Връбник/Върбник,Връмник, Верлинк, Вормник, Верилен/ дн. Vërnik
 |
| панорамна снимка от селото |
Селото се
намира в малка котловина, обградена от скалистите планини Висок връх /Висок
вър/ и Страната, които са разклонения на пл. Корбец.
Селото е
разположено в близост до градчето Биглишча и на около 40 км северозападно от
Костур и на около 30 км източно от Корча. На около 10 км северно от селото се
намира Малкото Преспанско
езеро.
 |
| женски носии от селото |
Връбник е
част от албанската историко-географската област Девол, но по езиковите
особености на говора е част от Корешча, намираща се в днешна Гърция.
Според
местни предания, първоначално Връбник се е наричал С`елца
и е било разположено на километър по на юг, от днешното село. Причината да бъде
напуснато старото обиталище била, че турски аскер окървавил една българска
сватба заради хубава невяста. Цялото село се изселило по-нагоре в планината. Според
намиращите се материали в него се предполага, че то е съществувало от началото
на IX в.
Селото се
споменава под това име още преди края на ХV в. в Османските данъчни регистри,
със своите 36 пълни християнски домакинства. Следователно, ако се позовем на
преданието, това преместване на селото трябва да е станало след 1440 г.
В Османските данъчни документи от
1530 г. данни за селото също съществуват, но в електронното издание на книгата
на Харун Йени, не е качен пълният списък на населените места в Корчанската
кааза, където са включени съседните села Смърдеш и Въмбел. В книгата „167 NUMARALI MUHÂSEBE-I VILÂYET-I RÛM-ILI DEFTERI ( 937 / 1530
) I”, също се потвърждава, че селото се е намирало в дефтера за Корчанската
кааза.
В Османския данъчен регистър от
1568/1569 г. е посочено, че селото e в Костурската кааза и има
28 пълни и 8 непълни християнски домакинства. Поминъкът на селото по това време
е освен отглеждане на характерните зърнени култури за района още е и
градинарство и овощарство. Но също така и животновъдство, тъй като се плаща данък и за летни пасища. В
района на селото не се отглеждат лозя, но е платена такса за вино, което може
да е за лична консумация или повероятното е внасяно за поддръжка на хан.
Приходът от селото за държавната хазна е 5500 акчета.
 |
| изглед от днешното село |
Липсата на сведение от пълният
поимен данъчен регистър за духовно лице или за негов потомък при близо 100
годишната история на селото (ако се приеме, че е създадено или преместило се след
1440 г.), то единствено може да си го обясним с преселване на жители от него
към „мъртви” пустещи земи в Мизия, Тракия и Македония.
В дописката си „Гр. Билища”
(исторически бележки)”, публикувана във в. „Вести”, бр.15 от 4.10.1912 г. поп
Търпо Поповски пише следното: „ След пропадането на Охридската архиепископия
всичко съвсем запустяло. Българите от срам и унижение оставили своя собствен
език и усвоявали от страх безкултурния албански език. Тази участ без малко щеше
да сполети и курешчанските български села: Върбник, Лобаница, Косинец, Въмбел,
Смърдеш и др., в които преди зародиша на българщината и преди последните събития
всички песни па дори и разговор се водеха по албански.” В друга дописка, се
изтъква, че причина за това били и честите нападения на разбойници (албанци-мюсюлмани).
Ала имайки в предвид имената на част от жителите на селото през далечната
1568/9 година едва ли им е било необходимо да го научават.
В
"Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в
Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от
1873 г., селото е посочено като Верлинк, обитавано от 86 домакинства с 220
жители българи.
В
Пловдивската статистика селото е посочено като Врбник и се състои от 70 къщи, в
които живеят 205 мюсюлмани.
В
редовете на Българското опълчение по време на Руско-Турската Освободителна
война се сражава един представител на селото.
По време
на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. осем човека от селото
вземат участие в него.
