Костурски край - Пселско /Пчелско/

Пселско /Пселечко,Пчелско, Пселкон, Селско /  дн. Κυψέλη

табелата, която ви посреща пред селото

Селото се намира в областта Нестрамкол на 39 км югозападно от Костур и на 20 км югозападно от Нестрам,  в склоновете на пл. Горуша. Селото географски е в Епир, а не в Македония.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община ( дем ) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото, под името Пселечко, са в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., според който в селото има 28 семейства и 22 ергени. Приходът, който дава селото към държавната хазна е 10000 акчета. В това време в селото не са се отглеждали лозя, но е плащан данък към хазната за доставяне на вино в размер на 150 акчета. В района на селото е имало две воденици. Според поименният списък трудно би могло да се приеме, че към 1568/1569 г. селото е населено с гърци.
Селото е посочено в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия с двете си утвърдени имена – Пселско и Селско.

изглед  от селото

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в Пселкон живеят 350 християни.

В статистиката си Ростовски, го посочва с името Селско с 33 къщи и с 216 жители – албанци християни.

А, според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Селско има 680 жители –  гърци.

В картата на Конотоянис е посочено като село обвързано с Гръцката Патриаршия.

По време на Илинденското въстание покрай  селото преминава четата на Васил Чекаларов в похода и към областта Колоня. И, именно в по-късните си спомени за „Хрупищко” Георги Хр. Марков, го описва под името Пчелско, като кацнало на една полянка, заобиколено от  борови и букови горички.

като "кацнало на една полянка"

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което учат 60 ученика, обучавани от двама учителя.

В гръцката статистика от с.г. селото е с 216 жители гърци.

В архива на Вардас е посочено като село вярно на гръцката въоръжена борба от самото начало. В селото имало 45  фамилии и общо 380 жители. В селото работило училище.

По всяка вероятност жители на това село са участвали като милиция при нападения над близки български села от Костенарията по време на Македонската борба.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

една от старите къщи в селото

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 403 жители, от които 195 мъже и 208 жени.

През 1918 г. селото е обявено за център на община заедно със с. Жужел.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 317 жители, от които 136 мъже и 181 жени, всичко 49 семейства.

През 1926 г. е прекръстено на Кипсели.

Според преброяването от 1928 г. в селото населението е 339 жители, от които 171 мъже и 168 жени. В селото са били настанени двама бежанци след 1922 г.

През 1940 г. населението е 402 жители, от които 199 мъже и 203 жени. То се запазва такова и според статистиката от 1945 г. и преброяването от 1951 г., което навежда на мисълта, че то остава вярно към централната власт, по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.)

През 1970 г. населението на селото е преселено в в с. Маняк и гр. Костур. Но според преброяването от 2001 г. в него живеят 86 човека.

част от площада на селото до кметството

Надморската височина, на която е разположено селото е 1258 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица:

Атанас, Тофо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Башта /или Баста/, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Бойо, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Васос, Петрос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Войко, Бойо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Георгиу, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Димко, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Длаго, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йоргаки, Андрея - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Йофко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Михо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Тихо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Киро, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Янко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Космас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Космас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Коста, Гурко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Котас, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Кръсте, Коста - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Маро/или Паро/, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Манчо /или Янчо/ - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Михо, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мишле, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Нацьос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Никола, Мишо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пано, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
папа Димитриос – гръцки свещеник в селото; участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Пейо, Пейо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Продан - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Йорго - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Перо, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Поло, Димо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Продан, Михаил - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Продан - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./ 
Рубос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Семери, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Славе, Петко- споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Стамо, Кириянче - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Страйка, Йофко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Христос, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Тренде, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Цямис, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./
Шенко/или Шифо/, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Яни, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
61.Янина, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Забележка: Благодаря на Павел за изпратеният материал, с който се допълва картината за историята на селото.

