събота, 29 септември 2012 г.

Костурски край - Богатско


Богатско / Богацко, Богачко/ дн. Βογατσικόν

Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Мурик, на левия бряг на р. Бистрица  южно от  Костур по главния път за Гревена.                                  
При преброяването от 2001 г. селото е представено като общински център на община
(дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория), преди настъпилите промени в административното делене от 2011 г. въз основа на закона Каликратис.
За първи път селото се споменава в средата на ХV в. Османските данъчни регистри под името Богавецко с 30 семейни и двама несемейни мъже. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.
В края на ХV в. в Османските архиви се споменава под името Богачко, в което живеят 180 семейства.
Шинас през 1886 г. го споменава под името Вогацикон с 2000 население, в което има две мъжки и девическо училище, чешми, ханове, църква и параклис.
В картата на Австро – Унгарския генерален щаб е посочено с името Богацко.
В картата на Контоянис е посочено, че функционира Патриаршеска черква и има училище.
В края на ХІХ в. Богатско е паланка в Хрупишка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Богацко (Богатско) има 1 750 жители гърци. Пак според него в селото и съседните нему села населението е погърчено, тъй като гръцкият език е примесен с много български думи.                                
По данни на секретаря на Българската екзархи Д. Мишев през 1905 г. в Богатско има 2 250 гърци и в селото работи гръцко училище.                                                                               
Гръцка статистика от с.г.показва Богатско като градец с 2 500 жители гърци.                                                                                         
Богатско е било база на андартското движение в периода на гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г..
В 1912 година след Балканската война Богатско попада в Гърция.
През 1913 г. в селото живеят 2693 жители, от които 1518 мъже и 1175 жени.
През 1918 г. е посочено като самостоятелна община.
Преброяването от 1920 г. посочва че в селото живеят 1701 жители, от които 697 мъже и 1004 жени – 389 семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 1601 жители, от които 937 мъже и 664 жени, в това число и 13 бежанци, които са дошли след 1922 г. Отчетено е също така, че 311 жители на Богацко живеят в други населени места.
Преброяването от 1940 г. посочва, че в селото живеят 1509 жители, от които 664 мъже и 845 жени. Сградния фонд на селото 533.
Според  статистиката от 1945 г. в селото живеят 1390 жители.
Преброяването от 1951 г. отчита 1842 жители.                                                                                            
Надморската височина, на която е разположено селото е 986 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството  като лица родени от това село се споменават :

