За войнишките паметници на духа и за духът на войнишките паметници

За войнишките паметници на духа и за духът на войнишките паметници

Не е малък броят на българските войни взели участие във войните ни за национално обединение от 1885 до 1918 г., които нямат дори и гроб, но трябва да имат място в националната ни памет, за да не бъдат забравяни.

След като заглъхва последният изстрел, с който се слага края на Първата световна война. В главите на тези, които я разпалват, се появява срамежливата идея, че трябва някак си да се отблагодарят на загиналите си войници и изграждат паметник на Незнайния войн загинал за родината.

Войнишкият паметник на площада в с. Горно Ботево, Старозагорско от 1924 г.

Не закъснява и отговорът на вдовиците, сираците, на оцелелите съселяни и съграждани на загиналите воини за националното ни обединение, които в центъра на населените си места в държавата, започват да събират средства за изграждането на войнишки паметници – братски могили, в които вместо тленните останки, да бъде прибран духът на всички загинали по различно време на различни места, при различни обстоятелства. Опети и не опети от полковите свещеници. Погребани в единични или общи гробници

и не погребани от своите. Т.е. това беше отговорът на победена България в тази последна война за националното ни обединение. Всички водени от народната ни мъдрост: „Не е умрял този, който е погребан; умрял е този, който е забравен.” Следователно на тези паметници трябва да гледаме, като на средство срещу забравата.

Кога, къде и как се ражда първа тази идея? Коя е първата духовна братска могила, издигната примерно в Старозагорска област? Държавата, в лицето на Министерството на войната, т.е. днешното на Отбраната има ли пръст за тяхното изграждане? Така, както има да речем в Паметника на подполковник Калитин в Стара Загора? Защото Милю Касабов (бащата на Гео Милев) – член на Инициативен комитет за набиране на доброволно дарени средства от жителите на Старозагорска околия, обяснява как се набират тези средства. В градът е ясно, но в селата вместо „суха пара” след жътва са получавали крина зърно (жито, ечемик и т.н.) или бала слама, които продукти след това обръщали в пари. След като били насъбрани достатъчно средства за изграждането на паметника, тръгнали да търсят разрешително за изграждането му. При срещата си със министъра на войната – ген. Ив. Вълков, той им казал, че това е от компетенцията на неговото министерство и поискал да му бъдат дадени набраните средства. Паметника бил построен, но нито министърът или натоварен от него човек се отчел пред ИК по изграждане на паметника, за изразходваните средства.

По време на Първата световна война 8-ма Тунджанска пехотна дивизия се създава един „Фонд”  през 1917 г., когато началник на дивизията е генерал-майор Стефан Никифоров Богданов. Съгласно устава си се ръководи от УК (управителна комисия). Предвижда се войниците в дивизията да предоставят доброволно парични средства – всеки според възможностите си, които да послужат за подпомагане или издържане на деца сираци на бедни воини, загинали в Балканските или в Първата световна война, при обучението им в училищата. До края на юли 1918 г. събраните суми надхвърлят 100 хил. лв., с които са закупени държавни съкровищни бонове, съхранявани в полковите ковчежничества на дивизията. Без да се променят целите на фонда, през следващите месеци натрупаните суми нарастват и достигат около 400 хил. лв., и са вложени в Държавни ценни книжа на БНБ. Липсват данни за благотворителна дейност на фонда.
В годините на Първата св. война войниците от 12 пех. Балкански полк, влизащ в състава на 8-ма Тунджанска пехотна дивизия се проявяват не само като храбри бойци и герои, изпълнили достойно своя дълг към родината, но и като хора, загрижени за съдбата и паметта на своите бойни другари пред техните семейства.
Израз на тази тяхна нагласа е създаването на фонд „Повиен – Кенали“ през втората половина на 1917 г. Приема двойното си име по наименованията на районите, в които води едни от най-тежките си боеве – връх Повиен край Щип, където воюва през Междусъюзническата война (1913), и с. Кенали, в близост до тогавашната сръбско-гръцка граница, източно от което воюва през есента на 1916 г. В съответствие с утвърдения на 30 март 1918 г. в Сяр устав на фонда целта му е увековечаването подвизите на воините от 12-и пехотен Балкански полк, проявени по време на войните за обединение от периода 1912–1918 г. Негови членове са всички служещи или служили в частта по време на Първата световна война офицери, подофицери и войници. Те се задължават да плащат членски внос, а членството им да продължава и след окончателното завършване на войната.
Към март 1918 г. събраната сума е 80 хил. лева (50 хил. лв. съхранявани в съкровищни бонове и 30 хил. лв. в наличност в Контролната комисия на фонда). В съответствие с утвърдения устав се предвижда времето и начинът на регистрация на фонда „Повиен – Кенали“ да бъдат определени на едно от предстоящите негови годишни събрания, но след като натрупаните средства достигнат 200 хил. лв. Други данни за фонда и за някаква благотворителна дейност не са открити.