Костурски край - Псора

Псора/ Псохари, Псоре, Псеоре, Псората/

                          дн. Υψηλόν

 

изглед от с. Псора

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на р. Бистрица. Намира се на  19-21 км югозападно от  Костур (в зависимост през кой път ще се премине – през Желегоже или Брешчани) и на 3 км югозападно от Брешчани.

по улиците на с. Псора

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория).

В статистиката си Схинас от 1886 г. го посочва като с. Псохари с 30 жители.

В статистиката на Веркович – с. Псоре – 15 къщи, с 24 семейства, в което живеят 70 мъже и 65 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Псора.

В статистиката на Ростовски, селото също е изписано като Псоре, в което има 17 къщи, но жителите според авторът са албанци-тоски и са 83.

старите къщи на Псора

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Псора има 84 жители българи християни.

В картата на Контоянис е посочено като с. Псохори, в което има патриаршистка църква и училище.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Псоре има 120 българи-екзархисти.

Гръцките документи за църковното отношение на селото са противоречиви. В някой от тях се посочва, че и от преди и след Хуриета, селото си остава патриаршистко. А в други, че е схизматическо от 1903 г.

Вардас също го обявява за схизматическо още от началото на Македонската борба, в което имало 11 семейства с обща численост 71 жители.

В потвърждение на това твърдение на Вардас, може да се намери потвърждение, в писмата от Българското Търговско Агентство в Битоля, според които преди първата половина на 1904 г. селото приема Българската Екзархия. Но като цяло селото остава в страни от разразилата се борба, преди и след Илинденското въстание. Косвени доказателства за това, могат да се посочат с простия пример, че не е посочен нито един негов жител да се е включил в редовете на гръцката въоръжена борба за Македония, както и, че Георги Марков Христов, в книгата си „Хрупищко”, дори не го споменава, което означава, че е останало в страни от погледа и на дейците от ВМОРО.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Псеоре преди Балканската война има 13 български къщи.                     

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.                                                            

старите къщи на Псора

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 108 жители, от които 55 мъже и 53 жени.

През 1918 г. е обявено за съставно село от Старичанската община.

Според Милойевич селото се състои от 18 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 102 жители, като 50 мъже и 52 жени.

През 1926 г. селото е прекръстено на Ипсилон.                                                      Според преброяването от 1928 г. селото наброява 121 жители, от които 58 мъже и 63 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 18 семейства, които са славянски и е отбелязано, че мъжете или не знаят или се правят, че не знаят гръцки.

по улиците на с. Псора

През 1940 г. в селото живеят 154 жители, от които мъжете и жените са по – равно – 77.

Сградният фонд, с който разполага селото е 28 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото вече живеят 196 жители.

По време на  Гражданската война в Гърция три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита 142 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават:

Искамбов, Никола – убит от андартите в близост до Шатиста по пътя за гр. Кожани, заедно с група жътвари от с. Жупанишча, отправили се на гурбет в Гърция. /виж: draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Забележка: Според обредно-празничната система на Православната църква, днес е Бабин ден. Денят, в който се отдава почит, пред жените помогнали за израждането на дедите ни.

Също така благодаря за предоставените снимки от Псора.

Костурски край - Поздивишча

Поздивишча/Поздивища, Поздивишта, Поздивица, Позивица, Посдивища, Посдивишта, Боздивища/  дн. Χάλαρα

изглед от селото

Селото отстои на 25 км северно от Костур, в областта Корешча и на 5 км североизточно от  Габреш. Разположено е в подножието на Въро - разклонение на Вич.                                                                                                                              

стара къща в с. Поздивишча

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Корешча(Корестия), префэектура Костур (Кастория).

Споменато е в османски дефтер от 1568/1569 г.  като Поздивища с 3 мохамедани и 48 християни.

В края на ХІХ в. Поздивишча е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1879 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Поздивишча е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители българи.

По време на Кресненско – Разложкото въстание от 1878/1879 г. шест човека от селото вземат участие в него.

В статистиката на  Теплов, информацията се разминава само в броя на домакинствата, според него в Посдивища - те са 48.