Теплов в
своята статистика посочва селото под името Верлинк, което се състои от 80 къщи,
в които живеят 220 българи.
Верковоич
в своята статистика също го посочва под името Верник, което се състои от 65
къщи, в които живеят 96 домакинства (венчила) и 234 българи мъже и 248 жени.
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
В картата
на ГЩ на Австро-Унгарската армия селото не е посочено.
В
статистиката си Ростковски го представя като село от Биглишката нахия на
Корчанската кааза под името Верилен, в което има 73 къщи, в които живеят 510
албанци мохамедани.
Според
статистиката на В. Кънчов, в края на ХІХ в. населението на Връбник е 600 души
българи християни. В бележка посочва, че със съседните нему села спада към
Биглишката нахия, но са част от Корешчата.
Гръцката
статистика от 1905 г. показва Връбник като гръцко село с 600 жители, на базата
на това, че до 1904 г. селото е патриаршистко.
Според
данни на Българската Екзархия с. Връбник се състои от 95 домакинства (венчила)
с 469 жители.
В началото
на ХХ в. Връбник е част от Биглишката нахия на Корчанска каза, но в
духовно отношение е част от Костурската епархия.
 |
| черквата "Св.Георги" и Димитър Николов пред нея. |
В края на
ХІХ в. и началото на ХХ в. жителите на Връбник се включват в
национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в четите на
ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на помощ на
обсадените в с. Смърдеш чети на Б. Сарафов, В. Чекаларов и Ив. Попов, като
заедно с четата на с. Въмбел удрят в гръб турската войска През юли и август
1903 г. жителите му вземат масово участие в Илинденското въстание.
На 29.VІІ. 1903 /ст. ст./( според Наум Темчев това е станало на 27 с.м.
башибузук и войска от Биглишча ограбват и опожаряват напълно селото, изгорени
са 92 къщи, останали са здрави само 5. Селската черква „Св.Георги” също е била
изгорена. Населението се укрило във Въмбелските планини. На 15.VІІІ. с.г.
селото отново е нападнато и доограбено от турски военни части, а много
жени са изнасилени.
През 1903 г.(преди въстанието)
селото, заедно със съседните нему села отхвърля върховенството на Вселенската патриаршия и признава Българската
екзархия. Именно за това Каравангелис люто си отмъщава на големите и
упорити екзархийски села като Косинец, Смърдеш, Въмбел, Връбник и др. През
пролетта на 1903 г. първенците и свещениците от тези села са били изпратени в
окови в битолския затвор, защото отказали да признават Цариградската Патриаршия.
За
разлика от голяма част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни
във Връбник функционира българско училище.
Според
Георги Константинов /Бистрицки/ Връбник преди Балканската война има 95
български
къщи.
По време
на Балканската война от 1912-1913 г. 6 човека от селото вземат участие като
доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Местната селска милиция на ВМОРО участва
в защита на Корешчанските села от настъпващата турска войска в началото на
декември откъм Биглишча.
След
Балканските войни Връбник е в територията на Гърция до 1924 г., когато
окончателно е включено в пределите на Албания. Благодарение на това местните
българи са опазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села –
Смърдеш, Въмбел, Косинец и др.
Гръцките
преброявания от 1913 посочва, че в селото живеят 489 човека, а през 1920
г. – 366.
 |
| изглед от селото през ПСВ |
По време
на Първата световна война не е изключено някой от жителите на селото да
участват в албанските чети и партизанските отряди на Българската армия срещу
французи и англичани, каквито сведения има за някой от съседните Корешчански
села.
Според
Милевойевич през 1920 г. то се състои от 80 славянски къщи и географски е
неразделна част от областта Девол със селата Въмбел и Смърдеш.
В
статистиката на Македоно-Българският ЦК в САЩ, в с. Връбник живеят 1840
българи.
