В памет на Митре Влаха и на загиналите с него и невинно наказаните за неговата смърт

обединената чета на Митре Влаха и Атанас Кършаков, през 1904-1905 г.

По повод годишнината от гибелта на Димитър Панджуров /Митре Влаха/, ще си позволим да публикуваме откъс от книгата на Георги Христов Марков „Хрупищко”:

„..Но вечните врагове на българския род не оставиха до край с. Жупанища без морален удар придружен с огромна загуба в човешки жертви. През една студена февруарска нощ тук загина многозаслужилият и безупречният легендарен войвода Митре Влаха с другарите си Вангел п. Христов бъдещият Костенарски войвода, Андон Брещенски и Ильо Въмбелски. След няколко дена районната чета погуби Кольо Гечов, Ставро Шишов, Димитър Апостолов, Христо Попов и Султа Далова. Първите трима обвинени в шпионство по убийството на Митре и другарите му, четвъртият по посочване на аскера някои скривалища, приготвени от него след като турците бяха го подложили на неописуеми мъки, непосредствено след злодиянието, последната за неморални деяния.

Тези две скръбни и пагубни покушения, извършени в един момент на голяма нужда от защитници на македонската кауза от домогванията на всеки ден засилващите се съюзени нейни врагове – турци и гърци, силно засенчва идеалното революционно минало на с. Жупанища. Падението на първите негови хора – членове на комисията, каквито бяха убитите К. Гечов, Ставро Шишов и Дим. Апостолов, особено първият който водеше, едва ли не през всичкия революционен период, освободителното дело в селото си умело с нужната сериозност и авторитетност, чувствително накърнява революционния престиж на жупанци постигнат с такъв труд, с такъв пламенен патриотизъм , с толкова морални и материални и човешки жертви. Дали, тъй печално  загиналите трима жупанци сами подготвили своята участ – смъртно наказание е един въпрос, който преди да се вземе за свършен факт, трябва да се разясни, за да се види самата истина, за да се запази авторитетът на организацията, честта на селото и тая на покойните дългогодишни безупречни дейци в полето на освободителната идея. Един бегъл поглед  върху развилите се напоследък в страната събития от една страна и върху условията и обстоятелствата от друга, при които се извърши страшното покушение на Митре и другарите му, ще хвърли достатъчно светлина върху достоверността на печалния факт, за да се узнае виновността или невинността:

1. Враговете на българщината – турци и гърци да я провалят и унищожат, взаимно помагайки си, що се отнасяло до постигането на тая цел, създали в околията голяма шпионска мрежа, която следеше движението на четите и донасяше на своите господари. Съществуването на нови предатели мъчно можеше да се открие. Изменниците сполучливо и безнаказано са играели мръсната си роля. Турските офицери, между които и присъстващи при погубването на Митре и другарите му, дошли у П(андо) Сидов в с. Жупанища след Хуриета казваха, че предателството на това престъпно дело, станало в с. Апоскеп от братя х(аджи) Минчови, минаващи за честни и верни работници. Това предаде покойният Кольо Суков. Достоверността му обаче нуждае се от доказателства.
2. Турските власти, особенно военните, напоследък се заели усърдно с преследванието и унищожението на четите, от които зависело главно, ако не и изключително, понататъшното поддържане и съществуване на революционната организация. За тази цел те усвоили и практикували нов начин и нова тактика на действие за откриване местообитаването и движението на „страшните” за тях комити, и за тяхното нападение. Войскови части нощно време, незабелязани от никого обсаждали селата и изходните пунктове и то едновременно по няколко села и пунктове. Напущали последните преди зори също неподушени от никого. Същата вечер едновременно с Жупанища били обсадени с. Смърдеш и др. Ако ставало нужда да навлязат в някое обсадено селище това правели призори или по-късно, като си давали вид, че сега пристигат. С тая тактика и подпомогнати от своите оръдия – гърци и българи – ренегати, местните турски власти постигнали вътре в няколко месеца крупни резултати, каквито нито един бяха постигнали преди и първите години след въстанието. Така те сполучиха да избият през месец септември 1906 г. в с. Езерец трима четници; през м. октомври с.г. в с. Добролища – войводата Кольо Добролитски и двама четници; м. февруари 1907 г. в с. Дреничево също 3-ма четници, в с. Жупанища с.м. и година Митре и другарите му. Малко след това в с. Косинец – още трима: Нашко (всъщност Нумо-б.м.) Марковски, Гуше Зубов и Щерьо Зисов.
3. Разприте между хрупищките районни чети, своеволията, нарушенията на дисциплината, непредпазливостта, като следствие от това на някои четници, останали в последствие без сериозни титулярни войводи, немалко допринесли за постигането на горните нещастия. Тази анормалност между редовете на борците из Хрупищко, това падение на някои от тях до деморализиране, предизвика посред зима движението на кроткия, благия, тихия, скромния Митре, но велик по своята неустрашимост и своя борчески дух, незнаещ и непризнаващ никакви пречки при изпълнението на своя дълг, дори застрашаващи живота му.  
4. Няколко дена преди случилото се нещастие с тоя герой и другарите му станало сватба в с.Жупанища. Тук са Търпо Бузльо, заместник на покойния К. Добролитски и четниците Доно Брещенски и Гиро Дренитски. Искат да играят, селската комисия строго им запрещава. Въпреки това те посещават сватбата и удовлетворяват желанието си. Изникналият конфликт между тях и членовете на комисията и едните и другите представили на Митре. Срещата стана в с. Апоскеп. Заминават в Жупанища. От тук със своя четник, придружен и от Вангел п. Христов и Доно Брещенски, Митре заминава за с. Старичени. Остава разглеждането на спора и присъдъдата по него на връщане. В Старичени покойният заедно с Георги Христов нареди останалите живи момчета от някогашната славна Костенарийска чета – Гуше Зубов, влах от същото село и Щерьо Зисов, Кастяндав брат да заминат за България на почивка, като нетърпими поради тяхната разюзданост. Вангел п. Христов назначи за войвода на Костенарията, който до рекрутирането на свои четници да си служи при нужда с такива от Нестрамската районна чета, а другарят му и съселянина му за такъв на последната. Митре на отиване от Старичени и на връщане от там за Жупанища обходи и селата Маняк, Изглибе и Тиквени. От последното село заминаха за лобното си място.

