Костурски край 2 - с. Вишени и Вишочица

Вишени, Вишани, Вашени дн. Βυσσινιά

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото отстои на 13 км северно от Костур, в областта Пополе кол в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на изток е село Българска Блаца, на 6 на запад - Жервени, а на 6 на юг – Тиолишча.

При преброяването от 2001 г. с. Висиния е представено  в тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур ( Кастория).

поглед към Вишени

Според преданията предадени от Атанас Лейков, селото трябва да е създадено около 1660 г., когато е  създадено и с. Бабчор, от една жена наречена Виша (същата легенда предава много по-рано и Георги Апосотоловски), която бягала от турците. Първоначално селото е било разположено в местността „Селишча”. Но тъй като било изложено на бандитски нападения било преместено в местността „Мъчани”, но там то просъществувало за кратко време, тъй като се намирало в близост до с. Жервени и пътя за гр. Костур. След това селото се установява на сегашното си място. Но според Апосотоловски, „Селишчата” е второто място на което се измества селото, и то изглежда да е твърде вероятно така, защото пише, че в края на XIX в. все още стояли следите от старите постройки и наоколо се намирали нивите, които принадлежали на черквата.

изглед към новата и старата къща във Вишени

Но първи път селото се споменава като султански хас (който включва лозе и една воденица) в Османските данъчни регистри от средата на ХV в., със своите  24 пълни,четири непълни (може би ергени) и пет вдовишки християнски домакинства. Приходът, който внася селото в Османската хазна е 1920 акчета.

В Османските архиви в края на ХV в. под името Вишани се среща отново, като се посочва, че там живеят 82 семейства (пълни християнски домакинства).

През 1530 г. според Османските данъчни архиви село Вишани  продължава да е включено в хаса на султана и в него живеят 67 пълни, 13 непълни и 2 вдовишки християнски домакинства. Приходът който селото внася в държавната хазна е 10 320 акчета.

Според Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. статута на селото се променя – отпада от хасовете на султана и част от земята на селото е включена към тимарите на живеещите в крепостта Костур мюсюлмани Мехмед Абдулах, Мустафа Искендер, който по всяка вероятност е починал и задълженията му са поети от спахията Али и неговите съдружници и чифлиг на спахията Хасан. В селото живеят 28 пълни и 12 непълни християнски домакинства (може би ергени) и едно мюсюлманско. В селото вече има 9 воденици. По всяка вероятност голяма част от землището на селото е била засята с лозя, защото налогът за произведената шира е върху 1200 медри. Това се запазва до края на XIX в. тъй като в Цариградския в. „Новини” Георги Апостоловски пише, че все още селото е обиколено от лозя. Приходът към държавната хазна е 16700 акчета. Според въпросният регистър до момента в селото е имало 3 баштинии, чиято собственост преиминава към жителите на селото.

В една или друга степен Атанас Лейков е прав, че корените на селото, са свързани с тези на Бабчор, т.е. преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя.

Като цяло може да се каже, че за период от 100 – 130 години броят на жителите на селото намалява с над 100 християнски домакинства, които са заселени по всяка вероятност в пустеещите „мъртви земи” на Македония, Тракия и Мизия. Този процес продължава по всяка вероятност и след това, защото по друг начин не може да бъде обяснен изчезването на някои характерни имена, които не се срещат в документите от  XIX и XX в. примерно като Гърдан и Кирко. В потвърждение на тази мисъл бихме могли да цитираме дописката на Георги Апосотоловски от Цариградския вестник „Новини”, където относно установяването на последното поселище пише дословно: „След вторичното разсипване на селото, жителите му се разпръснали по разни места и само част от тях са се заселили и построили сегашното село.” Имайки в предвид, че регистратора през 1568/1569 г. за духовното лице е използвал термина „поп”, а не „папа” като този 1440 г. говори, че гръцкото влияние в селото е най-малко незначително.

В началото на XIX в. според запазени документи според Г. Апостоловски, селото се е състояло от 30 къщи.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Вишени е посочено като село с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.

В Пловдивската статиситика с. Вешени се състои от 225 къщи, в които живеят 680 българи.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. селото е близо 1000 жители – християни и в него има черква и училище за момчета. Училището според Г. Апостоловски в селото е съществувало от стари времена и никога не оставало без учител, парите били осигурявани от черквата, но до 1892 г. се е преподавало на гръцки език.

В статистиката си Теплов представя селото с 80 къщи, в които живеят 140 мюсюлмани и 180 българи.

Веркович в своята статистика представя с. Вашени по следният начин: 82 къщи, в които живеят 110 български домакинства, мъжете в него са 291, а жените 280.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено и като Вишени и Вишани.

черквата "Св. Николай"

През ХІХ в. са построени две църкви в селото – „Св. Никола” (1835 г.) и „Св. Атанас” (1884 г.). От тогава започва да функционира и българско училище.

През 1897 г. селото целокупно преминава към Българската Екзархия. В края на XIX в.  каймакамина на Костур се мъчи да окаже натиск над кмета на селото, то да се откаже от Екзархията и да се възвърне в лонното на Цариградската Патриаршия. Изпратена е телеграма от името на селото до екзарх Йосиф I, съобщавайки за тези произволи на властта.

Ростковски в своята статистика представя най-интересното виждане относно етническият характер на населението, според него Вишени се състои от 157 къщи, в които живеят 892 албански мюсюлмани.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Вишени има  1 150 жители българи християни.

На 2.VІІІ.1902 г.  в сражение с турска войска  в селото загиват Лазар Москов и Колйо Рашайков. На този ден били изгорени пет къщи от турските войници.                         

При подготовката за бъдещото въсатине, селото е включено в Блацкия въстанически район. По време на въстанието 70 жители от селото вземат участие в редовете на въстанниците, част от тях в Блацката центрова чета, а други в селските чети. На 21.VІІ.1903 г., по време на Илинденското въстание, местните селски чети нападнали войската, която се намирала  в постоянен гарнизон от 120 или 50 войника в селото, според предварително изготвения план за бъдещото въстание. Започналата престрелка продължила близо 3 часа. В момента, в който четите (селските, центровата Блацка чета с Иван Попов, четата на Митре Влаха и на Васил Чекаларов, последните се включили малко по-късно) се канили да подпали къщите, в които се намирали войниците, на помощ им пристигнала военна част от Костур. Това дало възможност на разквартируваните войници да напуснат безпрепятствено селото, като преди това запалили няколко къщи. Тук били дадени първите жертви от страна на поробителя във въстанало Костурско.

На 22.VІІІ. откъм Костур дошли войски, които го опожарили. За 24 часа изгорели 181 къщи, а останали здрави само 15. Според Наум Темчев, изгорените къщи са 172, а останалите здрави са 14. На следващият ден войските заобиколили местн. Присой, където се криело населението, ограбили го, съблекли дори и дрехите на жените и децата. Там са били убити трима жители на селото, а двама от отвлечените селяни били намерени умъртвени край с. Габреш. След това селото било посещавано на няколко пъти от войска и башибозук и била отвлечена всичката жива стока от него. Според Ат.Лейков неизгорелите къщи в селото са само 4 плюс една от черквите. Бил направен опит от турците да бъде изгорена гората „Буката”, от която изгорели 20 дка, следите от палежа били видими 40 години по-късно, местността е наречена „Палико”

Според дневника на Михаил Николов към 15.VIII. селската чета се състои от 32 въстанника, които са присъединени към центровата чета. Вишенци участват в похода предприет от част от Костурските въстанници към Прилепско от края на август.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. във Вишени има 1 280 българи екзархисти и функционират две български училища за момчета и момичета, като общият брой на учениците е 101 и се обучават от общо двама учители.

