Костурски край - Куманичево

               Куманичево/Команичево, Куманиче/

                                дн. Λιθιά

Селото е разположено в географската област Пополе кол в западното подножие на пл. Мурик Намира се на 4 км на запад от стария общински център с.Горенци и с.Чурилово, и на 19 км югоизточно от Костур. Селото се дели на две махали - Горно и Долно Куманичево, като дори на времето са ги считали за две отделни села.                                                                                                   

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно на тогавашната  община (дем) „Св.Врач” („Агии Анагирии”), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османските архиви през ХV в. под името Куманиче,  и че в него живеели 10 семейства.

Пуквил го посочва като смесено българо – турско село със 150 къщи през 1826 г.

Според "Етнографията на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Куманичево има 120 домакинства с 350 жители българи.

Шинас посочва, че в селото живеят 750 християни и 250 мюсюлмани през 1886 г.

Ст. Веркович пише, че в него имало 43 мохамедански къщи и 78 нафузи, а християнските къщи са 25, в които живеяеели 32 семейни двойки. Също така според Веркович в селото имало и няколко цигански семейства.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г.г. в Куманичево има 1 020 жители българи и 150 турци.                                                                                                

В началото на ХХ в. цялата Горна махала /Г.Куманичево/ е под върховенството на Българската екзархия. Гунарис споменава, че християнското население е било в съотношение на 110 – 120 гръкомански  и 64 екзархийски къщи и 900 жители

На 27.VІІ.1903 г в селото пристигнал башибозук от Горенци, Маврово и Личишча.

Уплашеното население избягало в долната махала/турската/.

Следващото преминаване на турска войска и башибозук по време на Илинденското въстание било на 17.VІІІ. с.г., когато била ограбена българската махала и били опожарени 2 къщи.Съсипването на цялото село било избегнато благодарение  на молбата на турското население.

На следващият ден в селото дошъл гръцкия владика Германос Каравангелис и принудил първенците да се отметнат от Екзархията и да припознаят  патриаршията, като подпишат представените им заявления.                                               

Но тези действия на Каравангелис имали отрицателно отношение спрямо поддържащите Цареградската Партиаршия, защото през следвашата година цялата Долна махала /Д. Куманичево/ се отказва от нея и приема Българската Екзархия. Тази информация изпратена от БТА в Битоля до княз Фердинанд през януари 1905 г. се потвърждава от изнесените данни за селото от секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище в което се учат 38 деца, обучавани от един учител, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти, докато на учителят Димитър Янакев от Шестеово, не му било разрешено да отвори училището в тази махала през учебната 1904/1905 г.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи. Селото остава екзархийско чак до 1912 г., когато вследствие на Балканската война попада в Гърция.  

След средата на февруари/началото на март 1906 г. / в зависимост дали датите са по стар или нов стил/ селото е било посетено от Костурския гръцки владика – Германос Каравангелис. Повод за това посещение, ще по всяка вероятност убийството на А. Димитриу. Жителите на селото били поканени да се откажат от Българската Екзархия, защото в противен случай щели да пострадат. По всяка вероятност този съвет на владиката не е бил чут от населението. За това /а може би и като отмъщение за извършеното убийство на Аргирос/ на 22 февруари/7 март с.г. Горната махала /Г. Куманичево/ било нападнато от 100 човека - андартска чета и милиция. Подпалени били 6 къщи на най-видните българи екзархисти, а от останалите къщи били ограбени най-ценните вещи, които можели да се вземат, а останалите изгорени.

Според председателя на българската църковна община в Костур  Иларион, в Долно Куманичево през 1909 г. има 75 екзархийски български къщи и 5 гръкомански, но гръкоманите държали ключа за църквата.

През 1913 г. в селото живеели 1297 жители, от които 661 мъже и 636 жени.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево - 80 български и 40 турски къщи.                                                                                                     

През 1918 г. Куманичево заедно с Чурилово съставляват една община.

Милойевич през 1920 г. посочва, че в Горно и Долно Куманичево има общо 220 славянски християнски къщи и 30 турски.

Преброяването от с. г. посочва, че в селото живеят 755 жители, от които 326 мъже и 429 жени.

До 1926 г. в селото са настанени 21 бежански семейства или общо 76 човека.

