на Балканските войни в редовете на Македоноодринското опълчение се сражава един доброволец родом от Сливени.

След Балканските войни, Сливени попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живея 420 жители, от които 228 мъже и 192 жени.

През 1918 г. то е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич  селото наброява 15 мюсюлмански албански къщи.

изглед от "Долно" Сливени

Преброяването от 1920 г. отчита, че броят на населението е 430 жители а семействата са 74.

Според Пелагидис  60 мюсюлмански семейства от селото са изселени до 1924 г. с обща числнесност 460 човека, а на тяхно място са заселени 81 бежански семейства, от които две от Тракия, пет от Мала Азия, а останалите са от Понта.

През 1928 г.  селото е прекръстено на Коромилия.

Преброяването от с. г. отчита, че в селото живеят 315 жители, от които 149 мъже и 166 жени. В това число 304 бежанци, които са се заселили в селото след 1922 г. Това е друго косвено доказателство, че преди Балканските войни, едва ли цялото население на селото е било чисто мюсюлманско.

Според преброяването от 1940 г. селото нараства на 496 жители, от които 243 мъже и 253 жени.

Сградният фонд на селото е 93 сгради.

По време на Втората световна война селото пострадва при италианска наказателна операция.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 502 човека.

По време на Гражданската война в Гърция част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.  

Преброяването от 1951 г. отчита, че селото е намаляло на 338 човека.                                             

кэща от "Долно" Сливени

                                                                                                                                                              Над селото е разположен Сливенския манастир „Св. Никола”.

Надморската височина, на която е разположено селото е 733 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица :

Алекса - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Али, Оруч - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от тимариота Мустафа Мехмед, в землището на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Антимос – роден около 1830 г.; архимандрит на Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Васо, Фран /Крал/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Велко, Стойко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Дамянис – монах в Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Джаин - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Джурко - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Димитри, Бошко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Гурко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Ескин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Кочи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Янко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димо, Комнен - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Димо, Митан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Добри - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени , в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Добро – трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители съответно двама на Сливени и един на Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Думко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Иван, Мешко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искенедер – еничарин, който е имал чифлик в землището на с. Сливени; след смъртта му е наследен от синът си Мурад. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искендер, Мурад - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от баща му еничаринът Искендер. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Йорг – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото, съответно двама в Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Йорго - собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кала – вдовица; споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Кирк (Герг) - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Койо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Комнен, Стаме - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Костов, Наум – роден през 1882 г;завършил І клас; хлебар; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина при МОО; 14.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9 . Македоно...,с. 374./

Кочи, Пройо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Леко - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Лекос - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Маврангел споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Манко, Симко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Манол - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Мара – две вдовици такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Мехмед, Мустафа – притежавал е тимар в землището на с. Сливени, който е превърнат в чифлик; по всяка вероятност след неговата смърт е наследен от Оруч Али. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мечид, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мешко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Михо - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители двама на с. Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Никифор - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Нико - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Никола - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

папа  Андон - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

папа Сивлия - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пейо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Пейо, Христо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пелегрин - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пелик, Пейо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на в с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Перване, Кучи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80./

Петко, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Петко, Петри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Петко, Собер - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Петко, Сотир /Собер/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Петре  - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Преселица, Йован - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Гърдан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Раде - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Радомир - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Ралин, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Рацо, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Ристани, Дарко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Рудко, Кочко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Собер, Мартин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Спасе - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Стайо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селата Сливени и Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Стамат - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Станко, Сафко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Тодор – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Томчо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Тоскин, Дими - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Филип - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.121./

Яно - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Яно, Доно/Куно/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Яно, Радомин -   в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Януд – собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

 79.Янчо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с.Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.138 ./

                                                

    Благодаря за предоставените снимки.