През учебната 1904/1905 г. учител в мъжкото училище е  Тома Шапарданов.

Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско с 950 жители.

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в пределите на Гърция след Балканските войни.

спомен от старите къщи на Вишени

На 20.2.1908 в селото загива след предателство в сражение с турската войска войводата Петър Малков, роден в с. Шестеово, заедно с един четник.

На 26 май 1908 г. с. Вишени е нападнато от силни андартски отряди предвождани от Диканому и Макрис. Според спомените на Макрис били убити 25 екзархисти – мъже и жени и опожарени 20 къщи. Тъй като отрядът му бил нападнат от турска войска, той бил принуден да се оттегли. При това нападение от гръцка страна били дадени две жертви – критиянина Стилиодакис и атинянина Констанинос, който бил сержант – музикант в гръцката армия. За това нападение на андартите се появяват публикации и във в.”Таймс”, където е посочено, че жертвите дадени от селяните са 8 жени и 2 мъже и че 4 – ма са ранени. Пет дни по – късно се появява нова информация по същата тема, като в нея се казва, че убитите мъже са 9, а жените – 4 и 4 са ранените. За последно в.”Таймс” публикува информация по нападението над селото на 3 юли 1908 г., в която се казва, че селото било нападнато от 30 – 40 андарти под ръководството на Макрис. На полето били заловени и убити девет жени, в селото още четирима души. Също така били ранени три жени и изгорени четири къщи. Андартите  били възпрепятствани да извършат повече „подвизи”  благодарение на трима жандармеристи, които минавали случайно през селото и открили огън срещу нападателите.

Българският търговски агент Т. Недков в писмо до министъра на Външните работи и изповеданията посочва поименно 13 убити, 3 ранени и един умопобъркал се от станалата случка. Изгорени са три къщи и 7 плевни.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Вишени преди Балканската война има

170 български къщи.                                                                                                   

През 1911 г. във Форт Уейн, Индиана, САЩ се създава Вишенското благотворително дружество „Напредък”. Според Българо-Американския Календар-алманах от 1920 г. „развива добра деятелност и е доста силно финансово”.

спомен от старите къщи

Според списъка от 1913 г.  в селото живеят 960 човека, като съотношението между мъже и жени е 460/500.

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

Между 1914 и 1919 г. 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 г. - 29.

Милойевич, представя село Вишени  с 200 славянски – християнски къщи.

Статистиката изготвена от Македоно-Българския ЦК в САЩ, в с.Вишени живеят 2400 българи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 700 човека, като съотношението мъже – жени е 241/459. Семействата са 175.

Михаелидес посочва, че са ликвидирани 13 имота на семейства изселили се в България.

През 1927 г. селото е прекръстено на Висиния, в превод вишнево.

Според  преброяването от 1928 г. в селото живеят 642 човека, като съотношението е 249/393. Били са заселени двама бежанци дошли в страната след 1922 г.

В 1932 г. се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                                                                                              

През 1932 г. в сградата на училището е направена първата театрална постановка в селото от местни самодейци. Представени са общо три заглавия до Втората световна война.

В селото има 29 политически убийства. Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни.

По време на диктатурата на Метаксас хората до 60 години са принудени да ходят да учат гръцки език – задължително.

През 1938 г. била разкрита цялата организация на ГКП в селото. Всички били арестувани и затворени в затвора в Костур, откъдето били пуснати при обявената война от Италия през 1940 г. след като подписали декларация, че се отказват от своите убеждения.

При преброяването от 1940 г. се констатира, че населението е 684 човека, а съотношението е 294/390.

По време на Италиано-Гръцката война много от жителите са били мобилизирани, но няма дадени жертви от селото.

През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори, тъй като не било останало ни едно пиле и яйце в него. Въпреки това в него се създава подразделение на паравоенната организация „Охрана” през 1943 г., но според Ат. Лейков, в нея участвал само един доброволец Дине Голешанов. Участниците в редовете на ЕАМ и ЕЛАС са значително по-големи.

спомен от старите къщи

Според статистиката от 1945 г. от 664 жители, 650 са славянофони. Също така се посочва, че през 1945 г. селото е било напуснато от 15 човека, които са заминали за Югославия и са описани като хора „със силен сепаратистки и комитаджийски характер”.

15 човека са били преследвани за своите идеи по време на Гражданската война.

Мартинова в свое изследване посочва, че от селото са били изведени 159 деца, съпроводени от 8 възпитатели в страните от Източна Европа. Според Ат. Лейков, около 131 деца са изпратени в Унгария и 23 в Румъния. Според публикация във в. „Македонска искра” през 1948 г. всички деца от селото били отведени като бежанци в Унгария.

След края на войната според Лейков, 40 жени от селото са били насилствено прогонени от страната, а неизвестен брой жени са били за кратко време заточени на о. Трикери.

По време на Гражданската война в Гърция 1946-1949 г. според Ат. Лейков, 40 човека от селото загиват в редовете на ДАГ.

Според известие на Паскал Митревски от 9.2.1946 г. в с. Вишени има вече организирани 6 члена на НОФ и 3-ма на НОМС. Структурно селото попада в Тиолишкия район на Корешчанската околия, но не е посочено да има членове на ГКП.

На 10.9.1946 г. селото е нападнато и обкръжено от жандармерийска част подпомогнато от бандите на мухаджирите предвождани от Коларас и Пападопулос. След оплячкосването на селото, били опожарени няколко къщи, също така пребити три жени и осем селяни били отведени в Кожанският затвор.

В края на 1946 г. партизаните водени от Атанас Ангеловски – Гарефи успели да обезоръжат 22 полицаи от полицейското управление в селото. Но според Ат. Лейков, това не е станало, поради предателство, а три жени са били убити по обвинение, че са шпиони на правителствените сили.

Между 5-10.10. 1947 г. младежи от селото на възраст между 17-18 г. са рекрутирани в редовете на ДАГ и изпратени да се сражават в Епир, където в боевете за Коница и Антихашия, където загиват. 

спомен от старите къщи на Вишени

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 472 човека.

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия (Аделаида, Мелбърн, Пърт и Сидни), САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.