Според Пелагис от селото са изселени 30 мюсюлмански семейства с обща численост 260 човека, а на тяхно място са заселени 23 семейства три от които са от Тракия и 20 от Черноморието т.е. понтийски гърци.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 642 жители, от които 278 мъже и 364 жени. В това число 59 бежанци дошли след 1922 г., от които 28 мъже и 31 жени.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 130 семейства, от които 50 са със силно славянско чувство.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 821 жители, от които 395 мъже и 426 жени.

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация. Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.

В края на Втората световна война 46 семейства напущат родното си място и се преселват в Сърбия и България и въпреки това статистиката от 1945 г. посочва, че от 733 жители -  365 продължават да се чувстват славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция Куманичево пострадва силно - много от жителите му го напускат, а 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.                                                                                                                               Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото живеят вече 427 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1230 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село са посочени следните лица:

Ангелов, Тодор – роден през 1867 г.; неграмотен; земеделец; по време на Балканската война е четник в четата на Ст.Филипов. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.34./

Апостолов, Наки – роден през 1884-1885 г.; завършено ІІІ отделение; млекар; по време на Балканските войни е четник в четата на Яким Траянов, и доброволец в 14 Воденска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.49./

Аргиров, Аргир – участник в Гражданската война; емигрирал в Полша, живеял във Вроцлав; заместник секретар на съюза на гръцките политемигранти „ Никос Белоянис”; завършил Висша партийна школа в Москва; заместник председател на политемигрантите в Полша; пробългарски настроен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 172, 181,182,187,191-194,217./

Аргирова, Костадинка – съпруга на А. Аргиров. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 193-194./

Антонов, Христо - екзархист; живеещ в Горно Куманичево; съобщава се, че е бил първенец; къщата му била подпалена от андартите на 22.2/7.3.1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Бабаленов, Христо – по време на Илинденското въстание е войвода на селска чета от с. Куманичево; по – късно се заселва във Варна. /виж: Спомени и биографии на Илинденци...,с.149./

Божко - роден около 1763 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./

Бошева, Елена – учителка в селото; убита от андартите. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.127./

Василиу Василиос /Георгиу, Филио/ – гръкоман; брат на Михаил;  къщата им била нападната според доклад на митрополит Германос Каравангелис на 16.7.1905 г., до Цариградската патриаршия от членове на местният комитет на ВМОРО ; след тричасова отбрана, нападателите били принудени да хвърлят бомба, която зашеметила отбраняващите се, но тежко наранила техните съпруги и внукът на брат му; след което нападетелите влезли  в къщата и разпорила коремът му и разхвърляла  вътрешностите му. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 71-72,124 - 125./# В скоби е дадено името, което е посочено в таблица от Цариградската Патриаршия. В докада си Каравангелис посочва само имената Василиу и Михаилос, имайки в предвид данните дадени за Теодорос Василиу, приемам че е син на Василиос, сред убитите от членове на ВМОРО не се съобщава за негов син.

Василиу, Михаилос /Николау, Тано/ - гръкоман; брат на Василиос;  къщата им била нападната според доклад на митрополит Германос Каравангелис на 16.7.1905 г., до Цариградската патриаршия от членове на местният комитет на ВМОРО ; след тричасова отбрана, нападателите били принудени да хвърлят бомба, която зашеметила отбраняващите се, но тежко наранила техните съпруги и внукът на брат му; след което нападетелите влезли  в къщата и разпорила коремът му и разхвърляла  вътрешностите му. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 71-72,124 - 125./

Василиу, Наум М./Георгиу, Наум/ – внук на Ф.Георгиу /В.Василиу/; убит заедно с дядо си, баба си и други родственици на 16.7.1905 г. в селото. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с. 71-72,124 - 125./# приемаме условно, че името на детето е такова, каквото е дадено от Цариградската Патриаршия, то не е посочено от Каравангелис.