На 6 септ. 1917 г. със заповед на подполковник Димитър Алексиев Алексиев в Ксанти се учредява „неприкосновен“ фонд за увековечаване паметта на убити, ранени и умрели воини от 56 пех. Велешки полк влизащ в състава на дивизията. Предвижда се за целта да бъдат събирани парични средства от доброволни дарения, от изнасянето на представления и др., а с приходите да се закупуват Държавни ценни книжа. Замисля се една четвърт от тях да бъдат използвани за издигането на паметници, надгробни плочи, бюс­тове и за поръчки на картини в памет на загиналите, половината от предвидените суми – за обучението на техните деца сираци и за престоя им в санаториуми, а другата четвърт от средствата – за подпомагането на бедни и инвалиди, служили в полка.
Липсват сведения за по-сетнешната съдба на фондовете след разпускането на дивизията през юли 1919 г.

Следователно средствата са прибрани в касата на Министерството на войната и след като става техен собственик дали се съобразява с волята на фондообразователите и изгражда поне един паметник в някое населено място?

За получаване на отговор на някой от тук изложените въпроси отидох в Регионалния исторически музей в Стара Загора, където имаше картотека на всички паметници на културата с национално и местно значение, сред които бяха и тези на войнишките паметници. Отговорът на директора на тази институция беше, че след пенсионирането на служителя отговарящ за тази картотека, последната била предадена на отдел Култура към общината?!

Та реших да търся по книгите отговор на въпросите си.

В сайта http://www.militarymuseum.bg/Pages/Military history/Voenni pametnici/Kniga.pdf се дава обяснение на някой от въпросите: „Проектите и изграждането често са дело на цели структури: държавни - отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ на Министерство на войната, войници и офицери от българската войска оказват изключителна помощ за изграждането на много паметници”…” Най-масово строителство на паметници за войните 1912 – 1918 г. е в периода на 20-те, края на 30-те години и началото на 40-те години на XX в. За Първата балканска война много от паметниците са построени непосредствено след нея, а после са дописвани имената на загиналите в другите войни.”

Там са посочени имената на 44 селища от Старозагорска област, в които има изградени войнишки паметници, като само на три от тях е посочен текста и имената на загиналите – с. Дъбово, с. Ракитница и с. Полски градец. По всяка вероятност тази информация за написване на книгата е дадена на Националния Военно исторически музей за Старозагорска област от РИМ – Стара Загора на база съществуващата картотека.

Според  http://heritagebg.eu/doc/spisak_voinichki_pametnici.pdf - в който паметниците, които ни интересуват са в 66 селища на областта. В него не са посочени данни. Просто само имената на селищата.

И тъй като в двата посочени източника се споменава за съществуването на Паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918  г. в с. Горно Ботево, община Стара Загора и според получената информация е само паметен знак, ще се постараем да дадем малко повече информация.

Войнишкият паметник в с. Горно Ботево се издига на централния площад в селото. Построен е от мрамор от признателните потомци през 1924 г. Майстор на изработката е бил Моско Хаджимихайлов, чието име е изписано в подножието на паметника. На лицевата страна на централно място е изписано: „В знак на признателност към всички паднали наши мили другари при изпълнение на Отечествения дълг през Балканската 1912 г. и Общоевропейската война 1915-1918 г. Спете спокойно герои.” В подножието на същата  страна се чете текст „от жителите на горноботевската община” ( до създаването на селищните системи, които после се превърнаха в общини с. Горно Ботево и с.Плоска могила са една община- б.м.). Паметникът  е осветен на 8 ноември с.г. от бъдещият Старозагорски владика Климент. Построен от дарения на жителите на селото, не от Министерството на войната.