Надморската височина на която е разположено селото е 900 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове,  като жители на това село се споменават следните лица:

Агите, Дина - емигрирала в САЩ през 1923 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Аджиев, Петре - отведен и затворен в Кожанския затвор през 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Алекса - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Алексополу - семейство, което днес живее в селото./ виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Анастас - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Анастас, Кръсто(Кристо) - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Анастасов, Григор(Гигор) – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes. htm./

Андреев, Васил - изгоряла плевнята му при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Андреев, Коста – роден през 1949 г. отведен е като дете бежанец в Унгария; член на сдружението на егейските македонци в Унгария. /виж:в. Нова Македония, бр.21591 от 20.1.2009 г./

Андреев, Яни - къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126-127./

Андреева, Параскева - била пребита на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията, подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Андреу – три семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Андреу, Г. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Андреу, И. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Андронико - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Антониу - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Апостоловски, Алекси – дядо на Георги Апостоловски; според него е бил от видните „наши съселяни”. /виж:в. Новини, 24.4.1892 г. – Описание на селото Вишани./

Апостоловски/Попкочев/, Георги – роден през 1855 или 1856 г.; учил социални науки, Женева, 1887; български просветен деец; починал през 1922 г.; погребан в Софийски централни гробища в парцел № 34. /виж: //sofiapomni.com/parcel.php?id=34;  Македонски преглед, бр. 3, 2001, с.48 /

Апостоловски, Иван Димитров – роден през 1853 г.; заедно с Христо Захариев открива българско училище в с. Киречкьой, Солунско през 1874 г.; поради оклеветяването на учителите от местните гръкомани пред солунския владика Йоаким, училището е затворено, а те са арестувани;  след освобождаването му заминава за Цариград и с подкрепата на екзарх Антим I става учител в Лозенград през 1875 г.; през 1876 г. е учител в с. Дерекьой, Лозенградско; заподозрян в революционна дейност е задържан в затвора в Бунархисар; прехвърлен в Одринския затвор „Ишил капи”; след амнистия отново е учител в Лозенград; през 1877 г. отново е арестуван и изправен пред военноплеви съд в Одрин; заточен в Дамаск; след края на Руско-Турската война 1877/1878 г. е освободен и се установява във Варна, където наново е учител; преподавал е и в Шумен; умира през 1930 г./виж: Българската възрожденска интелигенция…, с.44.; сп. Македонски преглед,1929,  кн.3., с.77-82.; М.Пр. 1930, кн.2,с. 81-86.; в. Мир./

Атанасов, Кузман - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бакалина /Бакаляни/, Анастас/Стасе/ – член на ВМОРО; касиер на СК; освободен от длъжност за всяване на разкол в селската организация./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,111./

Гр. Бакрачев

Бакрачев, Григор Кузманов– роден през 1878 г.; завършва италианското търговско училище в Цариград през 1896 г.; през същата година се завръща в Костурско, където е избран за член на околийския комитет; за революционната си дейност е подгонен и заминава за Марсилия; там той работи като главен счетоводител във валутния отдел на Руско – френската банка; в Марсилия основава македонско дружество; след Хуриета се установява в София, където работи в Българска народна банка, а по – късно и във Френско – Белгийска банка; след Първата световна война се занимава с търговия; деец на Костурското благотворително братство; умира на 20.ХІІ.1963 г.; погребан е в Софийските централни гробища в парцел 26. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.15-16; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 639; sofiapomni.com/parcel.php?id=26./

Бакрачев, Кузма – роден 1886 г.; четник от четата на Хр.Цветков, която трябвало първо да подпомогне борбата срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това да се отправи за Костурско; загива в сражение с турската войска край с.Дреновени – VІІІ.1907 г./виж: Четите...,с.89; Ипр.,1983,кн.3,с.126./

Бакрачев, Кузман - с него се запознал през 1879 г. учителят в Бабчор Наум Христов; от спомените на последният не става ясно дали е същият Кузман Бакрачев, който се е бил установил в Цариград и е баща на Григор и Тома Бакрачеви. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./

Бакрачев, Митре – член на ВМОРО и СК. ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,111./

Бакрачев, Пандо – четник по време на Илинденското въстание; участва в похода на Костурчани до Прилепско; загива в сражението край с.Лаген, Леринско. /виж: Дневници и спомени...,с.154,221; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Ил.Илинден,9(139),с.13./

Бакрачев, Сидо /Сидер/ – убит от турските войници след опожаряването на селото на 25. VІІІ.1903 г по пътя към с.Габреш ./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128;Георгиев,В., Ст. Трифотнов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294; Ил.Илинден, 9(139)с.13./

Т. Бакрачев

Бакрачев, Тома Кузманов – роден на 9.Х.1877 г.;брат та Г.К.Бакрачев; търговец; като член на РК ръководи Костурско – Леринското дружество в Цариград през 1901 г.; той урежда изпращането на динамита на „гемиджиите” в Солун; във връзка с атентатите е арестуван и осъден на смърт през 1903 г.; по – късно е помилван и присъдата е заменена с доживотно заточение; през Хуриета е освободен и се преселва в София; тук той открива първата параходна агенция в България; умира на 4.ХІ.1951 г.; погребан в Софийските централни гробища в 26 парцел. /виж: сп. Независима Македония,1932,кн.1,с.1;Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.16; Чекаларов, В. Дневник...,с. 61; sofiapomni.com/parcel.php?id=26./

Бакрачова, Лена – братовчедка на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 219./

Бакрачева, Митевица – получила завещанието на Л. Москов преди гибелта му и писма, с които се викали на помощ въоръжената милиция на ВМОРО от съседните села. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 110./

Барпалиос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Бациос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Блашев, Георги – след убийството на жена му и  снаха му и изгарянето на къщата му с плевнята се умопобъркал при нападението на андартската чета предвождана от капитан Макри през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Блашева, Стойна Кирякова - както е работила на полето е била отвлечена заедно със свекърва си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Блашева, Струма Георгиева – както е работила на полето е била отвлечена със снаха си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Божков, Васил – емигрирал в Австралия преди Втората световна война; дъщеря му загива в битката за Лерин. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./

Бойко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Брано, Радулко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Васил, Йован - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Василев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Василев, Атанас – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василев, Иван – роден през 1867 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Василев(Васолив) - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Васо, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Виша  - според Филип Пеов е една от основателите на селото, на чието име е кръстено селото. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./

Влада – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Влашов, Тома – бил е гурбетчия в Аржентина, но не му е провървяло с работа и е останал там. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 171./

Вълканов, Борис – емигрирал е в Австралия, установява се да живее в Мелбърн; член на МАНС; в. „Македонска искра” съобщава за неговото тържествено изпращане в България; от декември 1953 г. се установява в България; жена му и дъщеря му по време на Гражданската война в Гърция са били изведени в Унгария (от друго съобщение става ясно, че има и син); успява да се събере със семейството си в България, когато е дошъл на почивка през 1954 г. /виж: в.Македонска искра, 1953,бр.11,с.4; 1954,бр.5,с.1; бр.10-11, с.2./

Вълканов, Танас Христов - овчар; убит от хора от помашкото с. Жервени, както пасял овцете си на 10.12.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията на българите..., с.169./

Вълканов, Тома Борисов - отведен като дете бежанец в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Вълканова, Атина Борисова- отведена като дете бежанец в Унгария; по всяка вероятност тя е, която с майка си пристига в България и се установява да живее там. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4; 1954, бр.10-11,с.2./

Гелко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Гергевски, Спасо/Стасо/ – член на ВМОРО; отговарящ за склада с оръжието на ВМОРО в селото; войвода на първата селска чета сформирана във Вишени; по време на Илинденското въстание е войвода на чета от родното си село./виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІІ; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,113,122./

Георгиевски, Томе - отведен като дете бежанец в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Георгиев, Търпен - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гергинов, Васил - отведен и затворен в Кожанския затвор през 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Гергинис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Георгиу - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Гикас - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гилев, Георги Пандев – на 1.6.1924 г. избягва от родното си село; син на Пандо; по всяка вероятност се е установил във Варна. // виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 299./

Гилев, Гиле Сотиров– роден ок.1848 г.; заклан от турските войници при опожаряването на селото на 23 или на 25.VІІІ. 1903 г. в м. Присой. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.128 ; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., 278; Силянов, Хр. Освободителните..., т.І, с.; Ил.Илинден,9(139),  с.13./

