Костурски край - Маняк

Маняк/Маниакално, Маниаки/ дн. Μανιάκοι

Селото е разположено в Костурската котловина  покрай хълма Черната планина на около километър западно от  Костурското езеро и отстои на около  3 км югозападно  от центъра на Костур.  На, около 5 км южно се намира с. Дупяк (Диспилио) , на около 7 км югозападно е гр. Хрупишча (Аргос Орестико), на по-малко от 5 км западно е с. Изглибе (Пория) , на по-малко от километър северозападно е с. Орман (Неа Лефки). Землището на селото е разделено на две, полупланинско в Черната планина и равнинно – западно от коритото на р.Бистрица.                                 

черквата "Св.Георги" в с. Маняк

При преброяването от 2001 г. е посочено като център на тогавашната  община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория).

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873  г., Маняк е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи.

стара къща от с. Маняк

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Маниакално живеят 120 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Маняк.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото има 126 жители  българи християни и административно спада към Нестрамска нахия, от Костурската кааза..                        

По данни на секретаря на Екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Маняк има 160 българи екзархисти. Гръцката статистика от с.г. представя селото като изцяло гръцко със 120 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи, а според  Георги Марков и една куцовлашка. Според същият землището  на селото е собственост на трима бейове.

Ролята и мястото на селото в национално освободителната борба под ръководството на ВМОРО е значима. През пролетта на 1898 г. е създаден първият селски комитет. То е първото село, в което цялото население е посветено на революционната борба. Според Г. Хр. Марков, за това спомагат, както близостта на селото до двата града Костур и Хрупишча, така и гората известна като „Манятски Орман”, унищожена след установяването на гръцката държавност, според него.

стара къща от с. Маняк

Няма данни селото да е пострадало по време на въстанието.

До Илинденското въстание селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според доклади на БТА в Битоля през 1904 г. селото преминава като цяло към ведомството на Българската екзархия. До Хуриета в селото няма  открито българско училище, макар че населението, според Георги Христов, да настоявало за откриването на такова много преди това.                                                                                                                                                

По време на Балканската война двама души от селото се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Но имайки в предвид доброволците дошли с Кузо Димитров Манятски от САЩ (а, и самият той), тяхната бройка може и да е повече от трима.

След Балканските войни е включено в пределите на Гърция.                                                        

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 113 човека, от които 68 мъже и 45 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно към община Желин.

Според Милойевич селото се състои от 10 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. показва, че в него живеят 87 жители., от които 48 мъже и 39 жени.

Според преброяването от 1928 г. населението му нараства на 112 жители, като в това число са и двама бежанци заселили се в него след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита, че   селото има 153 жители, от които 82 мъже и 71 жени.

Сградният фонд на селото е 30 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 156 жители, от които 146 са славяноговорящи. По време на окупацията от Италия 27 са показали антигръцки настроения. Девет са избягалите към Сърбия и България, а други девет се намират в гръцките затвори.

През 1951 г. в селото живеят 285 жители.

Надморската височина , на която е разположено селото е 705 м.

черквата  "Св. Петка"

В близост до селото се намира черквата "Св. Петка", край която има "аязмо". Според Г. Марков, на негово място по преди е имало средновековен манастирски комплекс, със същото име.

лековитият извор (аязмо) на "Св.Петка"

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Аргиров, Димитър - член на ВМОРО; след сражението в селото на 15 срещу 16 ноември 1906 г. между турската войска и четници на ВМОРО, сред които е и Кузо Димитров е арестуван. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.156./

Атанасов, Лефтер – деец на ВМОРО. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.159./

Василев, Атанас - член на ВМОРО, арестуван преди Илинденското въстание от турската власт; след сражението в селото на 15 срещу 16 ноември 1906 г. между турската войска и четници на ВМОРО, сред които е и Кузо Димитров, е отново арестуван. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.155-156./

