Някои поправки относно съдбата на Костурската чета на войводата Христо Цветков и участието й в сражението „На ножот”, и в последствие

Сражението на връх Ножот е едно от най–големите и кръвопролитни сражения, съзнателно дадено от членове на Вътрешната Македоно–Одринска Революционна Организация (ВМОРО) след Илинденско–Преображенското въстание от 1903 г. Описано е твърде пространно от изследователя на националноосвободителните борби на Македония и Одринска Тракия – Христо Силянов. Опирайки се преди всичко на информацията подадена от Стефан Аврамов в книгата му „Революционни борби в Азот (Велешко и Поречието)”.[1]

Далеч съм от мисълта - по податките, които дава, че не е търсил и други източници за въпросното сражение, тъй като сам заявява в бележка, че е преглеждал спомените на Петър Ацев, които са му били дадени временно. Но отбелязва, че се опира на написаното от Стефан Аврамов, което му се струва по-достоверно. Също така подчертава, че дава и информацията дадена от Българския Търговски Агент в Скопие за броя на жертвите. Всичко това говори, че са търсени източници, за представяне на реалната картина на разигралите се събития и трагедия в началото на юли 1907 г. Недоумение буди факта, че в спомените на Михаил Чаков 2 няма ни един ред за участието му за разглеждания период. Сякаш, че нищо не е станало.

Като основен източник за търсенето на истината относно участвалите в „Епопеята Ножот” и твърденията, които налага Стефан Аврамов, а от там и Христо Силянов, и които днес пораждат твърде много изкривявания на историческата истина, както в България, така и в Македония е Дневника на четите на ВМОРО, преминали през Кюстендилския пункт в периода 1903 – 1908. 3  

За прилежност и достоверност при по-нататъшните разсъждения ще представя списъците на четите и данните, които са дадени във въпросния Дневник - мястото, където са родени; на колко години са; какво се знае за тяхната съдба.

Според Стефан Аврамов и Христо Силянов „Пръв се озова на Бабуна планина, към средата на април Таню Николов с педесетина добре въоръжени и екипарани момчета.” 4 Действителността в Дневника е такава:

Четата на Тане Николов, дата на заминаване за Битолско, 14 май 1907 г.

Име, фамилия	Местор-ние	околия	възраст женен,. деца	кога се връща	забележка
1. Тане Николов	Хасково
2. Никола Симеонов	Княжево	Софийско	23
3. Т одю Русинов	Хасково		22		убит 3.7.1907 Велешко
4. Петр Илиев	Прилеп		35
5. Киро Тодоров	Попово		22
6. Павел Иванов	Нова махала (Ортакйой)	Одринско	20
7. Мартин Николов	В. Търново		25	15.9.1907	по болест
8. Васил Димитров	Жълти бряг	Хасковско	24
9. Васил Иванов	Радибуш	Радомирско	20
10. Милан Стоянов	Дивле	Скопско	25
11. Иван Делчев	Бунарчево	Харманлийско	22
12. Петко Гичев	Убруклии	Харманлийско	22
13. Никола Ангелов	Любимец	Харманлийско	20	13.10.1907	по болест
14. Димитър Дойчинов	Стара Загора		37		убит 3.7.1907 Велешко
15. Васил Стефанов	Троян		20
16. Никола Мичев	Дедеагач		36
17. Аргир Господинов	Софуларе	Харманлийско	21
18. Петр Саров	Търсие	Леринско	22		ранен във Велес
19. Христо Стоянов	Карлово		32	31.7.	завърнал се
20. Петко Кънев	Троян		23		убит
21. Христоско Стефанов	Избегли	Асеновградско	22
22. Трайко Нешков	Битоля		19
23. Никола Василиев	Казанлък		24
24. Благой Каратанасов	Свиленград
25. Кольо Захариев	Кратово		22
26. Таньо Стефанов	Гевгелия		25
27. Камен Петков	Фурка	Дойранско	22
28. Иван Стоянов	Силистра		22		убит 3.7.1907 Велешко

Както всеки може да се увери, четата не се състои от „педесетина”, а само от 28 човека, и не може да бъде из дебрите на Бабуна в средата на април, тъй като самата тя е изпратена с крайна цел да стигне до Битолско, а преди това да изпълни възложената и задача в средата на май.5 Относно състава на четата, в разказаното от Стефан Аврамов и приетото за истина от Христо Силянов, има още една мистификация: „...а в четата на Таню Николов успя да се промъкне и един сръбски агент.” И в бележка е цитирано името му: „Някой си Иван..., но бе издаден, разследван и обесен в присъствието на цялата чета и на много селяни в планината над с. Попадия.”6

В състава на четата има двама Ивановци, за единия е изрично записано от водещия дневника, че е загинал в сражение, а за другия, нищо не е посочено. След като се видят направените бележки за състава на другите чети, според мен, ако това е било истина, то щеше да фигурира като забележка.