Според
различни данни от 20-те и 30-те години на ХХ в. броят на жителите му е между
330 и 700 души. Според Сребрен Поппетров там живеят 150 семейства. В доклада си
от Тирана от 1.5.1929 г. уточнява, че жителите са 700. Много връбничани и техни
потомци днес живеят в Гърция, САЩ, България, Р. Македония, и в различни
части на Албания / Корча, Тирана и др. /
През
втората половина на 20-те години на ХХ в. Връбник е основна база за четите на различните
перца и крилца на ВМРО, действащи във Вардарска и Егейска Македония. След
1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925
г. – на албански. До 1929 г. жителите на селото на три пъти подават молба до
албанските власти обучението да се провежда на български език, но искането им е
отхвърлено.
През 1939
г., когато районът е завладян от Италия, жителите на Мала Преспа и Връбник се
обръщат към българските власти с молба за съдействие да им бъде разрешена
употребата на българския език в техните училища и църкви, но поради
неблагоприятната политическа ситуация, въпросът не е решен.
 |
| изглед улиците на селото днес /сн. Цветан Томчев/ |
След 1944
г. правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат
изпратени български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия
македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се
обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че
жителите на целия район са обявени за македонско
малцинство.
След
Балканските войни някои жители на селото се изселват в България, но в него се
заселват бежанци от останалата в Гърция част от Костурско.
Като
сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани, преселили се в Албания, с
тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години на ХХ в. проф. М.Огнянов ги
описва по следния начин: „Костурчани и по диалект, и по физически облик
се различаваха от другите – по-едри, по-силни, с по-развита мускулатура и
костна система. В поведението си бяха по-експанзивни. Имаха силно изразено
българо-македонско чувство и пазеха спомена за освободителните борби, в които
някои от тях са участвали. Спомняха си за въстанията, за подвизите, до преди
няколко години са подпомагали ВМРО. Поддържаха връзки и с техните роднини в
България.”
Днес във
Връбник процесите на езиковата албанизация са напреднали.
 |
| надгробен паметник от селото |
В селското гробище са погребани и
много гурбетчии от САЩ, Канада, Австралия и от някой европейски държави, тъй
като тяхното последно желание е било да бъдат погребани в родна земя.
Според Петре Наковски от с.
Връбник са излезли 30 учители и професори, 10 лекари и един юрист, който е бил
главен обвинител на Албания.
В дипломната си работа Цветан
Томчев посочва: „Голяма част от
населението на Върбник са образовани. Единици са само с основно образование. За
годините след Втората световна война – „Времето на Ходжата”, оттук са излезнали
над 200 висшисти, сред които лекари, учители и преподаватели, работещи из цяла
Албания, а и в други държави.”
Според Спас Ташев към 1993 г. селото се състои от 79 къщи с
360 жители.
Според Цветан Томчев през 2004 г, жителите му са
приблизително 200.
Надморската
височина на която е разположено селото е около 1000 м.
В
спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на селото се
споменават следните лица:
?адовски Ламбри Василев – род.1880 г.; редник в
картечна рота от 61 пехотен полк; починал на 12.11.1915 г. във Велес, като
български войник. / виж: ДВИА, ф. 39, оп.
1, а.е. 228./ # като родно място е записано Връблине,
Костурско
Ангелов,
Коста – роден 1848
г.; убит от башибозука на 27.7.1903 г. /виж:
Ил.Илинден, 2(142),с.14./
Ангелов,
Митре - затворник в Битолския затвор;
включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж:
Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на българите..., с.41./
Андреев,
Андон – роден 1872 г.; четник в
четата на Кочо Хр. Лерински, с която да достигне до родният си край, влязла на
5.ІІ.1905 г./виж: Четите...,с.43./
Бело,
Димитър – преподавател по албански
език в Корчанския университет. /виж: Уикипедия с. Връбник./
Бело,
Раки В.– преподавател по албански
език във Великотърновския университет. /виж: Македонски
преглед,2001,кн.4,с.111-138; пак там,2002,кн.2,с.65 - 86./
Богданов,
Наум - по време на Балканската война
служи в 3 рота от 12 Лозенградска дружина на МОО; по време на
Междусъюзническата война се включва в Сборната партизанска рота на МОО;
записал се неизвестно, демобилизиран на 10.ІІІ.1914 г, от 6.VІІ.1913 г в гръцки
плен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.90/
Ванко, Петри – споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Васил
– по време на Илинденското въстание е
войвода на селска чета от Корешчата./ виж: Николов, Борис Й.
