Куманичево/Команичево,
Куманиче/
дн. Λιθιά
Селото е разположено в географската област Пополе кол в
западното подножие на пл. Мурик Намира се на 4 км на запад от стария общински
център с.Горенци и с.Чурилово, и на 19 км югоизточно от Костур. Селото се дели
на две махали - Горно и Долно Куманичево, като дори на времето са ги считали за
две отделни села.
При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно
на тогавашната
община (дем) „Св.Врач”
(„Агии Анагирии”), префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава в Османските архиви през ХV
в. под името Куманиче, и че в него живеели
10 семейства.
Пуквил го посочва като смесено българо – турско село със 150
къщи през 1826 г.
Според "Етнографията на вилаетите Адрианопол, Монастир
и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на
мъжкото население от 1873 г., в Куманичево има 120 домакинства с 350 жители
българи.
Шинас посочва, че в селото живеят 750 християни и 250
мюсюлмани през 1886 г.
Ст. Веркович пише, че в него имало 43 мохамедански къщи и 78
нафузи, а християнските къщи са 25, в които живеяеели 32 семейни двойки. Също
така според Веркович в селото имало и няколко цигански семейства.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г.г. в Куманичево
има 1 020 жители българи и 150 турци.
В началото на ХХ в. цялата Горна махала /Г.Куманичево/ е под
върховенството на Българската екзархия. Гунарис споменава, че християнското
население е било в съотношение на 110 – 120 гръкомански и 64 екзархийски къщи и 900 жители
На 27.VІІ.1903 г в селото пристигнал башибозук от Горенци,
Маврово и Личишча.
Уплашеното население избягало в долната махала/турската/.
Следващото преминаване на турска войска и башибозук по време
на Илинденското въстание било на 17.VІІІ. с.г., когато била ограбена
българската махала и били опожарени 2 къщи.Съсипването на цялото село било
избегнато благодарение на молбата на
турското население.
На следващият ден в селото дошъл гръцкия владика Германос
Каравангелис и принудил първенците да се отметнат от Екзархията и да
припознаят патриаршията, като подпишат
представените им заявления.
Но тези действия на Каравангелис имали отрицателно отношение
спрямо поддържащите Цареградската Партиаршия, защото през следвашата година
цялата Долна махала /Д. Куманичево/ се отказва от нея и приема Българската Екзархия.
Тази информация изпратена от БТА в Битоля до княз Фердинанд през януари 1905 г.
се потвърждава от изнесените данни за селото от секретаря на екзархията Д.
Мишев през 1905 г. в Горно Команичево
има 480 българи екзархисти и работи българско училище в което се учат 38 деца,
обучавани от един учител, а в Долно
Команичево 880 българи екзархисти, докато на учителят Димитър Янакев от
Шестеово, не му било разрешено да отвори училището в тази махала през учебната
1904/1905 г.
Гръцката статистика от с. г. представя селото като смесено
гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи. Селото остава екзархийско
чак до 1912 г., когато вследствие на Балканската война попада в Гърция.
След средата на февруари/началото на март 1906 г. / в
зависимост дали датите са по стар или нов стил/ селото е било посетено от
Костурския гръцки владика – Германос Каравангелис. Повод за това посещение, ще
по всяка вероятност убийството на А. Димитриу. Жителите на селото били поканени
да се откажат от Българската Екзархия, защото в противен случай щели да
пострадат. По всяка вероятност този съвет на владиката не е бил чут от
населението. За това /а може би и като отмъщение за извършеното убийство на
Аргирос/ на 22 февруари/7 март с.г. Горната махала /Г. Куманичево/ било
нападнато от 100 човека - андартска чета и милиция. Подпалени били 6 къщи на най-видните
българи екзархисти, а от останалите къщи били ограбени най-ценните вещи, които
можели да се вземат, а останалите изгорени.
Според председателя на българската църковна община в
Костур Иларион, в Долно Куманичево през
1909 г. има 75 екзархийски български къщи и 5 гръкомански, но гръкоманите държали
ключа за църквата.
През 1913 г. в селото живеели 1297 жители, от които 661 мъже
и 636 жени.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ преди Балканската
война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево - 80 български и 40
турски къщи.
През 1918 г. Куманичево заедно с Чурилово съставляват една
община.