Влахов, Васил - глава на 4-членно семейство през 1940 г; сражавал се в редиците на ЕЛАС и ДАГ; загинал; след края на гражданската война двама от семейството са останали да живеят в селото;. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влахов, Глигор - политически затворник в периода 1945 – 1951 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влахов, Пандо - глава на 5-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влахова, Елпида - политическа затворничка в периода 1945 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влахова, Лефтера - сражавала се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в Полша. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиадов, Лука - сражавал се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в Полша. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиадова (Гьоргадиева), Галата - сражавала се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиева, Рина - член на ВМОРО; изпълнявала куриерски и караулни функции. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.160./

Гьоргадиев, Мино - политически затворник през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитров(Димитровучилище), Аргир - глава на 5-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото; политически затворник през 1945 г.. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитров (Манятски), Кузо – роден на 2.4.1872г.; учил в гръцкото и в българското училище в Костур; учил и за обущар, но е работил и като воденичар; един от основателите на местен комите на ВМОРО; изпълнявал е и куриерски задачи; арестуван ро ровод убийството на Нуредин бей и е измъчван в Костурския затвор, където прави опит да се самоубие, за да не се превърне в предател, но е спасен и излекуван; поради заболяване не взема участие в Илинденското въстание; след въстанието взема участие преди всичко в Костенарийската и Нестрамската чета; през 1907 г. пристига в България, откъдето заминава за Америка, там остава до Балканската война; там организира доброволческа чета, за участие във войната; арестуван и малтретиран, заедно със семейството си от гръцката власт; по време на Първата световна война през 1916 г. сформира доброволческа чета, за действия в тила на гръцката армия; преселва се в България и работи като воденичар в Нови пазар, Шуменско. /виж: Ил.Илинден, 1938, бр. 6,с.3; пак там,1943, бр. 147,с. 13-14; пак там,1943, бр. 149, с.15-16.; Марков, Г. Хр. Хрупщко..., с. 150 -161; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.74; Освободителното движение в Македония..., т.І,с. ХХІХ./

Димитров, Спас Кузов – роден през 1899 г.; син на К. Димитров; починал през 1916 г. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.157./

Динков, Аргир (Гиро) - един от основателите на местният комитет на ВМОРО; взел участие в осовободителната борба с оръжие в ръка преди и по време на Илинденското въстание; починал през 1922 г.. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.151,159./

Динкова, Сона Гирова - член на ВМОРО; изпълнявала куриерски и караулни функции. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.160./

Дино – член на ВМОРО; чорбаджия. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,99./  # възможно е да се отнася за Аргир Динков

Довенитов, Стерьо – председател на СК на ВМОРО; по искане Г.Каравангелис е убит през ІІІ.1907 г. # съжалявам много, че не мога да посоча от къде съм почерпил малко по-точна информация от дадената в Уикипедията, за която някой ме обвиняват, че дословно я преписвам. Просто съм вмъкнал навремето името без да съм посочил  източника. Възможно е С.Довенитов и С. Дъндов да са едно и също лице. Имайки в предвид писаното от Г.Хр.Марков, че не посочва Каравангелис виновен за неговата смърт, а посочената информация, че имено митрополита е виновен за смъртта му – противоречие видимо няма, защото именно през 1907 г. Г. Каравангелис е преместен за митрополит в Амасия, макар че в българоезичната  уикипедия да се посочва, че е костурски митрополит до 1908 г.

Дорев, Паскал – роден през 1887 г, по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета, 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г, награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.248; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.539./

Дъндов, Стерьо (Щерьо) - член на ВМОРО, арестуван преди Илинденското въстание от турската власт; убит от андартите на 20.8.1907 г.  /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.155,162./

Зумбов, Васил - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зумбов, Кочо - политически затворник в периода 1945 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зумбов, Таки - политически затворник в периода 1946 – 1955 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зумбова, Ксантипа (Ксандипа) . сражавала се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кицов, Вангел – сражавал се в редовете на ЕЛАС; достига до капитан в редовете на