Относно пристигането на следващите чети, Силянов пише дословно следното: „През м. юний бяха, вече стигнали отвъд Вардара две по-големи сборни чети, едната на Мих. Чаков, от педесетина души, предназначена за Велешко, другата на Хр. Цветков, съставена от тридесет души, от които двадесетина костурчани, стари четници и млади възторжени момци, жадуващи отплата за андартските издевателства в родният им край, а остатъкът – младежи от Южна България (Панагюрище, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол).”7

Ето какво е посочено в дневника относно двете чети:

Четата на Михаил Чаков, дата на заминаване за Велешко - 27 май 1907 г.

Име,фамилия	Месторождение	околия	възраст. женен.	кога се връща	забележка
1. Михаил Чаков
2. Темелко Наумов	Степaнци	Велешко	37 да
3. Кольо Костов	Самоков		21		убит на 3.7.1907 Ракле
4. Неофит Трайков	Дубница		25		убит на 3.7.1907 Ракле
5. Димитър Хаджидимитров	Брезно	Тетовско
6. Милан Петров	Прилеп		18		убит на 3.7.1907 Ракле
7. Атанас Савчев	Черешово	Русенско	19	7.10.1907
8. Христо Петров	Тушим	Гевгелийско	22
9. Милан Кръстев	София		31 да
10. Димитър Цанев	Слаковци	Радомирско	23	11.10.1907
11. Захари Тодоров	Рахово				Избягал от границата с оръжието си
12. Ст. Иванчев	Станьовци	Трънско			убит на 3.7.1907 Ракле
13. Тодор Трайков	Велес		20		убит на 3.7.1907 Ракле
14. Тодор Велев
15. Мане Трайков	Скопие
16. Ангел Малчев	Дулица	Кочанско	30		убит на 3.7.1907
17. Крум Апостолов		Радомирско			убит на 3.7.1907
18. Никола Кутанов	Черешово	Скопско	29		умря
19. Илия Ив. Шекеров	Ямбол				убит на 3.7.1907
20. Найдо Велев
21. Иван Манолов					убит на 3.7.1907
22. Милан Иванов	Куманово		24		Избяга у сърбите
23. Найдо Арсов	Папрадище	Велешко	19		убит на 3.7.1907
24. Лазар Зарков	Ватоша	Тиквешко	18		убит на 3.7.1907
25. Никола Булгуров	Чирпан
26. Ив. Вангелов					убит на 3.7.1907
27. Пано Филипов	Орахов дол	Велешко	20		избягал при сърбите
28. Наум Щерйов	Балчик		20		убит на 3.7.1907
29. Михаил Д. Бояджиев	Разград		22	7.10.1907
30. Петко Койчев	Пирдоп		18		убит на 3.7.1907 Велешко
31. Стоян Попов	Пенкьовци	Трънско			убит на 3.7.1907
32. Иван Никифоров	София /М.Търново/		33
33. Милан Андонов	Г.Дупячани	Прилепско	22		убит на 3.7.1907
34. Андрей Иванов	Велес		20
35. Тошо Стефанов	Бразда	Скопско	21		убит на 3.7.1907
36. Симеон Иванов	Кюстендил		22		убит на 3.7.1907
37. Никола Пенев	Чирпан		20
38. Димитър Георгиев

Както е видно и тази чета не наброява 50 човека, а дори по време на сражението, вече, по всяка вероятност е 35 човека, като се има предвид тримата напуснали - единият още на границата, а други двама избягали при сърбите.8

Четата на Христо Цветков, дата на заминаване за Костурско – юни 1907 г.