В статистиката дадена от Веркович в с. Посдивишта, има 48 къщи, 66 домакинства, населението е чисто българско, състоящо се от 178 мъже и 187 жени.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. посочено като с. Боздивища и в него живеят 400 християни.

поглед към черквата "Св.Богородица"

В руската статистика от 1899 г. е представено като Поздивишта с 95 къщи, в което живеят 300 славяни – екзархисти и 179 славяни-патриаршисти.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено с това име.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Поздивишча има 700 жители българи християни. В началото на ХХ в. цялото население на Поздивишча е под върховенството на Българската екзархия.

Според Гунарис през 1902 г. в Боздивища има  70 екзархийски и 55 патриаршистки

( гръкомански) семейства.

През 1899 г. в селото се създава СК на ВМОРО.

По време на Илинденското въстание от 1903 г. 70 четника от селото вземат участие в него.

Селото било ограбено от войските дошли от Леринският гарнизон на 23.VІІІ. 1903 г. и тогава изгорели 29 къщи и 103 плевни от 124, според доклада на Андрей Тошев. Според спомените на Наум Темчев, Поздивишча преди въстанието е брояла 110 къщи, от които 30 изгорели по време на потушаването му, заедно с 23 плевни.

Населението успяло да се спаси от унищожаване благодарение, че се укрива в кономладската Черна гора.                                                                                          

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище, в което се обучават 41 ученика, от един учител.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като смесено гръко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи. Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в пределите на Гърция след Балканските войни.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Поздивица преди Балканската война има 160 български къщи.                                                                                                          

изглед от селото

Девет човека от селото се записват като доброволци в МОО по време на Балканската война 1912-1913 г.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 968 човека, от които 563 мъже и 405 жени.

През 1918 г. заедно с Черновишча съставляват една община.

Милойевич го представя като село, в което има 135 славянски християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото има 149 семейства, а населението е 710 човека, от които 303 мъже и 407 жени.

Михаелидес споменава, че са ликвидирани три имота на семейства емигрирали в България.

Между 1914 и 1919 г. -  14 души от Поздивишча подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 2.

През 1927 г. селото е прекръстено на Халара.

Според преброяването от 1928 г. в с. Халара живеят 676 жители, в това число и 8 бежанци дошли след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. е посочено, че от всичко 145 семейства, 142 се чувстват славянски.

Според преброяването от 1940 г. населението нараства на 738 жители, но съотношението между мъже и жени е  преобладаващо за вторите  329/409.

В селото между двете световни войни, са извършени  2 политически убийства.

По време на Втората световна война селото пострадва от италиански наказателни отряди. В него е създадено и подразделение на българската паравоенна организация „Охрана”.

В 1945 г. в селото от 723 жители има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.                                                                                                       

старите къщи на Поздивишча

По време на Гражданската война в Гърция 62 семейства  се изселват в социалистическите страни, а 166 деца от Поздивишча са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.

Според преброяването от 1951 г. населението е останало само 405 човека.

През 50 – те години  започва засилена емиграция отвъд океана в Австралия, Канада и САЩ.

Надморската височина, на което е разположено селото е 924 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Хюсеин – споменат е като жител на селото в османски дефтер отразяващ населението на селото през 1568/1569 г. / виж: Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 102./

Аджиов/Хаджиев/, Илия –отишъл в Битоля заедно с Гямчето, за да се срещне с гръцкия консул; ятак на Коте Христов; наказан с 20 удара от ВМОРО ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74,75,77,119./

Ангеловски, Лазо – учител съпроводил групата от децата бегалци до граничната бразда.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008; бр. 2743, 22.7.2008./

Атанасиос, Илия – споменава се като четник при П. Киров и капитан Симо, в дневниците на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Атанасов, Никола - взел участие като четник в първа чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж:bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Атанасов, Христо - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 8 Костурска  дружина при МОО и Сборна партизанска рота ;неизвестно – 10.VІІІ.1913 г; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.72./