Спрял е с момчетата си у Кольо Гечов, който ги завежда на квартира у Кольо Зисов. Уведомен от хазяина си за някакво сражение станало в Смърдеш, поискал да узнае  за характера и резултатите му. Приготвено писмо за тая цел  Кольо Зисов предава на К. Гечов да нареди той като председател на селската комисия за препращането му в с. Дъмбени. В тоя момент се открива присъствието на аскер навлизащ от долния край на селото. Хазяинът предава това на Митре, който нарежда да напуснат последното. Въпреки увещанията дори и молбите на домакина другарите му да останат  в сигурното ново и никому неизвестно още скривалище, дългогодишният борец, спасяван много пъти при подобни случаи и мислейки, че аскерът сега пристига и докато сполучи да обсади селото, те ще земат балкана, останал непреклонен. Той не желаел да става причина да пострадат селяните и да загине марцина в случая, че бъде открит от врага. Тръгват с него и момчетата му, навлизат в един дол, водещ към върха „Св.Троица”, за да не бъдат забелязани. При изхода на дола – местността към монастира „Св.Никола” наречена „Росо”, били открити и нападнати. Мястото никак не им позволяваше да проявят своята неустрашимост и да развият своята боева сила. Скоро загинаха безславно без да причинят на неприятеля никакви човешки загуби.

За завръщането на Митре никой не е знаел, освен Кольо Гечов и К. Зисов, не бе уведомен Търпо Бузльо, който с двама още четника квартирува тук. Първите злокобни пушечни гърмежи изненадали всички. Четниците недоумяват и докато земат решение как да постъпят в случая сражението се прекрати. Мнозина биха го отдали на шашарма други на турска игра с цел да открият присъствието на комити в селото. Не съмнало още тържествуващите турци влизат в селото, нареждат да се съберат всички мъже в черквата. Чаушин някакъв си на два пъти потърси Кольо Суков под името Кольо Чока. Суков възползван от от погрешното предаване на прякора му мълчал. Посочил го Христо Шелуовара, ренегат, който придружавал потерите да лови своите братя. Офицеринът ядосан, че потърсеният умишлено не се обадил, бил го да безсъзнание. Нещастникът бил бит няколко пъти. Немилостиво били бити още Кольо Зисов, Георги Гогов, Чудов от Охрид, учител в селото и Христо Попов. Последният не можа да издържи: посочил на мъчителите си някои скривалища приготвени от него. Издателството извършил насаме. При лична ставка с Кольо Суков, той отказал, затова Кольо изпитал юмруците на разярените побойници. Каймакаминът от Кастур, уведомен за големия успех на аскера, за погубването на най-върлия враг на довлета; на хвъркатия герой, който цели години наред се дирил под камък и дърво и който тъй доблестно се спасявал от устройваните му капани нанасяйки им големи загуби, пристигнал на местозлодиянието. Престават побоите, може би заповед на шефа на околията. Тури се край на издевателството, което по всяка вероятност  би разкрило и скривалището дето са били скрили четниците. Аскерът с труповете на своите жертви натоваре на мулета, заминали тържествено за Костур. Оставени на показ пред входа на хукюмата почти по бели гащи, безжизнените останки на героите били фотографирани. Другия ден погребани в комитските гробища под с. Апоскеп, газени и сквернени от нечисития гръцки крак и вместо паметник да краси това свято място, останало опустено и покрито с буреняк.