ДАГ; политически емигрант в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кицов, Васил – сражавал се в редовете на ЕЛАС; след края на Гражданската война емигрира в Полша. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кицов, Димитър - политически затворник през 1945 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кицов, Никола – сражава се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кицов, Тодор - политически затворник през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кичов(Кицов), Панайот - политически затворник през 1947 г.; сражава се в редовете на ДАГ; служи като артилерист; загива в сражение. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Коцевски, Диме - глава на 4-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Коцевски, Коста - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война пет са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Коцова, Василка - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Коцовски, Леонида - глава на 7-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са емигрирали в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кочовски, Коста - политически затворник в периода 1945 – 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кьосев, Дине - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Ламбров, Панайот - политически затворник през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мальов(Мелю), Христо(Христос) - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; сражавал се в редовете на ЕЛАС; след края на гражданската война четирима са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Манякска (Димитрова), Пенка К. – съпруга на К. Димитров; член на ВМОРО; изпълнявала куриерски услуги, а също така при необходимост изпълнявала и ролята на охрана на четите; измъчвана от гърците след установяването на гръцката власт в селото; починала през 1914 г. ненавършила и 40-години. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.157,160./

Наумов(Ваумов), Васил (Циле) - глава на 8-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото; политически затворник в периода 1945 – 1950 г.. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наумов, Георги – един от основателите на местният комитет на ВМОРО; взел участие в Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.147,151,154,159./ # просто съвпадение на имената със следващия, но явно са две разични лица.

Наумов, Георги – роден през 1887 г, по време на Балканските войни е войник в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО, 1.Х.1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници.т9.Македоно...,с.483./

Наумова, Василица - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петрова, Султа - глава на четири членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Полоков, Васил - глава на 5-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

поп Никола Щерьов Чапата – гръкомански свещеник; от страх да не бъде наказан от ВМОРО с баща си се изселват в Костур; назначен за свещеник в с. Калевишча; след Хуриета, заедно с баща си правят опит да се завърнат в селото. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.161-162./

Попхристов, Ристо - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; политически затворник в периода 1945 – 1950 г.;  след края на гражданската война всички са емигрирали в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралев, Сотир - политически затворник през 1947 г.; след като излиза от затвора се включва в редовете на ДАГ; след края на войната емигрира в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралев, Танас – сражавал се в редовете на ЕЛАС, СНОФ и ДАГ след края на гражданската война емигрира в Полша. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралев, Тимьо - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; сражавал се като войник в редиците на ЕЛАС; майор в редовете на ДАГ; след края на гражданската война всички са емигрирали в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралева, Александра(Алекцандра) - политическа затворничка през 1947 г.; след освобождаването си се включва в редовете на ДАГ; загинала в сражение. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралева, Йордана - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралева, Теодота - политическа затворничка през 1947 г.; след освобождението си се включва в редовете на ДАГ; след края на войната емигрира в СССР.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ралеви – братя; къщата им била изгорена от италианската армия с обвинението, че са предатели и подпомагат андартите. /виж: ИДА,т.94,с. 87./

Сирчов,  Насо - политически затворник през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ситковски, Димитър(Димитар) - глава на 8-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война шест са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Ситковски, Танас - глава на 3-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Скрипов, Димитър – сражава се в редовете на ЕЛАС; в края на гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стергиева, Харикла - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стергиев, Гьорги - глава на 5-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стергиев(Стергиел), Танас - глава на 7-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото; политически затворник в периода 1945 – 1952 г.. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Таушов, Ставро – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ташо – коджабашия на селото; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,99./

Типов, Лефтер - политически затворник в периода 1945 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типов, Петро – член на ВМОРО, арестуван преди Илинденското въстание от турската власт; след сражението в селото на 15 срещу 16 ноември 1906 г. между турската войска и четници на ВМОРО, сред които е и Кузо Димитров е отново арестуван.