Василиу, Теодорос – гръкоман; по всяка вероятност е син на В. Василиу участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация, след като е убита майка му  и други роднини от ВМОРО; премества се да живее в Костур, и работи като информатор за дейците от „Македонска борба”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85 - 86./

Влаховски, Димитър – участник в Гражданската война; емигрирал в Ташкент, СССР; през 1958 г. му е било разрешено да се пресели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./

Георги, Аристади – роден през 1884 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георги, Тодор – роден през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Дамян – роден през 1879 г.; без образование; занимаващ се с дребна търговия и занаятчийство; преселва се в България, като се установява в Добрич; там открива фабрика за рафинирани растителни масла; участник във войните за национално обединение в периода 1912-1918 г.; по време на румънското управление на Южна Добруджа участва в културно политическия живот на българите в Добрич; по време на Втората световна война, след капитулацията на Гърция е един от хората, които са изпращали хуманитарна помощ в родното си село; умира на 11.6.1943 г. в Добрич. /виж:Ил.Илинден,1943,бр.148,с.5./

Георгиев,  Филип – екзархист; живеещ в Горно Куманичево; съобщава се, че е бил първенец; къщата му била подпалена от андартите на 22.2./7.3.1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Гицев, Никола – член на ВМОРО. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 642./

Деливанчо - роден около 1753 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският манастир през 1816-1818 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./

Димитриу, Аргириос /Аргир/  - гръкоман; кмет на селото; сътрудник на Г. Каравангелис;  убит в селото на 18.2.1906 г./ст.ст./ от членове на ВМОРО; неговото убийство довежда до опожаряването на 6 екзархийски къщи в Г. Куманичево четири дена по-късно от анадрртска чета и милиция . /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.363; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126-127./

Димитров, Васил - по време на Балканските войни доброволец във 2 рота от 8 Костурска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.214./

Димитров, Диаманди – роден през 1871/1872 г.; преселил се в Провадийско в с.Тьорк арнаутлар; с основно образование; еснаф; по време на Балканските войни е доброворец в Огнестрелния парк на МОО; 30.ХІ.1912  г.– неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.217./

Димитров, Христо – роден през 1875 г.; със завършено І отделение; работник; по време на Балканските войни е дабравалец в Продоволствения транспорт на МОО; 11.Х.1912 г.- неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с. 231./

Динев, Петър – роден през 1886 г; учи в Духовната семинария в Цариград, а по-късно композиция в Санктпетербургската консерватория и източна музика; едновременно с това учи право в Санктпетербургския университет; от 1919 г. преподава източна музика в Казанската консерватория, но през 1922 г. емигрира в България, където до 1924 г. работи като гимназиален учител по музика; от 1925 до 1936 г. е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия, а от 1926 до 1944 г. е учител в Духовната семинария и доцент по църковна музика в Духовната академия; след 1944 г. работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение към Светия Синод; Динев разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил; хармонизира и обработва български народни песни от Македония; автор на „Сходство между народните и църковните мелодии“ (1955),„Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители“ (1957),„Народнопесенни елементи в българския църковен напев“ (1959); починал през 1980 г. /виж: Енциклопедия България, том 2, С., 1981,с./

Дуева, Калиопа Костадинова – родена е през 1900 г. в Цариград; съпруга на Методи Дуев;майка на Александра и Кузман Дуеви; член на АФЖ от 1944 г.; ятак на партизаните от ЕЛАС; мобилизирана в редовете на ДАГ през 1948 г.;след края на Граоданската война емигрира в Полша; през 1952 г. идва в България и се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 157-158./

Дуев, Кузман Методиев – брат на Арександра Мичевска и син на Методи Дуев; по време на Втората световна война взема участие като партизанин в редовете на ЕЛАС; арестуван  през 1947 г. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 286./

Дуев, Методи Димитров– роден 1897 г.; баща на Александра Мичевска; по време на Втората световна война е ятак и партизанин в частите на  ЕЛАС; през 1945 г. преминава в Югославия, през 1950 г. се преселва в България и се установява със семейството си във Варна/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 157,289./

Евтерпио, Михали  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация; сътрудничел е на Германос Каравангелис; защитавал е присъствието на гръцко училище и църква в селото си; майка му и други близки са били наказани от ВМОРО през 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./ # има припокриване на информация свързана с тази за М. Василиос и Т. Василиу, но дали са едни ъщи лица е трудно да се каже.

Евтерпио, Теодорас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Зиси – гръкоман; жител на Д. Куманичево; къщата му се е намирала в съседство с турска къща; според Г. Каравангелис след нападението и убийството на братя Василеви е бил посетен за да бъде убит от същата група, но благодарение на вдигналият се шум се спасил от наказание.

