Костурски край - Бяла църква

     

             Бела църква дн. Ασπροκκλησιά

из Одре планина

Селото е разположено в най-източните склонове на пл. Одре в областта Костенария на 6 км южно от Хрупишча .

Преброяването от 2001 г. посочва селото като съставно от община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Бела църква е българско село в Населишката каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - на юг има само гръцки и влашки села. Споменава се в Австрийската карта на генералния щаб. Шинас съобщава, че в селото живеят 300 християни, и има църква, през 1886 г. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бела църква има 210 жители българи християни.

В началото на ХХ в. християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Хр. Силянов през април 1904 г. Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия, но според секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в селото има 240 българи патриаршисти – гръкомани.

Вардас посочва, че селото е било екзархийско, но се е повърнало към Патриаршията с 36 домакинства и в него живеят 262 жители.

Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

В 1912 г., след Балканската война  селото попада в Гърция.

При преброяването извършено през 1913 г. в селото Аспроклисия живеят 257 жители, от които122 мъже и 135 жени. Милоиевич през 1920 г. посочва, че в селото има 35 къщи.

При преброяването през 1920 г. има 257 жители, от които 108 мъже и 149 жени.

През 1928 г. селото наброява 273 жители, от които 267 са местни, а останалите 6 са приселници, но не са бежанци дошли след 1922 г.

През 1940 г. населението е 410 души, от които 198 мъже и 212 жени. Не пострадва по време на Втората Световна война и по време на Гражданската война в Гърция. През 1945 г. запазва броя на жителите си от 410. При преброяването през 1951 г. в него живеят 360 жители.

Църквата „Свети Атанасий“ в Бела църква е градена в 1851 г. и в нея има запазени икони от по-стар храм.

вкаменената гора над с. Нестиме

Между Бела църква и съседното село Нестиме има запазена вкаменена гора.

Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове  като жители на това село се споменават следните лица:

Василиу (Василев), Георгиос (Георги) – участник  в  местната организация по време на гръцката въоръжена пропаганда на Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Гурлас (Гурлев), Анастасиос (Анастас)– участник в гръцката въоръжена  пропаганда в  местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

3.Михаилидис (Михайлов), Константинос (Константин) – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е бил свещеник; по време на Македонската борба 1903 – 1913 г.  се включва като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Снимките, които са използвани са на Никос Василиядис