Гилев, Пандо Д. – глава на четиричленно семейство; причината за изселването от Гърция, бягството на сина му Георги в България, и след отказа на родителите му, да го накарат да се завърне в родното си село, са били прогонени от властта; установили се да живеят във Варна. / виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 299./

Гилев, Тома – фолклорист. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гилева /Илиева/, Мара Петрова - както е работила на полето е била отвлечена заедно с  дъщеря си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298 ./

Гилева /Гичева/, Сия Петрова – родена през 1890 г.; както е работила на полето е била отвлечена заедно с майка си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г.; батовчедка на Иван Гичев. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Гич, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Гичев, Аргир Сотир – според синът му Иван е участник в Илинденското въстание; заклан е от турците по време на въстанието. /виж:Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Гичев, Иван А/ргиров/. – изселил се от родното си село на 5.9.1914 г. с  четиричленното си семейство; установил се във Варна. /виж:Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Голев, Васил – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Голегашов, Дине(то) – член на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./

Гологашев, Петре – в неговата къща се укрил ранения Л.Москов в сражението на 3 август 1902 г.  / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./

Гологашева, Петревица – издърпала самоубилия се Л. Москов, за да спаси подпалената си къща. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,111./

Гърдан, Васо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Гърдан, Пейо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Дабижив - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Дамянов, Анастас – роден 1888 г , по време на Балканската война служи в 6 Охридска дружина, неизвестно кога е постъпил, демобилизиран на 4.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.197./

Дамянов, Пандо – роден през 1869 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

Дидов - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Дидое – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Дикайолакос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria _gh_e.html./

Димитри - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. . / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Димитри, Йован - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитри, Янко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Димитров, Гиорги - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитров, Петър – поради гонения от страна на турската власт се принуждава през 1911 г. да се изсели с шестчленното си семейство; установява се въ Варна. /Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Димитров, Спиро - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Донев, Мичо – родителите му получават временни визи да посетят България, за да се видят със сина си. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./

Драгия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Другос, Х - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж:  lithoksou. net/kastoria _gh_e.html./

Дулева, Елена - била пребита на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията, подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Дуров, Христаки - отведен и затворен в Кожанския затвор през 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Евтимиу - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Жоржов, Яни – половината му къщата е изгорена на 3 август 1902 г. от турските войници. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./

Иванов, Пандо – роден през 1890 г, по време на Балканската война служи в 1 рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 г – неизвестно кога демобилизиран./ виж:с.294./

Иверко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Илиев, Иван - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Илков, Коста – емигрирал в Северна Америка; установил се в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Иван. Спомени, т.ІV,с.11./

Илкова, Катерина – емигрирала в С. Америка; установила се в Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.11./

Илку, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Илку, Д. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Илку, М. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Илчов, Коле Стоянов - член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г.; плевнята му изгаря при въпросното нападение. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Искендер - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Ишкирова, Гоча Христова – родена през 1889 г.; както е работила на полето е била отвлечена заедно с майка си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Ишкирова, Катя Христова - както е работила на полето е била отвлечена с дъщеря си от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Ишкирова, Софка Петрова - ранена през м.V.1908 г. при нападението на андартска чета ръководена от капитан Макри. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Ишкиров, Пандо –  член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Васил Ишков

Ишков, Васил – емигрира в САЩ през 1910 г.; установява се във Форт Уейн, Индиана; включва се в работата на тамошното македоно – българско дружество; на Втория конгрес на МПО и избран за президент на организацията; умира през 1961 г. /виж: macedonian.org/about/history_eshcoff.asp./

Ишков, Дине Карайоргов  – роден през 1838 г.; убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.VІІІ.1903 г., в мест. Присой ./виж: Ипр.,1983 , кн.3, с.128; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294./

Ишкова, Люба А. – емигрирала заедно със семейството си в САЩ; установили се да живеят във Форт Уейн, Индиана; омъжила се на 27.1.1929 г. за Кирил Ристовски. виж: Македонска трибуна, 24.1.1929(год.2, бр.103), с.1./

Йоанис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Йорг - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Йоргич - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Йорго, Михаил - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ..., с.101./

Карайоргов /Калков/, Дине /Диме /– сведенията са противоречиви; роден ок. 1818 или 1838 г.; убит от турците при опожаряването на селото на 21.VІІІ.1903 г. или застрелян в местн. Присой на 23 с.м. /виж: Ипр.1983,кн.3,с.128; Чекаларов, В. Дневник...,с.295; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278;Ил.Илинден,9(139),с.13./

Калков (Калку, Кальков), Георги (Г. ,Йоргето) – роден през 1916 г.; водач на коледарска група в първата година от диктатурата на Метаксас, когато било забранено да се пее на майчин език, но тъй като никой не можел да запее коледарските песни на гръцки казал на другарите си: „Немате стра, бре да му е...майката, ке запейме по наши, полека.”; през юли 1946 г. става командващ на въоръжена група в рамките на НОФ в пл. Вич; по това време желаел да убие андартина Влахава от Клисура; цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили; от пролетта на следващата година влиза в ДАГ; след първия конгрес на НОФ е избран за член на Главния му комитет; умира в местността Кунджилия в Пиерия на 18.3.1948 г.; посмъртно е повишен в чин майор от ГЩ на ДАГ. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 12; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2008..., с.20.; Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 218./

Калков /Калкос/, Коста /К./ - отведен и затворен в Кожанския затвор през септември 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127; lithoksou. net/kastoria _gh_e.html./

Калков, Пандо - отведен и затворен в Кожанския затвор през 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Калку, Димитрула - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каратодоров/ Карайоргов, Юргов/ , Хр. - член на ВМОРО и СК; кехая. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.  61,62,111,186./

Каратолис, А. - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Касарис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Кафеджис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Качандонов, Алеко Спиров – след края на Гражданската война в Гърция емигрирал в Югославия. /виж: Македонска искра, 1950, бр.11, с.2./

Качандонов, Спиро – емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се в гр. Аделаида; по всяка вероятност член на МАНС; съобщил във в. Македонска искра, за смъртта на съпругата си в Полша. /виж: Македонска искра, 1950, бр.11, с.2./

Качандонова – родена през 1899 г.; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша, където и умира на 27.5.1950 г. /виж: Македонска искра, 1950, бр.11, с.2./

Кипров, Васил – обвинен от жената на Т. Цильов, че е възможно да е предателя съобщил на турците за присъствието на Л. Москов и К. Рашайков, посочил къщата в която се укриват; дължал на черквата борч от 35 лири. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.