Име, фамилия	Местор-ние	околия	години; женен	Кога се връща	забележка
1. Христо Цветков	Кономлади	Костурско	30- да
2. Стоян Чакаларов	Смърдеш	Костурско	20		убит Костурско
3. Кузма Бакрачев	Вишени	Костурско	21		убит Костурско
4. Атанас Петров	Бук	Леринско	22		убит 3.7. Велешко
5. Христо Попов	Шестеово	Костурско	21		убит 3.7. Велешко
6. Георги Попангелов		Силистренско	36		убит 3.7. Велешко
7. Иван Петков	Варна		30		убит 3.7. Велешко
8. Георги Янакиев	Кономлади	Костурско			убит 3.7. Велешко
9. Атанас Щерйов	Лувради	Костурско	19		убит 3.7. Велешко
10. Атанас Търпенов	Дъмбени	Костурско	20		убит 3.7. Велешко
11. Атанас Трайков	Поздивишча	Костурско	19		убит 3.7. Велешко
12. Анастас Иванов	Кономлади	Костурско			убит Костурско
13. Атанс Сотиров	Хъмзабей	Кръклисейско	24		убит
14. Кузма Николов	Несрам	Костурско	23		убит
15. Миле Петков	Чеглаик	Кърклисейско	22		убит
16. Стамо Недев	М. Търново	Одринско	22		убит Костурско
17. Стоян Тодоров	Сартикьой	Люлебургазко	32		убит Костурско
18. Неделчо Монев	Свобода	Чирпан	23		убит Костурско
19. Петко Д. Бойчев	Свобода	Чирпан	21		убит Костурско
20. Таню Желев	Свобода	Чирпан	22		убит Костурско
21. Димитър Начев	Кърджалево	Първомайско	27		убит Костурско
22. Иван Петров	Търново	Узункюпри	26		убит Костурско
23. Алекси Диков	Граматиково	М.Търново	21	31.7.	Завърнал се ранен
24. Григор Симеонов	Спространи	Битолско	17		убит
25. Петър Христов	Карнобат		21		убит
26. Ламбри Иванов	Косинец	Костурско	26		убит
27. Георги Василев	Видело	Кастурско	19		убит
28. Атанас Янев	Торене	Леринско	20		убит
29. Анастас Х.  Симидчиев	Бабчор	Костурско	19		убит
30. Петър Евтимов	Кюстендил		24		убит
31. Теньо Делчев	Хасково		26		убит
32. Христо Шопов	Жупанишча	Костурско	28		убит
33. Димитър Мурджев	Тиолишча	Костурско	28		убит
34. Иван Вълев	Ичера	Котленско	28		убит
35. Анастас Ангелов	Кономлади	Костурско	35		убит
36. Треднафил Думбалаков	Сухо	Солунско	17		убит
37. Наум Илиев	Битоля			26.9.1907	завърнал се
38. Драго Бояджиев	София		23		убит
39. Иван Николаев	Пловдив		23	7.10.1907	завърнал се
40. Димитър Попандонов	Таваличево	Кюстендилско	20	7.10.1907	завърнал се

И докато на другите две чети бройката на състава е значително завишена, то при Костурската чета е занижена. Вместо 30, се оказва, че те са 40 четника, а местните костурчани са 14, а не 20, както е посочено.9

Както е посочено от Ст. Аврамов и прието от Силянов, буквално часове преди да започне сражението пристига 50-ет членната чета на Иван Наумов – Алябака.10 Според дневника нейният състав е следният:

Четата на Иван Наумов – Алябака, дата на заминаване за Битолско – 17 юни 1907 г.