Аргиропулос, Йоанис д-р (Йоанис Котулас Бурдас)–  роден през 1852 г.; след завършване на гимназия учи медицина в Атинския университет;  от 1878 до 1880 г. живее в Цариград, след което се връща в родния край; през 80 – те години на ХІХ в. участва дейно в организацията създадена от Анастиос Пихеон в Костур;  през 1887 г. е арестуван от турската власт; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в местната организация в гр. Клисура, където е лекар, в отделение „В”;  лежал е в турски затвор в периода 1905 – 1909 г.; починал през 1920 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; ΑΦΙΕΡΩΜΑ:Ο ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΙΑΤΡΟΣ ΙΩΑΝΝΗΣ ΑΡΓΥΡΟΠΟΥΛΟΣ(1852-1920) ./
Арматуш - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Бойо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Вадраханис, Йоанис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./
Вадраханис, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; един от първите, които оказват съдействие на пристигащите андартски войводи; бил е разузнавач на гръцката организация; грижещ се за настаняването на пристигналите чети в селото; лежал е в турските затвори. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./
Вадраханис, Николау – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; осъществявал е контакт с гръцкото консулство в Битоля; взема участие в наказателна акция на гръцката пропаганда през ІІ.1905 г.; изпълнявал е роля и на секретар на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./
Висвикис, Сотириос – взема участие в гръцката въоръжена пропаганда като андартски ръководител на отделение. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./
Влахос (Вльорас), Василис – включва се в гръцката въоръжена пропаганда като андартски четник при капитан  К. Дура в периода от 1905 – 1908 г.; участва в сражението в което загива дядо Кочо Цонката над с. Търсие (Леринско) през 1906 г. и в нападението над с. Олишча и в редица други сблъсъци с турски военни части и български чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73 - 74./
Вракас, Константинос  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; като гръцки милиционер се включва в операциите осъществявани от Павлос Мелас и Георгиос Каудис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Гарцалис, Диаманос –  участва като андарт в четата на капитан Лазос Апостолидис ( Лзар Апостолов). /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Гон - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Гьорче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Делиянис, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на Дойранската  организация; арестуван от турската власт в момента, в който помага на ранен участник от Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Дзикалагяс, Зизис – роден през 1960 г.; член на Нова демокрация; парламентарист.  / виж: Уикипедия – Богатско./                                                                                                          
Дзифрас, Парменион – роден през 1949 г.; член на Върховния съд на Гърция .  / виж: Уикипедия – Богатско./                                 
Димо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Дограс (Догра, Догрис), Константину (Коста) – андартски капитан; действал предимно в района на Пополето; включен в гръцката въоръжена пропаганда от учителя А. Иатроу; сътрудничел е на Павлос Мелас. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Дочо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Драгумис, Маркос – роден през 1770 г.; виден революционери общественик; още като малък заминава за Цариград, а според някои източници е роден в Цариград в семейство от Богатско; учи там, а по – късно става секретар на молдавските князе Константин Ипсиланти и Скарлат Калимахи; през 1805 г. е назачен за губернатор на Егейските острови, а по-късно преподава в Цариград;
в 1812 г. се връша в Молдова като секретар на княз Йоан Караджа; става член на гръцката революционна организация Филики етерия през 1820 г.; по време на Гръцкото въстание Драгумис взима дейно участие в организацията на новопоявилата се гръцка държава; той представлява Македония в Националното събрание в Тризин  през март-май 1827 г.; Драгумис се жени за Зои Софиану-Делияни и има двама сина - Йоанис и Николаос; негов правнук е министър председателят на Гърция Стефанос Драгумис, а праправнук дипломатътЙон Драгумис; починал през 1854 г.
Зимпор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Зисис(Захос), Томас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация; взема участие и като участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Иконому, Димитриус – предполага се, че е родом от Богатско; служил е като пратеник на капитан Г. Цонтос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Йелена – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./
Йорг - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Кандилас, Пантелис – андартски капитан; включил се в Македонската борба от юли 1904 г.; първоначално е под ръководството на Павлос Мелас, а по – късно на Г. Цонтос (Вардас); действа предимно в Костенарията и в Анаселишката кааза; взема участие в сражението в с. Либешово срещу Костандо Живков; през 1905 г. е заловен след предателство от турската власт и е осъден на три години затвор. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Каранасос – предоставял финансова подкрепа на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Каридис, Андреас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Койо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Коромилис, Димитриос –  взема участие като андарт по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Коста - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Мано - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Манол - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Микас, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Михаил - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Никола - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
папа Димас (Димитриус Иконому) – след завършване на местното училище продължава образованието си в Атинската школа „Варвакеио”, а по – късно  учи и в гръцкото училище в Москополис; през 1880 г. е ръкоположен за свещеник; в периода 1890 – 1900 г. е викарий и секретар на Корчанския митрополит; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация и неин председател; организатор на селската милиция . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
папа Янос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото/ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Русопулос, Анастасиос – роден е през 1823 г.; учи в Цариград и в Атинския университет; през 1847 г. учи като стипендиант в Лайпциг, Берлинг и Гьотинген да изучава литература и археология; през 1853 г. се установява в Атина и става преподавател по литература в Първа гимназия в Патра; на следната година става извънреден професор по археология в Атинския университет; от 1860 г. е редовен професор; 24 години преподава гръцки език в прочутото училище Ризарио; преподавател е и по антична гръцка история в Техническия университет; след пенсионирането си продължава да се занимава с филологически и археологически проучвания. Умира на 1 .12.1898 г. / виж: Κωνσταντίνος Σκόκος. Ημερολόγιον Σκόκου. Εν Αθήναις, Εκ του Τυπογραφείου των Καταστημάτων Ανέστη Κωνσταντινίδου, 1900. Посетен на 5 Απριλίου 2010.;  Πανδέκτης, Αθανάσιος Ρουσόπουλος ./
Русопулос, Отон – роден е през 1856 г. в семейството на Атанасиос Русопулос; учи химия в Германия; след завършването си е преподавател във Военното училище; от 1894 г. започва да преподава в Промишлено – търговската академия; генерален секретар на икономическото министерство; избиран е за депутат от Лерин; има заслуги за подобряване на почистването и подръжката на археологическите находки. Умира на 28.5.1922 г. / виж: Πανελλήνιον Λεύκωμα Εθνικής Εκατονταετηρίδος 1821-1921 : Η χρυσή βίβλος του ελληνισμού. Τόμος Β' Έλληνες Βιομήχανοι και Έμποροι. Αθήνα, Ν. Σηφάκης και Ι. Χατζηιωάννου, 1921. Посетен на 24 Μαΐου 2010.; Λεύκωμα της εκατονταετηρίδος της Εν Αθήναις Αρχαιολογικής Εταιρείας 1837 - 1937. Εν Αθήναις, Αρχαιολογική Εταιρεία, 1937. Посетен на 26 Ιουλίου 2010;   Οδός, εβδομαδιαία εφημερίδα της Καστοριάς, Χρυσόστομος Τζημάκας, Τα πρώτα χρόνια της ζωής του Παρμενιώνος Τζίφρα (Αντιπροέδρου του Αρείου Πάγου ε.τ./
Сидерис, Козмас  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Симотас (Цяцос), Атанасиос –  по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Срвит - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Ставридис, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; като член на селската милиция подпомага андартските чети при организиране на  нападения. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./
Стефан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Таканджас, Атанасиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член е на нейния СК; един между първите включили се в организацията Македонска отбрана”, създадена от Й.Драгумис; използван и като разузнавач за събиране на сведения от различно естество за района . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74 - 75./
Тома - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Томо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Ферайос, Панайотис – по време на гръцката въоръжена пропаганда взема участие като андрт в четата на капитан Дограс до септември 1905 г.; по – късно се мести в „Стара” Гърция, където е убит. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Флорс - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./
Цаганис, Атанасиос –  роден около 1848 г.; касапин; прекупвач на животни на версия . /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.252./
Циципатис (Клевтас), Димитриос – по време на гръцката въоръжена пропаганда действа като андарт; загива през 1906 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Цотрас, Констандинос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
54. Ятру, Атанасиос – учител; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация; заедно с папа Димас са ръководители на местната селска милиция и са се грижели за отбраната на селото. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Няма коментари:

Публикуване на коментар