                                 с част от посоченият надпис малко по-горе на същият паметник

информацията, че е издигнат от жителите на Горноботевската община, името на майсторът не съм го забелязъл

По време на Първата световна война от с. Горно Ботево са загинали 22-ма човека, броят на инвалидите е неизвестен, 36 са невръстните сираци и 20 вдовици. /виж: Заяков,  Д. История на село Горно Ботево /с.Шамлии и с. Кючук Дуванджии/. Стара Загора. 2012./

В книгата „Историческа памет. Хроника за загиналите войници от Горноботевската община”  издадена през 2010 г. от Димитър Динев Димитров – Заеков, описва преди всичко перипетиите (от 2000 до 2003 г), през които преминава за преместването на паметника  „от задния двор на читалищната сграда” на централния площад на селото, за да може да изпълнява основното си предназначение – да възпитава поколенията, да разказва  за подвига и величието на техните предци и да възкресява спомена за тях.

В книгата си пише, че е успял да проучи имената на 104 ветерана взели участие в последната ни война за национално обединение (Първата световна война) от с. Горно Ботево, но е убеден, че те са два пъти повече, тъй като липсват спомени в по-младото поколение за техните деди. По време на Балканската война загиналите от с. Горно Ботево са 14 и 4 от с. Плоска могила. В Междусъюзническата 8 са дадените жертви от  Горно Ботево. Жертвите дадени по време на Първата св. война от с. Плоска могила са 7.

През 2004 г. по повод 80 г. от откриването на паметника в селото се провежда среща -събор на потомците на загиналите.

една от страните на които са изписани имената на загиналите с мъка може да се види първото "Еню" и от там нататък вярвате или не вярвате на списъка на загиналите от селото.

Имената на загиналите от село Горно Ботево са следните според изписването им и с допълнителна информация събрана от автора, под нея поставям тази, която е открита от списъците на загиналите по време на Първата св. война на Държавния Военно Исторически Архив – Велико Търново:

      1. Еню Петков Кирев – загинал на 28.9.1915 г. на Росовити камък

Еню Петров Кирев - редник; 6-а рота от 12.п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 28.9.1915 г. на  вр. Росовити камък, Княжевацко; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 11, 12./

       2. Иван Пеев Стоянов – загинал на 21.10.1915 г. на връх Кръстец

Иван Пеев Стоянов – редник; 9-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 22.10.1915 г. на позицията  Голи връх, Княжевацко; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 13, 14./

           3. Драго Драгов Славов – починал на 7.02.1916 г. в Горно Ботево

Драго Драгов Славов – редник от 8-ма доп. пион. дружина; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 6.2.1916 г. в дома си. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 29./

4.      Слави Драгов Славов – починал на 4.05. 1916 г. в Горно Ботево –данни липсват в електронния вариант на списъка от с.2722 нататък започва с името Слав

          5. Теню Колев Добрев  - загинал на 19.08.1916 г. на Солунския фронт

Теню Добрев Колев [Добрев] – редник; 6-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево,  Старозагорско; загинал на 19.8.1916 г. северно от с. Вощарени; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 27, 28; а.е. 276, л. 67/

6.      Йовчо Петров Грозев  - загинал на 22.08.1916 г. на Солунския фронт

Йовчо Петров Грозев - младши подофицер; 9-а рота на 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 23.8.1916 г. на връх Малка Ниджа, Леринско, където е погребан. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 13, 14; а.е. 276, л. 36./

7.      Колю Петков Енчев - загинал на 22.08.1916 г. на височината Чиган от с.1600 започва с името Коле на електронния вариант на списъка на загиналите в ПСВ името му и селото не се срещнаха до Колю Петров. Беше потърсен и като Никола

8.      Диню Динев Варънов – починал на 29.08.1016 г. в болница в Битоля

Дино Динов Петров – редник; 3-та рота от 12.п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 29.8.1916 г. в Битоля. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 276, л. 59./ # по всяка вероятност е бил ранен и е починал към тази дата в Битоля
         9. Кръстю Георгиев Заеков – загинал на 1.09.1916 г. на Солунския фронт

Кръстю Георгев Заеков – редник; 12-а рота на 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 2.9.1916 г. западно от връх Висина; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 16, 17./
          10. Кирю Николов Енев – загинал на 9.09.1916 г. на връх Джемаат йери

Киро Николов Стоилов [Стойков] – набор 1894; редник; 6-а рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 9.9.1916 г. на връх Джемаат йери; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 19, 20; а.е. 321, л. 38./