Вътрешна...,с.12./
Василев,
Лазар - по време на Балканската война
служи в 3 рота от 6 Охридска дружина на МОО. /виж: Архивни справочници,
т.9, Македоно..., с.112./
Вельо, Мелко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Гелев, Митре - определен
като опасен за Османската държава и е осъден на 7 г. затвор, които трябва да
излежи в Корчанският затвор. /Тзавелла,
Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с. 36./# възможно да е дядо на Никола Пандовски
Георги
/Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Герг, Бранко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Димитри - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Драги - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Куно /Кото/ - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Митан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Михаил - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Герг, Пейо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./# възможно е да са братя с Михаил
Грозданов,
Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Грозданов,
Кръсто Наков – син на Н. Грозданов,
който заедно с баща си се установява в Торонто, Канада; в негова памет
подпомогнал финансово издаването на ІV т. От спомените на Ив. Михайлов./виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Грозданов,
Нако – по време на Илинденското
въстание е войвода на селската чета; след въстанието е арестуван , но успява да
избяга; през 1907 г. емигрира в Канада и се установява в Торонто. /
виж: Македонски алманах,САЩ,1940,с.425./
 |
| Ставро Грозданов |
Грозданов,
Ставро – роден през 1886 г; член на
ВМОРО; по време на Илинденското въстание е в четата на П. Кляшев; по – късно е
войвода на българо – албанска чета; през 1907 г. е арестуван и осъден на смърт;
амнистиран по време на Хуриета; емигрира в Торонто, Канада. /виж:
Македонски алманах,САЩ,1940,с.441./
Грозданова,
Василица – убита през 1903 г. /виж:
Освободителното движение в Македония ХІХ/
Грозданова,
Киля/Калковица, Кольовица/ – развратница;
убита през V.1903 г. от Ат.. Кършаков и Д. Антонов; сестра на Сотир
Димитров от Въмбел. /Виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 232./
Грозданова,
Митра – родена ок.1848 г.; убита при
опожаряването на селото. /виж: Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и
Тракия...,с.288./
Даилакис,
Лаки (Лаки Дельо) – роден 1883 г.;
гръкоман; /виж: Силянов, Хр. Писма
и изповеди на...,с.447,448; Борбите в Македония ..., с.647; Гаджев,
д-р Ив. Четникът Никола Гушлев…, с. 25,55; Уикипедия – Лаки Дельо./
 |
| Лаки Дельо |
Даилакис,
Яни (Яни Дельо) – подвойвода при брат
си по време на Гръцката борба за Македония; действа в Корешчата и
Корчанско. /виж: Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην
γεγονότα, ΓΕΣ, 1979./
Делов, Христо – определен
като опасен за Османската държава и е осъден на 15 г. затвор, които трябва да
излежи в Корчанският затвор. /Тзавелла,
Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с. 36./
Делова, Цветана В. – вдовица
с три деца; според дадените от нея сведения 10 човека от рода и са станали
жертва на турци и гърци; изселила се в България на 10.10.1907 г.; установила се
живее в Пловдив. /виж: Райчевски,
Ст.Бежанците от Македония и техните братства в България…,с.301./
Денко, Герг - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./ # възможно е да е баща на Митан
Димитри, Герг – трима
човека се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жители на селото и глави на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./# възможно е единия да е баща на
Бранко Герг, а другият брат на Никола Димитри, третият е последен, но в пълния
данъчен регистър са твърде раздалечени, но това не изключва да имат родство.