Име, фамилия	месторождение	околия	години.	кога се връща	Забележка
1. Иван Наумов - Алябака	Велес		32
2. Димитър Николов	Севлиево		19
3. Атанас Тошев	Тюркмен	Пловдивско	22	9.12.1907	По болест
4.Велен Тасев	Брезово	Битолско	22
5.Славчо Тодоров	Козаново	Асеновградско	26
6.Симеон Аврамов	Брод	Кичевско	19
7. Петко Христов	Журче	Крушевско	18
8.Петко Костадинов	Карнофоля	Пловдивско	30
9.Илия Апостолов	Сланско	Прилепско	20
10.Христо Николов	гр. Крушево		21
11.Гино Андреев	Сланско	Прилепско	27
12.Атанас Славенов	Карнофоля	Пловдивско	20
13. Мите Петрушов	Балван	Щипско	24		завърнал се по болест от границата
14. Георги Миленков	гр. Крушево		21
15. Мирчо Найденов	Беловодица	Прилепско	23
16. Генчо Киров	Арапово	Карловско	22
17. Нале Дельов	Смилево	Битолско	18		завърнал се по болест
18. Герасим Нейчов	Клисекьой	Пирдопско	30
19. Стоян Георгиев	Балдево	Неврокопско	24
20. Никола Атанасов	Асеновград		21
21. Илия Русев	Читак	Първомайско	22
22. Васил Даков	Брестовец	Пловдивско	21
23. Атанас Петров	Пазарджик		28
24. Билбил Владимиров	Ижица	Кичевско	19
25.Хр. Петров	Копринщица		22
26. Слави Г. Пирчев	Брезник		21
27. Константин Аврамов	Чирпан		19
28. Тодор Т. Чалницки	Стара Загора		22
29. Иван Василевски	Латово	Кичевско	30
30. Георги Ангелов	Кричим	Пещерско	22	20.3.1908
31. Сило Митрев	Белица	Кичевско	21
32. Стефан Амбарски	Баня	Панагюрско	25
33. Ив.Райков	Копривщица		23
34. Никола Тодоров	Пазарджик		20
35. Найдо Милошев	Зубовци	Гостиварско	26		убит 3.11.1907 при с. Опила
36. Петър Петрин	Панагюрище		25
37. Симеон Петров	Тетово		19
38. Георги Христов	Калофер		22		предал се на турците
39. Коста Толев	Битоля		19
40. Стоян Марков	Галичник	Дебърско	22
41. Миал Гюров	Стара Загора		20
42. Петко Черкезов	Карнофоля	Пловдивско	23
43. Ангел Консулов	Карнофоля	Пловдивско	23
44. Атанас Иванов	Масатларе	Пловдивско	22
45. Костад. Попгеоргиев	Радотин	Ботевградско	18		заловен от турците
46. Димитър Петков	Гирен	Пловдивско	23
47. Панайот Златинов	Карареизово	Пловдивско	21
48. Илия Иванов Биров	Карамусала	Пазарджик	22
49. Койчо Славов	Стара Загора		21
50. Петко Буналов	Стара Загора		22
51. Димитър Николов	Заполче	Крушевско	25
52. Миле Павлов	Арапово	Пловдивско	22
53. Костадин Попандреев	Чокманово	Смолянско	25
54. Ангел Денков	Горно Марос	Карловско	20
55. Диме Богов	Велес		35
56. Васил Филов	Клино	Тиквешко	25
57. Георги Ралев	Света	Крушевско	32
38. Тодор Дочев	Стара Загора		25
59. Крум Заграфов	Велес		22
60. Коста М. Кюркчийски	Пресколница	Кюстендилско	23

Както се вижда и тя е малко занижена от основния източник на информация. Имайки предвид цитираното по-горе от Силянов за засилено участие от свободните български земи, какъвто е случаят със Стара Загора. Именно това е четата, в която то е най-силно изразено, тъй като между навлизането на четата на Христо Цветков и тази на Иван Алябака няма друга чета, която да е изпращана в Македония. Трябва да се приеме, че в период на близо 10-15 дни са хвърлени не малко усилия да се мобилизират сили от Задграничното представителство на ВМОРО за изпращането й. Гледайки направените забележки по нейния състав, единствено предалият се и заловен от турците, ако се отнася за двамата четника, за които споменава Силянов, може да се приеме, че действително е взела участие в сражението. Но историята разказана за убития четник от Алябаковата чета по време на сражението, с цел да се вземе маузерката на убит турски войник не е истина, а нечия измислица.11

Засягайки темата за родните места, ще отбележа, че от общо 166 четника преминали българо-турската граница, за да навлязат в Македония през Кюстендилския пропусквателен пункт на ВМОРО – 78 са посочили, че са родени (или живеят) в Княжество България, 9 от Одринска Тракия, 72 от Македония и за 7 не е посочено.

