Костурски край - Капешчица

               Капешчица   дн. Kapshticë 

Селото се намира в областта Девол, в подножието на западните разклонения на планината Корбец, на около 35 км източно от гр. Корча и на 48 км северозападно от Костур.

Според статистиката на В. Кънчов около началото на ХХ в. селото е смесено в религиозно отношение и в него живеят 150 албанци християни и 400 албанци – мохамедани. В забележка В. Кънчов посочва, че селото, както и съседните нему села като Косинец Лобаница географски принадлежат на областта Корешча, но административно се намират в нахията Билища.

По време на Илинденското въстание от 1903 г. селото е нападнато заедно с нахийският център – гр. Биглишча от обединените въстанически чети. Целта на това нападение е да бъде наказано населението за взематото участие при разграбването и опожаряването на Смърдеш на 9 май 1903 г., от една страна, а от друга да бъде възпряно тяхното участие в борбата на турската власт при потушаване на въстанието, от страна на турската власт. След 4 часово сражение, въстаниците отстъпват без да успеят да го превземат.

Според гръцката статистиката от 1905 г. селото е гръко-турско и в него живеят 60 гърци 500 турци.

По време на Балканската война неговите жители вземат участие при разграбването и опожаряването на селата Калевишча и Яновени. Според доклад на войводите от Костурската съединена чета – Ив. Попов и Хр. Силянов, селото не е посочено, да е било посетено и населението обезоръжено. По всяка вероятност то попада в онази група села, за които се посочва в документа, които са получили нареждане от подполковник Захаракопулос да предават оръжието си само на редовна гръцка армия. На 5 декември 1912 г. част от селото е опожарено от гръцката армия, както и съседни на него смесени или чисто албански села.

След Балканските войни селото попада в спорната зона за гръко-албанската граница.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 487 човека, от които жените са 250, а мъжете – 237.

През 1920 г. според статистиката населението е намаляло на 452 жители, от които жените са 204, а мъжете 248.

На 28 май 1920 г. в него е подписан гръко-албанският протокол, с който се уреждат малцинствените въпроси на гърците в Северен Епир.

Днес в селото се намира контролно-пропусквателен пункт за преминаване в Гърция.

Надморската височина на, която е разположено селото е 971 м.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове като жители на селото се споменават лицата:

Али, Курт – защитавал домът си по време на Балканската война от нападението на четата в похода към Билишча и Корча. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.582,583, 587./

Асан ефенди – син на Касъм ага; от него били поискани 100 лири от Коте Христов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.103; Дневник на костурския войвода...,с.69./

Касъм ага – роден през 1864 г; от прост пъдарин, чрез убийства и золуми и с помощта, която му е оказана от властта и албанските разбойници се превръща в пръв богаташ в Костурско; поставил под икономическа зависимост по – главните села в Корешчата; П. Кляшев в своите спомени казва, че е бил далновиден като е предричал, че религиозната борба между екзархисти и патриаршисти ще се превърне в политическа борба за освобождение; под негова власт са били селата Смърдеш, Брезница, Кономлади, Статица, Поздивишча, Руля, Търново, Желево и Ошчима;  успява да стане постоянен прекупвач на десятъка в североизточната част на областта Корешча; убит през 1901 г. край с. Псодер от  четата на ВМОРО. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 650; Чекаларов, В. Дневник...,с.288; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.48; Дневник на костурския войвода...,с.167; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХV./

4.Мемед бег – богат земевладелец. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.554./