Димитри, Донко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Димитри, Никола - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като
жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Димитри, Слав - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Динев,
Дано – роден ок.1833 г.; убит от
турците при опожаряването на селото на 27/31.VІІ.1903 г./виж: Георгиев, В. ,
Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Ил.Илинден, 2(142),с.14./
Динев
/Димев/, Илия – роден ок.1838 г.;
загинал при опожаряването на селото от турските войници на 27/31.VІІ.1903 г. /виж:
Георгиев, В. , Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Ил.Илинден,
2(142),с.14./
Динев, Кольо - определен
като опасен за Османската държава и е осъден на 15 г. затвор, които трябва да
излежи в Корчанският затвор. /Тзавелла,
Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с. 36./
Долов,
Христо - затворник в Битолския
затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на
българите...у с.41./# по всяка вероятност става въпрос за Христо Делов
Душан, Гин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Душан, Цветко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Йорго, Янко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Йоргов/Юргов/,
Никола – четник през 1901 г.; един от
хората изпратени да убие Иван в Костур през 1901 г. / виж: Чекаларов,
В. Дневник..., с.16,19,26-31,34,45,53; Освободителното движение в
Македония...,т.І, с../
Калфа,
Ильо – роден
през 1923 г.; завършил средно образование; работил като дърводелец; съпруг на
Кича Пандовска – Калфа. /виж:eurochicago.com/2015/11/govorat-na-selo-varbnik./
Касовски,
Ламбри В. – роден 1882 г.; със
завършен І клас; млекар; по време на Балканската война служи в 1 рота от 10
Прилепска дружина, 16.Х.1912 - 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни
справочници,т.9, Македоно..., с.399/
Комнен, Димитри - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./# възможно е да е баща на Донко
Димитри
Константинов,
Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Константинов,
Николаки - затворник в Битолския
затвор; включен в допълнителния списък на амнистираните през май 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906 Гоненията на
българите..., с.41./
Кочко, Димитри - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Лабровските
Гергови братя – ятаци; членове на
ВМОРО./виж: Чекалоров, В. Дневник...,с. 198./
Лабровски,
Щеро/Цильо/ - бакалин; развратничал
не само с женени жени, но и с моми; макар, че нямал никакво учителско
образование дълго време бил гръцки учител в селото си; представител на
гръкоманската партия в селото; имало е желание да бъде бит , в момента, в който
е убита Киля Грозданова.; сполучил да избяга с цялото си семейство в Билишча. /виж:
Чекалоров, В. Дневник...,с. 232,233./
Манов, Борис – емигрирал
в Австралия преди Втората световна война; член на МАНС; през 1948 г. се
завърнал в родният край, за да вземе участие в Гражданската война; през април
1949 г. се е оженил за Мита Мушовска, в Тирана.
/виж: Македонска искра, 1949,
бр.22,с.3./
 |
| Лазар Манов |
Манов, Лазар
– емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да
живее в гр. Джералдтон; един от учредителите на дружество „Нова Македония” в
града; активен член на МАНС, когото познават, не само в града, в който живее,
но и в останалите населени места на Австралия, където има емиграция от
Македония; оженил се на 29.1.1950 за Лефка Филоска от Кърчишча; съобщил чрез
страниците на „Македонска искра” за женитбата на Борис Манов. /виж: Македонска искра, 1947, бр.11, с.3;1949,
бр.22,с.3; 1950, бр.6, с. 3./
 |
| Наум Манов |
Манов /Мано/, Наум – член на дружеството „Нова Македония” в гр.