Тъй като обемът ни притиска, от тук нататък ще обърна внимание върху заявената тема. Според Силянов, опирайки се частично на написаното от Ст. Аврамов, сборът на войводите, който се ръководи от Таню Николов - защото е бил старши подофицер от Българската армия, разпределя наличните сили по следният начин: „едно отделение от 40 души заемаше височините над с. Никодим; главните сили от стотина души държеха склона между Никодим и Попадия, наречен Пещерата...; костурската чета, и част от четите на Чаков и Мицко (всъщност Мирчо – б.м.) Найдов (още и Найденов – б. м.),12   всичко 45 души, се настаниха под скалата „Ножът” (тук възниква и един друг въпрос – навсякъде Ст. Аврамов пише за 54 четника, а и на паметната плоча е изписана тази цифра - б. м.), над с. Ракле; две групи (от по 8 четника – б. м.), предводителствувани от местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски бяха натоварени с охраната по върха Ясенова глава, между селата Никодим и Владиловци; последната група състояща се от четите на Таню Николов и Петър Ацев, заедно с милицията заема височината Попадийски чукари.”13 Относно състоялия се на 30 юни 1907 г. съвет на войводите - явно е минал без участието на Иван Наумов – Алябака, защото Силянов посочва, че бил очакван да дойде.14  Именно на този съвет било решено и да се напусне позицията „Ножот” като изолирана и изложена на обкръжаване, което трябвало да им бъде съобщено веднага. Но следвайки повествованието на двата източника, разбираме че това съобщение е занесено на сутринта от двама куриери (пъдари), а не вечерта от войводите, които отговарят за своите момчета или от четници натоварени с тази задача.15  От друга страна, следвайки повествованието, става ясно, че до появата на турската войска въпросната група от 45 (54) четника не е била заела самия връх, а е била на хълма или в неговото подножие.16

В търсене на истината за съдбата на Костурската чета в епопеята на Ножот и разглеждайки списъчния състав и направените забежки към него, какво прави впечатление? От тази чета се оформят три групи, които намират смъртта си на различни места според направените забележки от водещия Дневника. Първата група, при която е посочено като място Велешко, следователно това са хора, които са били сред 40-те четника намиращи се северно от с. Никодим и е от 8 човека. Втората група на загиналите четници от 10 човека, изрично е посочено, че те са загинали в Костурско, т.е. в сражението на 31 юли с. г. край с. Дреновени. И за третата, последна група, за която не е посочено къде (за разлика от забележките към списъчния състав на четата на М. Чаков – Ракле – б. м.), трябва да приемем, че са загинали на „Ножот”, или са от групата на онези 18 човека, оставили костите си в неговото подножие, а техният брой е 17 човека. Следователно, трябва да се приеме, че различите позиции, които сборните чети заемат преди сражението не са само от дадена чета на даден войвода, а са сбор  от различните чети (с изключение на четите на Секула и Велко, които имат определена мисия – б. м.). На връх Ножот от Костурската чета са отделени 17 човека, 5 четника със сигурност от четата на Мих. Чаков и може би още едни 12 човека, за които не е посочено в забележката къде са намерили смъртта си. Ако се позовем на Силянов, а от там и на Ст. Аврамов, изглежда логично, опирайки се на името на Найдо Арсов от с. Папрадище, Велешко. Но двамата  посочват, че сред основните инициатори за оставане на Ножот са Атанас Попов от Шестеово (а всъщност Христо Попов) и Петко Койчев от Пирдоп (макар че за родно место е посочено Панагюрище), които според Дневника, загиват във Велешко.17 Както е посочено от двата източника, в защита на Ножот, участва и група от четници на Мирчо Найдов от с. Можичища, Прилепско. Самият той заминава за Велешко като четник от четата на Лазар Плавев на 10 ноември 1904 г. 18 и остава там, но колко и какъв е съставът й към датата на сражението не може да се каже за момента, но едва ли е била толкова, колкото са нужни за допълването на интерисуващата ни  цифра от 11 (или 20 човека), след като съставът на окръжната, районната и местните чети се изчислява да е около 45 човека.19  Следователно, сред участниците в различните пунктове на отбраната трябва да има и включени участници от мобилизираната селска милиция от района, която се изчислява до 150 човека.20   След като на „Ножот” всичко е вече спокойно, след като останалите четници и милиция е успяла да удържи настъплението на турската армия до смрачаване, се отегля към с. Фариш и от там да се отправят към Мориховско. Не ни остава нищо друго – освен да проследим пътя на останалите живи четници от Костурската чета, начело с техния войвода Христо Цветков. Едва ли са се чувствали по-различно от даденото описание в спомените на Петър Ацев, цитирано от Хр. Силянов: „Това бе върволица от сенки, която се движеше по инерция...Спяха и вървяха. Дори и водите на Топличката река неможеха да освежат нервите ни. Можеха обаче да се правят вече по-чести почивки. Но всички заспиваха и трябваше с ритници да се събуждат и да се прави проверка.”21  