Бойчева, Гроздана – преселила се със семейството си в с. Драчево, Бургаско през 1924 г.; през 1960 г. подава молба за получаване на българско гражданство на брат и Д. Тангаров и дъщеря му; молбата е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 159./

Василев, Георги – бил е член на ВМОРО; преминал на гръцка страна. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…,с.57./

Василев, Лазар - по време на Балканските войни се записва като доброволец, първоначално е зачислен  в1-ва, а в последствие прехвърлен  във 2-ра  рота от 6 Охридска дружина при МОО ; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.112./

Василев, Пандо – роден през 1875 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 6 Охридска  дружина при МОО ; ранен 8.VІІ.1913 г; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.113./

Георгиев, Атанас – роден през 1888 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета; 20.ІХ.- 20.ХІІ.1912 г; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.148./

Георгиев, Димитър – преселил се във Варна; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 12 Лозенградска  дружина, в последствие е прехвърлен  в 1-ва  рота от 8 Костурска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.153./

Георгиев, Ламби Атанасов – роден през 1919 г.; заедно с цялото си семейство през 1923 г. емигрира в България; установяват се в Ст. Загора; принуден да напусне училището става ратай; от 1938 г. е член на РМС; през 1941 г. става член на ОК на РМС; след провал е арестуван през 1942 г.; осъден е на смърт чрез обесване; присъдата е изпълнена на 22.Х.1942 г. /виж: Първите паднаха..., с. 215-216; Йовчев, Г. Героично поколение, С.,1956,с.265-272./

Георгиев, Илия Атанасов – заедно със цялото семейство през 1923 г. емигрира в България; установява се да живее в Ст. Загора; член е на РМС, а по – късно на БКП; член на ОК на РП. /виж: Въоръжената антифашистка борба в Старозагорски окръг (1941-1944),Ст.Загора,1959,с.67; Даскалов, Д. Съпротивата в ...,с.21,22,229. /

Георгиев, Панайот Атанасов – роден през 1915 г; през 1923 г. семейството му се преселва в Ст. Загора; по професия е електроженист; секретар на ОК на РМС след 9.ІХ. 1944 г. работи в структурите на милицията и в ГК на БКП; кмет на Стара Загора в периода ІІІ.1948 – V.1949 г.; през мандата му е завършен главния колектор на градът и започва прилагането на новия градоустройствен план; Зам.министър на БДЖ от 1949 г.;починал 1954 г.  /виж: Национална бизнес поща, 1998, бр. 40,В: Василева, С., Св. Димитрова. Кметовете на Стара Загора; Въоръжената антифашистка борба в Старозагорски окръг (1941-1944),Ст.Загора,1959,с.67; Даскалов, Д. Съпротивата в ...,с.230. /

Георгиев, Лазо - взел участие като четник в първа чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж:bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

 Георгиев, Стоян – роден през 1894 г; със завършено ІІІ отделение; суваджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.?/

Георгиев, Тома – роден 1885 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П. Христов-Германчето, влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж:Четите..., с.62./

Гушевски/Гузевски, Гужевски, Гучевски/, Георги   - ятак на Коте Саров; наказан с 20 удара от ВМОРО./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74,75,77,119./

Гямчето/Гайчето, Гачев, Гяцис/, Георги – братовчед на поп Илия; изпратен от владиката Каравангелис в Гърция, по – късно отива в Битоля за среща  с гръцкия консул; за предателската си роля е убит на 15.V. 1902 г. от ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.72-78,331; От София до Костур...,с.139; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.412; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Гямчи, Н. – гръкоман; убит от четата на В. Чекаларов преди Илинденското въстание. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Дамовска, Милка – през пролетта на 1948 г. изживява съдбата на детето бежанец; отива при родителите си в Ташкент, СССР; през 1988 г., ще се срещне със съселянките си на първата среща на децата – бежанци от Егейска Македония. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2724, 30.6.2008; бр. 2726, 2.7.2008./