От изложеното по горе, относно събирането на мъжете в черквата и нанесените побои, става ясно, че аскерът действал по предварително определени директиви и дадени инструкции, с цел да открият присъствието на лоши хора в селото, може би и на Митре Влаха или поне посоката на тяхното движение. Кольо Суков бил посочен от по-рано като най-близък и най-верен човек на комитите. Дали останалите бити жупанци се смятали за такива, по доносничество или случайно ги подложили на изтезания остана неизвестно. Може би побоите щели да продължават в по-висок темп и в по-широк размер за разкриване на всичко що се знае в Жупанища по организацията, ако случайно Митре и другарите му се изплъзнеха от ръцете на обсадителите, които с погубването им морално са напълно удовлетворили. Тоя начин на действие иде да покаже, че местните турски  власти узнали движението на Митре, отбиването му и пребиваването на други четници в с. Жупанища. Но кой извърши предателството, как и къде стана то, остана тайна.

След великото покушение заговори се, че движението на жертвите било открито още в с. Апоскеп отдето тръгнали за Жупанища, че те били предадени от тиквенци Ристо Царо и Зисо Каптиено, че били забелязани от самия аскер на пътя от Тиквени за Жупанища. Но всички тези слухове останали си само догатки и предположения. Истинският извор на злото си остана неразкрит. Но с положителност може да се твърди, че всички демонски сили против българщината и нейния стремеж за извоюване на политическа свобода бяха въстанали противнейния най-велик представител в околията, следователно най-опасния враг за сигурността на държавата и еленизма. Това изключва намесата пряка или косвена във великото злодеяние на К. Гечов, Ставро Шишов, Дим. Апостолов. Ръководното началство на освободителното дело обвини тях в шпионство, зарад което смъртно били наказани. В полза на тяхната невинност говорят и следните обстоятелства:

1. Преди да се земе туй съдбоносно решение, комисията получи изрична заповед, носеща подписа на П(андо) Чулков, сега покойник, гласеща;  в продължение на няколко дена да открият и посочат предателите по убийството на Митре и другарите му, в противен случай те ще отговарят с живота си.
2. Обтегнатото отношение между някой четници от районната чета и комисията иникнали поради запрещенията на последната, особено председателя и, да не своеволничат първите, поради което влагайки се лична амбиция при издирването корените на злото за морално удовлетворение, допринесло се за увеличение на подозрението и съмнението, паднали върху тримата комисари.
3.  Повдитането на всички  врагове на българщината и нейната осовободителна кауза с цел да го повалят и унищожат с всички средства, революционното околийско началство задушавано излагано в опасност за осъществяването на освободителното дело дори и на българщината трябваше бързо да реагира и действува, за да излезе от туй безизходното положение ; трябваше да се убият оръдията  на турци и гърци, за да се всее страх между населението, за да не се създават  измежду него нови такива, виждайки съдбата на шпионите. Изтребването на последните служеше и за морално удовлетворение на опечалените, за отмъщение на злодеите, за намаление на многобройните врагове и за манифестиране силата и мощта на революционната оргазация. Бяха решили да убият едновременно всички заподозрени в шпионство, за да всеят страх между населението.
4. Мерките взети против враговете на последната, за да се запази тя от техните домогвания трябваше да се прилагат при едно възбудено състояние  на духовете, причинено вследствие създаденото от неприятелите лошо положение за съществуването на освободителното дело и многобройните жертви, особено тая в лицето на Митре. При такава психологична атмосфера каквато разсъдъка затъмнява, не може да се действува разумно, не може да се схванат нещата каквито са всъщност, не може да се действува безпрепятствено, обективно и безгрешно. Тези обстоятелства взаимно засилващи се наложиха смъртната присъда да се изпълни върху живота на тримата дългогодишни  революционни работници. Останалите двама убити едновременно с тях, а именно Христо Попов и Султа Далова наказали се – първия за издаването на посещавани от него скривалища, последната за неморални деяния нетърпящи и осъждани от институтите на ВМОРО. Подозрението в шпионаж на Дим. Апостолов се засили и оправдава донякъде от обстоятелството, че той е брат на известният ренегат свещеник Аргир и член на Апостоловската фамилия. Но защо съселяните му и районната чета и началството го търпели и го издигали често пъти до положението на член на комисията, считайки го не само благонадежден, но и достоен, да поста щому се поверявал? Не говори ли това, че поведението на брат му изменник не ангажира неговото добро име като революционен деец? Когато може да се дойде до такова заключение за Дим. Апостолов, който чрез брата си, оръдие на гръцката Митрополия можел да попада под гръцко зловредно влияние и от него да се създаде опасен за организацията орган на нейните врагове, що остава да се каже за другарите му, по идея, длжност и съдба, К. Гечов и Ст. Шишов, които са били до момента на преписваното тям злодеяние, далеч от влияние, едничкия извор за създаване на пряко или косвено шпионство? …

От изследванията, които направи пишущият тия редове, лично и добре познат на К. Гечов подобни признаци не са се открили както нему, така и на другарите му – Ст. Шишов и Дим. Апостолов. Същият подчертава тяхната невоност в името на истината и за запазването честта и авторитета на организацията, честта на селото и техния дух от сквернение с прозвището предатели.

Откъс от книгата на Георги Христов Марков. Хрупищко.Държавен Архив – Хасково, 2002, с.169-174.