Милойевич през 1920 г. посочва, че в Горно и Долно
Куманичево има общо 220 славянски християнски къщи и 30 турски.
Преброяването от с. г. посочва, че в селото живеят 755
жители, от които 326 мъже и 429 жени.
До 1926 г. в селото са настанени 21 бежански семейства или
общо 76 човека.
Според Пелагис от селото са изселени 30 мюсюлмански
семейства с обща численост 260 човека, а на тяхно място са заселени 23
семейства три от които са от Тракия и 20 от Черноморието т.е. понтийски гърци.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 642
жители, от които 278 мъже и 364 жени. В това число 59 бежанци дошли след 1922
г., от които 28 мъже и 31 жени.
Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 130
семейства, от които 50 са със силно славянско чувство.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 821
жители, от които 395 мъже и 426 жени.
По време на Втората световна война в Горно Куманичево е
установена българска общинска администрация. Членовете на Българския клуб в
селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от
гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.
В края на Втората световна война 46 семейства напущат
родното си място и се преселват в Сърбия и България и въпреки това статистиката
от 1945 г. посочва, че от 733 жители -
365 продължават да се чувстват славяноговорящи.
По време на Гражданската война в Гърция Куманичево пострадва
силно - много от жителите му го напускат, а 67 деца от селото са изведени от
селото от комунистическите части като деца бежанци. Преброяването
от 1951 г. отчита, че в селото живеят вече 427 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 1230
м.
В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село са посочени следните
лица:
Ангелов, Тодор –
роден през 1867 г.; неграмотен; земеделец; по време на Балканската война е
четник в четата на Ст.Филипов. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.34./
Апостолов, Наки – роден
през 1884-1885 г.; завършено ІІІ отделение; млекар; по време на Балканските
войни е четник в четата на Яким Траянов, и доброволец в 14 Воденска дружина при
МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.49./
Аргиров, Аргир – участник
в Гражданската война; емигрирал в Полша, живеял във Вроцлав; заместник секретар
на съюза на гръцките политемигранти „ Никос Белоянис”; завършил Висша партийна
школа в Москва; заместник председател на политемигрантите в Полша; пробългарски
настроен. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 172, 181,182,187,191-194,217./
Аргирова, Костадинка
– съпруга на А. Аргиров. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 193-194./
Бабаленов, Христо – по
време на Илинденското въстание е войвода на селска чета от с. Куманичево; по –
късно се заселва във Варна. /виж: Спомени
и биографии на Илинденци...,с.149./
Божко - роден
около 1763 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като
е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над
родният му край; майстор строител. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
Бошева, Елена – учителка
в селото; убита от андартите. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.127./
Василиу Василиос
/Георгиу, Филио/ – гръкоман; брат на Михаил;
къщата им била нападната според доклад на
митрополит Германос Каравангелис на 16.7.1905 г., до Цариградската патриаршия
от членове на местният комитет на ВМОРО ; след тричасова отбрана, нападателите
били принудени да хвърлят бомба, която зашеметила отбраняващите се, но тежко
наранила техните съпруги и внукът на брат му; след което нападетелите
влезли
в къщата и разпорила коремът му и
разхвърляла
вътрешностите му. /
виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.
71-72,124 - 125./# В скоби е дадено името, което е посочено в
таблица от Цариградската Патриаршия. В докада си Каравангелис посочва само
имената Василиу и Михаилос, имайки в предвид данните дадени за Теодорос
Василиу, приемам че е син на Василиос, сред убитите от членове на ВМОРО не се
съобщава за негов син.
Василиу, Михаилос
/Николау, Тано/ - гръкоман; брат на Василиос;
къщата им била нападната според доклад на
митрополит Германос Каравангелис на 16.7.1905 г., до Цариградската патриаршия
от членове на местният комитет на ВМОРО ; след тричасова отбрана, нападателите
били принудени да хвърлят бомба, която зашеметила отбраняващите се, но тежко
наранила техните съпруги и внукът на брат му; след което нападетелите
влезли
в къщата и разпорила коремът му и
разхвърляла
вътрешностите му. /
виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.