112/

Кирко, Брано - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Кирко, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Кирко, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Коста Кисов

Кисов, Коста – емигрирал в Австралия като десет годишно дете, по всяка вероятност преди Втората световна война; установил се в Аделаида; член на МАНС; при опита му да получи  австралийски паспарот, за да вземе участие като делегат за младежкия фестивал в Букурещ, му е отказан от австралийските власти с мотива, че е гръцки поданник, въпреки че заедно с татко си е ходил да гласува при провеждащите се местни избори. /виж: Македонска искра, 1953, бр.9,с.4./

Кляфас, Д. – измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

реклама на магазина на Козина

Козина /Козма/, Глигор - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин; през 1920 г. публикува  реклама за бакалията и месарницата, която държат с брат Михаил /Майк/ си във Форт Уейн. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Койков, Васил Атанасов – роден през 1848 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Комнен, Шерко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Конопис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Константа - емигрирала в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Константин - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Косев, Григори – съпруг на Лефка Иванова; баща му е емигрирал в Австралия; от 1947 г. иска да замине при баща си, но е мобилизиран от редовната армия; от 1950 г. се установява в Перт, Австралия, а през 1953 г. се жени за Лефка. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2735, 12.7.2008./

Косев, Кузе – по професия е зидар; затворен в Еди куле в Солун през 1913 г. /Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония…, с.348./

Костов, Митре – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Костов (Кастов), Христо - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кочов, Търпян/Търпен/ – бил човек, който дружал с турците и се породило съмнение, че е предател; къщата и плевнята му изгорели при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207;  Чекаларов, В. Дневник...,с.186./

Кочова, Елена Кузова - както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Кочова, Стефка Василева - както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Кръсте, Панайоти - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кръстев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кръстев, Иван – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузман, Дамян(Деймън) - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кузев, Дамян - по време на Балканската война служи във 2 рота на 2 Скопска дружина на МОО. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.391./

Кузо – епитроп; повдигнал е въпроса за отчетността на сметките. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,62./

Кьосев, Филе(то) – един от хората разказали легендата, че селото е създадено от баба Виша, /Лейков, Ат. История на с. Вишени…, с.2./

Лазова, Констандина – живее в родното си село; през 1959 г. сестра и Е. Тошева прави опит да я изтегли в България; молбата и е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./

Лазариду - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Лебамов, д-р Александър –по родители от с.Вишени; живущ в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансофо отпечатването на ІІІ т от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./

Лебамов, Аргир – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; баща на Иван и Георги Лебамови /Джордж Лебамов /; първи касиер на МПО през 1922 г.; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от Спомените на Иван Михайлов. / виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./

Лебамов, В. – според реклама публикувана в Календар-Алманах от 1920 г., заедно с братята си държат бакалница, месарница и дрехарница във Форт Уейн. /виж: Българо-Американски Календарь-Алманахъ за 1920 год…,с.191./

Лебамов, Георги – убит от турците при сражението в което загиват Л. Москов и К. Рашайков, заедно със снаха си./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./

Лебамов, Георги/Джордж Лебамов/ – син на Аргир Лебамов; по родители от с.Вишени; деец на МПО; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от спомените на Ив.Михайлов; също така с брат си Иван спонсорират намирането на гроба на Владо Черноземски в Марсилия.  /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12; Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.79; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов..., т.І, с. 900./

Лебамов, Иван - роден на 20 юли 1932 г. в гр. Форт Уейн; родителите  му са емигрирали в САЩ след потушаването на Илинденското въстание; учил в Университета в Индиава и в Правния факултет на същия; основава адвокатска кантора; избран е за кмет на Форт Уейн в периода 1972-1976 г.; през 1983 г. е избран за председател на градската комисия за парковете в града; през същата година е избран за осми президент на МПО, какъвто е до 1994; по време на неговия мандат като президент на МПО организацията увеличава членската си маса, създават се образователни програми за младите членове ; умира на 18.5.2006 г.; през 2009 г. парк в родният му град е преименуван на негово име; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ от спомените на Ив. Михайлов; подпомогнал и финансово с брат си Георги /Джордж/ намирането на гроба на Владо Черноземски в Марсилия. /виж: bgemigration.org /…/ar…/ivan-lebamov/ivan-lebamov.html; fortwayneparks.org/index.php.;  Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов..., т.І, с. 900 ./

Лебамов, Климент -  по родители от с.Вишени; живущ във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ.от спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./

Лебамова, Василица – убита от турците заедно със свекъра си на 3 август 1902 г. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./

Лебанов, Атанас /Ат. Лебамов/– емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана;  открил собствен магазин; подпредседател на ЦК на МПО. /виж: Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.190,273./

Йордана и Атанас Лейкови

Лейков, Атанас И. – емигрирал в Австралия; установил се да живее в Аделаида; член на НК на МАНС; на 3.2.1950 г. се сгодил за Йордана И. Петрова, родом от с. Кучковени, Леринско, наскоро пристигнала в Австралия. /виж: Македонска искра, 1950, бр.3,с.3./

Лейков, Василе(то) – дядо на Атанас Лейков; участвал в прокопаването на Коринтския канал. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 8./

Лейков, Васил Христов – децата му са отведени като бежанци в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Лейков, Георги - за да се спаси от гръцките жестокости, избягва от родният край със семейството и се установява в Драмско през 1944 г. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.20./

Лейков, Коле – роден ок.1838 г.; застрелян или заклан от войниците в местн. Присой. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Чекаларов, В. Дневник...,с.294; Ил.Илинден,9(139),с.13./

Лейков, Ристо В. – емигрирал в Австралия; установил се да живее в гр. Аделаида; споменат във в. Македонска искра по повод смъртта на съпругата на Спиро Качандонов, която е негова сестра. /виж: Македонска искра, 1950, бр.11, с.2./

Лейков, Стасе – трите му деца са  отведени като бежанци в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Лейков, Яне В. – емигрирал в Австралия със семейството си, установил се в Аделаида; член на МАНС; дъщеря му заминава да работи като учителка в домовете за деца бежанци в Източна Европа. /виж: в.Македонска искра, 1950, бр.11, с.2;1954,бр.5, с.4./

Лейкова, София Янева – родена е в Австралия; заминала да работи като учителка в домовете за деца-бежанци в някоя от страните от Източния блок. /виж: в.Македонска искра, 1954,бр.5, с.4./

Лекимис, А. – изпратен на заточение през септември 1946 г. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Леко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Ликов, Никола - къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126./

Лурос, П. - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh _e.html./

Макрицкова, Султана Йошова – родена през 1863 г.; както е работила на полето е била отвлечена от андартска чета и след това убита през м.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Марко, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Марков, Васил Христов – роден през 1848 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит в мест. „Лапчени”на 8.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Марков, Георги - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Марков, Дамян Константинов – роден през 1858 г.; баща на Т. Марков; самоук; дългогодишен кмет на селото; ръководител е на селския комитет на ВМОРО и член на първия Околийски комитет в Костур през 1900 г; през 1902 г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор; участва в Илинденското въстание; през 1912 г е арестуван от новоустановилата се гръцка власт и е изпратен на заточение на о. Трикери; умира на 28.І.1941 г. в София. /виж: в.Зора,1941,бр.648; М. Николов, Революционното движение...,с.56;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 656; Чекаларов, В. Дневник...,с.35; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХІХ./

Марков (Марчов), Дамян – роден през 1862 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

Марков, Йорго – член на ВМОРО; назначен за касиер на СК./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 111./

Марков, Търпен Дамянов – роден през 1879 г.; син на Д. Марков; учи в Солунската българска мъжка гимназия, а по - късно завършва Битолската българска гимназия; един от двигателите на ученическият кръжок към Тайното революционна братство в Турция, след вливането му във ВМОРО се приобщава;  учител в родното си село; арестуван за революционна дейност успява да избяга от затвора; под името Димитър Върбанов  отива учител в Малко Търново през есента на 1902 г.; там е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; умира на 21.ІХ.1903 г. в Пловдив. /виж: Орманджиев, Ив, Георги Кондолов и...,с.45; Освободителното движение в...,т.І, с.ХХІХ; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.111; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 656; Из архива на Гоце Делчев ...,с.609; Марков, Г. Хрупицко..., с.134./