Калавасов, Апостол – емигрирал в С. Америка след Хуриета; установил се в Торонто,Канада, където през 1912 г. организира курсове по английски език. /виж:Гаджев,д-р Ив. История на българската...,т.І,с.120./

Керу - роден около 1763 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./

Кирков /Киряков/ Стефан – по време на Балканската война е четник в четата на подпоручик Лефтеров, и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 17.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г.; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.346,348./

Количев, Константин -  от Д. Куманичево; възпитаник на солунската българска мъжка гимназия; учителствал дълги години в родното си село, но в училището в Г. Куманичево.. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.34./

Константинов, Димитър – роден през 1874 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Константинов, Иван – женен с едно дете; четник в Костурската чета на Кузо Попдинов, минала границата на 10.ХІ.1904 г. завърнал се в България на 15.ХІІ. 1905 г. /виж:Четите...,с.39./

Конуков, Гельо - екзархист; живеещ в Горно Куманичево; къщата му била подпалена от андартите на 22.2/7.3.1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Конуков, Христо Томов – роден през 1922 г.; в периода 1943-1944 г. е бил партизанин в частите на ЕЛАС; добромолец в ДАГ от началото на Гражданската война, до 1949 г.; при раняване е изпратен на лечение в Унгария, където остава до 1954 г., след която се установява във Варна/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 226./

Коспачев, Димитър – по време на Междусъюзническата война е четник в Сборната партизанска рота при МОО; неизвестно – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.362./ # някъде се изказва съмнение, че Д.Коспачев и Д.Костачев /Кузманов/ са едно и също лице, но имайки в предвид данните, кога е приключило умастието му като доброволец в МОО, лично аз считам, че това са две отделни лица.

Костурчето, Петре /или Коста / - през 1908 г. е войвода на полската чета в Прилепско./виж:сп.Ил.Илинден,1931 – 1932,кн.1,с.9; пак там,1940,кн.2,с.7; Трайчев,Г.Град Прилеп,с.252,260,261,271./

Кузманов, Димитър Костачев – по време на Междусъюзническата война е четник в Сборната партизанска рота на МОО; 26.VІ.1913 г. – неизвестно; попаднал в гръцки плен; лежи в Солунския затвор „Еди куле”. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава...,с.91,114,131; Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.369./

Кузов, Петър – овчар; при нападанеието над селото от андартите на 22.2./7.3.1906 г. бил отвлечен от тях заедно със стадото си, след което бил убит; а от баща му били взети 40 т.лири и едно стадо. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Куманичевчето, Георги – член на ВМОРО; собственик на млекарница  във Вардар капия, Солун; свръзка с ЦК на ВМОРО; участник в Илинденското въстание  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.42,43./

Лязеви - представители от този род има погребани в българското гробище в кв. Ферикьой, Истанбул. /виж: http://belomore.blogspot.com/2010/03/blog-post_25.html./

Мальо - роден около 1758 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският манастир през 1816-1819 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./

Манчов, Филип – учител в селото, убит от андартите. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.127./

Мичевска, Александра Методиева Дуева – родена през 1930 г.; арестувана през 1947 г.;партизанка в ДАГ в периода 1947-1949 г.; след края на войната емигрира със съпруга си в СССР; във Варна се установява през 1958 г. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 289./

Мичевски, Никола Методиев – роден през 1922 г.; партизанин в бригадата на Гоче;  през 1944 г.; доброволец в ДАГ в периода 1946-1949 г.; емигрира в СССР след края на войната; през 1958 г. се установавя във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 290./

Мичов, Насо - екзархист; живеещ в Горно Куманичево; съобщава се, че е бил първенец; къщата му била подпалена от андартите на 22.2./7.3.1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Мичов, Стерю Ников -  роден през 1876 г.; емигрира в България; установява се в Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Нашева, Милка Георгиева – родена през 1909 г.; по време на Гражданската война в Гърция се включва в АФЖ и събира помощи за партизаните; през 1948 г. е изпратена като детегледачка на 30 деца бежанци в Украйна; установява се във Варна през 1951 г. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 300./