Данче – родена през 1948 г.; отведена като дете бежанец в Румъния през пролетта на 1948 г., заедно с братчето си Кочо. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Демов, Георги -  войвода в Костурско. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна..., с.44/

Димитрис, Коста – емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да живее в гр. Перт; по всяка вероятност член на МАНС; в. Македонска искра му честити за сгодяването на сина му. /виж: Македонска искра, 1950, бр.9, с.3./

Стеве К. Димитрис с годеницата си Афродити Филовска

Димитрис, Стеве Коста – пристигнал в Австралия; установил се да живее в гр. Перт; сгодил се за Афродити С. Филовска. /виж: Македонска искра, 1950, бр.9, с.3./сн.47

Димитриу, Йоанис – гръкоман; член на селската милиция; участвал при нападения над съседни български села от андартските чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Димитров, Яне – роден 1887 г.; четник от Битолската чета на Лука Джеров, влязла в Македония на 1.VІІІ.1907 г./виж:Четите...,с.95./

Димитрович/Димитров, Демиров/, Кръсто – член на дрежество „Еленизмо”; ятак на Коте Христов; наказан с 30 удара от ВМОРО; виновник за предаването на оръжие от селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74,75,78, 119,266./ 

Димов, Григорий - взел участие като четник в осма чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж:. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Иванов, Антон – роден 1885 г.; четник от Костурската чета на Пандо Сидов, влязла в Македония през Х.1907 г./виж:Четите...,с.96./

Иванов – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Илия, Атанасиос – гръкоман; подпомагал действията на  П. Киров и Симос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Илиев, Трайко – учител в българското училище в родното си село. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24./

Илиев, Христо – роден през 1890 г; завършен ІІ клас; суваджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.317./

Йован – пълното му име е неизвестно; по време на гръцката въоръжена пропаганда е служил като информатор. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Йованвски, Горги – роден през 1925 г.; воювал в редовете на ЕЛАС; от 1946 до 1949 г. е мобилизиран в ДАГ; емигрира в Югославия след края на Гражданската война и се установява в Скопие; пенсионира се като работник в кинефикацията. /виж: Македонско сонце, бр. 675, 8.6.2007, с. 44-45./

Калчев, К. – бивш член на ВМОРО; преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…,с.57./

Карчицка, Димитра Ламброва – родена на 2.8.1939 г.; напуснала родното си село като дете-бежанец; установява се в република Македония; проф. по математика в Скопския университет от 1984 г. ; декан на математическия факултет и шеф на Института за информатика. /виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.32./

Кираджията, Ристо – член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.75-77./

Кираджията, Насо Ристов – син на Р. Кираджията; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.75,76./

Кирова, Ксантипа - през пролетта на 1948 г. изживява съдбата на детето бежанец отведено в Полша;  там се омъжва за поляк и остава в Полша; ще се срещне със съселянките си през 1988 г. на първата среща на децата – бежанци. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2724, 30.6.2008; бр. 2726, 2.7.2008./

Китна, Ристовица Спасова – родена през 1853 г.; убита на 23.VІІІ.1903 г,защото се възпротивила да даде магарето си на войската./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.275; Чекаларов, В. Дневник...,с.295;. Ил.Илинден…, кн6(135),с.14./

Кочо – отведен като дете бежанец, заедно със сестра си Данче в Румъния през пролетта на 1948 г.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Кузов, Антон/Андон/ – член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е четник; загинал в сражение с турската войска. / виж: Геоггиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия..., с.289; Чекаларов, В. Дневник...,75; Ил.Илинден…, кн6(135),с.14./

Георги Кулчев

Кулчев/Количев,Количкара, Колицис/, Георги /Георгиос –  в къщата му е заловен Тайр ага; става четник след убийството му; по-късно става турски шпионин и член на дружеството „Еленизмо”; обвинява се, че е един от предателите срещу членове на ВМОРО в Атина през 1902 г. ; председател на СК и член на Обл.К на гръцката организация;  предполага се , че е бил и десетник в четата на Г. Цонтос /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 41,42,53,72,77,93;Тзавелла, Хр. Дневник на костурският войвода Л. Кисилинчев…, с.100;  Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα…,σσ. 106, 131, 220./