         11. Йордан Тодоров Нанчев – починал на 14.09.1916 г. в болница в Битоля

Юрдан Нейчев Тодоров [Иванов] – редник; 9-а рота; 12.п.п.; починал на 14.9.1916 г. в Битоля, където е и погребан. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 30, 31; а.е. 276, л. 85/

12.  Настю Георгиев Заеков – починал на 20.09.1916 г. в болница в с. Суходол

Настю Георгиев Петров Тодоров – редник; 5-а рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 20.9.1916 г. в 3/8-а полева болница, с. Суходол, Битолско; погребан в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 25, 26; а.е. 542, л. 49./
         13. Петко Николов Лошев  - загинал на 8.10.1916 г. край с. Полой, Прилепско  Петко Николов Лошев – редник; 9-а рота от 56 п.п; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 8.10.1916 г. източно от с. Полог, Битолско; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 28, 29/
         14. Манол Иванов Свраков – загинал на 9.10.1916 г. на Солунския фронт, с. Букри.

Манол Димов Танев – набор 1915; редник; 15-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 10.10.1916 г. южно от с. Букри, Битолско; погребан западно от селото в общ гроб. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 19, 20./

15.  Демир Колев Станев – загинал на 21.10.1916 г. при с. Полак

Димитър Колев Станев – редник; 3-та рота от 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал край с. Полог, Битолско между 21/26.10.1916 г.; погребан е западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 11, 12; а.е. 542, л. 21./

16.  Христо Куртев Иванов – починал на 25.10.1916 г. от раните си в Горно Ботево от с. 3237 на електронния вариант на списъка започва с Христо до Христо Л. няма човек, който да е от Горно Ботево

         17. Неделчо Колев Станев – загинал на 28.10.1916 г. на Солунския фронт, с. Букри Неделчо [Недялко] Колев Станев – редник; 16-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 29.10.1916 г. южно от с. Букри, Битолско; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 22, 23; а.е. 276, л. 47./

          18. Георги Стойков Гочков – загинал на 11.11.1916 г. при с. Полак.

Георги Стойков Гочков – редник; 2-ра рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево; загинал северно от с. Полог, Битолско на 11.11.1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52./

          19.  Дончо Влаев Вълчев – починал на 15.11.1916 г. в болница в Прилеп

Деню [Дончо] Влаев Вълчев – редник; 3-та рота от 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал във 2/3 запасна болница в Прилеп; погребан в Прилеп. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 11, 12; а.е. 542, л. 21./

          20. Минчо Енев Минчев – загинал на 15.12.1916 г. на Солунския фронт, с. Трън

Минчо Енев Минчев – набор 1907; редник; 11-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 16.12.1916 г. край с. Трън, Битолско; погребан в общ гроб в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 20, 21./

          21. Михаил Донев Михалев – загинал на 18.02.1917 г. при гара Тополяне

Михал Донев Михалев – набор 1912; редник; 4-та рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 18.3.1917 г. във 2/8-а полева болница, с. Тополчани, Битолско; погребан в общ гроб в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 20, 21; а.е. 524, л. 45/

         22. Дачо Петров Колев – починал на 30.8.1918 г. в полева болница гр. Правище.

Дачо Петров Дачев – редник; 7-а рота на 88 п.п.; роден в с. Горно Ботево,  Старозагорско; починал на 30.8.1918 г. във 2/10-а полева болница, Правище. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 461, л. 4/

Извън списъка представен от Димитър Заеков се откриха следните имена в списъците на загиналите войници от с. Горно Ботево::

Злати Ранчев [Райчев] Атанасов - старши подофицер; 3-та рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 20.8.1916 г. на връх Джемаат йери, Леринско; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 13, 14; а.е. 321, л. 29./
Кондю [Кондо] Колев Найденов – редник от 2-ри ешелон на 8-и дивизионен продоволствен транспорт; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 29.1.1916 г. в 1/8-а местна военна болница, Битоля. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 14; а.е. 401, л. 35./

Но това не означава, че не е възможно да има и други имена на хора в различните части по време на Първата световна война родени в Горно Ботево. Просто твърде късно ми попаднаха издадените книги, предоставени ми чрез приятел, на инж. Димитър Заеков, за да отделя по принцип имената на хората родени в селото и загинали, починали или безследно изчезнали по време на военните действия, къде се е случило това според записаното по войнишките паметници и къде и кога според документите. Защото преминавайки през списъците публикувани на сайта : archives.bg/wars/SEARCH-f-2 си играх да търся имената на загиналите от 8-ма Тунджанска пехотна дивизия по време на Първата световна война (8-ми и 18-ти артилерийски полкове; 10-ти,12-ти,23-ти,30-ти,55-ти и 56-ти пехотни полкове, както и допълващите звена в дивизията, като пионерната дружина, интендантската рота, транспорт, лазарети и др., които ще бъдат публикувани със съответната справка за полка и с фрагменти от топографски карти посочващи пътя на полка по време на ПСВ).