71-72,124 - 125./
Василиу, Теодорос
– гръкоман; по всяка вероятност е син на В. Василиу участник в гръцката
въоръжена пропаганда на местната
организация, след като е убита майка му
и други роднини от ВМОРО; премества се да живее в Костур, и работи като
информатор за дейците от „Македонска борба”.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85 - 86./
Влаховски, Димитър – участник
в Гражданската война; емигрирал в Ташкент, СССР; през 1958 г. му е било разрешено
да се пресели в България. /виж: Даскалов,
Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./
Георги, Аристади – роден
през 1884 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според
Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георги, Тодор – роден
през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според
Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георгиев, Дамян – роден
през 1879 г.; без образование; занимаващ се с дребна търговия и занаятчийство;
преселва се в България, като се установява в Добрич; там открива фабрика за
рафинирани растителни масла; участник във войните за национално обединение в
периода 1912-1918 г.; по време на румънското управление на Южна Добруджа
участва в културно политическия живот на българите в Добрич; по време на
Втората световна война, след капитулацията на Гърция е един от хората, които са
изпращали хуманитарна помощ в родното си село; умира на 11.6.1943 г. в Добрич. /виж:Ил.Илинден,1943,бр.148,с.5./
Гицев, Никола – член
на ВМОРО. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на
Анастас Лозанчев..., с. 642./
Деливанчо - роден
около 1753 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като
е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над
родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският
манастир през 1816-1818 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
Димитриу, Аргириос
/Аргир/ - гръкоман; кмет на селото;
сътрудник на Г. Каравангелис;
убит в
селото на 18.2.1906 г./ст.ст./ от членове на ВМОРО; неговото убийство довежда
до опожаряването на 6 екзархийски къщи в Г. Куманичево четири дена по-късно от
анадрртска чета и милиция . /
виж: Чекаларов,
В. Дневник...,с.363; Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126-127./
Димитров, Васил -
по време на Балканските войни доброволец във 2 рота от 8 Костурска дружина при
МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.214./
Димитров, Диаманди – роден
през 1871/1872 г.; преселил се в Провадийско в с.Тьорк арнаутлар; с основно
образование; еснаф; по време на Балканските войни е доброворец в Огнестрелния
парк на МОО; 30.ХІ.1912 г.– неизвестно. /виж:
Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.217./
Димитров, Христо – роден
през 1875 г.; със завършено І отделение; работник; по време на Балканските
войни е дабравалец в Продоволствения транспорт на МОО; 11.Х.1912 г.- неизвестно. /виж:
Архивни справочници,т.9.Македоно..., с. 231./
Динев, Петър – роден
през 1886 г; учи в Духовната семинария в Цариград, а по-късно композиция в
Санктпетербургската консерватория и източна музика; едновременно с това учи
право в Санктпетербургския университет; от 1919 г. преподава източна музика в
Казанската консерватория, но през 1922 г. емигрира в България, където до 1924
г. работи като гимназиален учител по музика; от 1925 до 1936 г. е преподавател
по църковна музика в Държавната музикална академия, а от 1926 до 1944 г. е
учител в Духовната семинария и доцент по църковна музика в Духовната академия;
след 1944 г. работи като инспектор по музика и подначалник на
културно-просветното отделение към Светия Синод; Динев разработва много композиции
в старобългарски и източен църковен стил; хармонизира и обработва български
народни песни от Македония; автор на „Сходство между народните и църковните
мелодии“ (1955),„Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните
представители“ (1957),„Народнопесенни елементи в българския църковен напев“
(1959); починал през 1980 г. /виж:
Енциклопедия България, том 2, С.,
1981,с./
Дуева, Калиопа
Костадинова – родена е през 1900 г. в Цариград; съпруга на Методи Дуев;майка
на Александра и Кузман Дуеви; член на АФЖ от 1944 г.; ятак на партизаните от
ЕЛАС; мобилизирана в редовете на ДАГ през 1948 г.;след края на Граоданската
война емигрира в Полша; през 1952 г. идва в България и се установява във Варна.
/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител
по мемоарните документи...,с. 157-158./
Дуев, Кузман Методиев
– брат на Арександра Мичевска и син на Методи Дуев; по време на Втората
световна война взема участие като партизанин в редовете на ЕЛАС; арестуван през 1947 г. / виж: Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 286./
Дуев, Методи Димитров–
роден 1897 г.; баща на Александра Мичевска; по време на Втората световна
война е ятак и партизанин в частите на
ЕЛАС; през 1945 г. преминава в Югославия, през 1950 г. се преселва в
България и се установява със семейството си във Варна/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните
документи...,с. 157,289./
Евтерпио, Михали – участник в гръцката въоръжена пропаганда в местната организация;
сътрудничел е на Германос Каравангелис; защитавал е присъствието на гръцко
училище и църква в селото си; майка му и други близки са били наказани от ВМОРО
през 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./ # има припокриване на информация свързана с тази за М.
