четвъртък, 6 юли 2017 г.

Костурски край 2 - Вичишча

Вичишча/Вичишта, Вечишта, Вициста/ дн. Νίκη
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ представящ селото
Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 8 км  югоизточно от Нестрам, в северните поли на пл. Одре , на левия бряг на р. Голешово.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър от 1530 г. според който  с. Вичиште се състои от 2 мюсюлмански и 59 християнски пълни и 32 непъллни християнски домакинства, от които 3 вдовишки. Приходът, който носи селото на държавната хазна е 9416 акчета.
поглед към селото днес
В поименният османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото е записано под името Вълчища. Според него тогава то се състои от 2 мюсюлмански и 17 пълни християнски домакинства и от 29 непълни, от които 4 мюсюлмански. Трима от мюсюлманите до скоро са били християни. Приходът в държавната хазна е 7500 акчета.
В двата Османски документа селото е представено като съставно от кааза Хрупишча (Аштин).
Повдигат се интересни въпроси относно унаследяването на бащиниите, които пък от своя страна говорят за съществуването на селището от преди завладяването на Костурско от турците. В средата на ХVI в. може да се каже със сигурност, че населението на селото е преобладаващо българско, за което говорят както имената, така и че двама от неговите жители, които са духовни лица, е отбелязано „поп”, но също така има отбелязан и един като „папа”. Изключвайки естественият прираст за изминалите близо 40 години спрямо предният регистър, населението е намаляло с 42 пълни християнски домакинства, които явно са пренасочени към „мъртви земи” в пределите на Османската империя.
В края на ХІХ в. албанското село Вичишча е обградено от гръцките села Лъка и Скумско,  от българските Езерец и Лувраде и от помашкото Забърден. Кога променя изцяло своя етнически състав за момента е трудно да се каже. Възможно да е свързано с времето на Али паша Янински и тогава да са последните финални акорди в превръщането му в чисто албанско-мюсюлманско село, макар че някой от цитираните по-долу статистики, да го водят като гръцко.
В статистиката на  Схинас от 1886 г. с. Вичишта е посочено като село със 150 жители християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е записано като Вечишта.
Ростковски в своята статистика посочва с. Вичишта с 30 къщи, в които живеят 174 албанци мохамедани.
къща, която всякаш не е сменяла стопаните си
В статистиката на В. Кънчов  - Вичища  е показано като гръцко село със 160 жители.
Гръцката статистика от 1905 г. отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.
В картата на Контогони е посочено като християнско село.
По време на Балканските войни от селото има един участник в Македоно Одринското опълчение, който декларира българско име и фамилия. Следователно, може би селото да не е било тотално албанизирано и мюсюлманизирано.
Според Георги Марков преди 1912 г. в  селото е имало 40 албанско – мохамедански къщи. Той посочва, че жителите му били коректни към ВМОРО и за това не били закачани от нея.
След  Балканските войни Вичишча попада в пределите на  Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 303 жители, от които 164 мъже и 139 жени.
През 1918 г. селото е посочено като съставно село от Забърденската община.
Според Милойевич Вичишта е село населено с албански мюсюлмани в 35 къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 318 жители, от които 171 мъже и 147 жени. През 1924 г. 35 албански семейства с численост 250 човека се изселват към Албания, а на тяхно място се заселват 40, от които едно от Мала Азия, а останалите от Понта. През 1929 г. на бежанските фамилии са раздадени 1966 дка обработваема земя, според Пелагидис.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 123 жители, всички бежанци след 1922 г.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е станало 261 жители, а сградния фонд е 49 сгради.
и друга такава от дн. Нике
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 260 жители.
Според Т. Симовски по време на Гражданската война в Гърция, селото силно пострадва, но няма регистриране на изпратени деца от селото към страните от т. нар. Източен блок, нито в лагерите за деца на кралица Фредерика. След края на войната 26 жители на селото емигрират в САЩ и други страни.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 214 жители, а според Симовски си е направо обезлюдено.
През 1954 г. селото е преименувано на Нике. Но за разлика от други маджирски села, къщите на селото сякаш не са променили много вида си от тяхното обезлюдяване и заселване с нови собственици.
Надморската височина, на която е разположено селото е 888 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтовете, като жители на това село са посочени следните лица:

Абдулах, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Абдулах, Хусеин – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Васо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Венко, Ганко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Григориадис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Грудан, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Гурзулидис – фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Гърдо, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или изселването му е наследена от Никола Пано. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Мешо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Михал - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димо, Койо /Коно/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Йорго, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Йорданов, Никола – роден 1868 г.; по време на Балканските войни служи във 2 рота на Кюстендилската дружина и в 7 Кумановска дружина на МОО, от 27.ІХ.1912 г, по нататъшната му съдба е неизвестна./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.326/
Караянидис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Киро, Гин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Котидис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Малкоч, Махмуд - яничарин; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мато, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мато, Грудан /Грубан/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му е наследена от еничаринът Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаила, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от папа Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./# водещият регистъра като бащино име е записал Малино
Никола, Манол - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Пройо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пано, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; по всяка вероятност е наследил бащиния след смъртта Станко Гърдо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
папа Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследил бащиния след смъртта на Васо Михаила. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пападопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Пейо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пейо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./# водещият регистъра е отбелязъл срещу името - хаймана
Пейо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Кольо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Серакин /Серафим/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пещо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
поп Койо /Коно/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
поп Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пройко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Серакин /Серафим/, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Серакин /Серафим/, Пройко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Стойко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Стойко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Хасан – яничарин; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./

63.Цимплидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./