От тук нататък не ни остава нищо друго освен да напуснем двата източника за информация за по-нататъшната съдба на Костурската чета, тъй като тя според тях е загинала цялата, с изключение на войводата си. Но един войвода без чета, какъв войвода е? Може би и за това не се споменава нищо за него по време на боя, докато за останалите се споменават имената им (дори според Аврамов – Чаков и Цвятко, а не Велко Попадийски, мобилизират 20 човека селска милиция от с. Попадия, а според Силянов, това е само Чаков, който мобилизира милиция не от Попадия, а от с. Подлес и да се яви в тила на неприятеля).22  Позовайки се на списъчния състав и направените забележки към него според Дневника, трябва да приемем, че от сражението към Мориховско, от там за Битолско и през Ресенско, за да стигнат до Костурско се отправят 14 човека. В Дневника е посочено, че Алекси Диков от с. Граматиково – Малкотърновско, се е завърнал ранен на 31 юли (по всяка вероятност с. г. – б. м.).

Макар че в спомените си греши, Алексо Стефанов дословно пише следното: „За конгреса от Битоля дойдоха Пандо Кляшев и Христо Цветков. След конгреса Пандо Кляшев отиде да изпроводи до Костурско Христо Цветков, обаче на път за там загина заедно с костурската чета от 20-30 души. Спаси се само Христо Цветков.”23

Казваме че греши, тъй като окръжният Битолски конгрес се състои в средата на август 1907 г., а вече Пандо Кляшев е отдавна при скъпите му другари, които го очакват в отвъдното. ²⁴

Тази информация дадена от Алексо Стефанов, колкото и да е неточна, все пак поставя един въпрос относно числеността на четата и имайки в предвид, че през есента на с. г., като районен войвода се среща името на Тодор Дочев, който навлиза като четник при Иван Наумов – Алябака, Дали след сражението на Ножот е направено някакво преразпределение на четническия състав за попълване на обезкървените чети на Хр. Цветков и Мих. Чаков, или това е направено след станалата трагедия в с. Дреновени на 31 юли, и след убийството на Алябака, по решение на Битолския Окръжен комитет? За момента е трудно да се каже.

В записките си, както ги нарича Пандо Сидов, той дава следната картина за четата предвождана от Христо Цветков, за това ще си позволя да ги цетирам дословно: „...Преди това за Костурско бе изпратена чета от 45 четници с войводата Христо Цветков, която преди да стигне в Костурско, на върха Ракле, Прилепско, бе разбита от Явер бей. Тук бяха убити 28 четници от четата на Цветков. С останалите четници Христо продължи за Костурско. Като стигна в Ресенско, към него се присъедини и Пандо Кляшев, напускайки Битоля. От Ресенско през Преспата всички заминаха за Костурско, за с. Дреновени, като останаха да денуват в гората южно от с. Дреновени. Тук бяха издадени от Динето Семерджията от същото село. Аскерът още в тъмни зори ги обгражда и напада бивака. Завързва се сражение. Тук паднаха убити всички останали четници заедно с Пандо Кляшев. Можа да се отърве само войводата Христо Цветков ранен и Трайко Желявски, тоже ранен. За смъртта на Кляшев беше известено и задграничното представителство.” 25

Тук ще пропусна допуснатите неточности относно състава на четата и броя на жертвите, които се дават и други подобни. Но прави впечатление споменаването на името на Трайко Тодоров – Желевски, който е сред ранените, а той отдавна е районен войвода в Костурско, което навежда на мисълта, че по всяка вероятност в с. Дреновени е имало събиране на местните войводи и по всяка вероятност на легални членове на ВМОРО, независимо дали за преразпределение на районите на действие, или за избирането на делегати за участие в работата на Битолския окръжен конгрес, но е станало въпросното предателство и съвещанието (околийска конференция) не е приключило своята работа. Към тази мисъл ни навеждат два прости факта: броят на загиналите в Дреновенския усой, и информацията, която дава „Протокол от Втория редовен окръжен конгрес на Битолския революционен окръг”. За целта ще цитирам двата източника, дословно: „Минахме двете Дреновени — Долно и Горно — и скривихме по тясната пътека край гората, наречена Дреновски усой. Кой костурски четник не е денувал в тая гъста и прохладна гора, в която мъчно прониква слънчев лъч? И кой не я познава по многото схватки и изкопани гробове?

Седнахме да починем край самата гора.