Мартинов, Васил – роден през 1933 г.; споделил съдбата на децата бежанци, заедно с брат си и сестра си; бил настанен в Румъния; той е между 1500 – те деца рекрутирани в редовете на ДАГ; в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша, където умира при нещастен случай.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Мартинов, Ташко – роден през 1936 г.; споделил съдбата на децата бежанци, заедно с брат си и сестра си; бил настанен в Румъния.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Мартинов, Търпо – според думите на внучката си Фана е бил на гурбет в Америка, но се е бил завърнал да участва в Илинденското въстание; дал цялото си стадо за прехрана на партизаните; емигрира първо в Полша, а след това в Австралия при дъщеря си; получавал Илинденска пенсия в Македония; починал на 107 г.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Мартинова, Кираца – макар, че е била току що родила, била мобилизирана от частите на ДАГ.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Мартинова, Пена – баба на Фана, Васил и Ташко Мартинови; останала сама в селото; починала през 1950 г.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Мартинова - Буцкова, Фана - през пролетта на 1948 г. изживява съдбата на детето бежанец в Румъния до 1955 г.; след това се преселва в Р. Македония; завършва литература; д-р по история; ще се срещне със съселянките си през 1988 г. на първата среща на децата – бежанци; автор на книгата „И ние сме деца на майката земя”. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2724, 30.6.2008;  бр. 2726, 2.7.2008./

Мелйов, Динко – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д.Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Мильова, Лена - през пролетта на 1948 г. изживява съдбата на детето бежанец; в момента живее в Торонто, Канада; ще се срещне със съселянките си през 1988 г. на първата среща на децата – бежанци. /виж: в. Утрински вестник,бр.2724,30.6.2008; бр. 2726, 2.7.2008; бр.2730,8.7.2008./

Миров, Тоде – член на дружество „Еленизмо”. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,

с.77./

Михайлов, Наум – взел участие като четник във втора чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Накев, Ламбро Наумов – емигрира в Северна Америка; установява се в Торонто; член на МПО „Правда” и заема различни длъжности в настоятелството му;  подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.12; Македонски алманах, Индианаполис, 1940, с.425./

Накев, Наум – член на ВМОРО; става четник в четата на Лазар Поптрайков; взема участие в Илиндинското въстание, като се сражава в битките при Шестеовската бука, Влашките колиби и участва в похода в Морихово; след въстанието емигрира в  САЩ /1905-1909 г./ ; през 1914 г. се установява в Торонто, Канада; епитроп на македоно-българската черковна община и член на МПО „Правда”. /виж: Македонски алманах, Индианаполис, 1940, с.424-425./

Накева, Дана - емигрира в Северна Америка; установява се в Торонто; подпомага финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV,с.12./

Насков, Ристо – по всяка вероятност член на МАНС; изпратил съобщение със сват си до в. Македонска искра, за да изкаже благодарност, към всички гости, уважили щастливото събитие в живота на техните деца. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 5,с.4./

Стасе Р. Насков със съпругата си Хрисула

Насков /Нашов/, Стасе /Тастас/ Ристов – емигрирал с родителите си в Австралия; установил се да живее в гр. Джералдтон; сгодил се на 26.1.1951 г. или 28.1.1952 г. за Хрисула Георгиева Янакиева. /виж: Македонска искра, 1953, бр.2,с.2.; 1953, бр. 5,с.4./

Наумов, Фильо - взел участие като четник в първа чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж:bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Несторов, Кръсто – роден през 1894 г;завършено ІІІ отделение; суваджия; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 10 Прилепска  дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.492./

Ниновица – майка на Л. Траянова; в нейния дом се събирали дъщеря и К. Пандов /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74./

