Костурски край - Жужел

                             Жужел /Зузули/ дн. Ζούζουλη

Жужел е разположено на Жужелската река, високо в североизточните разклонения на планината Смолика. Жужел е най-югозападното село на Костурско и географски принадлежи към Епир, а не към Македония.                                                                       

При преброяването на населението от 2001 г. то е посочено като съставно в тогавашната община (дем) Аренес, префектура Костур (Кастория).

Съдейки по името му, в ХVІІІ в. се предполага, че е било населено с българи, но е било напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качуани от Епир. В края на ХІХ в. Жужел е село в Борботска нахия в Костурска каза.

В картата на Австро - Унгарския  генерален щаб е посочено като Жужулия (Жужел)

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. в селото има 120 жители гърци. 

Контоянис в картата си го представя като село с патриаршистка черква и училище.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев от 1905 г. в Жужел има 125 гърци. В селото не е функционирало училище.                                                                                                                                                    Гръцка статистика от 1905 г. показват Зузули като село със 189 жители гърци.                              След Балканската война Жужел попада в Гърция.

През 1913 г. е посочено, че в селото живеят 305 жители, от които 164 мъже и 141 жени.

През 1918 г. селото е съставно към община Пселско.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в него живеят 268 жители, от които 109 мъже и 159 жени. Всичко 54 семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 351 жители, от които 156 мъже и 195 жени, в него не е настанен бежанец след 1922 г. Още 37 жители на с. Жужел  живеят в други населени места.

Преброяването от 1940 г. отчита 423 жители, от които 195 мъже и 228 жени.

През 1945 г. в него живеят 420 жители.

По време на Гражданската война в Гърция селото е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в него живеят 399 жители.

През 1964 г. поради пропадане на почвата огромна част от населението е преселено в с. Цотил и с. Маняк.

Селото е разположено на 986 м надморска височина.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове като жители на селото се споменават следните лица:

Антониу – семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиадис – две семейства с такава фамилия днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитропулос - семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Динолазос – семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Евангелоу - семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костарас - семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лазос - три семейства с такава фамилия днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Николидис – семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папавасилиу - три семейства с такава фамилия днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пападамос – семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папатомас - две семейства с такава фамилия днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

12.Паулоу - семейство, което днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./