Дреновчани са заобиколили с дървена ограда, изпочупена и почерняла от времето, едно малко пространство, по което личат безредно разхвърлени плочи. Това е гробището на петнадесет момчета, загинали в Дреновския усой преди шест години. Селяните ни сочат плочата, под която лежи незабравимият Пандо Кляшев. — А тук лежи моето братче  — прошепна мрачно Чекаларов и ми посочи друга плоча.

След хуриета той е навестил гробището и е запомнил местата, заети от най-скъпите за него покойници: Пандо Кляшев, верният и неразделен другар и съселянин, и братчето, пронизано от турски куршум всред разцвета на своите осемнадесет години.”26             „В хода на работата пристигнаха две тъжни вести: а) нападението на войската върху чета в Костурската кааза, където се договаряли с представители на подкомитета, за това, което трябва да се предложи и приеме на конгреса. При това нападение са били убити Панте Галчев, войвода на четата и член на подкомитета и 14 четника; а двама други войводи са ранени, именно: Христо Цветков и Трайко Звелевич...”27

Изпущайки от внимание цитираните документи с обърканите имена или години, но и в двата е ясно посочена цифрата 15 човека, т. е. 14 четника плюс Пандо Кляшев. Като се има предвид, списъчният състав на четата и направените по него забележки в Дневника, загиналите четници от четата на Христо Цветков са 10, останалите 4 жертви или са от четите намиращи се по-това време в Костурско, или евентуално от легалните членове на ВМОРО взели участие в околийската конференция състояла се край с. Дреновени на 30 и прекъснала своята работа, по нещастно стечение на обстоятелствата на следващия ден и за това в работата на конгреса няма делегати от Костурско.28

Този материал си позволих да предложа на вниманието на участниците в тази научна конференция единствено с цел да се внесе едно изправяне в историческата действителност, което е наложено от Стефан Аврамов и възприета от Христо Силянов. Защото с поставянето на плоскостта, че цялата Костурска чета, загива на връх „Ножот” е меко казано лъжа. От друга страна, паметта пред онези, които именни или безимени избраха да положат костите си в името на собствената свобода или в името на освобождаването на брата роб, ни задължава към това. Защото сред загиналите няма Атанас Попов от Шестеово, а има Христо Попов и той не е сред групата на участвалите на Ножот, а сред групата, която е трябвало да се сражава над с. Никодим, тъй както и по-напред споменах името на Петко Койчев от Пирдоп, а не от Панагюрище и т.н.

Темата за епопеята на Ножот поставя пред бъдещите изследователи много въпросителни, както пред тези от България, така и пред тези от Македония. Честно казано не съм запознат с достигнатото от колегите от Македония, но виждайки, че цитират двете имена (Атанас Попов и Петко Койчев) поставяйки ги сред загиналите на самия връх, а не като участници в Епопеята като цяло, следователно ситуацията е индентична.

Запознавайки се с малкото източници за разглежданите събития, в мен се породиха твърде много въпроси, но след като зададеш въпрос би трябвало да изкажеш своето виждане, като възможен отговор. А за това, едва ли щеше да стигне регламентираният обем от страници.

                                         Бележки:

[1] Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. Том ІІ (фототипно издание), С.,1983.; Аврамов, Ст. Революционни борби в Азот (Велешко и Поречието) – В направените корекции от страна на Христо Силянов в хода на разказа за станалите събития и хода на битката, ясно проличава, че той не следва безрезервно написаното от Ст. Аврамов. За това говори простият факт, че според Аврамов, сборните чети се намират само на два пункта – Ножот и Попадийски чукари, докато Силянов представя разпределението на сборните чети на четири пункта – Ножот, над Никодин, склона Пещерата и Попадийски чукари. Следователно, за това според мен се опира на друг източник, може би споменатите от него, предоставени му спомени от Петър Ацев.

2 Чаков, Мих. Дневник на революционниия ми живот, алманах „Янтра”,1983,кн.4,с.174-201.

3 Четите на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Дневник и снимки на четите на ВМОРО преминали през Кюстендилския пункт 1903 – 1908, Архивите говорят, т. 26, С., 2003.

4 Силянов, Хр. пос. съч., с. 534. ;при Стефан Аврамов  е посочено, че четата се състои от 48 човека, която е тръгнала в средата на април и на 24 с.м. свиква конференция край с. Ораовец – пос. съч., с. 150.

5 Четите ..., с.84.

6 Силянов, Хр. пос. съч., с.533.