Типов, Ристо -  политически затворник в периода 1945 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типов, Ставро - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Типовски, Глигор – глава на 6-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война пет са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тодорова, Петра - къщата и била изгорена от италианската армия с обвинението, че е предателка и подпомага андартите. /виж: ИДА,т.94,с. 87./

Христов(Jристов), Димитър (Димитар) – сражавал се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цветков, А. – водач на четата на паравоенната организация „Охрана” в Маняк. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите..., с. 457./

Цветков, Вангел Димитров – милиционерски водач на подвижния отряд в селото, по-късно в Хрупишча; заловен от андартите; къщата му била изгорена от италианската армия по обвинение, че е предател през лятото на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 87; Даскалов, Г. Участта на българите..., с. 457 ./

Чапата, Щерьо – гръкоман, който не успява да създаде гръцки комитет в селото; от страх да не бъде учит се изселва със сина си поп Никола в Костур;  по всяка вероятност отива със сина си в Калевишча; след Хуриета прави опит да се върне в селото, но не е приет от съселяните си. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.161-162./

Чапов (Цапата), Андрея - глава на 8-членно семейство през 1940 г.; къщата му била изгорена от италианската армия с обвинението, че е предател и подпомага андартите; след края на гражданската война всички са емигрирали в Чехословакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; ИДА,т.94,с.73-74,86./

Чапов (Цапата, Цапов), Апостол -  роден през 1927 г.; на 15 годишна възраст се включва в резовете на ЕЛАС; загива на 12.6.1944 г. в сражение с германски войници в с. Дъмбени. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.; pollitecon.com/html/freedom_fighters/Capov_Apostol.htm/

Чапов (Цапата), Вангел(Бангел) – сражавал се в редовете на ЕЛАС, а по – късно в ДАГ; достига до чин капитан; след края на Гражданската война емигрира в Чехословакия.  

/виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чапов (Цапата), Ламбро - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; политически затворник през 1945 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чапов (Цапата), Паскал – сражавал се в редовете на ЕЛАС и ДАГ; след края на гражданската война емигрира в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чапова (Цапа), Елпиники  - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Черпалов, Динко – член на ВМОРО; взел участие с оръжие в ръка преди и по време на Илинденското въстание; починал през 1922 г. в Хрупишча, където се е преселил неизвестно кога, дали по време на Хуриета, или след Балканските войни.. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.159./

Щерева, Димана – член на ВМОРО; проявила се по време на убийството на Нуредин ага. член на ВМОРО; изпълнявала куриерски и караулни функции. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.160./

Янакиев, Доро - един от основателите на местният комитет на ВМОРО; ръкъводител; арестуван от турската власт преди Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.151,155,159,160./

Янакиев, Ставро – член на ВМОРО; брат на Доро; взел участие в Илинденското въстание; отровен от гърците през юни 1909 г. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.154,159./

Янакиева, Дафина - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янакиева, Елена - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янакиева, Лефтера - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янакиева, Малама Дорова – съпруга на Д.Янакиев; член на ВМОРО; изпълнявала куриерски и караулни функции. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.160./

Янакиева, Софа - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков, Андон - глава на 3-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са емигрирали в Австралия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков, Ахил - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са останали да живеят в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков(Янакиев), Васил - глава на 6-членно семейство през 1940 г.; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.,където е избран за член на ЦК ; след края на гражданската война всички са емигрирали в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; ИДА,т.94,с. 74./

Янаков, Манол - глава на 4-членно семейство през 1940 г.; след края на гражданската война всички са емигрирали в Австралия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков( Янакиев), Паскал - глава на 8-членно семейство през 1940 г.; член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; избран за член на Контролната комисия;  след края на гражданската война всички са емигрирали в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; ИДА,т.94,с. 74; Даскалов, Г. Участта на българите..., с. 457./

Янаков, Трендафил – сражавал се в редовете на ДАГ като артилерист; загинал. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков, Христо - сражавал се в редовете на ДАГ като артилерист; загинал. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янаков, Христо В. – сражавал се в редовете на ДАГ; след края на войната емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

98.Янакова, Александра - политическа затворничка през 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./