Василиос и Т. Василиу, но дали са едни ъщи лица е трудно да се каже.
Евтерпио, Теодорас
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в местната организация; член на селската милиция, където
взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…,
σ.86./
Зиси – гръкоман;
жител на Д. Куманичево; къщата му се е намирала в съседство с турска къща;
според Г. Каравангелис след нападението и убийството на братя Василеви е бил
посетен за да бъде убит от същата група, но благодарение на вдигналият се шум
се спасил от наказание.
Калавасов, Апостол – емигрирал
в С. Америка след Хуриета; установил се в Торонто,Канада, където през 1912 г.
организира курсове по английски език. /виж:Гаджев,д-р
Ив. История на българската...,т.І,с.120./
Керу - роден
около 1763 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като
е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над
родният му край; майстор строител. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
Кирков /Киряков/
Стефан – по време на Балканската война е четник в четата на подпоручик
Лефтеров, и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 17.ІХ.1912 –
11.VІІІ.1913 г.; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.346,348./
Количев, Константин
- от Д. Куманичево; възпитаник на солунската българска
мъжка гимназия; учителствал дълги години в родното си село, но в училището в Г.
Куманичево.. /виж: Каратанасов, Зл.
Черковно – училищните…, с.34./
Константинов, Димитър
– роден през 1874 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Константинов, Иван – женен
с едно дете; четник в Костурската чета на Кузо Попдинов, минала границата на
10.ХІ.1904 г. завърнал се в България на 15.ХІІ. 1905 г. /виж:Четите...,с.39./
Конуков, Христо Томов
– роден през 1922 г.; в периода 1943-1944 г. е бил партизанин в частите на
ЕЛАС; добромолец в ДАГ от началото на Гражданската война, до 1949 г.; при
раняване е изпратен на лечение в Унгария, където остава до 1954 г., след която
се установява във Варна/ виж: Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 226./
Коспачев, Димитър
– по време на Междусъюзническата война е четник в Сборната партизанска рота при
МОО; неизвестно – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.362./ # някъде се изказва съмнение, че Д.Коспачев и Д.Костачев /Кузманов/ са
едно и също лице, но имайки в предвид данните, кога е приключило умастието му
като доброволец в МОО, лично аз считам, че това са две отделни лица.
Костурчето, Петре
/или Коста / - през 1908 г. е войвода на полската чета в Прилепско./виж:сп.Ил.Илинден,1931 – 1932,кн.1,с.9; пак
там,1940,кн.2,с.7; Трайчев,Г.Град Прилеп,с.252,260,261,271./
Кузманов, Димитър
Костачев – по време на Междусъюзническата война е четник в Сборната
партизанска рота на МОО; 26.VІ.1913 г. – неизвестно; попаднал в гръцки плен;
лежи в Солунския затвор „Еди куле”. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава...,с.91,114,131;
Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.369./
Куманичевчето, Георги
– член на ВМОРО; собственик на млекарница
във Вардар капия, Солун; свръзка с ЦК на ВМОРО; участник в Илинденското
въстание /виж: Дневник на костурския войвода...,с.42,43./
Мальо - роден
около 1758 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като
е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над
родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският
манастир през 1816-1819 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
Манчов, Филип –
учител в селото, убит от андартите. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.127./
Мичевска, Александра
Методиева Дуева – родена през 1930 г.; арестувана през 1947 г.;партизанка в
ДАГ в периода 1947-1949 г.; след края на войната емигрира със съпруга си в
СССР; във Варна се установява през 1958 г. /
виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 289./
Мичевски, Никола
Методиев – роден през 1922 г.; партизанин в бригадата на Гоче; през 1944 г.; доброволец в ДАГ в периода
1946-1949 г.; емигрира в СССР след края на войната; през 1958 г. се установавя
във Варна. / виж: Архивни справочници т.6.