Всеки може да види, че на места има разминаване. Но, то не е само в този войнишки паметник. Като пример мога да дам, това което забелязах в Уйкипедия за с. Росица, Великотърновско. Авторът на материала посочва източниците от които е посочил общо 12 имена на „загинали в Първата и Втората световни войни от БА за свободата и независимостта на България и за мирен труд”, именно: Общински съвет на съюза на ветераните от войните — Павликени; Войници на отечеството, СУ „Св. Климент Охридски“, Нели Цонева, София 2007; Централен военен архив — В. Търново ф. 39, оп.1, а.е. 122, л. 31.

Сред тях се срещат имената на двама войника сражавали се по време на Първата св. война в редовете на 8-ма Тунджанска пех. дивизия. Цитирам ги така, както са дадени от автора и така както са според публикувания списък на загиналите:

ред. Мехмед Османов Ибрямов, 56 пехотен полк, 1916, Тутракан, България;

Мехмед Османов Ибрямов – редник; роден в с. Росица, Търновско; безследно изчезнал през 1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 56, 57./
ред. Ибрям Ибрямов Камбуров, 56 пехотен полк, 1916, Прилеп, Сърбия

Ибрям Ибрямов Камбуров – редник; 8-а рота; роден в с. Росица, В. Търновско; безследно изчезнал през 1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 56, 57./
По всяка вероятност  и двамата са безследно изчезнали по време на Леринската настъпателна операция. Тъй като на първият не е посочена ротата, но за втория може да се каже, че е твърде възможно, лобното му място да е и на Каймакчалан. Тъй както и по-голяма част от загиналите или починали от с. Горно Ботево е именно по време и в следствие на Леринската настъпателна операция 17-27.8.1916 г.

И, ако този паметник в с. Горно Ботево, и на другите нему подобни съградени в различни населени места, е бил необходим на близките на загиналите, за да могат в деня на смъртта и по задушница да запалят свещица, да сложат цвете и да се докоснат до душите на близките си. То, днес са необходими като възпитателно средство за подрастващите. Първо като се направи сверка за всяко населено место от учениците, вярно ли е, което го пише на паметника, ако не да се изготви списък с информация за загиналите от даденото населено място, която да бъде поставена в центъра на видно място, за да се знае и да се помни. Второ, по време на Национални и Официални празници да се възприеме идеята, че именно там, трябва да се поднасят венци или цветя от подрастващите и от представителите на властта. Именно там край войнишките паметници, да бъдат поставени пилони, на които да се издига националното знаме по време на тези празници, защото именно те са си отвоювали това право.

Също така, ще е добре за догодина, когато ще се навършат 100 години от края на Първата св. война, Министерството на отбраната и оторизираните за това лица, да погледнат в какво състояние са и където има надписи да ги освежат, за да станат четивни, та да може на 6 май 2018 г. в Денят на Храбростта, да се отдаде почит, към всички загинали. От друга страна по време на часовете по пеене в учебните програми да влезе изучаване на някой от военните химни, като „Шуми Марица”, „Велик е нашия войник” и др. характерни за дадената дивизионна област, където попада населеното място. За да могат да бъдат изпяти от учениците на 6-ти май, което ще бъде духовен поклон пред паметта на загиналите. Но, затова е нужна воля от страна на държавността – Президентство, Министерски съвет, Министерство на Отбраната, Министерството на Образованието, Министерство на териториалното развитие.

Защото мерило за добродетелите на един народ е неговото отношение не само към живите, но и към мъртвите. Уважението и почитта към предците е дълбоко вкоренено в човешката същност и е признато за свещено от всяка религия. По отношението на нацията към своите заслужили дейци и по състоянието на гробищата и паметниците може безпогрешно да се разпознае равнището на националната култура и да се постави точна диагноза на обществения морал.