Костурски край - Зиковишча

      Зиковишча/ Жиковища / дн. Σπήλιος

Селото се намира на 23 км югозападно от Хрупишча, в южните склонове на пл. Одре.

При преброяването през 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

Според статистиката на  В. Кънчов през 1900 г. Зиковища има 300 жители българи, но в селото, вероятно ще има и гърци или огърчени българи, тъй като мъжкото население знаело гръцки, но домашният език е бил българския, отбелязвайки в обяснителна бележка. Той посочва, че селото се намира административно в Кастурската кааза, в нахия Костенария.

В началото на ХХ в. цялото население на Зиковишча е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание през 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия, според писмо до княз Фердинанд от търговският агент в Битоля. Същото пише и Хр. Силянов.

Югазападно от селото се намира Зиковищенският манастир „Св. Атанасий”, който според турски документи е построен през 1629 г. По време на Гръцката въоръжена борба за Македония (1903 – 1908) манастирът е използван като база за андартските чети. След едно от поредните нападения над с. Езерец (2 март 1905 г.) е нападнат и напълно опожарен от Костенарийската районна чета ва ВМОРО, подкрепена от селската милиция от околните български села. Пощадена е само църквата.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Жиковишча преди Балканската война има 40 български къщи, което не е отречено и от Георги Марков.

В 1912 г. след Балканската война  селото попада в Гърция.

Според списъкът от 1913 г. населението е 214 човека и всички са християни и македонци (интересното е как през 1913 г. са определени като македонци, когато в статистиките или си българин, грък, влах, албанец?).

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 153 човека.

През 1927 г. селото е прекръстено на Спилиос.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 174 жители, от които само един е бежанец след 1922 г.

При последното преброяване в началото на ХХІ в. в него живеят 29 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.

Сведения за жители от това село, не бяха открити, в документи, книги и интернет пространството.