Мартин, Стойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Масинис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Мелдаш, Мено - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Мелдаш, Мурко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Мелиов, Пандо – по време на оран на нива открил голям глинен съд ( питос ). /виж: Лейков, Ат. История..., с. 11./

Мелйов, Глигор – емигрирал в Австралия; установил се да живее в Аделаида; по всяка верояятност член на МАНС; съобщил чрез страниците на в. Македонска искра за смъртта на баща си и за загиналата си дъщеря и зет. /виж: Македонска искра, 1951, бр.4, с.3./

Мелйов, Пандо – роден през 1869 г.; емигрирал в Австралия в края на 1950 г. ; починал на 10.4.1951 г. /виж: Македонска искра, 1951, бр.4, с.3./

Мелйов, Яни – четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278;Ил.Илинден,9(139),с.13./

Мелйова , Елена Василева - ранена през м.V.1908 г. при нападението на андартска чета ръководена от капитан Макри. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Мелйова, Кузовица – родена през 1878 г.; невеста, която била скотски изнасилена от множество войници./виж: Георгиев, В, Ст. Трифонов, Македония и Тракия... , с.278./

Мелйова - Шклифова, Люба – сражавала се в редовете на ДАГ; загинала при отбраната на Вич през 1948 г., заедно със съпруга си Митре Шклифов. /виж: Македонска искра, 1951, бр.4, с.3./

Мелиу, Евдокия - измъчвана и бита  от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мелиу, М. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мелиу, Н. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мелов, Стасе(то)  – член на селската милиция, взел участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Милиос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Милку, Н. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Милошев, Панайот – роден през 1927 г.; записва се като доброволец в ДАГ през 1947 г.; взема участие в сраженията на Вич, Сиянечко, Караджовско; ранен в защитата на Вич през май 1948 г.; заради проявената му храброст и военни способности е произведен в чин капитан и е командир на рота от 10 дивизия на ДАГ; в сраженията за овладяването на Съботско загива на 23.12.1948 г.; на 2.2.1949 г. с указ е обявен за герой и е награден посмъртнос медал за храброст. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./

Митре, Никола - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Митрев, Йорго – роден през 1835 г.; убит от турските войници на 2.VІІІ.1902 г. Заедно със снаха си. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./

Митрева, Мария Василева – убита от турските войници на 2.VІІІ.1902 г., заедно със свекъра си. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./

Михаил, Коста - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Михайлов, Евтим - по време на Балканската война служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО, 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.458./

Михо - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./

Набакос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Накова, Мита - споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 203-204./

Насто, Бошко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Насто, Мено - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Нико, Тонко /Бойко/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Никовичев /Никовичин /, Стоян Митрев – роден през 1885 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета използван за заложник и след това убит в местн. „Дивячките” през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Никовичева /Никовичина/, София Стоянова – отвлечена със съпруга си както работила на полето от андартската чета на капитан Макри, и била използвана като заложник, в местн. „Дивячките” е ранена през V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Никола(Николи) - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Николов, Иван - изгоряла плевнята му при нападението на андартите над селото през май 1908 г. / виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207./

Николов, Костадин – според казаното от синът му Христо е бил убит от турците по време на Илинденското въстание. /виж:Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Николов, Христо - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Николов, Христо Костадинов – избягал в България на 17.5.1917 г.; установил се във Варна. /виж:Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Нолев, Христо –  посочен като един борците за църковна независимост от Ат. Лейков. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 3./

Огненов, Василе(то) – лежал в гръцкия полицейски участък в Костур, бит с пръчки и камъни по време на окупацията. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./

Огненос, Мария Наумес - емигрирала в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирала, че е българка. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Оговин, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Палеганкин, Томето – починал от сърдечен удар при тържеството за Илинденското въстание по време на италианската окупация на Костурско; бил погребан с военни почести. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./

Панделис - емигрирал в САЩ през 1913 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандо, Георги - емигрирал в САЩ през 1907 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е македонец. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандо, Никола - емигрирал в САЩ през 1912 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандо, Петре - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандо, Петро - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандов, Анастас - къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126./

Пандов, Георги – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пандов, Спиро – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1915 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Пандорф /Пандов/, Никола/Ник, Н./ – роден около 1892 г; емигрирал в САЩ по време на Хуриета; работил в различни щати, докато се установи във Форт Уейн, Индиана; до 90-та си година работи в „Линкълн лайф иншуранс къмпани”; участник в първият конгрес на Македоно- българският съюз в Чикаго; член на МПО; умира през 1983 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. История на...,т.І,с.61,273;Българо-Американски  Календарь Алманахъ за 1920 год…, 187./

Пантелис, Козмас - емигрирал в САЩ през 1915 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панчо, А. – цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панчов, Пандо – женен за Ница Шамова от Черешница. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 159./

Панчос – три семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж: http://lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Папатолис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

папа Йорг - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Паппас - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Параскенари, К. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Парценари, Калиопи – измъчвана  и бита  от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пасу, Агно - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пейо, Велко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Пейо, Шерко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Пеов, Филип –  събирал информация за родното си село. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./

Петко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...., с.101./

Петко, Йорго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Перникис, Н. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петров, Кузман(Канзан) - емигрирал в САЩ през 1906 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Плаков, Димитри - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

поп Димитър – завлечен от турските войници при нападението над селото по време на Илинденското въстание. / виж: Ипр.,1983,кн.3,с.128./

поп Йован - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

поп Кочи поп Арексиев – свещеник в селото ръкоположен за такъв в началото на XIX  в.; дядо на Георги Апостоловски. /виж:в. Новини, 24.4.1892 г. – Описание на селото Вишани./

поп Кочо – роден през 1833 г.; член на ВМОРО; издигнат за председател след свалянето на поп Христо на СК; убит по време на Илинденското въстание. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 111,295./

поп Кузо Марков – свещеник в селото по време на италианската окупация, който бил помолен по време на чествуването от гибелта на Кольо Рашайков и Лазар Москов да бъде направена църковната служба на български език, на което казал, че не е подготвен. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6./

поп Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

поп Трифон – роден ок.1838 г.; на 25.VІІІ.1903 г бил отведен от турските войници в посока към с. Габреш, където по пътя бил промушен с щикове./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.278; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Ил.Илинден,9(139),с.13./

поп Христо – през 1879 г. е бил певец в местната църква; екзархийски свещеник;член на ВМОРО; избиран за председател на СК; свален от председателското място за разкол в селската организация и за това, че не е изпратил писмата за оказване на помощ  до съседните села, а лично той избягал в с. Бабчор по време на сражението, в което загива К. Рашайков и Л. Москов; забягнал в Б. Блаца, за да се спаси от турските зверства по време на Илинденското въстание, а по – късно се изселва и в България, за да се спаси от преследванията на костурския владика Г. Каравангелис; според учителят Наум Христов, той е бил един от добрите свещеници в Костурско. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.128; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник..., с.61,106,110-112,186; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІІ; . Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18.  http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./

Поп, Перко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Попдимитров, Милош – роден през 1895 г.; български просветен деец и фолклорист; член на Костурското благотворително братство; починал през 1969 г.; погребан в парцел №129 на Централните Софийски гробища. /виж: sofiapomni.com/parcel.php?id =129;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попдимитров, Стоян - къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126./

Попов Васил  – роден през 1883 г.; учил право в  Женева през  1908 г. / виж:  Македонски преглед, бр. 3, 2001, с.57/

Попов, Дамян Попхристов – роден през 1888 г.; завършва гимназия в София през 1908 г.; от 1908 до 1911 г. следва право в Женева, където става член на студентската социалдемократическа група; в периодът между 1914-1919 г. е съдебен заседател в различни съдилища; през 1920 г. става член на БКП(т.с); от 1921 до 1953 г. е адвокат в гр. Оряхово; депутат във Великото Народно Събрание (1946-1949 г.); в периодът от март 1952 до март 1953 г. е пълномощен посланик в Рим; член на Върховния съд от 1953 до 1958 г.; умира през 1964 г. /виж: Архивен справочник, т.1. Пътеводител по фондовете на БКП…, с.375; Министерство на външните работи. Посолство на Република България, Рим, Италия./ #според посолството той е пълномощен министър в Италия от 27.6. до 18.8.1954 г.

