Костурски край - Зеленград

                   Зеленград дн. Μεσόβραχο

Селото е разположено на 23 км югозападно от Костур, до границата с Албания в подножието на пл. Алевица.                                                                                                              

При преброяването през 2001 г. е съставно село от тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в османските данъчни регистри през 1530 г. Под името Зеленовад с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско.

В статистиката си Шинас го споменава като Зелигради с 300 жители - турци.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия се споменава като Зеленград.

Според Ст. Веркович през 1889 г. в с. Зеленград има 45 помашки домакинства, а мъжете са 157.

В края на ХІХ в., според Тодор Симовски,  Зеленград е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1905 г. представя селото като турско - с 350 жители.                                                                                     

Макар че се намира сравнително близо до селата Ревани, Гърлени и Калевишча, отстоящо на 3 км по шосе или в права линия, то не е споменато в статистиката на В. Кънчов, от Г.Константинов /Бистрицки/, а Г. Марков в неговите спомени за Хрупищко, го споменава само като име на населено място, което подсказва, че навремето то е било населено с българи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 304 жители, от които 157 мъже и 147 жени.

Според Милойевич през 1920 г. в селото има 40 къщи със славяномохамедани.

Преброяването от с. г. отчита, че в селото живеят 260 жители, от които 129 мъже и 131 жени.

Според Пелагидис 40 фамилии с 230 човека са били изселени и на тяхно място са заселени 18 семейства от Понтийските гърци. В периода 1931 – 1936 г. били им раздадени 863 дка имоти, които били разпределени между 25 мъже, за обработване.

През 1927 г. селото е преименувано на Месоврахон.

Според преброяването от 1928 г. селото наброява 93 жители, от които 51 мъже и 42 жени. В това число са и 59 бежанци, заселили се след 1922 г., от които 25 мъже и 35 жени. Но от друга страна данните от преброяването поставят един интересен въпрос. След като цялото предишно население е било мюсюлманско, как изведнъж се оказва, че в него живеят 24 човека - местно население (заварено)? А, ново приселилите са всъщност 69.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 110 жители, 60 мъже и 50 жени. Сградният фонд на селото е 20 сгради.

Броят на жителите остава непроменен и в края на Втората световна война.

По време на Гражданска война в Гърция в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и най-вече съседното с. Калевишча. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца беажанци. От селото 10 човека в емигрират в САЩ и Канада след 1949 г.

Преброяването отчита, че жителите му са намалели на половина през 1951 г. – 55 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1090 м.

В спомени, документи, книги и в интирнет пространството  като жители на това село се споменават следните лица:

Камциридис – фамилия, която населява днес селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кампсиридис - фамилия, която населява днес селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Саввоулидис - фамилия, която населява днес селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

4.Сарос - фамилия, която населява днес селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./