Пътеводител по мемоарните документи...,с. 290./
Мичов, Стерю Ников - роден през 1876 г.; емигрира в България;
установява се в Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./
Нашева, Милка
Георгиева – родена през 1909 г.; по време на Гражданската война в Гърция се
включва в АФЖ и събира помощи за партизаните; през 1948 г. е изпратена като
детегледачка на 30 деца бежанци в Украйна; установява се във Варна през 1951 г.
/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител
по мемоарните документи...,с. 300./
Николов,
Константин Георгиев /Дине Куманички/– роден
на 15.VІІ.1878 г.; със завършен ІІ кл.; член на ВМОРО от 1900 г.; през пролетта
на 1903 г. е арестуван и лежи три месеца в Костурския затвор; по време на
Илинденското въстание е войвода на
селска чета от с. Куманичево; след въстанието се укрива в Солун; от 1904 г. е
четник при Н.Андреев, Кузо Блатски и Ап.Петков, а от края на 1907 г. е районен
войвода в Костурско; след Хуриета се
заселва във Варна; бакалин; по време на
Балканската война е доброволец в Интендантска рота, Продоволствен транспорт и в
Огнестрелния парк на МОО; от 27.ІХ. 1912 г.; през Междусъюзническата война от
18.V.1913 г. е четник в Сборната партизанска рота на МОО; след войните се
преселва окончателно в България умира на 15.VІІ.1924 г. /виж: в.20 юли,1924;бр.15;
в.Илинден, 1925,бр. 13; сп.Ил.Илинден,1932 – 1933,кн.6,с.16; Дневници и спомени
за...,с.216; Иванов, В. Отрязаната глава...,с.37; Архивни
справочници.т.9,Македоно...,с.394,506,507; Дневник на костурския войвода...,с.176
./ # на много места е допусната грешка, че той е сред хората, които попадат в
гръцки плен по време на Междусъюзническата война. Причината за това е, че се
свързва името му с това на Константин /Костадин/ Николов /фелдфебела/ от Олишча, Костурско,
който е заловен и съден в Солун. Но данни за Дине Куманечки няма, да е бил сред
групата на съдените.
Пандов, Константин – роден
през 1878 г.; завършва Скопското педагогическо училище; учителствал е в родното
си село и в Костур /1902/1903 г.; по време на Илинденското въстание като четник
в една от селските чети от с. Куманичево взема участие в превземането
на Клисура; след Младотурската революция от 1908 г. е главен учител в
българското училище в Цариград; секретар на училищното настоятелство; секретар
на Българското цариградско просветно-благотворително братство „Възраждане”
дарител на бъргарското училище в Костур; след 1917 г. се установява във Варна,
където умира през 1956 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно –
училищните…, с.33; Уикипедия – Константин Пандов./
Папафилипо,
Констандинос – участник в гръцката въоръжена пропаганда в местната организация; член на
селската милиция и е вземал участие при нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.86./
Паринда, Хрисанти
Дамянова – родена през 1929 г.; ятачка и партизанка в частите на ЕЛАС; след
края на Гражданската война емигрира в СССР; след 1971 г. се уставовява във
Варна/ виж: Архивни справочници т.6.
Пътеводител по мемоарните документи...,с. 324./
Пенев, Вангел Пандов
Пенев – роден 1904 г.; член на ЕАМ през 1944 г.; помагач на партизаните
през периода 1946-1949 г.; след 1949 г. се изселва в България и се установява
във Варна. / виж: Архивни справочници т.6.
Пътеводител по мемоарните документи...,с. 329./
Пенева, Милка Динева
– родена 1902 г.; помагач на партизаните от ЕЛАС; по време на Гражданската
война е санитарка в партизански отряд в периода 1948-1949 г.; емигрира в Полша;
през 1955 г. идва в Бъгария и успява да се събере със семейството си. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по
мемоарните документи...,с. 330-331./
Перелингов, Васил – по
време на потушаването на Илинденското въстание потърсил спасение в гр. Клисура
и със свещеник Зл. Каратаносв живеели в къщата на Янаки Кондурджията.. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…,
с.45./
Перелингов, Дамян Н. –
раден около 1860 г.; след Руско-турската война от 1877/78 г. се установява
във Варна и учи във Варненската мъжка гимназия; адвокат; от 1885 г. работи като
секретар на Варненския Окръжен съд; по-късно става съдия-следовател във Варна и
в Русе; през 1889 т. Е мирови съдия в Провадия; привърженик е на Либералната
партия; член на Варненското – македоно – одринско дружество и председател на
Благотворителното дружество за подпомагане на
пострадалите в Македония и Одринско; делегат във ІІ,ІV и VІ конгрес на ВМОК; кмет на Варна от VІІ.1903 г.