Новачков, Алексо – убит от Незер; убиецът му е наказан от ВМОРО на 10.11.1899 г. по пътя между Поздивишча и Брезница. /виж: Бистрицки, Българско Костурско…, с.37./

Новачкова, Олга Иванова – учителка в българското училище в селото; съпруга на В. Чекаларов. / виж: Николов, Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник...,с. 299,300,302,304; Дневник на костурския войвода...,с.115./

Нумо – отведен като дете бежанец в Румъния през пролетта на 1948 г.; завършва медицина; двамата му братя загиват като партизани в редовете на ДАГ.  /виж: в. Утрински вестник, бр. 2726, 2.7.2008./

Пападопулос, Ламброс – споменава се от Г. Цонтос в спомените му, че е участник в гръцката въоръжена пропаганда; член на СК в селото. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Петко - споменава се в поменика на манастира „Преображение” /Големия Метеор/ в Метеора. /виж: Σπανός, Β. ΟΙ ΟΙΚΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΕΙ11ΣΚΟΠΗΣ ΤΗΣ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΤΑ ΟΝΟΜΑΤΑ ΤΩΝ ΑΦΙΕΡΩΤΩΝ ΤΟΥΣ ΣΤΗΝ ΠΡΟΘΕΣΗ 421 ΤΟΥ ΜΕΓ. ΜΕΤΕΩΡΟΥ (1592/3-19ος ΑΙΩΝΑΣ)./ + в документа е записано с. Посдица и името на човека може да бъде прочетено и като ТТетко.

Плиоко, Ването – привърженик на Коте Христов; наказан с 15 удара от ВМОРО; бил две жени от селото; говорил против ръководството на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.119./

Хелен Плукас със съпруга си

Плукас, Хелен Е. – в. Македонска искра съобщава, че е емигрирала заедна със съпруга си Кон А. Гупанис в Австралия. /виж: Македонска искра, 1949, бр.22,с.4./

поп Георги Киров– екзархийски свещеник; член на ВМОРО; ятак ./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.24; Чекаларов, В. Дневник..., с.55,152./

поп Илия /Илиас/ Попдимитров /Пападимитриу/ – гръкомански свещеник; член на дружество „Еленизмо”; наказан от ВМОРО на 15.V.1902 г , заради предателската си дейност спрямо българщината. /виж: Чекаларов,В. Дневник...,с.74-78, 117,152,331; От София до Костур..., с.139; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.612; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с../

поп Ставро -  екзархийски свещеник./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24./

Попов, М.К. – емигрирал в Австралия със семейството си, по всяка вероятност преди началото на Втората световна война; член на МАНС; съобщил чрез в. Македонска искра за смъртта на брат си Христо. /виж: Македонска искра, 1952, бр.6,с.5./

Христо Попов

Попов, Христо К. – роден през 1907 г.; по време на окупацията на Гърция през Втората световна война е участвал на страната на ЕЛАС; по време на Гражданската война е бил доброволец в редовете на ДАГ; след края на войната емигрира с цялото си семейство (съпруга и пет деца) първо в Югославия, после се установява в Чехословакия; работил като шивашки работник; починал на 24.4.1952 г. /виж: Македонска искра, 1952, бр.6,с.5./

Ристев, Кръстйо – роден ок.1892 г.;овчарче; ранен от турски войници през септември 1902 г./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.113./

Сариов/Сарията/, Ването – коджабашия на селото; привърженик на Коте Христов; наказан с 15 удара от ВМОРО; сключил договор с Мехмед от Жервени да си предават информация. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.119,151,152./

Стойчев, Георги – роден 1862 г.; войвода на селската чета по време на Илинденското въстание; ранен в сражението при Псодерската кула; след въстанието емигрира в България; четник от Костурската чета на фелд.Б.Василев, влязла в Македония на 11.ІV.1905 г. ; след установяване на  гръцката власт по време на Балканската война е обвинен, че укрива 140 пушки, въпреки че такива не са открити при направеният обиск е откаран в Костурския затвор. /виж:Четите...,с.50; Дневник на костурския войвода...,с.94; Милетич,Л. Документи за противобългарските..., с. 259; Генов, Г. Беломорска Македония 1908-1916…,с.173./

