Костурски край - Марковени

Марковени /Марков, Марковяни,Макрохори/
дн. Αμπελοχώριον

Селото се намира на 15 км югозападно от Костур, на 4 км южно от Хрупишча, на около 2 км северозападно от с. Семаси, на кимометър от десния бряг на р. Бистрица..

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно селище в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

стара къща от с. Марковени

Според Схинас през 1886 г. в с. Марков живеят 40 жители и селото е християнско.

В картата на Австроунгарския генерален щаб селото е посочено като Марковени.

В края на ХІХ в. Марковени според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. е чисто българско село има 194 жители – българи и административно спада към Костенарията, от Костурската кааза.

В началото на ХХ в. цялото население на Марковени е под върховенството на Цариградската патриаршия. Такова то остава до Балканските войни. През 1904 г. селото не е сред подалите молба за преминаването им към Българската екзархия от докладите на Българското Търговско Агентство в Битоля. Гръцката статистика от 1905 г. показва Марковяни като село със 140 жители гърци.

стара къща от с. Марковени

По всяка вероятност заради малкото си жители, смесения характер на населението и не стратегическото си място, то остава неорганизирано от ВМОРО, а и от гръцката въоръжена пропаганда през 1904 г., когато в района на Костенарията, в някой от селата се създават селски комитети, за да я подпомогнат в борбата и срещу българската организация.

сградата на училището в с. Марковени

В архива на Вардас селото е посочено като патриаршистко, в което има открито гръцко училище. В него живеят 19 мюсюлмански фамилии и 7 християнски, а населението е 64 човека – християни.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Марковени преди Балканската война има 20 български и 10 помашки къщи.Г. Хр. Марков, не е нанесъл никакви корекции.

След Балканската война Марковени попада в пределите на Гърция.

Преброяването от 1913 г. посочва, че в селото живеят 178 жители, от които 94 мъже и 84 жени.

През 1918 г. с. Марковени е обявено като съставно село от Хрупишката община.

Според Милойевич през 1920 г. в селото има 7 къщи населени с християни и 14 помашки. Преброяването от с.г. установява, че в селото живеят 119 жители, от които 55 мъже и 64 жени.

черквата "Св. Спиридон"

До 1926 г. в селото са настанени 11 бежански семейства с 51 човека. На мястото на напусналите 15 мюсюлмански семейства с обща численост 120 човека.

Преброяването от 1928 г. посочва, че в селото живеят 135 жители, от които 74 мъже и 61 жени. 59 жители от селото са бежанци, дошли в селото след 1922 г.

През 1940 г. в селото живеят 195 жители, от които 94 мъже и 101 жени, разпределени в 32 домакинства.

След края на Втората световна война в селото живеят 181 жители, от които 90 са славяноговорящи.

стара къща от с. Марковени

След края на Гражданската война при извършеното преброяване е констатирано, че в селото живеят 183 жители. Увеличаването на населението и липсата на сведения за емигрирали за т.нар. „страни на народната демокрация”, говори че селото не е вземало участие в Гражданската война в Гърция в периода 1946-1949 г.

През 1928 г. селото е прекръстено на Макрохорион, в превод голямо село, но тъй като така е прекръстено и друго костурско село - Кономлади, то през 1950 г. името на Марковени е сменено на Амбелохорион, в превод лозово село.

Надморската височина, на която е разположено селото е 592 м.

В спомени, документи, книги и в  интернет пространството като жител на това село се споменава само:

Кормагнис, Динистро/?/ - роден през 1896 г.; емигрира в САЩ през 1916 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

За визуализация към материала за с. Марковени, както и за с. Маняк са използвани снимки от сайта  Aegean Macedonia - Егејска Македонија, извинявам им се за допуснатия пропуск, да посоча източника на снимките.