7 пак там, с.534 ;Ст. Аврамов изрично посочва, че на 8 юни преминава Вардара, новоназначеният велешки войвода Михаил Чаков с 50-членната си чета, а след няколко дни пристига и костурската чета на Христо Цветков, състояща се от 30 четници. – пос.съч., с.155; интересен е въпросът „Защо Силянов не обръща никакво внимание на спомените на Пандо Сидов, в които има все пак много по близка до действителността информация, отколкото писаното от Ст. Аврамов – виж Сидов, П. Записки от .четническия ми нелегален живот. – Борбите в Македония и Одринско.1878-1912. Спомени. С., 1982, с. 649.

8 Четите...,с. 86-87.                                                                                                                       

9 Четите...,с.89-90.

10  Силянов,Хр. пос.съч., с.535-536.

11 пак там, с.538.

12  пак там, с.535.

13  След като  навсякъде се говори за дадено число от хора като едно цяло, явно двамата местни войводи са имали отделно възложена им задача за да бъдат посочени като две групи и първоначално са се намирали зад хълма Ясенова глава, от двете страни на пътя, а не както посочва Силянов горе на върха, защото тогава щеше да се каже, че охраната на хълма беше поверена на четите на местните войводи, а не да казва групи. – Силянов, Хр. пос.съч., с.535.; bg.wikipedia.org/wiki/ Битката­_на_Ножот.

14  пос. съч., с.536. ; макар че Ст. Аврамов изрично да посочва, че четата му стигнала до Попадия по време на съвещанието – пос. съч., с. 156.  

15 Аврамов, Ст. пос.съч., с. 158. – макар че от повествованието му да се разбира , че това е станало през нощта, но там има едно друго смущаващо изречение: „По това време на „Ножот”, след заминаването на войводите за войводския съвет, бяха останали 54 човеци.” Кой и къде е отвел другите? Отговор не се дава. Тъй като той не споменава за групата изпратена над с. Никодим и на склона Пещерата, то според мен трябва да се приеме, че най-малко първоначално групите над Никодим и тези на Ножот, са едно цяло и всички са били първоначално разположени на този хълм.; Силянов, Хр. пос.съч., с.536.

16 Силянов, Хр. пос. съч., с.537.; Аврамов, Ст. пос. съч., с.160. – макар да заявява на посочената от мен страница, че всички взели това решение се заели с укрепването на позицията.

17 Аврамов, Ст. пос. съч., с.158. - дори Петко Койчев е посочен, като секретар на четата на Мих. Чаков е поставен за времен войвода на тази група.  

18 Четите...,с. 38 

19 bg.wikipedia.org/wiki/ Битката на Ножот                                                                           

20 пак там; но Ст. Аврамов посочва дори цифрата 300 – пос.съч., с.156                              

21 Силянов, Хр. пос. съч., с.541

22 Силянов, Хр. пос. съч., с.540; Аврамов, Ст. пос. съч., с.162. 

23 Революционната дейност в Демирхисар (Битолско) По спомени на Алексо Стефанов (демирхисарски войвода) съобщава Боян Мирчев, Материяли за историята на Македонското освободително движение, книга ХІ, С.,1931, с. 49.

24 Борбите в Македония и Одринско..., с. 649.

25 Пак там.

26 Силянов, Хр. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. С.,1984, с.451.

27 Вътрешната Македоно – Одринска революционна организация (1893-1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни протоколи, резолюции, писма). Том І, маст 2. Архивите говорят, т. 46, С.,2007, с.714.

28 Пак там.

Мислех този материал да бъде публикуван тук, след като излезе от печат от материалите на международната научна конференция провела се в Благоевград на 3-4 октомври 2013 г. Тъй като някой ме обвинява, че преписвам абсолютно всичко от българската уикипедия, а там по-напред имаше публикувана статия за Стоян Чекаларов, загинал като четник на Пандо Кляшев, дори и сега там още стои твърдението, че в Костурско влиза като войвода и с него загива цялата му чета, и са посочени имената още на Никола Михов, Лазар Палчев, Петър Клянов, Нумо Марковски и Васил Хаджипавлов. А истината относно Пандо Кляшев - все още действащ член на ОК на ВМОРО - Битоля, е че просто съпровожда четата на Христо Цветков. Маже да се приеме за върно твърдението, че Никола Михов загива край Дреновени на 31 юли 1907 г. Но за другите, лично за сега не съм убеден.