Стоянов, Михаил - взел участие като четник в първа чета по време на Креснеско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. /виж:bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./

Стрезов, Трайко - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 12 Лозенградска  дружина при МОО; по време на Междусъюзническата война е в  Сборната партизанска рота ; 18.V. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.683./

Тангаров, Димитър – след Гражданската война се преселва в Полша; установява се в гр. Згоржелец; сестра му, която живее в България пожелава да го приюти с дъщеря му, но молбата и е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 159./

Трайков, Атанас – роден 1888 г.; четник от Костурската чета на Хр.Цветков; загинал във Велешко./виж:Четите...,с.89./

Траянов,Търпо Трайчев–  секретар на четата на Коте Христов през пролетта на 1903 г.; участва в Илинденското въстание; загива в сражението при Псодерската кула. /виж: Дневници и спомени...,с.212-213; Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.275;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 676; Чекаларов, В. Дневник...,с.199,232; Дневник на костурския войвода...,с.93,195;. Ил.Илинден…, кн6(135),с.14./

Траянова, Лазовица – блудствала в дома на майка си  с К. Пандов от Кономлади /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.74./

Трифон -  четник в четата на полк. Ан. Янков; ранен в сражението при Бобишча на 27.ІХ. 1902 г.; оставен на лечение в Олишча. /виж: От София до Костур...,с.146,147./

Филовичин, Пено – член на МАНС; направил щедро дарение за в. „Македонска искра”. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 5,с.1./

Хаджихристов, Трайко – роден през 1865 г; зидар; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно..., с.754,781./

Цветков, Кръсто – живеещ в гр. Малко Търново; по време на Балканските войни е доброволец в 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.788./

Шалваринов /Салваринас/, Димитър /Димитриос/ - участвал в редовете на ДАГ като доброволец по време на Гражданската война в периода 1947-1949 г.; след края на войната се прехвърля в Албания, от където после няма никаква вест за него. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./

Шалваринов, Христо – емигрирал в Австралия, по всяка вероятност преди началото на Втората световна война; установил се да живее в Перт; пуснал съобщение във в. Македонска искра, че издирва брат си Димитър. /виж: Македонска искра, 1953,бр.6,с.2./

Шанев, Ристо – роден през 1944 г.; основно образование завършва в родното си село, а средно в Лерин; от 1957 г. продължава обучението си в  Скопие; дипломира се в Правния факултет на Скопския университет; работи като юрист; един от  основателите на дружествата Млади македонски писатели и Млада Струга; член е на Дружеството на писателите на Македония от 2000 година. /виж: Уикипедия, с. Поздивишча./

Шотова, Лазовица Лазарова – родена ок.1838 г.; изгоряла в къщата си при опожаряването на селото. / виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.275; Чекаларов, В. Дневник...,с.295;. Ил.Илинден…, кн6(135),с.14./

Янакиев, Георги - по всяка вероятност член на МАНС; изпратил съобщение със сват си до в. Македонска искра, за да изкаже благодарност, към всички гости, уважили щастливото събитие в живота на техните деца. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 5,с.4./

Хрисула Янакиева със съпруга си Стасе Насков

95.Янакиева /Янакис/, Хрисула /Хриси/ Георгиева - емигрирала с родителите си в Австралия; установила се да живее в гр. Ванеро; сгодила се на 26.1.1951 г. или на 28.1.1952 г. за Стасе Насков. /виж: Македонска искра,1953, бр.2,с.2.;1953, бр. 5,с.4./

Забележка: Пожеравам на всички весели Коледни и Новогодишни празници. Благодаря на всички, които спомогнаха с материали, снимки, допълнения за подобряване облика на Костурски край. Извинявам се, че някой от нещата, които бяха изпратени, за вече публикувани статии по отделни населени места, не са включени до момента. Бъдете здрави и нека Госпо ви закриля!