до І.1904 г.; по негова идея се подобрява водоснабдяването на града; след
разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. към Варна се насочва
голяма вълна от бежанци и той се заема с тяхното настаняване и изхранване. /виж: Адвокатски преглед,2012, бр.7, с.44;
Билярски, Ц. Княжество България и македонския въпрос, т. 1,с.
53-57,60,66106-107,132,138;Из архива на Гоце Делчев ...,с.612Уикипедия – Дамян Перелингов./
Петрушев, Коле -
член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета;
загинал в сражение с турската войска./
виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.289./
Попвасилева, Цана - отведена
като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши
учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното
педагогическо училище в София. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./
Попхристов, Георги
– член на ВМОРО; първият знаменосец на Загорицкото центрово знаме по време на
Илинденското въстание; загинал в сражението при “Кайнако” на 14.VІІІ.1903 г./виж: Дневници и спомени...,с.72-73;
Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и
Тракия...,с.289./
Попхристов, Диме Д.
- член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета;
загинал в сражение с турската войска./
виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.289./
Попхристов, Коле Д.
- член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета;
загинал в сражение с турската войска./
виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.289./
Попхристов, Христо - в
края на Гражданската война се преселил със семейството си във Югославия;
настанен във Войводина; изразил желание до българското посолство да му бъде
разрешено да се пресели в България. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101./
Пувчева, Мария Д.
- изнасилена от турските войници на 17.VІІІ.1903 г при второто нападение над
селото по време на Илинденското въстание,заедно със сестра си. ./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./
Пувчева, Параскева Д.
– изнасилена от турските войници на 17.VІІІ.1903 г при второто нападение над
селото по време на Илинденското въстание,заедно със сестра си. ./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./
Русова, Калиопа - в
края на Гражданската война се преселила със семейството си във Югославия;
настанена във Войводина; по – късно е жител на гр. Скопие; изразила желание до
българското посолство да и бъде разрешено да се пресели в България през 1948 г.
/виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 101,121./
Самаров, Димитър
Павлов – роден през 1929 г.; от 1945 г.е член на ЕПОН; куриер между
партизанските отряди и селата в Костурска околия; партизанин в ДАГ в периода
1947-1949 г.; емигрира в СССР; от 1960 г- се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по
мемоарните документи...,с. 376./
Сираков, Пенчо –
убит от башибозука на 27.VІІ.1903 г./
виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.289./
Ставрев, Тома
- роден през 1882 г.; преселил се във
Варна; завършено ІІІ отделение; млекар; по време на Балканските войни е доброволец
в Продоволствения отряд на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.633./
Стефов, Димитър – по
време на Междусъюзническата война е четник в Сборната партизанска рота при МОО;
8.VІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.648./
Стоицата - роден
около 1758 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като
е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над
родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският
манастир през 1816-1819 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
Тольо – член на
ВМОРО; завършил френско духовно училище в Одрин /по всяка вероятност ще е
задършил католическата българска гимназия в Одрин/. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.167./
Филиматов, Костадин –
войвода на чета в родното си село. /виж: Спомени
и биографии на Илинденци...,с.149./
Цицов, Никола – завършил
е българската семинария в Одрин (или Самоков) и педагогически курсове в Солун
през 1890 г.; учителствувал е в Костурско; през учебната 1900/1901 г. е
преподавател в Серското българско педагогическо училище; след Балканските войни
е енорийски свещеник в Добричко. /виж:
Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.34; Галчев, Ил. Българската просвета
в Солунския вилает..., с.116,118./
Чолаков,Коле –
член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета;
загинал в сражение с турската войска./
виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.289./
Янакев, Дине –
роден през 1882 г.; завършено начално образование; млекар; по време на
Балканските войни е доброволец в Продоволствения транспорт на МОО. /виж:
Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.815./
85.Янин – роден
около 1753 г.; от Г. Куманичево; заселил
се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се
арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител; взел
участие в строителна дейност в Рилският манастир през 1816-1818 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/ 2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./