Николов, Константин  Георгиев /Дине Куманички/– роден на 15.VІІ.1878 г.; със завършен ІІ кл.; член на ВМОРО от 1900 г.; през пролетта на 1903 г. е арестуван и лежи три месеца в Костурския затвор; по време на Илинденското въстание  е войвода на селска чета от с. Куманичево; след въстанието се укрива в Солун; от 1904 г. е четник при Н.Андреев, Кузо Блатски и Ап.Петков, а от края на 1907 г. е районен войвода  в Костурско; след Хуриета се заселва във Варна; бакалин;  по време на Балканската война е доброволец в Интендантска рота, Продоволствен транспорт и в Огнестрелния парк на МОО; от 27.ІХ. 1912 г.; през Междусъюзническата война от 18.V.1913 г. е четник в Сборната партизанска рота на МОО; след войните се преселва окончателно в България умира на 15.VІІ.1924 г. /виж: в.20 юли,1924;бр.15; в.Илинден, 1925,бр. 13; сп.Ил.Илинден,1932 – 1933,кн.6,с.16; Дневници и спомени за...,с.216; Иванов, В. Отрязаната глава...,с.37; Архивни справочници.т.9,Македоно...,с.394,506,507; Дневник на костурския войвода...,с.176 ./ # на много места е допусната грешка, че той е сред хората, които попадат в гръцки плен по време на Междусъюзническата война. Причината за това е, че се свързва името му с това на Константин /Костадин/  Николов /фелдфебела/ от Олишча, Костурско, който е заловен и съден в Солун. Но данни за Дине Куманечки няма, да е бил сред групата на съдените.

Пандов, Константин – роден през 1878 г.; завършва Скопското педагогическо училище; учителствал е в родното си село и в Костур /1902/1903 г.; по време на Илинденското въстание като четник в една от  селските чети  от с. Куманичево взема участие в превземането на Клисура; след Младотурската революция от 1908 г. е главен учител в българското училище в Цариград; секретар на училищното настоятелство; секретар на Българското цариградско просветно-благотворително братство „Възраждане” дарител на бъргарското училище в Костур; след 1917 г. се установява във Варна, където умира през 1956 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.33; Уикипедия – Константин Пандов./

Папафилипо, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация; член на селската милиция и е вземал участие при нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./

Паринда, Хрисанти Дамянова – родена през 1929 г.; ятачка и партизанка в частите на ЕЛАС; след края на Гражданската война емигрира в СССР; след 1971 г. се уставовява във Варна/ виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 324./

Пенев, Вангел Пандов Пенев – роден 1904 г.; член на ЕАМ през 1944 г.; помагач на партизаните през периода 1946-1949 г.; след 1949 г. се изселва в България и се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 329./

Пенева, Милка Динева – родена 1902 г.; помагач на партизаните от ЕЛАС; по време на Гражданската война е санитарка в партизански отряд в периода 1948-1949 г.; емигрира в Полша; през 1955 г. идва в Бъгария и успява да се събере със семейството си. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 330-331./

Перелингов, Васил – по време на потушаването на Илинденското въстание потърсил спасение в гр. Клисура и със свещеник Зл. Каратаносв живеели в къщата на Янаки Кондурджията.. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.45./

Перелингов, Дамян Н. – раден около 1860 г.; след Руско-турската война от 1877/78 г. се установява във Варна и учи във Варненската мъжка гимназия; адвокат; от 1885 г. работи като секретар на Варненския Окръжен съд; по-късно става съдия-следовател във Варна и в Русе; през 1889 т. Е мирови съдия в Провадия; привърженик е на Либералната партия; член на Варненското – македоно – одринско дружество и председател на Благотворителното дружество за подпомагане на  пострадалите в Македония и Одринско; делегат във ІІ,ІV и VІ  конгрес на ВМОК; кмет на Варна от VІІ.1903 г. до І.1904 г.; по негова идея се подобрява водоснабдяването на града; след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. към Варна се насочва голяма вълна от бежанци и той се заема с тяхното настаняване и изхранване. /виж: Адвокатски преглед,2012, бр.7, с.44; Билярски, Ц. Княжество България и македонския въпрос, т. 1,с. 53-57,60,66106-107,132,138;Из архива на Гоце Делчев ...,с.612Уикипедия – Дамян Перелингов./

Перелингов, Стефан – установил се да живее в Каварна; убит септември 1916 г., при отстърлението на румънските войски по време на Първата световна война. /виж: http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=306:-1916-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./

Петрушев, Коле - член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

поп Атанас – екзархийски свещеник; живеещ в Горно Куманичево; къщата му била подпалена от андартите на 22.2./7.3.1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с. 94-95; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Попвасилев, Ставро – екзархист; живеещ в Горно Куманичево; къщата му била подпалена от андартите на 7.3.1906 г. /виж: http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-25-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Попвасилева, Цана - отведена като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Попвасилеви – представители от този род има погребани в българското гробище в кв. Ферикьой, Истанбул. /виж: http://belomore.blogspot.com/2010/03/blog-post_25.html./

Попхристов, Георги – член на ВМОРО; първият знаменосец на Загорицкото центрово знаме по време на Илинденското въстание; загинал в сражението при “Кайнако” на 14.VІІІ.1903 г./виж: Дневници и спомени...,с.72-73; Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и Тракия...,с.289./

Попхристов, Диме Д. - член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска./ виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Попхристов, Коле Д. - член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска./ виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Попхристов, Христо - в края на Гражданската война се преселил със семейството си във Югославия; настанен във Войводина; изразил желание до българското посолство да му бъде разрешено да се пресели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101./

Пувчева, Мария Д. - изнасилена от турските войници на 17.VІІІ.1903 г при второто нападение над селото по време на Илинденското въстание,заедно със сестра си. ./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Пувчева, Параскева Д. – изнасилена от турските войници на 17.VІІІ.1903 г при второто нападение над селото по време на Илинденското въстание,заедно със сестра си. ./виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Русова, Калиопа - в края на Гражданската война се преселила със семейството си във Югославия; настанена във Войводина; по – късно е жител на гр. Скопие; изразила желание до българското посолство да и бъде разрешено да се пресели в България през 1948 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101,121./

Самаров, Димитър Павлов – роден през 1929 г.; от 1945 г.е член на ЕПОН; куриер между партизанските отряди и селата в Костурска околия; партизанин в ДАГ в периода 1947-1949 г.; емигрира в СССР; от 1960 г- се установява във Варна. / виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 376./

Сираков, Пенчо – убит от башибозука на 27.VІІ.1903 г./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Ставрев, Тома -  роден през 1882 г.; преселил се във Варна; завършено ІІІ отделение; млекар; по време на Балканските войни е доброволец в Продоволствения отряд на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.633./

Стефов, Димитър – по време на Междусъюзническата война е четник в Сборната партизанска рота при МОО; 8.VІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно..., с.648./

Стоицата - роден около 1758 г.; от Д. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският манастир през 1816-1819 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/2009/07 /makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./

Тольо – член на ВМОРО; завършил френско духовно училище в Одрин /по всяка вероятност ще е задършил католическата българска гимназия в Одрин/. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.167./

Филиматов, Костадин – войвода на чета в родното си село. /виж: Спомени и биографии на Илинденци...,с.149./

Цицов – учител, който според докладът на Костурският владика Германос Каравангелис, е бил един от участниците при нападението над домът на Василиос и Михаилос Василиу и домът на Зиси на 16.7.1905 г. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.72./

Цицов, Никола – завършил е българската семинария в Одрин (или Самоков) и педагогически курсове в Солун през 1890 г.; учителствувал е в Костурско; през учебната 1900/1901 г. е преподавател в Серското българско педагогическо училище; след Балканските войни е енорийски свещеник в Добричко. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищните…, с.34; Галчев, Ил. Българската просвета в Солунския вилает..., с.116,118./

Чолаков,Коле – член на ВМОРО; участник в Илинденското въстание като четник в селската чета; загинал в сражение с турската войска./ виж:Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.289./

Янакев, Дине – роден през 1882 г.; завършено начално образование; млекар; по време на Балканските войни е доброволец в Продоволствения транспорт на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.815./

85.Янин – роден около 1753 г.; от  Г. Куманичево; заселил се в Брацигово около 1793 г., тъй като е бил принуден да бяга от засилилите се арнаутски разбойнически нападения над родният му край; майстор строител; взел участие в строителна дейност в Рилският манастир през 1816-1818 г. /виж: http//macedonia-history.blogspot.com/ 2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html./