Постанаров,Тиме - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107./

Пръстенаров, Мите(то) – член на ГКП, делегат на Солунския конгрес проведен през 1934 г. /виж: Лейков, Ат. История...,с.5./

Пулев, Глигор – къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126./

Пунков, Алексо – отведен и затворен в Кожанския затвор през септември 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Пуфис, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пуфка, Димитрула - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пуфка, Пилка - измъчвана и бита от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пуфков, Ламбро – сражавал се в редиците на ДАГ, заедно с жена си Милка, която загива в битката за Лерин. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./

Пуфкова, Милка Ламброва – родена през 1920 г.; сражавала се в редовете на ДАГ, заедно със съпруга си; загинала в битката за Лерин; оставя две дъщери като сирачета. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./

Пълтев, - учител; член на ВМОРО; секретар на СК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61./

Радев, Панайот А. - отведен като дете бежанец в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Фани и Коста Радин

Радин, Коста (Кон) – по време на Гражданската война в Гърция се сражава в редовете на ДАГ (1947-1948 г.); бил пленен от правителствените власти, но успял да избяга; пристигнал в Австралия през 1949 г., установявайки се в гр. Аделаида; сгодил се на 7.5.1951 г. за Фаня К. Филипова от с. Д. Котори, Леринско. /виж: Македонска искра, 1951, бр.6, с.3./

Радин, Никола – в края на Гражданската война напуща родното си село и първонално се установява в Унгария; след това се преселва в Австралия, установява се в град Аделаида. /виж: slavekatin.com/pdf/majkl.pdf./

Райко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Ралин, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Рашайков, Йото – четник в четата Н. Андреев; ранен в сражението в Смърдеш на 28.ІІІ.1903 г.; по време на Илинденското въстание е войвода на селска чета от Вишени включена в отряда на Ив. Попов. /виж: Ипр.,1983,бр.3,с.124; Илинденско-Преображенското въстание 1903-1968,с.233; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХХІХ; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.391; Чекаларов, В. Дневник...,с.167,207,208,261./

Кольо Рашайков

Рашайков, Колйо (Никола) – роден през 1867 г; член на ВМОРО; терорист на организацията наказал със смърт гръкоманския учител в с. Шестеово даскал Танас в с. Тиолишча през септември 1899 г.; загинал заедно с Лазар Москов в сражение с турската войска в родното си село на 2.VІІІ.1902 г . /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с. 57,58,64,73,106,110-113,157; От София до Костур...,с.176; Дневник на костурския войвода...,с.62; Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІ, ХХХІХ; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.16.; Лейков, Ат. История на с. Вишени…,с.3./

Рашайкова, Колевица – разпитвана за съмнение в предателство по повод смъртта на съпруга и; съобщава че много жени се събрали и играли хоро, като научили за смъртта му. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.112./

Ресинис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Решайкос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./

Ризов, Ламбро Трайков - отведен като дете бежанец в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Ризов, Трайко – двете му деца са отведени като бежанци в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Ризова, Дита Трайкова - отведена като дете бежанец в Унгария. /виж: Македонска искра, 1948, бр. 12,с.4./

Римпапов, Иван /Ване/ - харамия, преминал на страната на андартите; заедно с брат си причакали край Прекопана пътуващи от Черешница за Суровичево и пленили Васил Стумбов, с цел да искат откуп от баща му; през 20-те години на ХХ в. се преселва в Лерин и там отваря туристическа агенция. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,163./

Тома Римпапов

Римпапов/Ромпакас или Христо/, Тома /Томас/ –  харамия; гръкоман; ръководител на група в местната селска организация по време на гръцката въоръжена пропаганда назначен от Й. Тзавелла; участва като милиционер в нападенията над с.Дарда, Корчанско през 1906 г.; през 1907 г. участва в нападението над с. Косинец; послужил като предводител на андартските чети нападнали Вишени през май 1908 г.; ранен в коляното от защитниците на селото; по време на Балканските войни не взема участие; след Междусъюзническата война се преселва в Битоля; участва в сръбските контрачети срещу българщината; получил пенсия от сръбското правителство; според други гръцки източници взема участие в двете Балкански войни и в Първата световна война като гръцки доброволец. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 3- 4; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76;. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. X-136; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19./

Ристовица – била бита за това, че играла хоро като разбрала за убийството на К. Рашайков. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 112./

Родьов /Родйов/, Христо – роден през 1848 г.; посочен е един от хората свързани с борбата за църковна независимост; участва като доброволец в българската армия по време на Сръбско – Българската война от 1885 г.; както е работил на полето е бил отвлечен от андартска чета и след това убит на 8.V.1908 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; Лейков, Ат. История на..., с. 2./

Савов, Христо Н. – глава на четиричленно семейство, което е принудено да напусне родното си място през 1924 г. поради гоненията гръцките власти; със семейството си се установява във Варна. / виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 299./ # по всяка вероятност е роднина с Рашайкови, тъй като заявява, че братовчед му Никола Вишенски е убит в аферата, но по погрешка посочва, че това е станало по време на въстанието от 1903 г., не във Вишенската афера от 1902 г., станала по повод убитите Лазар Москов и Кольо Рашайков

Свирков, Христо  –  посочен е от Ат. Лейков, като един от хората борещи се църковна независимост. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 2./

Секолопулу - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сидо – споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. с.89./

Сидос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./

Силянов, Димитър - по време на Балканската война служи в 1 рота на 6 Охридска дружина на МОО,1.Х.1912 г, неизвестно кога демобилизиран. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.610/

Сиолу, А. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сиолу, К. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сиоповоу - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сотириу - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Сотиров, Гиле – роден през 1830 г.; убит по време на Илинденското въстание в родното си село. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.294./

Спасо, С - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спирос, Л. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спирос, П. - измъчван и бит от полицията по време на Гражданската война. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стамад, Коно - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Ставро - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Стайков, Колю – братовчед на Иван Гичев; според неговите спомени е бил убит като четник през 1902 г. / Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 298./

Стана – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Стефанос, Андрея - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Стоян, Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Стоянов(Стоян), Митре – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1903 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянов - емигрирал в САЩ през 1909 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стумбов, Анастас Филипов – става член на ВМОРО през 1899 г.; по време на Илинденското въстание се включва в Блацката центрова чета на Иван Попов; след потушаването на въстанието е арестуван и осъден на затвор; след освобождаването му е преследван от гърците; през 1912 г. емигрира в САЩ; заедно с жена си и дъщеря си е член на МПО „Охрид”. /виж: Алманах Македония,… 1940,с.382./

