Костурски край - Загар

        Загар /Загаре, Загари, Жагар/

               дн. Άγιος Ζαχαρίας

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км югозападно от Костур, в северните склонове на пл. Грамос, до един от изворите на р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. селото е предстанвено като обезлюдено в бившата община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

То е едно от интресните села, за това, че сведенията относно етническата и реригиозната принадлежност на населението населявало го някога е противоречива.

Според статистиката на Шинас през 1886 г. в с. Загаре живеят 20 албански семейства.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е споменато като с. Загари.

Според Симовски в края на ХІХ в. селото било заселено с  арумъни - скотовъдци в Костурска каза на Османската империя.

За него в своята статистика В. Кънчов от 1900 г. не споменава. Не е регистрирано и от секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г.

По време на Илинденското въстание от 1903 г. близо 120 членната чета на Васил Чекаларов в походът и областта Колоня дава сражение на башибозука край селото.

За него се дават сведения в Гръцката статистика от 1905 г. като българско село с 90 жители.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция. Но списъка от 1913 г. не отчита неговото съществуване.

През 1918 г. селото е посочено като съставно село от община Яновени.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 66 жители, от които 37 мъже и 29 жени.

Според Пелагидис селото е било смесено и от него през 1924 г. са изселени 8 семейства с численост 40 човека мюсюлмани.

През1927 г. е прекръстено на Агиос Захариас.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 31 жители, от които 22 мъже и 9 жени, но в селото не е заселен бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има осем семейства, но всичките са албански.

Преброяването от 1940 г. отчита, че то е обезлюдено.

Според Кукудис поради близостта на селото до с. Линотопи трябва да се считат за едно населено място, а не като отделно такова. Според него името идва от оцелелите и до днес останки от византийската църква „Св. Захарий”. По времето на Али паша Янински по всяка вероятност там се заселват албански мюсюлмани и превръщат църквата в джамия и селото по албански би трябвало да се чете като Жагар.

Надморската височина, на която е било разположено селото е 1300 м.

До момента нито в документи, спомени, книги и в интернет сайтове съм открил да се споменава името на представител от това населено място.