Джералдтон; дарил 50 лири. /
виж:Македонска искра,1947, бр.11, с.3./
Мило, Пейо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Мило, Слав - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Мушовска, Мита – омъжила
се за Борис Митов в Тирана. /виж:
Македонска искра, 1949, бр.22,с.3./
Недо, Донко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Несторов,
Бончо – роден на 2.VІІІ.1906 г.; през
1914 г. семейството му се преселва в България; завършва търговската гимназия в
Пловдив; по – късно е работник и чиновник в Пловдив, Русе и София; за кратко е
драматург на Кооперативния театър в София; в периода 1927 – 1929 г. е редактопр
на в. „Трезва младеж”; през 1929 г. започва да издава сп. „Хоризонти”, от което
излизант два броя; с разкази и статии участва във вестниците „Мисъл”, „Мисъл и
воля”, „Щит”, „Глобус” и др.; поради обвързаността си с левите сили
нееднократно е уволняван от работа; член е на прокумунистическия Съюз на
трудовоборческите писатели; след 9.ІХ.1944 г. подкрепя новата власт; член е на
БКП; от 1944 до 1962 г. е в редколегията на в. „Народна войска”(от 1952 г.
„Народна армия”); в този период излизат и по – големите му произведения
„Светлина на Родопите” и др.; последното му издадено произведение е „Тъмни
огньове” през 1979 г.; един от представителите на т. нар. социалистически
реализъм; най – преиздаваното му проиведение е биографичната „Повест за моето
детство”, която претърпява три издания, където описва детстовото си преди
пристигането в България; умира през 1987 г. /виж: Енциклопедия на България,
том 4, С.,1884,с.580 – 581./
Никола, Петко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Николов, Васил - баща на Кираца; според неговия внук поп Търпо
Поповски е представител на най-видната фамилия в селото. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът…, с.51./
 |
| Д.Николов в черквата "Св.Георги" |
Николов, Димитър
/Димитри Никола/ – син на Никола Пандовски; Председател на Дружеството за
албанско-българско приятелство; пред църквата в селото. /снимката е дело на Фондация „Българска памет”/
Николова-Поповска,
Кираца Василева – омъжва се за Иван Поповски от с. Косинец; едно от децата
и е поп Търпо Поповски. /виж: Тзавелла,
Хр. Кръстникът…, с.51./
Пандовски
– род от село
Връбник, погребани в семейна гробница в гробището на селото – Геле,Димитър,
Лабро и Никола.
Пандовски,
Никола – член на
ВМОРО и ВМРО. /виж: Освободителното
движение в Македония...,т.І, с.ХХVІ/./
 |
| Никола Л. Пандовски |
Пандовски,
Никола Л. – роден
1906 г.; революционен деец; член на ВМРО; през
1939 г. подписва молбата на македонските българи от родното си село съвместно
със съседните български села от Мала Преспа до царица Йоанна за покровителство
на местното население; по време на капитулацията на Италия за кратко се
премества да живее в Битоля; след установяването на комунистическата власт в
Македония се завръща в Албания; съселяните му го наричали Българина, заради
любовта му към България; умира през 1995 г. /виж:
Елдъров, Св. Българите в Албания…,с.324-326; Огнянов,М. Македония – преживяна
съдба…, с.155; eurochicago.com/2015/11/govorat-na-selo-varbnik./
Пандовски,
Сотир – изказал желание да стане
четник през 1901 г.; ръководител
на селския комитет на ВМОРО; убит от турците край родното си село през 1907 г./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.16,19,26-28-30,32;
Македонски алманах. Издава ЦК на МПО…, с.323./
Пандовска
– Калфа, Кича /Парашкевия/ - родена 1923 г.; дъщеря на Никола Пандовски; със завършено средно
образование; омъжена за Ильо Калфа. /виж:
eurochicago.com/2015/11/govorat-na-selo-varbnik./
Папазова,
Веса – дъщеря на Н. Грозданов и
сестра на Кр. Грозданов; живуща в Торонто, Канада; финансово подпомогнала
издаването на т.ІV от спомените на Ив.Михайлов, в памет на баща си. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.10./
Пейо, Даце - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Пепин, Герг - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.177 ./
Петко, Душан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Петри, Велко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Петри, Кочо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./# възможно е да е брат на Велко