Стумбов, Васил/ Цильо /  - един организаторите по честване на годишнината от Илинденското въстание през 1941 г. в селото; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; фолклорист.  /виж: Лейков, Ат. История..., с. 6; ИДА,т.94,с. 74;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стумбов, Васил Филипов – член на ВМОРО; емигрира в България, установява се да живее в Бургас, където става активист в младежката културно-просветна организация „Пелистер”; през 1929 г. е изпратен за делегат на Петия конгрес на Македонския младежки съюз, като е избран за подпредседател на конгреса; през ноември с.г. е и делегат на VIII редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации; през 1932 г. е правен опит за атнтат от страна на протогеровистите; съдейства на Иван Михайлов и Менча да избягат в Турция, за което е арестван, но по-късно освободен; през юли 1943 г. заедно с Йосиф Марков, Христо Руков, Спиро Василев и Кръстьо Кръстев, през Битоля заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на своите сънародници. / виж:Тодоров,К. Героят Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО, Благоевград,2015, с.63,90,134; Спасов, Л. България, великите сили и балканските държави 1933-1939…,с.45; Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония…,с.431./

Талев, Христо - по време на Балканската война служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО, 1.Х.1912 г, неизвестно /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.688./

Таско, Гр. - цялата покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тефо, Нако - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Тодор - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Толев, Анастас - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тома – строител на воденици през ХХ в. във Вишени и околните села. /виж: Лейков, Ат. История..., с. 10./

Тоскос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тотонидис - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_ e.html./

Тошева, Ефтимия – преселила се да живее в Пловдив; през 1959 г. подава молба до ЦК на БКП да изтегли от Гърция сестра си К. Лазова със семейството и; молбата е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 158./

Трайков,Търпо – роден през 1842 г.; в къщата му се намирали турски войници на конак, които го убили на 2.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./

Траяна – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./

Траянос - семейство, което днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Тресинов /Тасос/, Алеко /А./ - отведен и затворен в Кожанския затвор през септември  1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127; lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Трифос, Яни - емигрирал в САЩ през 1914 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Търпов, Спиро – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

хаджи (Хаджиов) Спиров - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хаджиев, Сидо - един от хората разказали легендата, че селото е създадено от баба Виша, /Лейков, Ат. История на с. Вишени…, с.3./

Спиро Хаджиев

Хаджиев, Спиро Иванов – роден през І.1873 г; един от първите членове на ВМОРО в Костурско; по време на Илинденското въстание е войвода на чета от родното си село; участва в превземането на градчетата Клисура и Невеска; в края на въстанието влиза в четата на Б.Сарафов и заминава за Княжество България; завръща се в родния край; войвода на селската милиция; взема участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти през май 1908 г.. /виж: Ил.Илинден, 1944, бр.2, с.11-13; Лейков, Ат. История на..., с. 4./

Христо, Константин – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

Христо, Наум – роден през 1875 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Георги Андреев – роден през 1881 г.; член на ВМОРО; по време на Илинденското въстание е войвода на чета в Костурско; къщата и плевнята му изгорели при нападението на андартите над селото през май 1908 г.; емигрира в САЩ през 1909 г. /виж: Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.179; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Гръцката и сръбска...,с.207; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm ./

Христов, Йоте – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Костадин – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Наум - член на ВМОРО; заточен в Диарбекир с десетгодишна присъда; възможно да е едно и също лице с Наум Христо. /Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията на българите..., с.25./

Христов, Никола – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www. freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Христов, Панайот - емигрирал в САЩ през 1911 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христов, Спиро – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн; според реклама от 1920 г. заедно с братята си притежава най-старата хлебарница в градът (по всяка вероятност създадена от емигранти). /виж: Българо-Американски Календарь-Алманахъ за 1920 год…,с.190./

Христов, Тома - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христов, Търпен – изселил се с тричленното си семейство на 23.5.1921 г., защото е заплашен с убийство; установил се във Варна. / виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…, с. 299./

Цимопулос - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./

Цинцаров,Тимян/ Дамян/ - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.107./

Циули, Гр. – цялата  покъщина и домът му са били изгорени през септември 1946 г. от правителствените сили. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Циулу, Елени – убита след споразумението във Варкиза в жандармерията без причина. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цициас - две семейства, които днес носят тази фамилия в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Цомев, Стоян - емигрирал в САЩ през 1910 г. и пристигайки на о. Елис, декларирал, че е българин. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цулев, Митре – къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2./3.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.107./

Цулев, Ристе - къщата му била изгоряла при станалото сражение в селото на 2.VІІІ.1902 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83./

Цулев, Типо /Цильо/ – член на ВМОРО; ятак; в къщата му се били укрили  Лазар Москов и Колйо Рашайков; убит от турските войници още преди да стане сражението; къщата му била опожарена./ виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.83; Чекаларов, В. Дневник...,с.106,107, 110; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.XLІV; Лейков, Ат. История на с. Вишени…,с.3./

Цулева/Пушева/, Ристовица - къщата и е изгорена на 3 август 1902 г. от турските войници / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./

Цулева/Цильова/, Типовица – разпитана за причините за станалото сражение в селото. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.112./

Чапов, Пандо - отведен и затворен в Кожанския затвор през септември 1946 г. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Чапас, Т - през септември 1946 г. е в гръцки затвор. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Шерко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Шерко, Гърдан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Шерко, Насто - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Шерко, Коста - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Шолев, Коста - къщата и плевнята му били изгорени на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.126./

Шолева, Кальопа - била пребита на 10.9.1946 г. при нападението над селото от страна на жандармерията, подпомогната от четите на Коларас и Пападопулос. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.127./

Янев, Яни – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes. htm./ 

Янин, Митре(то) - един от хората разказали легендата, че селото е създадено от баба Виша, /Лейков, Ат. История на с. Вишени…, с.2./

Янко, Мартин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Янко, Никола - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Янко, Оливер - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Янко, Стойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Янко, Шерко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.82 ./

Янкос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ, Архив на Македониjа,Скопjе,1973, с.101./

Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.101./

Янчов, Кольо –  член на селската милиция, взема участие в защитата на селото при нападението на гръцките андарти на 8.V.1908 г. / виж: Лейков, Ат. История на..., с. 4./

383.Янчов, Тръпче – убит от турските войници на 2/3 VІІІ. 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.107./                                               

       

Вишочица, Височица дн. Vishocicë

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото според записаните спомени на учителя от с. Търново Георги Райков се е намирало на половин  час път на север от с.Капешчица, в едно възниско място. Населението било смесено от българи християни, турци и албанци, които са били мохамедани и християни. Българите християни са признавали върховното водачество на Българската Екзархия. Какъв е броя на населението в началото на ХХ в. е трудно да се каже, тъй като не е упоменато в статистиката на В. Кънчов от 1900 г. За това село се споменава и от Екзархийския наместник на Костурската епархия - архимандрит Панарет по време на Балканските войни в донесение до Българската екзархия, относно съдбата на българското население след установяването на гръцката власт от началото на януари 1913 г. Той споменава село Височица, като мохамеданско село, което било изгорено заедно с Капешчица. Имайки предвид, че селото е посочено в картата на Австро-Унгарския Генерален щаб, но то съвсем не се намира на север, може да се изкаже съмнение, че то е било посетено от Г. Райков.

Според статистиката на Ростковски, селото се намира в нахия Билишча, състои се от 118 къщи, в които живеят 598 албанци мохамедани.

Днес се намира в Република Албания в община Девол.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтове лица живели в това село не се споменават.