Петри, Янко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Попвасилев,
Георги - по време на Балканската
война служи в 4 рота от 6 Охридска дружина , демобилизиран на 11.VІІІ.1913
г. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.574./
 |
| Васил Синчов |
Синчов, Васил – роден
през 1903 г.; участник в борбата срещу италианските и немски окупатори; произведен
в чин капитан; загива при опит на гръцки правителствени части да навлезат в
албанска територия през 1948 г. /виж: Македонска искра, 1952, бр. 2,с.4./
Синчов, Льоно – брат
на Васил; емигрирал в Австралия преди Втората световна война; установил се да
живее в гр. Перт; по всяка вероятност член на МАНС; публикувал съобщение за
гибелта на брат си във в. Македонска искра. /виж:
Македонска искра, 1952, бр. 2,с.4./
Сотиров, Димитър – син
на Сотир Пандовски; емигрира в САЩ; активен член на МПО „Татковина”, Детройт. /виж: Македонски алманах. Издава ЦК на МПО…,
с.323./
Станко, Нич - споменава се в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Темелко,
Кристо – роден през 1915 г.; през
пролетта на 1937 г. става сержант в Тирана; след Втората световна война на
първите избори за парламент е избран за депутат; през 1948 г. за проюгославска
и антисъветска политика е отстранен от от ПБ на АКП; свален от поста директор
на политическата дирекция ; изгонен от армията и изключен от АКП. /виж:Огнянов,
М. Македония преживяна съдба, С., 2003, с. 143-144,159./
Тодор, Димитри - споменава се в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. като жител на селото и глава на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Тодоров,
Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Ткреко,
Васил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: wikipedia. org/wiki/%D0%9
F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_ %D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Христов, Григор / Глигор Хаджията, Георги Христов/ - роден през 1958 г.; през 1876 г. участва в Сръбско-Турската
война; взема участие и в Българското опълчение като редник от 4 рота на Първа
дружина в Руско-Турската война 1877-1878 г.; жени се Тошка Къновска от с.
Баница, Врачанско; ходил е на Божи гроб; по време на Балканската война се
записва като доброволец в Опълчението, в коя част е служил, и къде се е
сражавал, не е известно; починал на 28.4.1914 г. в болница в София. /виж: kartanavremeto-vratsa.org/story/247/27./# посочва се, че има друг участник в
Българското опълчение от 1877-78 г.- Георги Христов; но доколкото е известно в
него участват двама, които са родени от Костурско – въпросният Григор Христов и
полк. Анастас Янков от Загоричане.
Христов,
Тоньо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Филипов,
Георги – роден през 1884 г.;
работник; неграмотен; по време на Балканската война служи във 2 рота от 9
Велешка дружина при МОО, 7.Х.1912 - 9.VІІІ.1913, награден с бронзов
медал . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.743./
Филипов,
Търпо /Тръпо/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Фильов,
Ламбро - по време на Балканската
война служи във 2 рота на 11 Серска дружина на МОО,21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913.
/виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743/
Църме, Богдан - споменава се в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Шинанов,
Васил Янев – роден 1868 г.; с начално
образование; каменар; член на ВМОРО; куриер; четник в четата на Лазар
Поптрайков през 1903 г.; нелегален до 1913 г. ; след Първата световна война
живее в Пловдив; член на Илинденската организация- /виж: ЦДА,ф.1075К,
оп.1,а.е. 36 а, л.413./
Янев,
Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.;
взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
92.Янко, Димитри - двама човека се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жители на селото и глави на домакинство. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.177 ./
Част от снимките са използвани от Фондация "Българска памет" и от Цветан Томчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар